Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалбата на „ЦЕТИН България“ ЕАД със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], чрез пълномощника адвокат Колев срещу Решение № 336 от 21.11.2024 г. на Комисия за регулиране на съобщенията по Искане с вх. № 10-00- 1515 от 29.11.2023 г. на „ЦЕТИН България“ ЕАД за възстановяване на недължимо платени такси на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.

Същото сочи, че оспореното решение е издадено във връзка с влязло в сила Определение № 998/01.08.2024 г. на Административен съд София – област по адм. дело 827/2024 г. и по Искане с вх. № 10-00-1515 от 29.11.2023 г. на „ЦЕТИН България“ ЕАД за възстановяване на недължимо платени такси на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.

По-конкретно, изтъква, че в нарушение на закона ответният орган прави заключение, че, поради липсата на преходни и/или заключителни разпоредби в ПМС № 47, за 2023 г. се прилагат два различни размера на годишните такси - по отношение на титулярите на разрешения, направили авансово плащане (прилага се размера на годишните такси отпреди измененията в Тарифата) и спрямо титулярите на разрешения, които не са платили авансово таксите, се прилагат новите намалени размери, произтичащи от измененията в Тарифата. Изложени са подробни аргументи досежно противоречието на горния извод на КРС с правилата за действието на нормативните актове по време, спрямо заварени правоотношения, и се поддържа нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от Указ № 883, както и редица разпоредби на ЗЕС. Моли се за отмяна на решението, като се постанови връщане на преписката на Комисията със задължителни указания за възстановяване на надвнесените от дружеството-жалбоподател такси, така както е посочено в процесното искане.

В откритото съдебно заседание „ЦЕТИН България“ ЕАД, чрез адвокат Колев поддържа жалбата на заявените основания и моли за уважаването й. Претендират се разноски съгласно списък.

Ответникът-Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията), се представлява от юриск. Димитрова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Сочи се, че според КРС нормите действат занапред и заплатени такси, дължими като основание и размер към датата на плащане, не подлежат на връщане. Прави се възражение за прекомерност досежно адв. възнаграждение на пълномощника на дружеството-жалбоподател, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Настоящият състав, като съобрази данните по делото и становището на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че „ЦЕТИН България“ ЕАД притежава Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“. В приложение № 2 към него се съдържат размера, сроковете и начина на заплащане на дължимите по него такси. Приложено е разрешението, заедно с приложение № 2 към него, като Приложение №1 към тази жалба.

С ПМС № 47 от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС (Тарифата), част от годишните такси за ползване на радиочестотен спектър – по чл. 7, ал. 1, т. 3, чл. 1, т. 2, чл. 6, ал. 1, т. 1. 2 и ал. 3, т. 1 от Тарифата и на номерационните ресурси – по чл. 8, ал. 1, т. 1-9, т. 12, т. 14 и т. 15 от Тарифата, са намалени. Цитираното ПМС е обнародвано в ДВ, бр. 30 от 04.04.2023 г. Същото влиза в сила три дни след обнародването му в ДВ, т. е. на 08.04.2023 г., както и не съдържа преходни разпоредби, които да уреждат специален режим досежно титулярите на разрешения, които са внесли авансово годишните такси за 2023 г.

По повод приетото изменение от страна на дружеството жалбоподател е направено искане пред ответния орган с входящ номер 10-00-1515 от 29.11.2023 г. „ЦЕТИН България“ ЕАД за възстановяване/връщане на сумата от 1 176 114,55 лева като недължимо платена годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида l, „точка към точка“ по Разрешение № 01398-118/25.06.2020 г. на КРС, по посочената в искането банкова сметка на „ЦЕТИН България“ ЕАД. Искането е подписано с квалифициран електронен подпис от пълномощник на Дружеството – Й. В. И.. Като Приложение № 2 е представено копие от искането, а като Приложение № 3 – копие от Пълномощно от 06.01.2022 г., с нотариално удостоверени подписи, в полза на пълномощника Й. И..

По искането ответният орган е формирал мълчалив отказ, който в последвалото съдебно-административно оспорване по адм. дело № 827/2024 г. по описа на съда е бил отменен, като делото е върнато като преписка на КРС за произнасяне с нарочен акт по чл. 35, ал. 1 от ЗЕС.

В изпълнение на горното и на основание чл. 35, ал. 1, чл. 145, ал. 2 във вр. с чл. 143 и чл. 147, ал. 1 от ЗЕС и във вр. с чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Тарифата (ред. ДВ, бр. 30 от 31.03.2020 г.) с решение № 223 по протокол № 40 от 01.08.2024 г., (предмет на оспорване в настоящото съдебно-административно производство), ответният колективен орган е постановил отказ по направеното искане да върне претендираната сума на титуляра на разрешенията поради липса на материалноправните предпоставки за връщане на недължимо платени годишни такси по ЗЕС. КРС изрично е посочила в мотивите на акта си, че независимо, че с ПМС № 47 от 31.03.2023 г. за изменение и допълнение на Тарифата, в сила от 08.04.2023 г. са приети изменения в посока на намаление размера на годишните такси за ползване на ограничен ресурс, в същото не се съдържат разпоредби, които да регламентират, че ще се прилагат от началото на календарната 2023 г. и по отношение на предприятията, които са се възползвали от правната възможност да извършат авансови плащания за 2023 г. и са направили същите преди изменението на Тарифата. Посочено е, че нормативната уредба, въвеждаща данъчни и други подобни задължения (държавни такси) действа занапред след влизането й в сила (чл. 60 от КРБ), като обратна сила може да й бъде придадена само по изключение при съответните ред и условия, които не са факт в процесния случай. Прието е, че платените авансово годишни такси за 2023 г. от искателя са в съответствие с размерите в Тарифата, в редакцията й, действала към момента на плащането (31.03.2023 г.)-ДВ, бр. 30 от 31.03.2020 г., поради което не е налице надвнасяне на недължимо платени суми, които да подлежат на възстановяване по реда на чл. 15 от Тарифата. Мотивиран така, ответникът е постановил решението си (л. 37-38). Същото е съобщено на дружеството-жалбоподател на 25.11.2024 г., а с жалба от 09.12.2024 г. същото го е оспорило пред настоящия съд.

Приети и приложени по делото са всички посочени по-горе писмени доказателства, вкл. и протокол от редовно заседание на КРС от 21.10.2024 г. и представените относими писмени доказателства във вр. с приетото решение.

При така установената фактология съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Това е така по следните съображения:

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Същият е обективиран в писмена форма и е мотивиран. Съдът не установи при приемането му да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяната му като незаконосъобразен.

Досежно съответствието на решението с материалния закон:

Несъмнено е, че в качеството си на титуляр на Разрешение № 01398-1 18/25.06.2020 г. на КРС за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида „точка към точка“, „ЦЕТИН България“ ЕАД дължи заплащане на КРС на годишна такса за ползване на ограничен ресурс в съответствие с разпоредбата на чл. 143 от ЗЕС. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕС таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат, а ал. 2 гласи, че предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто. Аналогична е разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Тарифата. В съответствие с чл. 147, ал. 1 от ЗЕС размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

В съответствие с чл. 15 от Тарифата недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Аналогична е разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ.

В конкретния случай, между страните няма спор, че годишната такса за ползване на ограничен ресурс за 2023 г. по Разрешение № 01398-1 18/25.06.2020 г., издаденo от КРС в полза на дружеството-жалбоподател, е заплатена от „ЦЕТИН България“ ЕАД на 31.03.2023 г. изцяло и в размерите, съгласно действащата към този момент Тарифа, ред. ДВ, бр. 30 от 31.03.2020 г., във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗЕС, т. е. с 5% отстъпка.

Безспорно е, също така, че с приемането на ПМС № 47 от 31.03.2023 г., обн. в ДВ на 04.04.2023 г., влязло в сила на 08.04.2023 г., размерът на годишните такси за ползване на ограничен ресурс е намален, като няма преходни разпоредби досежно предприятията, платили годишната такса за текущата 2023 г. в срок до 31.03.2023 г., т. е. преди влизане в сила на измененията.

Искането си по чл. 15 от Тарифата дружеството аргументира по следния начин: с изменението на Тарифата с ПМС № 47 от 31.03.2023 г. дължимите за текущата 2023 г. годишни такси се изменят в посока на тяхното намаление, поради което платените от дружеството на 31.03.2023 г. годишни такси превишат дължимите годишни такси за 2023 г. съгласно Тарифата, след измененията й, обн. в ДВ, бр. 30 от 04.04.2023 г., поради което е налице основание за връщане на надвнесена сума за всяка отделна годишна такса. В този смисъл е искането, с което е сезиран ответният орган.

Както бе посочено по-горе в изложението, ответникът в оспореното пред настоящата инстанция решение е постановил отказ поради липса на материалноправните предпоставки за възстановяване на недължимо платени годишни такси по ЗЕС.

Това е и основаният спорен въпрос по делото, по прилагането на материалния закон, а именно налице ли е хипотезата на чл. 15 от Тарифата и по-специално налице ли са недължимо платени годишни такси от дружеството-искател за 2023 г.

Настоящият състав намира, че отговорът е положителен и това е така по следните съображения:

За да е налице хипотезата на недължимо платени годишни такси, същите следва да са били заплатени при липса на правно основание за това или да са надвнесени. Правното основание за заплащане от страна на дружеството на процесните годишни такси за ограничен ресурс за 2023 г. е разпоредбата на чл. 143 във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗЕС във вр. с чл. 6-8 от Тарифата, в ред. й към момента на заплащане на същите-31.03.2023 г., а именно ДВ, бр. 30/2020 г. Следва да се отбележи, че между страните не се спори, че към момента на плащане на годишните такси същите са били дължими от задълженото лице в размера, в който са заплатени изцяло. Следващият въпрос, който възниква, е налице ли е надвнасяне от страна на дружеството, предвид обстоятелството, че става въпрос за годишна такса за текущата година и предвид последвалото извършеното плащане изменение в Тарифата.

В тази вр. следва да бъде съобразена правната природа на таксите.

Таксите са финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. Както вече е имал възможността да се произнесе Конституционният съд в Решение № 11 от 01.07.2003 г. по к. д № 9 от 2003 г., в теорията на финансите таксата се схваща като плащане в полза на държавния бюджет от физическо или юридическо лице за извършено действие или за оказана му някаква услуга от държавен или общински орган. За разлика от данъците, които са невъзвращаеми финансови задължения на гражданите и срещу заплащането им те не получават услуга или не се удовлетворяват техни искания, същественият отличителен елемент при таксите е, че те винаги се заплащат заради получаването на някаква обслужваща дейност или услуга. Дейността или услугата не представляват насрещна престация, а елемент от фактическия състав на таксата. В своята практика Конституционният съд следва разбирането, че разграничителният белег между данък и такса е елементът услуга, че основание за плащане на таксата е ползването на услуга или предизвикване на действие на държавен орган в полза на платеца на таксата и че поначало таксата се заплаща срещу извършена услуга и размерът се определя с оглед на разходите по извършване на услугата (вж. Решение № 9 от 20.06.1996 г. по к. д. № 9 от 1996 г., Решение № 11 от 1.07.2003 г. по к. д. № 9 от 2003 г., Решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. № 12 от 2003 г.).

В случая, годишните такси за ползване на ограничен ресурс въз основа на индивидуални права се заплащат за ползването на определен публичен ресурс – радиочестотен спектър и номерационни ресурси, през цялата 2023 г. По изложените по-горе съображения, с доброволното изпълнение (в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗЕС и съответно изцяло) на възникналото публично задължение за заплащане на годишната такса, правоотношението, по повод на което се дължат годишните такси за 2023 г., продължава да е действащо между жалбоподателя и държавния орган и към момента на влизане в сила измененията в Тарифата намалените размери на годишните такси следва да се приложат по отношение на дружеството за периода 08.04.2023-31.12.2023 г. във вр. с чл. 145, ал. 2 от ЗЕС, т. е. с отстъпката от 5%. Това е така, тъй като след като предприятието е могло и се е възползвало от отстъпката от 5% от годишната такса при заплащане на цялата сума в срок до 31.03.2023 г., която е в по-висок размер, на още по-голямо основание следва да се възползва от същата отстъпка при намаления размер на таксите след влизане в сила измененията в Тарифата. Т. е., задълженията за годишни такси следва да бъдат определени в размери, съобразени с прилагането на правната регламентация, действаща към момента на дължимостта на тези такси. Иначе казано, в конкретния случай годишната такса следва да бъде определена като сбор от две такива, определени съобразно правната уредба за периода от 01.01.2023 г. до 07.04.2023 г. в размерите съгласно Тарифата, ред. ДВ, бр. 30 от 31.03.2020 г., и за периода от 08.04.2023 г. -31.12.2023 г., съобразно новия размер на таксата, определен с Тарифата, ред. ДВ, бр. 30 от 04.04.2023 г., като и от двете суми следва да се приспаднат 5%, тъй като дружеството е изпълнило състава на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЕС, а именно към 31.03.2023 г. е заплатило изцяло дължимата годишна такса за текущата година, и му се следва отстъпката от 5%. В такъв случай, разликата между заплатената сума на 31.03.2023 г. и изчисления по посочения по-горе в изложението начин размер на дължима годишна такса представлява надвенесена такса и подлежи на връщане на вносителя и молител в производството пред регулаторния орган.

При наличието на данни да надвнесени годишни такси за 2023 г. от страна на „ЦЕТИН България“ ЕАД в нарушение на закона и целта на същия КРС е извела извод, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 15 от Тарифата и е постановила процесния отказ по заявлението за възстановяване. Ще следва решението на Комисията да се отмени, като се върне за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в настоящия съдебен акт.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски, съгласно представен списък, както следва: 50, 00 лв. за ДТ, адв. възнаграждение в размер на 3285.79 лв., 500 лева депозит за експертиза, представени по делото са доказателства за изплащане на посочените суми. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-област, 14-ти състав,

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно по жалбата на „ЦЕТИН България“ ЕАД Решение № 336 от 21.11.2024 г. на Комисия за регулиране на съобщенията по Искане с вх. № 10-00-1515 от 29.11.2023 г. на „ЦЕТИН България“ ЕАД за възстановяване на недължимо платени такси на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения.

ВРЪЩА делото като преписка на КРС за произнасяне по заявлението вх. № 10-00-1515 от 29.11.2023 г. на „ЦЕТИН България“ ЕАД за възстановяване на недължимо платени годишни такси за 2023 г. при съобразяване на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Комисията за регулиране на съобщенията да заплати в полза на „ЦЕТИН България“ ЕАД разноски по делото в общ размер на 3835.79 (три хиляди осемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки).

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.