ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1207

Велико Търново, 24.03.2026 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДИАНА КОСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Диана Костова административно дело298/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 172, ал 5 от Закон за движение по пътищата.

Образувано е по жалба на Д. Б. А. чрез адв. С. гр. В. Търново, [улица] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1334395/21.3.2026г. от мл. Автоконтрольор към РУ Г. Оряховица към ОД на МВР гр. В. Търново, с която на основание чл. 171,т1б. б З/ГГ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Същата подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

В жалбата се прави искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение на Заповедта, тъй като то причинява тежки и непосредствени вреди. Тъй като жалбоподателят трайно пребивава в Поругалия, където предоставя таксиметрови услуги, за които има лиценз и тази дейност се явява негов единствен доход, но временното отнемане на СУМПС го поставя в невъзможност да осигурява средства за издръжката си. В Лисабон живее в отдалечено от централната част място, което налага всеки ден да вози сестра си до училище, както и да организира ежедневието си, да посещава медицински прегледи и други. Подчертава, че веднага след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което регистрацията на МПС е била надлежно възстановена, поради което обезпечителната функция на оспорената ЗППАМ чрез нейното предварително изпълнение е изпълнена.

С посочената ПАМ не само не се постигат законоустановените цели, но на практика се блокира дейността на лицето и то се поставя в невъзможност да изпълнява поетите задължения, както и да осигурява издръжката си . Счита, че е налице нито една от предпоставките по чл. 60, ал.1 от АПК, при което водачът управлявал ППС не се намира в трудови правоотношения с жалбоподателя.

От страна на ответник жалба не се взема становище по направеното искане по чл. 166, ал.1 от АПК за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ЗППАМ. и

Фактическата обстановка реално не е спорна. На 21.3.2026г. жалбоподате3лят в гр. Г. Оряховица ул Ц. О. до номер 82 в посока ул. А. С. управлява МПС, собственост на Б. М. с рег. № [рег. номер], което е с прекратена регистрация служебно от 23.12.2025г. За това нарушение е съставен АУАН Серия GA № 4868317/21.3.2026г., с който е отнето СУМПС на извършителя и са снети 2бр. регистрационни табели. На същата дата е издадена и процесната Заповед, с която на основание чл. 171,т1б. б З/ГГ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Същата подлежи на предварително изпълнение съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.3.2026г. и в срок против нея е подадена жалба до АСВТ-

От ответник жалба не е представена административната преписка по обжалваната ЗППАМ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предварителното изпълнение на ЗППАМ от вида на процесната е допуснато по силата на закона, тъй като законодателят е намерил, че това е необходимо за осигуряване безопасността на движението и защитата на значим обществен интерес. Налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК още при постановяване на ЗППАМ. Самият специален закон ЗДвП не съдържа основания за спиране на така допуснатото по закон предварително изпълнение, поради което се прилага общия ред, предвиден в чл. 166, ал.2 във вр. с ал. 4 на АПК.

Или в обобщение искането за спиране по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал.1 от ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумпираните предпоставки по чл. 60, ал.1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са само нови факти и обстоятелства, възникнали след издаване на акта. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да посочи и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му.

ПАМ са вид административна принуда, а не санкция, тъй като при тях се реализира диспозицията на правната норма по чл. 171 от ЗДвП. Основанието за прилагане на тази принуда е извършено правонарушение, целта- осигуряване безопасността на движението, докато санкцията за това нарушение се налага с издаване на НП, който е правораздавателен акт в хода на едно административно- наказателно производство по отношение на жалбоподателя. Адресат на процесната ЗППАМ се явява водачът на МПС, а не собственик на МПС, лишен от възможността да ползва последното за своята дейност. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта.

Следователно изискванията на закона за спиране на предварителното изпълнение се осъществяват кумулативно и са следните : 1.Адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК. 2. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. 3. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. 4.Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Следва да се отбележи, че всяко изпълнение на административен акт от страна на администрацията причинява неудобства и принципно може да засегне права и интереси, поради което е предвидена възможността за защита от страна на гражданите и организациите. От друга страна, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ на РБ не се допуска упражняването на лични права на гражданите, ако то накърнява права или законни интереси на други. С чл. 4, ал.3 от АПК законодателят е въвел изискване субектите на административния процес да не вредят на държавата и обществото, нито на правата, свободите и законните интересите на други лица. В търсене на баланс законодателят въвежда принципа на съразмерност в чл. 6 от АПК като основен принцип на административното производство. В случая, временното отнемане на СУМПС е постановено като превантивна мярка с цел да бъдат защитени важни обществени интереси в частност - правата на участниците в движението по пътищата, при което да не се допуска управление на МПС, за което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ 5..Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Безспорно е, че временното отнемане на СУМПС представлява затруднение на водача да управлява какъвто и да било автомобил, не само този с прекратена регистрация, и по този начин предварителното изпълнение има по принцип неблагоприятни последици за жалбоподателя. Но тези последици настъпват от самото допуснато от закона предварително изпълнение, а не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта. С оглед това сам по себе си фактът на невъзможността на жалбоподателя да управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Или в обобщение,за да е основателна молбата за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, което е постановено по силата на закона и в обществен интерес следва да се противопостави застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Определение № 12483 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г., Определение № 12472 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10867/2025 г., VII Определение № 12356 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2025 г.,

В настоящия казус следва да се има предвид, че жалбоподателят е трайно уседнал в Република Португалия, където извършва таксиметров превоз, доказал е необходимостта да притежава СУМПС, включително и за лични нужди. В този смисъл вероятността от настъпване за него на имуществени и неимуществени вреди е голяма, същите са значителни, и съгласно правилото на чл. 6 от АПК се явяват несъразмерни на защитимия обществен интерес. Целта на мярката е да се осигури безопасността на движението, при което да се управлява МПС само със сключена застраховка, като в тази хипотеза, съдът намира, че следва да бъде много прецизен, както досежно преценката за противопоставимост на евентуалните вреди за жалбоподателя и защитимия обществен интерес от една страна, и от втора законоустановената цел на ПАМ да не се превърне в наказание. Възможността на жалбоподателя след евентуална отмяна на ЗППАМ да търси по реда на ЗОДОВ отговорност за причинените му имуществени вреди, не препятства правото му да иска спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Съдът намира, че от представените писмени доказателства безспорно се установява, че за жалбоподателя от отнемане на СУМПС възникват както имуществени вреди, така и неимуществени. Същите са труднопоправима и реални, тъй като същият няма да може да управлява МПС за значителен период от време в Португалия, където няма да може да има доходи. Вредите са вероятни, представляват пропуснати приходи и ползи, както и начисляване на неустойки поради неизпълнение на договорите. Представените писмени доказателства, удостоверяват както вероятността за настъпване на труднопоправими вреди, така и че жалбоподателят се позовава на нови обстоятелства, настъпили след издаване на процесната Заповед. Освен това веднага след нарушението е сключена задължителна застраховка, което е довело до възстановяване регистрацията на МПС, поради което основната цел, поради която ПАМ е наложена е изпълнена.

Със това определение съдът следва да конституира страните и насрочи делото в о.з. като разпредели доказателствената тежест съобразно правилата на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И

СПИРА предварителното изпълнение на против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ЗППАМ с № GРАМ-1334395/21.3.2026г. от мл. Автоконтрольор към РУ Г. Оряховица към ОД на МВР гр. В. Търново, с която на основание чл. 171,т1б. б З/ГГ от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП управление на ППС, което не е регистрирано по надлежния ред е отнето СУМПС на Д. Б. А. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

.

КОНСТИТУИРА като ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. Б. А. чрез адв. С. гр. В. Търново, [улица]

КОНСТИТУИРА като ОТВЕТНИК Автоконтрольор към РУ Г. Оряховица към ОД на МВР гр. В. Търново

УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи основания за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя и спазването на процедурата за това и правилното прилагане на материалния закон.

НАСРОЧВА делото в о.з. за 04 06.2026г. от 10,00 часа, за която дата да се призоват страните като на ответника се УКАЖЕ, че има право на писмен отговор в 14 дневен срок от получаване на разпореждането.

ИЗИСКВА от ответник жалба в 7 дневен срок от получаване на съобщението цялата преписка по оспорвания акт.

Определението в частта, с която е спряно предварителното изпълнение на ЗППАМ подлежи на обжалване пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия: