РЕШЕНИЕ
№ 10572
Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДИМИТЪР ГАЛЬОВ |
При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20257040701369 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор, против Заповед за налагане на санкции № РД-25-1127 от 01.07.2025г. на директора на РЗОК Бургас, само в частта по т.1, с която на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. на заведението-жалбоподател е наложени санкции - финансова неустойка, в размер на 200 лева. В останалата част, по т.2 и т.3 на административният акт липсва оспорване, респективно заповедта по т.2 и т.3 е влязла в законна сила, съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Иска се отмяна на т.1 на административния акт. Излагат се доводи, че в оспорената част актът е постановен в нарушение на материалноправните норми и целите на закона. Констатацията н аконтролните органи по тази точка е неправилна и се оспорва от дружеството. Сочи се, че пациентът В.К.Ч, с посочен ЕГН, хоспитализирана за времето от 19.03.2025г. до 24.03.2025г. в „Родилно отделение“ на дружеството-жалбоподател е приета по клинична пътека КП № 5.2 „Раждане чрез цезарово сечение“, с диагноза „Гравидас М Л Х Цезарово сечение при едноплодна бременност“, съгласно Направлението за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури /бл.МЗ№-НЗОК № 7/, приложено в ИЗ № 5962/2025г. Сочи се, че в УМБАЛ Бургас пациентката е приета по спешност, тъй като е с 6 дни след установения термин за раждане- 13.03.2025г. Въпреки насочването за планов прием, реално е осъществен спешен прием, поради индикации от страна на родилката. Поради изложените причини, тази пациентка не фигурира в листа за планов прием на УМБАЛ-Бургас АД, респективно няма генериран номер на планов прием в болничната информационна система на лечебното заведение. Приемът по спешност е осъществен след първия преглед в лечебното заведение- УМБАЛ-Бургас АД от приемащия лекар в Консултативно-диагностичния блок и то по преценка на лекуващия лекар, а с оглед индикациите за хоспитализация на пациентката приемът може да бъде по спешност. По така изложените съображения, жалбоподателя счита, че не е допуснал вмененото му нарушение при документиране на хоспитализацията на пациента В.К.Ч. с ИЗ № 5962 от 2025г. Изтъква се, че документът- История на заболяването /ИЗ/ е попълнен надлежно, съгласно изискванията и съдържа необходимите реквизити, съобразно приложение № 2 „Първични медицински документи“ към НРД за МД за 2023-25г. и се оспорва тезата на ответния орган за извършено нарушение на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, чл.421, чл.424, ал.1, т.8 от НРД за МД за 23-25г. Иска се отмяна на заповедта в оспорената част по т.1 цитирана конкретно по-горе, като незаконосъобразна и присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, лечебното заведение – жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от юрисконсулт, който поддържа оспорването и иска от съда да постанови решение, с което да отмени заповедта за налагане на санкции на директора на РЗОК, в оспорената част по т.1, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправните разпоредби на НРД за МД за 2023–2025г. и на Закона за здравното осигуряване. Представя и писмена защита, в която излага аналогични съображения по оспорването. Ответната страна– Директора на РЗОК - Бургас, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като неоснователна. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издадената и обжалвана заповед за налагане на санкцията по т.1, като законосъобразно наложена. Представя административната преписка, свързана с издаване на оспорената заповед. Административен съд-Бургас, в настоящият състав, след като обсъди доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК /актът е връчен на 07.07.2025г./л.18 от делото/, а е оспорен на 18.07.2025г., видно от отразеното върху самата жалба- л.3/, като изхожда от юридическо лице, адресат на административния акт, по съществото си неблагоприятен за дружеството, респективно е налице правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Заповедта е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването. При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното: На 24.10.2023г. между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК–Бургас и „Университетска много-профилна болница за активно лечение -Бургас“ АД е сключен договор № 020607/24.10.2023г. /л.43 и сл./ за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. Със Заповед № РД-25-573/31.03.2025г. /л.39 от делото/, на осн. чл.20, ал.1, т.2, чл.72, ал.2 от ЗЗО, директорът на РЗОК [населено място] наредил да бъде извършена тематична проверка на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“АД по изпълнение на индивидуален договор № 020607 от 24.10.2023г. за оказване на БП по КП, КПр и АПр, със следните задачи: 1.1..