Производството е по реда на чл. 204, ал.4 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е изпратено по подсъдност на АССО с определение № 918/21.07.2025 г. от Софийски окръжен съд. С цитираното определение производството е било разделено, като на АССО е изпратено в частта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.128, ал.1, т.6 от АПК срещу ОДМВР – София за обезщетение на вреди от налагане на ПАМ –отнемане на свидетелство за правоуправление. Частта на иска срещу Прокуратура на РБ, с която се претендират вреди на основание чл.2, ал.14, т.3 от ЗОДОВ от незаконосъобразно повдигнато обвинение е изпратена по подсъдност на РС –Етрополе.

В АССО производството е образувано е по искова молба на Г. В. Г. чрез пълномощника му - адв. А. Н. - САК срещу ОДМВР- София, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 500 /петнадесет хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от издаден незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С Разпореждане № 1692/30.09.2025 г. съдът е указал на ищеца да поясни на какво основание претендира обезщетяване на неимуществени вреди – незаконосъобразен акт или действия или бездействия на административен орган и длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. Ако твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт, следва да представи надлежни писмени доказателства за това си твърдение – влязъл в сила съдебен акт за отмяна на акта, от който се твърди, че са причинени вредите, предмет на иска. Ако твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на определени длъжностни лица, следва ясно и конкретно да бъдат посочени в какво се изразяват тези фактически действия или бездействия и съответно от кои дл. лица са извършени или не са извършени.

В изпълнение на дадените указания пълномощникът на ищеца в писмена молба от 09.10.2025 г. е посочил, че вредите са причинени с незаконни действия и издаване на ЗПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, като не представя доказателства тази заповед да е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Според приложимите в случая разпоредби на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, иск може да се предяви или след отмяната на административния акт и то като незаконосъобразен по съответния ред, т. е. след влизане в сила акт на горестоящия административен орган – при обжалване по административен ред, или на съдебното решение – при обжалване по съдебен ред, или едновременно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото.

От горното е видно, че не е изпълнена сочената в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставка за допустимост на иска. Преценката за допустимост на производството, която съдът дължи в съответствие с нормата на чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, се основава на фактическите твърдения на ищеца, обективирани в исковата молба и отправеното към съда искане. Наличието на отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, е предпоставка, обуславяща допустимост на сезирането, поради което този факт съдът преценява във фазата на проверка на допустимостта на иска, а не при изследване на неговата основателност. Когато още изначално, при самото предявяване на иска се установи липсата на тази предпоставка, а именно, че актът, от който се твърдят вредите, не е отменен като незаконосъобразен по съответния ред, а напротив – налице е влязъл в сила и изпълнен административен акт, или същият е бил потвърден, като жалбата срещу него е отхвърлена, актът не е оттеглен и няма твърдения той да е нищожен, не следва да се провежда цялото исково производство.

Съгласно чл. 250 от АПК незаконосъобразни действия на административен орган или длъжностно лице са такива фактически, а не правни действия, които не се основават на административен акт или закон. Въпреки, че в исковата молба се твърдят вреди, причинени от "незаконосъобразни действия“, от цялостното изложение е видно, че се визира повдигането на обвинение срещу ищеца за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и последващото прекратяване на досъдебното производство с влязъл в сила акт от РП- Ботевград, какъвто именно е предмета на иска, изпратен по подсъдност на РС –Етрополе.

Предвид гореизложеното производството подлежи на прекратяване, поради недопустимост на предявения иск.

Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, Административен съд София –област

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на Г. В. Г. срещу ОДМВР- София, с искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 500 /петнадесет хиляди и петстотин / лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от издаден незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка, ведно със законната лихва от 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 940/2025 г. по описа на Административен съд София –област.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.