Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, във вр. с чл.107, ал.3 и 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Й. П. Й. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 73180007473-1/25.03.2022 г., издаден от главен експерт от орган по приходите в звено "Местни приходи " в О. С., потвърден с Решение с изх. № 1100-403/25.04.2023г. на Началник отдел МДТ в О. С..

Първоначално по жалбата е образувано адм.д. № 786/2023г. на Административен съд София – област, по което е постановено Решение № 710/31.05.2024г.

С Решение № 13202/05.12.2024г., постановено по адм.д. № 7509/2024г. на ВАС, I отд., частично е отменено Решение № 710/31.05.2024г., постановено по адм.д. № 786/2023г. на Административен съд София – област в частта за определените ТБО за 2021г. и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, като са дадени задължителни указания на новия докладчик по делото, че следва да укаже на административния орган да посочи доказателства, че на територията, в която е разположена сградата с процесните апартаменти, се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ - организирано сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци (чл. 171, ал. 5 АПК вр. § 2 ДР ДОПК).

В отговор на дадените указания от съда, "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД, чрез процесуалния си представител е представил заявление с вх.№ 1044 от 12.02.2025 г., в което моли жалбата срещу процесния АУЗ да бъде уважена по посочените в жалбата основания. Посочва, че по делото не са доказани основанията за издаване на процесния акт. Претендират се разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от административния орган адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за датата на съдебното заседание жалбоподателят "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД, чрез адвокат Йорданов моли жалбата да бъде уважена съобразно указанията да дaдени в решението на ВАС и като се вземе предвид заключението на вещото лице.

В откритото съдебно заседание ответникът О. С. се представлява от юрисконсулт Гергинова. Моли жалбата да бъде отхвърлен като неоснователна и недоказана, в частта която е обект на настоящото производство.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 73180007473/25.03.2022г., в частта касаеща определена ТБО, потвърден с Решение с изх. № 1100-403/25.04.2023г. на Началник отдел МДТ при община Самоков.

Не е спорно по делото, че "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД е придобило правото на собственост върху апартамент № В11 с [нотариален акт], том 2, рег. № 2085, дело № 233/17.06.2021 г., съответно апартамент № Е61 с [нотариален акт], том 5, рег. № 4484, дело № 605/26.11.2021 г. на нотариус рег. № 411 по РНК с район на действие РС Самоков и ги е декларирало по реда на чл. 14 ЗМДТ като жилища в сграда с жилищно предназначение.

Видно от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, около и в процесните имоти има разположени съдове за извършване на сметосъбиране разположени както следва: 2 бр. на Главна улица пътя Самоков - Костенец – в дясно южно на комплекса; 3 бр. – в комплекса; 2 бр. от северната страна на улица до комплекса. Процесният имот и гореописаните съдове попадат в обхвата на издадените Заповед № О1-1488/08.10.2020г. и Заповед № 01-365/04.13.2021г. на Кмета на Община Самоков и фигурират във всички ежемесечни протоколи № 1 и 2, подписани двустранно, неразделна част от издадените фактури за извършена услуга, които документират извършването на сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на района, в който се намира процесния имот. В този район се извършват услуги по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. В Община Самоков няма описание на броя съдове по местонахождение на всеки самостоятелен обект в к.к. Боровец, следят ги на изградена онлайн система, чрез която контролират фирмата изпълнител по договор. Броят контейнери тип „Бобър", описан в протоколите е на обща база за к.к.Боровец 161 броя.

В откритото съдебно заседание от 16.09.2025 г. вещото лице е направило корекция на експертизата като е посочило, че изчисленията на дължимия данък следва да са съобразени с датата на придобиване на имота, а именно апартамент Б11 е закупен на 11.06.2021г., такса битови отпадъци е изчислена до 31.12.2021г., и сумата е 162,56 лв. Апартамент Е61 е закупен на 26.11.2021г. За периода до 31.12.2021г., ТБО е 15,81 лева. Респективно, лихвата за двата имота за периода до 25.03.2022г. е 7,08 лв. Разпределено по имоти, дължимата лихва за имот Б11 е 6,50 лв., а за имот Е61 е 0,58 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна - адресат на акта и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ, събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В конкретния случай данъчните задължения са установени с акт за установяване на задължения по чл. 107 ДОПК. В глава ХV от ДОПК "Данъчно-осигурителен контрол" е посочено изрично съдържанието на ревизионния доклад и на ревизионния акт, но по отношение на актовете за установяване на задължения по декларации по чл. 106 и чл. 107 ДОПК няма предвидено такова и съгласно § 2 от ДР на ДОПК следва да се прилагат разпоредбите на АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, определен със заповед на кмета по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ – Заповед № ЛС-01-101/28.01.2014г. на Кмета на община Самоков, имащ правата и задълженията на орган по приходите съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ.

Оспореният АУЗ е издаден в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, а именно чл. 107, ал. 3 ДОПК, като изрично е посочено, че задълженията са определени въз основа на подадени данъчни декларации по чл. 17 ЗМДТ – посочени са входящите номера и номерата на партидите, открити въз основа на тях. Индивидуализирани са имотите, съответно са посочени данъчните им оценки, въз основа на които е извършено изчислението за дължимите такси. Те са посочени поотделно за всяка партида, като е посочена и стойността на всяка една отделна услуга. В писмена форма е и решението на ръководителя на звено МДТ, с което е потвърден процесния АУЗ.

