Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 121 и сл. от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Т. Д. Т. с [ЕГН], адрес с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица], чрез пълномощник адв. Ц. Д. от ВТАК, срещу Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София. С оспорената заповед на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между Държавен фонд „Земеделие“ и Т. Д. Т., заемащ длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново, ранг IV старши, длъжностно ниво 3 по Класификатора на длъжностите в администрацията. Първоначално от съда е поискано да отмени посочената заповед и на основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, да осъди ДФ „Земеделие“ да му заплати на жалбоподателя обезщетение за цялото време, през което не е заемал държавна служба, но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва. С протоколно определение от 16.12.2025 г. предявения иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на Т. Д. Т., за периода в който същият е останал без работа в резултат на прекратеното служебно правоотношение, е отделен за разглеждане в отделно производство.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена в нарушение на изискванията за форма, при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи, че в акта за прекратяване на служебно правоотношение не е описано нито едно конкретно негово действие, свързано с контролни, договорни и разпоредителни функции по отношение на „СС Агро Инвест“ ЕООД, нито е посочен сключен договор със същото. Намира, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 34 и чл. 35 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка. По същество счита, че в случая не са налице предпоставките за освобождаване на основание посочения от ответника текст – чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл – създадена нова фактическа обстановка, водеща до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и причинена от обстоятелства, независещи от волята на страните по правоотношението. Развива подробни доводи в тази насока, като сочи фактология на взаимоотношенията си със „СС Агро Инвест“ ЕООД и „Агростренд“ ЕООД. На последно място жалбоподателят счита, че прекратяване на служебно правоотношение въз основа на сочените от ответника фактически основания, би следвало да се извърши на основание чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл, след установяване на конфликт на интереси с влязъл сила акт на компетентния за това орган Комисията за противодействие на корупцията. Поради това твърди, че не е налице соченото основание за освобождаването му от длъжност, а това освобождаване представлява ответно действие на неправомерни действия на бивши и настоящи служители в ДФЗ, вкл. такива засягащи финансовите интереси на Европейския Съюз. С тези доводи от съда е поискано да отмени оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Претендира се присъждане в полза на представляващия жалбоподателя адвокат, на разноски за производствата по чл. 121, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДСл, на основание чл. 38, ал. , вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично, поддържа жалбата с направените искания, по съображения изложени в хода на устните състезания и чрез пълномощника му, в представени писмени бележки.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М. А., оспорва жалбата. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед, и съответствие на същата с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Изтъква, че от 03.06.2024 г. жалбоподателят е бил назначен на трудово правоотношение в „СС Агро Инвест“ ЕООД, както и че това дружество и „Агростренд“ ЕООД имат един и същ управител и едноличен собственик на капитала, който освен това се осигурява като земеделски стопанин, т.е. това са свързани лица по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за противодействие на корупцията. Счита, че посочените взаимоотношения пораждат обосновано съмнение за наличието на несъвместимост и конфликт на интереси по смисъла на Глава осма и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията - факти обосноваващи обективна невъзможност за продължаване на служебното правоотношение и налагащи неговото прекратяване до приключване на проверката и произнасяне на компетентния орган. С тези доводи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и от доказателствата по делото /служебното досие в жълт класьор/ се установява, че от 25.04.2014 г. до 28.02.2022 г. включително, Т. Д. Т. е бил назначен на длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново. Със Заповед № 134/ 28.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ служебното му правоотношение за посочената длъжност е било прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 123/ 05.05.2022 г. по адм. дело № 121/ 2022 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 9632/ 31.10.2022 г. по адм. дело № 6436/ 2022 г. на ВАС. Със Заповед № 799/ 16.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Т. Т. е възстановен и допуснат до работа, считано от 16.11.2022 г., като със Заповед № 800/ 16.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, считано от 16.11.2022 г., е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Втората заповед за прекратяване на служебното правоотношение е отменена като незаконосъобразна с Решение № 50/ 09.03.2023 г. по адм. дело № 798/ 2022 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 8699/ 20.09.2023 г. по адм. дело № № 3485/ 2023 г. по описа на ВАС. Със Заповед № 543/ 29.09.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Т. Т. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, считано от 28.09.2023 година. Със Заповед № 72/ 19.02.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, считано от 20.02.2024 година. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с Решение № 3679/ 26.11.2024 г. по адм. дело № 164/ 2024 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 9299/ 07.10.2025 г. по адм. дело № 1078/ 2025 г. на ВАС.

След отменянето на последно посочената заповед от съда, на 17.10.2025 г. Т. Т. е подал заявление до изпълнителния директор на ДФЗ, че ще се яви за заемане на длъжността, която е заемал преди незаконосъобразното си уволнение. Със Заповед № 1765/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ Т. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, считано от 05.11.2025 година. Заповедта за възстановяване е връчена на служителя 05.11.2025 г. в 10:56 часа, като същият е подал съответните декларации за обстоятелства, във връзка със заемането на длъжността и е бил запознат срещу подпис с длъжностната характеристика. На същата дата със Заповед № 1766/ 05.11.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, служебното правоотношение с Т. Д. Т. е било прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Като фактическо основание за прекратяване на правоотношението, в заповедта е посочено, че до 19.02.2024 г. Т. е заемал публична длъжност, като в рамките на едногодишния срок от освобождаването си от тази длъжност, на 03.06.2024 г. е сключил трудов договор със „СС Агро Инвест“ ЕООД, където е работил на длъжност „специалист земеделие“. При изпълнение на служебните си задължения като директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“, г-н Т. е осъществявал контролни, договорни и разпоредителни функции спрямо посоченото дружество, включително е подписвал договори от името на Разплащателната агенция по прилагане на схеми и мерки за подпомагане в областта на земеделието. Отбелязано е и че „СС Агро Инвест“ ЕООД по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Закона за противодействие на корупцията, е свързано лице с „Агростренд“ ЕООД, тъй като едноличен собственик на капитала е едно и също физическо лице, което се осигурява и като земеделски стопанин. Изброените обстоятелства са квалифицирани, като пораждащи обосновано съмнение за наличие на несъвместимост и потенциален конфликт на интереси по смисъла на Глава осма от Закона за противодействие на корупцията и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, а от там и обективна невъзможност за продължаване на служебното правоотношение до произнасяне на компетентния орган - Комисията за противодействие на корупцията. Съобразно това с оглед защитата на обществения интерес, предотвратяване на възможен конфликт на интереси и опазване на доверието в публичната администрация, издателят на заповедта е преценил, че се следва освобождаване на служителя до приключване на проверката по случая. Заповедта за прекратяване е връчена на служителя на дата 05.11.2025 г. в 11:31 часа, жалбата срещу нея е подадена пред АСВТ на дата 18.11.2025 година.

 

В хода на съдебното производство от ответника e представена административната преписка по издаване на обжалвания акт, съдържаща описаните по-горе документи, а по искане на жалбоподателя - и документите от служебното му досие, и такива за положен трудов стаж. Допълнително от ответника са представени разпечатки от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, относно „СС Агро Инвест“ ЕООД – гр. Велико Търново, „Агростренд“ ЕООД – с. Лозен и лицето М. М. Е.. От последните се установява, че М. М. Е. е регистриран като земеделски производител и е едноличен собственик на капитала и управител на посочените две дружества. Установява се също така, че в периода 03.06.2024 г. – 23.09.2025 г., Т. Д. Т. е работил по трудово правоотношение „СС Агро Инвест“ ЕООД, на длъжност „специалист земеделие“ /класьор, л. 40 и л. 41/. От жалбоподателя са представени документи доказващи, че е подал сигнали срещу бивш изпълнителен директор на ДФЗ-РА и срещу други служители на агенцията, с твърдения за неправомерни действия, вкл. такива засягащи финансовите интереси на Е. С.. Сигналите са били регистрирани в КЗЛД на 10.10.2025 г., а също и в Европейската прокуратура под № PP.02372_25_BG от 10.10.2025 г., като с писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД, подателят е уведомен, че на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, в качеството му на сигнализиращо лице, има право на защита. От оспорващия са представени и Заповед № ОЗ-РД/5087 от 26.10.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, и разпечатки от СЕУ на ДФЗ - данни за изплатени субсидии за финансовите 2023 г. и 2024 г. на „СС Агро Инвест“ ЕООД. С последно посочената заповед е определен период за прием на заявления за предоставяне на спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи слънчоглед по реда на Наредба № 11/ 28.07.2023 г. на МЗХ, възложено е изпълнението на заповедта на Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане в ОД на ДФЗ и отдел „Пчеларство, публични интервенции и частно складиране“, дирекция „Селскостопански пазарни механизми“, а контролът по изпълнението – на ресорния заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Съгласно представените разпечатки, чиято истинност не е оспорена, за финансовите 2023 г. и 2024 г. не е извършвано изплащане на субсидии от ДФЗ към „СС Агро Инвест“ ЕООД.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от правоимащо лице, чиито интереси са засегнати от оспорения индивидуален административен акт и преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

След служебно извършената проверка съдът намира, че обжалваната заповед за прекратяване на служебно правотношение е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност. Същата е издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в изпълнение на функциите му по чл. 108, вр. с чл. 107, ал. 1 от ЗДСл и чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ /отм. бр. 105 от 06.12.2025 г., в сила от 6.12.2025 г./, действащ към датата на постановяване на оспорения акт.

 

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Съобразно правното основание, на което е прекратено правоотношението, заповедта има и специално изискуемото съдържание по чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл – посочване на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения – цитираните по-горе съображения за възможен конфликт на интереси, поради наличието на трудово правоотношение между Т. Т. и „СС Агро Инвест“ ЕООД в периода 03.06.2024 г. – 23.09.2025 година.

 

Настоящият състав намира за основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Няма данни държавният служител да е бил уведомен за започване на производството по издаването на този акт, нито да му е предоставяна възможност да участва в това производство, да представя доказателства, да изрази становище или даде обяснения в защита на своите права и законни интереси, в съответствие с изискванията на чл. 26 и чл. 34 от АПК. В оспорената заповед се съдържат единствено общи твърдения, че жалбоподателят е осъществявал контролни, договорни и разпоредителни функции спрямо „СС Агро Инвест“ ЕООД, включително е подписвал договори от името на ДФЗ-РА по прилагане на схеми и мерки за подпомагане в областта на земеделието. Липсва каквато и да било конкретика относно осъществяването от Т. на изброените функции по отношение на посоченото дружество, подписаните от него договори в тази връзка и т.н., в преписката не се съдържат никакви доказателства в подкрепа на цитираните съображения. Съобразно това съдът намира, че в хода на административното производство и преди издаване на процесната заповед, от органа не са установени всички факти и обстоятелства, от значение за издаването ѝ, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Коментираните процесуални нарушения са съществени по характера си, доколкото недопускането им би могло да обуслови в органа по назначаването различни крайни изводи относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесния акт.

 

Оспорената заповед не съответства на приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на същата, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл /прекратяване на служебното правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания/. В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието „обективна невъзможност“, като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. Съгласно констатната съдебна практика, прекратяването на правоотношението в обсъжданата хипотеза предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението, т.е. обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, трябва да е възникнала по време на служебното правоотношение и да не е обусловена от действия на страните по него.

Съобразно наличните в делото доказателства и твърденията, изложени в мотивите на заповедта, настоящият състав приема, че в случая е налице първата от изброените по-горе предпоставки – наличието на трудово правоотношение между „СС Агро Инвест“ ЕООД и Т. Д. Т. през периода 03.06.2024 г. – 23.09.2025 година. Същото е възникнало след последното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя с ДФЗ и е прекратено преди отмяната на акта за това прекратяване и възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението му длъжност.

Извън съществуването в минал момент на посоченото трудово правоотношение, което и не се оспорва от жалбоподателя, по делото не е доказано наличието на нито една от останалите предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, визирани в 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В обжалваната заповед са изложени твърдения, че в качеството си на директор на Областна дирекция на ДФЗ – Велико Търново, Т. е осъществил контролни, договорни и разпоредителни функции по отношение „СС Агро Инвест“ ЕООД. Въпросните твърдения, освен че са крайно общи и неконкретизирани, са и изцяло недоказани. В тази връзка основателни са възраженията на жалбоподателя, че в периода от 01.03.2022 г., до издаването на процесната заповед, същият реално е заемал посочената длъжност във времето от 29.09.2023 г. до 19.02.2024 година. В преписката не се съдържат доказателства или данни през въпросния период „СС Агро Инвест“ ЕООД да е кандидатствало по някоя от програмите за подпомагане, администрирани от ДФЗ-РА, обратно – представените от жалбоподателя разпечатки от СЕУ на ДФЗ, чиято истинност не е оспорена доказват, че за финансовите 2023 г. и 2024 г. не е извършвано изплащане на субсидии от ДФЗ към „СС Агро Инвест“ ЕООД. Няма данни или дори конкретни твърдения за обратното, не се установава и посоченото дружество да е влизало в договорни отношения с разплащателната агенцията на друго основание или да е имало каквито и да било взаимоотношения с нея през коментирания времеви период или извън него.

