РЕШЕНИЕ

1741

Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIV Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЗДРАВКА ДИЕВА

Членове:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
АДРИАН ЯНЕВ

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ВЛАДИМИР ПЕТРОВ ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА кнахд № 20237180703014 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121, със седалище и адрес на управление: с. Войсил, общ. Марица, обл. Пловдив, ул. „20-та“, № 1, представлявано от управителя С.С.Б., против решение № 1727/17.10.2023 г., постановено по АНД № 3960/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 001249/02.05.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „ЕКО СТИЙМ 2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

Касационният жалбоподател намира решението за неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Оспорен е изводът на районния съд, че процесният продукт не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП. Позовава се на представените сертификати за уреда и на т.7.1 от Условията на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД. Счита, че клиентът е разопаковал системата за почистване и я ползвал, като приставките и четките били захабени от употреба, а микрофибърните кърпи - изцапани. Намира също, че определената в АУАН и НП дата на извършване на нарушението 10.10.2022 г. е некоректна, както и че съдържанието на АУАН не отговаря на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН. Изразява несъгласие с изводите на съда в решението относно свидетелите при съставянето на АУАН, както и относно лицето, на което е връчен акта. Поради това счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Претендира отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът - директор Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура гр. Пловдив, чрез представляващия прокурор намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За да потвърди издаденото наказателно постановление, въззивният съд е приел, че от страна на дружеството е извършено вмененото му нарушение. Съдът е кредитирал събраните доказателства, не оспорени от страните. Приел е, че санкционната разпоредба е правилно приложена, а наложената санкция е в минимален размер. Намерил е за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи относно приложението на чл. 57, т.5 от ЗЗП в случая, като е приел, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения и не попада в посоченото изключение. Приел е, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до накърнено право на защита за жалбоподателя.

Настоящата касационна инстанция намира решението за правилно.

След като правилно е установил фактите и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Изводите на районния съд съответстват и на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба. В случая доставката била извършена и потребителят получил стоката на 13.08.2022 г., от който момент е започнал да тече този срок, тъй като се касае за договор за продажба от разстояние, поради което срокът изтича в края на деня на 27.08.2022 г. Потребителят е изпратил формуляр за връщане на стоката на 20.08.2022 г., а на 23.08.2022 г. е изпратил стоката към търговеца. Следователно потребителят е упражнил правото в предвидения в закона 14-дневен срок.

Нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗЗП изисква, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът да възстанови всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. В случая търговецът е отказал да получи пратката. На 02.09.2022 г. потребителят отново е направил опит да върне продукта в представителството на търговеца в гр. Варна, но отново е получил отказ. Поради това с АУАН е прието, че нарушението е извършено в периода 24.08.2022 г. – 01.09.2022 г.- периодът, в който търговецът не е приемал обратно стоката.

Съдът не споделя изложените от касатора възражения относно наличието на изключение в случая по смисъла на чл.57, т.5 от ЗЗП, предвид следното. Процесният продукт представлява система за почистване „ECO 2000 SB” и не попада в изключенията на чл.57, т.5 от ЗЗП, която дерогира действието на нормите на чл. 50-56 от ЗЗП за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект. Според тази норма правото на отказ не се прилага за доставки на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето. От приложения по преписката талон за доставка се установява, че процесната стока ECO 2000 SB е система за почистване тип парочистачка, състояща се от маркуч, няколко вида четки за различни повърхности, термофибърни кърпи, накрайник за продухване на канали и др. като от само себе си е видно, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения. Според представения пред районен съд сертификат на стоката, продуктът може да бъде използван в НАССР среда за почистване на повърхности, което води до извод, че поради естеството на системата за почистване търговецът може да вземе мерки чрез основно й почистване и отново да я пусне в продажба /л.13 по делото на РС/.

В тази смисъл решение на СЕС от 27 март 2019 г. по дело C‑681/17, член 16, буква д) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че понятието „запечатани стоки, които не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини и които са разпечатани след доставката им“ по смисъла на тази разпоредба, не обхваща стоки като матраците, чиято защитна опаковка е отстранена от потребителя след доставката им. В т.40 на посоченото решение на СЕС се казва, че изключението от правото на отказ по член 16, буква д) от Директива 2011/83 е приложимо само ако с разпечатването на опаковката съдържащата се в нея стока става окончателно негодна за продажба поради съображения, свързани със защитата на здравето, или по хигиенни причини, доколкото поради самото естество на тази стока за търговеца е невъзможно или прекомерно трудно да вземе мерки, позволяващи отново да я пусне в продажба, без обаче да наруши едното или другото от тези изисквания. Според т.42 от него, макар потенциално да е бил използван, такъв матрак не се явява само поради това окончателно негоден за нова употреба от трето лице или за ново пускане в продажба.

За да бъде даден продукт освободен от правото на отказ по чл. 16, буква д) от Директива 2011/83, използването на запечатана опаковка, която може да се състои от защитна обвивка или фолио, трябва да е обусловено от реални причини, свързани със защитата на здравето или хигиената. Това изключение се прилага за следните видове стоки, ако те са били разпечатани от потребителя след доставката: козметични продукти (червила), четки за зъби, самобръсначки и други подобни средства за лична хигиена.

Поради това процесната стока, представляваща система за почистване, въпреки факта, че е била запечатана и след доставката е разпечатана, няма пречка да бъде върната от потребителя, тъй като не са налице каквито и да са съображения и пречки, свързани с хигиената или защитата на здравето. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че закупената от потребителя стока е върната на търговеца амортизирана, с някакви повреди, както и че евентуалните повреди са настъпили вследствие виновно поведение на купувача, същевременно не се установява потребителя да е изпробвал вещта по начин, различен от обичайния за установяване нормалната работа на стоката и съобразно предназначението й. Липсват данни за повреда на стоката, както и липсват конкретни данни за виновно поведение на потребителя. Поради това твърденията на търговеца за това, че приставките и четките са захабени от употреба, а микрофибърните кърпи изцапани, съдът намира за недоказани и голословни.

Съдът не кредитира представените с касационната жалба Условия на „ЕКО СТОЙМ 2017“ ЕООД за сключване на договори извън търговския обект или от разстояние, в частност посоченото в т.7.1, че потребителят има право да се откаже от сключения договор и да върне предоставената му стока единствено ако стоката не е разопакована и не е използвана по предназначение, тъй като заложеното в условията дружеството противоречи на закона - чл. 143, ал. 2, т. 2 и т. 18 от ЗЗП. Последното ограничава правото на потребителя по чл. 54, ал. 1 ЗЗП, като се въвежда ново условие - стоката да не е разопакована, което противоречи законовите разпоредби за сключване на договори извън търговския обект или от разстояние.

Относно възраженията за допуснати нарушения при съставяне на АУАН, съдът намира същите за неоснователни.

Не е съществен порокът при изписване на точното седалище и адрес на управление на, доколкото е посочено вярното наименование и ЕИК на дружеството и няма каквото и да било съмнение относно индивидуализацията на нарушителя.

Правилно районният съд е приел, че лицето, подписало АУАН е разполагало с представителна власт, доколкото по преписката е приложено пълномощно, с което същият е упълномощен да представлява дружеството пред всякакви държавни институции и да получава всякакви книжа от негово име.

Относно свидетелите при съставянето на АУАН, изготвянето на АУАН в присъствието на други двама, свидетели на самото съставяне, а не на установяване на нарушението е допустимо и на основание чл. 40, ал.3 от ЗАНН, още повече, че АУАН е съставен въз основа на официални документи, каквито са констативните протоколи, изготвени по време на проверката /чл.40, ал.4 ЗАНН/.

В заключение от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че правилно е било санкционирано дружеството касатор за нарушение на чл. 50 от ЗЗП, поради което, след като е потвърнид издаденото наказателно постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1727/17.10.2023 г., постановено по АНД № 3960/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: