Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Ловно-рибарско дружество "Сокол" [населено място], Ловна дружина "Съдиево" [населено място], Ловна дружина "Пирне" [населено място] и Ловна дружина "Карагеоргиево" [населено място] против отказ на министъра на земеделието и храните за изменение на границите на ловностопански район "Съдиево", "Пирне" и "Карагеоргиево", обективиран в писмо с изх. № 70-22/3.01.2025 г. Твърди се, че адм. акт е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва, че процедурата по изменение на границите на ловностопанските райони не е проведена съгласно чл. 7, ал. 6 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), тъй като липсва изрично произнасяне от изп. директор на ИАГ. Според жалбоподателите в оспорения адм. акт липсват каквито и да било мотиви, поради които издателят му е отхвърлил искането за промяна на ловностопанските райони на посочените в заявленията ловни дружинки. По тези и други изложени съображения се иска отмяна на оспорения отказ и присъждане на разноски по делото.

Ответникът – министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В писмена защита излага подробни съображения в посока на законосъобразност на оспорения адм. акт.

Съдът, като съобрази наличните в административната преписка и представените от страните писмени доказателства и взе предвид изразените от тях становища, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.01.2023 г., 29.01.2023 г. и 20.01.2023 г. били проведени общи събрания на ЛД "Съдиево", "Пирне" и "Карагеоргиево". По делото няма спор, че трите дружини са включени в състава на Ловно-рибарско дружество "Сокол".

На проведените общи събрания били взети решения за иницииране на процедури по изменение на границите на ловностопанските райони на трите ЛД, като се отправят предложения до Управителния съвет на ЛРД "Сокол" [населено място], който да вземе съответните решения и да ги внесе на основание чл. 3а, ал. 2 от ППЗЛОД в ДГС „Айтос“ за изготвяне на предложение по чл. 3, ал. 2 от Правилника до изпълнителния директор на ИАГ.

Предложенията били разгледани на заседания на УС на Ловно- рибарско дружество "Сокол", който е взел решение мотивираните искания на дружините да бъдат подадени до директора на ТП ДГС „Айтос“, за изготвяне на предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД.

В резултат на посочените решения председателя на УС на Ловно- рибарско дружество "Сокол" е подал до директора на ТП ДГС „Айтос“ заявления № 24, 25 и 26 от 20.03.2023 г., съдържащи искане за изготвяне на мотивирано писмено предложение от директора на държавното горско стопанство до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на основание чл. 3, ал. 2 от ППЗЛД изменение на границите на ловностопанските райони на ловните дружини "Съдиево", "Пирне" и "Карагеоргиево". Със заявленията били представени документи, удостоверяващи провеждането на събрания на дружините, конкретните предложения за изменение на границите и решенията на УС на Ловно-рибарско дружество "Сокол".

С писмо вх. № ИАГ-10832/5.05.2023 г. директорът на ТП Държавно горско стопанство „Айтос" е изпратил внесените пред него предложения на изпълнителния директор на ИАГ.

На 15.05.2023 г. директорът на ИАГ е изпратил до директора на ДГС „Айтос" писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023 г., в което посочва, че Заповеди № РД 49-101/15.09.2010 г. и РД 49-75/27.03.2012 г. на министъра на земеделието и храните, за определяне границите на ловностопанските райони на територията на ТП ДГС „Айтос" са издадени в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД. Посочил е претенциите на ловните дружини на [населено място], [населено място] и [населено място] - възстановяване на отнети ловни територии, стопанисвани от тях до 2000 г., но е преценил, че това не е основание за промяна на границите на ловностопански райони и към настоящия момент няма законосъобразни причини за промяна на тези граници. Уточнил е, че към момента границите между ловностопанските райони са „черни" пътища разделящи земеделски имоти, а след исканата промяна - асфалтов път Бургас – Айтос.

Това предложение е възприето от министъра на земеделието и храните, обективирано в писмо изх. № 70-22/3.01.2025 г., предмет на настоящото производство.

По делото е приложена цялата преписка в 2 тома.

С оглед установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Определянето и промяната на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните по правилото на чл. 7, ал. 7 от ЗЛОД. Ловните дружини могат да инициират изменението на границите на ловно стопанските райони по чл. 3а, ал. 1 от ППЗЛОД, но предложението се внася в УС на ловното сдружение, което може да вземе решение за изменение. Решението се представя на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство за изготвяне на мотивирано предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД на базата, на което изпълнителният директор на ИАГ изготвя предложение по чл. 3, ал. 1 от ППЗЛОД до министъра на земеделието и храните, който се произнася със заповед по чл. 7 от ЗЛОД.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че оспореният отказ, обективиран в писмо, представлява административен акт, издаден от компетентен административен орган. Безспорно е, че съобразно чл. 4 от ЗЛОД министърът на земеделието и храните определя държавната политика в областта на организацията на ловната площ, опазването и стопанисването на дивеча. Законодателят е възложил именно на министъра на земеделието и храните компетентността да определя границите на ловно-стопанските райони, дивечовъдните участъци и на ловните сдружения. Съобразно чл. 7, ал. 6 от ЗЛОД, "границите на ловностопанските райони се определят по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, и се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите“ (л. 57). Следователно, процедурата е спазена и е налице произнасяне на министъра на земеделието и храните, а именно – оспорения отказ.

Съдът обаче намира, че в оспорения административен акт не фигурира правно основание, годно да изпълни преследваната от органа цел. С оспореното решение административният орган не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за отказ от промяна на границите на ловностопанския район. Тази липса съставлява съществен порок във волеизявлението, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Не само е засегнато конституционно установеното право на защита на адресата, но и е препятствана възможността за извършване на дължимия съдебен контрол по съществото на спора, като констатираният порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. Липсата на такава яснота обосновава извод за немотивираност на акта, предвид което процесния адм. акт за отказ е постановен в нарушение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което от една страна препятства съдът да извърши проверка за законосъобразността на акта, а от друга нарушава правото на защита на неговите адресати.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени на жалбоподателите направените по делото разноски, поискани с подадената жалба, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, а именно разноски за ДТ в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на министъра на земеделието и храните да бъдат изменени границите на ловностопански район "Съдиево", "Пирне" и "Карагеоргиево", обективиран в писмо изх. № 70-22/3.01.2025 г.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Ловно-рибарско дружество "Сокол" [населено място], Ловна дружина "Съдиево" [населено място], Ловна дружина "Пирне" [населено място] и Ловна дружина "Карагеоргиево" [населено място] съдебни разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването за изготвянето му.