гр.
София 23.12.2019 г.
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет и шести
ноември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 9471 по описа
за 2017 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Н. Й.и Й.К.И. срещу „Х.-К.“-А.Ф.“
АГ, със съдебна регистрация в гр. Кобург, търговския
регистър номер: HRB 465, с която са предявени активно, субективно и обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание §115, ал.1, т.1 от Закона за
застрахователния договор (ЗЗДог.), във връзка с §7,
ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във връзка с §823,
ал.1 и §253 от Гражданския законник.
Ищците твърдят, че на 27.07.2014
г. около 03,00 часа в гр. Емсдетен, обл. Мюнстер, Федерална Република
Германия, правоспособният водач А.Р.М., в нарушение правилата за движение по
пътищата и с наличие на алкохолна концентрация в кръвта, управлява л.а.м. „Опел
Вектра“ с рег. № ******, вследствие на което
реализира ПТП, при което почива Н.Е.И., в качеството й на пътник в процесния лек автомобил, явяваща се дъщеря на ищците.
Поддържа се, че отговорността за описаното ПТП е на водача М.. Твърди се, че за
процесното МПС е налице валидно сключена при
ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014
г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г. Ищците
търпят изключително тежко загубата на своята любяща и
единствена дъщеря, завинаги са лишени от най-силно крепящата ги опора в живота,
не спират да страдат за покойната Н.И., изпитват нарушения на съня, тревожност
и преживяват много тежко всяко свое или на близък човек пътуване, било то и на
късо разстояние.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от по 250 000 лв. за
всеки един от тях, неимуществени вреди във връзка със смъртта на дъщеря им-Н.Е.И.-претърпени
болки и страдания, настъпили в пряка, причинно следствена връзка с ПТП,
осъществено на 27.07.2014 г. в Германия,
виновно причинено от водача А.Р.М., при управление на л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № ******, по отношение на което е налице
валидно сключена при ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на
покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане-27.07.2014 г. до
окончателното издължаване на сумите.
Претендират се и всички разноски
направени във връзка с настоящото дело.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника.
Ответникът не оспорва изложените
в исковата молба обстоятелства относно настъпването на ПТП на 27.07.2014 г. в
гр. Емсдетен, обл.Мюнстер, Германия, при което е настъпила смъртта на Н.Е.И.,
и относно сключена гражданска отговорност за лекия автомобил, управляван от А.Р.М..
Поддържа се, че във връзка с ПТП ищците са предявили претенции срещу ответното
дружество, като след предявяване на иска на 27.09.2017 г. застрахователното
дружество е изплатило чрез представителя си по чл.503 КЗ ЗАД „Б.В.И.Г.“ сумата
от 15 000 евро по клиентска сметка на пълномощника на ищците, от която за
двамата ищци по 2 500 евро.
Поддържа се, че в случая е
приложимо немското право и в този случай няма основание за заплащане на
обезщетение. Съгласно приложимата разпоредба на § 844 от Гражданския законник ,
към датата на произшествието обезщетение за неимуществени вреди не се дължи от
лицето, което е причинило смъртта на Н.Е.И.. Поддържа се, че право на
обезщетение за претърпени от трето лице болки и страдания се признава, само
когато тези страдания представляват травматично увреждане на психическото здраве.
Обезщетение се дължи за такива страдания, които са по-силни по интензитет от
обичайното при смърт на близък. Налице са изменения в сила от 22.07.2017 г. в
Гражданския законник, но обратно действие на изменените норми не е предвидено.
Твърди се, че в съответствие с приложимото материално право отговорността на
шофьора на МПС за настъпилата при ПТП смърт на Н.Е.И. може да бъде изключена
изцяло, поради съпричиняване на вредоносния резултат.
Поддържа се, че такова съпричиняване от страна на починалата
е налице с твърдението, че като се е качила в превозно средство, управлявано от
лице в нетрезво състояние и не е поставила своя предпазен колан, Н.И. е
поставила живота и здравето си в опасност. Твърди, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и не отговаря на
твърдените като претърпени неимуществени вреди.
Възраженията за недопустимост на
предявените искове са такива по същество на спора, а не са по допустимостта на
исковите претенции, поради което и искането на ответника за оставяне без
разглеждане на предявените искове следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно.
В срока по чл.372 ГПК ищците са
депозирали допълнителна искова молба, с която оспорват приложимостта на
немското право и твърдят, че следва да се приложи българското материално право
относно деликтното правоотношение. Поддържа изцяло
изложеното и претендираното в исковата молба, както и
всички направени в нея доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа
подадения отговор на исковата молба. Излага допълнителни съображения.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Адвокат
Д. претендира адвокатско възнаграждение с ДДС определено по реда на чл.38, ал.2
от ЗА.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалните си представители оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита
по делото.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица № 630/285878-J
с начална дата на покритие 27.06.2014 г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г.
От приетите като писмени
доказателства по делото материали от воденото наказателно производство и от
неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 27.07.2014 г.
около 03,19 часа л.а.м. „Опел Вектра“ с рег.№ D ST-******, се движел по ул. „Необрюкстенщрасе“
в гр.Емсдетен, Германия в посока към „Гревенер“ (път В481). Преминавайки през ж.п.прелез до ул. „******с висока скорост, автомобилът
губи управление, отскача от пътното платно и се преобръща няколко пъти през
таван насочен към дом на ул. „******. При движението си лек автомобил Опел е
блъснал паркиран лек автомобил „Ситроен С2“ с рег.№ ******, след което автомобилът се е завъртял и извършил дрифт
към пешеходната и велосипедната алея. След като откъснал бордюр от постъпа към гаражите на ул. „******, лявата страна на
автомобила се удря в бетонна колона на оградата на „******. След удара
автомобилът остава да виси по таван върху оградата на парцела. От удара върху
оградата, возещата се на предна дясна седалка в автомобила Н.Е.И. е излетяла от
автомобила и паднала върху павиран участък в градината на „******.
Вследствие на горното
произшествие пострадалата Д.е получила съчетана травма с водеща черепно-мозъчна
травма в пряка причинна връзка от която е настъпила смъртта й. Установява се с
приетото по делото заключение на СМЕ.
Причина за настъпване на
произшествието е движение с висока скорост, при която при преминаване през
препятствие, водачът е загубил управлението на автомобила.
Горните обстоятелства не се
оспорват от ответника.
От приетото по делото
удостоверение за съпруга и родствени връзки с изх.№ 1171/28.07.2016 г. на
Община Берковица се установява, че двамата ищци са родители, съответно баща и
майка на починалата Н.Е.И..
От приетата по делото комплексна
САТЕ и СМЕ се установява, че по време на ПТП пострадалата е била без правилно
поставен предпазен колан. Установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре
отговарят да бъдат получени при процесното ПТП. Тези
увреждания са получени при изпадането /изхвърчането/ на тялото от автомобила и
падането му върху терена. Установява се, че около предна дясна седалка на
автомобила, където се е возила пострадалата, няма повреди и нахлуване на части
от интериора на автомобила навътре, което мотивира, че при правилно поставен
предпазен колан тялото на Н.Е.И. би било задържано на седалката и най-вероятно
тя не би получила такива тежки увреждания, но удар в главата е възможно до
получи при страничния удар в облегалката на шофьорската седалка, тъй като при
страничния удар на автомобила, тялото на пострадалата е получило огромна
кинетична енергия с насоченост на преместване на тялото наляво, при което е
възможно да се получат разкъсвания на коремни органи.
От разпита на свидетеля А.Н.И.-брат
на ищеца се установява, че живее заедно с ищците в една уличка от около 30
години. Свидетелят установява, че той съобщил на брат си за смъртта на дъщеря
му и когато му казал той припаднал, а Й. я закарали в болницата, голяма
трагедия било. В годината на произшествието Н.ходила в Германия 2-3 пъти по 1-2
месеца да работи, за да изкара някой лев. Идвала си често и им носела пари. Ищецът
не работи, болен е. В Германия Н.работела в цех за пуйки, получавала около 1300
евро на месец. Много помагала на Е. и Й.. Често си идвала и им давала пари. Погребението
на Н.било в Берковица, организирано от ищеца. Голяма трагедия било. И до днес е
трагедия, ищците плачат всеки ден. В настоящия момент сами си живеят и живеят
ден за ден. Ищецът взима 100 лв. пенсия по болест. Има промяна в поведението на
ищците след смъртта на Н.. Вече не живеят с никой, сами са вече, не общуват с
други хора. Е. и Й. имат още две деца – син и дъщеря. Те си живеят при тях и са
безработни. Когато станал инцидента ищците не са приемани в болницата. Другите
деца на Е. и Н.живеят в Берковица, женени са, безработни са. В момента децата
на Н.са при ищците и те си ги гледат.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
От заключението на приетата по
делото комплексна психиатрична и психологична експертиза се установява, че
претърпяната от ищците тежка психотравма е довела до
интензивни негативни емоции и разстройство в адаптацията-остра стресова
реакция. И двамата ищци са претърпели тежък емоционален срив, когато са им
съобщили за внезапната смърт на тяхната дъщеря. След претърпения от ищците
емоционален шок, като отговор на психотравмиращото
събитие е възникнала невротично-депресивна симптоматика-дистимия
(понижено настроение), тревожност, напрежение, емоционална неустойчивост, диссомния (нарушен сън), хипорексия (намален апетит),
емоционална отчужденост (изолирали се от приятелите си,
станали по-затворени). Тази симптоматика е била
по-интензивна около една година. Към момента при ищцата все още се наблюдава
емоционална неустойчивост и депресивитет, но с много
по-малка интензивност. Вещите лица установяват, че по делото няма обективна анамнезна информация или медицинска документация за
претърпяно психотично или депресивно разстройство от
ищците преди трагичния инцидент на 27.07.2014 г.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Съобразно подробни мотиви изложени в предходни свои актове, постановени по
настоящото дело, настоящият съдебен състав намира, че е международно
компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.13, §2 във връзка
чл.11, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 г., относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, в сила от 10
януари 2015 г.
Съобразно Решение на съда (втори състав) от 13 декември 2007 година по дело
№ C-463/06, препратката, предвидена в член 11, параграф 2 /аналогични от новия
регламент чл.13, параграф 2/ от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22
декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела към член 9, параграф 1, буква б)
/аналогичен на чл.11, параграф 1, б. „б“/ от него трябва да се тълкува в
смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя
пред съда по своето местожителство в държава-членка, когато такъв пряк иск е
възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията на
държава-членка.
По съображения подробно изложени в доклада по делото, съдът приема, че в
случая е приложимо немското материално право, в която връзка и по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация между държавите, обнародвана
в ДВ, бр.43/31.05.1991 г. и със съдействието на ответника, настоящият съдебен
състав събра съдържанието на нормите от националното право на Федерална
Република Германия, с оглед на което и от правна страна предявените искове за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по §115, ал.1, т. 1 от Закона за застрахователния
договор (ЗЗДог.), във
връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във
връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския законник.
В подкрепа на горното становище е включително и Решение на съда (втори
състав) от 24 октомври 2012 г. по дело С-22/12, в което се приема, че
приложимият закон е по принцип националният закон на държавата, на чиято
територия е настъпило ПТП.
Съобразно посочените правни норми, при транспортни произшествия увреденото
лице може да предяви претенции за обезщетение директно към застрахователя по
гражданска отговорност на превозното средство. Причинителят на вредите (т.е.
ползвателя или съответно водача) и застрахователят по гражданска отговорност носят
отговорност като солидарни длъжници.
Ако при управление на моторно превозно средство бъде причинена смърт,
увреждане на тялото или на здравето на човек, собственикът е задължен да
възстанови възникналите от това вреди, като в тези случаи и водачът на
превозното средство е задължен да възстанови вредите, съгласно разпоредбите от
§§8 до 15.
В случай на причинена телесна повреда или при увреждане на здравето,
възстановяването на вредите следва да бъде изпълнено чрез възстановяване на
разноски за лечение, както и на имуществените вреди, които е претърпял
пострадалият за това, че вследствие на увреждането временно или за продължителен
период от време е загубил работоспособността си или същата е била намалена, или
е налице увеличаване на нуждите му. За щетите, които не представляват
имуществени вреди може да бъде претендирано
справедливо парично обезщетение.
Ако някой увреди противоправно с умисъл или
небрежност живота, тялото, здравето, свободата, собствеността или друго право
на едно лице, за него възниква задължението да възстанови възникналите от това
вреди.
Между страните няма спор по фактите.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината
на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени, а и
тези факти не са били оспорвани от ответното дружество.
Основният спор между страните се свежда до обстоятелството подлежат ли на
обезщетяване нематериалните щети, причинени на ищците в резултат на смъртта на дъщеря
им Н.Е.И. при ПТП и покриват ли се те от задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, като този спор възниква от приложимото немско материално право, съобразно
което обхватът на обезщетяването на тези вреди е ограничен.
Според немското материално право
преживелите починалия лица нямат право на обезщетение за собственото си
емоционално страдание. Съгласно константната съдебна практика (Федерален
съд, Нов юридически седмичник 1989, 2317, 2318)
преживелите починалия лица имат право на обезщетение за болки и страдания само,
когато преживяното душевно страдание е паталогично
осезаемо и когато надвишават обичайните негативни последици по отношение на
здравословното състояние от един трагичен случай, т.е. трябва да е налице
увреждане на здравето поради шок, вследствие смъртта на близък, така наречените
вреди, причинени от шок. Доказателствената тежест за
наличието на вреди от преживян шок е за преживелите лица. Определянето на
паричната сума за болки и страдания не е свързана с конкретни стандартни („справедливо
обезщетение“), §253, ал.2 от Граждански законник.
С оглед на така установената правна
уредба, съдът намира, че по принцип обезщетението на претърпените от непряка
жертва нематериални щети е включено в приложното поле на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на МПС, но само когато
претърпените болки и страдания са довели до увреждане здравето на непряката
жертва. Или казано по друг начин, правото на поправяне на неимуществената
вреда, причинена от загубата на близък при ПТП, е признато в правния ред на
Германия, но само при извънредни обстоятелства: може да се поправи, само ако
превишава нормалните реакции и неудобства вследствие на смърт, настъпила при
ПТП.
Тази правна уредба не противоречие на правото на ЕС, доколкото и както е
посочено в т.39 от Решение на съда (втори състав) от 24
октомври 2012 г. по дело С-22/12, задължението за покриване от
застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите, причинени на трети лица от
моторни превозни средства, се различава от обхвата на обезщетяването на тези
вреди на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице.
Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза,
второто по същество е уредено от националното право (Решение по дело Marques Almeida, точка 28 и
цитираната съдебна практика). Следователно и като се има
предвид по-специално член 1, точка 2 от Първа директива, при сегашното
състояние на правото на Съюза държавите членки по принцип остават свободни да
определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на
поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение-т.41.
Противоречие с правото на ЕС и по-конкретно с Първа Директива 72/166/ЕИО на
Съвета от 24 април 1972 г., Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември
1983 г. и на Трета Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г., би имало
ако с правото на Германия е позволено непреките жертви на ПТП да не бъдат
защитени със задължителна застраховка „Гражданска отговорност, въпреки че
гражданската отговорност на застрахованото лице е ясно ангажирана спрямо тях.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ищците притежават
материално-правна легитимация в качеството си на близки на починалото от ПТП
лице да предявят претенции за застрахователно обезщетение за нематериални вреди.
По делото и с представените с отговора писмени доказателства се установява,
че ответникът е заплатил на ищците на 27.09.2017 г. застрахователно обезщетение
в размер на левовата равностойност на по 2500 евро, което плащане според
настоящия съдебен състав представлява признание за възникване на задължение, но
само до размера на изпълненото.
Т.е. с извършеното плащане ответникът е признал, че в полза на двамата ищци
е възникнало право да получат застрахователно обезщетение в качеството им на
наследници на пострадалата Н.И., поради което и в настоящият процес съдът не
може да отхвърли исковете на двамата
ищци с мотива, че за тях не е възникнало претендираното
право.
С оглед на което Спорът между страните е само досежно
размера на претендираното застрахователно
обезщетение, във връзка с което по делото е допусната и изслушана комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза и са събрани свидетелските показания
на брата на ищеца. С така ангажираните от ищците доказателства се установява,
че вследствие смъртта на своята дъщеря, родителите й са претърпели тежка психотравма, която е довела до интензивни негативни емоции
и разстройство в адаптацията-остра стресова реакция. И двамата ищци са
претърпели тежък емоционален срив, когато са им съобщили за внезапната смърт на
тяхната дъщеря-ищецът припаднал. В рамките на около една година след смъртта на
дъщеря им, ищците имали понижено настроение, тревожност, напрежение,
емоционална неустойчивост, нарушен сън, намален апетит, емоционална отчужденост
- изолирали се от приятелите си, станали по-затворени.
