Жалбоподателят „РОНИКА ЕСТЕЙТ“ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [жк], представлявано от управителя Р. П. К., обжалва Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД73180015178-1/20.06.2024 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, мълчаливо потвърден след подадена жалба до Началника на „МДТ“ при община Самоков.

В жалбата се сочи, че с оспорвания акт на дружество неоснователно са установени от Община - Самоков, задължения за местни данъци и такси, за периода 01.01.2023 г. - 31.12.2023 г., както следва:

Данък върху недвижими имоти, за имот партиден №***в КК **, земя и сграда - ап.***с [идентификатор], в размер на 176.44 лв. - главница и 19.50 лв. лихва;

Такса за битови отпадъци, за имот партиден №***в КК **, за обект земя и сграда - ап.***с [идентификатор], в размер на 705.77 лв. - главница и 78.00 лв. лихва;

Данък върху недвижимите имоти, за имот партиден №***в КК ***, земя и сграда - ап.***с [идентификатор], в размер на 117.48 лв. - главница и 12.98 лв. лихва;

Такса за битови отпадъци, за имот партиден №***в КК ***, земя и сграда - ап.***с [идентификатор], за 2022г., в размер на 469.94 лв. - главница и 51.93 лв. - лихва.

или общо задълженията за местни данъци и такси/МДТ/ към 20.06.2024г., съгласно изложеното дотук, са в размер на 1632.04 лв., които незаконосъобразно са начислени върху отчетната стойност на имота, вместо върху неговата данъчна стойност, т.е. неправилно са изчислени върху по-високата стойност от двете.

Отделно от това, се посочва, че част от горепосочените задължения, неправилно са начислени за земя, тъй като дружеството не притежава такава, съгласно документите за собственост, както и за общи части от сграда, които общи части не представляват самостоятелен обект, подлежащ на облагане с местни данъци и такси.

Подчертава, че „РОНИКА Естейт” ЕООД притежава собственост само и единствено върху два апартамента: - АПАРТАМЕНТ №***, находящ се на първия етаж, на кота +3.60 метра, със застроена площ от 65.50 кв.м., състоящ се от преддверие, кухня, баня с тоалетна, дневна, спалня и тераса, заедно с 0.350% идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот, представлява самостоятелен обект в сграда, с [идентификатор], със застроена площ от 65.50 кв.м., находящ се в сграда с [идентификатор], с адрес на имота: [населено място], Апартаментен и Хотелски комплекс "***", с начин на трайно ползване: жилище - апартамент, брой нива на обекта едно; - АПАРТАМЕНТ №***, находящ се на петия етаж, на кота + 16.40 метра, със застроена площ от 37.70 кв.м., състоящ се от преддверие, баня с тоалетна, дневна и тераса, заедно с 0.201% идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда ,с [идентификатор], със застроена площ от 37.70 кв.м., находящ се в сграда с [идентификатор], с адрес на имота: [населено място], Апартаментен комплекс "***", с начин на трайно ползване: жилище - апартамент, брой нива на обекта едно.

Изтъква, че видно от описанието на двата апартамента, в документите за собственост на дружеството, тяхното предназначение е за жилища, че същото предназначение е заложено и в одобрените архитектурни проекти за сградите, в които се намират двата апартамента и въз основа на които са издадени документите за собственост, както и че това предназначение не е променяно, след придобиване на апартаментите до настоящия момент, а въпросните апартаменти се използват за задоволяване на жилищни нужди.

Жалбоподателят се аргументира, че повече от шестдесет на сто от разгънатата застроена площ на сградите, в които се намират притежаваните от дружеството два апартамента, е заета от жилища, поради което административният орган не е имал никакво основание да приема, че собствените на Дружеството два имота, са с нежилищно предназначение.

Според жалбоподателя, дори и апартаментите да са отдавани под наем от датата на тяхното придобиване, то това не дава никакво основание за административния орган да тълкува превратно, че същите са използвани за нежилищни нужди. Сочи, че със сключените договори за наем на Апартамент №*** и Апартамент №***, двата апартамента са предоставени за дългосрочно ползване, като жилища и че в тази връзка административният орган няма право да приема, че имотите са използвани за нежилищни нужди.

Не на последно място, в жалбата се излагат доводи, че юридическото лице - собственик е само правно организационната форма, под която се осъществява определена стопанска дейност, в случая отдаване под наем на собственост, от която дейност юридическото лице генерира приход, като този приход, подлежи на деклариране и облагане по различен ред от този по ЗМДТ и поради това и административният орган в случая, няма право да смесва двете основания като приема, че щом „РОНИКА Естейт”ЕООД извършва стопанска дейност, отдавайки под наем собствените си жилищни имоти за задоволяване на жилищни нужди, то за същите следва да се начисляват местни данъци и такси, като за нежилищни имоти.

Твърди се още, че независимо от описаното в обжалвания акт, двата имота на дружеството са третирани като нежилищни имоти и съответно сумите за данък недвижими имоти /ДНИ/ и Такса битови отпадъци /ТБО/ са неправилно начислени като за нежилищни имоти, на база отчетна стойност, а не върху данъчната им оценка, както следва да бъде.

Дружеството – жалбоподател твърди, че оспорваният акт е незаконосъобразен и поради това, че е недопустимо актосъставителят в случая да се позовава на декларирани данни, каквито липсват, тъй като изначално е постановен отказ по приемането на подадените от името на дружеството, коригиращи декларации за двата имота.

На следващо място, ”РОНИКА Естейт” ЕООД счита, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като актосъставителят е определил стойностите на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци върху отчетната стойност на недвижимите имоти, без да разполага, с каквито и да било данни за тази стойност, защото от дружеството такива данни не са изисквани и не са представяни. За жалбоподателя е недопустимо актосъставителят да се позовава на отчетна стойност при определянето на ДНИ и ТБО за имотите на дружеството, без да разполага с надлежни писмени доказателства, установяващи на каква стойност са заприходени имотите в неговото счетоводство.

Според жалбоподателя, обжалваният акт е незаконосъобразен и поради това, че актосъставителят не е изложил мотиви, от които да може да се установи, на какво основание: -третира имотите като нежилищни; - как определя стойността на имотите, върху която начислява ДНИ и ТБО, и на какво основание прави това; - от какви точно декларирани данни изхожда; - какви проценти прилага при изчисляване на задълженията за ДНИ и ТБО. Отново повтаря, че незаконосъобразно административният орган е начислил ДНИ и ТБО върху земя, каквато дружеството не притежава и върху общи части, за които не следва да начислява, тъй като няма право по закон.

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател поддържа жалбата си по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт за установяване на задължение по чл.107,ал.3 от ДОПК и моли същата да бъде уважена, със законните последици от това, както и в полза на дружеството-жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски, съобразно представения списък. Същевременно жалбоподателят прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт в представени писмени бележки.

Ответникът главен експерт в отдел МДТ при община Самоков, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гергинова, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна и недоказана. Иска от съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди, като законосъобразен оспорвания акт.

Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД73180015178-1/20.06.2024 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, мълчаливо потвърден след подадена жалба до Началника на „МДТ“ при община Самоков, с който акт на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.4 ал.4 във връзка с чл.4 ал.1 и ал.3 и чл.9б от ЗМДТ на „РОНИКА Естейт”ЕООД са установени задължения към 20.06.2024 г., в общ размер на задълженията от 1632.04 лв.

Не се спори, че така издадения АУЗ е връчен на дружеството- жалбоподател и недоволно от този акт „РОНИКА Естейт” ЕООД е обжалвало същия пред Началника на звено „Местни данъци и такси„ при Община-Самоков, като актът е мълчаливо потвърден. От своя страна, с жалба, подадена на 11.10.2024г., дружеството, е упражнило правото си на обжалване пред съд, въз основа на която жалба е образувано настоящето дело.

В хода на съдебното производство от страна на дружеството-жалбоподател са представени писмени доказателства, ангажирани са гласни доказателства, както и са назначени съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Заключенията, дадени от вещите лица по назначените експертизи, които заключения съдът кредитира като обосновани и компетентни ще бъдат обсъдени заедно с всички останали доказателства. От своя страна, ответникът е представил преписката по издаване на оспорвания акт. Всички доказателства, установяващи фактическата обстановка, ще бъдат обсъдени в тяхната съвкупност.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – София област, въз основа на приетите доказателства приема, че жалбата на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД е допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, правото на жалба е упражнено в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на процедурата по задължително оспорване пред горестоящия административен орган съобразно чл.156, ал.2 от ДОПК, като е сезиран компетентният да се произнесе по правния спор съд. Ето защо съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество обаче жалбата на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите от това правни последици. Аргументите на съда, за да направи този извод са следните:

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно регламентираното в чл.162, ал.2,т.1 и т.3 от ДОПК във вр. с чл.1,т.5 и чл.6, ал.1,б."а" от ЗМДТ. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на ДОПК. Разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ регламентира, че в производствата по чл.4, ал.1 от ЗМДТ служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член, тези служители се определят със заповед на кмета на общината, а последният, съгласно чл.4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Редът за установяване, обезпечаване и събирането на местните данъци е приложим и по отношение на местните такси, в т. ч. за такса "битови отпадъци", по аргумент от чл.9б от ЗМДТ. Иначе казано, в процесуалния закон има специални правила за издаване и оспорване, които са приложими в случая и имат приоритет пред общите такива по АПК.

От представените доказателства, а и това не е спорно между страните, че оспорваният акт е издаден от Л. Б. на длъжност старши експерт, орган по приходите при Община – Самоков, определен за такъв със Заповед №01-186/14.02.2022 г. на кмета на общината е изрично оправомощен с властнически правомощия по установяване на местни данъци и такси, а именно - да извършва дейности по чл.4, ал.4, във вр. с чл.4, ал.1 и ал. и чл.9б от ЗМДТ. С оглед овластяването на издателя на оспорвания АУЗ да издава такива актове, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, поради което този акт не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Безспорно е и че АУЗ е мълчаливо потвърден от Началник отдел „МДТ“ при община Самоков.

Оспорваният акт е издаден в предвидената писмена форма за валидност, като в него са посочени приетите за установени факти досежно облагаемите данъчни основи, както и административният орган изрично се е позовал на считаните от него за приложими законови разпоредби. Изложени са значимите за определянето на вземанията факти, касаещи индивидуализиране на всеки от двата недвижими имота - апартаменти, конкретизиран е и периода, за който се отнасят установените задължения. В АУЗД данъкът и таксата са определени поотделно за всеки от двата имота, собственост на дружеството-жалбоподател, след което е определено и общото задължение. С оглед неговото съдържание, съдът приема, че оспорваният акт не е незаконосъобразен поради неизпълнение за законовите изисквания за форма за валидност на акта тоест не е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

От приобщената преписка по издаване на оспорвания акт е видно, че дружеството е уведомено за започналото производство по издаване на АУЗД, всички издадени актове в хода на производството са връчени на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД, като на жалбоподателя е осигурена възможността да участва активно в производството и да упражни правото си на защита в пълен обем. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт за установяване на задължения, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица незаконосъобразност на акт поради порок по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Основните доводи за незаконосъобразност, развивани от дружеството-жалбоподател, са относно правилното приложение от страна на административния орган на материалния закон и конкретно дали имотите по отношение, на които са определени процесните публични вземания са с „жилищно” или с „нежилищно” предназначение, тъй като в зависимост от отговора на този въпрос се определя и облагаемата данъчна основа и данъчната ставка, която следва да бъде приложена.

Между страните няма спор, че въпросните два недвижими имота-апартаменти, подробно описани в оспорвания акт, се намират в жилищна сграда тип „апарт хотел”, както и че сградата, в която тези два апартамента се намират и въведена в експлоатация, а и в кадастралната карта е обозначена като апартаментен хотел. Вещото лице е категорична, че всички събрани доказателства, проектната документация, разрешението за ползване на въпросните сгради, в кадастралната карта и кадастралните регистри, въпросните имоти апартамент *** и апартамент *** са намират в сграда, която не е жилищна или вилна, а е апартаментен хотел и предназначението на двата обекта е „ апартамент в апартаментен хотел“. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по недвусмислен начин, че въпросните два имота се отдават под наем и следователно се използват с инвестиционна цел, а не за задоволяване на жилищни нужди. Косвено използването на двата апартаменти за инвестиционни цели, а не за задоволяване на жилищни нужди се потвърждава и от обстоятелството, че на административните адреси на двата имота няма адресно регистрирани постоянни живущи, които да използват тези имоти за задоволяване на жилищните си нужди, така и от факта, че наемателите, които използват тези имоти под наем, нямат нито постоянен, нито настоящ адрес в к.к. Боровец, за да може да бъде обоснован извод, че имотите се използват за задоволяване на жилищни нужди. Съдът кредитира изцяло като обосновано и компетентно заключението на вещото лице, че сградата, в която са ситуирани апартаментите е с нежилищно предназначение и че за да бъдат третирани като жилищни, предназначението на апартаментите следва да бъде променено по съответния административен ред. След като безспорно е установено, че въпросните имоти-апартаменти по предназначението си са нежилищни такива, то и извършеното установяване на задължения за ДНИ и ТБО, като за нежилищни имоти с оспорвания акт е законосъобразно, извършено при правилно прилагане на относимите материално- правни норми. За целите на данъчното облагане по ЗМДТ, определящо е не обозначаването на имота като такъв, който се ползва като жилище, съобразно дефиницията дадена в ЗУТ, а съобразно предназначението, за което този имот се ползва и това в конкретния случай е за отдаването им под наем. След като апартаментите се отдават под наем дължимите за тези имоти данък недвижими имоти и такса битови отпадъци следва и правилно и законосъобразно са определени от административния орган на основание отчетната стойност на тези имоти. Съдът споделя аргументите на ответника, че след като имотите се ползват за цели, различни от жилищните, то облагането с ДНИ и ТБО следва да бъде извършено по реда, определен за облагане на нежилищни имоти, както и че видът на имота - апартамент – не определя автоматично принадлежността на този апартамент за целите на данъчното облагане по ЗДМТ към жилищните имоти и че апартаментът може да бъде и нежилищен имот.

Както вече бе посочено, това, че в документите за собственост, с които се легитимира „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД, като собственик предназначението на двата апартамента е посочено, като жилища не е достатъчно за да се приеме безусловно от страна на администрацията, че тези имоти следва да бъдат облагани с ДНИ и ТБО като жилищни имоти. Още повече, че е опровергано от доказателствата по делото твърдението на жалбоподателя, че в одобрените архитектурни проекти на сградата тези имоти са отразени като жилищни такива и че това тяхно предназначение не е променяно. Макар и посочени като жилищни имоти в документите за собственост очевидно въпросните имоти не се ползват за задоволяване жилищни нужди на дружеството-собственик и се намират в сграда, която е такава за нежилищни нужди, което предопределя и законосъобразното облагане на тези имоти с ДНИ и ТБО като нежилищни обекти.

Без правно значение за третиране на въпросните два апартаменти установяване на задължения по ЗМДТ като нежилищни имоти е факта, че повече от 60 на сто от разгънатата застроена площ на сградите, в които тези апартаменти се намират, е заета от обекти, които са жилища, тъй като цялата сграда е с предназначение за нежилищни нужди, поради което обосновано и аргументирано в оспорения акт административният орган е приел, че въпросните два апартамента представляват нежилищни обекти и по отношение на ДНИ и ТБО следва да бъде приложен реда за установяване на задължения за нежилищни имоти.

Несподелима от съда е тезата на дружеството-жалбоподател за превратното тълкуване от административният орган на обстоятелството, че двата апартамента се използват за нежилищни нужди поради това, че тези апартаменти за предоставени за дългосрочно ползване под наем. Както вече бе посочено дали облагането на един имот с ДНИ и ТБО следва да бъде извършено по реда за облагане на жилищни или нежилищни имоти се определя от действителното, реалното използване на тези имоти. Установи се, че процесните имоти по функционалното си предназначение са пригодени да бъдат използвани за жилищни нужди и че са декларирани като жилища в подадената от дружеството-жалбоподател декларация. Релевантен за определянето на задълженията за ДНИ и ТБО обаче е не устройствения статут на един имот, а начинът на използването му. Липсват доказателства, че спорните апартаменти се ползват като жилища, за задоволяване на жилищни нужди. Доказано е по безапелационен начин, че двата апартамента са отдадени под наем и че от тази си дейност „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД реализира приходи. Константна е съдебната практика, че след като един имот не се ползва за жилищни нужди, намира се в сграда с устройствен статут за нежилищни нужди, то облагането с ДНИ и ТБО за този имот следва да бъде извършено като за нежилищен имот. В конкретния случай, като е определил задълженията на дружеството жалбоподател съгласно чл.21 , ал.1 от ЗМДТ върху по-високата стойност между отчетната стойност на имотите и данъчната оценка на същите, съгласно Приложение 2 административният орган е издал оспорвания акт при правилно приложение на материалния закон.

Съдът намира за необходимо да посочи, че облагането на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД на приходите, получени от отдаване под наем на двата апартамента, изобщо не е било предмет на административното производство, завършило с издаване на оспорвания акт. Няма каквото и да било смесване от страна на издателя на оспорвания акт на основни понятия, касаещи законосъобразното определяне на въпросните имоти като такива, за които следва да бъдат установени задължения по ЗМДТ като за нежилищни имоти с това, че въпросните имоти се използват за реализиране на приходи от дружеството. Безспорно е, че облагането на приходите, получавани от стопанската дейност на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД, е от компетентността на други органи и е предмет на други различни административни производства и е изцяло ирелевантно за законосъобразността на оспорвания в това съдебно производство акт.

Що се отнася до това, че оспорваният акт е незаконосъобразен и поради това, че в случая недопустимо издателят на акта за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК не се е позовавал на декларирани данни за отчетната стойност на имотите, каквито липсват, тъй като изначално бил постановен отказ по приемането на подадените от името на дружеството коригиращи декларации за двата имота с посочване на отчетната им стойност, е необходимо да бъде отбелязано, че не са събрани доказателства и не са представени такива от жалбоподателя, които да обосновават еднозначен извод за подаването на коригираща декларация по ЗМДТ, където да е посочена друга различна отчетна стойност на двата апартамента, освен тази в първоначално подадената декларация и върху, която стойност са установени задълженията на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД в оспорвания акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже подаването на такива коригиращи декларации, респективно - отказа да бъдат приети от административния орган такива декларации. Като не е доказал този изгоден за себе си факт, жалбоподателят трябва да понесе последиците от това свое поведение и от недоказването на този факт в рамките на съдебното производство. Административният орган използва като данъчна основа за облагане отчетната стойност за двата апартамента, посочена от дружеството в подадените декларации и няма задължение да събира служебно писмени доказателства, установяващи на каква стойност са заприходени имотите в счетоводството на дружеството- собственик на тези имоти.

Изцяло несъстоятелни и опровергани по категоричен начин са твърденията на „РОНИКА ЕСТЕЙТ” ЕООД, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен със законните последици от това, тъй като не бил мотивиран.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд – София област намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, същия е в съответствие с приложимите материално-правни норми и с целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода от спора направените от дружеството – жалбоподател разноски остават в негова тежест. Основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 400 лева, съобразно материалния интерес по делото и съобразно чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.8, ал.1 на Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - София област, 14 състав

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „РОНИКА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], [жк], представлявано от управителя Р. П. К., срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУЗД73180015178-1/20.06.2024 г., издаден от главен експерт в отдел Местни данъци и такси при Община Самоков, мълчаливо потвърден след подадена жалба до Началника на „МДТ“ при община Самоков.

ОСЪЖДА „РОНИКА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от управителя Р. П. К., да заплати на Община – Самоков сумата 400лв. /четиристотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.161 , ал.1 от ДОПК, съобразно материалния интерес по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.160,ал.7 от ДОПК.

Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото на основание чл.138 от АПК.