Производството е по реда на глава XII от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, във вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Д. Н. Р., чрез адвокат Ламбева против Решение № 33 от 07.04.2025 г., постановено по а. н. д. № 229/2023 г., по описа на Районен съд- Костинброд, с което е изменено наказателно постановление Ф – 66/02.05.2023 г., издадено от ИД Директор на ОДБХ, като съда е преквалифицирал нарушението в такова по чл.132, ал.1 т.3б от ЗВМД, във връзка с чл.4 ал.1 т.4 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г.

Според касационният жалбоподател обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което са налице основания за неговата отмяна.

Редовно призован за датата на съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – София област, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

В съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.

Обжалваното решение е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Административнонаказателната отговорност на Д. Н. Р. е ангажирана по повод проверка извършена на 24.01.2023 г. в животновъден обект № ***, намиращ се в [населено място], [община], собственост на Рангелов. При физическата проверка е установено, че в животновъдния обект няма обособен вход, който да разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства. АНО е квалифицирал описаното нарушение като такова по чл.4 ал.1 т. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г., във връзка с чл.137, ал.10 от ЗВМД и на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

Като е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства РС е приел, че безспорно е налице извършено нарушение, но същото следва да се преквалифицира.

Както в АУАН така и в НП е прието от АНО, че е извършено нарушение на по чл.4 ал.1 т. 4 от Наредба № 44/20.04.2006 г., във връзка с чл.137, ал.10 от ЗВМД. Настоящият касационен състав споделя развитите от РС мотиви, че в случая Закон за ветеринарно медицинската дейност предвижда изрична разпоредба, която задължава собствениците на ЖО да осигуряват и спазват мерките за биосигурност – чл. 132, ал. 1, т. 3б, поради което именно под тази разпоредба следва да се квалифицира извършеното нарушение. Настоящият касационен състав приема, че са налице условията - еднаквост на фактите, в които се състои и прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението /какъвто случай е настоящият/. Съобразявайки се с цитираното ТР правилно въззивният съд е изменил процесното НП като е преквалифицирал санкционната норма в такава по чл.132, ал.1 т.3б от ЗВМД.

При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на касатора пороци, представляващи основания за отмяната му.

С тези съображения съдът намира, че обжалваното пред него решение на районен е съд е правилно, при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила, поради което следа да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административният съд – София-област, касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 07.04.2025 г., постановено по а. н. д. № 229/2023 г., по описа на Районен съд- Костинброд.

Решението е окончателно.