Решение по Административно дело 61/2023г.

РЕШЕНИЕ

№ 188
гр. Велико Търново, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев

при участието на секретаря М.Н., изслуша докл***аното от съдия Банев Адм. д. № 61 по описа на АСВТ за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба, подадена от *** П.С. от АК – Хасково, като пълномощник на „Базалт България“ ООД с ЕИК 148149421, седалище и адрес на управление в ***, срещу Решение № 653 по протокол № 53 от 24.11.2022 г. от заседание на Общински съвет – Павликени. С оспореното решение общинският съвет не е одобрил Проект за Подробен устройствен план /ПУП/ – Парцеларен план /ПП/ за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии – трасе за подземен провод – ЕЛК (външно ел. захранване) за обект: Външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени, област Велико Търново с възложител „Базалт България“ ООД. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради неспазване на изискуемата форма, допуснато съществено нарушение на администартативнопроизводствени правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Счита, че решението на ОбС – Павликени е в противоречие с Решение № 274/ 28.09.2022 г. по адм. дело № 468/ 2022 г. на АСВТ, като органът не се е произнесъл в определения му от съда едномесечен срок и не се е съобразил с мотивите на съдебното решение, в които е отчетено наличието на всички законови предпоставки за одобряване на проекта за ПУП – ПП. Развива и съображения за материална незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като са налице всички законови предпоставки за одобряване на проекта на ПУП съгласно чл. 129 от ЗУТ, като административната процедура е била надлежно инициирана по реда на чл. 124а и чл. 124б от ЗУТ. В тази връзка сочи, че с Решение № 351 по Протокол № 28/ 27.05.2021 г. на Общински съвет Павликени, е допуснато изработването та проекта, като намира, че при спазване на зададените техническите изисквания към изработването на плана, същото е пречка впоследствие общинският съвет да отказва одобряването на този план въз основа факти и обстоятелства, налични към момента на допускането. Изтъква, че сочените от органа възражения на граждани и организации, по същество касаят правото му на добив на подземни материали в находището „Станчова могила“, което право вече му е предоставено и е реализирано, а не прокарването на трасе за външно електрическо захранване. Относно посоченото в споразумението от 02.11.2015 г., производство на електрическа енергия от електрогенератор се твърди, че този начин на снабдяване на обекта с електроенергия е бил избран от самото дружество, с оглед икономическа рентабилност към него момент, което обстоятелство обаче е променено. Относно постъпилото отрицателно становище от СНЦ „Ти решаваш“ изтъква, че същото е подадено извън срока за обществено обсъждане. С тези доводи

ОООо се иска обжалваното решение на Общински съвет – Павликени да бъде отменено и преписката да бъде върната на общинския съвет са ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмено становище, като се позовава и на заключението на изслушаната съдебна експертиза. Претендира присъждане на направените разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника ***окатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Общински съвет - Павликени, чрез председателя на общинския съвет Х.К.и пълномощника *** Н.Л. ***, оспорва жалбата. Твърди неоснователност на същата, като развова доводи за валидност, формална и процесуална законосъбразност на оспорения акт и съответствие на същия с материалноправните разпоредби на закона. Сочи, че обратно на твърдяното от жалбаподателя, решението е мотивирано в 9 пункта, подробно излагащи съображенията за вземането му. По същество намира, че с предложения проект за ПУП на практика се цели заобикаляне или изменение не по съответния ред, на споразумението между директора на РИОСВ - Велико Търново и „Базалт България“ ООД, одобрено с Определение от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС, както и на договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в находище „Станчова могила“, община Сухиндол, сключен на 01.10.2018 г. между Министерски съвет на Република България и жалбоподателя. Счита, че чрез одобряването на проекта биха се засегнали неправомирно интересите на собственици и арендатори на земеделсски земи по трасето на подземния електропровод. В тази връзка сочи наличието на множество възражения срещу проекта /23 на брой/, от собственици на поземлени имоти в землищата на с. Димча, общ. Сухиндал, които общинският съвет не може да игнорира при вземането на своето решение. Отделно навежда твърдения, че в близост до обекта се намира пещерата Грезница, която макар да не е включена в ДОВОС, е местообитание на три вида средни подковоноси - приоритетни видове по Директива 92/43/ЕИО. Изтъква, че Европейската комисия е завела иск срещу България за неизпълнението на изискванията на посочената директива. С тези аргументи, подробно изложени в писмено становище, в хода на устните състезания и в писмена защита, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на направените разноски за ***окатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица, съгласно списък инкорпориран в писмената защита на пълномощника му по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, сключен на 01.10.2018 г., въз основа на свое Решение № 227/ 12.04.2018 г., Министерски съвет на Република България е предоставил на „Базалт България“ ООД – гр. София, концесия за добив с предмет „експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали - варовици и базалтоиди, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Станчова могила“, участък „Северен“ и участък „Южен“, разположено в землищата на гр. Сухиндол, община Сухиндол, с, Димча и с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново /л. 10 – л. 31 от делото/.

Със Заповед № ОА04-9216/ 31.12.2020 г. на областния управител на Област Велико Търново /л. 35/, по заявление на „Базалт България“ ООД е одобрен проект Специализиран подробен устройствен план /СПУП/ и транспортно-комуникационен план /ТКП/ за посочения обект на концесия. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила на 12.02.2021 г., съгласно писмо от 19.02.2021 г. на областния управител на Област Велико Търново /л. 36/.

Във връзка със заявена инвестиционна инициатива на „Базалт България“ ООД, с Решение № 351 по Протокол № 28/ 27.05.2021г. на Общински съвет – Павликени, е допуснато изработването на Проект за ПУП Парцеларен План /ПП/ за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии – трасе за подземен провод - ЕЛК /външно ел. захранване/ за обект: Външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени. Със същото решение на общинския съвет е одобрено и предложено от дружеството техническо задание за изработване на посочения проект.

Със Заявление вх. № УТС-02-10-3332/ 19.08.2021 г. до кмета на Община Павликени /л. 221/, „Базалт България“ ООД е поискало одобряване от Общинския съвет на проект за ПУП - парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура, извън границите на урбанизираните територии в обхват ПУП парцеларен за външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени. От общината е изготвено Обявление № УТС-02-10-3331/ 24.08.2021 г. за за изработения проект за ПУП - Парцеларен план с указания, че в едномесечен срок заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта, обявление /л. 166/. Обявлението е било разгласено чрез публикуване в „Държавен вестник“ бр. 74 от 07.09.2021 г., публикуване на интернет сайта на общината и в местен ежедневник, и чрез залепване на таблото за съобщения./л. 159 – л. 165/. В преписката липсват доказателства и не се твърди в срока по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ да са постъпвали възражения, предложения и искания по проекта, в този смисъл е и констатацията, отразена в акт от 08.10.2021 г. на рабтна група от дирекция Устройство на територията и строителство към Община Павликени /л. 225/. От ОЕСУТ при Община Павликени е взето решение проектът за ПУП - Парцеларен план, да се съгласува със заинтересуваните експлоатационни дружества и администрации - Решение № 21 по т. 2 от Протокол № 5/ 12.10.2021г. на заседание на ОЕСУТ /л. 226/. В хода на процедурата са получени позитивнш съгласувателни становища от „Електроразпределение Север“ АД /становище за присъединяване на клиент изх. № ПУПРОК-8859 от 11.11.2021 г., л. 65/, от Българска телекомуникационна компания /съгласувателно становище рег. индекс 95-Б-247 от 10.12.2021 г., л. 228 и сл./ и от директора на РЗИ – Велико Търново /здравно заключение изх. № РД-259-11 от 12.04.2022 г., л. 227/. С Предложение вх. № 233/ 05.05.2022 г. /л. 216/, кметът на общината е внесъл предложението за одобрение от Общински съвет – Павликени/. По предложението са дадени отрицателни становища от постоянните комисии Общинска собственост, земеделие и гори /ПКОСЗГ/ и постоянната комисия по ТСУ, благоустройство, комунални дейности и транспорт /ПКТСУ/. Последвало е вземането на Решение № 553 по т. 2.5 от Протокол № 44/ 26.05.2022 г. от заседание на Общински съвет – Павликени, с което предложението е било отхвърлено. Решението на общинския съвет е било обжалвано от „Базалт България“ ООД и е отменено с Решение № 274/ 28.09.2022 г. по адм. дело № 468/ 2022 г. на АСВТ, влязло в сила на 21.10.2022 г. /л. 39 и сл./, като административната преписка е изпратена на ОбС – Павликени, за произнасяне с мотивирано решение по предложение вх. № 233/ 05.05.2022 г. на кмета на общината, в месечен срок от влизане в сила на съдебното решение.

След връщането на преписката, с Докладна записка № 559/ 09.11.2022 г. /л. 209/, председателят на общинския съвет е възложил на ПКТСУ и ПКОСЗГ да разгледат отново предложението на кмета на общината относно одобряването на ПУП – Парцеларен план, като изготвят становища и мотивиран проект за решение. Видно от приложените протоколи от заседания, предложението е било разгледано от три постоянни комисии към ОбС – Павликени - повторно от посочените две комисии, и от Постоянната комисия по административно-правни въпроси, обществен ред и законност /ПКАПВОРЗ/, на заседания проведени съответно на 17.11.2022 г. - на ПКСТУ и на 22.11.2022 г. - на ПКОСЗГ и ПКАПВОРЗ /л. 243 – л. 256/. Предложението не е прието от трите комисии, при гласуване съответно: в ПКСТУ – „за“ – 1 глас, „въздържал се“ – 1 глас, „против“ – 3 гласа; в ПКАПВОРЗ - „въздържал се“ – 2 гласа, „против“ – 3 гласа; в ПКОСЗГ - „въздържал се“ – 3 гласа, при двама отсъстващи от заседанието членове.

Като мотиви за отказа от ПКТСУ са посочени Решение № ВТ-2-3/ 2013 г. по оценка на въздействието върху околната среда на РИОСВ – Велико Търново и протокол от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС, като и в двата документа е посочено, че възложителят /„Базалт България“ ООД/ няма да изгражда електропреносна мрежа, а необходимата електрическа енергия ще се произвежда от дизелов електрогенератор. Отбелязано е и че допускането на изработването на проекта за ПУП – ПП не вменява в задължение на Общинския съвет да одобри предложението на кмета, както и че за неодобряването на предложението са взети предвид целесъобразността и обществения интерес. В аналогичен смисъл са и мотивите на Постоянната комисия по административно-правни въпроси, обществен ред и законност, като освен това е посочено, че с решението си комисията иска да защити интересите на жителите на с. Димча, гласували против кариерата на рефеендум, поведен през 2014 година. Междувременно в Общински съвет – Павликени е постъпило становище с изх. № 58/ 22.11.2022 г. от председателя на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Ти решаваш“ – гр. Павликени /л. 140/, в което се изразява подкрепа към Общински съвет Павликени за отказа за одобравяне на ПУП – Парцеларен план и за несъгласието на жителите на с. Димча и с. Върбовка с инвестиционното предложение. В становището е посочено, че е налице негативна промяна във времето с недостига на питейна вода за нуждите на с. Димча и с. Върбовка, която ще бъде допълнително засилена при реализирането на инвестиционното предложение. При разглеждането на предложението ПКОСЗГ се е позовала изцяло на цитираното становище на Сдружение с нестопанска цел „Ти решаваш“.

На свое заседание, проведено на 24.11.2022 г., Общински съвет – Пвликени е изслушал председателите на трите посочени по-горе постоянни комисии, които са докл***али становищата по одобряването на предложения ПУП – ПП и председателя на общинския съвет, който е направил предложение проектът да не бъде одобряван. Последвало е вземането на Решение № 653 по т. 1 от Протокол №536/ 24.11.2022 г. от заседание на Общински съвет – Павликени – предмет на разглеждания спор, с което не е одобрен проектът за ПУП - парцеларен план за елементи на техническата инфраструктура, извън границите на урбанизираните територии в обхват ПУП парцеларен за външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени /стр. 9-11 от протокола, л. 266 – л. 268 от делото/. Като мотиви за това решение са посочени проведени местни референдуми на 14.07.2013 г. в кметствата в с. Върбовка и с. Димча, на които болшинството жители са изразили своето несъгласие с предложението; изразени през 2013 г. отрицателни становища от СНЦ „Зелени балкани - Стара Загора“, Регионален фермерски съюз, Пещерен клуб „Дервент“ Инициативен комитет от жители на гр. Павликени, с. Димча и с. Върбовка до директора на РИОСВ - Велико Търново; Решение по ОВОС № ВТ-2-3/ 2013 г. на РИОСВ - Велико Търново, с което не се одобрява инвестиционното намерение на „Базалт България“ ООД за добив на строителни материали от находище „Станчова могила“, определение в протокол от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС, което не е отменено или изменено и в протокола е записано, че необходимата електрическа енергия ще се произвежда от дизелов електрогенератор; полученото отрицателно становище от 22.11.2022 г. от СНЦ „Ти решаваш“. Отбелязано е и че при вземане на решението са взети предвид постъпилите писмени и устни становища от жителите на Община Павликени и техните интереси, както и че решението е взето по целесъобразност, за да не се засегнат правата на група граждани и техните интереси. Посочено е и че актът не подлежи на контрол за законосъобразност по общия ред, предвиден в АПК. Няма данни кога решението на общинския съвет е доведено до знанието на „Базалт България“ ООД, жалбата срещу него пред АСВТ е подадена на 26.01.2023 година.

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя са представени посочените по-горе договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от 01.10.2018 г., Заповед № ОА04-9216/ 31.12.2020 г. на областния управител на Област Велико Търново, решение адм. дело № 468/ 2022 г. на АСВТ, а също и Протокол от съдебно заседание от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/2014 г. по описа на ВАС, с обективирано в този протокол определение за одобряване на споразумение от 02.11.2015 г., сключено между „Базалт България“ ООД и директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - гр. Велико Търново, в производство по съдебно обжалване на обжалване на Решение по ОВОС № ВТ-2-3/ 2013 г., издадено от директора на РИОСВ - Велико Търново. От ответника са представени административната преписка по издаването на оспореното решение, съдържаща обсъдените по-горе в решението документи, а също Решение № ВТ-05-ЕО/ 05.08.2013 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, документи от произвеждането на местни референдуми в кметствата в с. Върбовка и с. Димча, общ. Павликени, становища и възражения срещу СПУП и ТКП, впоследствие одобрени със Заповед № ОА04-9216/ 31.12.2020 г. на областния управител на Област Велико Търново, както и проекта за ПУП – Парцеларен план – предмет на оспореното решение, с техническото задание за изработването му.

