РЕШЕНИЕ

№ 5917

Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXI-ви състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ административно дело № 20257040700317 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.45 ал.17 т.7 от Закона за здравното осигуряване, вр. с чл.46 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (УРСИДЗЛП).

Жалбоподател е А. Л. ООД [населено място], ЕИК:206338039, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат В. Х. от АК Бургас.

Ответник е директорът на РЗОК Бургас. Същият участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Б. В..

Предмет на обжалване е заповед № 02/РД 25-190/06.02.2025г., издадена от директора на РЗОК Бургас, с която е констатирано нарушение по договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № 022221/17.01.2024г. и е наложена санкция „финансова неустойка“ по чл.49 ал.1 т.9 б.А от договора в размер 150 лв.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на органа. Правят се подробни доводи за неспазване на изискуемата от закона форма, за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Ответникът представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Прави възражение за неоснователност на жалбата, за което излага подробни съображения в хода на съдебното производство. Иска се отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Сочи доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване, от което се установява нейното издаване. В обстоятелствената част на заповедта органът приел за установени констатациите, визирани в протокол № 1243/26.09.2024г. от проверка, извършена въз основа на заповед № 02/РД-25-1463/11.09.2024г. на директора на РЗОК Бургас. Преписи от заповедта и протокола са приложени като доказателства по делото.

Жалбоподателят има качеството на изпълнител по сключен с НЗОК договор № 022221/17.01.2024г. за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК (л.189). Съгласно чл.52 от договора, същият е със срок на действие от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. Към настоящия момент между НЗОК и жалбоподателя, считано от 01.01.2025г., е действащ нов договор № 022221/23.01.2025г. Дейностите, които са били предмет на контрол по настоящото дело, са извършени през 2024г., т.е. при действието на договор № 022221/17.01.2024г. Съгласно чл.51 ал.2 от договор № 022221/23.01.2025г. страните са се договорили, че процедурите за контрол се прилагат и при констатирани нарушения по изпълнение на предходния договор между страните за изминал период до една година от сключване на този договор, а в ал.3 е посочено, че санкциите в случаите по ал.2 се определят от договора, действал към момента на извършване на нарушението.

На 28.08.2024г. на електронната поща на РЗОК Бургас е постъпило писмо от М. Х., в което са изложени твърдения, че до м.април 2024г. редовно е закупувал инсулин (Humalog 100 Cartidge 3Ml и Toujeo) от близката до дома му аптека Л. 7 в [населено място] (стопанисвана от жалбоподателя), но след м.април 2024г. било невъзможно да си го закупи от посочената аптека. При поискване служителите в аптеката, веднага или след период от изчакване (14 дни) му отговаряли, че не е възможно да получат инсулина, тъй като същият не бил наличен в складовата зона. Херстел се сдобил с необходимите му лекарства от друга аптека в [населено място], но в последствие на 26.08.2024г. и в тази аптека получил отказ, тъй като лекарството не било налично в складовете. След проверка в няколко други аптеки, Херстел се обърнал към личния си лекар да го снабди с необходимия инсулин.

По повод на така предоставените данни от Херстел, възприети от директора на РЗОК Бургас като жалба, със заповед № 02/РД-25/1463/11.09.2024г. на директора на РЗОК Бургас е наредено извършване на проверка в аптека Л. 7 в [населено място], стопанисвана от А. Л. ООД. Със заповедта е определен срок на проверката – 28.09.2024г., вид и обхват – тематична, задача – проверка по постъпилата жалба, както и са определени съответните контрольори в РЗОК, които да извършат проверката. Заповедта е връчена на 18.09.2024г. на С. Р. – управител на аптека Л. 7, считано от м.май 2024г.

В хода на проверката от управителя на А. Л. ООД – Т. П. е представено писмо до М. Х., в което уведомява последния, че служителите в аптеката правят всичко възможно за осигуряване на лекарствените продукти. Същевременно обяснява, че има намалено снабдяване с дефицитни лекарства из цялата страна. Посочва, че няма възможност да оказва контрол на големите складове за доставка на лекарствени продукти и съответно, ако те откажат доставка на съответното лекарство и аптеката няма възможност да го предостави на пациентите.

При така събраните данни контролиращият екип е изготвил констативен протокол за резултатите от проверката. В протокола са цитирани окъси от „жалбата“ на Херстел, в които същият сочи за непредоставен лекарствен продукт инсулин (Humalog 100 Cartidge 3Ml и Toujeo) от аптека Л. 7 и от отговора на П., в който същият заявява, че поради дефицита на този продукт, аптеката не е била снабдена от доставчиците на лекарства. Контролиращите са посочили, че когато изпълнителят на ИД не разполага с предписан продукт е задължена да осигури същия в срок от 24 часа, като същевременно изпълнителят е задължен да не извършва необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание или да не поставя изисквания за изпълнението на такова на пациента. Въз основа на тези доводи екипът е достигнал до извод за допуснато нарушение на чл.18 ал.1 т.7, във вр. с чл.15 ал.2 от ИД № 02221/17.01.2024г. В резултат на жалбоподателя са дадени препоръки да спазва условията за отпускане на лекарства и е направено предложение до директора на РЗОК Бургас за налагане на санкция на основание чл.49 ал.1 т.9 б.А от договор № 02221/17.01.2024г. – финансова неустойка в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.18 ал.1 т.7, във вр. с чл.15 ал.2 от същия договор. Протоколът е връчен на представител на жалбоподателя на 26.09.2024г.

В предоставения срок – 03.10.2024г., от страна на А. Л. ООД е подадено възражение срещу констатациите на контролиращия екип. В същото са изложени подробни доводи за наличие на обективна невъзможност за предоставяне на искания от Херстел инсулин, а именно поради недостиг на същия в търговската мрежа и липсата на доставки от складовете. Посочени са още и доводи за неправилно изяснена фактическа обстановка. Към възражението са приложени писмени доказателства - извадки от електронни медии от периода м.юни – м.юли 2024г., в които е отразено включване на инсулина в забрана за износ от страната поради недостатъчни количества от същия на територията на страната.

Във връзка с подаденото от А. Л. ООД възражение, с писмо с изх.№ 62-99-6/03.10.2024г. директорът на РЗОК Бургас е изпратил преписката председателя на РФК на БФС Бургас с цел посочване на членове за сформиране на арбитражна комисия. С писмото е определена и датата за провеждане на заседанието на комисията - 17.10.2024г.

Сформираната арбитражна комисия с членове – трима представители на РЗОК Бургас (двама контрольори в отдел ДКИМДПА и главен юрисконсулт в отдел АПОД) и трима представители на БФС (магистър-фармацевти) е провела заседание на 17.10.2024г., на което е разгледала подаденото от А. Л. ООД възражение против констативен протокол № 1243/26.09.2024г., за което е изготвен протокол № 1/17.10.2024г. Всеки един от членовете на арбитражната комисия е попълнил декларация за липса на конфликт на интереси. На заседанието са разгледани констатациите в протокола и доказателствата към него. Също така са обсъдени и представени от представителите на РФК на БФС Бургас два броя удостоверения, издадени от С. Ф. ООД от 14.10.2024г. и от Ф. И. ЕООД от 15.10.2024г. В първото удостоверение е посочено, че в периода от 01.10.2023г.-14.10.2024г. в склада на дружеството за търговия на едро с лекарствени продукти не е имало наличност от Humalog sol. for injection 100 IU/ml-3ml x 10 cartidge и Toujeo sol. for injection 300 IU/ml- 1.5ml x 5 pre-folled pens. В удостоверението, издадено от Ф. И. ЕООД е заявено, че от същите лекарства не е имало наличност в склада на едро на дружеството в периода м.април-м.август 2024г. В резултат на разгледаните доказателства представителите на РФК на БФС Бургас – трима членове от комисията, са приели че за жалбоподателя е съществувала обективна невъзможност да осъществи набавянето и продажбата на въпросните лекарствени продукти, тъй като същите не са били налични в аптечните складове за продажба на лекарствени продукти на едро и съответно са отхвърлили констатациите на контрольорите, извършили проверка, за допуснато от А. Л. ООД нарушение на ИД и са направили предложение да не се налага санкция. Към посоченото становище са се присъединили и двама от представителите на РЗОК в арбитражната комисия, които също са приели, че дружеството е било в обективна невъзможност да предостави лекарствените продукти. Само един от членовете на комисията е изразил съгласие с констатациите на контролиращия екип, обективирани в констативен протокол № 1243/26.09.2024г. При така проведеното обсъждане арбитражната комисия с 5 гласа „против“ и 1 глас „за“ е взела решение за отхвърляне констатациите на контролиращия екип, обективирани в констативен протокол № 1243/26.09.2024г. В този смисъл е изготвено и решение № 1/17.10.2024г. на сформираната арбитражна комисия.

