Производството е по реда на 176а от АПК.

Образувано е молба на адв. Л. Б. като пълномощник на Б. Г. Б. за изменение на Определение № 939 от 05.03.2026 г. по адм. дело № 169/2026 на Административен съд – Велико Търново в частта за разноските. В молбата се сочи, че в случая се касаело за грешка, като делото било прекратено и не е разгледано по същество. Не е имало явяване на страните в открити съдебни заседания, като защитата на ответника се изчерпвала с депозиране на отговор, в който просто било посочено, че не са получили искането на жалбоподателя поради това, че същото е изпратено до имейл на друго дружество. Следвало да се вземе предвид Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, вида на правния спор, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Счита, че присъденото възнаграждение следва да бъде намалено до размер на не повече от 51,13 евро /100 лв./.

Ответната страна – „Кредекс“ ООД, чрез процесуалния си представител, е изразила становище за неоснователност на направеното искане в представен писмен отговор.

Съдът като взе предвид исканията и възраженията на страните и като съобрази приложимия закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 939 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 169/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Б. Г. Б. против мълчалив отказ за предоставяне на копие от обработваните лични данни от „Кредекс“ ООД в качеството на администратор на лични данни, по подадено заявление от жалбоподателя и е прекратено производството по делото. С определението съдът се е произнесъл също така по дължимите разноски, като е осъдил Б. Г. Б. да заплати на „Кредекс“ ООД разноски по делото в размер на 552 евро /1079,62 лева/. В мотивите на определението съдът е приел, че на ответника следва да се присъдят направените и доказани по делото разноски за платено по банков път адвокатско възнаграждение.

Искането на Б. Б. за изменение на това определение в частта за разноските е допустимо, като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК. Страната не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но същата е била обективно възпрепятствана да стори това, тъй като делото е било прекратено в закрито заседание.

Разгледано по същество искането е частично основателно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) вр. чл. 144 от АПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) са дадени следните критерии за определяне на адвокатските възнаграждения: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

При съобразяване на тази правна уредба съдът намира, че е основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, с оглед на всички относими обстоятелства.

В действителност по делото не е проведено открито съдебно заседание и спорът не е разглеждан по същество. От друга страна адвокат Д. П. като пълномощник на „Кредекс“ ООД е представил обоснован писмен отговор в изключително кратък срок /3 дни/, към който са приложени 6 бр. доказателства – екранни снимки, извадка от Търг. регистър и др. Именно въз основа на тези доказателства съдът е направил извод, че жалбата е недопустима и делото следва да бъде прекратено. Спорът по делото е касаел приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, т.е. делото е без материален интерес. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /в относимата към настоящия случай част от нормата/ за изготвяне на отговор по подадена жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Следователно минималното възнаграждение в случай на представен отговор без явяване пред съд в случая възлиза на 750 лв. На основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа дължимият ДДС върху тази сума възлиза на 150 лв.

С оглед на горното оспорващият следва да заплати на ответника разноски за адвокат в намален размер, а именно 900 лв., който съдът намира за справедлив и адекватен съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Съгласно даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. тълкуване съдът не е обвързан от посочените минимални размери на възнагражденията в Наредбата, но в конкретния случай не намира пречки същата да намери приложение. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 460,16 евро.

Водим от горното, съдът:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ИЗМЕНЯ Определение № 939 от 05.03.2026 г. по адм. дело № 169/2026 на Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Б. Г. Б. с адрес ***, [улица], ***, [ЕГН] да заплати на „Кредекс“ ООД, ЕИК 205849529, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1164, район „Лозенец“, ж.к. „Лозенец“, ул. „Митрополит Кирил Видински“ № 2, ап. 3 сумата от 460,16 евро /900 лева/, представляваща разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.