По искане на страните от съда е назначена комплексна техническа и счетоводна еспертиза, с поставени задачи. Съгласно заключението на експертизата, с направените в съдебно заседание уточнения, при проверката на място на място в участък „Южен“ на стопанисваното от „Базалт България“ ООД находище, е установена трошачно-сортировъчна инсталация /ТСИ/ с техническа производителност 250 т/час, като за осигуряване на стандартен зърнометричен състав и модул на едрина на произвежданите фракции, допълнително ще се използва мобилна трошачно-сортировачна инсталация /МТСИ/. Електрическото захранване на съоръженията се осъществява от дизелов агрегат TBD 616 VI6 - Prime power, ICN(PRP) – с мощност от 882 kW и съответно посочени от ВЛ технически данни. Въпросният агрегат не е бил заварен на място при проверката, не е би установено да се извършва дейност по добив на инертни материали, било е видно че в минал период е имало такава дейност. По данни от документацията на „Базалт България“ ООД, ползваният дизелов агрегат не е собственост на дружеството, през 2022 г. бил е вземан под наем с месечна наемна цена е 18 000 лв., като на обекта е работил 62 дни в рамките на календарната година. За захранване на еллектрическите двигатели на наличната трошачо-сортировачната инсталация, при стартиране е необходима пускова мощност над 480 kW, след стартиране необходимата мощност за работа варира от 400 kW до 450 kW. Поради това посоченият в споразумението, одобрено с протоколното определение от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС, дизелов електрогенератор с мощност 35-70 kW не е в състояние да осигури пускова и работна мощност за инсталацията. Съгласно проекта и съгласувателното становище от 11.11.2021 г. на „ЕРП – Север“ АД, присъединяването към електропреносната мрежа е предвидено за мощност 500 kW, трифазно и ниво на напрежение 20KV. Присъединяването ще се осъществи посредством изграждане на трафопост тип БКТП 20kV/0,4V. Трафопостът ще се присъедини към BEJI 20 kV „Димча“, п/ст Павликени. От експертизата е изчислен /с подробни данни в табличен вид/, разход на дизелово гориво за генератор с мощност 882 KW, за час и общо за периода за който има данни да е ползван агрегата. От експертизата е направен сравнителен анализ между разходите за електроенергия, произведена от дизелов агрегат от посочения вид и тези при използване на електроенергия на свободния пазар от краен доставчик за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. /при съобразяване на брой работни дни за месец/. При извършване на изчисленията са съобразени цени на дизеловото гориво, съгласно предоставена от „Базалт България“ ООД счетоводна справка за закупено дизелово гориво през календарната 2022 г. и разходна норма по спецификация на електоргенератора, цените на електроенергия, доставени от енергоразпределителни дружества /ЕРД/ на свободния пазар, по данни на Независима българска енергийна борса, пазарен сегмент „Ден напред“, а във вариант и цените на подпомагане на l MWh ел. енергия, съгласно действащата към съответния месец Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти на ел. енергия, през 2022 г., одобрена със съответните решения на Министерски съвет. При анализа не са взети предвид разходите за наем на дизеловия агрегат и евентуални амортизационни отчисления, съответно мрежовите такси и такси за услуги при електроенергията, доставяна на свободния пазар. Съобразно така направените изчисления /таблица на л. 409/, стойността на l MWh ел. енергия, добивана от електрогенератор, помесечно през 2022 г., н***ишава тази на доставяната на свободния пазар през същия период, с изключение на месеците август и септември 2022 година. При вземане предвид компенсациите по Програма за компенсиране на небитовите крайни клиенти, стойността на ел. енергия, добивана от електрогенератор, н***ишава тази на доставяна от ЕРД за всички месечни периоди на 2022 година. Без да претендират за специални познания в областта на екологията, вещите лица считат, че захранването на инсталацията с електроенергия от преносната мрежа е по-малко замърсяващо околната среда, отколкото чрез електрогенератор с дизелово гориво. Според експертизата резултатите от референдум, проведен през 2013 г. и наличните в делото становища на граждани, НПО и др., не касаят осъществяването на проектираното електрозахранване, обстоятелсто, което се установява и при запознаване със самите налични в преписката документи. Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от страните и се цени заедно с останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, като заявител на проект за ПУП, който не е одобрен с обжалваното решение на общинския съвет. По делото липсват доказателства за момента, в който обжалваното решение е било доведено до знанието на „Базалт България“ ООД, поради което следва да се приеме, че оспорването на същото е извършено при спазване на срока по чл. 140, ал. 2 от АПК. Въпросният шестмесечен преклузивен срок срок е приложим в разглеждания случай, доколкото в решението на Общински съвет – Павликени неправилно е посочено, че същото не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност /л. 9, последен абзац/. Действително, в решението изрично е посочено, че при вземането му общинските съветници са се водили от съображения за целесъобразност, но и в този случай актът подлежи на съдебен контрол за наличието на оперативна самостоятелност и спазването на изискванията за законосъобразност. Оспорването при всяко едно положение е извършено преди изтичането на срока по чл. 140, ал. 2 от АПК, дори да бъдат взети предвид датата на провеждането на заседанието на ОбС – Павликени и тази на подаването на жалбата. Неоснователни са възраженията на ответника за ненадлежно упълномощаване на подалия жалбата и осъществяващ процесуалното представителство на оспорващото дружество, *** П.С. от АК – Хасково. Видно от приложеното пълномощно от 24.01.2023 г. /л. 48/, същото е издадено от Б.Л.Д. – който съгласно представената от самия ответник разпечатка от сайта на Търговския регистър и други документи /л. 303 – л. 313/, към момента на упълномощаването е управител на „Базалт България“ ООД, т.е. лице с правомощия да управлява и представлява дружеството /чл. 135, ал. 1, т. 2, чл. 141, ал. 2 от ТЗ/, съответно да възлага процесуалното представителство на същото по конкретни съдебни дела. Този извод не се променя от обстоятелството, че в пълномощното Борислав Досев е посочен като „изпълнителен директор“ на „Базалт България“ ООД, доколкото няма съмнения относно самоличността на издателя и действителната му длъжност, предвид правноорганизационната форма на оспорващото търговско дужество. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от ЗМСМА. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на оспорването.

След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, съдът намира обжалваното решение за издадено от орган със съответната материална компетентност, определена с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА. Съгласно първият от посочените текстове, подробният устройствен план се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината в едномесечен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от експертен съвет. Обявлението за решението се изпраща в 7-дневен срок за обнародване в „Държавен вестник“. По този ред се одобряват и проектите за линейните обекти на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищните образувания. Дефиницията за „техническа инфраструктура“ се съдържа в § 5, т. 31 от ДР към ЗУТ, като в нея попадат и линейните инженерни мрежи на електроснабдяването, какъвто е процесният обект. Решение е взето във връзка с внесено от кмета на общината предложение за одобряване на ПУП – ПП и неговото издаване е в правомощията на Общински съвет – Павликени.

