Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по Жалба, вх.№469/22.01.2026г. в АСВТ, подадена от Ф. И. Д. от гр. Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат.

Обжалва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4444-000001/09.01.2026г., издадена от ПО – началник на група при Регионална дирекция „Гранична полиция“Русе, Гранично полицейско управление Свищов. Със същата на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство/СУМПС/ на водача, извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателят счита оспорената Заповед за материално и процесуално незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил нарушение, т.к. не е знаел за липсата на ЗГО, защото е плащал разсрочено вноските, а автомобилът не е със снети табели. Посоченото нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП не е сред тези, за които може да се наложи ПАМ с посоченото правно основание. Незаконосъобразно АО е определил 180 дни срок на мярката, а не до решаване на въпроса за отговорността на водача, както предвижда законът. Актът не съдържа мотиви. Не са налице предпоставките за приложение на ПАМ по посочения текст на ЗДвП - чл.171, т.1,б„з“)гг. По тези съображения моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Моли съда да уважи жалбата му и да му върне СУ на МПС, т.к. е международен шофьор и с това се прехранва.

Ответникът по жалбата - полицейският служител при ГПУ Свищов, издал оспорената Заповед не се явява лично. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който поддържа тезата за нейната законосъобразност и правилност. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като възразява за прекомерност на АВ, платено от жалбоподателя.

Доказателствената тежест е указана върху ответника - да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Като доказателства по делото са приети тези по административната преписка и допълнително представени от Сектор ПП при ОДМВР В. Търново, свързани със собствеността на автомобила и момента на служебното прекратяване на регистрацията на същия на дата 06.01.2026г. и възстановяването ѝ от 09.01.2026г.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на ПАМ№26-4444-000001/09.01.2026г., на основание чл.171, т.1, б“з“/гг от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУ на МПС на водача, за извършено нарушение до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м.,“ а именно за 180 дни“. АО сочи, че лицето е управлявало МПС със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 06.01.2026г. В същата е записано, че е отнет документ СУ МПС № 285976920.

Като фактическо основание за издаване на Заповедта е посочено обстоятелството, че на 08.01.2026г. управляваният от жалбоподателя лек автомобил с рег. № [рег. номер]/ негова собственост/ се е оказал със служебно прекратена регистрация, считано от 06.01.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка ГО. Съставен е АУАН № 4444а-3/08.01.2026г.3856113 за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, т.к. се явява със служебно прекратена регистрация. Именно във връзка с нарушението, санкционирано по чл.175, ал.3 от ЗДвП е издадена процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 м, като изрично е посочено, че това е за 180 дни. Всъщност СУМПС е иззето още с АУАН.

Принципно АУАН в настоящото съдебно административно производство има обвързваща съда материална доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. С АП са представени доказателства за собствеността върху автомобила и служебното прекратяване на регитрацията на посочената дата 06.01.2026г. Налице са и доказателства, че регистрацията на същия л.а. е служебно възстановена от 09.01.2026г. поради постъпило уведомление от Гаранционния фонд за сключена валидна Застраховка „ГО“.у

От ответника предвид указанията на съда по реда на чл.192 от ГПК е изискана информация от Гаранционния фонд. Представените от третото лице доказателства сочат, че ГФ е изпратил до собственика на автомобила Уведомление на 12.12.2025г., като няма доказателства за това същото да е достигнало до адресата си, нито пък за уведомяването на собственика по друг начин за служебно прекратената регистрация на автомобила.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на Заповедта, при наличие на правен интерес от оспорването. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1.1 Главна дирекция „Национална полиция“; 1.2. Главна дирекция „Гранична полиция“; 1.3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същата е изм. и доп. Със Заповед №8121з-1389/07.10.2024г.

Според представената Заповед № 3282з-7194/17.12.2025г. на директора на ГД“Гранична полиция“, последният на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ГПУ при РДГП към ГДГП да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, букви „е“,“ж“ и“з“, т. 2б“в“, т. 2а буква „а“,т.2б и т.4 от ЗДвП. Съответно в т.1.2. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на процесната са и началниците на групи в ГПУ към РДГП, както в случая. При тези факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, чрез делегиране на правомощия, т.е. от компетентен по материя, време и място АО, който е действал в кръга на вменените му правомощия. Поради това Заповедта се явява валиден ИАА.

Съдът намира, че е спазено изискването за форма на акта. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на АО. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация, считано от 06.01.2026г. Поради това в Заповедта правилно е посочено, че е нарушил нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.

Налице са обаче допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които самостоятелно обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. В случая АО е описал само фактите, но не е посочил санкционната правна норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП, което е нарушението, съставляващо основание за приложението на ПАМ с основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг". Поради това правото на защита на страната е нарушено, т.к. липсва съответната правна квалификация на нарушението. Освен това, Заповедта е издадена без да бъдат установени действителните факти по случая, което е обусловило и нарушението на материалния закон. Не са налице доказателства, че собственикът на автомобила е уведомен за основанията и самото прекратяване на регистрацията на автомобила му. Това води до извода, че липсва субективен елемент на нарушението, което следва да е предпоставка на процесната ПАМ, а освен това служебното прекратяване на регистрацията не е породило правно действие.

Съдът намери, че Заповедта не е съобразена с материалния закон и неговата цел, като с издаването ѝ е нарушен принципът на съразмерност, визиран в чл.6 от АПК.

Действащата правна уредба към момента на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила 30.09.2025г. е следната:

Според чл.143, ал.10 от ЗДвП,( изм. в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нормата на чл.574, ал.10 от КЗ предписва, че информационният център/създаден и поддържан от ГФ – бел. моя/ уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

И едва след реализиране на това изискване се предвижда да настъпят последиците, предвидени в алинея 11 на с.р. от КЗ - компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая няма доказателства собственикът на МПС да е уведомен по предвидения ред. Тук за правна яснота следва да се посочи, че съдът не споделя виждането на АО в МВР, че е достатъчно изпращането на уведомление от ГФ, без значение дали същото е достигнало до знанието на собственика на МПС. Това е доведено до абсурд тълкуване на правна норма, без да се държи сметка за резултата от същото. Без да се съобрази действително съдържание и функцията на тази разпоредба, с оглед системата от правни норми с които действа съвместно. Съображенията на съда са в следния контекст:

Видно от конкретната уредба в чл.571 и сл. от КЗ, информацията, съхранявана в създаден от Гаранционния фонд информационен център е чувствителна такава и се достъпва по определен ред от определена категория органи/с регистрация/ и от пострадали лица, т.е. това не е публично достъпна информация, за която се презюмира, че е известна на всички. Според върховните магистрати, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл виж Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Тълкуването на разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ с оглед целта на приложението ѝ разкрива, че изпращането на уведомление не е самоцел. Същото е предвидено за това собственика да узнае, че ЗГО е изтекла или договорът е прекратен/особено често явление при ЗГО, които се заплащат на вноски или за множество автомобили /, за да може да сключи нова застраховка и да избегне служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Тоест, смисълът на уведомяването е известието от ГФ да достигне до адресата и той да съобрази поведението си с установените факти, като има предвид следващите се правни последици.

Допълнителен аргумент в тази връзка е обстоятелството, че служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който следва да се съобщи на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК, съгласно чл. 61 АПК. Тази норма на кодекса не е дерогирана от разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП или чл.574, ал.10 от КЗ. Поради липсата на съобщаване на ИАА на собственика не може да се презюмира знание у водача, а освен това не могат да настъпят правните последици на акта по прекратяване на регистрацията на автомобила.

По закон прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като се посочва и причината за дерегистрация, сред които е и чл. 143, ал. 10 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие/вписване в регистъра/ в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК. В случая няма данни собственикът на въпросното МПС да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – В. Търново. Поради това тази служебна дерегистрация не е влязла в сила. В случая посоченото означава, че дерегистрацията не е произвела правни последици, т.к. в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение на самата служебна дерегистрация. При това положение ответникът не може да се позовава на това прекратяване, доколкото то не е произвело правно действие, поради което не може на основание същото да издаде ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение. В този ред на мисли съдът установи упражняване на компетентност за налагане на принудителна мярка без да е доказан предвиденият в закона фактически състав за това. Поради това крайният извод е, че ПАМ е материално незаконосъобразна.

От данните по делото се установява, че причината за служебното прекратяване на регистрацията е била незабавно отстранена/сключена е валидна ЗГО/ и е била възстановена регистрацията на автомобила по административен ред на следващия ден. Тоест, превантивната и преустановителна роля на мярката е реализирана. Това посочва, че още в този момент е отпаднала необходимостта от прилагане на ПАМ. В тази връзка оспорената Заповед не съответства на целта на закона. Съгласно чл.6, ал.1 и 5 от АПК, административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В случая тази съразмерност не е реализирана. С още по-голямо основание поради това, че засяга тежко правната сфера на жалбоподателя, който има необходимост от СУМПС, за да изпълнява трудовите си функции като шофьор и да се издържа от доходите си от тази професия. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП не са санкция, а средство за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за осигуряване безопасността на движението. В случая причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена в рамките на 09.01.2026г., денят след проверката, поради което продължаващото действие на мярката "временно отнемане на СУМПС" не допринася за постигане на целите на закона и представлява несъразмерно ограничаване на правата на жалбоподателя, в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора разноски не се присъждат на жалбоподателя, т.к. не са поискани такива.

Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предложение второ от АПК, седми състав на Адм.съд –В. Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по жалба на Ф. И. Д. от гр. Велико Търново, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-4444-000001/09.01.2026г., издадена от началник на група при РД „Гранична полиция“Русе, ГПУ Свищов, с която на основание чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на същия водач, за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Решението е окончателно съгласно чл.172, ал.5, изреч. второ от ЗДвП.