Производството е по реда на чл. 121, ал. 2 във вр. с чл. 197 от ДОПК и е образувано по жалбата на Е. Н. С. от [населено място] срещу решение № ПО-97 от 19.09.2025 год. на директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение жалбата й срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх.№ С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год. на гл.публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София. Решението се оспорва като незаконосъобразно. По-конкретно, поддържа се, че неправилно ответният орган е приел, че публичният изпълнител е формален изпълнител по поискано от него налагане на ПОМ. Последното („мотивираното искане“) изобщо не било връчено на Стоименова, не е имала възможност да се запознае с него, поради което е ограничено правото на защита на жалбоподателката. Поддържа се, че след като изрично е направено възражение за изтекла погасителна давност за 2019 год. за задълженията за данък върху доходите, изплатени по трудови и приравнени на тях правоотношения, както и за задълженията за осигурителни вноски за ДОО, УПФ и към НЗОК, така и за ДДС за 2019 год., публичният изпълнител е следвало да се произнесе по възражението й и коректно да определи размера на задълженията, които ще се обезпечат, което не е сторено. Твърди се, че от Стоименова се търси отговорност за задължения на дружеството „Енканто трейд" ЕООД, а в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 19 от ДОПК. Излагат се съображения и че запорите са наложени върху несеквестеруемата част съгласно чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. По тези и допълнително изложени съображения се моли за отмяна на процесното решение, както и да се присъдят направените разноски. В о.с.з. Стоименова се представлява от адв. Чечова, която поддържа жалбата на заявените основания и моли за уважаването й.

Ответникът-директорът на ТД на НАП-София се представлява от юриск. Александрова, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Претендира се юриск.възнаграждение.

Административен съд София-област, девети състав, след като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

С решението, предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство, ответникът е оставил без уважение жалбата на Стоименова с № Ж-22-1161 от 16.09.2025 год. срещу ПНПОМ с изх.№ С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год. на гл.публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП-София. За да постанови горното решение директорът на ТД на НАП-София е приел за установено, че с ПНПОМ с изх. № С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год., издадено на основание чл. 121, aл. 1 от ДОПК от гл.публичен изпълнител при ТД на НАП-София, на Стоименова са наложени предварителни обезпечителни мерки-запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на името на длъжника в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА (ОББ) за сумата от 323 763,45 лв., както и възбрани върху идеални части (ид. ч.) от следните 8 бр. недвижими имоти: 1. 1/2 ид. ч. от апартамент, КИД ****, АПАРТАМЕНТ **, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни пометения, заедно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № *** с полезна площ от 16.72 кв. м. заедно с 3.717% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, площ 65.75 кв. м., находящ се в [населено място], [адрес], с данъчна оценка 1 822.30 лв. за съответната част; 2. 1/2 ид. ч. от земя и сграда, КИД *** , ПИ с [идентификатор], трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план УПИ-парцел *** , отреден за имот пл. № *** , ведно с построената в имота СГРАДА с [идентификатор], cъc застроена площ 55 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда еднофамилна, площ 378 кв. м., находящ се в [населено място], - кв. 323, с данъчна оценка 8 092.65 лв. за съответната част; 3. 1/2 ид. ч. от апартамент, КИД ***, AПАРТАМЕНТ *** , състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в сграда с [идентификатор], заедно с МАЗЕ № *** от 2.41 кв. м., площ 61 [жк],  [адрес], с балансова стойност 0.00 лв. за съответната част; 4. 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в страда, ПАРКОМЯСТО ПМ ***, заедно с 0.17% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4.49 кв.м., както и 0.16% ид. ч. от поземлен имот с [идентификатор], площ 20.89 кв. м, находящ се в [населено място], с данъчна оценка 5 860.80 лв. за съответната част; 5. 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в страда, ПАРКОМЯСТО ПM-***, находящо се в гараж ПМ в блок 4 - по архитектурен проект на кота +0.00 м., заедно с 0.08% ид. ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4.38 кв. м., както и 0.081% ид. ч. от [ПИ], площ 19.66 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], [адрес] -  с данъчна оценка 5 576,25 лв. за съответната част; 6. 1/2 ид. ч. от апартамент, КИД ***, АПАРТАМЕНТ ***, състоящ се от антре, баня, тоалетна, дневна с кухня и трапезария, две спални, складово помещение и две лоджии, както и 0.357% ид. ч. от ПИ с [идентификатор], площ 86.71 кв. м, находящ се в [населено място],, с данъчна оценка 34 049,15 лв. за съответната част; 7. 1/2 ид. ч. от апартамент, КИД ***, АПАРТАМЕНТ № ***, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна с кухня и трапезария, две спални, складово помещение и тераса, както и 0.51% идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с [идентификатор], площ 65.93 [жк], [адрес], [жк], с данъчна оценка 23 004.55 лв. за съответната част; 8. ½ ид. ч. от апартамент, КИД ***, АПАРТАМЕНТ № ***, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна с КУХНЯ и трапезария, спалня, складово помещение и тераса, заедно с 0.43% ид. ч. от общите части на сградата с [идентификатор], равняващи се на 11.12 кв. м., площ 51.75 кв. м., находящ се в [населено място], [жк], с данъчна оценка 18 056.60 лв. за съответната част.

ПНПОМ с изх. № С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год. е издадено във връзка с постъпило мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р-22002325003692-039-001 от 02.09.2025 год. от Е. Г. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството й на ръководител ревизия. Съгласно искането, въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 22002325003692-020-001 от 24.07.2025 год. е възложена ревизия на Е. Н. С. за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „ЕНККАНТО ТРЕЙД" ООД с [ЕИК], както следва: корпоративен данък за период 01.01.2019 год. - 31.12.2022 год., корпоративен данък за период 01.01.2024 год. - 31.12.2024 год., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за период 01.12.2019 год. - 31.05.2025 год., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за период 01.10.2019 год. - 31.12.2021 год., ДДС за период 01.12.2019 год. - 31.12.2024 год., ДОО за период 01.12.2019 год. - 31.05.2025 год., УПФ за период 01.12.2019 год. - 31.05.2025 год. и ЗОВ за период 01.12.2019 год. - 31.05.2025 год. ЗВР № Р- 22002325003692-020-001 от 24.07.2025 год. е връчена на Е. Н. С. на 11.08.2025 год. В искането за налагане на ПОМ е посочено, че дружеството има изискуеми публични задължения, относими за периоди в диапазона 01.01.2019 год. -31.05.2025 год., подробно описани по-горе, през които представляващ дружеството е управителят Е. Н. С. с [ЕГН], като размерът на дружествения дълг е 430 605,61 лв., в т.ч. главница 283 973.43 лв. и лихва 146 632.18 лв., изчислени към 02.09.2025 год. От страна на органа по приходите са изложени подробни мотиви, обосноваващи нуждата от предприемане на ПОМ, като са изследвани и предпоставките за наличие на основания за търсене на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Посочено е също, че ревизираното лице има установено имущество съгласно извършени справки от информационните системи на НАП и от Регистър БНБ, а именно: идеални части върху 8 бр. недвижими имоти и открити банкови сметки в ОББ. В искането е отбелязан и изчисленият към 02.09.2025 год. очакван размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне, както следва: ДДС в размер на главница 187 685.12 лв. и лихва 90 217.58 лв., корпоративен данък в размер на главница 28 574.67 лв. и лихва 17 088.90 лв., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на главница 8 600,00 лв. и лихва 4 657.54 лв., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за период в размер на главница 13 237.82 лв. и лихва 5 567.81 лв., ДОО в размер на главница 27 060.38 лв. и лихва 12 069,95 лв., ЗОВ в размер на главница 10 777.28 лв. и лихва 4 837.39 лв. и УПФ в размер на главница 6 833.50 лв. и лихва 3 048.00 лв. Лихвите са изчислени към 02.09.2025 год. Обшият размер на очаквания дълг, изчислен към 02.09.2025 год., е 420 255,94 лв., от които главница 282 768,77 лв. и лихва 137 487.17 лв. В резултат на изложените мотиви в искането е направен извод, че налагането на ПОМ е необходимо с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Така изложените мотиви и доводи в искането са възприети и изложени и в ПНПОМ с изх. № С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год., в което са описани обхватът на възложената ревизия, анализираното и установено имуществено състояние на лицето, както и очакваният размер на публичните задължения. Посочено е също, че е налице насрещна проверка от ревизиращия екип по установяване на предпоставки за реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК. С процесното постановление са изпратени запорно съобщение (ЗС) до ОББ с изх. №С250022-003-0071489 от 09.09.2025 год., връчено на банката на 09.09.2025 год., както и заявления за вписване на възбрани върху ид. ч. от недвижими имоти, както следва: заявление с изх. №0250022-153-0004741 от 09.09.2025 год. до Служба по вписванията (СВ) - Самоков и заявление с изх. №0250022-153-0004742 от 09.09.2025 год. до Агенция по вписванията (АВ) - София. В отговор от ОББ е получена информация, че по сметките на лицето няма наличност, както и претенции от трети лица. Относно възбраната върху имота в [населено място] от СВ - Самоков е постановен отказ за вписване, а възбраните върху имотите в [населено място] и в [населено място] са вписани в СВ - София на 09.09.2025 год. При така установената фактология ответният орган е приел, че обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител при ТД на НАП София, съгласно правомощията, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 от ДОПК и чл. 167 от ДОПК, вр. чл. 121, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 195, ал. 3, т. 1 от ДОПК, както и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и посочените в същата норма задължителни реквизити. Предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 1 от ДОПК се извършва въз основа на мотивирано искане, отправено до публичния изпълнител от страна на компетентния за това орган по приходите. На първо място, мотивираното искане следва да сочи конкретния размер на очакваното публично задължение и субекта, спрямо когото мярката се налага. В настоящия случай е налице издадено мотивирано искане № Р-22002325003692-039-001 от 02.09.2025 год. от орган по приходите, в което е формиран извод, че в хода на ревизията ще бъдат определени публични задължения в очакван размер на 420 255,94 лв., изчислен към дата 02.09.2025 год. Установено е, че ревизираният субект притежава лично имущество - ид. ч. от 8 бр. недвижими имоти и активни банкови сметки в ОББ. С оглед на това, както и след извършено проучване на имущественото състояние чрез справки в информационните системи на НАП е обоснована необходимост от предприемане на обезпечителни мерки, за да се избегне опасността от затруднение при събиране на задълженията на лицето при приключване на ревизионното производство. Така, въз основа на искане № Р-22002325003692-039-001 от 02.09.2025 год. и след направен анализ на фактите и обстоятелствата, налични по административната преписка, публичният изпълнител е счел, че е налице хипотеза на обоснована необходимост от налагане на ПОМ с оглед запазване имуществото на задълженото лице. В резултат е издадено ПНПОМ с изх. № С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год. В същото е посочено, че след извършени справки в информационните системи на НАП е установено, че задълженото лице има изискуеми публични задължения в размер на 430 605.61 лв. в т. ч. главница 283 973.43 лв. и лихва 146 632,18 лв. В мотивите на постановлението са описани обхватът на ревизията и анализираното и установено имуществено състояние на задълженото лице, като са направени и изводи, че размерът на притежаваните от лицето активи е значително по-малък от този на очаквания дълг. Поради това, за да се обезпечи предполагаемият дълг, както и да се предотврати разпореждане с имуществото на лицето, е пристъпено към издаване на процесното постановление. Налагането на ПОМ представлява самостоятелно производство, което се извършва само по време на висящо производство, каквото е в случая ревизионното производство. В настоящия случай срещу Е. Н. С. е [ЕГН] е образувано ревизионно производство, за което е издадена и ЗВР № Р-22002325003692- 020-001 от 24.07.2025 год. Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В този смисъл и решение № 3007 от 17.06.2020 год. по адм. дело № 461/2020 год. на Административен съд - София град, съгласно което меродавен момент за образуване на ревизионното производство е издаването на заповедта за възлагане на ревизия. Налагането на обезпечителни мерки в условията на едно бъдещо вземане, наличието и размера на което може и да не се потвърди в края на ревизията, представлява засилена грижа на закона към защитата на публичния интерес. То се мотивира с опасността удовлетворението на бъдещото вземане да остане невъзможно или да бъде значително затруднено. ПНПОМ с изх. № С 250022-023-0002474 от 09.09.2025 г. е издадено на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, като съгласно цитираната разпоредба в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на ПОМ с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и ЗОВ ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Съобразно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК съществуват две възможни хипотези, при наличието на които може да се стигне до предприемане на ПОМ: когато вземането не е установено по размер или когато вземането е установено по размер, но все още не е изискуемо. Както се посочва и в решение№ 3007 от 17.06.2020 год. по адм. дело № 461/2020 год. на Административен съд - София град, характерът на обезпечителната мярка в този случай е привременен и целта й е да гарантира събирането на публичните задължения. В настоящия случай е налице първата хипотеза, тъй като задължението не е окончателно установено, поради факта, че ревизионното производство се намира в начален етап и не е издаден ревизионен акт. Оплакванията на Стоименова, че не е посочено основанието за търсене на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Посочено е, че този въпрос касае пряко ревизионното производство, а предмет на произнасяне е ПНПОМ с изх. № 0250022-023-0002474 от 09.09.2025 год., което е част от обезпечителното производство по ДОПК. Двете производства са самостоятелни и отделни едно от друго, като в хода на ревизионното производство, публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност, като при наличието на мотивирано искане от страна на органа по приходите, извършващ ревизията, публичният изпълнител е обвързан досежно субекта и размера на очакваните задължения, а относно мотивите, обуславящи налагането на ПОМ се ползва от преценката на ревизиращия орган. Размерът на задълженията се определя от ревизиращия екип и обосноваването им също е от неговата компетентност. Относно твърденията, че е налице изтекла погасителна давност за задълженията за 2019 год. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО, УПФ, ЗОВ и ДДС, следва че и те също са неотносими. На първо място, следва да се има предвид, че в случая и този въпрос подлежи на изясняване в ревизионното производство, доколкото към настоящия момент същото все още е висящо и не са налице установени публични задължения с ревизионен акт. На следващо място, необходимо е да се отбележи също, че давността по ДОПК е правен институт, който в общия случай не се прилага служебно, а за нея е необходимо изрично възразяване от страна на длъжника поради диспозитивния й характер. Изключение е предвидено в чл. 173, ал. 2 от ДОПК, касаещо абсолютната погасителна давност. Доколкото в настоящия случай не са налице данни за подадено възражение за погасяване по давност от длъжника, то този въпрос остава неотносим към разглеждания казус. Всички възражения на жалбоподателя във връзка с извършваната ревизия следва да бъдат изложени в хода на ревизионното производство, а не в производството по налагане на ПОМ. По отношение на доводите за незаконосъобразност на наложените възбрани върху недвижими имоти следва, че същите са неоснователни. Мотивите за това са следните: На първо място, неоснователни са доводите за незаконосъобразност на наложените възбрани върху недвижими имоти в режим на СИО, тъй като законът не предвижда пречки за това. Още повече, че в настоящия случай възбраните са наложени не върху имотите в цялост, а само върху 1/2 ид. ч. от тях, собственост на длъжника Стоименова. На следващо място, законът не предвижда ограничение за налагане на възбрана и по отношение на имоти с предходни тежести, в частност ипотека. Това е така, защото възбраната представлява мярка, гарантираща обезпечаването на публичните вземания, включително и предполагаемите такива. Нейната цел е да ограничи възможността на длъжника за разпореждане с възбранения имот, докато не изпълни задълженията си, ако такива са или бъдат установени. По този начин се гарантира вземането на кредитора и се „пази" ред по отношение на неговите права върху имота. Относно твърденията за наложена възбрана с нулева стойност следва да се посочи, че в настоящия случай всички описани в ПНПОМ обезпечения имат отбелязана обезпечителна стойност. Единствено по отношение на имота, представляващ апартамент 51 с [идентификатор], заедно с мазе № 3 от 2.41 кв. м., площ 61 кв. м., находящ се в [населено място], община Столична, област София, бл. 225. вх. 3, ет. 2, ап. 51 - „Младост 2", е отбелязана стойност 0.00 лв., за което публичният изпълнител се е мотивирал с довода, че върху имота е налице вписана ипотека преди възбраната. Както вече бе споменато, възбраната по своята правна същност представлява обезпечителна мярка, уредена като такава в чл. 198, ал. 1, т. 1 от ДОПК, която има за цел да обезпечи бъдещо или вече установено вземане чрез ограничаване правото на длъжника за разпореждане с имота. Следва да се има предвид, че когато върху възбранения имот са учредени предходни ипотеки, възбраната по ДОПК не води до накърняване правата на ипотекарните кредитори, а тя има значение единствено за забраната длъжникът да прехвърля или обременява с тежести имота след вписването й. Следователно, вписването на нулева стойност на обезпечението кореспондира с факта, че поради наличието на предходна ипотека имотът не може да послужи като реално обезпечение със самостоятелна ликвидационна стойност към момента на налагане на възбраната, тъй като предходният кредитор имат приоритетни права върху него по реда на вписванията. Възбраната по ДОПК цели единствено запазване на имота в патримониума на длъжника, но тя не създава ново привилегировано обезпечение за държавата. Нулевата стойност на възбраната отразява фактическото положение, че имотът вече е обременен с предходни тежести, в т.ч. ипотеки, които изчерпват неговата стойност като обезпечение. Това обаче не лишава публичния изпълнител от правомощията му да наложи възбрана, от която да може предполагаемият дълг да се удовлетвори в един евентуален бъдещ момент в случай на отпадане на предходните тежести. Освен това липсата на точно определена стойност на обезпечението не води автоматично до основания за недействителност на мярката. В обезпечителното производство от първостепенно значение е предметът на обезпечителната мярка, който при възбраната се състои в индивидуализация на имота и целта на обезпечението, а не неговата парична стойност на този етап. В случая в ПНПОМ подробно са описани и индивидуализирани всички имоти, както и ид. ч., върху които се налагат възбраните, доколкото същите са собственост на задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК обезпечението върху недвижими имоти се извършва по данъчна оценка, но това не значи, че възприетата в случая нулева стойност на възбраната опорочава наложената мярка. Това е така, тъй като по всяко време в обезпечителното производство по ДОПК органът може да се снабди с данъчна оценка за конкретен имот, т.е. няма пречка това да стане и на един по-късен етап, последващ вписването на възбраната. Още повече, че данъчната оценка може да търпи изменения в стойността си, което така или иначе е основание за периодична проверка и съответно актуализиране на данните. В този смисъл налагането и вписването на възбрана с нулева стойност се явява допустимо, като същото не засяга законосъобразността на наложената мярка, чиято единствена функция е до блокира възможността на длъжника за разпореждане с имота. Следва да се посочи, че лицето Е. Н. С. има правото да се възползва от предвидените в чл. 199 от ДОПК възможности за замяна на обезпечителните мерки при спазване изискванията на нормата. Разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК описва процедурата за замяна на обезпечителни мерки, която публичният изпълнител или съдът може да извърши по искане на длъжника, при условие, че бъде предоставено друго равностойно обезпечение, а чл. 199, ал. 2 от ДОПК предвижда, че при предоставяне на пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа от страна на длъжника, замяната на обезпечителни мерки винаги е допустима. От доказателствата, приложени по преписката, липсват такива относно изразено от страна на задълженото лице желание за замяна на наложените обезпечителни мерки или предоставяне на посочените в чл. 199, ал. 2 от ДОПК пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, обуславящи задължителна замяна. Необходимо е да се отбележи също и предвидената възможност за отмяна на обезпечението в чл. 208, ал. 1 от ДОПК, съгласно която отмяната се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно. В случая, предвид изложените обстоятелства по преписката не са налице основания за отмяна обезпечителните мерки. С оглед всичко изложено по-горе ответникът е счел, че са спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 от ДОПК, а депозираните в жалбата възражения са неоснователни и недоказани, предвид факта, че по смисъла на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на бъдещото публично задължение. Освен това с така наложените ПОМ се гарантира обезпечаването на предполагаемия публичен дълг, както и осуетяването на възможността за разпореждане с имуществото на длъжника. Мотивиран по този начин, ответникът е постановил решението си.

Последното е връчено на Стоименова на 01.10.2025 год., а с жалба от 03.10.2025 год. същото е оспорено пред настоящия съд.

Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства.

При така установената фактология, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активнопроцесуалнолегитимирано лице, адресат на акта, за който същият е неблагоприятен, и е в срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Това е така по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като съгласно ал. 2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. В ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Видно от изложеното, законодателят е предвидил, че обезпечението се извършва, когато ще е невъзможно или ще се затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето. Правомощията на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните условия-представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

В случая безспорно е налице възложена ревизия на жалбоподателката със заповед за възлагане на ревизия от 24.07.2025 год. (л. 26), от органа по приходите е направено мотивирано искане до публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са наложени на 09.09.2025 год. преди приключване на ревизията.

Искането за налагането на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на общ размер на очаквания дълг от 420 255,94 лв., от които главница 282 768,77 лв. и лихва 137 487,17 лв. към 02.09.2025 год., както и очакван размер на задълженията, които ще бъдат установени с РА и ще подлежат на връщане. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл. 121 от ДОПК, т. е. за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на тези задължения се определя от извършващия ревизията орган по приходите. Публичният изпълнител, респективно териториалният директор, не разполагат с правомощия да установяват и контролират размера на посочените задължения. В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на лицето, както и с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице.

Поради това следва да се приеме, че след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Както бе посочено по-горе, в рамките на възложената ревизия органите по приходите извършват процесуални действия с оглед реализиране отговорността на Стоименова по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и ЗОВ по подадени декларации от „Енканто трейд" ООД за публични задължения за периода 01.01.2019-31.05.2025 год., когато управляващ и представляващ дружеството е именно същата. Следователно, отговорност за погасяване на предполагаемите задължения на дружеството през периода на управление от Стоименова се носят лично от последната. Ето защо твърдението на жалбоподателката, че длъжник е не тя, а дружеството, не намира опора в закона. И тъй като отговорността по чл. 19 от ДОПК не е ангажирана с влязъл в сила съдебен акт, то публичният интерес изисква предполагаемите вземания да бъдат обезпечени с наложената процесна мярка.

С оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателката пороци. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на оспорващата следва да се възложат сторените от ответника разноски в минимален размер от 130 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област, девети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Н. С. от [населено място] срещу решение № ПО-97 от 19.09.2025 год. на директора на ТД на НАП-София, с което е оставена без уважение жалбата й срещу постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С250022-023-0002474 от 09.09.2025 год. на гл.публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-София.

ОСЪЖДА Е. Н. С. от [населено място] да заплати в полза на ТД на НАП-София разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лв./66,93 (EUR).

Решението не подлежи на обжалване.