Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.40 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/.

Образувано по жалба вх. №786/03.02.2026г. в АСВТ, депозирана от името на В. Б. В. от ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Решение №97-00-192/16.01.2026г. на директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата / МК /, в частта му по т.1, с която е отказано да бъде предоставен достъп до информацията, съдържаща се в концепцията на Г. Г., кандидат за поста директор на МДТ “Константин Кисимов“, град Велико Търново.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е нищожно поради липса на материална компетентност на органа, алтернативно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че в оспореното решение не са изложени мотиви относно засягането на интересите на третото лице с предоставяне на исканата информация. Счита че не е отчетен фактът, че въпросната концепция е за участие в конкурс за публична длъжност и ЗЗРК урежда защита й преди самата оценка да бъде в публични излъчван на запис конкурс. Намира, че исканата със заявлението информация не касае трето лице, а план за дейност на културен институт, но дори да се отнасяше за трето лице, то негови интереси не са и не биха били засегнати при предоставен достъп на исканата информация. Според жалбоподателя не са налице фактическите основания на чл.37, ал.1,т. 2 от ЗДОИ. Счита извода на органа за липса на надделяващ обществен интерес за неправилен, тъй като исканата концепция е елемент от публична конкурсна процедура и подлежи на обществен контрол. Позовава се на чл.13, ал.4 от ЗДОИ. Моли съда да прогласи за нищожно обжалваното решението, алтернативно, да бъде отменено в обжалваната част и преписката да бъде върна на компетентния орган за ново произнасяне.

В открито с.з. жалбоподателят чрез упълномощения адвокат А. поддържа жалбата и излагат допълнителни съображенията за незаконосъобразност на отказа на административния орган да предостави исканата информация. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“ в Министерство на културата гр. София, редовно призова, не се явява и не се представлява. В депозираното по делото писмено становище с вх. №1642/10.03.2026г. намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че оспореното решение е постановено компетентен орган, след надлежно оправомощаване, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита че предоставянето на данни за трети лица, чиито интереси се засягат от исканата информация, не е относимо към дейността на задължения субект. Преценката за надделяващ обществен интерес показала, че такъв липсва. Налице било изрично писмено несъгласие на третото лице за разкриване на исканата информация, което е основание по чл. 37, ал.1,т.2 от ЗДОИ за изричен отказ. Отделно от това твърди, че концепцията от конкурса за частен документ и обстоятелството, че е използвана в конкурса не я прави публичен документ и не попада в обхвата на ЗДОИ. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.

Съдът констатира, че Решение №97-00-192/16.01.2026г. на директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата е изпратено по електронната поща на заявителя на 19.01.2026г./вж. л.98 от делото/, но по делото не са представени доказателства за потвърждаване на получаването. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган по електронен път на 30.01.2026г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване, тъй като засяга претендираните от него права и законни интереси.

От съдържанието на оспореното решение на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата е видно, че в отговор на заявление за достъп до ОИ с вх. № 97-00-192/29.12.2025 г. и вх. № 97-00-193/29.12.2025 г., подадени от В. Б. В. от г***, е отказан на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ достъп до представената концепция от кандидата Г. Г. в конкурса за длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново (т.1 от решението), а в останалата част е предоставен частичен достъп до Протокола от 05.12.2025 г. на комисия по допускане на кандидатите за длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов" - Велико Търново, до Протокола от 16.12.2025 г. от заседанието на комисията по провеждането на конкурса и до 18 броя оценъчни карти Приложение N° 4 към чл. 11, ал. 4, т. 2 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти - всички във формат „PDF“ със заличени подписи и три имена на членовете на комисията,съгласно чл. 2, ал. 5, вр. §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ (т.2,т.3 и т.4 от решението). Съобразно формираната воля на органа и крайния фактически резултат в обжалваната част по т.1 /информация не е предоставена поради отказ/, съдът приема, че писмото е акт по същество, с което реално се отказва предоставянето на конкретно посочена и твърдяна като съществуваща от заявителя информация. Освен това, на основание чл.40, ал.1 от ЗДОИ всяко произнасяне по заявление за достъп до ОИ, независимо от неговото съдържание и резултат е ИАА, годен предмет на съдебен контрол по силата на този закон/така в Решение по АД № 11943/2012г. на ВАС/.

