Производството по настоящото дело пред Административен съд София – област (АССО) по искова молба (наименована от ищеца частна жалба № 5101), с която Г. В. К., находящ се в Затвор – гр. София, иска осъждане на Административен съд – София-град, да му плати сумата от 1 000 000 евро – обезщетение за неимуществени вреди.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Относно искането за освобождаване от държавна такса, съдът намира искането за основателно, като въз основа на приложените доказателства по делото се установява социално, финансово, имуществено и семейно състояние, което е основание по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по препр. от чл. 144 АПК за освобождаването му държавна такса.

Относно искането за предоставяне на правна помощ, съдът намира последното за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 и ал.2 ЗПрП, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 /процесуално представителство/ обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело, не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Случаите в които, макар и формалните критерии на чл.23 ЗПрП да са налице, правна помощ не се предоставя, са посочени в чл.24 - в това число и когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ /т.1/. Съдът намира, че в конкретния случай тази хипотеза е налице. Служебно известно е на съда от направена справка в деловодната система, че жалбоподателят - Г. В. К., води множество дела в АССО, в това число – адм. дело 312; 313; 367; 395; 500; 602; 621; 622; 628; 638; 639; 671; 681; 844; 869; 924; 934; 960; 1007; 1050; 1052; 1055; 1060; 1061; 1117; 1122; 1131; 1136; 1174; 1180; 1203; 1213; 1227; 1230; 1231; 1236; 1238; 1255; 1264 и т.н., общо над 40 броя за 2024 година.

В тази връзка се налага извод, че жалбоподателят е инициирал и води много съдебни дела, в които са извършвани всички процесуални действия в рамките на административния процес и той е преминал през всички фази, което пряко сочи способността му да осъществи лично защитата си и по настоящото дело, без това да я ограничи, накърни или осуети.

Предоставянето на правна помощ на лице с опит от над 40 съдебни производства пред АССО, е неоправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на ищеца, поради което и молбата следва да бъде оставена без уважение.

В този смисъл и практиката на ВАС, обективирана в Определение № 5733 от 13.05.2024 г. по адм. дело 3841/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 3756 от 28.03.2024 г. по адм. дело 2744/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение; Определение № 7160 от 11.06.2024 г., по адм. дело № 5831/2024г. по описа на ВАС, пето отделение и др.

Предвид изложените съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСВОБОЖДАВА Г. В. К. от заплащането на държавна такса по настоящото дело.

ОТКАЗВА предоставянето на правна помощ на Г. В. К. по настоящото дело.

Разпореждането подлежи на обжалване от молителя с частна жалба пред ВАС в едноседмичен срок от връчване на препис.

Препис от това разпореждане да се връчи и лично на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва за продължаване на процесуалните действия по администриране на исковата молба (наименована от ищеца частна жалба № 5101).