Производството е по реда на чл. 176а от АПК.

Образувано е по молба от адв. Е. П., процесуален представител на В. В. М. относно изменение и допълване в частта за разноските на решение № 966 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1319/2022 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област.

Твърди, че съдът в постановеното решение е пропуснал произнасяне по направеното от нея искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, съгласно приложен по делото Договор за безплатна правна помощ от 20.03.2023 г., сключен съгласно чл. 38. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Моли допълване на решението в частта за разноските, като иска присъждане на сумата от 1 922 лв., представляваща минималния адвокатски хонорар за процесуално представителство на В. В. М. пред Административен съд-София област по настоящото дело, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Също така моли да допълните решението в частта за разноските, с присъждане на адвокат Е. Е. П., адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лв., съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която предвижда допълнително възнаграждение в размер на 250 лв. за всяко проведено съдебно заседание след второто. По делото са се състояли общо 11 съдебни заседания, от които 9 попадат в обхвата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата.„

В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК ответникът не е депозирал становище, след като му е изпратено съобщение с препис от молбата на адв. Попова и му е указано, че в 1-седмичен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен отговор.

От заинтересованата страна по делото – „Булгартрансгаз“ ЕАД е постъпило становище по молбата за допълване на разноски. Счита, че искането за присъждане на разноски е неоснователно.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и становището на заинтересованата страна по делото, прави следните заключения:

С решение № 966 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1319/2022 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област, съдът е изменил по жалба на В. В. М. решение от 23.08.2021 г. на комисия по чл.210, ал.1 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-05-267/28.07.2021 г. на кмета на Община - Костинброд за определяне размера на обезщетение за учредяване на сервитутно право за землището на [населено място], за изграждането на газопровод и газопроводни отклонения, трасета на ел. захранващи кабели и кабели към АЗУ към обект "Междусистемна газова връзка България - Сърбия на българска територия", в частта му, с която е определена пазарна цена на еднократно обезщетение за възникналия безсрочен сервитут по отношение на имот с идентификатор №***8 и адрес Софийска област, община Костинброд, [населено място], м. “Равнището“, с начин на трайно ползване – земеделска земя, нива – VІ категория на земята, с обща площ от 10,447 декара с учреден сервитут върху 3,740 декара, в размер на 3 721,51 лв., като е увеличил размера на пазарната оценка на дължимото еднократно обезщетение на 10 243 лв. и е осъдил О. К. да заплати на В. В. М. сумата 3 874 лева, представляваща сторените по делото разноски.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 176а от АПК (Нов-ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

С разпоредбата на чл. 143 от АПК са определени правилата за дължимост на разноски, направени в производството пред съда, като във всички предвидени хипотези, тежестта за понасяне на сторени по делото разноски е обусловена от резултата при оспорването на административния акт.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ГПК процесуалният представител на спечелилата делото страна има право на възнаграждение за оказана безплатна помощ. Сключеният между жалбоподателя и адв. Попова договор за правна защита и съдействие, обективира вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА ( роднини, близки или на друг юрист).

Относно претенцията на молителя за присъждане и на възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, настоящия съдебен състав намира за неоснователна. Действително посочената разпоредба предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В конкретния случай по делото са проведени 11 съдебни заседания, като процесуалният пълномощник на жалбоподателя е участвал в 10 от тях, на проведеното на 27.10.2023 г. същият не се е явил. Делото е отлагано както с искания за срок за становище от страна на процесуалния представителна жалбоподателя, така и с молба от същия за допускане на доказателства, в част от проведените заседания по делото не са извършвани съдопроизводствени действия. Смисълът на цитираната норма от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в контекста на определянето на размера на адвокатските възнаграждения няма предвид общия брой на проведените по едно дело съдебни заседания, а тези от тях, в които съответният адвокат е участвал и извършил процесуални действия. Ето защо предвид горепосочения факт на участие на адвоката в проведените съдебни заседания по делото, не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът счита, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1922 лв. за оказана безплатна правна помощ в настоящото производство е съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на жалбоподателя. Определеното с постановеното съдебно решение адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, с множеството открити съдебни заседания, на които процесуалният представител на ищците се е явявал.

По изложените съображения съдът счита, че молбата на процесуалния представител на жалбоподателя В. В. М. се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 176а от АПК, Административен съд – София област

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е. П., процесуален представител на В. В. М. относно изменение и допълване в частта за разноските на решение № 966 от 14.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1319/2022 г., пo oпиca нa Административен съд - София-област.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.