Горното изцяло важи и за другото посочено в мотивите на заповедта търговско дружество - „Агростренд“ ЕООД. За същото единствено жалбоподателят сочи, че въпросното дружество е регистриран земеделски производител и в това си качество е имало взаимоотношения с ДФЗ, докато той е заемал длъжността „директор на ОД на ДФЗ - Велико Търново“, по извънредната схема за спешна финансова помощ на земеделските стопани, отглеждащи слънчоглед, отпускана по реда на Наредба № 11/ 28.07.2023 г. на МЗХ. Извън факта, че тези твърдения също са недоказани, основателни са възраженията, че по посочената схема за спешна финансова помощ директорите на областни дирекции на ДФЗ не са имали контролни функции. Такива със Заповед № ОЗ-РД/5087 от 26.10.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, изрично са възложени единствено на ресорния заместник изпълнителен директор на фонда, отговарящ за дейността на дирекция „Селскостопански пазарни механизми“. Що се отнася до физическото лице М. М. Е., представените от ответника разпечатки от ТРРЮЛНСЦ сочат, че то също е регистриран земеделски производител. Последното обстоятелство само по себе си не означава, че въпросното лице е получавало подпомагане от ДФЗ-РА, а доказателства за обратното не са представени от ответника, чиято е тежестта да установи съществуването на материалноправните основания за издаване на акта му /чл. 170, ал. 1 от АПК/.

Всъщност, следва да се отбележи, че по отношение на „Агростренд“ ЕООД и М. М. Е. в обжалваната заповед дори не са изложени някакви твърдения жалбоподателят Т. да е осъществил контролни, договорни и разпоредителни функции в качеството си на директор на ОД – Земеделие – Велико Търново. За тях се сочи единствено, че представляват свързани лица със „СС Агро Инвест“ ЕООД по смисъла на § 1, т. 9 от ДР към ЗПДК /отм./, което обуславя възможен потенциален конфликт на частен и обществен интерес при упражняване от жалбоподателя на служебните му правомощия. Обобщено е, че тези обстоятелства, с оглед защитата на обществения интерес, предотвратяване на възможен конфликт на интереси и опазване на доверието в публичната администрация, обуславят необходимост от освобождаването на служителя до приключване на проверката по случая.

Така цитираните съображения за прекратяване на служебното правоотношение обаче не попадат в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а в приложното поле на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 8 от ЗДСл. Съгласно последно посочената норма /в приложимата ѝ редакция/, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПК /отм./ към релевантния момент установяване конфликт на интереси е било в правомощията на специализиран орган - Комисията за противодействие на корупцията. По деллото няма данни и не се твърди към момента на издаване на оспорената заповед да е имало влязло в сила решение на Комисията за противодействие на корупцията по отношение на Т. Д. Т.. Нещо повече – липсват данни от компетентния орган да е образувано производство за установяване конфликт на интереси, а и няма законово ограничение за изпълнение на служебните задълженията от държавния служител, преди приключването на такова производство с влязъл в сила акт.

Или извън обстоятелството, че изложените в мотивната част на заповедта фактически твърдения в преобладаващата си част са недоказани, те са и изцяло неотносими към хипотезата на чл. 107, ал. 1 т. 5 от ЗДСл, която именно норма е посочена като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Наличието на предположения или съмнения за възможен конфликт на интереси не поражда обективна невъзможност конкретният служител да се изпълнява предвидените в длъжностната му характеристика дейности. Такава невъзможност поради противоречие между публичен и частен интерес би възникнала едва след надлежното установяване на конфликт на интереси от компетентния за това орган, с влязъл в сила акт, но тя като основание за прекратяване на служебното правоотношение е изрично уредена в закона и следователно не попада в приложното поле на чл. 107, ал. 1 т. 5 от ЗДСл.

