Производството е по чл.172 , ал.5 във вр. с чл.171, т .2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата , във вр. с чл.145 и сл. от АПК

Жалбоподателят И. А. Ц., [ЕГН], с адрес: [населено място], обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП№25-1184-000018/25.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР-София, РУ-Костенец Е. Н. К., с доводи, че същата е незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на разпоредбата на чл.146, т.4 и т5 от АПК и моли да бъде отменена, с произтичащите от това правни последици.

Жалбоподателят признава, че действително на посочената в заповедта дата - 16.04.2025г., около 10:45часа лицето Д. А. К. е управлявал посочения по-горе товарен автомобил по път -8 с посока от гр.Костенец към гр.Белово, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Изтъква, че процесният товарен автомобил е собственост на жалбоподателя И. Ц., но същият, видно от Договор за наем с дата 20.01.2018г., сключен в гр.Костенец, е бил отдаден под наем на фирма „Рино-81“ ЕООД, с управител К. Ц., за срок от 10години, през което време до момента той го стопанисва и ползва за дърводобив.

Посочва, че на 16.04.2025г. лицето Д. К., който работи епизодично като общ работник в складовата база на фирма „Рино-81 “ЕООД, бил помолен от негов приятел да му помогне да изтеглят джипа му, който бил аварирал. Козарев се опитал да се свърже с К. Ц. по телефона, но същият бил в гората на дърводобив и нямало връзка и тогава Д. К. решил да подкара автомобила и да отиде на помощ на приятеля си. Подчертава, че процесният товарен автомобил се намирал заедно с други автомобили в двора на базата оставен с ключа на таблото, тъй като същата има и охрана.След това Козарев привел автомобила в движение и бил задържан от органите на МВР по пътя.

Жалбоподателят счита, че така представената фактическа обстановка изключва изцяло противоправно поведение на собственика на товарния автомобил и жалбоподател по настоящето дело И. Ц., както и че не може да се търси и никаква отговорност и от наемателя на същия - К. Ц. поради обстоятелството, че никой от двамата не е знаел, че лицето Д. К. има намерение да ползва автомобила, нито е давал подобно разрешение.

Намира, че отговорността за неправомерното ползване на автомобила в случая /при наличието на сключен договор за наем/ е евентуално на наемателя, а не на собственика му.

По тези съображения И. Ц. иска от съда да уважи жалбата му като основателна и да отмени изцяло издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1184-000018/22.04.2025г. на Е. Н. К. , мл.автоконтрольор към ОДМВР - София, РУ-Костенец, като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с материалния закон и в противоречие с целта на закона. Претендира и направените по делото разноски - за платен адвокатски хонорар в размер на -1000лв .

Ответникът Е. Н. К. , мл.автоконтрольор към ОДМВР - София, РУ – Костенец оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, тъй като камионът не е бил обезопасен по посочения в закона начин и по този начин собственикът е дал възможност да бъде управляван от неправоспособен шофьор.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като все предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.2а, б.„а“ от ЗДвП№25-1184-000018/22.04.2025г., издадена от Е. Н. К., мл.автоконтрольор към ОДМВР - София, РУ – Костенец, с която на И. А. Ц., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС – товарен автомобил ЗИЛ, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 16.04. 2025г.

Видно от представения препис на оспорваната заповед последната е връчена на И. А. Ц. на 16.05.2025г., като това обстоятелство е удостоверено посредством полагане на саморъчен подпис от жалбоподателя.

Недоволен от така издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка жалбоподателят е обжалвал същата, депозирайки на 28.05.2025г. тоест в законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето дело.

По делото като доказателства от страна на жалбоподателя са представени и приобщени оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, включително доказателства за компетентността на издателя на оспорвания акт да издава такива заповеди за налагане на принудителни административни мерки.

По искане на жалбоподателя са разпитани двама свидетели Д. А. К. и К. Ц.. Свидетелят Д. К. разказва пред съда ,че на посочената дата 16.04. 2025г. отишъл да работи в складовата база на И. А., който склад се намира в [населено място] – да цепи дърва. Докато работил му се обадил негов приятел Г., който поискал помощ, тъй като бил затънал на пътя за [населено място] и поискал Д. да отиде да го издърпа. Сочи, че звънял по телефона на К. и И. , за да поиска някой от тях да запали камиона и да отидат да помогнат на Г., но никой не му вдигнал. Д. видял, че ключовете за камиона са на таблото и заедно с двама свои приятели, които били дошли да си говорят с него докато работи, тръгнали да помагат на Г.. Свидетелят Козарев разказва пред съда, че на 2-3 километра от склада бил спрян от полицаите . След проверката и след като установили, че Д. К. няма шофьорска книжка, полицаите свалили номерата на камиона.

Свидетелят К. Ц. разказва, че въпросният камион е отдаден под наем на фирмата на К. Ц. от И. А. и че договорът за наем, в оригинал,се съхранява при останалите документи за камионите на фирмата.

За въпросния ден К. Ц. посочва, че заедно с И., били с тежкотоварен камион на сечище, за да товарят дърва, но че в района на сечището нито един мобилен оператор няма обхват и че когато се прибрали в склада видели, че камионът е със свалени номера. Когато попитали Д. какво се случва, той казал, че му се обадил един приятел, който бил закъсал в калта с джип и искал някой да отиде да му помогне от И. и К. и да го изтегли, но че Д. не могъл да се свърже нито с И., нито с К. и тръгнал с въпросния камион да помага на приятеля си.

К. Ц. разказва още, че ключовете, с които се привеждат в движение всички камиони, които са в базата и с които се работи, стоят на самите камиони, както и че камионите не се заключват. Сочи, че това дали ключовете на камиона трябва да стоят вътре в камиона е по преценка на собственика му и че след като камионите , макар и отключен и с ключове на контактния ключ, след като се намират в ограден двор с видеонаблюдение, са взети достатъчно мерки, за да може случаен човек да подкара камиона.

Показанията на двамата свидетели ще бъдат обсъдени в съвкупност с всички останали доказателства по делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област прави следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт и приети по делото писмени доказателства се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна .

Оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка. Следователно, спазени са императивните изисквания на чл.59,ал.2, т.4 от АПК, като са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта и не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл.146, т.2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да представляват порок по смисъла на чл.146,т.3 от АПК и да обосновават незаконосъобразност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена при правилно прилагане на материалния закон от административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП регламентира, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство :а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171,т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Де факто основаният спорен въпрос е дали правилно е приложен материалния закон и дали по отношение на И. А. Ц. може законосъобразно да бъде приложена принудителна административна мярка като собственик на товарен автомобил, управляван от неправоспособния Д. К. след като този автомобил е бил отдаден под наем на „Рино -81“ЕООД, представлявано от свидетеля К. А. Ц..

Безспорно е от фактическа страна, че въпросният автомобил е бил управляван от неправоспособен водач Д. К.. Установява се по несъмнен начин, че въпросният товарен автомобил е бил отключен и с оставени ключове в него, така че всеки един, който поиска , да може да управлява автомобила. Необходимо е изрично да бъде посочено, че липсват данни, а и не се твърди след като е узнал, че автомобилът е бил взет и управляван от неправоспособен водач нито собственикът,нито наемателят да са сигнализирали по надлежния ред компетентните за това органи, че въпросният автомобил е взет без тяхно знание и съгласие и въпреки изричното им противопоставяне. Твърденията, че Д. К. се опитвал да се свърже с К. и с И. , за да поиска от тях да помогнат на приятеля му Г., но че след като не успял, той взел камиона без разрешение са защитна версия, която съдът не кредитира. Още повече, че при спиране на неправоспособния водач от полицаите Д. К. заявил, че макар и неправоспособен, той кара камиона, защото нямат шофьори във фирмата и той трябва да го кара. Анализът на събраните доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели, обосновава еднозначен и категоричен извод, че Д. К., заедно с двамата му приятели, са отивали да товарят дърва и че управлението на камиона от неправоспособен водач е станало със знанието и със съгласието, както на собственика на камиона И. А., така и на наемателя на камиона К. А.. Само по себе си оставянето на камиона с ключове на таблото представлява мълчаливо съгласие този камион да бъде управляван от всеки един от работниците в този склад, включително и от Д. К.. Не на последно място, липсата на надлежно, изрично волеизявление от страна на жалбоподателя И. А. като собственик на камиона, както и на К. А. като наемател на камиона пред компетентните полицейски органи, след като са били свалени номерата на автомобила, че този камион е управляван от неправоспособен водач, че този водач е управлявал автомобила без тяхно знание и съгласие ,е още една индиция за противното, а именно - че камионът е бил взет и управляван от неправоспособния Д. К. със знанието и със съгласието на собственика и че са налице законовите предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по отношение на И. А. на основание чл.171,т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Несподелима от съда е тезата на жалбоподателя, че установената фактическа обстановка изцяло изключва противоправно поведение от страна на собственика на товарния автомобил и жалбоподател по настоящето дело И. Ц. А., защото той бил отдал въпросния автомобил под наем на „Рино-81“ЕООД, представлявано от брат му К. А. Ц. и че евентуално отговорност за неправомерното ползване на автомобила може да се търси от наемателя, а не от собственика. Настоящият съдебен състав счита, че така представеният договор на наем от 20.01.2018г., по силата на който жалбоподателят И. А. Ц., като физическо лице, отдава под наем за срок от десет години два свои товарни автомобила „ЗИЛ 131“ с рег. №[рег. номер], рег.№[рег. номер], е създаден за целите на настоящето съдебно производство. Самият договор за наем не е вписан, нито е с нотариална заверка на подписите на договарящите. От представената справка за регистрация на конкретния автомобил е видно, че за въпросният камион не е вписан ползвател, нито наемател на същия. Следователно, липсват достатъчно и годни доказателства в подкрепа на твърдението, че въпросният автомобил действително е бил отдаден под наем от И. Ц. и евентуално отговорност за управлението му от неправоспособен водач трябва да се търси от наемателя. Голословно е твърдението на жалбоподателя, че при сключването на договора за наем И. Ц. се е убедил, че наемателят притежава свидетелство за правоуправление , доколкото липсват каквито и да било основания за такова твърдение, тъй като липсва клауза от договора за наем, че автомобилът се предоставя на правоспособен водач, нито се представят други доказателства, които да обосновават извод, че собственикът на камионът го е отдал под наем на правен субект, който притежава изискуемата професионална квалификация за управление на такова моторно превозно средство.

Опроверган от доказателствата по делото е и доводът, че оспорваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразно, тъй като не е съставен акт за установяване на административно нарушение на Д. К., който е неправоспособен водач и е управлявал въпросния камион. В кориците на делото е приложен акт за установяване на административно нарушение от 16.04.2025г., съставен на Д. К. за това, че управлява товарен автомобил , без да е правоспособен.

По изложените съображения настоящият съдебен състав на Административен съд- София област намира, че анализът на събраните по делото доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че в случая е реализиран фактическия състав за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Установено е по несъмнен начин осъществяването от страна на жалбоподателя И. А. Ц. на всички елементи от фактическия състав, регламентиран в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, при наличието на които елементи, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, трябва да приложи посочената принудителна административна мярка. Следователно, административният орган е издал обжалваната заповед при правилно приложение на материалния закон и не са налице основания за отмяната и като незаконосъобразна по смисъла на 146, т.4 от АПК.

Заповедта е съответна и на преследваната законова цел. Целта на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е превантивна, като е обусловена от необходимостта от предотвратяване на пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като управлението на МПС от лица, които са неправоспособни, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението.

С оглед на изложеното, оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява издадена от компетентен орган, при спазване на производствените правила, правилно приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход от правния спор на жалбоподателя такива не се следват. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.

Водим от изложените съображения, Административен съд – София област , Седми състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. Ц., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП№25-1184-000018/25.04.2025г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР-София, РУ-Костенец Е. Н. К. .

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото .