Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител.

Производството е образувано по жалба на В.С.Б. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 1306/20.04.2023 г. на кмета на Община Варна, с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител /ЗДС/.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и норми - липса на мотиви и в противоречие на материалния закон. Претендира се за нейната отмяна от съда, ведно с произтичащите от това законни последици, както и сторените по делото разноски. Представени са подробни писмени бележки.

Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че от доказателствата по делото е установено, че кмета на Община Варна е имал право да издаде оспорената заповед, като е действал при условията на оперативна самостоятелност и преценката за целесъобразност на заповедта е извън пределите на проверка от съдебната инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни съображения:

С оспорената заповед жалбоподателят Б. е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от ЗДС.

От представените по делото доказателства се установява, че на 19.04.2023 г. директор дирекция „Управление на човешките ресурси и административни услуги“ при Община Варна е изготвила докладна до кмета на Община Варна, в която са изложени факти и обстоятелства довели до „анулиране“ на Заповед №156/14.03.2023 г. издадена от главния архитект на Община Варна – жалбоподателя Б.. В заключителната част на докладната е предложено да се предприемат действия по „изследване налице ли са неспазване кръга от служебните правомощия и извършване на неправомерни действия“.

Въз основа на докладната записка на 20.04.2023 г. кметът на Община Варна е издал Заповед №1305, с която е образувал дисциплинарно наказателно дело срещу В.С.Б. ***, във връзка неспазване кръга на служебните правомощия и извършени неправомерни действия от страна на служителя. Със същата заповед е възложено на дисциплинарния съвет към Община Варна, назначен със Заповед №3862/24.11.2022 г. да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и да изготви становище.

На същия ден е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №1306/20.04.2023 г., с която Б. е отстранен временно от длъжността главен архитект на Община Варна, за период до приключване на образуваното дисциплинарно наказателно дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При извършване на служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – кмета на Община Варна, който се явява орган по назначението по смисъла на чл. 44, ал.1 т.3 от ЗМСМА, вр. чл.92, ал.1 от ЗДС.

Заповедта, с оглед липсата в ЗДС на изрична уредба, относимо към съдържанието на заповед за временно отстраняване от длъжност, е издадена в предвидената от общата разпоредба на чл. 59, ал. 2, във връзка с ал. 3 от АПК писмена форма и съдържа необходимите реквизити – посочени са органът, издал акта, наименованието на акта, адресата на заповедта, същата е основана във фактически и правни основания за издаването й, в разпоредителната й част се съдържат правните последици, посочени са ред и срок за обжалване, а актът е подписан от издателя си.

При издаване на оспорената заповед е нарушен материалният закон, както и не е съобразена с неговата цел.

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДС държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу служителя е образувано дисциплинарно дело.

Смисълът на разпоредбата е да се ограничи възможността на лицето, срещу което е образувано дисциплинарно дело да попречи или повлияе, поради длъжността, която заема, на обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство ( в посочения смисъл е Решение № 2 582 от 18.02.2020 година, постановено по адм. дело № 14375/2019 година по описа на Върховния административен съд на Република България).

От съдържанието на разпоредбата следва също, че за да възникне право за органа по назначаването да упражни правомощието си в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДС, е необходимо да е образувано дисциплинарно производство против служителя. Нормата е диспозитивна, що се отнася до предоставеното в правомощие на административния орган да прецени по целесъобразност дали са налице основания за отстраняване във всеки конкретен случай на държавен служител от работа. В този смисъл кмета на общината разполага с оперативна самостоятелност. Но за да възникне това право на органа по назначаването, да действа в условието на оперативна самостоятелност, като прецени дали да упражни правомощието си във всеки отделен случай, разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДС изисква наличие на положителна материалноправна предпоставка, а именно – образувано и висящо дисциплинарно дело срещу държавния служител. Тази предпоставка в случая не е била налице при издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДС преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. По аргумент на законовата разпоредба, дисциплинарното производство се образува с акт на дисциплинарния съвет.

В случая, от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарно наказващия орган, издавайки Заповед 1305/20.04.2023 г., сам е образувал дисциплинарно дело в нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДС. По делото не са представени доказателства за образуване на дисциплинарно дело от Дисциплинарния съвет, поради което дори и фактическото основание посочено в оспорваната заповед за издаването й, се явява недоказано.

При това положение в случая изискването на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДС не е изпълнено, защото по делото не се представиха доказателства, че срещу жалбоподателя, надлежно е било образувано дисциплинарно дело, преди същия да е бъде отстранен от длъжност.

С отстраняването от работа на служителя без да са налице законовите предпоставки за това е нарушена и целта на закона, която е единствено да обезпечи обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство.

Доводите на жалбоподателя, по отношение на извършени дисциплинарни нарушения и относимите към тях обстоятелства, както и във връзка с процесуална и материална законосъобразност на образувано и водено производство по налагане на дисциплинарно наказание не следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като са вън от предмета на настоящият спор. Законосъобразността на действията и приложението на закона от административния орган при провеждането на дисциплинарно производство подлежи на проверка при оспорване на акта, с който приключва процедурата по реализиране на дисциплинарна отговорност, каквато настоящото производство не е.

По изложените съображения обжалваната заповед подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл,80 от ГПК са общо в размер на 1210 лв., от които 1200 лв. възнаграждение за един адвокат и 10 лв. за заплатената по делото държавна такса.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 1306/20.04.2023 г. на кмета на Община Варна, с която В.С.Б. ***, ЕГН **********, временно е отстранен от длъжността Главен архитект на Община Варна, на основание чл.100, ал.1 т.2 от Закона за държавния служител.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.С.Б. ***, ЕГН ********** разноски за производството общо в размер на 1210 (хиляда двеста и десет лева) лева.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

	Съдия: