Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на адв. Хр. И., в качеството й на пълномощник на И. П. И. от с. Русаля, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1628461/13.02.2026г. на полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателя на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа и оплакване за липса на основания за налагането на ПАМ към момента на издаването й. Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1628461/13.02.2026г. на полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 18 месеца“. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че на 13.02.2026г., около 14,00 часа в гр. Павликени, оспорващият е управлявал собственият си лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. №[рег. номер] след употреба на наркотични вещества.

От така посочените факти ответникът е приел, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при който посочената ПАМ следва да се наложи водач, управляващ МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1628461/13.02.2026г. е връчена на жалбоподателя на 13.02.2026г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед, стр. 8 от делото. Жалбата е подадена чрез РУ – Павликени на ОД на МВР – В. Търново на 25.02.2026г., видно от поставения на нея вх. №311000-1320/25.02.2026г. Следователно срокът чл. 149, ал. 1 от АПК следва да се счита за спазен. Жалбата е допустима като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване и пред компетентния съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В конкретния случай следва на първо място да се установи дали заповедта за налагане на ПАМ е издадена от лице, притежаващо нормативно регламентираната правна възможност/компетентност/ за това. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „полицай“ в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново.

Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 16 и сл. от делото/, т. 2.3 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са служителите, определени със заповед на директора на ОДМВР – В. Търново за контрол по ЗДвП в структурните звена на ОДМВР – В. Търново в рамките на обслужваната територия. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно.

С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на данните от адмнистративнонаказателното производство срещу И. П. И., образувано със съставянето на АУАН серия GA, бл. №4155719/13.02.2026г.

Оспорваният индивидуален административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 АПК заповедта е връчена на жалбоподателя, което е надлежно удостоверено.

За неоснователно настоящият състав намира възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на производството, обосновано с обстоятелството, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена без да е бил налице резултатът от проведеното химическо изследване за наличие на наркотични вещества. В конкретния случай се касае за налагане на привременна ПАМ с превантивен и преустановителен характер, която има ограничен срок да действие/дорешаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца – чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП/, която се издава в рамките на образувано с издаването на АУАН административнонаказателно производство. Поради своя характер тази ПАМ има привременно действие и предварително изпълнение по силата на закона/чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/. Ето защо събирането на доказателствата в хода на административнонаказателното производство са последващи действия, които не могат да бъдат съобразени при издаването на заповед, от категорията на процесната.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им. В конкретния случай са установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

По делото не е била представена справката на експертно изследване на Медицинския институт към МВР на 2 бр. кръвни проби и 1 бр. проба с урина, взети в ЦСМП – В. Търново от И. И., тъй като същата не е била изготвена към момента на приключване на съдебното дирене. Двете страни обаче не са пожелали отлагане на делото за да бъде приета и приобщена тя към доказателствения материал. Следователно налично и меродавно е единствено проведеното изследване посредством проведеното изследване с техническо средство Дрегер “Drugtest 5000”, документирано посредством съставен протокол/стр. 11 от делото/.

Само и единствено оспорване на резултатите от теста и даването на проби за анализ не е достатъчно условие, за да се опровергаят резултатите от изследването, с които жалбоподателят не е бил съгласен. Както вече се посочи, че е било поскано изрично изчакване и приемане като доказателство на резултатите от проведеното изследване на дадените за анализ проби. Следователно от събраните доказателства съдът приема, че е надлежно установена визираната в закона предпоставка за налагане на процесната ПАМ.

Оспорваната заповед е издадена и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно установеното от фактическа страна налице е основание за налагане на принудителната административна мярка, която е със срок до решаване на въпроса за отговорността в образуваното административнонаказателно производство.

Разпоредбата на чл. 142 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като установяване на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По делото не са установени факти, различни от тези в административното производство, поради което издаването на обжалваната ПАМ е съобразено със закона.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на оспорващия.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на И. П. И. от с. Русаля, обл. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1628461/13.02.2026г. на полицай в РУ – Павликени при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.