Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. Д. Ц., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2150541/12.02.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМП на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди, че не е знаел за прекратената регистрация на МПС и не е имал възможност да провери това. Иска заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Д. П.. Претендира направените по делото разноски съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 12.02.2026 г. около 10:20 ч. в гр. Велико Търново, по ул. „Дълга лъка“ до номер 2 в посока към кв. „Чолаковци“, М. Д. Ц. е управлявал влекач „Волво ФХ“ с рег. № [рег. номер], с прикачено полуремарке „Шмитц С 01“ с рег. номер [рег. номер], и двете собственост на „Орион Трейд Груп“ ЕООД, като при извършената проверка се установило, че влекачът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от дата 24.09.2025 г. – нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН серия GA № 4798164/12.02.2026 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила.

При тази фактическа обстановка е издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2150541/12.02.2026 г., с която на М. Ц. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“) „гг“)) от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМП на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 12.02.2026 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 24.02.2026 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. От жалбоподателя са представени допълнително трудов договор на жалбоподателя, допълнително споразумение към него, както и 10 бр. талони за регистрация на МПС.

По искане на жалбоподателя е разпитан свидетеля Р. Г. Д.. Същият заявява, че е управител на фирмата „Орион Трейд Груп“ ЕООД, в която работи М. Ц. като шофьор. Твърди, че не е уведомяван от застрахователя за прекратената застраховка, нито е уведомяван, че автомобилът е дерегистриран. Бил е сигурен, че автомобилът е изряден и е уверил жалбоподателя за това.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.1 от заповедта са посочени служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Велико Търново, за територията, обслужвана от ОДМВР В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

Независимо от това, съдът намира, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" на ЗДвП /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, предвижда налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство на управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от шест месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

В случая с процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП на жалбоподателя М. Ц. е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача М. Ц. е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията /ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Но считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е съществено изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, в това число на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл. 6 от АПК – за законност и съразмерност. В случая по делото няма доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно въпросното МПС -"Орион Трейд Груп" АД, нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че доколкото в тежест на административния орган е да установи и да докаже съществуването на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал. 10 от КЗ следва да са били събрани към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, респективно към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП. В случая доказателства за изпълнение на процедурата за уведомяване към датата на издаване на обжалваната заповед не са били събрани и не са налични. Това, освен че сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването на оспорения акт от гледна точка на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като материалноправно основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" подб. гг от ЗДвП по отношение на жалбоподателя.

Дори и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата редакция след изменението /обн. ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, то в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен в регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Доколкото задължението е нормативно, липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.

В случая не само липсват каквито и да е било данни и доказателства, че собственикът на автомобила е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, регистрация на МПС, управлявано от жалбоподателя, но и от страна на ответника не се твърди наличието на такова уведомяване от органите на МВР, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. След като собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 г., което тълкувателно постановление не е загубило сила с оглед все още съществуващото нормативно задължение за такова уведомяване по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. Съгласно посоченото тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо в случая дори регистрацията на автомобила да е била действително служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на дата 24.09.2025 г. (според справката от ответника), то жалбоподателят не е съзнавал, че управлява МПС с прекратена регистрация. МПС е било с поставени регистрационни табели, и не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. При съобразяване на задължителното за съда ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност – извършено от адресата на ПАМ, като водач на МПС, административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з" подб. гг от ЗДвП по отношение на жалбоподателя, обуславя извод, че оспореният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна, което налага отмяната на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2150541/12.02.2026 г.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 225 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2150541/12.02.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на М. Д. Ц., [ЕГН], с адрес ***, сумата от 225 /двеста двадесет пет/ евро, представляваща разноски по делото.

 

Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.