Актът е оспорен по административен ред и е потвърден с Решение с изх. № 1100-403/25.04.2023г. на Началник отдел МДТ при община Самоков.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. За разлика от данъците, дължимостта на таксите, каквато е ТБО, не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. В закона е предвидено и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, в закона са предвидени изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл. 71 ЗМДТ и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване - когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци не зависят от собствената преценка или усмотрение на органа. Техните елементи са установени в закона, в актове на общинския съвет и на кмета, които са публично оповестени. Този характер на задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци е и причината органът по приходите, с акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, да не определя задълженията, а да ги установява.

Относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира, следното:

За да бъде един правен субект задължен за ТБО, по отношение на всички нейни компоненти или отделни нейни компоненти е необходимо: 1) да има качеството на лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; 2) общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата и размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; 3) кметът на общината да е определил на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите, в които общината ще предоставя услугите и видовете предоставяни услуги; 4) имотите на правния субект да попадат в границите на района, в който общината предоставя услугата и 5) общината фактически да е престирала услугата.

В настоящия случай, жалбоподателят несъмнено е задължено лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, като собственик на недвижими имоти, за които е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, публичното вземане за такса за услугите по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ (поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване) няма да се дължи само, ако общината въобще не поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. Условията, при които се извършват услугите, се определят с акт по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Неизползването на имота по арг. от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ може да бъде основание за подаване на декларация за освобождаване от таксата за услугата по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ, но не е предвидено като освобождаващо от таксата за услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ и ал.2 от ЗМДТ. Кметът на община Самоков е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване, обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината.

Съобразно нормата на чл. 71 ЗМДТ релевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения не е ползването на имотите през текущата година, а тяхната принадлежност към територията, в която тази услуга се извършва и установеното наличие на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци на територията на Общината, а относно таксата за поддържане на чистотата е престиране на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. (В този смисъл е Решение № 10168 от 10.11.2022 г. по адм. д. № 5967/2022 г., VIII о. на ВАС).

Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 март 2016 г. по дело С-335/16, че чл. 14 и чл. 15, § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им.

За да бъде законосъобразен актът, с който са установени задълженията, е необходимо да бъдат надлежно доказани в процеса всяка една от цитираните предпоставки - правни и фактически. Както наличието на всеки един от релевантните юридически факти, при осъществяването, на които възниква задължението за заплащане на ТБО, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е в доказателствената тежест на органа, като с последната същият се справи в процеса.

От събраните по делото писмени доказателства и заключението по назначената СИЕ се установява, че община Самоков е организирала поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в общината, като действието й се разпростира и върху процесните имоти, видно от представените документи и от заключението на вещото лице.

Предвид доказаното реално предоставяне на процесната услуга, правилно с оспорения АУЗ е установена дължимостта на таксата за битови отпадъци.

Правилната стойност на ТБО, според заключението на съдебно – икономическата експертиза следва да бъде: За апартамент Б11 за периода от 11.06.2021г. до 31.12.2021г. такса битови отпадъци е в размер на 162,56 лв. вместо 352,88 лева; за апартамент Е61 за периода от 26.11.2021г. до 31.12.2021г. такса битови отпадъци е в размер на 15,81 лева вместо 39,16 лева. Дължимата лихва за двата имота за периода до 25.03.2022г. е в размер на 7,08 лв. Разпределено по имоти, дължимата лихва за имот Б11 е в размер на 6,50 лв. вместо 14,12 лева, а за имот Е61 е в размер на 0,58 лв. вместо 0.63 лева

С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Настоящият състав счита, че следва да отмени АУЗ, в частта над сумите, посочени за правилно изчислени в мотивите на настоящото решение. В останалата част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на делото, претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни, съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбите, съгласно чл. 161 от ДОПК и приложените доказателства за извършените разноски от страните. Такива от дружеството са направени в общ размер на 1013 лева и съразмерно на уважената част от жалбата му се дължат 553 лева.

На администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно отменената част от АУЗ, както и 230 лева за възнаграждение за вещо лице.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – София – област, 12-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 73180007473-1/25.03.2022 г., издаден от главен експерт от орган по приходите в звено "Местни приходи " в Община Самоков, потвърден с Решение с изх. № 1100-403/25.04.2023г. на Началник отдел МДТ в Община Самоков, в частта относно определените размери за ТБО за 2021 година за апартамент Б11 за сумата над 162,56 лева и лихва в размер над 6,50 лева, за апартамент Е61 за сумата над 15,81 лева и лихва в размер над 0,58 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез адв. Й. П. Й. срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 73180007473-1/25.03.2022 г., издаден от главен експерт от орган по приходите в звено "Местни приходи " в О. С., потвърден с Решение с изх. № 1100-403/25.04.2023г. на Началник отдел МДТ в О. С. в частта, с която е определена такса битови отпадъци за 2021 година за апартамент Б11 за сумата на 162,56 лева и лихва в размер на 6,50 лева, за апартамент Е61 за сумата на 15,81 лева и лихва в размер на 0,58 лева.

ОСЪЖДА О. С. да заплати на "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД сумата от 553 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА "РОНИКА ЕСТЕЙТ" ЕООД да заплати на Община Самоков сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 230 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.