Производството е образувано по жалба на Г. В. Г. чрез адв. Николова срещу Решение №9001-40-255#2/24.03.2025г. на директора на ТП на НОИ София област.

Твърди се , че решението е незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалните и материалните правни норми. Според жалбоподателя, в разпореждане №22225738326 от 30.09.2022г. не е начислена добавката от 60лв. по ПМС№479/30.12.2021г., както и добавката по пар. 7, ал.1 от ЗБДОО/2022г. в ежемесечен размер на 30,74лв..Добавките не са начислени и с Разпореждане№22231677664/30.06.2023г. и с Разпореждане №2224169051 от 30.06.2024г.. В обжалваното решение административният орган си противоречи като в мотивите посочва, че добавката-ковид е включена в размера на преизчислената лична пенсия, а на стр. 3 сочи, че няма основание към отпуснатата пенсия да се изплаща ковид добавки и индивидуални разлики.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да присъди направените разноски .

В първо с.з. жалбоподателя, редовно призован се представлява от адв. Николова, която поддържа жалбата. По същество адв. Николова моли да се уважи жалбата, претендира разноски в размер на 750 лв., съгласно представен списък. Подробни съображения излага и в писмена защита.

Ответникът, редовно призован се представлява от юрисконсулт Брусева, която оспорва жалбата. По същество моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Моли да се намалят разноските на другата страна, тъй като са прекомерни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът установи следното:

Жалбоподателят Г. Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната по чл.2, ал.1 от ЗП/отм./, във връзка с 40 ПМС от 1968г., считано от 04.07.1990г. .На лицето е зачетен трудов стаж 10г.11месеца и 11дни от трета категория, 4 г.9месеца и 14 дни от втора категория и 7г.7месеца и 7 дни като подземен миньор в радиоактивна и силикозоопасна среда.

Пенсията на жалбоподателя към 30.09.2022г., след преизчислението от 01.07.2022г. е 886,12лв. След преизчислението, считано от 01.10.2022г., тя е в размер на 1147,04лв. За изплащане остава сумата от 1147,04лв. .Към нея продължава да се изплаща добавката по чл.46, ал.4 от ЗП/отм./ в размер на 33,30лв.

От 01.07.2023г. на основание чл.100 от КСО пенсията на ищеца е осъвременена с 12 %, съгласно разпореждане от 30.06.2023г..

От 01.07.2024г. на основание чл.100 от КСО пенсията е осъвременена с 11%, съгласно разпореждане от 30.06.2024г.. Към пенсията на лицето продължава да се изплаща добавката по чл.46, ал.4 от ЗП/отм./ в размер на 33,30лв.

Разпорежданията от 30.09.2022г., от 30.06.2023г. и от 30.06.2024г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- София област са обжалвани от Г. Г. по реда на чл.117, ал.1 от КСО като в тази връзка е постановено и процесното решение. Същото е връчено на 27.03.2025г. на жалбоподателя, видно от приложеното на л.69 известие за доставяне.

По делото е назначена, изготвена и приета без изрични възражения съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице в отговор на първи въпрос сочи, че в сумата от 1147,04лв. не са включени сумата от 60лв. и сумата от 30,74лв., тъй като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по параграф 7з, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 01.10.2022г., пенсията му е определена в по-високия размер съгл. параграф 7з, ал.2 от ПЗР на КСО.

В отговор на втори въпрос вещото лице сочи, че в сумата от 1317,98лв. не са включени добавки от 60лв. и сумата от 30,74лв., тъй като не се следва тяхното изплащане след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по параграф 7з от ПЗР на КСО. Остава за изплащане сумата от 33,30лв..

В отговор на трети въпрос вещото лице сочи, че в сумата от 1459,29лв. не са включени добавки в размер на 60лв. и на 30.74лв., тъй като не се следва тяхното изплащане след преизчислението на личната пенсия на жалбоподателя на основание параграф 7з от ПЗР на КСО. Продължава да се изплаща сумата от 33,30лв. съгласно чл.46, ал.4 от ЗП/отм./ и пар.8 от ПЗР на КСО.

От правна страна съдът намира следното:

Атакуваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1 от КСО. От компетентен орган са издадени и потвърдените с решението разпореждания.

При издаване на атакуваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на материалната законосъобразност на атакувания административен акт:

Съгласно чл.1 от ПМС№479 от 30.12.2021г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г., одобрява се допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г за изплащане на допълнителна сума към пенсиите за януари, февруари, март, април, май и юни 2022г.. Съгласно ал.2 на чл.1 от ПМС, допълнителната сума по ал.1 е в размер на 60лв. месечно и се изплаща към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер независимо от размера на получаваната пенсия. Тоест, тази добавка е предвидена да се изплаща като отделна сума, която не се включва в първоначално определения размер на пенсията.

Разпоредбата на параграф 7з от ПЗР на КСО указва реда за преизчисляване на пенсиите отпуснати с начална дата до 31.12.2021г. В законовата разпоредба не е посочено, че при преизчисляването не следва да се прилага и разпоредбата на ал.2 от ПМС№479 от 30.12.2021г.. Не може да се приеме, че след като на жалбоподателя след преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж и възраст и определянето й в по-висок размер, не следва да се изплаща сумата по ал.2 от цитираното ПМС. Законодателят е направил ясно разграничение между пенсията и добавките, които следва да се изплащат като отделна сума. Видно от издадените Разпореждания за процесните периоди, такава сума липсва. Това е видно и от заключението на вещото лице.

Изложеното води до извод за незаконосъобразност на оспореният акт поради неправилно приложение на материалния закон, обуславящо необходимост от отмяна на процесното решение и потвърдените с него разпореждания и връщане на преписката на Ръководителя на „ПО“ за ново произнасяне при съобразяване дадените в мотивите на настоящото решение указания.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 750лв.,съгласно приложения списък на разноските в последното с. з.. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя. Адвокатския хонорар на адв. Николова е под минимума, определен в чл.8, ал.2, т.2 от Нрадеба№1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №9001-40-255#2/24.03.2025г. на директора на ТП на НОИ София област и потвърдените с него Разпореждане №22225738326 от 30.09.2022г., Разпореждане№22231677664/30.06.2023г. и Разпореждане №2224169051 от 30.06.2024г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – София област.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – София област за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на Г. В. Г. направените разноски по делото в размер на 750лв./седемстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването на страните.