Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Производството е образувано по препратена по подсъдност от Административен съд – Хасково жалба на „Ес Билд 2“ ЕООД, гр. Килифарево против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -2755/29.11.2025 г. на мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОД на МВР – Хасково, с която е прекратена регистрацията на собствения на дружеството лек автомобил Опел Зафира с рег. № [рег. номер], защото същият бил управляван от г-н И., след като последният загубил право да управлява МПС, тъй като му били отнети всички контролни точки и не върнал своето СУМПС в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед е незаконосъобразна – издадена при съществени процесуални нарушеният и в нарушение на материалния закон и иска тя да се отмени. В подробни писмени бележи по делото сочи, че управителят на дружеството не знаел, че на водача И. са отнети всички контролни точки, а и не е посочена правната квалификация на извършеното от последния нарушение, което прави заповедта за прилагане на ПАМ немотивирана. Твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ не му е съобщена, доколкото е връчена на водача, който не е негов представител. По тези мотиви претендира за отмяна на заповедта и присъждане на разноски за производството.

Ответник жалба – мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОД на МВР – Хасково, с придружаващото жабата писмо оспорва същата бланкетно и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -2755/29.11.2025 г. на мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОД на МВР – Хасково, на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за съответната категория или след като е лишен от това по съдебен или административен ред за срок от 6 месеца. В мотивната част на заповедта като фактическо основание за прилагане на ПАМ е посочено обстоятелството, че МПС, собственост на „Ес Билд 2“ ЕООД, гр. Килифарево, било управлявано от „водачът г-н И.“, който бил изгубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (отнети всички контролни точки, без да върне СУМПС в МВР). В мотивната част на заповедта не се сочат НП или други актове, с които контролните точки на водача са отнети, нито се препраща към друг акт, който определя с какъв акт, от кой момент какви точки на водача са отнети, за да се направи извода, че същият е изчерпал всичките си контролни точки. Заповедта препраща само към АУАН, който установява нарушението, което е станало в хода на прилагането на процесната ПАМ, като от посочения в заповедта АУАН № 4511908 се установява, че същият е съставен срещу И. Р. И. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява МПС на жабаподтеля по настоящето дело след като е загубил правоспособност по реда на л. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Няма данни за съобщаването на оспорваната заповед на дружеството – неин адресат.

Недоволен от нея обаче, жалбоподателят е оспорил принудителната административна мярка по съдебен ред с жалба вх. № 119/09.01.2026 г. по описа на АС – Хасково, която е препратена по подсъдност на настоящия съд, като въз основа на тази жалба е образувано настоящето дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и тези, представени с придружителни писма вх. № 1404/27.02.2026 г. и вх. № 1633/10.03.2026 г. на ответната администрация по искане на съда.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 2722з-199/19.01.2023 г. на директора на ОД на МВР – Хасково, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и всички държавни служители от звената "Пътна полиция" и Пътен контрол при ОД на МВР – Хасково и съответното РУ. Следователно, оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическа обстановка, която претендира да може да се субсумира към посоченото правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, който гласи: "За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:…

а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.“

Конкретните факти, послужили като основание за горните правни изводи според текстовата част на мотивите на заповедта са: „ЕС Билд 2 ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Килифарово, със законен представител Ю. А. К. по АМ Тракия до км. 93+800 в посока към АМ Тракия управлява лек автомобил О. З. с рег. № [рег. номер], собственост на фирмата, като след извършена проверка се устави, че водачът г-н И. управлява МПС след като е изгубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП (отнети всички контролни точки без да върне своя СУМПС на МВР)“. Това поведение, вероятно на г-н И. все пак (въпреки непрецизния изказ и липсата на ясна индивидуализация на водача с поне 3 имена) е определено като нарушение на чл. 150 от ЗДвП, който гласи: „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.“ Това нарушение на И. е послужило и като фактическо основание за прилагане на процесната ПАМ.

Принципно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което е неправоспособно съдържа множество различни основания, обосноваващи извода, че водачът на МПС, собственост на трето лице е неправоспособен. В конкретния случай логически и тълкувателно може да се изведе извод, че основанието за този извод е твърдението че водачът посочен просто като „г-н И.“ е неправоспособен, защото са му отнети всички контролни точки и той не е върнал своето СУМПС на МВР.

Този при все изцяло тълкувателно изведен фактически извод обаче, е голословно твърдение – в оспорваната заповед липса каквото и да е основание за него и информация за това как – с какви актове, от коя дата, влезли в сила кога и по кой ред, са отнети контролните точки на водача. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК изисква мотивиране чрез излагане на фактически и правни основания за издаване на акта. В текста на оспорената заповед, ПАМ се основава не на фактически обстоятелства, съставляващи едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка, а на изводи, които нито се обосновават от конкретни факти, нито са доказват. Ако ответникът твърди, че водачът И. е неправоспособен водач, защото са му отнети всички контролни точки и той не е върнал своето СУМПС на МВР следва да посочи първо актовете, с които тези точки са отнемани във времето, за да може съдът да провери правилността на първия фактически извод. Подобна информация заповедта изобщо не съдържа. Т.е. по същество същата е абсолютно немотивирана. В отговор на указанията на съда за разпределението на тежестта на доказване и изричното изискване на доказателства за начина на отнемането на точки на И., ответникът е представил на няколко пъти по делото разнопосочна информация, от която никакви еднозначни изводи не могат да се направят, въпреки че е и недопустимо да се очаква едва на фазата на съдебното оспорване съдът да прави тепърва такива. Така например, представена е справка за нарушител И. Р. И., от която е видно, че същият е правоспособен водач от 2006 г., като през 2014 г. служебно са му възстановени 12 контролни точки до пълния им размер. От същата справка се установява обаче, че след 2014 г. срещу И. е съставен само 1 НП, с което са му отнети 6 контролни точки – НП 20-0303-000043/20.02.2020 година, за което е отбелязано, че е влязло в сила без да е посочена дата на влизането му в сила. Според представения в друго съдебно заседание Картон на това НП, същото е връчено на 20.07.2020 г. и е влязло в сила на 28.07.2020 г. Според справката за нарушителл, следващото НП, с което са отнети контролни точки на лицето е НП № 23-1300-001308/20.07.2023 г. – с него са отнети 8 контролни точки на лицето. Следва да се държи сметка обаче, за факта, че след влизане в сила на НП от 2020 г. до извършването на следващото нарушение, за което е съставено НП с отнемане на контролни точки са минали почти точно 3 години и отнетите преди това точки следва да се възстановени служебно на основание чл.2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г. ). Ето защо с последващите НП след тази дата би следвало да се отнемат точки, които сумарно да са равни или надхвърлят 39. За съда е абсолютно неясно в тази връзка как със същото НП от 20.07.2023 г. на водача се отнемат 8 точки и той остава с 33, при положение че максималният размер на точките така или иначе не може да е повече от 39! Още по-голяма неяснота внася справката в последващата си част – там са посочени три следващи във времето НП – това от 20.07.2023, от 2024 и от 2025 г., с които се отнемат съответно 8, 8 и 10 или общо 26 контролни точки до 08.05.2025 г. При налични дори и 33 точки след първото НП, е неясно как с отнемането на още 18 след това с другите две е НП се изчерпва всички точки на водача.

Така или иначе, тези разсъждения на съда са изцяло хитопетични и целят само да докажат до каква неяснота и практически невъзможност да се защити адресата адекватно води липса на конкретни мотиви в оспорената заповед. Мотивите на заповед от вида на процесната, която претендира прилагане на ПАМ по реда на чл. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП изисква първо да се посочи коя е конкретната приложима хипотеза на тази норма. Ако се касае за прекратяване на регистрация поради правоуправление на МПС от водач, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4, то следва да се посочат фактите обосновали извода, че водачът е изгубил всички контролни точки и не е върнал свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, като се посочат конкретните актове – НП, с които тези контролни точки са отнети, вкл. като се представят по преписката, за да прецени съдът влизането им в сила и момента, в който това е станало. Непосочването на тези факти прави абсолютно немотивирана процесната заповед за прилагане на ПАМ и налага отмяната й само по тази причина.

По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а като последица от основателността й (чл. 143, ал. 1 от АПК) на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството за държавна такса в размер на 5. 11 евро и платен хонорар за един адвокат от 306.78 евро или общо 311.89 евро, които се платят от ЮЛ, към което се числи издателят на процесната заповед (доколкото последният няма свой бюджет, с което да отговаря и с който да се разпорежда). Осъждането за разноски е на основание изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, а административният орган има административноправна правосубектност и няма собствен бюджет. Бюджетът е на юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган. Отчитайки тези обстоятелства законът постановява осъждането за дължимите разноски да е в тежест на юридическото лице – в случая ОД на МВР – Хасково, а не на административния орган. Това обаче не превръща юридическото лице в страна по настоящето дело и то не е засегнато от решението, тъй като не е страна по материалното правоотношение, съответно решението не може да е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. При липсата на качество на лице по чл. 210, ал. 1 и съответно по ал. 2 от АПК, юридическото лице няма право на касационна жалба на решението дори и в тази му част също (виж Определение № 12476 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2018 г., 5-членен с-в), а същото е окончателно според ЗДвП и за страните по него. Размерът на платено и претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е справедлив, доколкото съответства на фактическата и правна сложност на спора, както и на обема на извършената работа, като следва да се отчита, че същият е под законоустановения минимум за този вид дела, поради което не се налага никаква редукция то съда.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от „Ес Билд 2“ ЕООД, гр. Килифарево Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -2755/29.11.2025 г. на мл. автоконтрольор към Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково“ при ОД на МВР – Хасково.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да плати на „Ес Билд 2“ ЕООД, гр. Килифарево с [ЕИК] сумата от 311.89 евро (триста и единадесет евро и осемдесет и девет цента), представляваща разноски за настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.