Проверка на съответствието на отчетената, но незаплатена дейност с изискванията на НРД за МД 23-25г. за м. март 2025г. по Приложение № 2 и Приложение № 1 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2024г.; 2. Внезапен контрол п време на предоставяне на болнична помощ в Клиники и отделения, отчитащи дейности по двете приложения по време на болничното лечение. 3.Контрол по писма от Управителя на лечебното заведение; 4. Контрол по доклади и справки от РЗОК – Бургас. В заповедта е определен срока на проверката - до 30.04.2025г., както и лицата, които да я извършат: С. С. А. и д-р А. А. Б. – контрольори от отдел ДКБМП в РЗОК – Бургас. Заповедта е връчена на проверяваното лице на 02.04.2025г. За резултатите от проверката е съставен протокол № 686/ 28.04.2025г. (л.33 от делото.). Видно от съдържанието на протокол № 686 относими към предмета на делото са констатациите по т.2 от протокола относно пациента В.К.Ч. с ИЗ № 5962, пролежала за времето от 19.03.2025г. до 24.03.2025г. Описано е, че е констатирано нарушение при документиране на ИЗ, като в стр.1 на ИЗ не е попълнен номерът на плановия прием на пациента , виден от Направление за хоспитализация МЗ-НЗОК № 7, съгласно чл.421, чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД за 2023-25г. и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО. С протокола са констатирани няколко нарушения, но поради липса на оспорване заповедта в останалите части нямат отношение към предмета на делото и няма да се обсъждат. Протоколът е връчен на 29.04.2025г на представител на лечебното заведение. На 07.05.2025г. с вх.№ 29-02-856 от 07.05.2025г. в РЗОК-Бургас е постъпило възражение от провереното лечебно заведение срещу констатацията по т.1 от протокола № 686, но както става ясно от съдържанието на цитирания протокол, а и на самото възражение, същите са относими към съвсем различен случай, на пациента Д.Завялова, пролежала от 25 до 29 март 2025г., с ИЗ № 6382, които обаче нямат отношение към оспорената санкция по т.1 от заповедта, защото номерацията на констатациите по протокола и на санкциите наложени със заповедта не е синхронизирана. В този смисъл, относими към процесната заповед в частта по т.1 от заповедта, която е предмет на настоящото дело, са констатациите от протокола по т.2. Обаче, възражение по т.2 от протокола не се установява да е направено от материалите по преписката, поради което процедурата по сформиране на арбитражна комисия въобще е извън предмета на настоящия спор и също не следва да се обсъжда. Изготвен е и доклад от двамата контрольори извършили проверката, представен на л.19-31 от делото. Относими към процесният спор са само данните, описани на л.29 от делото /относно протокол № 686 от 28.04.25г. и конкретно по т.2, с оглед описаните факти по ИЗ № 5962 на пациента В.К.Ч., а именно липса на попълнен номер на планов прием, виден от Направление за хоспитализация, с идентична правна квалификация на вмененото нарушение, описана и в самият протокол. Видно от представения документ- История на бременността и раждането № 5962 от 2025г. на В.К.Ч /л.40 от делото/ действително не е отразен номер на листа за планов прием. Обаче, в следващият раздел, където се попълват данните при постъпване на пациентката в лечебното заведение е отразено, че е постъпила на 19.03.2025г. в 10.35 часа, а в рубриката вид на приема е отразено, че същият е спешен, с отбелязване на знак в квадратчето за този вид прием. Видно от обективираните данни, ЗОЛ е настанена по кл. Пътека № 005.1 /до 6 часа – от състоянието, приложимо към спешните случаи/, а като източник на финансиране е отразено, че е „2“, което според обективираната в документа легенда означава НЗОК. По-надолу в данните е отразена датата на вероятния термин на раждане, а именно 13.03.2025г. Представено е и направлението за хоспитализация, издадено от Н. Л.- Специализиран медицински център по гинекология, конкретно от д-р Д., с което В.К.Ч е изпратена за планов прием по КП № 5.1, с насочваща диагноза „наблюдение върху протичането на нормалната бременност, в който е отразена датата на изпращане- 25.02.2025г. и е посочен номер 25056306Е2С1. В следващият раздел на документа /л.41 от делото/ е отразено от страна на приемащото лечебно заведение- УМБАЛ-Бургас АД, попълнено от приемащия лекар- д-р Т.М., в което е посочена приемна диагноза Гравидас М Л Х и също е отразен „спешен прием“- л.41 от делото. В Епикризата на родилка, на името на В.К.Ч. /л.42-гръб/ е отразено в анамнезата, че е насочена в родилното отделение 6 дни след ВТР /13.03.25г./, приета на 19.03.2025г. и изписана на 24.03.2025г., като раждането на живо дете от мъжки пол чрез С. Ц. е осъществено на 20.03.2025г. в 15.20 часа. На 01.07.2025г. директорът на РЗОК Бургас издал оспорената заповед, с която на основание чл.76, ал.4 от ЗЗО, чл.463, ал.1 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025г., въз основа на фактите, установени с Протокол № 686/ 28.04.2025г., приел за доказани, констатациите на проверяващите описани в т.2 от протокола, респективно наложил по т.1 от заповедта санкция финансова неустойка, в размер на 200 лева. Процесното по делото нарушение е констатирано за първи път за периода на действие на НРД за медицинските дейности за 2023-2025г., видно от описаните в заповедта обстоятелства. Правното основание за налагане на самата санкция е посочено, като чл.457, ал.3 от НРД за МД за 2023-25г. за нарушението по т.1. При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. Директорът на РЗОК е оправомощен да издава заповед, на основание чл.76, ал.2 от ЗЗО за налагане на санкциите предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ, при констатирани нарушения по този закон или на НРД. Спазена е установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран. В акта са посочени както фактическите основания за издаването му, така и приложимите според ответния орган правни основания за издаване на акта. Мотивите на административния орган се съдържат освен в самия акт, така и в документите, към които актът препраща и които се намират в административната преписка, а именно: договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, протокол от 28.04.2025г. за извършена проверка, доклад. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На проверяваното юридическо лице е предоставена указаната в закона възможност за становище и възражения по констатациите от двата протокола /№ 686/, с което са охранени правата на заведението в настоящото производство. Безспорно лечебното заведение се е възползвало от предоставената му възможност, макар подаденото възражение да е неотносимо към точката, която е предмет на оспорване по делото. Съобразно чл.74, ал.5 от ЗЗО, когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал.4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.3 констатации управителят на НЗОК, съответно, директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкции. След като констатациите от проверката по т.2 от протокола не са оспорени, директорът на РЗОК е задължен да наложи съответната санкция, съгласно разпоредбата на чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.463, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025г., т.е. по отношение на конкретната санкция по този пункт органът се произнася в условието на обвързана компетентност. Процедурата по сформиране на арбитраж не следва да се обсъжда като ирелевантна към процесния спор. Административният орган е изложил принципно мотиви в заповедта, в която изрично се сочи, че така описаното нарушение по т.1 от заповедта /т.2 от протокола/ не съставляват маловажен случай, по смисъла на приложимата нормативна уредба, поради което следва да издаде заповедта. Предвид всичко изложено, съдът намира, че не са допуснати нарушения на производствените правила при издаване на процесната заповед, още по-малко те да са съществени, за да обосноват отмяната на акта, на основание чл.146, т.3 от АПК. Що се отнася до приложението на относимите материалноправни разпоредби и целите на закона по отношение оспорената част на заповедта, съдът установи следното: Според разпоредбата на чл.457, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025г., „Когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.“ По същество, вмененото нарушение по т.1 от заповедта действително е свързано с констатация относно спазване изискванията за работа с медицинска документация, поради което е относима именно цитираната санкционна норма при налагане на финансовата неустойка за съответното деяние, ако се приеме наличието на неспазени изисквания при попълване на документа. Съгласно чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО националните рамкови договори съдържат документацията и документооборота, т.е. тази норма препраща към изискванията на съответния действащ във времето НРД за МД 2023-25г. и следва да бъде обсъдено приложението на цитираните в констатациите на проверяващите и издадената заповед правни норми от този НРД, в отговор на доводите на жалбоподателя за нарушение на материалните норми и целите на закона. Съгласно чл.421 от НРД за МД 23-25г. „Документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки изпълнител на БМП, включва документите по чл. 323, първични медицински документи по приложение № 2 и финансово-отчетни документи по Закона за счетоводството“ Съгласно чл.425, ал.1, т.8 от НРД за МД 23-25г. Първичните медицински документи са: …т.8 „История на заболяването“. В случаят, съдът намира, че правната квалификация на вмененото нарушение, направена последователно във всички материали по преписката и накрая в самата оспорена по делото заповед е неправилна и не съответства на фактите по случаят. Неправилно в случаят се сочи, че документът история на заболяването е попълнен при липса на съществен реквизит, при