Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на В. П. Т., чрез адв.Р. Е. С. против Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM- 1300740 от 04.06.2026 г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

В жалбата се излагат аргументи за нарушаване на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на оспорената ПАМ и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С., който излага допълнителни аргументи за отмяна на оспорената заповед и претендира разноски по делото.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като излага аргументи за неоснователност на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 04.06.2026 г., около 09.20 часа е установено, че в гр.Пловдив, на [улица]/ [улица]В. Т., е управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], след като същото МПС е било с прекратена регистрация от 12.05.2026 г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключен, действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. С оглед установеното на 04.06.2026 г. бил съставен АУАН спрямо В. Т. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № GA5609653/04.06.2026 г. и същата е издадена от Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

В хода на административното производство е изискана информация от Гаранционен фонд, като е приложена справка за наличните застрахователни полици за МПС „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], история на промените за регистрираното МПС. Приложено е Уведомление № 006368/13.04.2026 г. по чл.574, ал.10 от КЗ до „Афтър Рейн“ ООД, което било изпратено на 17.04.2026 г.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със Заповед №317з-6513/18.05.2026 г на Директора на ОДМВР-Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и автомобилът е лична собственост. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. В същият не е посочено като извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за което е наложена оспорената ПАМ и се сочи в ЗППАМ, с която е наложена същата.

В случая обаче по настоящото дело не е доказано, че собственикът на процесното МПС е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 12.05.2026 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в редакцията и, която не е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация.

Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От събраните в хода на делото доказателства може да се приеме по категоричен начин за доказано, че към момента на съставяне на ЗПАМ е имало данни за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС от жалбоподателят, като обаче не са събрани доказателства, че водачът е бил наясно с прекратената регистрация на МПС.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче не е налице правопораждащ фактически състав, доколкото собственикът на МПС не е бил уведомен за прекратената регистрация, респ. не е могъл да уведоми за това обстоятелство и всяко трето лице, на което предоставя автомобила за управление.

От друга страна следва да се посочи, че ЗППАМ е издадена на дата последваща сключването на застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това следва да се приеме, че към 04.06.2026 г., когато е наложена принудителната административна мярка няма закононарушение, защото вече е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност". Поради това ПАМ е приложена без законова цел преустановяване на закононарушението, защото то вече е преустановено.

С оглед на това и ще следва да се уважи подадената жалба срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM- 1300740 от 04.06.2026 г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.

Предвид изхода на делото дължими са разноски в полза на жалбоподателя. Същевременно обаче ще следва да се остави без уважение направеното от страна на ответника искане за намаляне разноските по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение от 300 евро не е прекомерно с оглед предмета на делото и с оглед развиването на допълнително производство касаещо направеното в жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Констатират се също така разноски и за държавна такса в размер на 5.11 евро. Следва да се присъдят същите, като общите разноски са в размер на 305.11 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по В. П. Т., чрез адв.Р. Е. С. Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM- 1300740 от 04.06.2026 г., издадена от Мл.автоконтрольор към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“..

ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на В. П. Т., [ЕГН] сумата от 305.11 /триста и пет евро и единадесет цента/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.