Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Х. С. Х., с адрес гр. Елена, ул. „Теодор Теодоров“ № 3, чрез адв. С. Н. от ВТАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/03.04.2026 г., издадена от инспектор към РУ Г. О. при ОДМВР – Велико Търново.

В жалбата се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Молителят сочи, че предварителното изпълнение ще доведе до значително и трудно поправими вреди да изпълнява трудовите си задължения по трудово правоотношение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с направените в молбата искания, констатира следното:

Искането за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство, поради което е допустимо за разглеждане по същество.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С обжалваната заповед по чл. 171, т. 1, б. „з“ „дд“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 12 месеца. Съгласно чл. 172, ал. 3 от Закона за движението по пътищата в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "е", "ж", "з" и "и" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Според чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно предварителното изпълнение на оспорената принудителна административна мярка е допуснато по силата на специален закон – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Такова доказване в настоящия случай не е направено.

Законодателят е оценил налагането на ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателя претендира като противопоставими следва да са със същата степен на значимост. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за вреди противопоставими като степен на значимост на защитимите от законодателя. В случая към жалбата е представен трудов договор, от който е видно, че жалбоподателят е назначен на длъжността „сервитьор“, т.е. престирането на трудовите му задължения не е свързано с наличието или липсата на свидетелство на управление на МПС. Местоработата на лицето също е в гр. Елена, където е и адресът му. Дори да се приеме за доказано твърдението на жалбоподателя, че от невъзможността да управлява моторно превозно средство същият ще бъде значително затруднен да достигне хотелския комплекс, където упражнява трудова дейност, и съответно да изпълнява трудовите си задължения, то такива вреди не могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Невъзможността на лицето да реализира доходи не означава липса на възможност същото да реализира доходи по друг начин и чрез друга дейност, поради което и не следват изводите за липса на издръжката му – така напр. Определение № 1298 от 5.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1029/2026 г., VII о. Определение № 5027 от 23.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2024 г., VII о. и др. Налице са и алтернативни възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Предвид изложеното искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горните съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отхвърля искането на Х. С. Х. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]/03.04.2026 г., издадена от инспектор към РУ Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.