С оглед гореизложеното, съдът прие жалбата за допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определението за насрочване на делото съдът указа разпределението на доказателствената тежест. В тази връзка ответникът представи административната преписка с писмо вх. № 786/03.02.2026г. чрез ССЕВ и на 09.02.2026г.- в оригинал от Министерство на културата по опис. В хода на съдебното следствие от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства.

Съдът като анализира доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Със Заявление за достъп до обществена вх. № 97-00-192/29.12.2025 г. и вх. № 97-00-193/29.12.2025 г., с идентично съдържание, но с различни входящи номера /вж. л.17 и л.18 от делото/, В. Б. В. е поискал да получи на посочена електронна поща следната информация:

1.Представената концепция от кандидата Г. Г., в конкурса

за длъжността директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, град Велико Търново, обявен със Заповед №РД-16-122/16.10.2025г. на Министъра на културата;

2.Докладна записка за съответствие на двамата кандидати с изискванията за назначаване на длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново, назначена със Заповед № РД-16/01.12.2025г.;

3.Протокол от работата на комисията за оценка и класиране на кандидатите за заемане на длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново, назначена със Заповед № РД-16-122/01.12.2025г.;

4.Попълнените от председателя и членовете на комисията карти за оценяване на кандидата В. В. в горния конкурс.

В хода на производството с писмо изх.№97-00-192/05.01.2026г. на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата заявителят е уведомен, че исканата информация се отнася до трети лица и е необходимо тяхното съгласие за предоставянето й, поради което на основание чл.31,ал.1 от ЗДОИ срокът за отговор по заявленията е удължен с 14 дни.

С писмо изх. №94-00-6/05.01.2026г. на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата на основание чл. 31, ал.2 от ЗДОИ е поискано съгласието на Г. Г. Г., в качеството му на трето засегнато лице, за предоставянето на исканата от заявителя информация, свързана с представената концепция в конкурса за длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново. В отговор с писмо №94-00-1487/06.01.2026г. Г. Г. Г. е отказала достъп до ОИ по повод подаденото В. В. заявление.

Във връзка с останалата ОИ, поискана със заявлението – протоколи и карти за оценяване, на основание чл. 31, ал.2 от ЗДОИ от председателя и членовете на конкурсната комисия за длъжността „Директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново е изискано съгласие за предоставянето й с писма до всеки един от тях. От същите са изпратени писма до органа, като една част от комисията е отказала достъп до поисканата ОИ / л.49-л.78 от делото/.

С оспореното понастоящем Решение №97-00-192/16.01.2026г. на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата е предоставен частичен достъп до Протокола от 05.12.2025 г. на комисия по допускане на кандидатите за длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов" - Велико Търново, до Протокола от 16.12.2025 г. от заседанието на комисията по провеждането на конкурса и до 18 броя оценъчни карти Приложение N° 4 към чл. 11, ал. 4, т. 2 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти - всички във формат „PDF“ със заличени подписи и три имена на членовете на комисията, съгласно чл. 2, ал. 5, вр. §1, т. 2 от ДР на ЗДОИ (т.2, т.3 и т.4 от решението). В останалата част на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е отказан достъп до представената концепция от кандидата Г. Г. в конкурса за длъжността директор на МДТ „Константин Кисимов“, град Велико Търново (т.1 от решението), поради изричен отказ от третото лице. В решението е посочено още и че искането касае данни неотносими към дейността на задължения субект, а заявителят не е обосновал искането си с доводи за надделяващ обществен интерес. Органът е посочил и че от концепцията на третото лице - незадължен по ЗАОИ субект, не може да се разкрие информация, целяща да разкрие корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Цитирана е практика на ВАС.

Недоволен от отказа по т.1 от решението, В. В. е сезирал Административен съд - Велико Търново с жалба, въз основа на която е образувано настоящото административно дело. В останалата си част по т.2, т.3 и т.4 решението на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата не е обжалвано и е влязло в сила.

 

При тези фактически установявания, съдът формира следните изводи по правото:

От изложените в жалбата факти следва, че приложим материален закон при решаване на спора е Закона за достъп до обществена информация/обн. ДВ бр.55 от 2000г./, а процесуален АПК/обн. ДВ бр.30 от 2006г./.

