Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от В. А. Щ., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], против решение № 64 от 25.06.2025 г., по анд № 131/2025 г., по описа на РС Елин Пелин, с което е потвърден Eлектронен фиш, Серия К № 7549982, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Недоволен от решението го обжалва като моли неговата отмяна изцяло и отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание се явява лично, поддържа касационната жалба. Претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационна жалба – ОД МВР – София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Представена е бланкетна писмена защита от юрк. П. И., с която се оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и като такава моли да бъде оставена без уважение, а решението на РС като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател.

Представителят на Софийска окръжна счита, че първоинстанционното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията по чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН.

Административен съд София - област, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Предмет на касационна проверка е решение № 64 от 25.06.2025 г., по анд № 131/2025 г., по описа на РС Елин Пелин, с което е потвърден Eлектронен фиш, Серия К № 7549982, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Недоволен от решението го обжалва като моли неговата отмяна изцяло и отмяна на електронния фиш.

Настоящият касационен състав на АССО, като съобрази събраните по делото доказателства от районен съд – Елин Пелин и наведените от касационният жалбоподател възражения, намира за установено следното:

На 29.05.2023 г., в 15:19 часа, по ПП I-6, км. 56+500, с. Долно Камарци на разклона на жп гара Долно Камарци, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S1, насочено към гр. Пирдоп, е била установена скорост на движение от 66 км/ч, т.е превишаване с 16 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, при движение на лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № [рег. номер], собственост на касатора В. Щ..

За да потвърди електронния фиш районния съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на правилата за форма и необходимите реквизити съобразно чл.189, ал.4 от ЗДвП; регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане на извършване на нарушението, спазени са изискванията на наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движението по пътищата, идентифицирано е превозното средство, при управление на което е извършено превишението на скоростта; посочен е нарушителя – собственик на процесното МПС; безспорно се установява извършеното нарушение на посоченото населено място, където е налице ограничение на скоростта на МПС от 50 км/ч, въведено с пътен знак Д-11, поради което правилно е ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо водача и собственик на процесния автомобил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Постановеното решение е и правилно.

Настоящия състав споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от районния съд.

В разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Съдът намира, че правилно РС е приел, че фактите, отразени в електронния фиш се потвърждават от приложените по делото доказателства. Видно е от тях, че нарушението е било установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – автоматизирана техническа мобилна система АТСС „ARH CAM S1“. Установява се по делото от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, че атакуваният електронен фиш е издаден по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП за нарушение, установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, както и че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Той съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършването му, рег. номер на моторното превозно средство; кратко описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Касационната инстанция в настоящия състав, споделя извода на районния съд, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се доказва по категоричен начин извършеното нарушение. Нарушението е заснето с техническо средство от одобрен тип, както правилно е прието и от въззивния съд, поради което следва да се приеме, че скоростта на движение е установена с годно техническо средство.

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол /каквото е процесното средство/ да се попълва протокол съгласно приложението. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 120сс81/29.05.2023г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС в метри, посока на задействане, начало и край на работа на устройството, както и номера на първото и последното статично изображение заснети с устройството през работния му режим на процесната дата. Към протоколът приложена и снимка на разположението на уреда, съобразно изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата / лист 20-21 по делото на РС/.

С оглед изложеното, съдът приема, че решаващият съд правилно е потвърдил като законосъобразен електронния фиш, приемайки, че административното нарушение е доказано в необходимата степен на категоричност.

В този смисъл, неоснователни са доводите, наведени в касационната жалба, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед резултата от оспорването, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На Областна дирекция на МВР-София следва да се присъди сумата от 130 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Административен съд - София област, ІV- касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64 от 25.06.2025 г., по анд № 131/2025 г., по описа на РС Елин Пелин, с което е потвърден Eлектронен фиш, Серия К № 7549982, издаден от ОДМВР-София,

ОСЪЖДА В. А. Щ., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк] [адрес], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София сумата от 130 /сто и тридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.