Доколкото в разглеждания случай не се установява липсата на изискуемата от закона обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, е безпредметно да се обсъжда дали някаква такава хипотетична невъзможност би била поставена в зависимост от волята на страните по служебното правоотношение. В тази връзка следва само да се отбележи, че наличното в някакав времеви период трудово правоотношение между него и „СС Агро Инвест“ ЕООД, безспорно е възникнало по волята на жалбоподателя, но вследствие действията на ответника, изразяващи се в няколкократни поредни уволнения на държавния служител, впоследствие отменени като незаконосъобразни.

На последно място в действащата към момента на издаване на заповедта правна уредба в България, липсва институт на временно прекратяване на служебното правоотношение, до приключване на проверка за конфликт на интереси, в какъвто смисъл е разпоредителната част на акта, издаден от изпълнителния директор на ДФЗ.

Предвид горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от органа по назначаването при неправилно приложение на материалния закон, което самостоятелно обуславя нейната незаконосъобразност.

 

На последно място настоящият състав намира за основателни и оплакванията на жалбоподателя за постановяване на процесната заповед в несъответствие с целта на закона. Сред основните принципи на административния процес е този по чл. 6, ал. 1 от АПК, според който административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Уреденият в тази норма принцип на съразмерност изисква да се установи легитимна, законоустановена цел като причината за намесата и съобразно нея да се предприемат най-адекватните мерки и да се приложат най-подходящите средства, така че балансът с резултатът от намесата да е възможно най-щадящ за засегнатото лице. Принципът е приложим при издаването на всеки индивидуален административен акт и изисква преценка на баланса между средствата на административната намеса /в случая чрез уволнението на служителя/ и причината за тази намеса – нейната легитимна цел. Тези критерии за провеждане на административното производство в случая не са спазени –опитите за създаване на правни конструкции за изкуствено приложение на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, сочи за липсата на обективност. Изложеното обосновава нарушение на цитирания по-горе принцип на съразмерност и добросъвестност, доколкото не се установява намесата в основното право на труд на служителя да цели постигане на легитимно преследваната цел. Както се посочи, оспорената заповед четвъртата поред за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Д. Т. и е типичен пример за превратно упражняване на власт, тъй като с издаването ѝ за пореден път фактически се препятства произтичащото от предходни отменителни съдебни решения, право на служителя да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение. Индикация за това е и времевият период между издаването от органа по назначаването на заповедта за възстановяване след предходното незаконосъобразно уволнение и процесната такава, а именно 39 минути. Допълнителен аргумент за последните изводи е и обстоятелството, че съгласно писмо изх. № КВПС-01-59#7 от 16.10.2025 г. на председателя на КЗЛД, на основание чл. 5, ал. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/, жалбоподателят в качеството му на сигнализиращо лице е с признато от компетентния орган право на защита – обстоятелство, което е било доведено до знанието на органа по назначаването на датата на издаване на процесната заповед.

 

По изложените съображения съдът намира жалбата на Т. Д. Т. за основателна, което налага отмяната на оспорената заповед за прератяване на служебно правоотношение като незаконосъобразна, поради издаването ѝ при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и в противоречие с целта на закона.

 

При този изход на делото разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат. При своевременно заявеното искане за това и наличието на изрична уговорка за оказване на безплатно правно съдействие /договор на л. 62 от делото/, Държавен фонд „Земеделие“ дължи заплащане на пълномощника на жалбоподателя, на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 511,29 евро /равностойност на 1 000,00 лв./, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя по жалба на Т. Д. Т. с [ЕГН], адрес с. Джулюница, общ. Лясковец, [улица], Заповед № 1766/ 05.11.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение между Държавен фонд „Земеделие“ и Т. Д. Т., заемащ длъжността „директор“ в Областна дирекция на ДФЗ – гр. Велико Търново.

 

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ с административен адрес гр. София, [улица], да заплати на адвокат Ц. Н. Д. вписана в Адвокатска колегия – Велико Търново, [ЕИК], личен адвокатски номер 1000038850, адрес на кантората гр. Велико Търново, [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/ с равностойност 1 000,00 /хиляда/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото адв. Ц. Д. от ВТАК