Производството е по реда на чл. 145 и сл., вр.чл.21,ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на И. А. В. против , писмен отказ на Кмета на Община Самоков обективиран в писмо с изх. ОСК25-ГР 94-1498-1 /18.03.2025г. Твърди се незаконосъобразност на оспорвания отказ и се иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде задължена Община Самоков да завери молбата - декларация с всички законни последици от това. Претендират се и разноски за настоящата инстанция. Редовно призован за датата на с.з. оспорващия не се явява.

Ответника по оспорването редовно призован за датата на с.з. се представлява от юриск. Оцетова, която оспорва жалбата като неоснователна. Представена е преписката. Претендира се юриск. възнаграждение и алтернативно се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

СОП не прави искане за встъпване в производството.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по Искане вх. № ОСК25-ГР94-149С/28.02.2025г., за заверка на Молба - декларация за придобиване право на собственост върху Поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място], с площ 1066 кв.м. кв.м., предназначение: земеделска територия и начин на трайно ползване: нива.

След направени справка заявителя е уведомен, че поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]/ стар идентификатор имот [рег. номер]/, с площ 1066 кв.м., предназначение: земеделска територия и начин на трайно ползване: нива е определен за имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколът Решение №1/20.02.2009г., одобрено със Заповед №13/24.03.2009г. на Директора на Общинска служба ,Земеделие“ - Софийска област и е предаден като общински имот на община Самоков.

Писмото е съобщено на заявителя на 21.03.2025год., а жалбата е подадена на ръка в деловодството на община Самоков на 26.03.2025год. , видно от писмо /л. 28 по делото/.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу писмо, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Жалбата изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

На 28.02.2025год. Волев е внесъл искане с молба – декларация за признаване на правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]/ стар идентификатор имот [рег. номер]/, с площ 1066 кв.м., предназначение: земеделска територия и начин на трайно ползване: нива.

По подадената молба декларация административният орган се е произнесъл с оспорваното писмо, като е посочил, че имота е определен за имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколът Решение №1/20.02.2009г., одобрено със Заповед №13/24.03.2009г. на Директора на Общинска служба ,Земеделие“ - Софийска област и е предаден като общински имот на община Самоков.

Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна:

Молбата е подадена до компетентния да издаде исканото удостоверение административен орган - Община Самоков. Именно от компетентността на общинската администрация е удостоверяването на обстоятелството дали за един недвижим имот е съставен акт за държавна собственост, съответно акт за общинска собственост и открита ли е данъчна партида за имота, описан в заявлението - декларация за обстоятелствена проверка, кога и на чие име.

Тези обстоятелства са от значение за признаване право на собственост по реда на чл. 587 от ГПК в охранително по същността си нотариално производство. Доколкото без надлежната заверка на заявлението - декларация и попълването й с изискуемите данни за наличие или не на открита данъчна партида и актуване или не на имота като държавен или общински, заявителя няма да може да установи правото си на собственост в охранителното нотариално производство, поради и което за настоящия жалбоподател, като подател на заявлението - декларация е налице правен интерес да поиска административната услуга, която е от значение за удостоверяване, признаване и упражняване на негови права - в случая правото да поиска от нотариуса провеждането на производство за установяване и признаване правото й на собственост върху имота.

Дефиниция за административна услуга се съдържа в § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията /ЗА/,съобразно § 19 от ПЗР на АПК, като съгласно § 8 от същите ПЗР, уредените в Кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им.

Като конкретна причина за отказа е посочено, следното : " имота е определен за имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколът Решение №1/20.02.2009г., одобрено със Заповед №13/24.03.2009г. на Директора на Общинска служба ,Земеделие“ - Софийска област и е предаден като общински имот на община Самоков."

В тази връзка следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ /Нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., предишна ал. 10, изм. и доп., бр. 10 от 2009 г../, земите по ал. 1 на същия член, а това са всички стопанисвани и управлявани земеделски земи, останали след възстановяването на правата на собствениците, които след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, са станали общинска собственост, "... не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс за срок 5 години". Тази законова забрана е отменена ДВ. бр. 62/2010 г.

При това положение следва да се посочи, че не се установява в настоящото производство основанието за отказ от извършване на поисканата административна услуга, тъй като безспорно имотът се намира на територията на Община Самоков. В производството пред него адм. орган не е натоварен да преценява въпросите, свързани с това дали и кой е собственик на процесния имот и дали евентуално биха се нарушили правата на трети лица, придобили права върху него.

От съществено значение е обстоятелството, че претендирания документ е предназначен за представяне пред Нотариус, който разполага с правомощие да извърши необходимата проверка и да установи дали е безспорно искането на молителя за издаване на нотариален акт за обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят придобити вече права от други лица. Следователно Нотариусът носи тежестта и отговорността да прецени дали да извърши претендираното нотариално действие и Кметът на съответната Община не може да изземе тази компетентност.

След като заявителя е доказал наличието на правен интерес от извършването на поисканата от него административна услуга, отказът за извършване на исканото удостоверяване се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Извън компетентността на общинската администрация е да преценява наличието или липсата на предпоставките за признаване правото на собственост върху имота въз основа на придобивна давност. Възникването или не на право на собственост по давност следва да се установи и прецени от нотариуса в хода на охранителното нотариално производство по чл. 587 от ГПК, необходима предпоставка за което обаче се явява издаване на удостоверение с отбелязване за наличието или липсата на съставен за имота акт за държавна собственост. По горните съображения, дори при данни за конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания удостоверителен документ, тъй като обратното би означавало намеса в равнопоставени гражданскоправни отношения и разрешаване спорове за собственост, каквито правомощия общинската администрация няма по конституция и закон. При наличието на доказателства за конкуренция на права общинската администрация не следва да откаже попълването на заявлението - декларация с исканите удостоверявания, а следва да попълни заявлението - декларация, отразявайки подробно в същото всички, констатираните от нея обстоятелства - наличието на документи за собственост, удостоверяващи правата на трети лица върху имота, предмет на заявлението - декларация и др. Ако общинските служители, съответно кметът на общината, предвид обема на удостоверяването и евентуалната невъзможност всички данни да бъдат нанесени върху самото заявление- декларация, се съмняват в това, че удостоверените от тях данни ще достигнат до компетентния нотариус в пълния им обем, то те могат служебно да информират нотариусите с район на действие РС гр. Самоков за констатираните данни, указващи на евентуална колизия на права, но не и да отказват удостоверяване . Отказът да се извърши удостоверяването по заявлението -декларация по същество съставлява произнасяне по въпроса кой е действителния собственик на имота, предмет на заявлението - декларация, т.е. в чия полза следва да бъде разрешена евентуалната колизия на права, а този въпрос не е в материалната компетентност на общинската администрация.

Следва да се отбележи също така, че обстоятелствената проверка като охранително производство по реда на ГПК се състои от няколко фази: издаване на удостоверение относно статута на имота /към датата на удостоверяването/, което е елемент от това производство и задължителна предпоставка за продължаването му пред нотариус и издаване на констативния нотариален акт. Това охранително производство завършва с мотивирано постановление на нотариуса, който извършва цялостна проверка. Всяко лице може да оспори право на собственост, установено с констативен нотариален акт за собственост, като в съответното производство посочения нотариален акт не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила.

Ирелевантно за настоящето производство е обстоятелството дали и има ли не образувано и висящо производство по гр. дело №325/2024год. пред РС Самоков с правно основание чл. 124 от ГПК. Такова твърдение е направено както с представяне на преписката, така и от процесуалния представител на ответника. Съдът след направена справка установява, че по образуваното производство пред РС по гр.дело 325/2024год. е постановено решение file:///C:/Users/v.kiprova.ASSO/Downloads/act_2025_10_17.pdf , което не променя крайния извод на съда в настоящето производство.

По изложените по-горе съображения изричният отказ на кмета на Община Самоков с изх. ОСК25-ГР 94-1498-1 /18.03.2025г.., следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката - върната на административния орган за извършване в заявлението - декларация на съответните удостоверявания.

Предвид изхода от административния спор и с оглед обстоятелството, че жалбоподателя е претендирал отмяна на отказа с произтичащите от това законни последици, съдът намира че следва да му бъдат заплатени от ответника направените по делото съдебни разноски, съставляващи 10 лв. платена държавна такса и 2,10 лв. такса за превод за воденото съдебното производство. Адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда тъй като по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие данни за уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар за едни адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на И. А. В., писмен отказ на Кмета на Община Самоков обективиран в писмо с изх. ОСК25-ГР 94-1498-1 /18.03.2025г. по заявление - декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка.

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на И. А. В. сумата от 12,10/ дванадесет леви и десет стотинки / лв. съдебни разноски за воденето съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р. България.