положение, че такъв документ въобще не е съставян в хода на хоспитализацията на този пациент, нито конкретният вид документ има връзка с обстоятелствата по случая. Относим в конкретната хипотеза е документът История на бременността и раждането /ИБР/, какъвто действително е изготвен при хоспитализацията на пациента /л.40 от делото/, а не документ История на заболяването, който в този случай е неприложим. Процесният документ също е вид първичен медицински документ, но същият е дефиниран като такъв от нормата на чл.425, ал.1, т.9 от НРД за МД за 2023-25г., а санкцията е наложена за нарушение по т.8 от нормата, каквото очевидно не е извършено. Дори да се приеме тезата на ответния орган за осъществяване на нарушение, така направената в заповедта квалификация на нормата указваща вида на документа е неотносима към реално съставения документ и като краен резултат опорочава налагането на санкцията, поради цитираното нарушение на приложимата материалноправна разпоредба. Производството за налагане на финансови неустойки е от санкционен характер и за него са валидни всички формални изисквания към санкционният акт, с оглед неговата законосъобразност. В случаят е нарушен един от двата основни, а именно принципа на законоустановеност, защото нарушението е подведено под неприложима правна квалификация относно процесния вид първичен медицински документ, какъвто в този случай въобще не е съставян, поради което обективно не могат да се нарушат изискванията за неговото съдържание. Отделно от изложеното, съдът намира, че е налице и второ основание за отмяната на административния акт в оспорената по делото част по т.1 от заповедта. Това е така, защото видно от пресъздаденото по-горе съдържание на процесния документ ИБР изрично е посочено, че пациента В.К.Ч е настанена в условието на СПЕШЕН ПРИЕМ. Както става ясно от съдържанието на бланковия документ, налице са два отделни и алтернативни варианта за прием- в условието на спешност и планов прием. Ако се приеме тезата на ответния орган, че не е попълнен номерът на плановия прием, то вписването на такъв номер би удостоверило, че лицето се настанява едновременно в условията и на двата приема, което е обективно невъзможно. Настаняването в условието на спешен прием означава, че другият възможен прием е неприложим или с други думи единият изключва приложението на другия. След като в съответното квадратче на документа е направена отметка за спешно настаняване не може да се твърди, че документът не съдържа необходимите реквизити, в лицето на непопълнен номер на планов прием, който в случая въобще е неприложим. В настоящата хипотеза въобще не става въпрос за нарушени пациентски права, свързани с неправилно протичане на хоспитализацията, вкл. вида на осъществения прием и фактите, които са го обосновали, поради което не би могло да се прави ревизия и проверка на така удостоверените от документите факти и обстоятелства, защото същите са извън предмета на доказване досежно оспорване заповедта по т.1, с която се налага санкция само за нарушение във връзка с документооборота, а не от друго естество. Вярно е, че както по-горе бе посочено, заповедта в оспорената част е издадена в условието на обвързана компетентност, доколкото по т.2 от протокола възражение не е направено от дружеството в законния срок, но този факт не дава законно основание на ответника да наложи финансова неустойка, при неправилна [жк], а още по-малко при липса на извършено такова. Анализът на описаните по-горе факти сочи, че всъщност вмененото нарушение не е извършено, с оглед контекста на мотивите по-горе. В заключение, съдът намира подадената жалба за ОСНОВАТЕЛНА, респективно оспорената санкция по т.1 от заповедта за незаконосъобразна, което обуславя и отмяната й от съда. При този изход на делото, в полза на жалбоподателят следва да се присъдят разноските по делото изцяло, защото жалбата е уважена изцяло. Следва в полза на жалбоподателя да се присъди внесената държавна такса в размер на 50 лева, както и дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, на основание чл.24 от НЗПП за процесуално представителство на лечебното заведение пред настоящата инстанция или общо разноски в размер на 250 лева. Посочената сума следва да бъде възстановена на лечебното заведение от РЗОК-Бургас. Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, трети състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение -Бургас“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор, Заповед за налагане на санкции № РД-25-1127 от 01.07.2025г. на директора на РЗОК Бургас, В ЧАСТТА по т.1 от заповедта, с която на дружеството-жалбоподател е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА в тази ЧАСТ. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/-[населено място] да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, пред Върховния административен съд на Република България.
| Съдия: | |