Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба от за директор на Регионалната дирекция по горите (РДГ) София против Решение № 110/3.04.2025 г., постановено по НАХД № 606/2024 на РС – Ботевград, с което е отменено наказателно постановление № 335/21.08.2024 г., издадено от зам. директора на Регионална дирекция по горите - София, изпълняващ функциите на директор. Решението се обжалва като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни съображения в тази посока и моли за отмяната му, а НП да бъде потвърдено.

Ответникът – ЕТ „Г. Спасов“, чрез адв. Алексиев, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на РС да бъде оставено в сила.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което първоинстанционното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено.

Административен съд София-област, втори касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспореното НП пред РС на ЕТ „Г. Спасов“ в качеството му на търговец по чл. 241 от ЗГ, на който е издадено позволително за сеч в отдел 405, подотдел „а” на землището на [населено място], е извършил сеч на 4 бр. немаркирани дървета от дървесен видов „зимен дъб”, с общ обем 2.0 пл.м.куб. и 6 бр. дървета от дървесен вид „бук“ с общ обем 5 пл.м. куб. Нарушение по чл. 104, ал. 1 т.5 от ЗГ във връзка с чл. 47, ал.1, т.1 и чл. 50, ал. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.  

За да отмени НП, РС не е възприел така описаната фактическа обстановка, тъй като събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен начин, че „ЕТ „Г. Спасов” е извършил нарушението, което му е вменено. Приел е, че не са налице достатъчно доказателства, сочещи по безспорен начин, че на процесните дата и подотдел именно работници на жалбоподателя или наети от него лица са извършили сечта на описаните по-горе немаркирани дървета.

Решението на РС е правилно.

Административната отговорност на едноличния търговец е ангажирана по повод проверка извършена на 10.06.2024г. от служители/инспектори при РДГ - София в землището на [населено място], отдел 405, подотдел „а”, където ЕТ „Г. Спасов” е извършвало добив на дърва, с оглед издаденото му, съответно разрешително за сеч. Установили, че в сечището е извършена сеч на 4 бр. немаркирани дървета от дървесен вид „зимен дъб” и 6 бр. дървета от дървесен вид „бук“, като на място били само пъновете. Не са били свидетели на сечта, а само са чули, че някакъв джип тръгва от долу по пътя. В момента на проверката не са открити лица на мястото, които да извършват сеч. Не е безспорно установено авторството на извършената сеч. Съдът намира за необходимо да допълни, че АНО при издаване на процесното НП е следвало да ангажира конкретни доказателства за осъществяването на състава на нарушението „сече“.

В тази посока, неоснователни са оплакванията в касационната жалба за доказаност на извършеното нарушение, както и за неправилно възприета от въззивния съд фактическа обстановка.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно.

Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на ЕТ „Г. Спасов“ следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 600 лв. договорено и заплатено такова, въпреки направеното възражение за прекомерност. На осн. чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа претендираният хонорар не е прекомерен.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд - София област, II- ри касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/03.04.2025 г., постановено по НАХД № 606/2024 на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – София, да заплати на ЕТ „Г. Спасов“ разноски по делото в размер на 600,00 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.