Т.е. безспорно се установи, че вследствие смъртта на дъщеря им, ищците са
претърпели болки и страдания, които подлежат на справедливо обезщетяване. В
рамките на претенцията за обезщетение следва да се вземе предвид съответното съпричиняване на увреденото лице, като обстоятелство, което
води до намаляване размера на претенцията-например при значителни увреждания,
които обаче до голяма степен са последица от това, че увреденото лице не е било
закопчано с предпазен колан.
Доколкото обаче по делото не се установи по категоричен начин, че смъртта
на пострадалата не би настъпила в случай, че е била с поставен предпазен колан,
съдът намира, че възражението за принос ще следва да бъде оставено без
уважение.
Съдът намира, че дължимото на ищците обезщетение следва да бъде определено
в размер по справедливост, съобразно критериите, изведени от съдебната практика
на немските съдилища, тъй като чуждото право се тълкува и прилага така, както
то се тълкува и прилага в създалата го държава. Както в българското, така и в
немското право съществува принципът на справедливо обезщетение на
нематериалните вреди-чл.52 ЗЗД, съответно §253, ал.2 от Гражданския законник.
Критериите, по които се определя това обезщетение не са нормативно уредени нито
в българското, нито в немското право, а се извеждат от съдебната практика на
съдилищата на двете държави.
Настоящият съдебен състав като съобрази установените по делото болки и страдания,
претърпени от двамата ищци, намира, че сумата от 100 000 лв. ще компенсира
преживените от тях болки и страдания. Тази сума ще следва да бъде намалена с
вече платената левова равностойност на 2500 евро, т.е. със сумата от
4 889,57 лв., т.е. предявените искове се явяват основателни за сумата от
по 95 110,43 лв. или 48 629,20 евро.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
Съдът намира, че така определените
обезщетения не следва да бъдат намалявани, защото в процеса и с така
ангажираните доказателства ответникът не доказа твърдяното съпричиняване
от страна на пострадалата. Не доказа /в тази връзка няма събрани свидетелски
показания/ знание у ищцата, че се качва в автомобил управляван от водач,
употребил алкохол. А както бе посочено по-горе в настоящите мотиви и доколкото
не се доказа главно и пълно, че не поставянето на предпазен колан не е способствало
за настъпване на смъртта на Н.И., то и съдът намира, че безспорно извършеното
от нея нарушение, не е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, поради
което оставя и това възражение за съпричиняване без
уважение.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция на тази ищца, основателен
и доказан е акцесорния иск за заплащане на законна
лихва.
Съобразно установеното немско
право отговорността на застрахователя за вреди за забава и по-специално лихви
за забава възниква с получаване на поканата,
съответно с категоричния и окончателен отказ за изпълнение от страна на
длъжника, което прави поканата излишна. Периодът за начисляване на лихва
започва да тече от деня, следващ деня на поканата, съответно от категоричния и
окончателен отказ от страна на длъжника. По делото не се спори, че ищците са
предявили претенциите си пред представителя на чуждестранното дружество в
Р.България, но от представените от ищците писмени доказателства не се
установява датата, на която същите са поканили ответното дружество да заплати
застрахователни обезщетения, но пък се установява датата на отказа да плати
застрахователно обезщетение над вече изплатените суми-писмо от 03.10.2017 г.,
следователно ответникът е изпаднал в забава, считано от 04.10.2017 г., от която
дата се дължат и лихви изчислени според §288 от Гражданския законник на пет процентни пункта за
годината над основния лихвен процент, определен от Германската федерална банка.
Предвид горното претенцията за
лихва ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна за периода от 27.07.2014
г. до 03.10.2017 г.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски за вещи лица на
основание чл.83, ал.2 от ГПК с определение на съда от 04.10.2017 г., поради
което не им се присъждат такива.
Видно от приложения договор за
правна помощ от 07.08.2018 г. /л.360, том І/ между ищците и адвокат Н.Н.Д. е договорено, че последният ще оказва правна защита и
съдействие на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, с оглед на
което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон, ответното дружество ще следва
да бъде осъдено да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете.
Всеки един от двата иска е с
материален интерес от 250 000 лв.
При този материален интерес и на
основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 6530 лв. за всеки един от двата
предявени иска на основание чл.2, ал.5 от Наредбата. От тази сума ответникът
дължи сумата от 2484,28 лв., съответно 2981,14 лв. с ДДС /предвид представените
по делото доказателства, че адвокат Д. е регистриран по ЗДДС, която сума
съответства на уважената част от иска 95 110,43 лв./, или общо дължимото
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 962,28 лв. с ДДС.
Ответникът
е направил разноски както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 13 600
евро, в левова равностойност 26 599,28 лв., както и сумата от 805 лв.
възнаграждения вещи лица, или разноски в общ размер на сумата от 27 404,28 лв. От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
разноски в размер на 16 978,55 лв., която сума съответства на отхвърлената
част от исковете /309 779,14 лв./.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на
7 608,84 лв., съобразно уважената част от исковете /190 220,86 лв./ и сума
в размер на 342,40 лв.-възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета на съда,
също изчислени съответно на уважената част от исковете.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Х.-К.-А.Ф.“ АГ (H.C.A.V.AG B., ***** Coburg), вписано в търговския регистър с
№ *****, с адрес: Германия, гр. Кобург, п.к.*****, Банхофплатц,
със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и Л.“ да заплати на основание
§115, ал.1, т.1 от Закона за застрахователния договор (ЗЗДог.),
във връзка с §7, ал.1, §11, §18, ал.1 от Закона за движението по пътищата, във
връзка с §823, ал.1 и §253, ал.2 от Гражданския на Е.Н.И., ЕГН ********** и на Й.К.И.,
ЕГН *********, и двамата със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4 застрахователно обезщетение от по 95 110,43
лв. /деветдесет и пет хиляди сто и десет и 0,43 лв./, за всеки един от тях,
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от смъртта на дъщеря им-Н.Е.И.,
настъпила в пряка, причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 27.07.2014 г. в Германия, виновно причинено
от водача А.Р.М., при управление на л.а.м. „Опел Вектра“
с рег. № ******, по отношение на който автомобил е налице валидно сключена при
ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица № 630/285878-J с начална дата на покритие 27.06.2014
г. и крайна дата на покритие 01.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 04.10.2017 г. до окончателното
изплащане, изчислена според §288 от Гражданския законник на пет процентни
пункта за годината над основния лихвен процент, определен от Германската
федерална банка, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за
неимуществени вреди за разликата над присъдените суми от по 95 110,43 лв. до претендираните размери от по 250 000 лв., както и искът за
заплащане на законна лихва за периода от 27.07.2014 г. до 03.10.2017 г.
ОСЪЖДА „Х.-К.-А.Ф.“ АГ (H.C.A.V.AG
B., ***** Coburg), вписано в търговския регистър с № *****,
с адрес: Германия, гр.Кобург, п.к.*****, Банхофплатц, със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и
Л.“ да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н.Н.Д., ЕГН **********,***, четвърти полуетаж, офис № 4
адвокатско възнаграждение в размер на 5 962,28 лв. с ДДС /пет хиляди
деветстотин шестдесет и два и 0,28 лв./
ОСЪЖДА Е.Н.И., ЕГН ********** и
на Й.К.И., ЕГН *********, и двамата със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4
да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Х.-К.-А.Ф.“ АГ (H.C.A.V.AG B., ***** Coburg), вписано в търговския регистър с № *****, с адрес:
Германия, гр.Кобург, п.к.*****, Банхофплатц,
със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и Л.“ сумата от 16 978,55 лв.
/шестнадесет хиляди деветстотин седемдесет и осем и 0,55 лв./ разноски
направени от ответника пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА „Х.-К.-А.Ф.“ АГ (H.C.A.V.AG B., *****
Coburg), вписано в търговския регистър с № *****, с
адрес: Германия, гр.Кобург, п.к.*****, Банхофплатц, със съдебен адрес:*** Адвокатско дружество „Д.и
Л.“ да заплати на основание чл.78, ал.6
от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважените размери на исковете в размер на 7 608,84 лв. /седем хиляди шестстотин и осем и 0,84 лв./,
както и сумата от 342,40 лв. /триста четиридесет и два и 0,40 лв./
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: