Производство по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба, вх. № 3674/06.08.2025г. в АСВТ, подадена от името на собственици на самостоятелни обекти в сграда на адм. адрес: гр. Велико Търново, [улица], представлявани от домоуправителя М. Г. Н..

След проведена процедура „без движение“ са отстранени нередовностите на осповането, като седем лица са потвърдили действията, извършени от тяхно име без представителна власт и са упълномощили адвокат, който да ги представлява пред съда. Това са М. К. Б., Н. И. М., С. А. С., П. П. К., А. К. М., А. С. З. –П., Н. К. Н..

С Определение № 2661/13.08.2025г. е присъединено АД № 668/2025г., образувано по жалба на Д. С. Л., което съдът прие за общо разглеждане с настоящото, поради наличие на предпоставките за това.

Оспорва се Заповед №РД 22-1345/01.07.2025г. на кмета на О. В. Т., с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ ХIХ „за гаражи“ в кв.151 от плана на Велико Търново и проект за изменение на ПУП-ПЗ за новообразуван УПИ ХХI „за жил. строителство“ и съответно план-схема за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация за последния.

Жалбоподателите, всички представлявани от ****М. Л. от ВТАК, оспорват Заповедта като незаконосъобразна и искат да бъде отменена, в цялост. Изтъкват съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съобщаване на оспорения акт и настояват, че същият е материално незаконосъобразен, т.к. не отговаря на изискванията на ЗУТ. Жалбоподателите считат, че с предвидените промени в плана се засягат техни права, т.к. [улица]е без изход и тясна, а процесният УПИ е бил отреден за гаражи, които с оглед това и увеличения автопарк на собствениците са изключително необходими. Улицата е претоварена, има проблеми с паркирането и се затруднява достъпа на линейки, пожарни коли и др. при бедствия и извънредни ситуации.

В о.с.з. жалбоподателите се представляват от упълномощения адвокат, като лично се явява жалбоподателката Д. Лаловска. Процесуалният представител/ПП/ поддържа предявените жалби с изтъкнатите в тях съображения за процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на акта, като изтъква и липсата на мотиви кое налага промяна на предназнчението на УПИ. Претендира възстановяване на сторените разноски.

Ответникът – кметът на Община Велико Търново, представляван от упълномощения процесуален представител/ПП/ ангажира писмен отговор по жалбата, като изтъква доводи за нейната неоснователност. Отбелязва, че е изминал продължителен период от време от отреждането на имот „за гаражи“, а новият собственик на имота има други инвестиционни намерения. Тези обстоятелства показвали променените обществено-икономически условия, т.е. основание по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ. Същият ПП – служител с юридическо образование и правоспособност, представлява и заинтересованата страна/ЗС/-Община Велико Търново, поради липса на противоречиви интереси. Представя писмена защита, с която изтъква, че оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма. Съдържа фактически и правни основания, а процедурата по изменение на ПУП е спазена. Счита, че заключението на ВЛ като краен резултат потвърждава материалната законосъобразност на оспорения акт. Претендира разноски в полза на община В. Търново.

Заинтересованата страна, за която актът е благоприятен – търговското дружество/ТД/ “ИСМАР-05“ЕООД, с [ЕИК], гр.Велико Търново се представлява от упълномощения адвокат, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В представена писмена защита изтъква, че Заповедта е издадена от АО в кръга на неговата компетентност, предвидена в закона. Спазени са изискванията за форма и процедурата по издаването ѝ. Счита, че са налице фактическите основания, посочени в акта като такива за промяна на ПУП, а събраните доказателства, вклч. заключението на ВЛ потвърждават, че проектът за ЧИ на ПУП е съобразен с изискваният ана материалния закон. ПП обръща вниманието на съда върху факта, че доверителят ѝ е нов собственик на имота, който има право да прецени по какъв начин да се ползва от собствеността си. Желанието на живущите същият да остане незастроен, за да го ползват нерегламентирано за отдих и да не се натоварва [улица]не е нормативно защитимо. Обстоятелството, че жалбоподателите са придобили имоти в сграда/бивше общежитие/ без гаражи и осигурени паркоместа не следва да ограничава правата на доверителя ѝ. Моли съда да съобрази тези аргументи и да отхвърли жалбите. Претендира разноски.

Заинтересованите страни ТД „ЕКО БЪЛГАРИЯ “ЕАД гр. София и Агенция „Пътна инфраструктура“ София не се представляват и не ангажират становище по спора.

Като заинтересовани страни по делото са конституирани и собствениците на самостоятелни обекти в сгради, находящи се на [улица] №3, имоти непосредствени съседи на процесния УПИ. Всички те се предсатвляват от назначения от съда, на основание чл.136, ал.1 от АПК, общ процесуален представител. ***К. от ВТАК ангажира становище за допустимост на жалбите и счита, че ЗС, които предсатвлява имат права, защитени с нормата на чл.131, ал.1 от ЗУТ. Изразява становище по доказателствените искания на страните и предлага на съда да се произнесе съобразно ангажираните доказателства и заключението на ВЛ по СТЕ. Моли съда да му заплати АВ съответно на положения труд при съобразяване на Наредба № 1/09.07.2004г.

Видно от административната преписка/ОЗ и графична част/ с одобрения проект за изменението на ПУП се постига изменение на предназначението на УПИ ХIХ, отреден „за гаражи“ в кв.151 от плана на Велико Търново в новообразуван УПИ ХХI „за жил. строителство“. Този факт се визира от хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, която гласи, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана. Поради това, жалбоподателите, доказали собственост върху самостоятелни обекти в сградите на [улица] №3/разположени в един УПИ XVI/, за които ВЛ установи, че са непосредствени съседи на процесния УПИ ХIХ, се явяват заинтересовани лица по смисъла на нормата на чл.131, ал.1 от ЗУТ. Това от своя страна сочи наличието на правен интерес от заявеното оспорване и им предоставя надлежна процесуална легитимация в процеса като жалбоподатели и съответно ЗС. Във връзка с този извод, съдът прие жалбата за допустима, т.к. е подадена против подлежащ на оспорване административен акт от категорията на актовете по чл. 214, т. 1 от ЗУТ от заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал.2, т.4 от ЗУТ. Жалбата е депозирана до родово и местно компетентния да я разгледа съд, този по местонахождението на имота, съгласно чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Оспорването е направено в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, т.к. Заповедта е съобщена на жалбоподателите чрез Д. Лаловска срещу разписка лично на 22.07.2025г. като член на УС на ЕС в същия блок. Жалбите са постъпили на 05.08.2025г. в ССЕВ.

Съдът констатира, че указанията му да бъдат представени доказателства за право на собственост на СО в сграда на [улица], т.е. за надлежната процесуална легитимация на М. К. Б. и А. С. З. –П., като жалбопдатели, не са изпълнени. Същите не представят документ за право на собственост, не фигурират в списъка на АО/по данни от АГКК, АВп или МДТ на Общината. Поради това жалбите на същите се явяват недопустими и производството по отношение на тях като жалбоподатели следва да се прекрати.

Разгледана по същество жалбите, съединени в настоящото производство, са НЕОСНОВАТЕЛНИ при следните съображения по фактите и правото:

С проекта на доклад по делото съдът указа на ответника, че носи доказателствената тежест да установи пред съда наличието на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В т.ч. наличието на визираното основание за изменение на плана, предвидено в хипотезата на чл.134, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗУТ, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът и в какво се изразяват същите. В тази връзка АО представи з.к. от административната преписка. На оспорващия съдът указа да подкрепи с доказателства твърденията си в жалбата, като ангажира съдебна техническа експертиза.

Делото е основано на писмени доказателства, представени съответно от ПП на жалбоподателите/относно процесуалната им легитимация/ и з.к. от административната преписка. Същите доказателства не са оспорени. Изслушано е заключение на ВЛ архитект по допуснатата СТЕ. Съдът кредитира същото с доверие като обективно и компетентно дадено и не е оспорено от страните с ангажиране на допълнителна или разширена експертиза.

Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства. Прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност по вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК. При това, съдът намери за установено следното по фактите:

1.С Договор за замяна на недвижими имоти от 23.01.2017г./вписан с рег. № 1433/28.02.2017г., акт №21, том III в Служба по вписванията/ дружеството “ИСМАР-05“ЕООД, с [ЕИК] придобива право на собственост върху множество имоти, които са били собственост на Община Велико Търново, между които и процесният с идентификатор 10447.514.370 по КККР на гр. Велико Търново, представляващ УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 по ПУП на града.

2. Дружеството подава Заявление вх. № 5300-7681-1/26.04.2024./допълнено на 25.06.2024г./ за одобряване на задание и разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП за този имот. Главният архитект на Общината ангажира положително становище и в резултата е издадена Заповед № РД22-1883/29.08.2024г., с която кметът на общината одобрява представеното техническо задание и разрешава да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ с конкретно посочени условия, които целят създаване на градоустройствена основа за застрояване на жилищна сграда.

3.С. З. вх. № 5300-7681-3/28.03.2025г. ТД “ИСМАР-05“ЕООД, с [ЕИК] представя в Общината проект за изменение на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване/ИПУП-ПРЗ/ за УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 по плана на гр. Велико Търново/ПИ с идентификатор 10447.514.370 от КККР на града/ и план-схеми за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация.

3.1.Проведени са необходимите процедури по обявяване на проекта и одобряването му. Постъпило е възражение от собствениците в етажна собственост на адрес [улица]за проблеми с инфраструктурата, паркирането и затруднене достъп при бедствия и аварии. Проектът за ИПУП е предложен служебно за съгласуване по реда на чл.128а от ЗУТ от експлоатационните дружества.

3.2. Общинският експертен съвет по устройство на територията/ОЕСУТ/ е разгледал възражението на ЕС в сградата на [улица] го е намерил за неоснователно. Предвид това и като преценил, че са спазени законовите изисквания за по изработване на внесения проект за изменение на ПУП и Експертният съвет го приема с Решение № 45 по Протокол №5/04.06.2025г., кат опредлага на кмета на общината да го одобри.

4. В резултат на проведената административна процедура е издадена Заповед № РД 22-1345/01.07.2025г. на кмета на община Велико Търново, с която е одобрен внесеният проект за изменение на ПУП за УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 по плана на гр. Велико Търново/ПИ с идентификатор 10447.514.370 от КККР/, а именно:

4.1. ПУП-ПР като се заличава съществуващия УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 и се създава нов УПИ XXI „за жилищно строителство“ от кв.151 на града, в границите на заличения имот.

4.2. ПУП-ПЗ за новообразявания УПИ XXI „за жилищно строителство“ от кв.151, като за имота се определя режим на застрояване в съответствие с устройствената зона, в която попада(Жс), при следните показатели и условия:

характер на застрояване – средно с височината - до 15м.;

плътност на застрояване - макс. 50%;

коефициент на интензивност /Кинт/ - макс.2;

озеленена площ – мин.30%;

начин на застрояване - свободно, обозначено с ограничителни линии на застрояване.

4.3. Одобреният проект за изменение на плана включва и план-схеми за електроснабдяване и водоснабдяване и канализация за новообразувания УПИ XXI „за жилищно строителство“ от кв.151 по плана на гр. В. Търново.

5. Така постановената Заповед на кмета е съобщена на част от заинтересуваните лица, в т.ч. на собствениците на жилища от сградата на [улица]. Поради това с постъпването на жалбата в съда последният на основание чл. 162, ал. 1 от АПК постанови да се връчат преписи на тези лица, на които тя не е връчена от административния орган/вж. Протокол о.с.з., проведено на 30.10.2025г./. В резултат няма депозирани нови жалби пред съда.

5.1. В преклузивния срок са постъпили жалби пред АСВТ срещу Заповед № РД 22-1345/01.07.2025г. на кмета на община Велико Търново, по които е образувано настоящото производство.

6. В хода на съдебното следствие е прието заключението на вещо лице/ВЛ/ архитект. Съдът кредитира същото с доверие, кат обективно и компетентно дадено. Прецени го съвкупно с целия доказателствен материал, съгласно чл.202 от ГПК.

6.1. Въпросите към ВЛ са поставени от страните и съда. Констатациите на ВЛ в приетото по делото заключени относно устройствената обстановка са, че имотът попада в южната периферия на кв. 151 и е част от зона 6/Жс от ОУП на града – жилищна със средна височина. Процесното ЧИ на ПУП-ПРЗ е допуснато въз основа на техническо задание, одобрено от кмета на общината, а като обем и съдържание отговаря на минималните изисквания на Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Съдържа посочените части - ПЗ, ПР върху скица от действащия ПУП, Схеми ВиК и Електро. Представена е извадка то действащия ОУП. Чертежът е оформен съгласно изискванията на Наредба №8, като цветовите означения са изведени в легенда, а в матрицата са дадени устройствените параметри, устновени за зона Жс съгласно Правилата и нормативите на ОУП на гр. Велико Търново. ВЛ посочва, че посочената в матрицата плътност на застрояване е значително по-малка от допустимата по правилата за зона Жс по Наредба №7 и съответно специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на Велико Търново, поради необходимото голямо отстояние към прилежащата от юг [улица].

6.2.На конкретно поставените въпроси ВЛ е отговорило следното:

6.2.1. Сградите с адм. адрес [улица] №3 са разположени в един УПИ XVI. Това дава възможност на съда да определи, че видно от графичната част към плана този УПИ е непосредствено съседен на УПИ, предмет на разработката, което потвърждава допустимостта на жалбите.

6.2.2. Експертът установява, че отреждането на имота “за жилищно строителство“ съответства на предвижданията на ОУП, т.к. същият попада в зона за средноетажно жилищно строителство. Отреждането на УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 е станало с действащия понастоящем ПР на града, като имотът е незастроен.

6.2.3. Според ВЛ одобреният проект за частично изменение на ПУП-ПРЗ съответства на минималните изисквания за обем и съдържание по Наредба №8 от 2001г. на МРРБ. Има необходимите приложения и графична част.

6.2.4. Експертът пояснява, че по същество процесната разработка представлява ЧИ ПУП-ПР и ЧИ ПУП-ПЗ, като изменението на регулацията се състои в промяна на предназначението на имота – от УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 се преотрежда в нов УПИ XXI „за жилищно строителство“ , като графичната и текстовата част на това изменение съотвества на Наредба №8.

6.2.5. Относно проекта за ЧИ на ПУП-ПЗ изследването на ВЛ установява, че поектното решение е изпълнено със съответните означения за отделните елементи на ПЗ, съгласно приложенията на Наредба №8, като цветовите означения са изведени в легенда. Определени са ограничителните линии на застрояване за две петна – за средно и за ниско застрояване. Отстоянията на застроителните линии към границите на УПИ са установени съгласно законовите правила. Така към прилежащата на север задънена улица са по имотната граница. Към прилежащата на запад бензиностанция/газстанция – на 3м за малкоетажната част и на 1/3Н за средната част, съгласно чл.31, ал.1 от ЗУТ. Отстоянията от източната граница на УПИ XXI са определени за ниско етажната част на 6м от разположената в прилежащия УПИ XVI триетажна жилищна сграда. ВЛ посочва, че т.к. тази сграда е изградена на 2,4м от регулационната граница то фактическото отстояние на новопредвиденото застрояване в УПИ XXI е 3,6м. за да се спази изискването на чл31, ал.4 от ЗУТ. По тази причина и за средноетажната част ограничителната линия на застрояване е предвидена на 1/3Н +0,6м. Към южната гряница на УПИ XXI ограничителната линия е установена съгласно чл.26 от ЗУТ, който определя разположението на външнат линия на застрояване към улиците о първостепенната улична мрежа. В случая е приложена ал.3 на чл.26 от ЗУТ, която допуска намалени отстояния към ПУМ, когато се запазват заварени сгради със строителен режим в ПУП-ПЗ. В случая това е сградата в УПИ XVI, т.е. по линията на съществуващото застрояване в този съседен УПИ.

6.3. ВЛ установява, че предвиденото по действащия ПУП застрояване „за гаражи“ не е реализирано, нито преди, нито след замяната на имота от Общината. Устройствената обстановка в зоната на разработката не се е променила съществено и се изразява главно в увеличено транспортно натоварване. Тъй като сградите в УПИ XVI нямат предвидени гаражи и паркиране, при съвременния етап на моторизация създава сериозно натоварване на прилежащата към север задънена [улица]. В този смисъл мнеието на експерта е, че необходимостта от гаражи не е отпаднала, а дори е изострена. Към момента паркирането се осъществява крайулично/10-12 места, което не е достатъчно/, по северния фронт на [улица]има изградени гаражни клетки. ВЛ отбелязва, че съгласно чл.43, ал.1 от ЗУТ необходимите гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на УПИ, което по подразбиране ще бъде приложено и към новообразувания УПИ. Но въпреки това според него е очевидно, че транспортното натоварване по [улица]ще се увеличи.

6.4. На въпроси при разпита в о.с.з. ВЛ уточнява, че в този имот е невъзможно да се изградят гаражи, защото достъпът ще бъде невъзможен предвид денивелацията на терена откъм ПУМ. Ако се прави многоетажен гараж с достъп само от прилежащата [улица], това ще наложи рампи за достъп, които ще заемат огромна площ и според него решението не е целесъобразно. Би могло да се изгради едноетажен паркинг гараж, за да събере повече коли от порядъка на 15-20 коли при целесъобразно решение, но това не е достатъчно. Не е технически неосъществимо да се прави многоетажен гараж, т.к. решение с асансьори не е приложимо в случая. Сградата в съседния УПИ е построена през 60-те години, между 65г. и 70 г., а ЗТСУ не е имало изискване в жилищните сгради да има гаражи. Тя не е сторена за жилищна сграда, а за общежитие, т. нар. виетнамско общежитие. Тази сграда не е имала нито гаражи, нито изискване да има гаражи. Предходният устройствен план, изменение на който представлява процесният, е създаван във време, в което степента на моторизация е била 0,2 автомобила на едно семейство. В момента тя е близо до 1 при практически непроменени транспортни елементи – пътна мрежа, паркиране и т.н. Има органично и неизбежно тежко претоварване с автомобилен трафик както в движение, така и като стоянки. Това е тежко положение, което няма устройствено решение. Това не е проблем само в България. Според експерта този план поради малкия си обхват, не може да реши проблемите с паркирането в квартала. Те са заварени и ще останат и след него. Този план е твърде малък по-обхват, за да промени съществено ситуацията.

Горните фактически констатации са основани на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, представени с административната преписка и заключението на ВЛ, които не са противоречиви. Спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали с одобрения проект за ЧИ ПУП-ПРЗ се нарушават изискванията на ЗУТ и в частност дали със смяна на предназначението на новообразувания УПИ/от предвиден „за гаражи“ в такъв „за жилищно строителство“/ се влошава драстично устройствената ситуация в квартала и в частност въпросът с паркирането и гарирането на автомобили на [улица].

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Изнесените в жалбата твърдения за факти разкриват правен спор с административно естество, който се поражда в отношенията между граждани, съсобственици на СО в сграда в съседен на процесния урегулиран поземлен имот и административен орган/АО/, разполагащ с властнически правомощия да издава актове по устройство на територията, вклч. да одобри изменение на подробен устройствен план – ПРЗ за конкретен УПИ.

Приложим материален закон при издаване и обжалване на оспорения индивидуален административен акт/ИАА/ е Закон за устройство на територията – специален по материя такъв. Приложим процесуален закон – субсидиарно в административната фаза на производството и пряко в съдебната е АПК.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № РД 22-1345/01.07.2025г. на кмета на О. В., с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване/ИПУП-ПРЗ/, като с ЧИ на ПУП-ПР се заличава съществуващия УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 и се създава нов УПИ XXI „за жилищно строителство“ в границите на заличения имот, а с ПУП-ПЗ за новообразявания УПИ XXI „за жилищно строителство“ от кв.151се определя режим на застрояване в съответствие с устройствената зона, в която попада(Жс). Одобрени са и план-схеми за ВиК и Електро.

В съдържанието на оспорената Заповед не е посочено изрично, но с оглед данните по преписката и посоченото правно основание, фактическо основание на акта е настъпването на съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът - чл.134,ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ЗУТ.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши цялостна служебна проверка за наличие на основания по чл.146 от АПК за отмяната на оспореният индивидуален административен акт/ИАА/. При това установи следното:

С обжалваната Заповед е постановено изменени на ПУП-ПРЗ за конкретен имот. Това правомощие съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ е отредено за кмета на съответната община. Нормата отрежда, че подробният устройствен план в обхват до един квартал се одобрява със Заповед на кмета на общината. Поради това съдът прие, че обжалваната Заповед за изменение на ПУП-ПРЗ е издадена от компетентния за това административен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия.

ЗУТ не поставя специални изисквания за формата на акта. Приложими са общите такива по чл.59 от АПК. Обжалваното властническо волеизявление е обективирано в писмена форма. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Има съобразителна и разпоредителна част, в която волята на автора на акта е ясно разбираема. Посочени са фактическите и и правни основания на акта. АО е посочил, че са налице променени инвестиционни намерения на собственика на имота. Като безспорно между придобиването на имота през 2017г. и одобряването на действащия ПУП през 2003г. са изминали много години, което действително е довело до промяна на обществено-икономичските условия. Заповедта съдържа мотиви, които позволяват съдебния контрол по същество и не накърняват правото на защита на жалбоподателите. Поради това съдът намира, че в случая изискванията за форма на ИАА са спазени при постановяване на процсената Заповед.

В хода на административната процедура са извършени съответните обявявания на ЗС, съгласуване на проекта с експлоатационните дружества и одобряването му от ОЕСУТ. Въпреки поддържаното от ПП на жалбоподателите, съдът не установи процесуални нарушения, които да са съществени такива и поради това да са основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. За проведената административна процедура собствениците на СО в сградата на [улица]са уведомени и са могли да депозират своите възражения. Същите са разгледани от ОЕСУТ и са намерени за неоснователни. Авторът на ИАА е споделии мнението на помощния орган и е уведомил недоволните граждани за преценката си, че не сочат конкретни нарушения на действащото законодателство – нито относно параметрите на застрояването, които отговарят на ОГП и специф. Правила за приложението му във В. Търново, както и размерите на прилежащата улица /вж. рег.№94ММ-1232-2#1/14.07.2025г./. Освен това, в хода на съдебното производство същите оплаквания бяха изследвани от ВЛ и не се установи връзката им с конкретния проект за изменение на ПУП.

По отношение на съответствието на оспорената Заповед с материалния закон съдът прие следното:

Изработването на проект за ПУП или неговото изменение е част от процеса по устройство на територията в държавата и следва да гарантира нейното устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене. Поради това инвестиционното намерение за строителство, преди да бъде разрешено и реализирано същото, минава етапи на одобряване на техническо задание и разрешение за изготвяна на проект за план, който впоследствие се одобрява от помощен орган/ОЕСУТ/ и в заключение се издава заповед на кмета на общината, с която одобрява предложения проект на план за изменение на ПУП, както в случая. Резултатът от този процес и неговите етапи съответно са достигнали до съдебна проверка, при която се изследва и материалната законосъобразност на одобреното изменение. Тази преценка се формира на база извода за съответствието на проекта за изменение на ПУП с изискванията на ЗУТ, Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове/на МРРБ/, Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони да се установи/на МРРБ/. Необходимо е да се изследва и въпросът дали в случая ЧИ ПУП-ПРЗ е в съответствие с ОУП на града и специфичните правила и нормативи за неговото приложение/Правилата/.

На тези въпроси бе даден отговор с помощта на специалните знания на ВЛ архитект. С оглед установеното от фактическа страна относно обема и съдържанието на разработката, приложенията и графичната част към същата се налага еднозначният извод, че одобреният с оспорената Заповед проект за ИПУП-ПРЗ е материално законосъобразен. Тъй като същият е съобразен с изискванията на горепосочените нормативни актове/ЗУТ и наредбите по приложението му/, както и с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Велико Търново и приетите Правила и нормативи за прилагане на общия градоустройствен план със специфични правила и норми за устройство на територията на гр. В. Търново. УПИ попада в зона за жилищно строителство по ОУП , със средна височина, като параметрите и интензивността на застрояването са съобразени с изискванията на този вид зона, като спазени и изискванията за отстояние при определяне на ограничителните лини на застрояване. Спазени са и специфичинте Правила за територията на гр. Велико Търново, които в случая сочат плътност на застрояване 50%/по-ниска от тази по Наредба№7/, макс. интензивност на застрояване2,0 и мин. озеленена площ 30%, а характер на застрояването – средна височина до 15м.

По основното възражение на жалбоподателите за свръхнатоварването на прилежащата [улица]. Според ВЛ това е факт, като преценката му е, че изграждането на гаражи на нива е практически невъзможно, а при това каквото и строителство да се извърши в процесния УПИ това ще привнесе допълнително транспортно натоваравена на улицата. Експертът посочва, че този проблем/увеличен автопарк и остаряла и несъответна пътна мрежа и стоянки/не е само в квартала или на тероторията на гр. В. Търново, нито само национален. Но е категоричен в извода си, че процесната промяна в плана нито създава проблема, нито може да го реши. Според експерта този план поради малкия си обхват, не може да реши проблемите с паркирането в квартала. При това е несъмнено, че според изискванията на чл.43, ал.1 от ЗУТ необходимите гаражи и места за паркиране следва да се осигурят в границите на процесния УПИ. При тези констатации и изводи на ВЛ, на които съдът се доверява, се налага изводът, че одобреното изменение на ПУП е законосъобразно. Макар необходимостта от допълнителни гаражи и места за паркиране да не е отпаднала, то процесното ИПУП нито създава проблема, нито може да го разреши. Собствениците на СО в сградите на [улица] №3 несъмнено имат изтъкнатите във възражението затруднения, но искането им в този УПИ да не се строи не е защитено чрез конкретна правна норма. И това е така, защото границите на технита права и законни интереси свършват там където започват правата на другите правни субекти. В случая такъв подход/да се забрани ново сторителство в имота или квартала/ би нарушил правото на инвеститора да се ползва спокойно от своята собственост. Право, което му е гарантирано от нормата на чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България и ЕКПЧОС/§1 от доп. Протокл към нея/. Решението на такъв вид проблем е чрез различна градоустройствена политика на Общината, която би трябвало да намери отражение в ОУП на града, а не чрез възпиране на ЧИ на ПУП в случая. Да се намерят подходящи терени, които при нужда да се отчуждят и да се реализират така необходимите гаражии паркоместа.

В заключение съдът не установи да са допуснати нарушения на императивни норми на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му при одобряването на процесния проект за ЧУ ПУП-ПРЗ за УПИ УПИ XIX „за гаражи“ в кв.151 по плана на града. Поради това по изложените мотиви решаващият правен извод на съда е, че жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК; на ЗС, за която актът е благоприятен – чл.143, ал.4 от АПК, както и да се изплати възнаграждението на особения ПП по чл.136, ал.4 от АПК.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2 предложение последно от АПК и чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, VII - ми адм. състав на АСВТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на М. К. Б. и А. С. З. –П., като недопустими поради недоказано право на собственост за СО в сградите на [улица]или №3 и поради това при липса на надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, като ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на същите.

ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено с жалбите на Д. С. Л. и Н. И. М., С. А. С., П. П. К., А. К. М., Н. К. Н. срещу Заповед № РД 22-1345/01.07.2025г. на кмета на Община Велико Търново, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за УПИ ХIХ „за гаражи“ в кв.151 от плана на Велико Търново, като се променя предназначението на същия „за жилищно сторителство” и се образува нов УПИ ХХI в кв. 151.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, като касационната жалба се подава чрез АСВТ.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото, чрез упълномощените ПП.