В жалбата се твърди нищожност на оспореното решение поради липса на материална компетентност на издателя поради това, че министърът на културата може да делегира правомощия единствено на своите заместници, позовавайки се на Устройствения правилник на МК. Същото е неоснователно. Първо, това твърдение влиза в конфликт със съдебната практика, на която ответникът се позовава в т.1 от решението, като там оспореният акт също е бил издаден от различен от заместник-министрите на културата.

Както предвижда разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Несъмнено, министърът на културата е държавен орган и задължен субект за осигуряване на достъп до обществена информация по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗДОИ. Самият приложим ЗДОИ не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Ето защо, всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. В разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е предвидено правомощието на административния орган да определи длъжностно лице от кръга на поверената му администрация, което да се произнася с решения по чл. 28 от ЗДОИ. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от С. С., заемаща длъжността Директор на Дирекция „ПНДПП“ към Министерство на културата, която е надлежно оправомощена да подписва решенията за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ с приложената по делото Заповед № РД09-1579 от 10.12.2025 г. на Министъра на културата. Тоест, в случая оспореното решение за отказ от предоставяне на информация в частта по т.1 е издадено именно от лицето, на което тези правомощия са възложени от титуляра (министъра на културата). При наличните доказателства за „преотстъпването“ на компетентността по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от министъра на културата на друго длъжностно лице, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.

Относно приложението на материалния закон:

В ЗДОИ е регламентиран един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Обществената информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ бива официална и служебна, като официална е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ да я предоставят, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.

Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, според която „обществена информация“ по смисъла на този закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно, една информация е обществена, когато са налице двете, визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Поисканата от жалбоподателя със заявлението информация е свързана с провеждането на конкурсната процедура за назначаване на Директор на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, град Велико Търново, и в частност се иска да бъде представена информацията, съдържаща се в концепцията за развитие на театъра на кандидата за заемане на длъжността - Г. Г., впоследствие класиран на първо място по точки. Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачност за обществото относно действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото следи отблизо и оценява тяхната работа.

Така исканата от заявителя информация се създава и съхранява от задължения субект – Министерство на културата, по повод осъществяване на предоставените му по закон функции за провеждане на конкурси за директори на държавни културни институти/театъра/. Съдът намира и че исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Това е така, тъй като е свързана с обществения живот в страната и с получаването й жалбоподателят ще си състави мнение относно дейността на задължения субект – Министъра на културата, относно вменените му задължения за провеждане на конкурса за назначаване на директор на институция, която се финансира от държавния бюджет, в който самият заявител е взел участие. Концепцията на кандидат за директор на търновския театър е стратегически документ, който представя визията за управление, идеите за бъдещото развитие на културния институт и начинът за постигане на заложените цели, включително визия за актьорския състав и стратегия за привличане на нови попълнения, поддръжка и обновяване на материалната база, стратегия за привличане на публика и т.н. Именно от този документ жалбоподателят най-точно би могъл да си създаде впечатление за дейността на органа относно провеждането на конкурса и класирането и оценяването на кандидатите. Представената концепция от кандидата в конкурса за директор на културна институция обективира информация, създадена и събирана по повод дейността на задължения субект и като такава представлява „служебна обществена информация“ по смисъла на легалната дефиниция в чл. 11 от ЗДОИ. Принципно е вярна тезата на ответната страна, че концепцията представлява частен документ и ползването й в конкурсна процедура не и придава нито официален, нито публичен характер. Но ЗДОИ не поставя условия и изисквания за вида на документите, от които заявителите могат да черпят информация за дейността на задължените субекти. Самата концепцията е послужила за издаване на крайния акт за класиране на кандидатите за директори и като такава тази информация се дължи.

Отказът е мотивиран и с наличие на обстоятелства по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно: достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация и липса на надделяващ обществен интерес. Административният орган e приложи разпоредбата на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, като е поискал съгласието на третото лице – представило исканата от заявителя концепция, което съгласие не е било дадено, видно от изпратеното по електронен път писмо на л.48 от делото. При това положение, органът е следвало да процедира в съответствие с чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ и да предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Иска се съдържанието на концепцията на другия кандидат в конкурсната процедура за директор на театъра, неговите идеи и визия за развитие, а не данните на конкретни трети лица. Дори и в самата концепция да се съдържат личните данни на лицето, то съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, същите могат да се заличат при предоставянето им.

На следващо място, отказът на третото лице може да бъде преодолян при наличието на надделяващ обществен интерес по арг. от чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. В тази връзка неправилно в оспореното решение и в представеното по делото становище от ответната страна се твърди, че заявителят е този, който е следвало да обоснове наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР от ЗДОИ. Нормата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ въвежда оборимата презумпция, че до доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице в изброените хипотези по точки „а“ до „е“. Административният орган не е съобразил, че оборването на презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес е възложено от закона на този, който дължи предоставяне на информацията, а не на заявителя, независимо дали последният се е позовал на цитирания текст. Преценката за надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, поради което е задължение на административния орган да го изследва. В оспореното решение въобще липсва анализ и обосновка дали в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 5 и 6 от ДР на ЗДОИ. В тежест на органа е да мотивира отказа си с конкретни съображения, обусловили липсата на изключващата предпоставка по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, т. е. че не е налице надделяващ обществен интерес. В мотивите на административния акт в частта по т.1 съвсем декларативно е посочено и цитиран законовия текст, че в съдържанието на концепцията няма информация, целяща да разкрие корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В случая исканата информация е с надделяващ обществен интерес и административният орган е следвало да я даде, като се съобрази, с изричното несъгласие на другия кандидат по отношение на информацията, която го засяга. В оспорената част по т.1 от решението органът се позовава на съдебна практика, която съдът намира, че е неправилно интерпретирана и тълкувана неправилно. Цитираното в оспорения административен акт едно решение на ВАС в частта за прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ касае различна фактическа обстановка и съвсем различна информация, като следва да се посочи, че тук органът е предоставил достъп до исканите от заявителя информация в становища по начин, който не засяга третите лица и техните интереси. В другата цитирана съдебна практика (едно решение на административен съд) органът също е предоставил достъп до депозирана от кандидат концепция за развитието на НИМ, но със заличени данни. Освен това, тази съдебна практика няма задължителен характер за настоящия състав, каквато имат тълкувателните решения и тълкувателните постановления.

За яснота следва да се посочи, че в концепцията не се касае и за творческа дейност на изготвилите го, превръщайки го в защитен авторски труд, тъй като съгласно чл. 4, т. 2 от Закона за авторското право и сродните му права от обектите на авторското право са изключени идеите и концепциите.

По тези съображения, съдът намира отказът в тази оспорена част за незаконосъобразен.

Предвид горното, следва да се отмени решение №97-00-192/16.01.2026г. на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата в частта му по т.1, с която е отказано да бъде предоставен достъп до информацията, съдържаща се в концепцията на Г. Г., кандидат за поста директор на МДТ “Константин Кисимов“, град Велико Търново и да се изпрати преписката на компетентния орган за ново произнасяне в тази част при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на правния спор и изрично заявеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.01.2026г. възлизат в размер на 511,29 евро и 5,11 евро държавна такса за образуване на делото. Възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за възнагражденията за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и по същество съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на процесуалната активност на ПП.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, VII-ми адм. състав на Административен съд - Велико Търново

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В. Б. В. от *** Решение №97-00-192/16.01.2026г. на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата, в обжалваната му част по т.1, с която по заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 97-00-192/29.12.2025 г. и вх. № 97-00-193/29.12.2025 г. е отказан достъп до информацията, съдържаща се в концепцията на Г. Г. - кандидат за длъжността директор на МДТ “Константин Кисимов“, град Велико Търново.

ИЗПРАЩА делото като преписката на Директора на Дирекция „ПНДПП“ в Министерство на културата – гр. София за ново произнасяне по тази част от заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № 97-00-192/29.12.2025 г. и вх. № 97-00-193/29.12.2025 г., подадено от В. Б. В. от гр. Велико Търново, касаеща предоставяне на достъп до информацията, съдържаща се в концепцията на Г. Г., кандидат за длъжността директор на МДТ “Константин Кисимов“, град Велико Търново, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона в тази част.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне, който започва да тече от момента на влизане на решението в законна сила.

ОСЪЖДА Министерство на културата – гр. София да заплати на В. Б. В. от ***, разноски по делото общо в размер на 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евро цента).

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.

 

Препис от решението да се връчи на страните по делото.