Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационната жалба на П. К. Т. против Решение № 29 от 31.03.2025 г. постановено по АНД № 15/2025 г. по описа на РС - Елин Пелин, с което е изменил НП № 24-1204-001484 от 25.10.2024 г. на началника на сектор Пътна полиция в ОДМВР - София. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно. Смята, че РС неправилно е преценил, че е извършено от него описаното нарушение, както и не приема преценката му за наложената глоба въпреки изменението на НП. Моли за отмяната на оспореното решение.

Ответникът – началникът на сектор ПП не изразява становище по жалбата.

Софийската окръжна прокуратура се представлява от прокурор Мирчев, който дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС – правилно и като такова следва да се остави в сила.

Административен съд София-област, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от активнопроцесуалнолегитимирано лице, за което постановеният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция първоинстанционно решение, съдът е изменил НП № 24-1204-001484 от 25.10.2024 г. на началника на сектор Пътна полиция в ОДМВР, с което на П. Танев е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че на 05.10.2024 г. около 12.35 часа, автопатрулът който на АМ Хемус отклонявал движението на товарни автомобили над 12 тона от км. 32 до км. 65 на АМ Хемус в посока към гр. Варна по създаден обходен маршрут, подал знаци с палка и ръка, но автомобилът на Танев продължил пътя си направо и спрял на около 150 метра след тях. Съставен му бил АУАН за извършено нарушение по чл. 130 от ЗДвП.

При така установената фактология РС е приел от правна страна, че в производството по издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, годни да обосноват отмяна на последното само на това основание. Установил е също така, за несъмнено по делото, че жалбоподателят е извършил санкционираното нарушение. За последното свидетелствали показанията на св. Стоянов и Георгиев, преки очевидци на поведението на санкционираното лице. Приел е, също така, че от друга страна, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на тезата си. Изложени са съображения за това, че посоченото нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Естеството на обществените отношения, които засягат, изключват приложението на чл. 28 ЗАНН поради което извършеното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно. Преценил е обаче, че при определяне на размера на наказанието административнонаказващият орган не е съобразил приложението на нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В наказателното постановление не са изложени съображения за налагане на наказание над законовия минимум и е изменил НП като е определил глоба в размер на 50 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението на РС е правилно.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, приложима в настоящото съдебноадминистративно производство, установява презумптивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП. Това означава, че доказателствената тежест за установяване на факти, различни от изложените, е изцяло върху жалбоподателя във въззивното производство. В конкретния случай, видно от дадените от водача показания и изложените пред съда доводи, е че той не е видял указанията дадени от органа за контрол и че няма умисъл при извършване на нарушението.

Касационната инстанция приема за неоснователни оплакванията на касатора, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна. Както обосновано е приел и районният съд, в показанията на свидетеля се съдържат достатъчно категорични и непротиворечиви доказателствени факти, въз основа на които да се приеме, че нарушението е осъществено по несъмнен начин. Всички касационни оплаквания в обратен смисъл са изцяло неоснователни.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са осъществени сочените пороци на първоинстанционния съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на РС като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд София-област, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 31.03.2025 г. постановено по АНД № 15/2025 г. по описа на РС - Елин Пелин.

Решението е окончателно.