Изготвените протокол и решение на арбитражната комисия са подписани от всички членове, двама от които са ги подписали с особено мнение. В приложените към протокола особени мнения се сочи, че след провеждане на заседанието е извършено изменение на протокола (преди същият да бъде подписан), изразяващо се в промяна на гласуването като за двама от членовете на комисията от квотата на РЗОК впоследствие било вписано, че са гласували „против“, въпреки че на проведеното заседание гласували „за“. Двамата членове на БФС изразяват мнение за недопустимост на така извършената впоследствие промяна на гласуването. Видно от решението, протокола и особените мнения към тях: решението и протокола са подписани от А. Д. – магистър фармацевт, на 22.01.2025г., а особеното мнение на А. С. – контрольор в РЗОК Бургас, е подписано с дата 02.12.2024г., което води до извод, че на тази дата са подписани и решението и протокола. За останалите членове на комисията липсват данни за датата на полагане на подписите.

С преписката е представено писмо с изх.№ 62-99-6/3/09.12.2024г., с което директорът на РЗОК Бургас изпраща изготвените протокол № 1 и решение № 1 от 17.10.2024г. на арбитражната комисия на председателя на РФК на БФС за полагане на подписи на представителите на съюза, като членове на комисията. Писмото е получено в РФК на 12.12.2025г.

На 27.01.2025г. с докладна записка гл.юрисконсулт при РЗОК Бургас е предоставил на директора на РЗОК Бургас копия от протокол № 1 и решение № 1 от 17.10.2024г. на арбитражна комисия, взето по повод възражение на А. Л. ООД срещу констативен протокол № 1243/26.09.2024г. В докладната записка е посочено, че с оглед взетото от комисията решение и на основание чл.52 ал.6, във вр. с чл.53, ал.2 от Условия и ред следва да се издаде заповед за прекратяване на производство по посочения констативен протокол.

От контрольор в РЗОК Бургас, отдел ДКИМДПА, е изготвен доклад с вх.№ РД-25-14632/30.01.2025г. до директора на РЗОК Бургас, с който са обобщени резултатите от извършената проверка и взетото решение от арбитражната комисия, като е направено предложение за налагане на санкция на А. Л. ООД, представляваща финансова неустойка в размер на 150 лева за нарушението, установено с констативен протокол № 1243/26.09.2024г.

В резултат на така проведеното производство е издадена оспорената в настоящото производство заповед на директора на РЗОК Бургас, с която на А. Л. ООД е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 150лв. За да достигне до този извод административният орган е възприел изцяло фактическите и правни констатации и изводи, изложени в констативен протокол № 1243/26.09.2024г. Наред с това е посочил, че поради неспазване срока за представяне на директора на РЗОК Бургас на произнесеното решение на арбитражната комисия съгласно чл.44 ал.4 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, изпълнителят по сключения договор с НЗОК следва да бъде санкциониран.

Заповедта за налагане на санкция е връчена на представител на жалбоподателя на 10.02.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят С. Р., понастоящем управител на аптека Л. 7 – [населено място], стопанисвана от А. Л. ООД. Р. сочи, че г-н Херстел често е посещавал аптека Л. 7 като клиент. При възможност са му били предоставяни исканите лекарства – два вида инсулин. Проблем е възникнал през лятото на 2024г., когато тези лекарства са били дефицитни и е имало затруднения в цялата страна по снабдяване на аптеките. Свидетелят сочи, че от аптеката са направили всичко възможно да се сдобият с въпросните лекарства - направили заявки до складовете за търговия на едро с лекарствени продукти. Заявките били приети, но не били изпълнени. В тази връзка Р. уточнява, че заявката се прави онлайн, като доставчикът не отговаря дали всички продукти са налични, както и липсва практика да изпращане на писмен отказ за доставка на определен продукт. Разказва още, че за един от медикаментите, ползвани от Херстел в софтуера за заявки през посочения период е имало телефонен номер за проверка на наличностите. При провеждане на разговор устно им било отговаряно от длъжностното лице в склада, че от този инсулин няма наличност. Св. Р. прави уточнение, че лекарствени продукти могат да се заредят само от фармацевтични складове, като фармацевтите нямат право да закупуват такива продукти от друг обект (аптека) и да го пускат за продажба в управлявания от тях обект.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от директора на РЗОК Бургас, който е компетентен орган да издаде заповед за налагане на санкции. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, както и реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Процедурата за издаване на заповед за налагане на санкции, съгласно изискването на чл.72 ал.9 от ЗЗО, е уредена основно в акта по чл.45 ал.17, уреждащ условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, т.е. в утвърдените от НЗОК (чл.41 – чл.54 от) Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл.262 ал.6 т.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК (УРСИДЗЛП).

Процедурни правила се съдържат и в инструкциите, издадени на основание чл.72 ал.10 от ЗЗО (приложими в случая Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК (наричана за краткост Инструкция № РД-16-10 от 1.03.2022 г.) и Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване (наричана за краткост Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г.

В случая е спазено предвиденото условие производството да започне със заповед на компетентния орган. Заповедта отговаря на условията посочени в чл.10 ал.1 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. относно нейното съдържание. Със същата са определени и лицата – контрольори от състава на РЗОК Бургас, които да извършат проверката, съобразно изискването на чл.10 ал.1 и 2 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. Заповедта за откриване на проверката е надлежно връчена на представител на проверявания обект (съобразно изискването на чл.10 ал.3 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г.). Определените контрольори са съставили констативен протокол съобразно чл.43 ал.1 от УРСИДЗЛП и при спазване изискванията на чл.14 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г., като констатациите в протокола съвпадат с тези по заповедта. Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на протокола, който е разписан от служител в проверявания обект, видно от положения подпис на самия протокол. На същия е предоставена възможност за представяне на възражения и доказателства, от която се е възползвал, съобразно чл.44 ал.1 от УРСИДЗЛП. Спазено е и изискването при постъпило възражение да бъде сформирана арбитражна комисия (чл.44 ал.2 от УРСИДЗЛП). Съставът на комисията, видно от изготвения протокол от проведеното заседание на същата, е определен съобразно условията визирани в чл.48 ал.1 от УРСИДЗЛП, като в него участват равен брой представители на РЗОК Бургас и представители на Българския фармацевтичен съюз с оглед предмета на извършената проверка. За проведеното заседание на арбитражната комисия е изготвен протокол № 1/17.10.2024г. и съответно решение № 1/17.10.2024г.

Въпреки изложеното до тук, съдът намира, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

В чл.45 от УРСИДЗЛП са посочени различните хипотези за налагане на санкция в случая на проведен арбитраж, а именно: 1) в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на лицата по чл. 41, както и при липса на възражение, директорът на РЗОК в 14-дневен срок след произнасяне на арбитражната комисия или съответно след изтичане на срока по чл.44 издава заповед, с която налага санкциите; 2) в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в двуседмичен срок от постъпване на преписката или е налице равен брой гласове „за“ и „против“, поради което няма прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

Хипотезата, при която е налице проведен арбитраж, който е взел решение за отхвърляне на констатациите на контрольорите за извършено нарушение, съответно за налагане на санкция е регламентирана в чл.53 ал.2 от УРСИДЗЛП, както и с чл.46 ал.2 от ИД № 022221/17.01.2024 г. Съгласно цитираните текстове производството по налагане на санкция за неизпълнение на ИД се прекратява, когато арбитражната комисия не потвърди наложените санкции, съответно констатациите от оспорения констативен протокол. В този случай на компетентния орган не е предоставена възможност за преценка, а същият е задължен в условията на обвързана компетентност при наличие на визираните предпоставки да прекрати производството.

В мотивите на заповедта е посочено, че изпълнителят по ИД следва да бъде санкциониран, тъй като решението на арбитражната комисия не е било изпратено до компетентния орган в предвидения срок в чл.44 ал.4 от УРСИДЗЛП. Съгласно текста на чл.44 ал.4 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори, който текст е идентичен с този на чл.15 ал.4 от Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г., решението на арбитражната комисия се изпраща на директора на РЗОК в 3-дневен срок от издаването му. От данните по делото се установява, че действително решението е изпратено на компетентния орган едва с докладна записка от 27.01.2025г., което е няколко месеца след дата на проведеното заседание на 17.10.2024г. Неспазването на срока по чл.44 ал.4 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори не е предвидено като хипотеза при която компетентният орган следва да наложи или му е предоставена възможност за налагане на санкция. От друга страна, посоченият срок е инструктивен и касае задължения на арбитражната комисия и на директора на РЗОК. Неспазването на този срок не се дължи на действие или бездействие на жалбоподателя, като жалбоподателят не е обвързан с каквото и да било задължение във връзка с него. Още повече, че по преписката е представено писмо с изх. № 62-99-6/3/09.12.2024г. (л.88), с което директорът на РЗОК Бургас изпраща протокола и решението на арбитражната комисия на председателя на РФК на БФС за полагане на подписи от представителите на БФС в комисията, т.е. самият административен орган значително е забавил подписването на протокола и решението, като е изпратил последните на БФС едва през м.декември. В тази връзка, обстоятелството, че решението на арбитражната комисия не е достигнало до директора на РЗОК в предвидения срок по чл.44 ал.4 от УРСИДЗЛП не може да се приеме като основание за налагане на санкция за разглежданото нарушение.

На следващо място, видно от протокол № 1/17.10.2024г. и решението №1/17.10.2024г., арбитражната комисия е отхвърлила констатациите на контрольорите като е приела, че не е извършено нарушение поради обективна невъзможност на жалбоподателя да предостави лекарствения продукт. Самото решение действително е подписано от членовете на комисията в рамките на значителен период от три месеца. Независимо от това, доколкото заседанието е проведено на 17.10.2024г., то именно на тази дата следва да се счита и взето разглежданото решение, т.е. в предвидения в чл.75 ал.7 от ЗЗО двуседмичен срок от получаване на преписката от арбитражната комисия. Полагането на подписи в по-късен момент е свързано с техническата организация по материализиране на решението, което не влияе на момента на неговото постановяване. Релевантен в случая е моментът на вземане на решението, което именно е станало на проведеното заседание на комисията в предвидения двуседмичен срок, което обстоятелство се установява от приложения по делото протокол № 1/17.10.2024г. Действително протоколът и решението на арбитражната комисия са подписани с особено мнение, но това обстоятелство не може да промени обективирания в решението резултат, който настоящия съд е длъжен да съобрази.

В този смисъл, доколкото решението на арбитражната комисия е взето в рамките на предвидения двуседмичен срок и с него се отхвърлят изводите на контрольорите за допуснато нарушение, то същото представлява годно основание за прилагане разпоредбите на чл.53 ал.2 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори и чл.46 ал.2 от ИД № 022221/17.01.2024 г. и съответно прекратяване на образуваното производство. Като не е взел предвид решението на арбитражната комисия и е изключил приложението на същото без наличие на основание за това, и съответно не е прекратил производството, директорът на РЗОК Бургас е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на процесната заповед за налагане на санкция.

От друга страна, съдът намира, че при издаване на заповедта компетентният орган не е изложил конкретни мотиви, защо приема, че от страна на А. Л. ООД е извършено процесното нарушение. Мотивите на органа се изчерпват единствено с посочване на цитати от жалбата на Херстел и писмения отговор на представителя на жалбоподателя. Липсват каквито и да било самостоятелни доводи на органа, въз основа на които същият да е обвързал установените факти с приложената от него правна норма. Още повече, че въобще не са разгледани всички елементи на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.18 ал.1 т.7 от ИД. Съгласно посочения текст от ИД изпълнителят е задължен да не извършва необоснован отказ за изпълнение на електронно предписание или да не поставя изисквания за изпълнение на електронно предписание на пациента, които не са предвидени в закона. За да бъде необоснован един отказ, то следва за същия да няма конкретна причина, да не е доказан или мотивиран. В случая от данните по делото, се установява, че по отношение на търсения лекарствен продукт от Херстел – инсулин (Humalog 100 Cartidge 3Ml и Toujeo), в периода сочен в подадената от него жалба, е бил налице недостиг в аптечната мрежа – същият е бил предмет на забрана за износ, както и не е бил наличен в складовете на едро (за което свидетелстват приложените статии от електронни медии, удостоверения на двата фармацевтични склада и свидетелските показания). Тези обстоятелства сочат на извод, че непредоставянето на търсения продукт не се дължи на зависещи от жалбоподателя причини, а на такива, на които същият няма възможност да окаже влияние, поради което сочат на липса на извършено нарушение по чл.18 ал.1 т.7 от ИД, а същевременно и невъзможност лекарствения продукт да бъде осигурен в рамките на 24 часа, каквото още задължение е вменено на аптекарите. Посочените доказателства и твърдения не са били разгледани от директора на РЗОК Бургас при издаване на процесната заповед, както и не са изложени каквито и да било съображения относно неоснователността на направените в тази посока възражения от жалбоподателя. От друга страна, в хода на извършената проверка не са били събрани никакви доказателства дали към датата на проверявания отказ за предоставяне на лекарства, аптека Л. 7 [населено място] е разполагала с въпросния инсулин, за да се обоснове извод, че отказът за неговото предоставяне на пациента е необоснован. При тези съображения съдът приема, че административният орган не е изяснил в цялост фактическата обстановка по случая и без никакво правно основание е игнорирал представените доказателства и възражения, както и не е обосновал доводи относно елементите на фактическия състав на нарушението. Що се отнася до извода, че отказа да се предостави лекарствения продукт е бил необоснован, то този извод не се подкрепя от събраните доказателства и е неправилен. Издадената при тези обстоятелства заповед се явява лишена от мотиви, издадена при неизяснена и неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон, което я прави незаконосъобразна.

Сумирайки изложеното съдът приема, че оспорената заповед № 02/РД-25-190/06.02.2025г. на директора на РЗОК Бургас е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК. По повод подадената срещу нея жалба и на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени от съда.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в общ размер на 770 лева, от които 50 лева за заплатена държавна такса и 720 лева за заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение - същото е под минималния размер, предвиден в чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на А. Л. ООД [населено място], ЕИК:206338039, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-190/06.02.2025г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, с която на А. Л. ООД на основание чл.49 ал.1 т.9 б.А от договор за отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № 022221/17.01.2024г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса Бургас да заплати на А. Л. ООД [населено място], ЕИК:206338039 сумата от 770 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

Съдия:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