Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл)

Образувано е по жалба А. И. В. от [населено място] против Заповед № РД14-520/21.05.2025 г. на министъра на културата, с която се прекратява служебното правоотношение на А. И. В., главен експерт в дирекция СИХО, Министерство на културата, на основание чл.107,т.5 от ЗДСл във вр. с чл.108 от ЗДСл.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с административно- производствените правила, материално- правните разпоредби и издадена в несъответствие с целта на закона. Твърди, че ответник жалба е нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като е прекратил служебното правоотношение по причина, че жалбоподателят няма удостоверение за дигитална компетентност, без да е предоставил възможност на последния да представи такива доказателства. Намира, че притежава всички изброени в длъжностната характеристика компетентности. До датата на връчване на процесната заповед,твърди,че не и е връчена длъжностна характеристика с посочените изисквания за дигитална компетентност, както не и е поискан сертификат, независимо от факта, че сертификат № 76444 от 10.06.2014 г. за завършен успешно курс по електронно управление, би следвало да се намира в служебното и досие. При постановяване на заповедта за прекратяване на служебното и правоотношение органът по назначението не е отчел и обстоятелството, че през последните 4 години е била част от Програмния оператор на BGCULTURE „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество” по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм като координатор,като твърди,че всичко по тази програма се случва дигитално - подаване на предложения, оценка и пр.,като та била една от малкото работещи дигитално в ИСУН 2020. В длъжностната и характеристика утвърдена на 13.01.2025 г. в чл. 22 изрично е записано, че продължава да изпълнявам функциите на Програмен координатор по цит.проект.Освен това видно от длъжностната и характеристика утвърдена на 13.01.2025 г. в раздел XI, Изисквания за длъжността, допълнителни изисквания: се изисква да притежава компютърна грамотност, но не и дигитална компетентност. Заявява,че притежава сертификат № 76444 от 10.06.2014 г. за завършен успешно курс по електронно управление, което е безспорно доказателство, че има компютърна грамотност, както и дигитална компетентност.

Твърди още в жалбата,че в оспорената заповед липсват каквито и да са фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,като мотиви в заповедта са общи и декларативни изводи, лишени от конкретика и не съставляват основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.107, ал.1,т.5 отЗДСл.Твърди,че преди връчването на заповедта не и е предоставена възможност да ангажира съответните доказателства, с които да удостовери, че притежава необходимата дигитална компетеност и компютърни умения,явяващо се нарушение по чл.35 АПК. Твърди, че промяната на изискванията на заеманата от мен длъжност и начина, по който е направена, не попада под определението за „обективна невъзможност“.Твърди,че липсва което и да е от нормативно определените основания за промяна на длъжностната характеристика, като за такова основание не може да се приеме приложение 1а към чл. 15, ал. 2 на НУРОИСДА.Която наредба въвежда компетентност, която следва да се оценява при оценяването на служителите, съобразно посоченото в приложението, но тя не въвежда ново изискване за заемане на длъжността, което да се удостоверява със съответен документ. Посочената промяна в НУРОИСДА не обосновава изменение на изискванията за заемане на длъжността, което да е с обективен характер, т. е. да стои извън волята на административния орган. Въведеното в длъжностната характеристика изискване за дигитална компетентност има отношение единствено към процедурата за оценяване на изпълнението на длъжността. Навежда доводи и за противоречие на процесната заповед с целта на закона.Иска се от съда да отмени оспорената заповед и присъди разноски.В с.з. поддържа жалбата лично и с пълномощник.

Ответникът – министър на културата,чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли със законните последици.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Заповед № РД14-520/21.05.2025 г. на Министъра на културата, с която се прекратява служебното правоотношение на А. И. В., главен експерт в дирекция СИХО, Министерство на културата, на основание чл.107,т.5 от ЗДСл във вр. с чл.108 от ЗДСл. Като причини за прекратяване е посочено следното:“Налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, изразяваща се в следното: С изменение на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) е въведено ново изискване по отношение на необходимите компетентности за ефективно изпълнение на заеманите длъжности - дигитална компетентност. С оглед на тази промяна са изготвени и нови длъжностни характеристики на длъжностите в Министерството на културата, включително и на длъжността „главен експерт“ в Дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“. До настоящия момент служителят не е представил документ,удостоверяващ успешно завършен курс за дигитална компетентност и компютърни умения. Липсата на знания и умения за обработка на информация, дигитална комуникация и решаване на рутинни дигитални проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността „главен експерт“, е предпоставка за невъзможност за ефективно изпълнение на длъжността.

Заповедта е връчена при условията на отказ на 22.05.2025г.

Не се спори по делото,че към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателката А. В. е заемала длъжността „главен експерт“ в дирекция “Сценични изкуства и художествено образование“ в министерство на културата, като със Заповед № РД14-765/17.08.2021 г., на основание чл.26., т.1, б.“а“ от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация била повишена на длъжност „главен експерт. Постъпила в Министерство на културата на 29.06.2006 г. като „младши експерт”. Със Заповед № РД 14-415/03.05.2022 г. Виденова е изпълнявала и длъжността „директор“ на дирекция СИХО, ,съгласно Заповед № РД14-801/29.07.2022г. е назначена на длъжността „директор“ на дирекция СИХО.

Видно от приложеното служебно досие на оспорващата,е налична длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в дирекция СИХО,одобрена от гл.секретар на МК и подписана от Виденова на 13.01.2025г,в която като допълнителни изисквания за заемане на длъжността са посочени: Компютърна грамотност;специализация по „Арт-мениджмънт и чужди езици са предимство.Тези допълнителни изисквания са били разписани във всички предходни длъжностни характеристики на служителя/напр. от 2016г, и от 2013г /.

Между кориците на служебното досие на Виденова се намира и Сертификат № 76444 от 10.06.2014 г. за завършен успешно курс по Електронно управление, издаден от Института по публична администрация,Сертификат от 22.05.2015г за завършен семинар Развитие и приложение на облачните технологии в електронното управление и др.

След връчване на дл.характеристика от 13.01.2025г други действия от страна на адм.орган не са извършени,като е последвало издаване на оспорената заповед с цитираното съдържание.

Не се спори и относно факта,че Виденова през последните 4 години е била част от Програмния оператор на BGCULTURE „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество” по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм като Координатор на Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура”. По която програма,действията и комуникацията се извършват дигитално - подаване на предложения, оценка на проектите, верифицирането на разходите, съгласно разпоредбите на чл.21-23, Раздел IV Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕФСУ - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Както и че в чл. 22 от длъжностната характеристика изрично е записано, че продължава да изпълнява функциите на Програмен координатор по цит.механизъм.

От приложените по служебното досие формуляри за оценка изпълнението на длъжността от Виденова,годишните и оценки на изпълнение са били, че “изпълнението надвишава изискванията „.

При така установените факти и като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата като подадена от адресата на индивидуалния административен акт, подлежащ на съдебен контрол, която има за него негативни последици и формира извод за наличие на правен интерес, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 124 от ЗДСл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на е издадена от компетентен орган – министър на културата , който е орган по назначаване, съобразно разпоредбата на чл. 108 във вр. с чл. 107, ал. 1 ЗДСл.

По делото не е спорно, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно текста на чл. 108, ал. 1 от ЗДС "Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения". Правилото е императивно и изисква при прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаване да посочи освен правното основание, но и да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения. Административният акт следва да съдържа описание на фактическата обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Видно от съдържанието на оспорената пред съда Заповед в същата, като причина за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е посочено "налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения" тъй като служителят не е представил документ ,удостоверяващ успешно завършен курс по дигитална компетентност и компютърни умения“.

Липсва посочване в заповедта какво разбира органът по назначаване под „дигитална компетентност“,нито пък е посочено в коя длъжностна характеристика е въведено такова.

Посочил е,обаче липсата на знания и умения на служителя за обработка на информация,дигитална комуникация и решаване на рутинни дигитални проблеми,които са необходими за успешното изпълнение на длъжността.

Съдът намира, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

На първо място органът не е уведомил жалбоподателя за започване на производство, съгласно императивните изисквания на чл. 26 от АПК, не му е дал възможност да прави възражения, да сочи доказателства, нарушение на чл. 34 от АПК. Първо, адм.орган не е връчил на жалбоподателя длъжностна характеристика съдържаща изобщо такива изискване за дигитална компетентност.Връчената такава поставя като допълнително изискване за длъжността „компютърна грамотност“, което изискване е съществувало години назад, и е фигурирало в предходните дл.характеристики връчвани на Виденова.

Второ, на служителя не е дадена възможност да представи доказателства за наличието на дигитална компетентност, с което е нарушил и основаните принципи на административния процес – за обективност,. безпристрастност, истинност и служебно начало. Преди издаване на процесната заповед от органа не са установени всички факти и обстоятелства, от значение за издаването й, не е предоставена възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства, че притежава документи, удостоверяващи дигитална компетентност, щом като органът е счел, че наличието на този документ е от съществено значение за него. Това е нарушение на общото изискване на чл. 35 и чл. 36 от АПК. За да изпълни законовото изискване за установяване на всички факти и обстоятелства, органът по назначаването, преди издаване на заповедта, е следвало да изиска от служителя и да му даде възможност да представи доказателства, че притежава изискваната дигитална компетентност. Неизпълнението на тези разпоредби е довело и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед, доколкото в хода на съдебното производство от представените от оспорващия доказателства се установява, че същият притежава дигитална компетентност. В този смисъл е Решение № 6347 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2022 г и други.

Заповедта не съответства и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, изисква наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от с. з, регламентиращ хипотезите на прекратяване на служебното правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания. Тази невъзможност следва да е възникнала обективно, по време на служебното правоотношение, да не е обусловена от действията на страните по него и да е трайна. В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими.

За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Освен това в трайната съдебна практика се посочва, че органът по назначаване разполага с оперативна самостоятелност кои служители да освободи и кои да запази в екипа си, с който да осъществява дейността си. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл повелява, че органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Употребата на термина прекратява недвусмислено сочи на възлагане на правомощие, което се упражнява извън оперативната самостоятелност на органа. Това е така, тъй като при установяване на предпоставките по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът е обвързан с едно единствено решение, което е взел за прекратяване на служебното правоотношение и не е разполагал в втора възможност. В този смисъл Решение № 2150 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9096/2022 г. Решение № 2067 от 24.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9243/2022 г., Решение № 1951 от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2022 г., и други.

Изцяло в тежест на органа по назначаването е да докаже наличието на горепосочените три кумулативни предпоставки, за да е налице законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В административната преписка по издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Виденова се съдържат множество документи, в т. ч. Заповед № РД14-801/29.07.2022г. с която е назначена на длъжността „директор“ на дирекция СИХО, със Заповед № РД14-473/ 09.04.2024 година е била повишена от ранг V старши в ранг IV старши; видно е,че е кандидатствала в проведения конкурс за длъжността “директор“ на дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“ на Министерство на културата, където била класирана на второ място, съгласно писмо изх. № 94-00-1113 от 06.07.2023 година на Министерство на културата.Налични са и множество удостоверения за участия в обучения на различна тематика.

Всички тези ангажирани от ответника писмени доказателства от служебното досие на жалбоподателя по никакъв начин не сочат действителната невъзможност на Виденова да изпълнява задължения та си, а и същите тези доказателства са неотносими към твърдяното и посочено от ответника в заповедта основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение.

В процесната Заповед обективната невъзможност за изпълнение на длъжността е мотивирана с промени в нормативната база „с изменение на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (ДВ, бр. 97 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) е въведено ново изискване по отношение на необходимите компетентности за ефективно изпълнение на заеманите длъжности - дигитална компетентност“.Като за тази длъжност е необходимо държавният служител да притежава, удостоверена с официален документ дигитална компетентност.

В издадената заповед не само ,че липсва посочване на конкретната норма в цитираната наредба поставящо това изискване,но измененията в цитираната наредба са от 2019г,и не се явяват нововъзникнали,т.е. не е налице промяна в нормативната база- нова фактическа обстановка, тъй като се касае за изменения 2019 г които са били отчетени и в предходна длъжностната характеристика.Колкото до компютърна грамотност,то тя е била необходима и при предишната такава, като съответно тя не може да се приравни на ново изискване за заемане на длъжността.Като и двете имат значение само при оценяване на дейността на служителя. В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 76, ал. 5, т. 2 от ЗДСл, съобразно която оценяването на изпълнението на длъжността на държавния служител се извършва именно въз основа на показаните компетентности.

Следва да се посочи и,че според трайната практика на ВАС, промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл напр. Решение № 7459 от 27.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2021 г., V о., По конкретно в случая обективната невъзможност за заемане на длъжността е обоснована с промяна в изискванията за заемане на длъжността и въвеждането на изискването за дигитална компетентност в длъжностната характеристика.

Изискванията за заемане на длъжността по длъжностна характеристика могат да бъдат променяни по реда на чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики, но само при наличие на визираните в нормата условия, които са лимитативно изброени: 1. настъпили промени в характера и организацията на работата; 2 изменения във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи.

В случая липсват каквито и да е данни за наличие на едно или повече от посочените обстоятелства, поради което органът, упражнявайки оперативната си самостоятелност да определи изискванията за заемане на длъжността в длъжностната характеристика, не е спазил изискванията за законосъобразност. Липсва което и да е от нормативно определените основания за промяна на длъжностната характеристика, като за такова основание не може да се приеме Приложение 1а към чл. 15, ал. 2 от НУРОИСДА. Тази наредба въвежда компетентност, която следва да се установи при оценяването на служителите, съобразно посоченото в приложението, но тя не въвежда ново изискване за заемане на длъжността, което да се удостоверява със съответен документ.

Отделно от това, не без значение е фактът, че в новата длъжностна характеристика липсва разписано изискването за дигитална компетентност, а фигурира такова за компютърна грамотност.

Изводът е,че наличието или липсата на дигитална компетентност или компютърна грамотност се преценява при оценяването на служителя, а не и за прекратяване на служебното правоотношение поради обективна невъзможност.. В този смисъл Решение № 6541 от 1.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2022 г., Решение № 6347 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2983/2022 г.

Както се посочи и по- горе, промяната на професионалната област по длъжностна характеристика, изисквана за заемане на длъжността, изцяло зависи от органа по назначаването и не е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, аб. 1, т. 5 от ЗДСл. В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на този текст от закона е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая не е налице нито една от тях - посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си.

От така изложеното се налага извода, че първо не е налице промяна в нормативната база- нова фактическа обстановка, тъй като се касае за изменения 2019 г,.на горната НУРОСДА;второ не се касае за нови изисквания за заемане на длъжността, които да са предвидени в закон или допълнителни такива в Устройствен правилник, а касаят единствено оценка на изпълнението на длъжността от държавния служител. Следователно не е налице нова фактическа обстановка, същата не поражда обективна невъзможност да се изпълнява предвидената в длъжностната характеристика дейност, доколкото е налице атестация на жалбоподателя, от която е видно, че същият изпълнява задълженията си над изискванията за заеманата длъжност . Не е налице третата предпоставка, това да не зависи от волята на страните, тъй като както се посочи по- горе длъжностната характеристика зависи от волята на органа по назначаването. Или ответник жалба е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на оспорвания акт /Решение № 6299 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2445/2022 г и други./.

Настоящата инстанция изцяло споделя възраженията на жалбоподателя, че така постановената заповед противоречи и на целта на закона заложена в чл. 6 от АПК, а именно: принципа на съразмерност, изразяващ се в следното - адм. акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от жалбоподателя, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 16.09.2025г ,в който е договорено и изпланено възнаграждение в размер на 1000 лв ,поради което и на осн.чл.143 ал.1 от АПК следва ответникът да заплати на оспорващата сумата от 1000 лв .

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, Административният съд –София област

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на А. И. В. от [населено място] № РД14-520/21.05.2025 г. на министъра на културата , с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на А. И. В. на длъжност “ главен експерт“ в дирекция СИХО, Министерство на културата.

ОСЪЖДА Министерство на културата [населено място], да заплати на А. И. В. за разноски по делото 1000 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.