Производството е образувано по жалба от В. Д. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: град [населено място], ул. ’’[населено място] и М. И. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: град [населено място], [улица], община [област], [област].

В жалбата се твърди, че В. Д. М. е ползвател на Първи етаж от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от мазето, от тавана и от общите части на сградата , изградена в него, ВЕДНО с 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот (дворна място) целият с площ от 460 (четиристотин и шестдесет квадратни метра), съставляващ парцел [УПИ], попадащ в кв. 43 (четиридесет и трети) по плана на град Костенец, община Костенец, одобрен със Заповед № 0-1196/02.08.1977 г. и РД -15-52/1988 година на кмета на община Костенец, идентичен и образуван от бивш УПИ парцел [Наименование], попадащ в кв. 8 (осми) съгласно първичен документ за собственост и Удостоверение за идентичност на имот с изх. № 28 / 19.02.2018 година, издадено от Кмет на община Костенец, ВЕДНО с Уг (една втора) идеална част от всички други трайно прикрепени в имота подобрения.

Видно Удостоверение за идентичност на имот с изх. № 28/19.02.2018 година, издадено от кмет на община Костенец е установено, че ПАРЦЕЛ [Наименование], попадащ в кв. 8 по стария кадастрален и регулационен план на град Костенец и видно от [нотариален акт], том I, дело № 304 от 27.09.1963 година е идентичен с УПИ (урегулиран поземлен имот) парцел [Наименование], попадащ в кв. 43 по действащият кадастрален и регулационен план на регистрите на град Костенец, одобрен със Заповед № 0-1196/02.08.1977 година.

Видно от описаното по нотариалният акт от 1963 година имотът е с площ от 480 кв.м. (четиристотин и осемдесет квадратни метра) по действащият към онзи момент план и освен че е закупен с тази квадратура, той е бил ограден с ограда и е представлявал урегулиран поземлен имот още към тази година.

Видно от скица с изх. № 94-В - 28/ 14.02.2018 година, издадена от ТСУ община Костенец имотът е записан с площ от 460 кв.м. (четиристотин и шестдесет квадратни метра).

От горното жалбоподателите направили извод, че в община Костенец им е издадена скица, която не отговаря на одобреният от същата община план (регистър). Считат, че скицата е неистински документ с невярно съдържание, доколкото техника, който е издал скицата следва да работи с наличните валидни документи и да отрази правилно квадратурата. ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ с тези си действия е извършило престъпление, доколкото издаването на документ с невярно съдържание е именно такова.

Твърди, че многократно е посещавала ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ, като им представяла притежаваните от нея документи и е искала да й предоставят писмен документ, от който да е видно кога и как е изменена границата на имота и защо имота й е отразен с намалена квадратура от 20 кв.м. , след като в действителност няма отразена заповед за промяна на плана на град Костенец във всичките представени от нея скици и документи.

Не са дали отговор, след което подала и писмена жалба, на която и отговорили, но отговора не е по съществото във връзка с описаната жалба.

Иска от съда да се сезира, като извърши проверка на място и да задължи община КОСТЕНЕЦ да издаде скица с вярно съдържание, която да отразява действителната квадратура на имота ни, а именно 480 кв.м.

Иска да се задължи община КОСТЕНЕЦ да ги впише като собственици на самостоятелните обекти (етажи) съобразно Нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт № *** , том 1, pe. № 1052 от 2018 година, като за всеки един от дяловете отрази самостоятелните им входове.

Вторият жалбоподател М. И. М. е собственик на 1/6 (една шеста) идеална част от ПИ с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Костенец, община Костенец, Софийска област , одобрени със Заповед № рд _ 18­136/05.08.2022 година на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 22.01.2024 година, с адрес на поземленият имот: град [населено място], [улица], целият с площ от 459 кв.м. , трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 метра), номер по предходен план: *** , квартал 43 , парцел XL , ВЕДНО с 1/3 (една трета) идеална част от ВТОРИЯ ЕТАЖ на СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 90 кв.м. , брой етажи: 2 (два), с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, ВЕДНО с по 1/3 (една трета) идеална част от общо 1/2 (една втора) идеална част или на по 1/6 (една шеста) идеална част от мазето, от тавана и от общите части на сградата;

СЧИТАТ, че нотариус Р. Т. е издал официален документ с невярно съдържание - нотариален акт, като е допуснал погрешно да бъде изписана ЖИЛИЩНАТА СГРАДА като МНОГОФАМИЛНА, при положение че му е представена скица и предходен нотариален акт, в който подробно и ясно е описано, че ЖИЛИЩНАТА СГРАДА Е ЕДНОФАМИЛНА.

На следващо място, намират, че нотариуса не е описал кой от коя страна ще използва вход, макар, че с Нотариален акт за доброволна делба изрично са му описали кой какво придобива и от коя страна ще бъде входа.

Целта на договора за доброволна делба и тяхната воля е била всеки да получи самостоятелна част от парцела и самостоятелни обекти, като съсобствениците да прекратят съсобствеността си и всеки да има самостоятелен вход, като това не е отразено от нотариуса, независимо, че изрично изявихме желание и представихме документи в тази насока.

Моли съда да задължи ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ и нотариус Р. Г. да поправят невярно издадените документи за тяхна сметка.

С Определение №482/14.07.25г. на РС – Ихтиман съдът е прекратил производството в частта, с която се настоява да бъде задължен нотариус Генов да поправи изготвен от последния нот. акт и е върнал жалбата в тази част.

Със същото определение е прекратил производството и в частта, в която Митров и Митрова настояват да бъде задължена община Костенец да издаде скица с вярно съдържание, която да отразява действителната квадратура на описания в жалбата имот и да впише подателите на жалбата като собственици на самостоятелни обекти и Община Костенец да бъде задължена да поправи невярно издадените документи и е изпратил делото на АССО на осн. чл.128 АПК.

Настоящият съдебен състав, с Разпореждане №1592/04.09.25г. е оставил жалбата подадена от В. Д. М. и М. И. М. без движение, тъй като не става ясно:

по какъв начин и с какво искане жалбоподателите са сезирали община Костенец;

с какъв акт общината е отговорила на тяхното искане или жалба;

- твърди ли се, че разликата от 20 кв. м. е придадена към съседен имот;

- дали е налице индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, или спорът е от гражданскоправен характер или процедура по чл.53 ЗКИР:

- по делото не е представен и документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв.

На жалбоподателите е указал в 7-дневен срок от съобщението:

Да уточнят в какво се изразява сезирането на община Костенец – какви искания са направили и с какви документи.

Да посочат с какъв акт (писмо, заповед, друг индивидуален административен акт) общината е отговорила.

Да заявят изрично твърди ли се, че разликата от 20 кв. м. е включена към съседен имот.

Да посочат ясно дали обжалват конкретен административен акт или поддържат, че е налице гражданскоправен спор.

Да представят документ в деловодството на съда за внесена държавна такса.

С вх. № 5738/23.09.25г. от В. М. е постъпило уточнение, в което е посочено, че във връзка с подадената от нея жалба в Община Костенец е получила отговор приложен към писмо с вх. № 94 – 00 – 81/21.01.25г.

Твърди, че разликата от 20 кв.м. е включена към съседен имот, за което е приложила скица с отбелязване къде е преместена оградата.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства е видно, че не се касае за мълчалив отказ от кмета на Община Костенец, който е отговорил на жалбата с писмо изх.№94-00-81/28.01.25г. На следващо място, не се касае за процедура по чл.53 ЗКИР.

В писмо вх № 5738/23.09.25г., жалбоподателката изрично е посочила, че разликата от 20 кв. м. е включена към съседен имот. Касае се за спор за собственост, което се преследва по реда на ГПК.

От приложените писмени документи не се установи административен акт, който да е предмет на настоящото дело.

Наличието на годен за атакуване административен акт е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно и при липсата, на която жалбата е процесуално недопустима.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК за прекратяване на производството по делото, като жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- да се прекрати

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, АССО,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Д. М. с [ЕГН], с постоянен адрес: град [населено място], ул. ’’[населено място] и М. И. М., с [ЕГН], с постоянен адрес: град [населено място], [улица], община [област], [област].

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 947 от 2025 год. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се изпрати препис от настоящия съдебен акт.