Оспореното решение е взето при формално спазване на относимите разпоредби на чл. 27, ал. 1 – ал. 3 и чл. 28 от ЗМСМА, Глава III и Глава IV от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Павликени, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация на Община Павликени за мандат 2019 – 2023 г., относно провеждането на заседанията на общинския съвет, внасянето и приемането на неговите решения. Същото е взето по предложение вх. № 233/ 05.05.2022 г. от кмета на Община Павликени, съдържащо се по делото, след съдебната отмяна на първоначално взетото решение по това предложение и след даване на повторни становища от съответните постоянни комисии. Според данните от преписа от Протокол № 53 от заседание на общинския съвет, проведено на дата 24.11.2022 г., „за“ проекта за решение, предложен от председателя на общинския съвет /да не се одобрява предложения ПУП – ПП/ са гласували 19 души, „против“ – 0 и „въздържал се“ – 0. Или иначе казано - „за“ отправеното от кмета предложение са гласували 0 общински съветници, „против“ - 19 и „въздържал се“ - 0. При гласуването на процесното решение, са участвали 19 от общо 21 общински съветници, които са гласували поименно и това е отразено в протокола, т.е. при вземането на решението са били изпълнени особените изисквания, установени в чл. 27, ал. 3 от ЗМСМА, а на практика и тези по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА, като в чл. 129, ал.1 от ЗУТ не се съдържат особени изисквания за вземането от общинския съвет на решение за промяната на предназначението на земеделски земи от общинския поземлен фонд, извън тези по чл. 27 от ЗМСМА. Съобразно горното, съдът приема, че оспореното решение на Общински съвет – Павликени е издадено при спазване на установените за това процедурни правила.

Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания, че общинският съвет не се е произнесъл в определения му от съда едномесечен срок. Действително, в случая определеният Решение № 274/ 28.09.2022 г. по адм. дело № 468/ 2022 г. на АСВТ срок за произнасяне на администрътивния орган /съобразно датата на влизане в сила на съдебното решение/, е изтекъл два дни преди датата на вземане на процесното решение. Този срок обаче не е преклузивен и изтичането му не лишава органа от правната възможност да се произнесе по предложението на кмета на общината, нито обуславя самостоятелно незаконосъобразност на административния акт /аргумент от чл. 174, изр. второ от АПК и ТР № 1 от 17.09.2018 г. по т.д. № 4 от 2016 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия/. Дори непроизнасянето в определения от съда срок да се приеме за мълчалив отказ по предложението на кмета /арг. от чл. 58, ал. 1 от АПК/, това самостоятелно не обуславя незаконосъобразност на постановения впоследствие изричен такъв, доколкото произнасянето на административния орган предхожда подаването на жалбата. В тази връзка следва да се отбележи, че евентуално формираният мълчалив отказ на административния орган не е бил обжалван в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК. От друга страна, в случая забавянето на административния орган е минимално и не може да бъде категоризиарано като нарушаване на приципите на бързина и процесуална икономия, прогласени с чл. 11 от АПК. Предвид спецификата на конкретната процедура, с необходимите срокове за свикване на заседание на общинския съвет, срокове за изготвяне и предварително представяне становища на постоянните комисии и т.н., съдът намира че в случая административният орган е действал в кратък срок, необходим според конкретните обстоятелства и характера на административното производство.

Решение № 653 по протокол № 53 от 24.11.2022 г. от заседание на Общински съвет – Павликени е издадено в предвидената от закона форма и съдържа изложение на обстоятелствата, послужили като фактически основания за неговото издаване. Посочени са обстоятелствата, въз основа на които административният орган е обосновал отказа си, като част от тях са отразени и съдържащи се в преписката предхождащи издаването документи – протоколите от заседанията на постоянните комисии към общинския съвет, от дати 17.11.2022 г., съответно 22.11.2022 година. В тази връзка съдът съобразява и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. Отделно мотивите на ПК за доведени до знанието на общинските съветници при гласуването на предложението на пленарна сесия, а председателят на общинския съвет е направил изказване, в което допълнително е изложил мотивите за направеното от него предложение да не бъде приеман предложения от кмета ПУП – ПП. Относимостта на изложените от административния орган обстоятелства към формиране на обуславящите решението му изводи и правилността на тези изводи, не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието му с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжаваният акт съдържа и достатъчно ясна разпоредителна част, с посочване на адресата и предмета на отказа.

Същевременно като правни основания за вземането на решението са посочени единствено разпоредбите на 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, които уреждат правомощието на общинския съвет да одобрява устройствени планове от вида на разглеждания, като втората норма въвежда и определени процесуални предпоставки и изисквания при разглеждането на проектите /по предложение на кмета на общината, срок за произнасяне, начин на обявяване/. В мотивната част органът се е позовал и на нормите на чл. 36, ал. 2 от ЗМСМА /задължаваща общинските съветници да поддържат връзки с избирателите и да ги информират за дейността и решенията на ОбС/ и чл. 35 от АПК /изискващ произнасяне при изяснена фактическа обстановка и след обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако има такива/. В акта обаче не са посочени материалноправни норми, визиращи относимите към одобряването/отхвърлянето на проекта на ПУП – ПП юридически факти, чието проявление е предизвикало крайната правна последица. Доколкото в канкретния случая става въпрос за отказ предложението на кмета да бъде одобрено, тези правни основания не могат да бъдат изведени от него. Такива не се съдържат и в останалите предхождащи издаването на акта документи - решението на ОЕСУТ, решението за разрешаване изработване на проект за ПУП, протоколите от заседанията на ПК към общинския съвет. Коментираното непосочване на материалноправните основания за издаването на акта, освен че съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, препятства контрола за законосъобразност при упражняването дискреционните правомощия на общинския съвет, а освен това прави акта и материално незаконосъобразен, като лишен от конкретно законово основание.

Относно съответствието на оспореното решение с материалноправните разпоредби на закона:

Както се отбеляза, предмет на отправеното от кмета на Община Павликени предложение е одобряване на проект за ПУП - ПП за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии – трасе за подземен провод - ЕЛК /външно ел. захранване/ за обект: Външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени, изработен след разрешение, дадено с Решение № 351 по Протокол № 28/ 27.05.2021г. на ОбС – Павликени. Относно посочените в обжалвания акт фактически основания за отхвърлянето на това предложение, съдът намира следното:

Като първо основание за отказа на административния орган, са посочени резултатите от местни референдуми проведени на 14.07.2013 г. в кметствата в с. Върбовка и с. Димча, на които болшинството жители са изразили своето несъгласие с предложението. Следва да се отбележи, че видно от съдържащите се в делото доказателства /л. 174 - л. 205/, произведените през 2013 г. местни референдуми са с предмет отговор на въпроса дали жителите на съответните населени места са съгласни с изграждането и експлоатацията на една или повече кариери за добив на балазлт и варовици в землищата на с. Върбовка и с. Димча, общ. Павликени. Безспорно е, че резултатите от тези местни референдуми са били отрицателни, като болшинството от жителите са гласували да не бъдат изграждани такива кариери и тези резултати са обявени с решения на ОИК – Павликени. Също така безспорно е обаче, че изразеното при това допитване несъгласие на гражданите, не касае процесния проект за ПУП – ПП, а експлоатацията на самите находища, като при цитирания резултат от референдумите, единствените практически последици от произвеждането им са, че е препятствано инициирането на местен референдум по същия въпрос за срока, определен в чл. 41, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /една година от датата на произвеждане на референдума/. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от коментираните резултати от местните референдуми, доказателствата по делото недвусмислено сочат последващото учредяване на концесия за добив на подземни бгатства от находища в землищата на двете населени места, както и че към периода на провеждане на процедурата по приемане на спорния ПУП, въпросните находища се разработват и експлоатират. Поради това основателни са оплакванията на жалбоподателя, че в тази си част мотивите на оспорения административен акт са неотносими към предмета на заявеното пред него искане.

Неотносими към заявеният за одобряване проект за ПУП – ПП са и втората група мотиви, изложени в обжалваното решение, а именно – че през 2013 г. са били изразени отрицателни становища от СНЦ „Зелени балкани - Стара Загора“, Регионален фермерски съюз, Пещерен клуб „Дервент“, Инициативен комитет от жители на гр. Павликени, с. Димча и с. Върбовка до директора на РИОСВ - Велико Търново. Въпросните становища /л. 141 – л. 155 от делото/, освен че са дадени пред орган различен от ответника и за целите на друго производство, също касаят инвестиционното предложение за разработване и експлоатацията на находището „Станчова могила“, което е логично, предвид времевия период на изготвянето и представянето. Освен това, видно от съдържанието им, същите съдържат аргументи за възможни вредни въздействия върху околната среда – прахово и химическо замърсяване на земеделски земи, пасбища и ливади, водоизточници и открити водоеми, шумово замърсяване, загуба на питейна вода, унищожаване на горски насаждения, разрушаване на пътна инфраструктура, евентуално на наличната в близост пещерна система, намаляване на биологичното разнообразие в района. Дори без специални знания в областта на екологията е видно, че изброените аргументи не могат да бъдат отнесени към изграждането на електропровод. Тоест, освен формалната неотносимост на въпросните становища към процесния проект за ПУП-ПП, налице е и такава по същество, доколкото одобряването, а и последващата реализация на същия, не би могло да има за последица нито едно от коментираните в становищата вредоносни влияния върху околната среда. На последно място, както вече се посочи, проектът за който се отнасят тези становища, е бил реализиран към датата на взимане на процесното решение, поради което по-подробното им обсъждане в настоящото решение е безпредметно.

Изложеното изцяло важи и за съдържащите се в преписката възражения на собственици на имоти – земеделски земи в землищата на с. Димча, общ. Павликени и отрицателно съгласоувателно становище на „Водостнабдяване и канализация – Йовковци“ ООД /л. 93 – л. 139/. В мотивите на акта си административният орган не се е позовал на въпросните възражения, а за пръв път същите са представени и такова позоваване е направено в хода на съдебното производство. Навеждането едва пред съда на нови фактически основания с цел мотивиране на издадения административен акт, поначало е недопустимо с оглед разпоредбите на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а в случая коментираните възражения и по същество не обосновават оспорения отказ. Същите касаят проекта за Специализиран подробен устройствен план и за транспортно-комуникационен план за обекта на концесия, който е одобрен със Заповед № ОА04-9216/ 31.12.2020 г. на областния управител на Област Велико Търново – необжалвана и влязла в сила на 12.02.2021 г., т.е. преди първоначалното произнасяне на ОбС – Павликени по предложението за одобряване на процесния ПУП. Това на първо място предполага вече извършено привеждане на посочения план в съответствие със съществените изисквания на закона, вкл. гарантиращите опазването на околната среда. Отделно, изложените във възраженията доводи се отнасят основно до начина на по-нататъшно ползване на засегнатите от посочения проект недвижими имоти и обезщетяването на собствениците им или до възможните вреди за околната среда от експлоатацията на самата кариера за добив, поради което са изцяло неотносими към спорния проект за изграждане на електропровод.

На практика от всички становища и възражения, изброени в мотивите на обжалваното решение, единственото, дадено по повод процесния ПУП – ПП, е това от председателя на УС на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Ти решаваш“ - гр. Павликени /л. 140 от делото/. Дискусионно е доколко въпросното становище, постъпило след срока по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ, след решението на ОЕСУТ и след първоначалното произнасяне на ОбС – Павликени, два дни преди повторното обсъждане и гласуване на предложението за одобрение на ПУП, поначало би могло да служи като мотив за направения отказ. Вярно е, че сроковете по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ не могат да бъдат възприети като преклузивни, но разумът на закона сочи, че подаването на възражения, предложения или искания /както и на съгласувателните становища на заинтерсуваните администрации и контролни органи/, следва да предхожда разглеждането на предложението за одобрение на ПУП от ОЕСУТ, за да бъдат те взети предвид при произнасянето на този консултативен орган. Аргумент в тази насока дават и разпоредбите на чл. 128, ал. 12 - ал. 14 от ЗУТ, а друго тълкуване би обезмислило въвеждането на коментираните срокове, изтичането на които предхожда произнасянето на общинския съвет. В случая въпросното изискване не е спазено при подаването на становището на СНЦ „Ти решаваш“ - гр. Павликени, поради което, според настоящия състав, само на това основание същото не би могло да служи като основание за отказ по направеното от кмета на общината предложение. По-същественото в случая обаче е, че и в становището на СНЦ „Ти решаваш“ не са изложени съображения, относими към разгледания проект на ПУП – ПП, а отново са преповторени доводите за несъгласие на жителите на с. Димча и с. Върбовка, изразено с резултатите от местните референдуми, проведени през 2013 година. Посочени са и негативна промяна в обстоятелствата с недостига на питейна вода и невъзможност за осигуряване нуждите на посочените населени места, която ще бъде допълнително засилена при реализиране инвестиционното предложение на „Базалт България“ ЕООД. Освен, че в цитираните твърдения липсва конкретика относно негативните промени във водоснабдяването на двете села, дори те да бяха доказани настоящият състав не вижда как, вече настъпили, тези промени могат да бъдат обвързани с бъдещото одобряване и евентуално изграждане на процесния електропровод, при положение, че същият е съобразен с местоположението на наличните по трасето му водопроводи. Изводът от изложеното е, че и това становище, макар дадено във връзка с конкретния проект за ПУП, не съдържа аргументи, относими към неговата законосъобразност или целесъобразност, а единствено изразява общо недоволство от експлоатацията на находището „Станчова могила“. С това си съдържание становището по същество не може да обоснове направения от ответника отказ, а позоваването на него в мотивите на обжалваното решение има изцяло формален характер.

Следващото обстоятелство, посочено в обжалваното решение като мотив за постановения правен резултат, е наличието на акт на административен орган - Решение по ОВОС № ВТ-2-3/ 2013 г. директора на РИОСВ - Велико Търново, с което не се одобрява инвестиционното намерение на „Базалт България“ ООД за добив на строителни материали от находище „Станчова могила“. Въпреки позоваването на него както в решенията на ПК при ОбС при повторното разглеждане на предложението за одобряване на процесния ПУП, така и от самия общински съвет, посоченият акт не се номира в представената от ответника административна преписка. В случая това е без съществено значение, доколкото въпросният административен акт, след обжалването му по съдебен ред, е обезсилен с протоколното определение от о.с.з. от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/2014 г. на ВАС, в хипотезата на чл. 178, ал. 4, вр. с чл. 228 от АПК и чл. 221, ал. 6 от АПК, т.е. той не е съществувал в правния мир към момента на издаване на процесното решение на ОбС – Павликени. Само на това основание въпросният административен акт не би могъл да обоснове надлежно мотивиране на постановения от общинския съвет отказ, поради което е безпредметно по-нататъшното му обсъждане в настоящото изложение. Отделно, според посоченото от ответника, а и според времето на издаването му, посоченото по-горе решение на директора на РИОСВ - Велико Търново би следвало да касае не отхвърленият проект за ПУП – ПП, а инвестиционното намерение за добив на строителни материали от находището „Станчова могила“, при което, по аналогични на изложените по-горе съображения, то също е било неотносимо към предмета на разглежданото дело.

Последното упоменато в мотивите на оспореното решение основание за постановения отказ, е неспазване на споразумението между „Базалт България“ ООД и директора на РИОСВ - Велико Търново, одобрено с определение от 09.11.2015 г. по адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС. Конкретно е посочено, че съгласно отразеното в съдебното определение, при експлоатацията на находището няма да се изгражда електропреносна мрежа, а необходимата електрическа енергия ще се произвежда от дизелов електрогенератор с мощност от около 35 - 70 kW, като споразумението между аминистративния орган и жалбоподателя не е отменяно или изменяно. В подобна насока са и мотивите за отрицателните становища по проекта на ПК по ТСУ и ПК по административно-правни въпроси към ОбС - Павликени, отразени в съответните протоколи от проведените заседания на комисиите. В хода на делото се изяснява, че е ответникът визира пункт 7 от раздел „Спомагателни съоръжения и дейности“ от краткото описание на инвестиционното предложение на възложителя /стр. 7 от съдебния протокол от 09.11.2015 г., л. 324 от делото/, като счита одобряването и изграждането на процесното външно ел. захранване на участък от кариерата, би представлявало нарушение на споразумението. Видно от въпросния протокол, съдът е одобрил споразумение със следното съдържание: 1. директорът на РИОСВ – Велико Търново оттегля Решение по ОВОС № ВТ-2-3/ 2013 г. /стр. 4 от протокола/; 2. директорът на РИОСВ – Велико Търново одобрява осъществяването на инвестиционно предложение за „Добив на строителни материали – варовици, базалтоиди и техни продукти от находище „Станчова могила“ /при мотиви изложени на стр. 8 и стр. 9 от протокола и условия, посочени на стр. 9 – стр. 17 от протокола/; 3. Споразумяване между страните за разноските по делото /стр. 17 от протокола/; 4. Споразумяване между страните, че единствено изцяло одобреното споразумение ще изисква изпълнение на поетите задължения и ще означава, че отношенията помежду им са напълно уредени.

При така цитираното съдържание на одобреното от ВАС споразумение, на първо място се налага извод, че макар в същото да е инкорпорирано кратко описание на иинвестиционното предложение на „Базалт България“ ООД, въпросното описание не е част от условията, при които е постигнато това споразумение. Систематичното място на описанието е преди изложените мотиви на административния орган за оттеглянето на акта му, след които пък са изчерпателно посочени условията, при които са извършва това оттегляне, включително планът за изпълнение на мерките по чл. 96, ал. 1, т. 6 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Измежду коментираните условия /стр. 9 – стр. 17 от протокола/, липсва такова, касаещо начина на снабдяване на находището с необходимата за експлоатацията му електрическа енергия, както и ограничаващо максималната мощност на тази енергия. Видно е, че условията за одобряване на инвестиционното предложение от страна на директора на РИОСВ – Велико Търново /общи условия, фази „проектиране“, „откривно-подготвителни работи и преди започване на експлоатация“, „по време на екслоатоция и извеждане от експлоатация“/, са подробно разписани, вкл. с посочване на конкретните задължения на възложителя и време на тяхното изпълнение. Същите касаят опазването на околната среда, чрез предотвратяване замърсяването на почви и води, предотвратяване на почвена ерозия и извършване на рекултивация, охрана на растителни и животински видове, недопускане на наднормени шумови нива, опазване на евентуално установено материално и културно наследство, вкл. чрез провеждане на археологически разкопки, опазване здравето на работниците в обекта и т.н., но както вече се отбеляза не включват изисквания към начина на захранване с електроенергия, на техниката в експлоатационните участъци. Именно в този си вид условията, като част от споразумението между директора на РИОСВ – Велико Търново и „Базалт България“ ООД, са потвърдени от Върховния административен съд, а както самият ответник сочи, няма данни и не се твърди въпросното споразумение да е било отменяно или изменяно след одобряването му. При това положение е недопустимо условията по същото да бъдат допълвани чрез тълкуване, извън такова на съответния съдебния състав, аргумент за което е и разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от АПК, приравняваща потвърденото споразумение на влязло в сила съдебно решение. Тъй като в случая при мотивирането на оспорения акт от Общински съвет – Павликени, е извършено именно такова тълкуване, съдът намира, че то не може да служи за обосноваване на постановения правен резултат. Одобряването и изпълнението на предложения от кмета на общината проект на ПУП-ПП не би представлявало нарушение на потвърденото от съда споразумение, в каквато насока са доводите на ответния административен орган

За пълнота следва да се отбележи, че целта на всяко едно споразумение пред административния орган или пред съда, е да бъдат постигнати определени незабранени от закона правни последици, които по своя характер и обхват се определят от страните. Поради това, съгласно възприетото в съдебната практика, споразумението изначално не се ползва със сила на присъдено нещо /така Решение № 7547 от 22.06.2016 г. по адм. д. № 8091 от 2015 г. на ВАС/, а дори да не се съобрази това становище, предвид съдържанието на конкретното споразумение между директора на РИОСВ – Велико Търново и „Базалт България“ ООД, същото би имало сила едиствено за страните по делото. Тоест споразумението, с което е приключило адм. дело № 15524/ 2014 г. на ВАС, задължава дружеството-възложител за изпълнение на посочените в него условия, но единствено спрямо другата страна по това споразумение, в случая директора на РИОСВ – Велико Търново. Това е и лицето /в случая административният орган/, легитимирано да изисква дължимото от възложителя изпълнение. Общински съвет – Павликени не е бил страна в производтвото по делото пред ВАС, съответно потвърденото в това производство споразумение няма сила по отношение на него и не го задължава, нито ползва при упражняване на дейността му, вкл. и в процесния казус.

Извън обсъдените по-горе основания за постановения отказ, пред съда се навежа като допълнително такова и неспазване /опит за заобикаляне/ от страна на „Базалт България“ ООД, на клаузи от договора за концесия, сключен на 01.10.2018 г. с Министерски съвет на Република България. Като конкретни такива се сочат чл. 5, т. 6 и т. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 2, т. 1, б. „а“ от договора. Както вече се отбеляза, навеждането едва пред съда на нови фактически основания за отхвърляне на заявеното искане, е поначало недопустимо, доколкото органът е задължен да установи всички значими за случая факти и обстоятелства преди издаването на административния акт /чл. 35 от АПК/. По същество не се установява претендираното от ответника неизпълнение/за заобикаляне изброените клаузи от концесионния договор. Последните гласят следното: чл. 5, т. 6 и т. 7 „При осъществяване на концесията и на свързаните с нея дейности концесионерът е длъжен …. да не изгражда сгради и трайни съоръжения върху земята, на която или под която е находището на подземни богатства; да спазва указанията, давани от министъра на енергетиката при съгласуване на проектите; чл. 7, ал. 1 и ал. 2 „Концесионерът може да упражнява концесионна дейност само върху земя от концесионната площ, върху която е придобил съответни права и след приключване на необходимите процедури за промяна на предназначението й при условията и по реда на действащото законодателство. Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища“; чл. 8, ал. 2, т. 1, б. „а“ „Да извършва добива на подземните богатства по чл. 1, като изпълнява съгласуваните и/или одобрените проекти и планове, които се изискват с Решение № 227 на Министерския съвет от 12 април 2018 г. и с този договор“. Видно е, че нито един от цитираните текстове на чл. 5 и чл. 7 от договора не съдържа забрана за прокарването на захранващ електропровод до експлоатираното от жалбоподателя находище. В предложения ПУП-ПП не е предвидено въпросният електропровод да е разположен в участъка с подземните богаства, а да преминава през други поземлени имоти с цел осигуряване на електрозахранване на въпросния участък /графични материали на л. 332 до л. 335 от делото/. Съгласно чл. 12 от концесионния договор, концесионерът има право да изгражда сгради и съоръжения, извън границите на запасите и ресурсите на находището, в двата му участъка, свързани с ползването на концесионния обект, след предварително съгласуване със съответните компетентни органи, какъвто именно е и разглежданият случай. От друга страна предметът на извършваната от жалбоподателя концесионна дейност е експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ - строителни материали - варовици и базалтоиди, представляващи изключителна държавна собственост и не се твърди същият да упражнява тази дейност извън предоставената му концесионна площ, а прокарването на провод за ел. захранване не попада в цитирания предмет на концесионната дейност. Изцяло недоказани по делото са и твърденията, че чрез извършването на външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“ биха се нарушили съгласуваните и/или одобрените проекти и планове, изискуеми с Решение на МС № 227/ 12.04.2018 г. и указанията, давани от министъра на енергетиката при съгласуване на тези проекти. Въпросните проекти и указания не се съдържат в делото е не са правени искания за приобщаването им, като съгласно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже твърдяните от него факти. На последно място следва да се отбележи, че както самият договор, така и разпоредбите на Глава пета от Закона за подземните богатства, предвиждат достатъчно механизми за контрол при изпълнението задълженията на концесионера, без обаче общинските съвети да са сред органите, оправомощени да осъществяват такъв вид контрол.

Като краен извод от всичко изложено по-горе съдът намира, че една част от изброените в мотивите на оспорения акт или заявени пред съда, фактически основания за постановения отказ, са неотносими към одобряването на предложения от кмета на Община Павликени проект на ПУП – ПП, а останалите не кореспондират с установяващите се по делото факти. Същевременно в решението на ОбС – Павликени липсва позоваване на обстоятелства, релевантни към постановения правен резултат, вкл. обсъждане изпълнението на изискванията на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ.

Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗУТ, елементите на техническата инфраструктура, каквито са и преносните проводи и съоръжения към тях в неурегулираните територии /чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗУТ/, се предвиждат с устройствени планове, неразделна част от които са и план-схемите на техническата инфраструктура. С разпоредбата на чл. 45, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/ 22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /в приложимата редакция към датата на входиране на проекта и в тази към настоящия момент/, е въведена възможност в землищата извън границите на населените места да се изграждат обекти и съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на одобрен подробен устройствен план. В тези случаи както чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, така и чл. 45, т. 6 от Наредба № 8/ 14.06.2001 г. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените планове, предвиждат изработването и одобряването на отделен вид ПУП - парцеларни планове.

В конкретния случай процедурата по одобряване на ПУП-ПП е започнала по инициатива на „Базалт България“ ООД, като с Решение № 351 по Протокол № 28/ 27.05.2021 г. на ОбС - Павликени, е разрешено изработването на проект на парцелания план и е одобрено предложеното от дружеството техническо задание за изработване на същия. В съответствие с изискването на чл. 128, ал. 6 от ЗУТ, проектът е съгласуван по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗУТ със заинтересуваните администрации, специализирани контроли органи и експлоатационни дружества /л. 65 и сл., л. 227, л. 228 и сл./. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно здравно заключение изх. № РД-259-11/ 12.04.2022 г., издадено отдиректора на РЗИ – Велико Търново, проектът е съгласуван без забележки, липсва становище за изготвяне на ЕО или ОВОС. Относно трасето на външното ел. захранване за процесния участък от отдаденото на концесия находище, данните за възможната точка на присъединяване и за изграждането на трафопост, са предоставени от компетентното енергийно дружество „Електроразпределение Север“ АД, със становище за присъединяване на клиент изх. № ПУПРОК-8859/ 11.11.2021 г. и са съобразени в графичната и текстова част на ПП. Данните на енергийния оператор сочат, че в случая проектираното с парцеларния план трасе /част от което представлява възстановяване на съществувало в миналото трасе/, се явява икономически целесъобразно техническо решение за захранване с електричество на кариерата за добив на подземни богатства, без да се влошават условията за ползване на имотите, през които трасето преминава /общинска собственост/, като същевременно са спазени изискванията на Наредба № 16/ 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. От ответния административен орган не се твърди наличието на един или повече равностойни варианти на прокарване на въпросното трасе, няма данни този въпрос въобще да е обследван от него, извън запознаването с техническото задание за изработване на ПУП при неговото одобряване. От заключението на назначената експертиза се установява и че захранването на кариерата с ел. енергия чрез присъединяване към електропреносната мрежа, е икономически изгодно за дружеството, инициирало процедурата, като освен това ползването на електрогенератори с необходимата мощност за захранване на използваните машини в обекта, пратически не е в състояние да осигури ел. енергия, необходима за целогодишната им работа. В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че реализирането на проекта би повишило непомерно добива от находището, а от там и отрицателното влияние на този добив върху околната среда. Цялостният проект да добив и първична преработка, както и годишните проекти за всяка година от срока на концесията, както и евентуални изменения в тези проекти, подлежат на предварително съгласуване от министъра на енергетиката /чл. 8, ал. 2, т. 3 от договора за концесия/, което предоставя достатъчна гаранция срещу неговото неконтролирано повишаване. Неоснователни на последно място са и развитите в хода на делото доводи, че прокарването на трасето ще засегне множество земеделски имоти с поизтичащите от това негативни последици за техните собственици, вкл. ограничения на правото им на ползване, с произтичащите от това права за обезщетяване. Всъщност, видно от регистъра на засегнатите от трасето имоти към проекта за ПУП /л. 339/, се предвижда трасето да бъде изцяло разположено в имоти на Община Павликени, отредени за пътища /основната част селскостопански, горски или ведомствени/, а съгласно отразяванията в графичната част на плана, сервитутните линии на провода също са разположени изцяло в обхвата на въпросните пътища, като не се налага и промяна в предназначението на тези имоти. Отделно следва да се посочи, че по аргумент от чл. 193, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, процедурата по учредявяне на право на прокарване на отклонения от техническата инфраструктура не е поставена в зависимост от съгласието на собственика на съответния имот, респ. такова несъгласие не може да бъде пречка и за процедирането на проекта за парцеларен план. По отоншение на собствениците на такива имоти законодателно е предвидена процедура по обезщетяване, която не е в обхвата на разглеждания спор.

Съвкупната преценка на последно обсъдените обстоятелства налага извод за започната и проведена без нарушения процедура по изработването на процесния проект за ПУП-ПП и предлагането му за одобряване от Общински съвет – Павликени. Не се установява противоречие на предвижданията на проекта с цитираните по-горе разпоредби на ЗУТ и относимите наредби по прилагането му, нито с други императивни правни норми, вкл. такива гарантиращи благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението. Изработването на парцеларния план преследва и допустима от закона цел - да обезпечи техническата инфраструктура, необходима за експлоатацията от възложителя, на предоставеното му за концесия находище „Станчова могила“, в участъка в землището на с. Димча. Предвид съдържанието на становището на енергийното дружество за присъединяване на клиент изх. № ПУПРОК-8859/ 11.11.2021 г. и заключението на съдебната експертиза, се явява удовлетворено и изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ предвижданията на плана да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти.

Ответникът, позовавайки се на действия в условията на оперативна самостоятелност, е отказал одобряването на проекта за ПУП-ПП, с мотивите обсъдени по-горе и с аргумент, че зачита мнението на жителите на община Павликени, тъй като ще се засегнат правата на група граждани и одобряването/реализирането на проекта ще се окаже в противоречие с техните интереси. Както вече се посочи, изложените от органа основания за отказа, са или неотносими към конкретния проект, или не съответстват на установената фактическа обстановка по делото. Що се отнася до мнетието на жителите на Община Павликени и негативното засягане интересите на група граждани, уместно е да се отбележи, че в процедурата по изготвяне и одобряване на процесния ПУП са спазени изискванията за оповестяване по чл. 128 от ЗУТ. Независимо от това, в срока по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ и до първоначалното разглеждане на проекта от ОбС – Павликени, по него не са постъпили възражения, предложения или искания от заинтересувани лица. Възражение, и то само от едно сдружение с нестопанска цел, е постъпило непосредствено преди повторното разглеждане на предложението, като вече се обсъди, че по същетво това възражение не касае предвижданията на процесния парцеларен план. Тоест, в процедурата по изработването и предлагането за одобрение на този план, практически не са направени възражения от жителите на Община Павликени, вкл. на село Димча, както и от други заинтересовани лица. Така посоченото е една индикация, че заинтересуваните лица не са счели приемането и реализацията на конкретния ПУП - ПП, за увреждащи или застрашаващи техни интереси, вкл. чрез наднормено замърсяване на околната среда. Съобразно това съдът намира, че позоваването при произнасянето на административния орган, на възражения и становища, дадени в предходни времеви периоди и неотносими към конкретния проект, е некоректно, а самите прокламирани в мотивите на решението /и при обсъждането от ПК към общинския съвет/, цели за защита интересите на жителите на с. Димча, не биха могли да бъдат постигнати с отказа – предмет на разглеждания спор.

При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на ОбС – Павликени, не отговаря както на целта на специалния закон /чл. 1, ал. 1 от ЗУТ/, така и на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК. Безспорно, при издаването на акта си административният орган следва да защити обществения интерес, като едновременно с това постигне най-целесъобразното осъществимото устройство на конкретната територия. Ето защо при преценката на предложението за одобряване на плана, общинският съвет е дължал съпоставка спрямо интересите на всички засегнати от проекта заинтересувани лица, така че удовлетворяването на едни искания да не се извършва за смета на други. В случая несъмнено е налице икономически интерес на възложителя от одобряването и реализирането на ПУП, като същевременно не е заявен противопоставим интерес, вкл. екологичен, чрез възражения или предложения на засегнати лица. В тази връзка следва да се отбележи и че съгласно общоналоженото схващане, неопровергано до момента, използването на електроенергия от преносната мрежа при работата на машини и съоръжения, е по-благоприятно за околната среда, отколкото използването на ел. енергия, добита от генератори с вътрешно горене. След като предложеният план не засяга негативно интересите на други лица, с постановеният отказ не е намерен балансът между твърдяния от ответника обществения интерес и личния интерес на заявителя, а правните последици на акта засягат имуществената сфера на последния, в много по-голяма степен от най-необходимото. Поради това настоящият състав счита, че административният орган не е упражнил правомощието си по разумен начин, съответен на установената в закона цел. Несъответствието с целта на закона е елемент от цялостната проверка за законосъобразност на административните актове по реда на чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК, и подлежи на установяване и спрямо актовете, издадени в изпълнение на правомощия по оперативна самостоятелност.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение на Общински съвет – Павликени е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на общинския съвет, който след като прецени съдържащите се в административната преписка доказателства и при съобразяване указанията, дадени с настоящото решение, да вземе съответното решение по предложението с вх. № 233/ 05.05.2022 г., направено от кмета на Община Павликени, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

При този изход на делото разноски на ответника не следва да се присъждат. На оспорващото дружество следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи общо на 1 010,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна такса и 960,00 лв. – внесен депозит за възнаграждения на вещи лица. От оспорващия не се претендира присъждане на ***окатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2, чл. 174 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

Отменя по жалба на „Базалт България“ ООД с ЕИК 148149421, седалище и адрес на управление в ***, Решение № 653 по протокол № 53 от 24.11.2022 г. от заседание на Общински съвет – Павликени, с което не е одобрен проект за Подробен устройствен план – Парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии – трасе за подземен провод – ЕЛК (външно ел. захранване) за обект: Външно ел. захранване на участък „Южен“ от находище „Станчова могила“, разположен в землището на с. Димча, община Павликени, област Велико Търново с възложител „Базалт България“ ООД.

Изпраща административната преписка на Общински съвет – Павликени за произнасяне с решение по предложение с вх. № 233/ 05.05.2022 г. на кмета на Община Павликени, съгласно дадените в мотивите на решението указания, като определя срок за това един месец след влизане в сила на настоящото решение.

Осъжда Общински съвет – Павликени да заплати на „Базалт България“ ООД с ЕИК 148149421, седалище и адрес на управление в ***, направените по делото разноски в размер 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото *** П.С. от АК – Хасково, на посочения в жалбата служебен адрес: ***“.

Административен съдия: