Производството е по реда на чл. 176а от АПК.

Образувано е по молба от Министъра на правосъдието чрез юрк. Соколова и юрк. Христов, относно изменение и допълване в частта за разноските на определение № 979 от 15.07.2025 г., постановено по адм. д. № 641/2024 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област.

Твърди, че съдът е неправилно е осъдил министерството да заплати изцяло претендираните от другата страна в производството разноски да адвокатско възнаграждение, в размер на 1960 лева. Излага мотиви в подкрепа на твърдението си, че не му се следва пълния размер на претендираната от него сума в размер на 1960 лева.

В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК ответникът не е депозирал становище, след като му е изпратено съобщение с препис от молбата на Министъра на правосъдието и му е указано, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор.

В представеното становище по жалбата, министърът на правосъдието е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

С Определение № 979 от 15.07.2025 г., постановено по адм. д. № 641/2024 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област е отменено като незаконосъобразно непроизнасянето на министъра на правосъдието в посочения в чл. 35, ал.1, т.1 от Закона за българското гражданство срок по преписка № 8854/2024 г. по описа на МП, образувана по молба на Н. Ф.. С това определение Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Н. Ф. сумата от 1960 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 176а от АПК (Нов-ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези, тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния акт. С оглед предмета и обема на действително оказаната правна защита (изготвяне, подписване и подаване на жалба) и при липсата на осъществено процесуално представителство с явяване на адвокат пред съда (поради разглеждането и произнасянето по искането в закрито съдебно заседание); предвид вида на производството (по чл. 35, ал. 5 изр. последно от ЗБГ) и действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая уговореният и заплатен от Н. Ф. размер на адвокатското възнаграждение, не може да се определи нито като съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради което не са налице основания за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 1960 лева. С оглед това и при съобразяване на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., съдът приема, че дължимите се в случая разноски следва да са в размер на 400 лв. Така определеният размер на следващите се за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение, е съответен и на минимално предвидения в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на искови молби, жалби и т. н, без процесуално представителство. По тези съображения МП следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лв. разноски по делото.

С оглед изложеното, съдът, приемайки за основателно възражението на процесуалния представител на ответник за прекомерност на адвокатското възнаграждение, така и реалната правна и фактическа сложност на делото, определя адвокатското възнаграждението в размер по 400 лева, за осъществената правна защита и процесуално представителство пред настоящата инстанция.

В случая съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираните от страна на Н. Ф. разноски, от което следва, че е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по реда на чл.176а от АПК. Съдът определя такива в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 176а от АПК, Административен съд – София област

 

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 979 от 15.07.2025 г., постановено по адм. д. № 641/2024 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на НАЗЛЪ ФИРАТ, родена на *** година в Бахчелиевлер, Истанбул, Република Турция, документ за самоличност тип „Паспорт“ с номер [Наименование], издаден на 24.12.2022 год., валиден до 24.12.2027 година, с личен идентификационен номер *** сумата от 400 лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен Административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.