Производството е административно и намира правното си основание в чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на А. С. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-0347-000005/10.02.2025 г., издадена от младши автоконтрольор при РУ - Пирдоп, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта се оспорва като незаконосъобразна, тъй като на са налице фактическите и правни основания за нейното издаване; издадена е в разрез с принципа за съразмерност/пропорционалност, както и че същата е немотивирана. Моли за отмяната ѝ, както и претендира разноски по делото.

Ответникът - младши автоконтрольор при РУ – Пирдоп Ф. К., не изразява становище по жалбата.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема следното:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК 14 - дневен преклузивен срок, изхожда от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

В процесната заповед е посочено, че на 08.02.2025 г. около 14:34 часа в община Копривщица на път трети клас № 606 като водач на МПС - Тойота Ланд Круизер с per. № [рег. номер], преди входа на гр. Копривщица от към гр. Стрелча, предоставя под управление, личният си автомобил на неправоспособен водач, а именно: С. А. М., с което е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен водач. В заповедта е посочено, че е издаден АУАН № GA3334586/8.02.2025 г. против А. М..

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен АУАН № GA3334586/8.02.2025 г. който обаче е съставен против С. А. М. като водач на лек автомобил Тойота Ланд Круизер с per. № [рег. номер], за това, че на 08.02.2025 г. около 14:34 часа в община Копривщица на път III 606 преди входа на гр. Копривщица от към гр. Стрелча управлява МПС чужда собственост без да е правоспособна – чл. 150 от ЗДвП. Приложен е и друг АУАН GA № 3334589 против А. М., но той не е основание за издаване на заповедта.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелят М. Т., който заявява, че при извършената проверка автомобилът е управляван от М. М. (майка на С.). Разпитана е и М. М., която също споделя, че е била зад волана и че си приличат със С..

От предоставените по делото видеоматериали не се установява с категоричност кой точно е управлявал процесния автомобил.

При така установените факти, се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от мл. автоконтрольор при РУ - Пирдоп, съгл. Заповед № 517з2035/14.04.2022 г. на директора на ОДМВР - София.

В тази връзка съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, поради което е валиден.

Съдът обаче установява, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като преди издаването й не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, нито са обсъдени събраните по преписката доказателства, сочещи, че собственикът на МПС е предоставил автомобила си за управление на неправоспособния водач. Още повече от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето на когото е наложена ПАМ не е лицето, посочено като извършител на нарушението в акта, послужил за съставянето на заповедта. В процесния акт е посочена С. М. която, в конкретния случай, към момента на установяване на нарушението е била непълнолетна и съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН не е административнонаказателно отговорно лице.

Тук следва да се спомене също и регламентацията в чл. 36, ал. 1 от АПК - "доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи", което задължение, предвид изложеното по-горе, също не е било изпълнено от издателя на заповедта. Допуснатите процесуални нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.

Жалбата е основателна.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, съгласно представения списък в размер на 1010лв.

Воден от горните мотиви, съдът на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0347-000005/10.02.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР София, РУ – Пирдоп.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР - София да заплати на А. С. М. сумата в размер на 1010 лева/хиляда и десет/ представляваща направените по делото разноски.

Решението на основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП не подлежи на обжалване.