Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260009

 

гр. София, 19.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІV-ти въззивен състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН И.

                                                                                     АДЕЛИНА ИВАНОВА

 

при секретаря Росица Пейчева и в присъствието на прокурора Георги Мойсев, като разгледа докладваното от съдия В. И. ВНОХД № 495 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г., Специализираният наказателен съд (СНС), 4-ти състав, е признал подсъдимия С.Д.Д. за невинен в това, че на неустановена дата в периода месец март 2010 г. – 27.12.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, назначен с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за избор на Министерски съвет (МС) на Република България и осъществяващ функции по координация по отношение дейността на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), съгласно Заповед № КВ….г. на министър-председателя на Р България за разпределяне на функции по координация на зам. министър-председателите, като извършител, в съучастие с И.Г.П. (помагач), превишил властта си, произтичаща от: Закона за администрацията (ред., ДВ бр. 97/2010 г.) – чл. 24. (2) – „Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори; чл. 25 (2) – „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия; Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ бр. 79/2010 г.); чл. 5. – „Министърът: т. 1. провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност; т. 4. формира и координира държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари; т. 21. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет“, с цел да набави за другиго – „Б.“ ЕАД (част от групата на „А. х.“АД с представляващ и член на Съвета на директорите И.Г.П.) облага в размер на 1 276 618,85 лв. (един милион двеста седемдесет и шест хиляди шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща получено възнаграждение по договор за извършване на инвестиционно посредничество при закупуване на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (№ 30…г.) между „ЕВН“ АГ – Австрия (клиент) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), като устно разпоредил на Е.Л.К. – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД като изключително компетентен в тази област, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол – „Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители“, както и чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, приета с ПМС № 113/31.05.2002 г. на основание чл. 26, ал. 5 от ЗПСК – „Възложителите на приватизационни оценки са органите на приватизация“ (чл. 7, ал. 1) и „Приватизационните оценки се извършват от български или чуждестранни физически или юридически лица, получили лиценз по реда на глава четвърта от наредбата и определени по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство (чл. 8 ал. 1), като по този начин възпрепятствал изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да упражни горецитираните правомощия и от това са настъпили немаловажни вредни последици за държавата – имуществени вреди в размер на 7 457 553, 82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата от справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която би следвало да бъде в размер на 1777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и средно претеглената цена на проведения смесен закрит аукцион на датите 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на БФБ чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) за акция, получена вследствие на занижената от инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД с 403,56 лв. първоначална и минимална цена на 1 бр. акция от предложения пакет от 51 612 бр. акции, като деянието е свързано с приватизацията, като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. С.Д.Д. по-така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

           

Със същата присъда, СНС, 4-ти състав, е признал подсъдимия И.Г.П. за невинен в това, че в периода месец март 2010 г. – 27.12.2011 г., в гр. София като помагач, в съучастие със С.Д.Д. (извършител и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, осъществяващ функции по координация по отношение дейността на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно Заповед № КВ г. на министър-председателя на Република България), умишлено го улеснил да превиши властта си, произтичаща от Закона за администрацията (ред., ДВ бр. 97/2010 г.) – чл. 24. (2) – „Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори“; чл. 25 (2) – „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия“; Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ, бр. 79/2010 г.) – чл. 5 – „Министърът: т. 1. провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност; т. 4. формира и координира държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари; т. 21. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет“, с цел да набави за другиго облага – „Б.“ ЕАД (част от групата на „А. х.“АД с представляващ и член на Съвета на директорите И.Г.П.) в размер на 1 276 618,85 лв. (един милион двеста седемдесет и шест хиляди шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща получено възнаграждение по договор за извършване на инвестиционно посредничество при закупуване на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (№ 30..) между „ЕВН АГ“ – Австрия (клиент) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), като разпореди на Е.Л.К. – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД като изключително компетентен в тази област, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от ЗПСК – „Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители“, както и чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, приета с ПМС № 113/31.05.2002 г. на основание чл. 26 ал. 5 от ЗПСК – „Възложителите на приватизационни оценки са органите на приватизация“ (чл. 7, ал. 1) и „Приватизационните оценки се извършват от български или чуждестранни физически или юридически лица, получили лиценз по реда на глава четвърта от наредбата и определени по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство”  (чл.8 ал.1) и по този начин да ограничи възможността на изпълнителния директор на АПСК да упражни тези си правомощия, чрез съвети и разяснения, дадени в участието му на проведените консултации в месеците март – април 2010 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество как да бъде извършена процедурата по приватизация чрез инвестиционен посредник (каквото е и свързаното с него дружество „Б.“ ЕАД) – като заявил, че в срок до септември 2010 г. следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез Българска фондова борса, като приходите от продажбата постъпят в Републиканския бюджет чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД („ДКК“ ЕАД); както и остатъчните дялове да се качат служебно от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на Българската фондова борса и продажбата им да бъде извършена чрез инвестиционен посредник; че това е най-сигурният и бърз начин за постъпване на финансови средства в държавния бюджет, като чрез продажбата на тези дялове компаниите ще придобият статут на публични дружества, като тази негова изразена позиция била съгласувана в негови лични срещи с извършителя на неустановени дати в периода месец март 2010 г. до 27.12.2011 г., и от това са настъпили немаловажни вредни последици за държавата – имуществени вреди в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата от справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която би следвало да бъде в размер на 1777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и средно претеглената цена на проведения смесен закрит аукцион на датите 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на БФБ чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) за акция, получена вследствие на занижената от инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД с 403,56 лв. първоначална и минимална цена на 1 бр. акция от предложения пакет от 51 612 бр. акции, като деянието е свързано с приватизацията, като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. И.Г.П. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от НК.

 

С присъдата си, СНС е признал подсъдимия Р.  Г.  Р. за невинен в това, че в периода от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление (с четири деяния, осъществяващи поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите), в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № РД за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), сам и в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и П.Й.В. (помагач), като извършител, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, от което на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни имуществени щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), както следва:

1. За времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на Договор № РД г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и П.Й.В. (помагач), като извършител, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като превъзложил на „Б. К.“ ЕООД, с управител Л.И.Е. (по силата на договор от 25.07.2011 г. за консултантски услуги между „Б.“ ЕАД (възложител) и „Б. К.“ ЕООД (изпълнител), да изготви доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1., б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № *** г. между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и „Б.“ ЕАД), без „Б. К.“ ЕООД да е вписано в регистъра към Камарата на независимите оценители като независим оценител (съгласно чл. 5 от Закона за независимите оценители) и без да притежава оценителска правоспособност (съгласно чл. 7 от Закона за независимите оценители), и на 23.11.2011 г. представил в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол предложение (вх. № *** г.) за първоначална продажна цена на 1 бр. акция, ведно с доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно който предложената първоначална и минимална цена на една акция (изведена по метода на пазарните множители и метода на дисконтираните чисти парични потоци в съотношение 60:40) била занижена с 403,56 лв./бр. акция и била в размер на 1 373,92 лв./бр. акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.), с което първоначалната и минимална цена за целите на приватизацията на миноритарния пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (остатъчния миноритарен държавен дял от 33 %) била занижена общо с 20 829 200 лв. (двадесет милиона осемстотин двадесет и девет хиляди и двеста лева) и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни имуществени щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между справедливата първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и средно претеглената цена за брой акция в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане;

2. За времето от 01.12.2011 г. до 06.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № РД. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като на 01.12.2011 г. чрез пълномощниците си Л.И.Е. и Р. Д. Д. (съгласно пълномощно от 28.10.2011 г.) подал до Комисията за финансов надзор заявление (вх. № РГ.. г.) по чл. 78 ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, за потвърждаване на подписания от него Проспект за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и за допускане до търговия на „Българска фондова борса – София“ АД, в който проспект отразил, че: „…доколкото е известно на Предложителя и на Лицето, което иска допускане на предлаганите акции до търговия на регулиран пазар, мажоритарният акционер в лицето на „ЕВН“ АГ – Австрия, не е декларирал или заявил по какъвто и да било начин намерения за продажба или покупка на акции след допускането им за търговия“ (т. 16.2. „Обща информация“, „Намерения на Мажоритарния Акционер и другите значителни акционери“), като в същото това време, в качеството си на изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, се намирал в преддоговорни отношения с мажоритаря „ЕВН“ АГ – Австрия по сключване на договор за инвестиционно посредничество при закупуването на предложения пакет акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от името и за сметка на „ЕВН“ АГ – Австрия, и затаил това обстоятелство до 06.12.2011г. (датата на потвърждаване на проспекта от Комисията за финансов надзор), създавайки по този начин невярна представа у потенциалните инвеститори (институционални и индивидуални), че стратегическият инвеститор „ЕВН“ АГ – Австрия не е изразил интерес към предложения пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД;

3. На 14.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.” ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № РД-03..г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като при условията на явен конфликт на интереси подписал договор за извършване на посреднически услуги № . г. между „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник) и „ЕВН“ АГ – Австрия (доверител), с предмет инвестиционно посредничество при закупуване на същия пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, предложени за продажба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, представлявайки в една и съща сделка и продавача – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, и купувача – „ЕВН“ АГ –Австрия, без изричното знание и съгласие на първия по време свой доверител и продавач – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в нарушение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ред., ДВ бр. 77/04.10.2011 г.):

- чл. 30, ал. 1 – „Инвестиционният посредник изпълнява нареждането на клиента в най-добър интерес на клиента.“;

- чл. 29 (1) – „При извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник предприема всички необходими действия за установяване на потенциалните конфликти на интереси между:

1. инвестиционния посредник, включително лицата по чл. 11, ал. 2 и 5, всички други лица, които работят по договор за него, и свързаните с него чрез контрол лица, от една страна, и клиентите му, от друга страна;

2. отделните му клиенти.

(2) Ако въпреки прилагането на правилата по чл. 24, ал. 2 продължава да съществува риск за интересите на клиента, инвестиционният посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не го е информирал за общото естество и/или източници на потенциалните конфликти на интереси“ и

- чл. 43 от Наредба № 38/25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници – „В случаите на чл. 29, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционният посредник преди извършването на дейност за сметка на клиент, във връзка с която е налице конфликт на интереси, предоставя на клиента на траен носител информация относно конфликта на интереси, която е достатъчна в съответствие с характеристиките на клиента същият да вземе информирано решение относно инвестиционната или допълнителната услуга, във връзка с която възниква конфликт на интереси“, с което не защитил по най-добрия начин интереса на държавата, тъй като от една страна бил длъжен да защити по най-добрия начин интереса на възложителя – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, заради посредничеството си към нея, като постигне по-висока продажна цена на търгувания пакет акции, а от друга страна сам се поставил в ситуация на интерес покупната цена на предложения пакет акции да е по-ниска, заради посредничеството към „ЕВН“ АГ – Австрия.

4. На 21.12.2011 г. в гр. София, при първия проведен смесен закрит аукцион за продажба на държавния миноритарен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на нареждане за регистриране и продажба на приватизационен пазар на „Българска фондова борса – София“ АД на емисията от 51 612 бр. акции, представляващи държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, неразделна част от Договор № РД-.. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ред. обн. ДВ 52/29.06.2007г.):

- чл. 11 – „Забранява се манипулирането на пазара на финансови инструменти.“,

- чл. 27 ал. 1 – „Инвестиционните посредници със седалище в Република България … въз основа на преценката си за всеки конкретен случай незабавно уведомяват Комисията за сделки с финансови инструменти, за които имат основателно съмнение, че съставляват манипулиране на пазара на финансови инструменти, като вземат предвид и признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти“ и

- чл. 44 ал. 3 – „Инвестиционният посредник по ал. 1 приема, оповестява и спазва правила, които по обективен и недискриминационен начин уреждат:… 2. условията, при които може да откаже установяването или да прекрати отношения с клиенти по т. 1“, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като след регистрацията за продажба на приватизационен пазар, за времето на провеждания закрит смесен аукцион въвел специфичен модел от 34 бр. лимитирани поръчки за покупка на целия предложен пакет от акции от името и за сметка на „ЕВН“ АГ – Австрия, със структура, целяща да се придобият възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишава значително минимално обявената, вместо да откаже подадените му за въвеждане по този начин от пълномощника на „ЕВН“ АГ – Австрия – Г. Р. поръчки и незабавно да уведоми Комисията за финансов надзор (като регулатор) и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (като доверител), за наличие на пазарна манипулация, в резултат на което чрез инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, „ЕВН“ АГ – Австрия са закупили 48 100 бр. акции на обща стойност 78 654 365,40 лв. (седемдесет и осем милиона шестстотин петдесет и четири хиляди и триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляващи 98,62 % от всички предложени акции на проведения на 21.12.2011 г. на фондовата борса закрит смесен аукцион (51 612 бр. акции или 33%) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, при средно претеглена цена за една акция 1 635,22 лв. (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки) и по този начин „ЕВН“ АГ – Австрия придобили възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишавала значително минимално обявената, с което не защитил по най-добрия начин интереса на държавата да постигне максимално висока продажна цена на търгувания пакет акции – като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание  чл. 304 от НПК е оправдал подс. Р.  Г.  Р. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

Със същата присъда, Съдът е признал подсъдимия Л.И.Е. за невинен в това, че за времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г., в гр. София, в съучастие с П.Й.В. (помагач) и Р.Г.Р. (извършител), като помагач, умишлено улеснил извършителя Р.Р., в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на Договор № РД-.. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно да действа против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като организирал дейността по изготвянето на внесения от Р.Р. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1, б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № ***г. от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Б.“ ЕАД и превъзложен от последното на „Б. К.“ ЕООД с управител Л.Е.), ведно с предложение за първоначална продажна цена (вх. № *** г.), по начин, по който П.В. да изчисли средно претеглената цена на капитала (WACC) на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, без последния да извърши корекция за странови риск чрез коректно изведен β-Lcompany – бета коефициент с ливъридж за съответната компания и по този начин занижил първоначалната и минимална цена на един бр. акция с 403,56 лв. на акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.) или общо в размер на 20 829 200 лв. за предложените за продажба 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между справедливата първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1 682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане, получена вследствие на занижената първоначална и минимална цена на предложения пакет акции, като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. Л.И.Е. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

 

С атакувания съдебен акт СНС, 4-ти състав е признал подсъдимия  П.  Й.  В. за невинен в това, че за времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в гр. София, в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и Р.Г.Р. (извършител), като помагач, умишлено улеснил извършителя Р.Р., в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор №  г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно да действа против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като изготвил част от внесения на 23.11.2011 г. от Р.Р. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1, б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № ***г. от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Б“ ЕАД и превъзложен от последното на „Б К“ ЕООД с управител Л.Е.), ведно с предложение за първоначална продажна цена (вх. № 26-00-1010/23.11.2011 г.), в която част изчислил средно претеглената цена на капитала (WACC) на „ЕВН България Електроразпределение“ АД без да включи корекция за странови риск чрез коректно изведен β-Lcompany – бета коефициент с ливъридж за съответната компания и по този начин занижил първоначалната и минимална цена на един бр. акция с 403,56 лв. на акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.) или общо в размер на 20 829 200 лв. за предложените за продажба 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между справедливата първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1 682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане, получена вследствие на занижената първоначална и минимална цена на предложения пакет акции като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправдал подс. П.Й.В. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т.Д.Т. за невинен в това, че за времето 08.12.2011 г. – 27.12.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – министър на енергетиката, икономиката и туризма на Република България, назначен с Решение *** г. на Народното събрание за избор на Министерски съвет на Република България и в качеството си на упражняващ правата на държавата, като акционер в капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съобразно отрасловата си компетентност и като принципал на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, въпреки задълженията му, вменени в:

1. Устройствен правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм., ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) – чл. 3 ал. 1 – „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, наричан по-нататък „министъра“, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“; чл. 5 ал. 1 – „Въз основа на Конституцията и в изпълнение на законите министърът самостоятелно или съвместно с други органи на властта и/или обществени организации: т. 1 –  „ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“; т. 20 – „контролира изпълнението на двустранни международни договори, както и други договори в областите на своята дейност“; ал. 5 – „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди“.

2. Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. изм., ДВ, бр. 68/02.09.2011 г.) – чл. 12 – „Едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие: … т. 15. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава“, при осъществяване на държавната политика в областта на енергетиката, а именно – постигане на печеливша продажба на остатъчния миноритарен държавен дял от капитала на електроразпределителното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно т. 5.3 от Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества (приета с Решение № ….. г. на Министерски съвет и одобрена с Решение от …..2003 г. на Народното събрание), като с Протоколно решение № ***г. дал разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни финансови активи на дружеството – продажбата на притежавания от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД миноритарен държавен дял от 33 % от капитала  на „ЕВН България Електроразпределение“ АД да се извърши от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, без да координира и контролира изпълнението на държавната политика и държавния интерес в енергийния сектор за постигане на печеливша продажба, без да отчете условията, при които е следвало да се извърши продажбата, съгласно т. 5.3 от Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества (приета с Решение № …. г. на Министерски съвет и одобрена с Решение от 29.07.2003 г. на Народното събрание) – „Въпроси, свързани с бъдеща продажба на остатъчния държавен дял: (1) да продължи да упражнява приемлива степен на защита на държавните интереси през преходния период на реформиране на електроенергийния сектор… (2) да запази възможността за бъдеща печеливша продажба на своя остатъчен дял след повишаване на показателите на ЕРД (електроразпределителните дружества) и увеличаване на тяхната стойност като резултат от привличането на стратегически инвеститор“ и от това са последвали значителни щети за държавата в размер на 31 639 704 лева (тридесет и един милиона шестстотин тридесет и девет хиляди седемстотин и четири), представляващи разликата в цената при продажбата на мажоритарния държавен дял от 67 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД при средна цена на акция 2 295,67 лв. (две хиляди двеста деветдесет и пет лева и 67 стотинки), съгласно чл. 2.2. от Договор за приватизационна продажба на акции № РД-….. г. между Република България чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и „ЕВН“ АГ – Австрия, и средно претеглената цена при извършените на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. приватизационни продажби чрез метода на публично предлагане на държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1 682,64 лв./бр. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) на акция, получена вследствие на несъобразената с т. 5.3 от Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества първоначална и минимална цена за целите на приватизация чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1 373,92 лв./бр. акция, като деянието е умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление, случаят е особено тежък и последвалата щета е в особено големи размери, като деянието не съставлява престъпление, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдал подс. Т.Д.Т. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

С присъдата съдът не е уважил предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство по НОХД 3076/2018 г. по описа на СНС, граждански иск от Държавата, представлявана от министъра на финансите, срещу подсъдимите Р.Г.Р. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.3, вр. ал. 1 НК; Л.И.Е. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; П.Й.В. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; И.Г.П. – за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; С.Д.Д. – за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за сумата от 7 457 553,82 лева, представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане при условията на солидарност.

Съдът не е уважил и приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство по НОХД 3076/2018 г. по описа на СНС, граждански иск по отношение на подсъдимия Т.Д.Т. – за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, за сумата от 31 639 704 лева, представляваща имуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

 

Съдът се е разпоредил веществените доказателства по делото –твърд диск марка „Samsung“ с капацитет 1 ТВ и сериен номер ………….., записан с инвентарен номер ….на СП – СО; преносим компютър (лаптоп) марка „НР“, модел „COMPAQ NX 8220“, сериен номер ……, с поставена батерия, без зарядно устройство, и мобилен телефон марка „Blackberry 9700“ (бял цвят), с № ……., да бъдат върнати на лицата, от които са иззети.

 

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест с допълнения към него от прокурор при Специализираната прокуратура (СП). С така депозирания протест се сочи, че първоинстанционната присъда е необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, а крайният извод на първия съд, че деянията, вменени във вина на всяко от подсъдимите лица, не съставляват престъпления, не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Излага се, че събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства и заключения на изготвени експертизи не са обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, а оценъчната дейност на първата инстанция не е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата не са ценени съобразно действителния им смисъл и съдържание.

В протеста на прокурора при СП се изтъква, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази насока се излага, че в нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 297 от НПК, председателят на съдебния състав не е дал последна дума на подсъдимите лица непосредствени след приключване на съдебните прения по делото, с което е нарушил естествената последователност и логика на съдебното заседание, регламентирана в процесуалния закон, и е препятствал възможността на съдебния състав да формира крайното си решение по делото въз основа на преките си лични и непосредствени впечатления от казаното в съдебно заседание.

Релевират се и изводи в насока, че е нарушена тайната на съвещанието по въпросите, включени в обхвата на разпоредбата на чл. 301 от НПК, като в тази насока се изтъква, че съвещанието на съда е протекло за времето от 14,20 часа до 15,20 часа на 28.06.2020 г., което не е било достатъчно за съдът да вземе решение по всеки от пунктовете от обвинението и да оформи технически съдебния си акт, заедно със съображенията си по него, изложени пред страните, тъй като само за изчитането на същия са били необходими 58 минути. Сочи се, че в 15,45 часа в електронното издание на в-к „Дневник“, уеб разработка на Икономедия, с действителни собственици подс. И.П. и Т. З., е публикувана статия със заглавие „Съдът оправда И.П. и останалите по делото ЕВН“ с препратка към кратките съображения на съда, постановил съдебния акт, в обем от седем страници, а тези съображения са публикувани в 17,55 часа с подчертавания и главни букви на съдията.

Изтъква се, че съдът е допуснал нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, заличавайки трима от свидетелите, посочени в обвинителния акт – св. Л., Ш. и Р., чиито показания биха били от изключително значение за разкриване на обективната истина и по този начин е лишил страните от доказателствата, от които те са желали да се ползват. Развиват се аргументи, че съдът не е положил необходимите усилия за събиране на всички необходими и възможни доказателствени средства, относими към предмета на доказване, в съответствие с предписаното в чл. 13 и чл. 107 от НПК, и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на превратно тълкуване на установените безспорни фактически положения.

В допълнение към протеста се навеждат допълнителни доводи в насока допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се сочи, че първият съд е игнорирал съществени за съставомерните елементи от обективния състав на повдигнатите обвинения, фактически обстоятелства, въпреки че са включени в рамките на обвинителната теза, изложена във фактическата обстановка в обвинителния акт и целенасочено е изключил доказателства и доказателствени средства при анализа по чл. 305, ал. 3, пр. 2 от НПК, без да са налице противоречия между тях и останалите, кредитирани от съда, при липса на юридически аргументи за това решение, в нарушение на задълженията му по чл. 13 и чл. 14 от НПК за проверка на всички факти и обстоятелства, включени в обвинителната теза, установяващи съществени елементи за преценката на съставомерността на деянията, извършени от подсъдимите лица. На това основание се релевират съображения, че първоинстанционният съдебен акт страда от липса на мотиви.

Прокурорът при СП, депозирал протеста с допълнения, навежда доводи, че във фактическата обстановка, изложена в мотивите на първоинстанционната присъда, въз основа на която са направени и правните изводи относно доказаността на повдигнатите обвинения, не са включени редица факти и обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на елементите от съставите на престъпленията, за които са предадени на съд подсъдимите лица, а именно: авторството на идеята за акумулиране на допълнителни приходи в бюджета, чрез приватизация на остатъчните миноритарни дялове на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, както и всички съществени обстоятелства от значение за формирането ѝ – предпоставки, време, място; липсата на валидна представителна власт на подс. П. да изразява становище от името на КРИБ в заседанията на НСТС и въпреки това активното му участие, именно в това му „качество“ в заседанията, по време на които е обсъждано предложението на подс. Д. до вземане на положително решение от НСТС;  същественото значение на положителното решение на НСТС за вземане на решението на Министерски съвет за приемане на Антикризисната програма, предложена от подс. Д.; поставянето на кратък краен срок след вземане на решението за реализирането му – предлагане на акциите на остатъчните миноритарни дялове на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала до 01.09.2010 г.; съществената роля на подсъдимите Д. и Т. за възлагане на оценката на предлаганите акции от остатъчния миноритарен дял на „ЕВН“ на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, а не на избран от АПСК лицензиран оценител; същественото значение за трансформацията на държавната собственост в приватизационния процес, което има принципалът на „ДКК“ ЕАД – подс. Т., в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма; аргументите, с които членовете на Надзорния съвет на АПСК – св. П. и св. С. възразяват срещу провеждането на приватизацията на ЕРД; корекцията в текста на чл. 14 от договора за инвестиционно посредничество между АПСК и „Б.“ ЕАД, направена през м. май 2011 г., по молба на подс. Р., с добавяне на второ изречение, с което се елиминира необходимостта от съгласие на доверителя (АПСК), когато инвестиционен посредник изпълнява нареждане на клиент, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ; липсата на оценителска правоспособност по чл. 7 от Закона за независимите оценители, респ. невключване в Регистъра на Камарата на независимите оценители, съгласно чл. 5 от закона, на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, представляван от подс. Р. и преупълномощения от него „Б. к.г“ ЕООД, т.е. практическата невъзможност да изпълнят задължението по договора – изготвяне на оценка по ЗПСК, т.нар. „Доклад за анализ за определяне на стойността на търгуваните акции“, което предпоставя наемането на „И. с.“ ЕООД; изключителното право на „Б.“ ЕАД, в качеството му на инвестиционен посредник по договора с АПСК, да представлява и други клиенти, непредоставено на други инвестиционни посредници като „П**“, „Ц*“ АД и др., въпреки липсата на оценителска правоспособност; включването на подс. В. в екипа на „И. с.“ ЕООД, въпреки липсата на оценителска правоспособност и възлагането именно на него изготвянето на сегмента с бета-коефициента в анализа на стойността; формалният „контрол“, осъществен от оценителите Г. и Б. от „И. с.“ ЕООД, по отношение на изготвения сегмент от подс. В., и безкритичното му инкорпориране в доклада за анализ за определяне на стойността на тьргуваните акции, без каквито и да е промени; предварителното съгласуване на приватизационната оценка от св. Г. и Б. (т.нар. „Анализ за определяне на стойността“), преди предаването ѝ на 23.11.2011 г. на подс. Е., в качеството му на представител на „Б. к.“ ЕООД, с подсъдимите В. и Е.; писменото изявление на подс. Р., в качеството му на представляващ АПСК и инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, в Проспекта на предлаганите акции от миноритарния дял на ЕВН, че мажоритарният акционер „ЕВН“ АГ – Австрия не е декларирал или заявил по какъвто и да е начин намерения за продажба/покупка на акции след допускането им за търговия, въпреки съществуващите към този момент преддоговорни взаимоотношения с „ЕВН“ АГ – Австрия; издаване на две референции от КФН от 02.12.2011 г. и от 05.12.2011 г. по искане на подс. Р., със съдействието на председателя на КФН А., за удостоверяване на професионалния опит и история на „Б.“ ЕАД, необходими за участието му в аукциона; изпращане по ел. поща *** на издадените референции от КФН от подс. Р. на електронния адрес на св. Р.; укриване от подс. Р. на преддоговорните взаимоотношения между „ЕВН“ АГ – Австрия и „Б.“ ЕАД при отправяне на искането до АПСК за разрешение „Б.“ ЕАД да приема и изпълнява поръчки за покупка на акции от капитала на двете дружества от групата на „ЕВН“ в рамките на публичното предлагане, за сметка и от името на други клиенти; подготвяне от подс. Р. на положителния отговор от името на АПСК на отправеното искане, изпратен чрез подс. Е. по електронна поща на директора на Дирекция Правна в АПСК – св. П. А., на 05.12.2011 г. в 13,55 ч.; активната кореспонденция между зам.-председателя на КФН и подс. Д. по повод приемането на Проспекта за продажбата на миноритарния държавен дял от ЕВН, изготвен от „Б.“ ЕАД, въпреки констатираните слабости; извършването на проверка от КФН след приключване на сделката по продажба на миноритарния държавен дял от „ЕВН“ с участието на „Б.“ ЕАД, по инициатива на св. Р., отговаряща за инвестиционната дейност; липсата на проявен интерес от подс. Д. по отношение на продажбите на миноритарните държавни дялове от „ЧЕЗ“ и „ЕОН“, като след осъществяване на продажбата на дела на „ЕВН“, подс. Д. прекъсва комуникацията си със св. М.; размерът на възнаграждението на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, като представляващ АПСК – 0,1 % от сключените сделки, е формирано по начин, който не обезпечава покриване на разходите, дължими на БФБ в размер на 0,24 % от сключените сделки, т.е. при работа „на загуба“ като инвестиционен посредник на АПСК, пазарната логика е търговското дружество „Б.“ ЕАД да формира печалба от инвестиционното посредничество именно на „ЕВН“ АГ – Австрия; включването на св. Т. с администраторски права, т.е. с достъп до информацията, постъпваща в реално време, подавана от участниците в търга, в периода на провеждане на аукциона от 09,40 ч. до 11,00 ч. на БФБ; интервалът от 5 до 12 секунди, в който са подавани поръчките по време на аукциона (съответстващ на времето за въвеждане и изпращане), отговаря на интервала, в който са подавани поръчките от Б. ЕАД – от 8 до 10 сек.; запазената връзка в системата на БФБ на компютъра, на който са били инсталирани платформата PTC и модула СЗА, и достъпа до същия в реално време на изпълнителния директор на БФБ – св. Т., и системните администратори от ИТ-отдела. Според представителя на държавното обвинение, посочените фактически обстоятелства са част от изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и по този начин са включени в рамките на конкретните повдигнати обвинения, поради което съдът дължи отговор в мотивите на присъдата си, ако приеме, че не са доказани или нямат отношение към елементите от състава на обвиненията, какъвто не е даден.

Релевират се доводи, че съдът е игнорирал, без да изложи аргументирано становище за причините за това, заключенията на тройната съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. Г. Б., Н. Х. и Т. А., депозирано в т. 9, л. 64 – 89 от досъдебното производство, заключението на статистическата експертиза, изготвена от в. л. С. Ч., депозирано в т. 9, л. 3 – 44 от досъдебното производство, заключенията на съдебно – счетоводната експертиза и съдебно – счетоводната и икономическа експертиза, изготвени от в. л. Ф. С., депозирани в т. 11, л. 143 – 178 и в т. 35, л. 64 – 83 от досъдебното производство, както и заключенията на назначените допълнителни съдебно – икономическа и съдебно – счетоводна и икономическа експертизи, изготвени в хода на съдебното следствие. Сочи се, че игнорираната от съда съдебно-счетоводната и икономическа експертиза, изготвена от в. л. Ф. С., депозирана в т. 35, л. 64 – 83 от досъдебното производство, е от съществено значение за разкриване на обективната истина, тъй като проследява движението на паричните средства (получените комисионни възнаграждения), постъпили в „Б.“ ЕАД, в резултат на участието му в аукциона, проведен на БФБ при продажбата на миноритарния пакет акции, като представител на „ЕВН“ АГ – Австрия и АПСК, както и проследява начина, по който получените от посредническата дейност суми са пренасочени към и са постъпили в контролираното от подс. П. дружество „А.Ф.Х“ АД, въз основа на което, според прокурора, се установява мотивът, ръководил подс. П., и пряката облага за самото дружество – инвестиционен посредник. Изтъква се, че игнорираната от съда съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Ф. С. (т. 11, л. 143 – 178 от досъдебното производство) е от съществено значение за разкриване на обективната истина, тъй като отговаря на въпроси, свързани с анализа на финансовото състояние на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в периода 2004 г. – 2011 г. (периода между продажбите на мажоритарния и миноритарния дялове на дружеството), пряко свързани със Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества, повишаване показателите на ЕРД, разпределението на печалбата в „ЕВН България Електроразпределение“ АД и отражението на това върху капитала на дружеството – все въпроси, свързани с предмета на доказване и повдигнатото обвинение срещу подс. Т.. Навеждат се аргументи, че в съдебния акт не е даден отговор по какви причини съдът не е кредитирал заключението на съдебно – икономическата (борсова) експертиза, изготвена от в.л. М., депозирана в т. 11, л. 3 – 134 от досъдебното производство, в частта, в която се проследява провеждането на приватизацията чрез модула Смесен закрит аукцион (СЗА) и констатираните в него пропуски, рефлектиращи върху прозрачността и конкурентността при проведения аукцион, довели до опорочаване на процедурата по публично предлагане. Сочи се, че вещото лице анализира поведението на мажоритарното дружество (необявяване на намеренията му да изкупи акциите от миноритарните държавни дялове), стигайки до извод, че разгледано в икономически и инвестиционен контекст, то представлява пазарна манипулация. Ангажират се твърдения, че в мотивите си съдът не е извършил анализ на посочените обстоятелства и неправилно е изключил от прочита си съществени елементи на експертизата, разкриващи събитията в хронология от обявяване на предстоящата приватизация (30.03.2011 г.) до приключване на търговията (30.09.2012 г.) на акциите от миноритарния държавен дял на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, въпреки, че тъкмо те разкриват скритото поведение на „ЕВН АГ“ – Австрия при участието им в покупката на акциите на българското дружество и контактите и отношенията с „Б.“ ЕАД, като техен представител в тази търговия. Сочи се, че в мотивите към така постановения съдебен акт съдът не е обсъдил и извода в експертизата, че преследваната цел от „Б.“ ЕАД, чрез умишленото подаване на предложение в конкурса за инвестиционен посредник на цена под себестойността на услугата, реално е насочена към това, дружеството да се възползва от позицията на инвестиционен посредник на АПСК, което реално се случва, и този друг източник на бъдеща полза е тъкмо „ЕВН“ АГ – Австрия. Сочи се, че от вниманието на съда е убягнал и важният извод на вещото лице, че приложеният алгоритъм на подаване на лимитираните поръчки е разработен от лица с добра квалификация и опит в борсовата търговия, особено в процедурата на СЗА, от лица, с добро познаване на руски език (т.к. ръководствата за работа с модула са на руски) и добри познания по целочислена оптимизация и алгоритмично тълкуване. Подобен алгоритъм не би могъл да бъде разработен от лице, което никога не е участвало в търговия на акции на фондова борса и още по-малко от лице, което няма никакъв опит с модула СЗА – процедура, която не е използвана през последните шест години и която не е стандартна. Самото разработване на този алгоритъм или неговото адаптиране (в случай, че е бил готов) би отнело месеци на неспециалист, без опит в борсовата търговия и в процедурата с модула СЗА. Тези изводи на експерта, според представителя на държавното обвинение, оборват твърдението, че заличеният от съда свидетел Р. е лице без никакъв опит на борсата, че е упълномощен от австрийското дружество в деня преди провеждането на търга (20.12.2011 г.) и че сам е изготвил алгоритъма на подадените 34 бр. лимитирани поръчки.

Навеждат се доводи за едностранчив подход на първия съд при анализа на доказателствените източници, който, според представителя на държавното обвинение, в съчетание с игнорирането на съществени за обвинението доказателствени източници, е лишил обвинителната теза от съществени факти и обстоятелства, установяваща елементи от състава на вменените във вина на подсъдимите престъпления, и е довел до неправилни правни изводи за недоказаност на обвинението.

В допълнение към протеста се излагат доводи, че съвкупният анализ на проверените и събрани от първоинстанционният съд доказателства и доказателствени средства позволява да се направи категоричен извод за доказаност на повдигнатите обвинения спрямо всички предадени на съд.

Желае се отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и постановяване на нова, осъдителна, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им бъдат наложени справедливи наказания.

             

Срещу присъдата на СНС от 28.06.2020 г., в частта, с която не са уважени предявените и приети за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански искове срещу подсъдимите лица, е депозирана и въззивна жалба с допълнение (наименовано „становище“) от Държавата, представлявана от министъра на финансите. С така депозираната жалба се твърди, че присъдата на първия съд е неправилна и необоснована. Излага се, че събраните по делото доказателства не подкрепят постановеното по делото по отношение на гражданската претенция.

В допълнение към жалбата се сочи, че изложената в мотивната част на постановената присъда фактическа обстановка е непълна и игнорира значителен брой доказателства, въз основа на които обвинението и гражданският ищец основават тезите си и които са били отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изтъква се, че в мотивите на присъдата липсва отразяване на една всеобхватна и достоверна фактическа обстановка, което е довело до липса на качествен, задълбочен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства. Релевират се доводи, че ограниченият обем от факти, въз основа на които съдът е отхвърлил гражданския иск, е довел до липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото е вменено от законодателя на решаващия състав. Сочи се, че липсващият задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали в тяхната съвкупност, както и липсата на съображения, защо съдът е приел и се е позовал на едни от тях, а други е отхвърлил, е довело до необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт.

Желае се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който гражданската претенция срещу подсъдимите лица да бъде уважена.

 

В срока по чл. 318 от НПК е постъпило възражение срещу протеста, депозиран от прокурора при Специализираната прокуратура, от защитника на подс. С.Д.Д. – адв. З.С., от САК.

В така подаденото възражение се сочи, че твърденията, залегнали в протеста, за нарушаване на непрекъснатостта на съдебното заседание, са неоснователни. Изтъква се, че според съдебната практика, непрекъснатостта на съдебното заседание би била нарушена, когато в периода между изслушване на последната дума на подсъдимия и постановяването на присъдата съдебният състав разглежда други дела, но в случая не е допуснато нарушение, тъй като присъдата е постановена непосредствено след последната дума на подсъдимите. Защитникът намира за неоснователни и доводите на представителя на държавното обвинение в смисъл, че тайната на съвещанието е била нарушена, като посочва, че със съвременните средства за комуникация журналистите могат да предадат информация за диспозитивите, постановени по отношение на всеки от подсъдимите лица, непосредствено след обявяването им. Изтъква се, че в протеста не се твърди в медиите да е изтекла информация преди постановяването на присъдата и обявяването ѝ в съдебно заседание.

Защитникът посочва, че в протеста се правят две взаимноизключващи се твърдения, а именно, че липсва качествен, задълбочен и пълен анализ на доказателствата по делото и че не са обсъдени всички факти и обстоятелства, инкриминирани от прокуратурата в обвинителния акт, от една страна, а от друга – че делото не страда от доказателствен дефицит.

Оспорват се тезите, залегнали в допълнението към протеста, касаещи обвинението срещу подс. Д., в смисъл, че същият е бил инициатор на приватизацията на миноритарните дялове на държавата в ЕРД. В тази насока защитникът изтъква, че съдът е обсъдил обстойно и е проследил фактологично и хронологически пътя на идеята за приватизиране на остатъчните миноритарни дялове на държавата в търговските дружества – от поставянето на въпроса пред Тристранния съвет за национално сътрудничество (НСТС) до приемането на Решение № 180/01.04.2010 г., с което Министерският съвет е одобрил „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“, и правилно е приел, че идеята за този начин на попълване на бюджета е била подкрепена от министър-председателя Б. още на 27.03.2010 г. в изказването пред НСТС, както и от  НСТС.

Защитата оспорва и твърдението, залегнало в допълнението към протеста, че подсъдимите Д. и Т. са имали съществена роля за възлагането на оценката на акциите от остатъчния миноритарен дял на „ЕВН“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, а не на избран от АПСК лицензиран оценител. Счита, че въпросите, свързани с кореспонденцията между зам.-председателя на КФН и подс. Д. по повод приемането на Проспекта за продажбата на миноритарния държавен дял от „ЕВН“ АД, изготвен от „Б.“ ЕАД и липсата на проявен интерес от подсъдимия Д. по отношение на продажбите на миноритарните държавни дялове от „ЧЕЗ“ и „ЕОН“ нямат отношение към обвинението на подс. Д..

По същество защитата застъпва тезата, че подзащитният ѝ е обвинен в това, че в качеството си на зам. министър-председател и министър на финансите на Република България е изпълнил Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет, с което са одобрени „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“, мярка 3 от които е решението приватизацията на миноритарните дялове в електроразпределителните дружества да бъде извършена чрез Българската фондова борса и приходът да постъпи в републиканския бюджет. Посочва, че всички действия по продажбата на миноритарните дялове в „ЕВН България Електроразпределение“ АД са извършени на основание Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерски съвет, което има общозадължителен характер. Сочи, че това решение на Министерския съвет е предопределило както реда, по който да се извърши процедурата по приватизация, така и компетентните институции, които да участват в нея съобразно правомощията си – АПСК, КФН, БФБ. Изтъква, че при тази конструкция на обвинението, първият съд е достигнал до правилен и обоснован правен извод, че обвинението срещу подзащитния ѝ е недоказано, а деянието, което се твърди, че е извършил, е несъставомерно. Излага, че обвинението срещу подс. Д. е резултат от превратно тълкуване на норми от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, от смесване и невярно тълкуване на правомощията на отделните органи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – изпълнителен директор, Изпълнителен съвет и Надзорен съвет.

Защитата релевира доводи, че единственото деяние, което обвинението твърди, че подс. Д. е осъществил, е да издаде устно разпореждане към Е.К. – председател на АПСК, да възложи изготвянето на приватизационна оценка за целите на приватизацията на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, вместо на лицензиран оценител. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че подс. Д. по никакъв начин не е разпореждал на Е.К. каквото и да било във връзка с приватизацията на миноритарните дялове на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, нито му е оказвал натиск във връзка с приватизацията на тези дялове. Посочва, че обвинението срещу подс. Д. се оборва както от показанията на св. К., така и от показанията на останалите служители на АПСК, нито един от които не е съобщил за оказан натиск или влияние върху изпълнителния директор на АПСК или върху тях самите, като членове на комисията по избор на инвестиционен посредник, респ. като членове на Изпълнителния или Надзорния съвет на АПСК. Изтъква, че нито един от свидетелите не твърди, че самият той или колегите му са нарушили задълженията си или не са изпълнили задълженията си във връзка с работата си по продажбата на миноритарните дялове на „ЕВН Електроразпределение“ АД.

Допълнително сочи, че дори да е било издадено подобно разпореждане, същото не е могло да породи твърдените в обвинителния акт последици, тъй като, от една страна, изпълнителният директор на АПСК Е. К. не е имал правомощие да възложи на „Б.“ ЕАД приватизационна оценка, а от друга – такава оценка не е била възлагана; на дружеството е било възложено – и то след участие в конкурс за инвестиционен посредник, не да извърши приватизационна оценка, а да изготви проспект за публично предлагане на акциите на дружеството, стратегия за публично предлагане на акциите и анализ за определяне стойността на предложените акции от капитала на „ЕВН Електроразпределение“ АД. Излага, че в конкретния случай приложим е бил редът по ал. 1 на чл. 5 от ЗПСК, а не този по ал. 2 на същия законов текст. Защитникът акцентира на обстоятелството, че идентични правила за избор на инвестиционен посредник са били приложени и при избора на инвестиционни посредници за приватизацията на миноритарните дялове на „ЕОН“ и „ЧЕЗ“, като „Б.“ ЕАД е участвало и в другите две процедури, но не е било избрано. Според защитата, тези факти опровергават твърденията на прокуратурата, че подс. Д. е успял да наложи на АПСК, чрез св. П.., избора на „Б.“ ЕАД за инвестиционен посредник.

Във възражението се развиват и доводи, че първият съд правилно и законосъобразно е приел, че сочената от обвинението вреда в размер на 7 457 553,82 лв. не е настъпила, както и че средната постигната цена при аукциона – 1 682 лв., надхвърля справедливата пазарна стойност на същите. Посочва се, че липсва причинна връзка между инкриминираното на подс. Д. деяние и твърдения вредоносен резултат, тъй като, от една страна, такъв не е настъпил, а от друга, св. К., в качеството му на изпълнителен директор на АПСК, не е можел да вземе сам решение, не е взел такова и правната уредба не му е давала такова правомощие.

Излага, че с деянието си подс. Д. не е осъществил и от субективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. Сочи, че твърдяната от представителя на държавното обвинение специална цел не е била доказана и не би могла да съществува през инкриминирания период март 2010 г. – 27.12.2011 г. Сочи, че по делото не се твърди подс. Д. да е знаел, че инвестиционният посредник ще занижи първоначалната минимална цена на един брой акция от миноритарния пакет на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, или че „Б.“ ЕАД ще бъде ангажиран за инвестиционен посредник от „ЕВН“ АГ Австрия, тъй като т. нар. „устно разпореждане“ към св. Е.К. предхожда избирането на „Б.“ ЕАД и сключването от негова страна на договор с АПСК на 17.07.2011 г.

Във възражението си защитникът на подс. Д. отправя искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а протеста на СП да бъде оставен без уважение, като неоснователен.

 

Срещу протеста на прокурора при Специализираната прокуратура е депозиране възражение и от защитника на подсъдимия И.Г.П. – адв. Д.Д. – от САК.

С възражението се оспорва твърдението на представителя на държавното обвинение, депозирал протеста, за допуснато нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 297 от НПК, като се изтъква, че последната дума на подсъдимите е дадена именно след приключване на съдебните прения, но и законът не съдържа ограничение съдебното заседание да се отложи за друга дата, когато да се изслуша последната дума на подсъдимите лица, още повече, че е възможно подсъдимият продължително време да излага последната си дума по обвинението, която съдът не може да прекъсва. Излага се, че съдебното заседание правилно е било отложено за 28.06.2020 г., тъй като предходното такова е приключило в 00,38 часа на 21.06.2020 г. и продължаването му на същата дата би се явило издевателство над подсъдимите. Ангажират се твърдения, че подсъдимите са признати за невинни по повдигнатото им обвинение, с което правото им на защита е реализирано в пълен обем, а в протеста не се излагат доводи за накърняване на процесуалните права на Прокуратурата. Поставя се въпросът, защо, при положение, че се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред първата инстанция, с протеста не се отправя искане за отмяна на присъдата на първия съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

Защитникът оспорва и доводите на представителя на държавното обвинение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване тайната на съвещанието, като изтъква, че процесът е бил широко отразен от медиите и е напълно възможно журналистите да са предали информацията за постановената оправдателна присъда направо от съдебната зала, ползвайки съвременните средства за комуникация. Намира, че продължителността на тайното съвещание не е отнапред установена и е в зависимост от различни фактори.

Поставя се въпросът, налице ли е съответен протест, депозиран до въззивната инстанция, като в тази насока се изтъкват противоречия между твърденията, залегнали в протеста и искането на представителя на държавното обвинение. Сочи се, че неясно по какви съображения прокуратурата не отправя искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, поради твърдените пороци на съдебния акт, респективно не отправя доказателствени искания, след като твърди, че първият съд не е положил усилия за събиране на всички необходими доказателствени източници.

По същество на обвинението се изразява становище, че подс. П. е предаден на съд за изразено от него мнение в изказване пред НСТС, при упражняване на правото си на свобода на изразяване. Сочи се, че деянието му е несъставомерно, тъй като подсъдимият е упражнил свое право, признато от Конституцията и законите на страната, в съответствие с чл. 10 от ЕКПЧ. Изтъква се, че мнение в същата насока е изразил и министър – председателят на страната, в изказване на 27.03.2010 г. Сочи се, че всички действия във връзка с продажбата на акциите са извършени в изпълнение на Решение № 180/01.04.2020 г. на Министерския съвет, което е задължително за всички български граждани и институции, в т.ч. и за подсъдимите лица.

Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Сочи се, че с присъдата първият съд законосъобразно е отхвърлил и предявения граждански иск срещу подсъдимите лица.

           

Срещу протеста на прокурора при СП е депозирано възражение от защитника на подс. Р.Р. – адв. З.С., от САК.

В така подаденото възражение се сочи, че твърденията, залегнали в протеста, за нарушаване на непрекъснатостта на заседанието, са неоснователни. Изтъква се, че според съдебната практика, непрекъснатостта на съдебното заседание би била нарушена, когато в периода между изслушване на последната дума и постановяване на присъдата съдебният състав разглежда други дела, но в случая не е допуснато нарушение, тъй като присъдата е постановена непосредствено след последната дума на подсъдимите. Защитникът намира за неоснователни и доводите на представителя на държавното обвинение в смисъл, че тайната на съвещанието е била нарушена, като посочва, че със съвременните средства за комуникация журналистите могат да предадат информация за диспозитивите на присъдата, постановени по отношение на всеки от подсъдимите, веднага след обявяването им. Излага се, че в протеста не се твърди в медиите да е изтекла информация преди постановяването на присъдата и обявяването ѝ в съдебно заседание, а това, че коментарът на председателя на съдебния състав е бил оповестен 40 мин след приключване на съдебното заседание. Сочи, че е възможно същият да е бил раздаден на журналистите, но това не означава, че е била нарушена тайната на съвещанието. Намира, че присъдата на СНС е мотивирана в достатъчна степен, за да бъде аргументирано защитено виждането на съда, че никое от подсъдимите лица не е извършило престъпление.

Защитникът споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че от деянието на подзащитния ѝ не са настъпили значителни щети, тъй като справедливата пазарна стойност на акциите е 1 511 лева, която е по-ниска от постигнатата пазарна цена на БФБ.

По същество по първото от инкриминираните на подс. Р. деяния, защитата застъпва тезата, че превъзлагането на „Б. К.“ ЕООД да изготви доклад – анализ на стойността на предложените за продажба акции, и представянето в АПСК на предложение за първоначална продажна цена на една акция, не противоречи на законните интереси на представлявания, а напротив – осъществено е в изпълнение на договора с АПСК, защото в него се изисква участие на лицензиран оценител. Сочи, че не е съществувала забрана за превъзлагане на част от задълженията по договора на други лица, а само за превъзлагането им на друг инвестиционен посредник. Изтъква, че подс. Р. не е оценител, но становището за справедлива пазарна стойност е изготвено от лицензиран оценител, от когото не се търси отговорност за невярна оценка или заключение. Намира, че подсъдимият е изпълнил задължението си по договора с АПСК, като е представил анализ, в който са се съдържали предложения, които впоследствие са одобрени от АПСК и КФН. Сочи, че приватизационната оценка на акциите е различна от анализа на стойността им, извършва се по друг ред и е неотносима към случая.

По пункт втори от повдигнатото срещу подс. Р. обвинение, защитата развива тезата, че към 06.12.2011 г. преддоговорни отношения между „Б.“ ЕАД и „ЕВН АГ“ – Австрия не са съществували, като едва на 14.12.2011 г. Надзорният съвет на „ЕВН АГ“ – Австрия е одобрил решението на Управителния съвет за участие в приватизацията на държавните дялове на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Сочи, че към датата, на която органите на „ЕВН АГ“ – Австрия са започнали да обсъждат, при условията на конфиденциалност, дали компанията да участва в аукциона за продажба на миноритарните дялове на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, проспектът вече е бил преминал през цялата законова процедура на съгласуване и одобрение от АПСК и КФН. Акцентира, че контактите на подс. Р. с Г. Р. започват на 08.12.2011 г., като на следващия ден подсъдимият е изпратил обща презентация на „Б.“ ЕАД, референции и стандартен договор за поръчка.

По пункт трети от обвинението защитата навежда доводи, че деянието от страна на подсъдимия е несъставомерно, тъй като в чл. 14 от договора за инвестиционно посредничество между „Б.“ ЕАД и АПСК е договорено, че не се изисква съгласие на доверителя, когато инвестиционният посредник изпълнява нареждане за сметка на клиент. Въпреки изричното съгласие на страните, на 05.12.2011 г. подс. Р. е поискал отново изричното съгласие на АПСК за това „Б.“ ЕАД да представлява и други клиенти и на 07.12.2011 г. Агенцията е издала на дружеството потвърждение за липса на конфликт на интереси.

По отношение на обвинението по пункт четвърти от продължаваната престъпна дейност, вменена във вина на подс. Р., защитата изтъква, че св. Р. е подал нареждането за извършване на сделки в съответствие с нормативната уредба и инвестиционният посредник не е имал основания да откаже да приеме нарежданията. Сочи, че след като нито АПСК, нито КФН, нито БФБ са имали съмнения за манипулиране на пазара, не става ясно по какви съображения прокуратурата е приела, че подс. Р. е следвало да има такива съмнения. Акцентира на приетото в Решение по н.а.х.д. № 5347/31.01.2014г. по описа на СРС, 110-ти състав, в Решение № 4280/25.06.2014 г. и в Решение № 5990/ 13.10.2014г. на АССГ по отношение на липсата на пазарна манипулация.

Моли присъдата на СНС да бъде потвърдена, като законосъобразна и правилна, а протестът на прокурора при СП и въззивната жалба на гражданския ищец да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

           

Постъпило е възражение срещу така депозирания протест и от защитата на подсъдимите Л.И.Е. и П.Й.В. – адв. Т.Ц., от САК. Във възражението се оспорват доводите на прокуратурата за допуснато нарушение на изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, като се сочи, че НПК не поставя изискване за непрекъснатост на процеса, което твърде често е и практически невъзможно, нито има забрана последната дума на подсъдимите да бъде изслушана в отделно съдебно заседание, а не непосредствено след приключване на пледоариите. Намира, че представителят на СП не е изложил сериозни аргументи за нарушаване на тайната на съвещанието. Развива доводи, че в протеста не се сочи кои конкретно изводи на първоинстанциония съд са неправилни и по какви съображения, нито кои доказателства са интерпретирани неправилно.

Защитникът обсъжда подробно обвинителния акт, внесен в СНС, в частта, касаеща обвинението срещу подзащитните му лица, като прави изводи, че в същия са налице съществени пропуски относно действителната фактическа обстановка. Като такива защитата сочи: това, че за период от 2004 г. до 2010 г. държавата е получила дивидент в размер на 1 650 000 лева за притежаваният пакет от 33 % от капитала или за една акция е получила по около 31.96 лева за целия период; това, че всеки един потенциален купувач на акциите е бил напълно наясно, че дори да придобие целия предлаган пакет от 33%, няма да има никаква възможност да участва в управлението на дружеството; по време на продажбата на миноритарния дял все още не са били отминали последиците от най-сериозната финансова криза започнала с фалита на една от четирите най-големи банки в САЩ, а и в света – „Лемън брадърс“ (Lehman Brothers Holdings Inc.), в резултат на която цената на акциите на почти всички компании рязко е била обезценена, а търговията на световните фондови борси е спаднала значително; в същия период Гърция е била в колапс; Министерският съвет е приел антикризисна програма, поради факта, че държавата се е намирала във финансова криза и спешно се е нуждаела от приходи; предстоящата приватизация на ЕРД е била обсъждана продължително време с участието на всички заинтересовани ведомства, а методът, по който е прието да се извърши приватизацията е бил предложен от И. Т. като най-прозрачния и даващ възможност да се получи най-висока цена за предлаганите акции; от нито една от заинтересованите институции не е постъпило възражение относно процедурата, методите на приватизация и първоначалната минимална цена, на която са предложени акциите на борсата.

Защитата акцентира и на обстоятелствата, че печалба на „Б.“ ЕАД от договора с АПСК не е имало, но останалите инвестиционни посредници, участвали в конкурса, също са дали сходни по цена оферти с тази на спечелилата фирма, тъй като работата по подобна процедура е представлявала най-вече реклама за тях; сключеният договор между „Б.“ ЕАД и „Б. к.г“ ЕООД е бил напълно законосъобразен, поради обстоятелството, че „Б.“ ЕАД, както и всички останали инвестиционни посредници, не е имал право да извършва оценителска дейност; на 09.09.2011 г. е бил сключен договор между „Б.К.“ ЕООД и „И.С.С.“ ООД, на което е възложено да изготви т. нар. „Анализ на стойността“; твърденията в обвинителния акт, че подс. Е. е настоял да бъде включен П. В. неофициално, се опровергават от показанията на св. Б., изпълнителен директор на „И.С.С.“ ООД и св. Г., служител на фирмата.

Защитата релевира доводи, че в обвинителния акт се признава, че има три допустими модела (метода) за оценка на акциите, но не и това, че всеки от тези методи има два допустими варианта и, че при изготвяне на оценката си „И. С. С.“ ООД е използвало един от допустимите варианти. Посочва, че не е бил обсъден въпросът, че независимо дали някой, вкл. П.В., е давал съвети, информация, посочвал е сайтове със статистическа информация, цялата отговорност за предоставения анализ се носи от фирмата, която го е изготвила и от нейните служители, които пряко са работили и подписали тази оценка. Акцентира върху показанията на св. Б. в смисъл, че т.нар. „бета коефициент“ има твърде незначително влияние върху крайната оценка на акциите, още повече, когато се касае за т. нар. „първоначална минимална цена“, на която акциите, които се предлагат за търговия на борсата и всеки евентуален купувач може да предложи цена, която я надвишава многократно. Намира, че Прокуратурата игнорира използваното в оценката на „И. С. С.“ ООД съотношение 60/40 в полза на метода, който дава по-висока крайна цена. Акцентира, че реалната продажна цена на една акция се решава единствено от пазара и не е в зависимост от предложената продажна цена. Сочи, че най-високият резултат от продажбата на акциите на трите ЕРД е постигнат именно при продажбата на миноритарния дял на „ЕВН Електроразпределение“ АД, а именно 56.21 лв., докато при „Енерго про“ е постигната цена от 55.28 лв., а при „ЧЕЗ“ 52.76 лв., като при оценка на първоначалната минимална цена на акциите и при трите дружества са използвани идентични методи и формули.

Защитата анализира събраните гласни доказателствени средства – показанията на св. Е.К., Б. Б., А. Г., В. П., като прави извод, че показанията на нито един от тях не подкрепят тезата на обвинението, а напротив – доказват, че не е била занижена т. нар. „първоначална минимална цена“, на която са предложени за продажба акциите, няма щета за държавата, а сделката за продажбата на акциите на „ЕВН“ е била успешна.

Във възражението се излагат доводи и за несъставомерност на повдигнатото срещу подсъдимите лица обвинение. В тази връзка се сочи, че от заключението на допълнителната комплексна съдебно-счетоводна и икономическа експертиза, изслушана и приета в съдебно заседание на 12,06.2020 г., е установено, че максималната възможна стойност на т.нар. „справедлива пазарна стойност“ на акция възлиза на 1 511.84 лева, а тази, дадена от оценителя „И. С. С.“ ООД от 1 373.92 лева в никакъв случай не може да се счита за неправилна или грешна, тъй като всяка подобна оценка зависи от преценката на конкретния оценител. Посочва се, че нито подс. В., нито подс. Е. или Р. не са имали информация относно останалите сегменти от оценката, в които не са взели участие. Сочи, че подс. В. е съдействал единствено с предоставяне на информация, която му е била изискана от оценителя, но как и по какъв начин е използвана съответната информация и статистически данни, е било единствено в компетенциите на оценителя. Акцентира, че преди 29.11.2011 г., когато в хотел „И..“ в гр. Виена, Австрия, е проведена среща между ръководителя на финансовия отдел на „ЕВН АГ Австрия“ – св. Р., и изпълнителният директор на инвестиционния посредник „Б.“ АД – св. Р., Е. и В. не са могли да знаят, че мажоритарният собственик има намерение да участва в предстоящия търг и не е било необходимо да правят усилия, за да занижат цените на акциите. Изтъква, че срокът за изпълнение на договора от лицензирания оценител, е изтекъл преди датата на провеждане на тази среща.

Защитата навежда аргументи, че с деянието си подс. В. и Е. не са осъществили и от субективна страна състава на престъплението, за извършване на което е ангажирана отговорността им. В тази насока посочва, че подс. В. не е бил наясно с договорните отношения между „Б.“ ЕАД и АПСК, както и че нито подс. В., нито подс. Е. са могли да предвидят или контролират действията на „Б.“ ЕАД. Посочва, че по делото не са събрани доказателства за това, че подс. Е. е поискал от подс. В. да манипулира по някакъв начин оценката, а последният, дори да е искал, не е имал реалната възможност да манипулира оценката, която се изготвя, подписва и защитава от собственика и ръководител на фирмата оценител – св. Б. Б..

Защитата намира, че по време на цялата процедура по приватизация на трите ЕРД, включително и по приватизацията на 33 % от акциите на „ЕВН“, законните интереси на АПСК са били защитени и спазени, тъй като тя е изпълнила в цялост задълженията си по закона. Развива доводи, че „Б.“ ЕАД не е бил представител на АПСК, нито е бил упълномощен да представлява АПСК. Сочи, че нито „Б.““ ЕАД, нито подс. Р., като физическо лице, са имали качеството на пълномощник или представител.

Акцентира, че инвестиционният посредник е предлагал, но първоначалната и минимална продажна цена на акция е била определяна от доверителя в нареждане до инвестиционния посредник. Изтъква, че в договора за посредничество не е било фиксирано задължение за съответния инвестиционен посредник, предлаганите акции да се продадат на определена цена, нито е било поставено условия да се реализира печалба или да се постигне определен финансов резултат. Подобни задължения не са били предвидени и за АПСК, тъй като продажбата на акциите се е реализира на фондовата борса и никой не е могъл да предвиди поведението на евентуалните купувачи.

Защитата изтъква, че липсва директна връзка между първоначалната минимална цена и крайната цена, на която са продадени акциите. Сочи на вероятността, при по-висока първоначална минимална цена, въобще да не се появят купувачи и предлаганите акции да се окажат непродаваеми, още повече, че се предлагат акции от миноритарен дял и евентуалният нов собственик не придобива никакви реални права в управлението на дружеството. Анализира понятието „пазарна цена“, като сочи, че същата представлява предполагаема стойност, за която се допуска, че дадена стока, в случая акции, ще има купувач, ако в този момент би била предложена за продажба. Това е преценената стойност при хипотезата на реализация, нормалната цена, която би заплатил купувач в конкретния момент. Защитникът посочва, че с оглед получените от Държавата дивиденти за една акция, всеки потенциален купувач би изчислил, че ако заплати за една акция по 1 777 лв., за една година ще получи дивидент от 5.35 лв., т.е. при тази доходност, ще успее да си възстанови направената инвестиция след около 322 години. Изтъква, че от изпратеното на 18.10.2011 г. писмо от АПСК до зам.-министър на финансите Г., на изх. № *** г. на Министерство на финансите, е видно, че АПСК е очаквала да получи сума от 25 000 000 лева от предлаганите за продажба акции или по 484.38 лв. за една акция, а е получила по 1682.64 лева. Намира, че не може да има злоупотреба с доверие, когато са надхвърлени очакванията на представлявания и е постигнат три пъти по-висок финансов резултат, отколкото той е предвидил и очаквал.

Защитникът излага подробни съображения в насока, че не е налице занижаване на първоначалната минимална цена от страна на лицензирания оценител „И. С. С.“ ООД. Сочи, че оценката, дадена от „И. С. С.“ ООД е 1 373.92 лв.; средната пазарна оценка по експертиза е 1 511.84 лв., т.е. разликата е 137.92 лева, което е около 9.1 % или далеч под допустимите 20 % отклонение. Излага, че получената цена за акция надхвърля изчислената  „справедлива пазарна стойност“ в размер на 1 511.84 лв. за акция. Изчислява, че за всички акции са платени общо 8 815 329.60 лева над т. нар. „справедлива пазарна стойност“, поради което прави извод, че не може да се говори за щета за държавата.

Моли депозираните протест и въззивна жалба срещу присъдата на СНС да бъдат оставени без уважение.

 

В срока по чл. 318 от НПК е депозирано възражение срещу протеста на прокурора при Специализираната прокуратура и от защитника на подсъдимия Т.Д.Т. – адв. И.Л. – от САК. В така подаденото възражение се навеждат аргументи, че не е било ограничено правото на подсъдимите на последна дума, а съдът е изпълнил задължението си да постанови присъдата непосредствено след последната дума на подсъдимите лица. Защитникът намира, че общественият интерес към делото и това, че с оглед правото на информация председателят на състава е изложил кратки съображения към присъдата си, нямат правно значение, а времето, за което информацията е обявена в медиите, е въпрос на интерес и технология. Развива доводи, че НПК не дава възможност на прокурора да преценява времето, което е необходимо на съда, за да вземе решение по делото, нито дава правомощие на въззивната инстанция да се произнася по въпроса. Намира протеста за вътрешно противоречив, доколкото в същия се изнасят съображения за липса на мотиви към първоинстанционния съдебен акт, и едновременно с това се иска отмяна на присъдата и произнасяне на въззивния съд по същество на делото, както и че прокурорът едновременно твърди, че не са събрани всички релевантни доказателствени източници и че делото не страда от доказателствен дефицит.

По същество на обвинението изтъква, че в инкриминирания период от време 08.12. – 27.12.2011 г. подс. Т. е осъществил еднократно действие, изразяващо се в подписване на документ от 08.12.2011 г., в качеството му на представляващ „ДКК“ ЕАД, което е било действие, съобразено със закона. Посочва, че нито едно от цитираните в обвинението задължения на подс. Т. няма връзка с твърдяното бездействие.

Защитникът изтъква, че по делото е безспорно установено, че решението за приватизацията на миноритарните дялове от ЕРД и начинът, по който да бъде извършена тя, е на Министерския съвет, който се е произнесъл с Решение № 180/01.04.2010 г., в изпълнение на правомощието си по чл. 105 и чл. 106 от Конституцията на Република България. С Решение № 399/14.06.2010 г. Министерският съвет е разпоредил прехвърлянето на пакети акции от дружества с държавно участие под 50 % в капитала на ДКК, като това решение е изпълнено. Агенцията за приватизацията е провела процедура по изпълнение на решението на Министерския съвет от 01.04.2010 г.; процедурата е проведена при спазване на закона и без възражение; осъществен е контрол и от КФН. На 08.12.2011 г. подс. Т., в качеството си на Принципал на „ДКК“ ЕАД, е подписал Решение № РД – 21 – 202, с което е разрешено, „при спазване на ЗПСК продажбата на притежаваните от „ДКК“ ЕАД акции от капитала на ЕВН“ и се дава „съгласие по смисъла на чл. 4 от ЗПСК продажбата да се извърши от АПСК, чрез публично предлагане на Българска фондова борса. Дава съгласие постъпленията да бъдат преведени по сметка на ДКК“. Според защитата, решението е било в пълно съответствие с решенията на правителството и е било необходима предпоставка за тяхното изпълнение; решението е подписано от министъра след съответно решение на Съвета на директорите на „ДКК“ ЕАД, което е било задължително за представляващия дружеството. Изтъква се, че правомерността на действията на подс. Т. се установява и от гласните доказателствени средства – показанията на св. В. Г., Р. Т., Л. Б., В. А., М. В., въз основа на които се установява, че решението на министъра е било подготвено от компетентни специалисти в изпълнение на решенията на Министерския съвет и Съвета на директорите на ДКК. Акцентира се, че Стратегията за приватизация на ЕРД, приета с решение на Министерски съвет от 11.06.2003 г. в съответствие с чл. 35а от ЗПСПК, е била неприложима към провежданата през 2011 г. процедура.

Защитата развива доводи, че с обвинението се инкриминира не щета, а пропусната полза, която е несъставомерна по чл. 219 от НК. Изтъква, че не става ясно, при положение, че цената от 1 682,64 лева е в резултат от престъпно поведение на други подсъдими лица, защо се ангажира отговорността на подс. Т. за разликата с получената при продажбата през 2004 г. цена за акция от 2 295,67 лева. Акцентира, че на всеки от подсъдимите лица е вменена различна по размер и обосновка щета. Моли присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

 

По делото е проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което e проведен допълнителен разпит на св. Е.Л.К.; проведен е разпит на св. С.Н.М.; приобщени са към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на свидетелите Г. Й. Р. (т. 7, 6 – 13 от досъд. п-во), Щ. Ш. (т. 7, л. 18 – 24 от досъд. п-во) и П. Л. (т. 7, л. 35 – 41 от досъд. п-во), събрани на досъдебна фаза от производството, чрез изпълнение на молба за правна помощ от прокуратурата на Р. България, до компетентния орган в Р. Австрия; прието е заключението на назначената допълнителна съдебно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. М.; приобщен към доказателствената съвкупност е заверен препис от Заповед № *** г. за назначаване на комисия за осъществяване на контрол по изпълнение на Договор № ******* г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане.

 

В съдебно заседание представителят на Апелативна специализирана прокуратура поддържа депозирания протест срещу присъдата на СНС, като предлага същият да бъде уважен по съображенията, изложени в него. Намира присъдата на първия съд за неправилна, като в подкрепа на този извод изтъква, че: в съдебния акт немотивирано са игнорирани съществени установени фактически обстоятелства; съдът целенасочено и немотивирано е изключил при обсъждането и вземането на решение си да постанови оправдателна присъда, доказателства, които са включени в обвинителната теза, без да е установено противоречие между тях и другите, събрани по делото доказателства и доказателствени средства; съдът е приел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за необоснованост и недоказаност на повдигнатите обвинения, като в няколко пункта не е дал отговори на основни въпроси, относно обективната и субективната страна на обвиненията, за които са предадени на съд подсъдимите лица.

Прокурорът при АСП излага, че в мотивите на така постановения съдебен акт не са дадени отговори на следните, съществени за крайния изход на делото, въпроси: авторството на идеята за акумулиране на допълнителни средства в бюджета, чрез продажба на тези остатъчни дялова на ЕРД; твърденията на прокуратурата за липса на валидна представителна власт на подс. П. да изразя становища в Националния съвет за тристранно сътрудничество; причината за поставяне на изключително кратък срок за извършване на процедурата по реализация на акциите на борсата; защо и дали е имал правомощия подс. Д. да посочва конкретен инвестиционен посредник в лицето на „Б.““ ЕАД, управляван и контролиран от подсъдимия П., за извършване и предварителни действия, насоки, указания, съответно и съвети, давани на АСПК за извършване на тази продажба; кое е налагало акциите да бъдат вкарани в капитала на дружеството „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, какъв е бил целения ефект с това и дали се е целяло просто заобикаляне на разпоредбите след получаване на тези средства от приватизация, да бъдат вложени в Сребърния фонд вместо да бъдат изплащани като дивиденти от „Държавната консолидационна компания“ ЕАД; защо не са обсъдени възраженията на членовете на Надзорния съвет на АПСК – св. П. и С., срещу провеждането на приватизацията на остатъчните дялове на ЕРД; по какъв начин е направено допълнението и корекция в чл. 14 на договори за инвестиционно посредничество между „Б.““ ЕАД и АПСК, като е добавено изречение, че не е необходимо съгласие на клиента, в случая АПСК, за това „Б.““ ЕАД да представлява и други клиенти, като клиентът не е знаел, че този инвестиционен посредник ще представлява и купувача на остатъчния дял от акции, фактически „ЕВП“ – Австрия, въпреки събраните доказателства, че подс. Р. е бил в отношения с „ЕВН“ – Австрия предварително и е укрил тази информация. Изтъква, че в мотивите не е даден отговор на 25-те въпроса, поставени в протеста, в резултат на което присъдата се явява необоснована и неправилна.

Прокурорът при АСП излага аргументи, че цялата процедура по продажба на остатъчния пакет акции от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, от възникването на идеята за продажбата им до продажбата на акциите на БФБ чрез смесен закрит аукцион, е замислена предварително и всеки един от подсъдимите е имал своята роля в осъществяването на този замисъл, чрез натиска, осъществяван от подс. Д.; взетите решения от подсъдимия Т., като министър на икономиката и енергетиката, за прехвърляне на акциите в „Държавната консолидационна компания“; натиска да бъде избран „Б.“ ЕАД като инвестиционен посредник; действията на подс. Р., относно осигуряването за клиент на ЕВН – Австрия; включването на подс. В. в изготвянето на анализа, в който той е постигнал по-ниска първоначална цена на акциите; изготвянето на схема за продажба и за закупуване на акциите чрез определен алгоритъм на подаване на заявки за закупуване на тези акции. Излага подробни съображения, че първият съд неправилно е игнорирал заключенията на назначените и изготвени съдебно – техническа, съдебно – статистическа и съдебно – счетоводна експертизи на досъдебна фаза на производството.

Представителят на държавното обвинение акцентира на въпроса, че „Б.““ ЕАД, като инвестиционен посредник и като клиент на АПСК, е дал такава цена за да спечели конкурса за определяне на инвестиционен посредник, която не му позволява по никакъв начин да възстанови дори разноските, които е задължен да направи във връзка с това посредничество. Сочи, че нормалната икономическа логика обуславя извод, че никое дружество не би работило на загуба. Според прокурора, този факт показва, че получаването на инвестиционното посредничество от „Б.““ ЕАД е било от изключително и критично значение за успешния завършек на тази схема, в която са били включени всички подсъдими, тъй като в противен случай „Б.““ ЕАД не би могъл да контролира целия процес на продажба и покупка на акциите за клиента си „ЕВН“ – Австрия. Изразява несъгласие с тезата, че „ЕВН“ – Австрия като стратегически инвеститор и мажоритарен собственик на акциите в дружеството, не е било взело решение да закупи остатъчния дял от акциите. Посочва, че скриването на тази информация от подс. Р. в проспекта, а и цялата му кореспонденция с АСПК, обуславят извод, че действията му били са добре обмислени предварително. Посочва, че всяко едно от тези действия води до съответната логическа верига и изключване на други евентуални купувачи, намаляване на интереса им, за да се постигне най-ниска възможна цена за клиента „ЕВН“ – Австрия и да бъде ощетен клиента АПСК, съответно държавата.

Представителят на държавното обвинение намира, че събраните по делото доказателства обуславят категоричен извод за доказаност на обвиненията, повдигнати срещу подсъдими лица. Поради това предлага присъдата на СНС да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като на всеки един от тях бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в справедлив размер.

 

Гражданският ищец – Министърът на финансите, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

В депозирано писмено становище преди даване ход на съдебното заседание, процесуалният представител на гражданския ищец – юрк. И.Г., заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба, по съображенията, изложени в нея. Излага, че изложената в мотивите към първоинстанционната присъда фактическа обстановка е непълна и игнорираща значителен брой доказателства, върху които обвинението и гражданския ищец обосновават тезите си и които са били отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че в мотивите на първоинстанционния съд липсва отразяването на една всеобхватна и достоверна фактическа обстановка, което е довело до липсата на качествен, задълбочен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства.

Ангажира доводи, че съдът следва да обсъди всички обстоятелства, посочени в гражданския иск и в обвинителния акт, към който гражданския иск препраща, като изложи мотиви досежно това, кои обстоятелства намира за доказани и кои – не, а също и следва да обсъди всички факти и обстоятелства, за които са събрани доказателства и които се инкриминират от обвинението и имат отношение към претърпените от гражданския ищец вреди. Релевират се доводи, че ограниченият обем от факти, въз основа на които съдът е отхвърлил гражданския иск, е довел до липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото е вменено от законодателя на решаващия състав. Сочи се, че липсващият задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали в тяхната съвкупност, както и липсата на съображения, защо съдът е приел и се е позовал на едни от тях, а други е отхвърлил, е довело до необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. Излага се, че като е допуснал посочените нарушения, първоинстанционният съд се е произнесъл с необоснован и неправилен съдебен акт, който следва да бъде преразгледан от въззивния съд. Предлага се съдът да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваната част и да уважи предявения от държавата граждански иск.

 

Защитникът на подсъдимите И.Г.П. и Т.Д.Т. – адв. Л., поддържа депозираното писмено възражение срещу протеста, по съображенията, изложени в него. Пледира присъдата на СНС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а протеста да бъде оставен без уважение, като неоснователен

По отношение на обвинението срещу подзащитния ѝ П., защитата развива доводи, че същото е несъстоятелно, по съображения, че единствените действия, които са предприети от него, са изказване на мнение по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за това кой е ефективният начин за продажба, кой е най-прозрачният такъв и какво счита един представител на работодателска организация в структура, която е създадена, за да се изказват мнения. Оспорва възможността да се осъществи подбудителство или помагачество чрез изказването на мнение на съвещание пред орган, който не може да взема решения. Сочи, че ако такова поведение се инкриминира, това означава да се инкриминират всякакви публични изказвания, което е в нарушение на всички регламенти, касаещи свободата на словото. Изтъква, че Европейският съд по правата на човека, актовете на ООН и Международният пакт за граждански и политически права са категорични по въпроса, че никой не може да бъде преследван за изказано експертно становище, при това в дискусия. Сочи, че самия факт, че въпросът е бил поставен на разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество означава, че той е имал спорен характер. Акцентира, че идентично мнение на НСТС е изразил и министър – председателят.

Допълнително изтъква, че по делото е установено, че спрямо св. К. не е бил оказван натиск, същият няма права да избира инвестиционен посредник и не може да се разпореди да се изготви приватизационна оценка за целите на приватизацията, защото в процедурата по търговия чрез фондовата борса не се изготвя приватизационна оценка.

Акцентира върху обстоятелството, че Министерския съвет е взел решение за продажба на миноритарните дялове от ЕРД чрез БФБ, което е било задължително за всички субекти в държавата. Сочи, че това решение не се е реализирало бързо, тъй като решението е от 01.04.2010 г., а приватизацията е започнала през м. декември 2011 г. Изтъква, че процедурата по приватизация на трите ЕРД е била провеждана по еднакъв начин, като „Б.“ ЕАД е кандидатствало за инвестиционен посредник и в трите процедури, но е било избрано само в една от тях. Сочи, че Прокуратурата не твърди да е извършено нарушение на приватизационната процедура.

По отношение на обвинението срещу подс. Т. изтъква, че на 14.06.2010 г. Министерския съвет е взел решение да се прехвърлят пакетите от миноритарните дялове в „ДКК“ ЕАД, а на 08.12.2011 г. подс. Т. подписва решение, което е в изпълнение на задължителното решение на Министерския съвет и проведената процедура от АПСК. Изтъква, че сочената от държавното обвинение за нарушена Стратегията на Министерския съвет от 2003 г. няма правна обвързваща сила по отношение на приватизацията на миноритарни дялове, т.к. тя се приема във връзка с изискванията на чл. 35а от ЗПСК и се отнася само за мажоритарни дялове.

Взема становище, че изискването цената да е печеливша не може да обоснове наказателна отговорност, тъй като печеливша днес може да бъде цената, на която се продава, защото се е повдигнала цената на актива, а утре печеливша може да бъде цената, на която се продава актива под цената, на която е придобит, защото костват разходи за съхранение. Сочи, че държавата не е имала приходи от миноритарните дялове от ЕРД и не е имала интерес от съхраняването им. Акцентира, че цената на миноритарните дялове е винаги по-ниска от тези на мажоритарните, защото не се получават никакви права по управление.

Излага доводи, че съдът няма задължение да обсъжда всички обстоятелства, които са инкриминирани от прокурора. Сочи, че съдът има задължение да обсъжда съществените факти с оглед обвинението, не и такива, които нямат връзка с него, дори да са изложени в обвинителния акт.

Изтъква, че подс. П. е участвал в заседанието на НСТС в качеството му на представител на работодателската организация и не е било необходимо да притежава друго качество, за да изразява становище. Сочи, че за изказване на мнения не се изисква изрична представителна власт. Представителна власт се изисква за правно обвързващи становища, а мнение може да изказва всеки. Сочи, че становището, изказано от подсъдимия, не е обвързвало Министерския съвет. Излага, че в становището си подс. П. не е поставял никакви срокове, но дори да е имало такива, те не предпоставят осъществяване на престъпление, а и приватизацията реално е започнала повече от година след провеждане на заседанието на НСТС.

Оспорва доводите на представителя на държавното обвинение, че подс. Д. и Т. са имали съществена роля за възлагане на оценката на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, като сочи, че същият е бил избран от АПСК. Цитира показанията на св. К. в смисъл, че не му е бил оказван натиск за избере инвестиционен посредник и не е имал възможност да стори това. Обсъжда, че несъгласието от страна на св. П. и С. по отношение на приватизацията на ЕРД, е ирелевантно, тъй като решението е на колективен орган.

 По отношение на корекцията в чл. 14 от договора, сключен между АПСК и „Б.“ ЕАД ангажира доводи, че договорът е съответен на закона, тъй като законът допуска инвестиционният посредник да действа дори и сам, и сам да изкупува всички дялове на клиента, когото представлява. Акцентира, че след като АПСК е приела това изменение, прокуратурата не може да го преценява като престъпно.

По отношение на довода на прокуратурата за размера на възнаграждението на инвестиционния посредник застъпва мнение, че интересът на същия не е само финансов, а и на престиж. Поставя въпросът, защо, след като „Б.“ ЕАД не са имали интерес и са приели да работят на загуба, е повдигнато обвинение срещу подс. П., че е оказвал натиск върху подс. Д. да бъде избран този инвестиционен посредник, с цел да се набави облага за същия.

Изтъква, че обсъжданата платформа за търговия на БФБ продължава да се прилага и нито прокуратурата, нито съдът следва да обсъждат, дали РТС модула, който тя използва, са подходящи или не.

Защитникът изразява несъгласие с доводите, заложени в протеста, че първият съд не е дал отговор на доводите на държавното обвинение, както и че е игнорирал изготвените експертни заключения по делото.

 

При упражняване правото си на лична защита, подс. И.Г.П. се присъединява към становището на защитника си. Уточнява, че когато говори на Тристранния съвет, говори като председател на КРИБ, което представлява по силата на неговия устав. Сочи, че в същото време е зам.-председател на самия Тристранен съвет.

 

При упражняване правото си на лична защита, подс. Т.Д.Т. сочи, че няма допълнения към становището на защитника си.

 

Защитникът на подсъдимите С.Д.Д. и Р.Г.Р. – адв. С., моли присъдата на СНС да бъде потвърдена, по съображенията, изложени и във възражението срещу депозирания протест.

Защитникът оспорва доводите на представителя на държавното обвинение, залегнали в протеста, че не е обсъдено авторството на идеята за акумулиране на допълнителни приходи в бюджета, като сочи, че първият съд обстойно е обсъдил този въпрос, проследил е и фактологично, и хронологически, пътя на идеята за приватизиране на остатъчните миноритарни дялове от обсъждането пред Тристранния съвет, до приемането на решение на Министерския съвет № 180 от 01.04.2010 г., с което са одобрени правителствени мерки за подкрепа заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция. Акцентира, че идеята е била подкрепена и от министър-председателя Б., в изказването му на 27.03.2010 г., че „В същото време имаме възможност чрез борсата да продадем миноритарни дялове, които на практика, особено ЕРП, нищо не правят“. Посочва, че цялата процедура по приватизация на миноритарните дялове на ЕРД, осъществена от АПСК, КФН и БФБ, е била в изпълнение на решението на Министерския съвет и на правомощията им по закон.

Защитникът намира, че доводите на прокуратурата относно активната кореспонденция между зам.председателя от КФН и подс. Д. по повод приемането на проспекта за продажбата на миноритарния дял от „ЕВН“,  изготвен от „Б.“ ЕАД и липсата на проявен интерес от подс. Д., по отношение на продажбата на миноритарните дялове на „ЧЕЗ“ и „ЕОН“, са въпроси, които са ирелеватни по отношение повдигнатото му обвинение.

По същество застъпва тезата, че обвинението срещу подс. Д. се свежда до това, че в качеството си на зам. - министър председател и министър на финансите е изпълнил решението на Министерския съвет № 180 от 01.04.2010 г., с което са одобрени правителствените мерки, мярка 3 от които е приватизация на миноритарните дялове в електро-разпределителните дружества да бъде извършена през БФБ и прихода да постъпи в републиканския бюджет. Намира тази конструкция на обвинението за невъзможна, тъй като Прокуратурата – с обвинителния акт – е предоставила на изпълнителния директор на АПСК правомощия, каквито той няма по закон, а именно да възложи приватизационна оценка. Акцентира, че доколкото в решението на Министерския съвет е било определено приватизацията на акциите да се извърши чрез БФБ, приложим се е явявал редът по чл. 5, ал. 1 от ЗПСК, а не този по ал. 2, който е неприложим при продажбата на акции на фондова борса. Аргументира тезата, че св. К. е заявил с категоричност, че подс. Д. по никакъв начин не му е разпореждал каквото и да било във връзка с приватизацията и никой от останалите свидетели - служители на АПСК, не е заявил да му е оказано каквото и да било въздействие за избор на инвестиционен посредник. Анализира показанията на св. К., снети в хода на въззивното съдебно следствие и заключава, че това, че „Б.“ ЕАД, е бил посочен като инвестиционен посредник, с когото да бъде извършени консултации преди откриване на процедурата по избор на инвестиционен посредник, не представлява нарушение. Изтъква, че св. К. е заявил, че не се е свързвал с „Б.“ ЕАД, нито се е консултирал с представителите на дружеството.

Защитникът изтъква, че „Б.“ ЕАД е участвала в процедурите за избор на инвестиционен посредник и за трите ЕРД, като конкурсната документация е била една и съща, на и избрано за инвестиционен посредник само по една от процедурите. Това, според защитата, изключва възможността да се приеме, че конкурсната документация е била подготвена именно за този инвестиционен посредник. Сочи, че договорът между АПСК и „Б.“ ЕАД е бил сключен след като дружеството е било избрано за инвестиционен посредник от нарочна комисия към АПСК. Оттук формира извод, че св. К. не е могъл да избере инвестиционен посредник, включително под давлението на подс. Д., нито да възложи изготвянето на приватизационна оценка. Оспорва доводите на представителя на държавното обвинение в насока настъпила вреда за държавата. Обоснова тезата, че деянието на подс. Д. не е съставомерно и от обективна страна, поради липсата на специалната цел, предвидена в състава на това престъпление. В тази насока релевира доводи, че вменената във вина на подс. Д. специална цел не е могла да бъде постигната, тъй като същият не е могъл да знае, че инвестиционния посредник, който би бил избран, евентуално ще занижи цената на акциите, която дава, както и че „Б.“ ще бъде ангажиран като инвестиционен посредник от „ЕВН“ – Австрия. Посочва, че нито стойността на акциите, която би могла да бъде постигната на БФБ, нито възнаграждението, което „Б.“ ЕАД е получило от „ЕВН“ – Австрия, не е могло да бъде известно на подс. Д. към датата, на която се твърди да е извършил деянието. По тези съображения се иска потвърждаване на оправдателната присъда по отношение на този подсъдим.

По отношение на обвинението, повдигнато срещу подс. Р., защитникът аргументира тезата за несъставомерност на същото, поради липса на настъпили значителни щети. По отношение на деянието по пункт първи от обвинението, защитата излага, че същото е несъставомерно, поради липса на забрана за превъзлагане на оценката на лицензиран оценител; сочи, че дружеството не е имало за задача да изготви приватизационна оценка, а предложение до АСПК, което е било одобрено от АПСК и КФН. По отношение на второто деяние, вменено във вина на подс. Р., излага съждения, че към 06.12.2011 г. подсъдимият не е разполагал с информация за инвестиционните намерения на „ЕВН“ – Австрия, тъй като едва на 07.12.2011 г. в Управителния съвет на „ЕВН“ –  Австрия“ е било внесено искане за вземане на решение за участие в приватизацията на държавните дялове, поради което и тази информация не е могло да бъде включена в проспекта. Сочи, че на 14.12.2011 г. Надзорния съвет на „EВН“ - Австрия е одобрил решението на Управителния съвет за участие в приватизацията и чак след това „ЕВН“ – Австрия е сключило договор с „Б.“ ЕАД. Акцентира, че в проспекта е посочено, че няма информация дали „ЕВН“ – Австрия ще участват в търга, което е отговаряло на действителното фактическо положение, а не, че няма да участват. По отношение на третото деяние, включено в продължавана престъпна дейност, защитата отбелязва, че законът не забранява сключването на договор за инвестиционно посредничество с „ЕВН“ – Австрия; в чл. 14 от договора за инвестиционно посредничество, сключен между „Б.“ ЕАД и АПСК е било договорено, че не се изисква съгласие от доверителя, т.е от АПСК; подс. Р. е поискал изрично съгласие от АПСК да представлява и купувачи в този аукцион и на 07.12.2011 г. АПСК е издала на „Б.“ ЕАД   потвърждение, относно липсата на конфликт на интереси. По отношение на четвъртото от деянията, вменени във вина на подсъдимия, изтъква, че същото почива на показанията на св. Е., който е издал наказателното постановление срещу „Б.“ ЕАД за пазарна манипулация, което е било отменено по реда на съдебния контрол. Акцентира, че заключението на вещото лице, което сочи пазарна манипулация, се основава на направени допускания въз основа на теоретични познания, добри практики и рационални разсъждения, поради което не може да се ползва от съда при формиране на изводите му по фактите. Коментира, че „Б.“ ЕАД е имало интерес да постигне най-висока цена на борсата, тъй като по този начин е могло да получи по-високо възнаграждение, но изтъква, че дружеството не е имало възможност да влияе върху цената на акциите, която би могла да бъде постигната на БФБ. Подлага на анализ показанията на св. Р., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в смисъл, че именно този свидетел е предоставил броя на нарежданията и тяхната структура, която бил изчислил предварително.

Защитника пледира за потвърждаване на присъдата на СНС в наказателнооправдателната и в гражданскооправдателната и част. Изтъква, че вменената на подс. Д. и П. вреда се сочи да е причинена във времеви период, за който останалите подсъдими лица нямат обвинение, поради което и не е възможно да е причинена от тях.

 

При упражняване правото си на лична защита, подс. С.Д.Д. се присъединява към становището на защитника си и не излага други коментари.

 

При упражняване правото си на лична защита, подс. Р.Г.Р. не излага допълнителни доводи към тези, аргументирани от защитника му. 

 

Защитникът на подсъдимите Л.И.Е. и П.Й.В. – адв. Ц., поддържа депозираното възражение към протеста, по съображенията, изложени в него. Пледира присъдата на СНС да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и мотивирана, а протестът на СП да бъде оставен без уважение. Пледира да бъде отхвърлена и въззивната жалба на гражданския ищец, като сочи, че давността на гражданския иск е изтекла.

Изтъква, че обвиненията, повдигнати срещу подзащитните му, са несъставомерни, тъй като интересите на АПСК не са били накърнени по никакъв начин, а подсъдимите не са извършили неправомерно или укоримо деяние. Намира, че лицензираният оценител „И.С.С.“ ЕООД, който е изготвил анализа, е спазил всички необходими български и най-добрите международни стандарти, които се прилагат при оценяване на акции в подобен случай, използвайки един от възможните шест варианта за оценка, които са правомерни. Излага, че при търговия на борсата и при използването на подобен модел, където всички купувачи предлагат цена, но нямат информация за цената, предложена от техните конкуренти, няма пряка връзка между т.н. първоначална минимална цена и крайната цена, на която са реализирани акциите. Сочи, че ако цената беше завишена, подсъдимите щяха да бъдат укорени именно за това. Релевира доводи, че продажбата на акциите е осъществена на фона на световна финансова криза и въпреки това, АПСК е получила повече приходи от очакваното.

 

При упражняване правото си на лична защита, подс. Л.И.Е. сочи, че няма какво да добави към становището на защитата си.

           

При упражняване правото си на лична защита, подс. П.Й.В. сочи, че няма какво да добави към становището на защитата си.

 

В последната си дума подс. И.Г.П. изтъква, че обсъжданията в НСТС, за участието в които е обвинен, се развиват по време на най-безпрецедентната финансова криза, която модерния свят познава. Посочва, че в Гърция е имало огромна дългова криза, всички държави в периферията, като България, са били на ръба на процедури по свръхдефицит. Изтъква, че страната изпитвала необходимост от средства и приетата програма с антикризисни мерки, която НСТС обсъдил и приел с консенсус, е помогнала на страната да премине по-леко през кризата. Подсъдимият излага, че по време на НСТС не е говорил за приватизацията на „ЕВН“, нито на електроразпределителните дружества, а за приватизацията на миноритарен дял във всички държавни енергийни дружества, поради натрупаните сериозни загуби. Посочва, че икономическата история на страната е показала, че предложението му е било правилно. Акцентира, че не разбира как е възможно да има обвинение за изказване в открито заседание на публичен консултативен орган. Посочва, че подс. Д. е най-цитираният български икономист и с обвинението срещу него се цели „запушването на неговата уста“ във време, когато се вземат противоречиви икономически решения, е важно за някого; делото срещу подс. Т. е било образувано, когато е бил кандидат за президент, за да се намалят шансовете му и броят на подадените за него гласове, а самият той е основател и издател на една от големите независими медийни групи и натискът върху него е насочен към ограничаване свободата на медиите да изразяват независима позиция. Желае оправдателната присъда спрямо него да бъде потвърдена.

 

В последната си дума подсъдимият С.Д.Д. изразява благодарност за ефективността на съда и отправя искане за потвърждаване на постановените оправдателни присъда от първия съд.

 

В последната си дума подсъдимият Р.Г.Р. посочва, че е бил удовлетворен от присъдата на първоинстанционния съд, тъй като съдът е вникнал в сложна и специфична материя и е разбрал, че не е извършено престъпление и не са нанесени щети. Посочва, че е изпълнил професионално задълженията си като инвестиционен посредник, съобразно подписания договор. Желае присъдата на СНС да бъде потвърдена, а протестът на прокурора да бъде отхвърлен.

 

В последната си дума подсъдимият Л.И.Е. отправя искане издадената оправдателна присъда от първоинстанционния съд да бъде потвърдена.

 

В последната си дума подсъдимият П.Й.В. заявява, че от началото на процеса не е разбирал в какво е обвинен, тъй като единственото обвинение срещу него е било за това, че е предоставил един коефициент на съответния оценител. Сочи, че коефициентът е поместен на публичен сайт и никой не оспорва стойността му, която е била проверена и потвърдена и от лицензирания оценител. Изтъква, че по делото е било установено, че няма нанесена щета, тъй като експертизата, на която се е базирало твърдението за такава щета, се е оказала пълна с технически и други грешки и след корекцията им се е установило, че няма щета. Желае потвърждаване на първоинстанционната присъда.

 

В последната си дума подсъдимият Т.Д.Т. отправя искане за потвърждаване на оправдателната присъда. Сочи, че единствената цел на делото е обвинението, което намира за абсурдно, е била тормоз и блокирането на дейността на подсъдимите като обществени фигури, в неговия случай като опозиционен политик.

 

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

 

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

           

Въззивната жалба от процесуалния представител на гражданския ищец е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

 

По фактите

 

Настоящият състав намира за правилни приетите от СНС фактически данни, относно самоличността, заеманите длъжности, семейно положение и образователна степен, както и за липсата на предходна съдимост за всички подсъдими по настоящото производство, както следва:

- подсъдимия С.Д.Д. е българин, български гражданин, ЕГН *********, роден в гр.С., с висше образование и докторски степени по „Международни търговски и финансови отношения“ от Университета в Питсбърг и по „икономика“ от Университета на Мичиган – САЩ.

 С Решение от 27 юли 2009 г. на 41-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на Република България на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България, е избран за заместник министър - председател и министър на финансите, които длъжности изпълнявал до 13.03.2013г.

Настоящият състав, прие за ноторно известен факта, за заеманата в инкриминирания период длъжност в сферата на държавното управление от подс.С.Д., което поради наличието на достатъчно публични данни не се  нуждае от добавена доказателствена подкрепа.

- подсъдимия Т.Д.Т. е българин, български гражданин, ЕГН **********, роден в гр.С., неосъждан, с висше икономическо образование, специалност „Международни икономически отношения“ в УНСС.

С Решение на НС от 27.07.2009г. е бил избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма, която длъжност изпълнявал до 15.03.2012г. 

Настоящият състав, прие за ноторно известен факта, за заеманата в инкриминирания период длъжност от подс. Т. в сферата на държавното управление, поради наличието на достатъчно публични данни, които не се  нуждаят от добавена доказателствена подкрепа.

 - подсъдимия И.Г.П. е българин, български гражданин, ЕГН **********, роден в гр.Р., неосъждан, с висше образование специалност „Финанси“. В периода 2006 – 2010г. е председател на една от работодателските организации „Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), регистрирана в Търговския регистър, като юридическо лице с нестопанска цел. В същия период е бил Председател на Съвета на директорите и представляващ на търговското дружество „А.Ф.Г.“ АД (Р № *** на СГС, ф.д. №*** по описа на СГС), в чиято търговска структура са включени множество други търговски дружества, сред които и „Б.“ ЕАД, „Б. к.“ ЕООД, „А.А.М.“ ЕАД (вж.ДП л.211 – 219 т.2 )

-  подсъдимия Р.Г.Р. е българин, български гражданин, ЕГН **********, роден в гр.Р., неосъждан, работи като изпълнителен директор и представляващ „Б.” ЕАД (Р №***. на СГС, ф.д.№*** по описа на СГС)

- подсъдимия Л.И.Е. е българин, български гражданин, ЕГН ********** роден в гр.С., неосъждан, работи като управляващ и представляващ „Б. к.“ ЕООД (Р №*** на СГС, ф.д.№*** по описа на СГС), което е собственост на „Ф. Г.“ АД ( ф.д. № *** по описа на СГС)

- подсъдимия П.Й.В. е българин, български гражданин, ЕГН ********** роден в гр.С., неосъждан, с висше образование „икономика“, специалност „Стопанско управление“. В периода от 2005г. до 2006г. (т.1/л.140 ДП,) е работил е в „Б.“ АД, след което е заемал длъжността мениджър в „А.А.М.“ ЕАД, собственост на дружеството „Ф. Г.“ АД (ф.д. № *** по описа на СГС).

 

МС на Република България с Решение № 426/11.06.2003г. (т.22 л.2) на основание чл. 3, ал. 7 и чл. 35а, ал. 1 от ЗПСК (редакция ДВ, бр. 46 от 20.05.2003г.) приел „Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България“, която е била одобрена с Решение от 29.07.2003г. на Народното събрание на Република България (Обн. „Държавен вестник“, бр. 69/05.08.2003г.),

Със Стратегията били очертани политически и икономически цели, за подобряване качеството на услугите, ефективността, конкурентостта и либерализацията на пазара. Съществена част в икономическата сфера е отделена на възможността за получаване на допълнителните финансови приходи от приватизация на дружествата в електроразпределителния сектор. За постигането на по – добра конкурентна среда и повишен инвестиционен интерес към тяхната приватизация, респективно получаване на по-изгодна цена от продажбите им  е преценено, че техните активи е следвало да бъдат преструктурирани в обособени нови групи активи.

Следвайки очертаните цели, били обособени три секторни структури: Западна България (ЕРД – Столично, ЕРД – София-област, ЕРД – Плевен); Североизточна България (ЕРД – Горна Оряховица, ЕРД – Варна); Югоизточна България (ЕРД – Пловдив, ЕРД – Стара Загора). В средносрочен план, приет със Стратегията е предвидена продажба на мажоритарни дялове от 67% на всяко от дружествата и запазване собствеността върху миноритарните дялове от държавата. Това решение е взето с оглед възможността за влияние, чрез участието в органите на управление на ЕРД върху решенията на новите мажоритарни собственици през преходния период на реформиране на електроенергийния сектор.

Според приетите цели, по този начин в преходния период, щели да бъдат защитни държавните интереси в сектора, както и възможността за провеждане на социални политики, посочени в т.5.3 на Стратегията. За гарантиране на социалните аспекти Стратегията е допълнена с Решение №521/24.07.2003г. на МС (т.22 л.29-л.31), с което били предвидени мерки за договаряне със синдикалните организации в енергетиката, както и гаранции за размера на работната заплата на работещите в сектора.

В следващ етап в Стратегията била предвидена приватизацията на миноритарните дялове (том 22 / л.11), раздел 3 т.1 (5) при получени данни за подобрени икономическите показатели на електроразпределителните дружества. Отложената приватизация на миноритарните дялове била предвидена, с оглед постигане на максимална икономическа ефективност от тяхната приватизация, което е посочено в Решението, като „максимализиране на приходите от приватизация“ и постигане на „печеливша продажба“ (вж. ДП,т.22/л.18-19)

За изпълнение на решенията в Стратегията, с договор № РД. сключен между Агенцията за приватизация (АП) и ЕВН АГ - Австрия (EVN AG) мажоритарните дялове, съответно 67 % от всички акции с право на глас от капитала на двете държавни дружества „Електроразпределение – Пловдив“ ЕАД и на „Електроразпределение – Стара Загора“ ЕАД, са били продадени поотделно. Общата цена постигната от продажбата им била 271 милиона евро, с левова равностойност, по курса на БНБ към момента 530 029 930 лв. ( (вж.ДП,т.22/л.34-86 (л.43), съгл.чл. 2.2. от договора (вж.ДП, т.4/110, т.22/л.34-86.),

На 10.10.2006г. след продажбата на мажоритарните дялове, с оглед сливане и преобразуването на дейностите им, по партидата на двете дружества (ЕРД – Пловдив и ЕРД – Стара Загора), настъпилата промяна във фирмените данни е вписана в Търговския регистър при Окръжен съд - Стара Загора, е за „ЕВН България Електроразпределение” АД („ЕВН-ЕР“ АД) и „ЕВН България Електроснабдяване” АД („ЕВН-ЕС“ АД)

След продажбата на мажоритарните дялове Държавата притежавала миноритарно дялово участие от 33% от капитала на новите дружества. В следващите години от 2006г. до 31.01.2010г. дружеството “ЕВН България Електроразпределение” АД е формирало печалби през всяка финансова година, част от която е отнасяна като резерв на дружеството, а друга е реинвестирана в активи (вж. ДП, Заключение на ССИЕ - т.11/ л.143-178).

След избор на подсъдимия Д. за заместник министър - председател на Р.България и министър на финансите със Заповед № КВ-298/18.08.2009г. (т.2 л.175 ДП), са му възложени допълнителни управленски правомощия и функции за координация дейността на „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол“ /“АПСК“/.

Освен от Конституцията и общото законодателство, правомощията на подс. Д. като заместник министър - председател на Р.България и министър на финансите в периода 2009г. – 13.03.2013г., са били регламентирани от Закона за администрацията, Устройствения правилник на Министерство на финансите, Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, както и както и съответните Решения на Министерския съвет, относими към длъжностите му.

Правомощията на подсъдимия Т., като министър на икономиката, енергетиката и туризма били уредени, освен от Конституцията и общото законодателство, така също и от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм. ДВ., бр.16/22.02.2011г., в сила от 01.03.2011 г. и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК) приет с ПМС № 112/23.05.2003г.,

 

Националния съвет за тристранно сътрудничество бил орган за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище, което произтичало от чл.2 на Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (ДВ, бр. 57/26.07.2001г.). „...Националният съвет за тристранно сътрудничество е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище...“. Доколкото част от мерките налагали промени в законодателството, които засягали „...трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище“.

Подсъдимият Д., на основание чл.4 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (ДВ, бр. 57/26.07.2001г.). бил постоянен член и председател на Национални съвет за тристранно сътрудничество. В чл.3 ал.1 т.5, 6, и т.7 от Правилника било предвидено в Съвета да се обсъжда, да се представят мнения по проекти на нормативни актове и да се координира работата на национално равнище по програми с национално и международно финансиране, по въпроси отнасящи се към социалния диалог, доходите и жизненото равнище, бюджетната политика, социалните последици от преструктурирането и приватизацията, в което да участват всички представени в НСТС страни.

Ноторно известен факт е възникването в периода 2008 – 2009г., на глобална финансова и икономическа криза, която с различна степен засегнала икономиките на държавите в света. В Официалния вестник на Европейския съюз е била публикувана Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2009 г. за въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни, както и върху сътрудничеството за развитие 2010/C 230 E/02. Световната икономическа криза и отражението и е било отчетено в СТАНОВИЩЕ  на  СЪВЕТА ЕВРОПЕЙСКИЯ  СЪЮЗ (2010/C 137/03), изготвено въз основа на Регламент (ЕО)  № 1466/97 на  Съвета  от 7 юли 1997г., прието за  засилване  на  надзора  върху  състоянието  на  бюджетите на отделните страни в общността, за координацията  на  икономическите  политики, като са препоръчани конкретни мерки за преодоляване на възникналите икономически проблеми в глобален мащаб.  С оглед публичните икономически данни за негативното влияние на глобалната финансова криза върху икономическия растеж и върху финансови условия за развитие на всяка една национална икономика, подсъдимия Д. в кръга на правомощията си преценил, че следва да се предприемат икономически мерки и действия за фискална консолидация бюджета на страната, както чрез ограничаване на разходите и подобряване на събираемостта на данъците, така и чрез осигуряване на нови финансови източници в подкрепа на бюджета на страната, което поставил на обсъждане в НСТС.

С оглед необходимостта от приоритетно прилагане на конкретни икономически мерки в подкрепа на фиска, за смекчаване негативното отражение на финансовата и икономическа криза върху икономиката и фиска на страната, в качеството си на постоянен член и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), подс.Д., на основание чл.31 ал.2 от Устройствения правилник на МС, внесъл в Съвета, с писмо №*** (кл.15 л.18, позиция т.25) в дневния ред обсъждане и приемане на мерки за подкрепа на фиска, бизнеса заетостта и домакинствата.(кл.15 л.10)

Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 3, ал. 1 вр. чл. 3а от  Кодекса на труда (КТ), Кодекса за социално осигуряване (КСО), процесуалния ред за приемане на нормативни актове, свързани с трудовото и социално законодателство и такива отнасящи се общо до въпросите на жизненото равнище, изисквал провеждането на предварителни консултации в НСТС по законопроектите. Приетите Решения на НСТС нямали правнообвързваща задължителна сила за прилагането им от съответния орган, но неизпълнението на разписаните процедури, водело до отмяна на нормативните актове от ВАС, на самостоятелно основание (в този смисъл са Решения по адм. дела № № 4021/2009г.; 4062/2009г.; 2277/2015г.; 1566/2017г.).

В класьор 15 от л.36 до л.354 по досъдебното производство се съдържат протоколи от 23, 24, 26, 27, 29 и 31 март 2010г., за проведените заседания на НСТС съдържащи проведените разисквания на участниците, изразените мнения и направените предложения на страните в тристранния съвет, по посочените по-горе въпроси.

Въпросите за продажбата на миноритарните дялове на държавата в различни дружества със смесено участие, не са били предмет на самостоятелно обсъждане в НСТС, но продажбата им, доколкото това засягало въпроси свързани с жизненото равнище, заетостта на работниците и техните доходи, е налагало тяхното предварително обсъждане в НСТС, поради което били включени в комплекса от въпроси, обсъждани от НСТС за прилагане на всеобхватни икономически мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната политика на държавата в кризисния период, породени от глобална икономическа криза 2008-2009г.

Обсъждането на предложението за продажба на остатъчните миноритарни държавни дялове в трите ЕРП (вж. ДП, кл.15/л.36-354), е било направено като част от пакета антикризисни мерки предложен от подс.Д., като зам.министър председател, финансов министър и председател на НСТС и е било обосновано с взимане на комплексни управленски решения от МС за ограничаване отражението на икономическата криза върху икономиката на страната ни.

В резултат на проведените обсъждания в НСТС са били приети Решения, отразени в Протокол №10/31.03.2010г. (класьор №15 от л.28). В раздел „Мерки за подкрепа на фиска“ , т.1 е решено да се осигури „…Набавянето на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв…“, В т. 3 е прието този допълнителен финансов ресурс да се набави, чрез „Приватизация на миноритарните остатъчни дялове, чрез Българската фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет.“

Конкретните мерки и политики за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фиска на държавата, приети на заседанията на НСТС са намерили израз в Решение №180/01.04.2010г. на Министерския съвет (класьор №15 л.4-л.8).

Решението на МС за продажбата (приватизацията) на всички миноритарните остатъчни дялове притежавани от държавата в различни търговски дружества, като част от мерките на правителството за подкрепа на фиска и постигане финансова стабилизация на бюджета е включено в т.3, като е възприето изцяло решението на НСТС - „Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет”. (кл.15 л.4). В категорията на тези активи попадали и миноритарните дялове на електроразпределителните дружества, собственост на държавата. С това Министерския съвет приел, че получените от приватизацията средства, вместо да постъпят в т.нар. Сребърен фонд, трябвало да постъпят в консолидирания държавен бюджет за периода на икономическата криза и да бъдат ползвани за финансиране на текущи задължения на държавата.

За да постъпят приходите от приватизация на миноритарните дялове в консолидирания бюджет за осигуряване на допълнително финансиране на бюджета в условията на икономическа криза, вместо в Сребърния фонд, както било прието с Решение №180/01.04.2010г. на МС, организацията и извършването на тези дейности в сферата на държавното управление, попадали изцяло в дискрецията на заместник министър председателя и министър на финансите – подс.Д., както и на ресорните министри от правителството, съответно на подсъдимия Т., като министър на икономиката, енергетиката и туризма.

Подсъдимите Д., Т. и П. били наясно с разпоредбата на чл.8 ал.1 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ДВ, бр. 18 от 2010г., в сила от 05.03.2010г.), че „...Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, се внасят и отчитат в централния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система.“ .

Същевременно, приетото Решение №180/01.04.2010г. на МС, предоставяло правомощия и ангажирало действията им на основание специалната нормативна разпоредба в чл.8 ал.2 „...Паричните постъпления или част от паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, както и от приватизацията на обособени части от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, и остават собственост на дружеството.“) от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК) (ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.),  което предоставяло правна възможност, парични средства от приватизацията да бъдат използвани при нужда за финансиране на бюджетния дефицит, като постъпват в капитала на държавни дружества, а не в „Сребърния фонд“.

За изпълнение на Решение №180/01.04.2010г. на МС, на 22.04.2010г. било проведено ОС на дружеството ТД „Национален Технологичен център по климатични промени“ ЕАД, с председател Министър на икономиката, енергетиката и туризма, подс.Т., като принципал упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала, при което било взето Решение от ОС, отразено в протокол № РД-18-21/19.04.2010г., за промени в наименованието и предмета на дейност, а именно: дружеството бъде вписано в Търговския регистър като „Д. К. К.” ЕАД (ДКК) с предмет на дейност - придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации.

След преобразуване на дружеството, Министерският съвет на Република България приел Решение № 399/14.06.2010г., с което ангажирал Министъра на икономиката, енергетиката и туризма – подс.Т., като принципал на „Д.К.К.” ЕАД (ДКК), да увеличи капитала на ДКИ ЕАД София с непарични вноски на миноритарни пакети от акции, притежавани от държавата в търговски дружества с под 50% държавно участие. Конкретно, в т.3 на Решението е указано на „...Министърът на икономиката, енергетиката и туризма да увеличи капитала на ДКИ ЕАД София чрез непаричните вноски по т.1 по номинал чрез издаване на нови поименни акции, които да бъдат придобити от държавата чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма...“. /том 21/

Подсъдимият Т. предприел съответните действия за изпълнение на Решение № 399/14.06.2010г., на основание длъжността му и на основание действащите нормативни правила - чл.24, чл.25 ал.2, чл.5 т.1, т.4, т.21 от Закона за администрацията, чл.5 УП – МФ (ДВ бр.79/2010г.)

Заседанията на НСТС продължили, като на 22.04.2010г. са обсъждани сроковете за изпълнение на вече приетите от НСТС мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, включени в Решение №180/01.04.2010г. на МС. (кл.15 л.308 т.2)

На заседанието на НСТС 23.03.2010г. постъпило предложение от И. Ж., представляващ Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) за избор на зам. председател на Съвета от представителите на работодателите. Подсъдимия Д., като председателстващ заседанието, докладвал за постъпило писмо от работодателските организации до НСТС, с което за тази позиция бил предложен подсъдимия П., като представител и председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). По предложенията на Ж. и Д., не са постъпили възражения и подсъдимия П. е бил избран от Съвета, без възражения за зам. председател на НСТС.

По т.3 (кл.15 л.322) от дневния ред, в протокол №12 от 22.04.2010г. на заседанието на  НСТС, при обсъждане сроковете за изпълнение на вече взетите решения (Решение на НСТС от Протокол №10/31.03.2010г. и Решение №180/01.04.2010г. на Министерския съвет за продажба на миноритарните дялове)  подс. П., в качеството му на зам. председател на НСТС предложил, за изпълнение на взетите решения, да се впишел срок за тяхното изпълнение. Предложил да се приеме, че до 01.09.2010г, трябвало да се включат миноритарните дялове на държавата за борсова търговия. Конкретно Подс. П. е заявил, че (кл.15 л.323 гръб от протокола), „Слагайки този срок, ние правим политическа оценка и заявка. Ние също оказваме политически натиск“.

 

Статут и правомощия на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, относими към предмета на делото.

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) била част от администрацията на Министерския съвет, чийто статут бил уреден в основния устройствен закон в Глава трета "а", от Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) (ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.,)

В закона се посочвало, че Агенцията е „…администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация и следприватизационен контрол…“ В Агенцията била установена (чл.5 АПСК) двустепенна форма, с колективни органи на управление, съответно - Изпълнителен съвет и Надзорен съвет. В чл. 3 ал.1 от ЗПСК (ред. ДВ, бр. 20 от 2003 г.) се посочвало, че „…Държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизането в сила на този закон, с изключение на включените в списъка - приложение № 1 към този закон…“. В  чл. 5. ал.1 от ЗПСК (ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) било предвидено, че „…В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол или общинските съвети възлагат след конкурс на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка…“

Дейността на Агенцията била регламентирана и с подзаконов акт: Устройствен правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (УПАПСК ) (ред. от ДВ. бр.84 от 26 октомври 2010г.), отменен с ДВ. бр.37 от 21 април 2020г. В чл. 5 т.5, т.6, т.7  т.12 от същия Правилник било предвидено, че  Агенцията осъществявала дейност по подготовката за приватизация активи на държавата, сключвала сделките по приватизация от нейна компетентност.

В правомощията на Агенцията било възложено даване на разрешения за извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на дружества, с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, за сключване на договори за придобиване на дялово участие…“.

В чл.7 т.12 от УПАПСК било възложено на Агенцията да взема решение за „…възлагане на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационните сделки с определен метод за продажба публично предлагане…“.

В чл.16 т.1 от Правилника било предвидено, че Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол контролирал дейността на агенцията, а според чл.16 т.5 от същия Правилник, Надзорния съвет „…одобрява приватизационни сделки, чиято стойност е над 500 хил. лв , сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг относно тяхната законосъобразност и за съответствието с одобрените от Народното събрание стратегии.“, а според чл. 16 т.12 от същия Правилник „…одобрява договорите за възлагане на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационните сделки с определен метод за продажба публично предлагане…“.

В инкриминирания период, длъжността Изпълнителен директор заемал свидетелят Е.К..

 

Решения на АПСК свързани с приватизацията на миноритарните дялове.

На 08.11.2010г. на заседание на Изпълнителния съвет бил обсъден и приет с протоколно Решение №403/08.11.2010г. (л.95 т.31) Доклад на изпълнителния директор – свидетеля К., за планиране на дейността на Агенцията през 2011г. (т.31 л.98-л.106). В доклада било посочено, че основната цел на дейността на Агенцията е осъществяване на прозрачна и икономически ефективна приватизация на държавни активи, за осигуряване приходи на бюджета. В т.1 били обсъдени възможностите за приватизация на 22 дружества с над 50% държавно участие и 126 дружества с миноритарен дял на държавната собственост в тях. Отбелязано било, че в забранителния списък – приложение №1 по чл.3 ал.1 от ЗПСК попадат 173 дружества, Било планирано, да бъде преразгледан списъка за отпадането на някои от тях, с цел приватизацията им. В т.2 на първо място бил откроен приоритет „приватизационна продажба на миноритарното държавно участие в капитала на електроразпределителните дружества“. В точка 3, като неблагоприятни външни фактори са отчетени, влиянието на световната икономическа криза върху инвестиционния процес, липса на инвеститорски интерес, влошено финансово състояние на някои от определените за приватизация дружества и др.

С протоколно Решение (протокол №24/08.11.2010г.) Надзорния съвет утвърдил предложения план за работата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол през 2011г.  (т. 31 л.94 ).

С доклад от 24.01.2011г. (т.20 л.146-л.148), в качеството си на изп. директор на АПСК св. К. предложил на Надзорния съвет на Агенцията изменение на Методиката за провеждане на конкурси за избор на инвестиционни посредници, в която да бъдат отразени настъпилите структурни промени в Агенцията, следствие сливането на двете отделни агенции – Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол в единна такава (с ЗИД на ЗПСК ДВ.бр.18/05.03.2010г.). С изменението на Методиката, К. предлагал и допълнението и в съответствие с чл.1 ал.2 т.2 на ЗПСК и Глава Трета, свързана с „Изискванията към кандидатите“, за избиране на инвестиционни посредници, при продажба на дялове или акции, собственост на търговски дружества с повече от 50% държавно участие в капитала на други търговски дружества на БФБ,

В чл.5 ал.1 от предложения проект на Методиката било предвидено провеждане на конкурси за избор на инвестиционни посредници, да се прави „…от комисия, назначена от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, в състав най- малко от трима членове, поне единият от които е правоспособен юрист…“. В Глава пета, били уредени правилата за провеждане на конкурса, като в т.11 било предвидено да се подава финансово предложение, а в т.12 относно изготвянето проект за договор за инвестиционно посредничество, по преценка от Агенцията, било предвидена възможност в чл.8 ал.2 да се изиска и „анализ за определяне стойността на дружеството“, което да включва два компонента: „т.1.1. предложение за определяне на първоначална продажна цена на една акция и т.1.2. предложение за минимална продажна цена на една акция.“

Надзорния съвет на 27.01.2011г. дал препоръки за частични промени в предлаганата Методика, които не се отнасяли до посочените по – горе подзаконови текста. С Доклад от 12.04.2011г. на изп. директор, Методиката в окончателния и вид е докладвана за приемане от Надзорния съвет (л.162-л.168 т.20)

С Решение на Надзорния съвет на АПСК от 14.04.2011г. (л.157 – л.161 т.20) в т.2.1 предложения окончателен вариант на Методиката за провеждане на конкурси за избор на инвестиционни посредници, съдържащи посочените по-горе разпоредби била приета.

С Решение № 3221П/03.05.2011г. Изпълнителният съвет /ИС/ на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол РЕШИЛ да се осъществи продажба на пакет от 51 612 броя акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД, гр.Пловдив и продажбата на пакет от 62 106 броя акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване“АД, гр.Пловдив по реда на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/ чрез публично предлагане на „БФБ-София“АД, както и избор на инвестиционен посредник за продажба, чрез публично предлагане на пакетите от акции на БФБ (т.5 л.159).

За това Решение с писмо изх.№92-00-81-408/12.05.2011г., на 16.05.2011г. са били уведомени както подс. Т.Т. в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма, така и подс. С. Д., като зам. министър председател и министър на финансите – (т.25 л.111)

 

С Доклад № ДД-155/13.05.2011г. на основание чл.6 от Методика за провеждане на конкурси свид.А. А., заемаща длъжност директор на Дирекция „Сделки“ в АПСК внесла в ИС на АПСК за приемане конкурсната документация  за избор на инвестиционен посредник за продажба чрез публично предлагане на БФБ ЕАД  (т.5 л.155).

С протоколно Решение №832/13.05.2011г. на Изпълнителния съвет била приета предложената конкурсната документация за провеждане на конкурса за избор на инвестиционен посредник за продажба чрез публично предлагане на БФБ ЕАД пакети акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД,

С Решение №1674А/13.05.2011г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, на основание Методиката, Решение № 3221П/03.05.2011г. и Решение №832/13.05.2011г. открила процедурата за избор на инвестиционен посредник за продажбата на пакет от 51 612 броя акции с номинална стойност 10лв. за всяка една, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и на пакет от 62 106 акции, с номинал 10лв. за всяка една, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

Със същото Решение била утвърдена приетата конкурсната документация, посочени били място и срокове за получаване и, както и други подробности по обявения конкурс и критериите за оценяване, минималните изисквания към участниците в него, включително изискването за наличие на „пълен лиценз“ за инвестиционно представителство, предоставен от Комисията за финансов надзор, предложен и утвърден бил проект на Договор за инвестиционно посредничество, с допълнен текст на чл. 14 с изр. 2, за разлика от другите договори с ЕОН и ЧЕЗ, че, съгласно  чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ не се изисква съгласие на доверителя, когато инвестиционният посредник изпълнява нареждане за сметка на клиент. (т.5 л.160 л.179 и т.20 л.282).

На 13.05.2011г. и на 17.05.2011г. в Министерството на финансите били проведени консултативни срещи между служители на министерството, Агенцията за приватизация и представители на БФБ за съгласуване на действия и определяне на лицата от всяко ведомство, които да си сътрудничат за приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества до края на 2011г.

С писмо изх.№ 92-08-81-420/18.05.2011г. изп. директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – св. К. уведомил подс.Т.Т., в качеството му на Министър на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), че процедурата за провеждане на конкурси за избор на инвестиционни посредници за продажба на пакети чрез публично предлагане на БФБ АД, на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение" АД е стартирана, като настоявал да се извършат необходимите действия от страна на МИЕТ за приключване на приватизацията на електроразпределителните дружества до края на 2011г. (т.25 л.112).

 С Решение 3226-П/22.06.2011г. Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол обявил, че на първо място в конкурса за инвестиционният посредник е класирал „Б.“ ЕАД. (вж.ДП, т.20/л.285-288, кл.1/л.181-182)

С писмо изх.№91-00279/29.06.2011г. подс. Т., в посоченото качество, уведомил изп.директор К. и подс.Д., в качеството му на министър на финансите, че представляваното от него министерство инициирало промени в уставите на електроразпределителните дружества, чрез провеждането на Общи събрания на акционерите и промяна на акциите в безналични, за намаляване на уставния им капитал и внасянето на миноритарните дялове на държавата като непарични вноски в капитала на „ДКК“ ЕАД.

С протоколно Решение (протокол №14/30.06.2011г.) от заседание на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол относно предложения за одобрение от Изпълнителния директор на АПСК, двустранно парафиран проект на договор за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции от капитала на ЕВН България Електроразпределение АД Пловдив и ЕВН Електроснабдяване АД Пловдив, с допълнения текст на чл. 14 изр. 2, е указвано на Изпълнителния Съвет на Агенцията да съгласува с принципала - Министъра на икономиката енергетиката и туризма  процедурите за приватизация на миноритарните пакети  акции от капитала на ЕРД (т.20 л.169-л.172)

На 11.07.2011г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол уведомила Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, че с Решение №3226-П/22.06.2011 АПСК е определила „Б.“ ЕАД  за участник, спечелил конкурса за избор на инвестиционен посредник за продажба на 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение”. (т.31 л.12)

На 14.07.2011г. Надзорния съвет с протоколно решение (протокол №14/14.07.2011г.), в т.5 от дневния ред, одобрява Доклад на ИД на АПСК - свид.Е.К. с вх.№ИС-00-34/29.06.2011г., относно двустранно парафиран проект на договор за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка) (л.238-241 т.23)

На 19.07.2011г., в гр. София бил сключен Договор №РД-03-02/19.07.2011г.  (т.19/л.60-л.69ДП) за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка) между Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД (изпълнител), подписан от представляващите страни – св. К. за АПСК и подс. Р. за „Б.“ ЕАД, с допълнения текст на чл. 14 с изр. 2 ( заимстван от чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ).

След сключване на договора, на същата дата „Б.“ ЕАД депозирал в АПСК въпросници във връзка с чл. 9.3 от Договора, за разясняване на минимално изискуемата информация във връзка с процедурата по приватизация определена от АПСК.

На 21.07.2011г. изп. директор на АПСК, свидетеля К. инициирал работна среща на 26.07.2011г. с Изпълнителните директори на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, министъра на икономиката – подс.Т., министъра на финансите – подс.Д., зам. Председателя на Комисията за финансов контрол – свид.Д. Р., в сградата на АПСК за планирането на съответните действия и ангажименти за извършване на приватизацията на миноритарните дялове на ЕРП, като писмото е с гриф „Спешно“ – (л.121 т.25).

На 25.07.2011г. изпълнителният директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в съответствие с чл. 19, ал. 3 от Методика за провеждане на конкурси за избор на инвестиционен посредник, издал Заповед №143/25.07.2011г. за назначаване на комисия и поименното определяне на членовете и, с която и възложил контрола по изпълнението на Договор №*** за инвестиционно посредничество при публично предлагане. За председател била определена свидетеля Д. В. – Ц., служител на дирекция „Сделки“, а за членове – И. К., правоспособен юрист от дирекция „Правна“ и М. Д., служител на дирекция Финансова в Агенцията. (л.239 от съдебния том на АСНС)

В следващите дни била разменена кореспонденция (т.25 л.122-л.125), като всяка от заинтересованите страни „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите, дружеството „Б.“ ЕАД,  – Комисията за финансов контрол посочили лица за контакт, за целите на обявената приватизационна процедура.

 

Действия на дружеството „Б.“ ЕАД по изпълнение задълженията по договор №РД-03-02/19.07.2011г.

С подписания Договор, дружеството се ангажирало да представлява Агенцията в подготовката на приватизационната сделка, като поело конкретни задължения за извършване на действия и процедури, с които да продаде при условията публично предлагане по смисъла на чл.32 ал.1 т.1 от ЗПСК пакет от 51 612 броя акции с номинална стойност 10 лева всяка една, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, гр. Пловдив и пакет от 62 106 броя акции, с номинална стойност 10 лв. всяка една, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, гр. Пловдив;“.

В т.1.2 било договорено, че продажбата следвало да бъде извършена, чрез системата за борсова търговия на БФБ, уредена в Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Правилника на БФБ и условията в договора, срещу заплащане, съответно на предложеното от дружеството в конкурсната процедура или общо 0.1% от общия размер на цената на предложените акции. В чл.26 било договорено, че всички разходи, вкл. такси и комисионни от „Централен депозитар“ АД, от „БФБ“ АД и КФН, включително за предаване на сертификата и подготовката на акциите за публично предлагане са за сметка на инвестиционния посредник.

В чл.9 били договорени конкретните действия на инвестиционният посредник „Б.“ ЕАД, с които се ангажирал към АПСК, а именно:

След като извърши преглед на състоянието на дружеството (силни и слаби страни) да изготви:

- анализ за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружеството

- стратегия за публично предлагане на акциите

 - проспекти за публично предлагане на акциите на дружеството и регистриране на емисиите от акции в „Централен депозитар“ АД

- да регистрира емисиите на „Приватизационен пазар“ към „БФБ“ АД и публикуване в Бюлетина на борсата, след одобрение на проспектите от Комисията за финансов надзор (КФН)

- да представи отчет за проведен маркетинг на дружествата преди регистриране емисиите и публичното им предлагане на „БФБ“ АД. (т.19/л.61-л.69 ДП)

 

В чл.3 от договора, съответно в т.8 и т.9 било предвидено, инвестиционния посредник да регистрира акциите, със спецификации съобразно изискванията на борсата, описани в 12 точки, като в т.8 и т.9 било предвидено, регистрация на  акциите за аукциона в БФБ да е с посочена „Първоначална продажна цена на една акция“ и в т.9 „минимална продажна цена на една акция“. В т.3.3. от договора е записано, че „Във всички случаи първоначалната и минималната продажни цени на една акция от съответната емисия ще бъдат определени от ДОВЕРИТЕЛЯ в нареждане до ИНВЕСТИЦИОННИЯ ПОСРЕДНИК“

 

За изготвянето на „анализ за определяне на стойността на предложените за продажба акции“, на 25.07.2011г. в гр. София между възложител - „Б.“ ЕАД и изпълнител „Б. к.“ ЕООД бил сключен договор за консултантски услуги (ДП, т.24/ л.56-60), с предмет : Изпълнителя да оцени силните и слабите страни на дейността на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД  и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, като „…изготви и представи анализ за определяне стойността на предложените за продажба акции…“ от капитала на дружествата, да изготви презентации и други материали с маркетингова цел по искане на възложителя. Предвидена е клауза за „конфиденциалност“ и възнаграждение в размер на 20 000лв., Договора бил подписан от представляващите двете дружества подс.Р. за възложител и подс. Е. за изпълнител.

За изпълнение на договора, в частта за изготвяне на анализа за определяне на стойността на предложените за продажба акации на двете електроразпределителни дружества, подс. Е., като представител на дружеството изпълнител, следвало да се съобрази с изискванията на чл. 5 от Закона за независимите оценители (ЗНО), че „…Независимият оценител е лице, което въз основа на регистрация в регистъра на независимите оценители има право да изготвя и подписва доклад за оценка на обекти, подлежащи на оценяване, като прилага необходимите стандарти…“, както и специалната разпоредба на същия закон, в чл.6 ал.1 т.6, според която, независимия оценител следва да има придобита правоспособност за оценка на финансови активи по см. на чл.7 от ЗНО. Поради наличието на посочените нормативни изисквания подсъдимия Л.Е., като представляващ у управляващ „Б. К.“ ЕООД, на 09.09.2011г. сключил договор с „И.С.С“ ООД за изготвяне на „Анализа за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД, и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД. (т.4 л.87-90)

Дружеството „И.С.С.” ООД притежавало сертификат на независим оценител Рег. № ******* (т.19 л.70 – л.71). В сертификата са описани поотделно индивидуално притежаваните сертификати, както на управителя Ц. И. Л. – Б., която представлявала дружеството в договора, така и на другия управител Б. Б.. На трудов договор в дружеството „И.С.С.“ ООД, работели назначени на трудов договор шестима служители, измежду които и свидетелят А. П. Г., който притежавал оценителска правоспособност №5…. за оценка на търговски предприятия и №60…... за оценка на финансови активи и финансови институции, бил вписан като независим оценител в регистъра към Камарата на независимите оценители (съгл. чл. 5 и чл.7 от Закона за независимите оценители). На свид. Г. мениджъра на дружеството св.Б. Б. възложила изпълнение на договора с „Б. К.“ ЕООД.

Част от информацията, необходима за изготвяне на оценката, доколкото изпълнителя по този договор нямал контакт с електроразпределителните дружества, се съдържала в бизнес плана за дейността на дружеството в следващите прогнозни години, която му била предоставени от възложителя, в случая подс. Е., който получавал фирмена информация за „ЕВН България Електроразпределение“ АД от  „Б.“ ЕАД, което дружество от своя страна имало сключено с „ЕВН България Споразумение от 01.09.2011г. за предоставяне на информация при условията на конфиденциалност. (т.31 л.191 – л.194)

Подс. Е. се познавал с подс. П.В., който в периода м.07.2005г. – м.03.2006г., бил служител на „Б.“АД и имал магистърска степен в УНСС, специалност „Стопанско управление“. Към този момент подс. В. бил служител на „А.А.М.“ ЕАД и според Е. притежавал познания, с които да го представлява и му възложил да комуникира с дружеството „И.С.С.“ ООД при изпълнение на договора. Доколкото подс.В. не бил вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители като независим оценител и не притежавал оценителска правоспособност, той нямал формалната правоспособност за да му бъде възлагано извършването на оценителска дейност на стойността на финансови активи. 

При изготвяне на анализа на стойността, „Б. К.г“ ЕООД, като възложител, изискало от изпълнителя - дружеството „И.С.С.“ да използва възприети в оценителската практика, два от пазарните методи, които се прилагали при оценка активи на дружества за търговото им предлагане, а именно: методите на пазарните сравнения и на дисконтираните потоци, като оценката стойността на акциите, когато се отнасяла за тяхното търговото предлагане се позиционирала в долното ниво на ценовото им поле. При експертния анализ, доколкото се определяла прогнозна пазарна оценка на стойността на една акция, то винаги бил наличен и допустим оценъчен диапазон на отклонение от 15-25% спрямо основната им стойност, който подход е бил възприет и описан от свидетелят Г. в разпита му пред СНС на 19.03.2019г.

Преди сключването на Договора от 09.09.2011г. (приложен по делото (т.4 л.93), за възлагане на оценка за целите на приватизацията на миноритарния държавен дял (33%) от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, гр. Пловдив (51 612 бр. акции), подсъдимият Е., като представляващ и управляващ „Б. К.“ ЕООД и свид. Б. представляваща и управляваща „И.С.С.“ ООД са провели комуникация, чрез електронна кореспонденция, съответно от *** и ***, приобщена с протокол за доброволно предаване от 22.02.2016г., чието съдържание подробно е анализирано от съда, в частта от мотивите, с която обсъжда способите за доказване по делото – експертизите. На 14.11.2011г. е проведена електронна кореспонденция между два електронни адреса – *** и ***, от които първият е служебен и принадлежал на независимите оценители от „И.С.С.“ ООД, а втория принадлежал на подсъдимия В., който приел да съдейства на „И.С.С.“ ООД за изчисляване на дисконтовата норма (САРМ) и по метода на оценяване на средно претеглената цена на капитала (WACC) на „ЕВН България Електроразпределение” АД. В неустановен период преди 14.11.2011г. същия изпратил своите предложения, които оценителите от „И.С.С.“ ООД поискали на 14.11.2011г. да допълни. В кореспонденцията са поискали подробна информация, относно „допускания, които трябва да се обосновават в доклада за оценката“, описани с предложените от него стойности и коефициенти, както за ползваните източниците на информацията за тях, така и за предложеното конкретно остойностяване. Такова разяснение е било изпратено от В., с изключение на информация за предложената от него стойност с числото „0.89“, за един от елементите на формулата: β – коефициента.

Окончателния доклад с анализ на стойността на една акция от двете ЕРП-та, преценена и позиционирана, според разбиранията на оценителя Г., в долното ценово поле, с вариация от 15-25% спрямо основната и стойност е бил изготвен от оценителите на „И.С.С.“ ООД, след тяхна самостоятелна проверка на всички включени в метода компоненти (вж. кредитираните показанията на свидетеля Г. от 19.03.2019г. депозирани пред СНС), след което е изпратен по електронна поща на подс.Е., който на 23.11.2011г. го предал с Приемо - предавателен протокол на „Б. к.“ ЕООД (т. 4 л. 92 – гръб ).

На 23.11.2011г. подс.Е. предал изготвеният Доклад за „анализ за определяне стойността на предложените акции“ от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД на подс. Р. от „Б.“ АД, който на същата дата го депозирал в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол .

С писмо „Б.“ ЕАД на 15.08.2011г. уведомила Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че с акт за регистрация от 12.08.2011г. емисиите от безналични акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД били регистрирани в Централен депозитар АД. (т.25 л.126)

 

С протоколно Решение №*** общото събрание на „ДКК“ ЕАД, решило да се приемат, като непарична вноска в капитала на дружеството, активите на държавните миноритарни дялове на „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, при условие, че Изпълнителния съвет на АПСК даде съгласие. (т.25 л.143-л.144)

С писмо от 07.10.2011 г. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма искало съгласието от АПСК по смисъла на чл.28, ал.7 от ЗПСК за намаляване на държавното участие в “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, чрез внасяне на непарична вноска в капитала на “Държавна консолидационна компания” ЕАД (т.25 л.127-л.128)

С Протоколно решение №*** Изпълнителния съвет на АПСК дал съгласие за намаляване на държавното участие в “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив в съответствие с Решение №399/14.06.2010 г. на Министерски съвет.(т.25 л.129).

На 13.10.2011г. Министерство на финансите /В. Г. - зам. Министър/ поискал информация от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, за паричните постъпления от приватизационни сделки за 2010г., отчет за направените разходи и прогнозна информация за очаквани приходите от приватизация до края на 2011г. (т.6 л.107 ДП) В отговор на запитването, на 18.10.2011г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол изготвила прогноза за очакваните приходи от приватизацията на миноритарния пакет на „ЕВН България Електроразпределение" АД, които определила на 25 000 000/ двадесет и пет милиона/лева. (т. 31 л.112)

 

На 25.10.2011г. на Съвет на директорите на „ДКК“ АД, дружеството взело решение за продажбата на миноритарните дялове на “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив и “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив, за което с писмо изх.№593/25.10.2011г. уведомило Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (т.25 л.130), чрез изпратен протокол №18/25.10.2011г.  от заседанието на съвета (т.25 л.131 – л.132)

 

С вх.№26-00-877/13.10.2011г. дружеството „Б.“ ЕАД, в изпълнение на задълженията си по т.9.2 б.“Г“ от Договора за инвестиционно посредничество, представило в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол ПРОЕКТ на ПРОСПЕКТ за публично предлагане на 62 106 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, заедно със справка за съответствие с изискванията на Регламент на ЕК №809/2004г. по приложение Директива 2003/71 на Европейския парламент, със Заявление по чл.78 ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, с Решение на съвета на директорите на „Б.“ ЕАД за приемане текста на „Проспекта на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, с Проект на протокол от заседанието на ИС на АПСК, с Декларация по чл.81 ал.5 от ЗППЦК и проект на такава от изп. директор на АПСК, с Акт за регистрация на емисия акции на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД издаден от „Централен депозитар“ АД, с Удостоверение за ISIN код на емисията, с финансов отчет на „ЕВН България Електроснабдяване“ за 2010г. и междинен такъв до 30.06.2011г. (т.20 л.289-л.290 от ДП).

Проспектът за акциите на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД е върнат от АПСК за корекции, поискани от ЕВН, които са отстранени, след което отново е внесен с вх.№26-00-934/31.10.2011г. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (т.20 л.295)

 

С вх.№26-00-912/20.10.2011г. дружеството „Б.“ ЕАД, в изпълнение на задълженията си по т.9.2 б.“Г“ от Договора за инвестиционно посредничество представило в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол ПРОЕКТ на ПРОСПЕКТ за публично предлагане на 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, заедно със справка за съответствие с изискванията на Регламент на ЕК №809/2004г. по приложение Директива 2003/71 на Европейския парламент, с Заявление по чл.78 ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, с Решение на съвета на директорите на „Б.“ ЕАД за приемане текста на „Проспекта на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, с Проект на протокол от заседанието на ИС на АПСК, с Декларация по чл.81 ал.5 от ЗППЦК и проект на такава от изп. директор на АПСК, с Акт за регистрация на емисия акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД издаден от „Централен депозитар“ АД, с Удостоверение за ISIN код на емисията, с финансов отчет на „ЕВН България Електроразпределение“ за 2010г. и междинен такъв до 30.06.2011г.

Проспекта за акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД е върнат от АПСК за корекции поискани от ЕВН, които са отстранени, след което отново е внесен с вх.№26-00-929/28.10.2011г. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (т.20 л.293)

С писмо изх.№12-00-1662/03.11.2011г. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма информира АПСК, че на 21.10.2011 г. е вписано увеличаването на капитала на “Държавна консолидационна компания” ЕАД с 1 137 180 лева, чрез непарична вноска, с предмет правото на собственост на държавата върху 62 106 броя акции от капитала на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и 51 612 броя акции от капитала на “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив (т.25 л.133 ДП) (т.4 л.108)

С вх.№26-00-1010/23.11.2011г. дружеството „Б.“ ЕАД, в изпълнение на задълженията си по т.9.2 б.“Б“ от Договора за инвестиционно посредничество представило в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол Доклади за анализ стойността на предложените за продажба 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и 62 106 броя акции от капитала на ЕВН България «Електроснабдяване" АД.(т.31 л.144 ), както следва:

Предложение за определяне на първоначална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92лв. за акция и ЕВН България «Електроснабдяване" АД от 120.31лв. на акция (т.31 л.151 - л.152 )

Предложение за определяне на минимална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92лв. за акция и ЕВН България «Електроснабдяване" АД от 120.31лв. на акция (т.31 л.153 - л.154 )

В схемата за публичното предлагане на акциите е посочено, че се очаква по – сериозен интерес от единствения заинтересован стратегически инвеститор в лицето на мажоритарния собственик ЕВН АГ АВСТРИЯ (т.31 л.158 и л.164)

 

С вх.№*** дружеството „Б.“ ЕАД, в изпълнение на задълженията си по т.9.2 б.“В“ от Договора за инвестиционно посредничество представило в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол Стратегия за публично предлагане за продажба на „Българската фондова борса – София“ АД, на 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и на 62 106 броя акции от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване" АД. (т.31 л.145-л.150)

С вх.№*** и двата проспекта на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД са били финално коригирани, след бележки на двете ЕРП и отново подадени в АПСК (т.20 л.299).

С Писмо изх.№ *** дружеството „Б.“ ЕАД, чрез подсъдимия Р., отправило запитване до АПСК, входирано с №*** за становище, по допълнително включената клауза в чл.14 т.1 от Договор за ИП №***, предвидена в нормата на чл.5 ал.2 т.2 от ЗПФИ (т.19 л.58).

С Писмо – отговор изх.№*** АПСК уведомило ИП „Б.“ ЕАД, че има правата и задълженията посочени в Глава 04 на сключения договор – (т.19 л.59)

 

Със Заявление вх.№*** ИП „Б.“ ЕАД, на основание чл.13 ал.1 т.8 от ЗКФН и чл.91 от ЗППЦК представило за потвърждаване в Комисията по финансов надзор (КФН), приетия от ИС на АСПК на Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар 156 400 бр. акции, като от тях за публично предлагане на 51 612 броя акции представляващи 33% от капитала и право на глас в общото събрание на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от същата емисия.

С Решение №*** Комисията за финансов надзор, потвърдила Проспекта за допускане до търговия на регулиран пазар и допуска до търговия на емисия акции издадени от „ЕВН България Електроразпределение” АД в размер на 1 564 000 лева разпределени в 156 400 броя обикновени, поименни, безналични акции с ISIN код BG1100014114, с номинална стойност 10лв. всяка, представляващи съдебно регистрирания капитал и от тях 156400  броя от същата емисия, представляващи 33% от капитала, въз основа решение на АПСК, вписала посочената емисия акции в регистъра по чл.30 ал.1 т.3 от ЗКФН с цел търговия на регулиран пазар. Вписала „ЕВН България Електроразпределение“ АД като публично дружество в регистъра на ЗКФН (т. 31 л.45 и кл.1 л.1ДП)

Със Заявление вх.№*** ИП „Б.“ ЕАД, на основание чл.13 ал.1 т.8 от ЗКФН представил за потвърждаване в Комисията по финансов надзор (КФН), приетия от ИС на АСПК на Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на 62106 бр. акции, представляващи 33% от капитала и право на глас в общото събрание на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.

 

С Решение №*** Комисията за финансов надзор, допуснала до търговия на емисия акции издадени от „ЕВН България Електроснабдяване” АД в размер на 1 882000 лева разпределени в 188 200 броя обикновени, поименни, безналични акции с ISIN код BG1100013116, с номинална стойност 10лв. всяка, представляващи съдебно регистрирания капитал и от тях 62 106 броя от същата емисия, представляващи 33% от капитала, въз основа решение на АПСК и вписала посочената емисия акции в регистъра по чл.30 ал.1 т.3 от ЗКФН с цел търговия на регулиран пазар. Вписва „ЕВН България Електроснабдяване“ АД като публично дружество в регистъра на ЗКФН.(т.31 л.42)

 

С протоколно Решение № *** (т.31 л.175-л.176) на Изпълнителният съвет на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол одобрил Стратегия за публично предлагане на БФБ – София АД на пакет от 51 612 броя акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение" АД и Анализ за определяне на стойността на предложените за продажба акции, представен от инвестиционния посредник "Б." ЕАД, като част от изпълнението на Договора. (т.31 л.175-л.176) Изпълнителният съвет на АПСК в т.2 възложил мандат на изпълнителния директор, при изпълнение на условията по чл.4 ал.2 от ЗПСК да подпише Нареждания по чл.3.1, 3.2, и чл.5.1 от Договор *** за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции, съответно 51 612 броя акции с първоначална и минимална продажна цена 1 373, 92  лв. с начална дата на публичното предлагане - пет работни дни след публикуване на емисията в официалния бюлетин на БФБ София АД.

 

 С Протоколно Решение № *** ИС на АПСК приел представения от инвестиционния посредник коригиран Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар и възложил на ИД на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да подпише проспекта в качеството му на предложител на пакета акции (т.20 л.77 табл.№1356).

С Решение №*** изпълнителният съвет на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол приел представения от ИП "Б." ЕАД ПРОСПЕКТ с извършени корекции, преди публикуването му, за допускане до търговия на регулиран пазар на емисиите акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение" АД, (Класьор 10 л.208)

На 08.12.2011г.  в Министерство на финансите била проведена съвместна среща с представители на ЕВН, "Б." ЕАД, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, за съгласуване конкретните действия и изготвяне на график, които всяка от страните да предприеме за осъществяване на процедура по публично предлагане на акциите на дружеството на БФБ.

Основните моменти в графика били :

-обнародване на съобщение  по чл. 92а ЗППЦК във в. „Капитал Дейли“ 12.12.2011;

-обнародване на съобщение  по чл. 92а ЗППЦК във в. „Държавен вестник“ 13.12.2011;

-стартиране на продажба в БФБ- 21.12.2011; (Доклад в т.23 л.243)

С Решение № *** Изпълнителният съвет на АПСК изменил и допълнил Решение № 3221 - П на АПСК от 03.05.2011 г., като определил паричните постъпления от продажбата на пакет от 51 612 броя акции, представляващи 33% от капитала на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, гр. Пловдив и пакет от 62 106 броя акции, представляващи 33% от капитала на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив, собственост на “Държавна консолидационна компания’’ ЕАД, да бъдат преведени по сметка на “Държавна консолидационна компания" ЕАД, съгласно чл.8, ал.4 от ЗПСК, а направените разходи за осъществяване на приватизационната процедура да бъдат заплатени от “Държавна консолидационна компания” ЕАД, съгласно чл.8, ал.7 от ЗПСК.

С Протокол №*** Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в качеството си на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на “Държавна консолидационна компания” ЕАД разрешил продажбата на притежаваните от “Държавна консолидационна компания” ЕАД 62 106 броя акции с номинална стойност от 10 лева всяка една, представляващи 33% от капитала на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив и 51 612 броя акции с номинална стойност от 10 лева всяка една, представляващи 33% от капитала на “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр.Пловдив и дал съгласие по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗПСК продажбата да се извърши от АПСК, чрез публично предлагане на БФБ; дал съгласие по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗПСК постъпленията от приватизацията, след приспадане разходите на АПСК, да бъдат преведени по сметка на “Държавна консолидационна компания” ЕАД и да останат собственост на дружеството. В АПСК е представен Протокол №*** от заседание на съвета на директорите на “Държавна консолидационна компания” ЕАД от 25.10.2011 г. (т.25 л.135)

 

Агенция за приватизация и следприватизационен контрол НАРЕДИЛА на 13.12.2011г., въз основа Договор за инвестиционно посредничество параметрите на публично предлаганите акции от „ЕВН България Електроразпределение" в БФБ, както следва:

- ISIN код на емисията BG1100014114, Борсов код на емисиятаEV6, Размер на емисията 156 400бр. Акции, Вид на ценните книжа - акции, обикновени, безналични, даващи право на глас, дивидент и ликвидационен дял; Номинална стойност на 1 акция- 10 лв. Брой акции, предложени за приватизация - 51 612 броя акции. Процент от размера на цялата емисия, предложен за приватизация 33 %; Първоначална продажна цена на една акция 1 373, 92лв; Минимална продажна цена на една акция цена 1 373, 92лв; Определена пазарна партида за търговия на 1 акция; Начална дата на публично предлагане 21.12.2011; Крайна дата на публично предлагане до 30 календарни дни, считано от началната дата на публичното предлагане. (т.2 л.28 и класьор 10 л.127)

На  13.12.2011г. в заседание на СД на Българска фондова борса – София АД с  Протокол №*** било взето Решение за допускане до търговия на приватизационен пазар на предложените за приватизация 51 612 броя акции на ЕВН България Електроразпределение" АД с начална дата 21.12.2011г, с определена минимална продажна цена от 1 373, 92лв. на една акция, която станала публично достояние чрез публикувано съобщение на 13.12.2011г. на страницата на БФБ – София АД, заедно с Проспекта за оповестяване на цената на предлагане на акциите.

 

В периода от 29.11.2011г. до 14.12.2011г. били проведени презентации („роуд шоу“) пред международни инвеститори както следва: на 29.11.2011г. във Виена – хотел И.; на 02.12.2011г. в Цюрих – S.; на 06.12.2011г. в Лондон – S. и на 14.12.2011г. във Франкфурт.

Целта на проведените презентации била привличане на широк кръг от международни инвеститори – потенциални участници в приватизационната процедура, като за целта от страна на „Българска фондова борса – София“ АД били изпратени покани за участие в презентациите до потенциални инвеститори, в това число и „ЕВН АГ“- Австрия“. За провеждане на презентациите бил сключен договор между Българска агенция за инвестиции и БФБ София АД.(т.22 л.35)

 

След представянето на приватизационните намерения на българското правителство свидетелят  Щ. Ш. (S. S.), като член на управителния съвет на дружеството EVN AG - акционерно дружество, c адрес на управление: EVN Platz, 2344 „M. E.“ Austria, от януари 2010г., и със възложени задължения към сектори – човешки ресурси, счетоводство, финанси, комуникация и отговорник за подразделенията на дружеството в югоизточна Европа и Р.Австрия, анализирал пазара и възможността за изкупуване на всички акции от капитала на дружеството в Р.България, като представил доклад и искане до управителния съвет на дружеството на 07.12.2011г. за покупка на борсата на миноритарните пакети от 33% на ЕВН България Електроразпределение" АД и ЕВН България Електроснабдяване" АД, както и отпускането на необходимите средства за финансиране придобиването на акциите на аукциона на БФБ в края на 2011г. (т.7 л.25-л.33 от ДП)

На 14.12.2011г. на  поредно заседание №*** на Надзорния съвет на ЕВН България Електроразпределение" АД и ЕВН България Електроснабдяване" докладът на свидетеля Щ. Ш. (S. S.), получил одобрение от управителния съвет (л.43 т.7), за инвестиционни намерения. Въз основа на информацията в паметната записка към доклада, измежду 7 (седем) различни лицензирани инвестиционни посредника, управителният съвет на ЕВН – АГ избрал за преговори и сключване на договор инвестиционния посредник „Б. ЕАД“, Изборът бил направен въз основа на данните за наличие на най-висок общ оборот, най- висок брой извършени „търговии“, най - висок оборот на вторични публични предлагания спрямо останалите борсови посредници (т.7 л.46)

От началото на месец декември 2011г. между ръководителя на финансовия отдел на „EVN AG“-Австрия Г. Р. (Mag. G. R.) и подсъдимия Р.Р. била провеждана електронна комуникация, по ел.поща *** (изпращане на обща презентация на „Б.“АД; референции от FSC и  Ерсте Груп Банк АГ, писмо, потвърждаващо липса на конфликт на интереси и сключения договор за инвестиционно посредничество с „АПСК“.)

На 08.12.2011г. Г. Р. изпратил ел. писмо до подс.Р., с което го уведомил, че като упълномощен представител на „EVN AG“- Австрия иска да ангажира дружеството, което представлява, в предстоящата продажба на миноритарните пакети на ЕРП, като преди това иска уверение от „Б.“АД, доколкото му е известно, че представлява АПСК, че това обстоятелство не се приема от законите в Р.България и условията на договора, като наличие на конфликт на интереси (л.47 т.7)

На 09.12.2011г. подс.Р., отговорил с електронно съобщение, до „EVN AG“-Австрия, като уверява, че има кореспонденция с АПСК за това, че няма конфликт на интереси, който да ограничава възможността да представлява „EVN AG“-Австрия, при покупка на акции на БФБ. Приложил към съобщението, освен писмото – отговор от АПСК и други документи, като обща презентация на дружеството „Б. ЕАД“, референции от „ЕРСТЕ ГРУП“ от 05.12.2011г.  и предишния председател на Комисията за финансов надзор А. А. от 02.12.2012г. (т.7 л.49- л.51)

Заедно с посочените документи, с гореописаната кореспонденция изпратил и стандартен проект за договор за инвестиционно посредничество, като уверил „EVN AG“-Австрия, че допълнително ще изпрати финансовото предложение за брокерските услуги, които „ЕВН АГ“ ще дължи на „Б.“ за извършената им услуга.   (т.7 л.48, класьор 13 л.87 – л.94 и л.183 – л.209)

В предложението за финансовите условия, подс.Р. предложил на „EVN AG“-Австрия, заплащането да се извърши при две финансово определящи компоненти: А-Плоска брокерска такса от 190 000 евро, платими, независимо от обема и размера на придобитите акции в предстоящия аукцион и Б – Лимитирана променлива брокерска такса, от 0.75% от размера на сделката на придобитите акции, лимитирана на максимум 299 000 евро, като клиентът следвало да възстанови и всички заплатени от посредника такси и комисиони платими на основата на закона на БФБ. (т.7 л.58) 

В резултат на проведената комуникация, на 14.12.2011г. бил сключен договор за извършване на посреднически услуги № *** със страни „ЕВН АГ“ (EVN AG) - акционерно дружество /***/, c адрес на управление: *** M. E., Austria, представлявано от Щ. Ш. (S. S.),) и П. Л. (Dipl. Ing. Dr. P. L.), като клиент, а от друга „Б.“ ЕАД /***/, (инвестиционен посредник) представляван от подсъдимия Р.Р., с предмет - сключване на сделки с финансови инструменти за сметка на клиента съгласно подадени от клиента нареждания. (т.24 л.63)

На 20.12.2011г. с писмо "Б." ЕАД депозирал /съгласно чл.9.2 б „д“ от Договора/ в АПСК, Отчет за проведен маркетинг на „ЕВН България Електроразпределение" АД. (т.20 л.301)

 

На 20.12.2011г.Г. Р. бил упълномощен от (EVN AG) - акционерно дружество да подаде поръчки за покупка на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД в аукциона от името и за сметка на EVN AG, с пълномощно,  подписано от П. Л., представляващ съвета на директорите на „EVN AG“ и Щ. Ш. – член на съвет на директорите, което било изпратено до инвестиционен посредник „Б.” ЕАД, представлявано от подсъдимия  Р..  (т.7 л.34)

 

На 21.12.2011 г. на Българската фондова борса бил проведен първият смесен закрит аукцион по продажбата на държавния дял от „ЕВН България Електроразпределение” АД, като Г. Р. подал в ИП „Б.“ ЕАД от името и за сметка на „EVN AG“-Австрия 34 броя нареждания за покупка на общо 51 612бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД, което представлявало целия предложен за приватизация държавен дял. В резултат на това, на тази дата са били продадени 51 022 бр. акции от дружеството, от всички предложени 51 612 броя (или 98,86 % от предложеното количество акции, представляващи 33 % държавен дял от капитала на същото дружество). Средната цена за тях, постигната на този ден от аукциона, била 1 632,56 лв. Основен купувач бил мажоритарният собственик на „ЕВН България Електроразпределение” АД, в лицето на EVN AG - Република Австрия, който увеличил дяла си с 30,75 %, представляващи 48 100 бр. акции, достигащи общ мажоритарен дял от 97,75 %.

След първия ден от аукциона за продажба останали 590 бр. акции, представляващи 1,14 % от предложеното количество.

Придобиването на 51 022 бр. акции от дружеството, било осъществено посредством подадени 34 бр. лимитирани нареждания за покупка на целия предлаган за продажба обем от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД. Лимитираните нареждания за покупката на акциите били подадени от физическото лице Г. Р. (Mag. G. R.), в качеството му на пълномощник на EVN AG - Република Австрия, до инвестиционен посредник „Б.” ЕАД. Така подадените лимитирани нареждания били заведени при инвестиционния посредник „Б.” ЕАД с номера от №*** до № ***.

Първите 14 поръчки от №*** до №*** били за покупката на 11 762 бр. акции, което представлявало 22,79 % от обема на подадените поръчки от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Първата подадена поръчка, била заведена под №*** в дневника на „Б.” ЕАД за покупка на 212 бр. акции при лимитирана цена от 1 504,28 лв. за акция, като при всяка следваща поръчка цената се е увеличавала спрямо предходната. По този начин цената на последната поръчка за 20 бр. акции, заведена под № *** в дневника на „Б.” ЕАД, достигнала до 2 000,00 лв. за акция,

Цената на първите 14 поръчки се повишавала със 7,15 лв. или 7,16 лв., и по този начин нараствала от 1 504,28 лв. за акция (1-во нареждане с №***) до 1 597,27 лв. за акция (14-то нареждане с №***), което представлявало увеличение при всяко нареждане спрямо предходното с между 0,45 % - 0,48 %.

Следващите 8 бр. поръчки от 15-та до 22-ра, заведени с поредни номера от № *** до № *** в дневника на „Б.” ЕАД, били подадени в общ обем от 28 000 бр. акции, което представлявало 54,25 % от обема на подадените нареждания от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Цената на тези поръчки се повишавала с между 8,03 лв. - 8,27 лв., като нараствала от 1605,30 лв. (15-то нареждане с №***) до 1662,46 лв. за акция (22-ро нареждане с №***), при което е реализирано увеличение на цената на всяко нареждане спрямо предходното с 0,50 %.

Поръчка 23, заведена под № *** в дневника на „Б.” ЕАД, била за покупката на 2 500 бр. акции на цена от 1 679,08 лв. за акция, което представлява превишение с 16,62 лв., или с 1,00 % спрямо цената по предходната 22-ра поръчка с № ***.

Следващите 10 бр. поръчки от 23 до 33, заведени с поредни номера от № *** до № *** в дневника на „Б.” ЕАД, били подадени с общ обем от 11 830 бр. акции, което представлявало 22,92 % от обема на подадените нареждания от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Цената на тези поръчки се увеличавала с по 0,01 лв. за всяко следващо нареждане, като достигнала от 1679,08 лв. за акция (23-то нареждане с; №***) до 1679,18 лв. за акция (33-ро нареждане с №***).

При последната 34-та поръчка, заведена с № *** в дневника на „Б.” ЕАД, цената достигнала 2 000,00 лв. за акция, като се повишила с 302,82 лв. или с 19,11 % спрямо цената по предходната поръчка.

Целта и стратегията на подадените на 21.12.2011 г. нареждания от Г. Р. в качеството му на пълномощник на ЕВН АГ - Република Австрия, видно от гореописаната структура на подадените поръчки е била да се закупят максимален обем закупени акции от предложения за приватизация пакет.

 

На 22.12.2011 г. бил проведен вторият смесен закрит аукцион за продажба на останалото количество акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД, като били продадени 531 от оставащите 590 бр. акции, останали непродадени от предложения общ пакет. Основен купувач отново бил мажоритарният собственик на „ЕВН България Електроразпределение” АД, в лицето на EVN AG - Република Австрия. Лимитираните нареждания за покупка на акциите отново били подадени от физическото лице Г. Р. (Mag. G. R.), в качеството му на пълномощник на „EVN AG“ - Република Австрия, до инвестиционен посредник „Б.” ЕАД и били заведени при инвестиционния посредник с номера от №*** до №*** (общо за 590 бр. акции). Били изпълнени поръчки с номера: №105183*** (за 60 бр. акции на стойност 1707,18 лв. всяка акция); №*** (за 75 бр. акции на стойност 1710,45 лв. всяка акция); №*** (за 100 бр. акции на стойност 1713,72 лв. всяка акция); №*** (за 100 бр. акции на стойност 1716,99 лв. всяка акция); №*** (за 75 бр. акции на стойност 1725,16 лв. всяка акция); №*** (за 60 бр. акции на стойност 1733,34 лв. всяка акция); №*** (за 40 бр. акции на стойност 1741,52 лв. всяка акция); №*** (за 20 бр. акции на стойност 1749,69 лв. всяка акция).

В края на аукциона на 22.12.2011г. поръчки с номера *** и *** останали неизпълнени.

На 23.12.2011г. и 27.12.2011г. били проведени и още два смесени закрити аукциона, на които били продадени последните 59 броя акции от капитала на дружеството, при които не са били сключени сделки, по нареждания отправени до инвестиционния посредник „Б.” ЕАД, от Г. Р. в качеството му на пълномощник на ЕВН АГ – Австрия.

При извършените продажби на акции на БФБ на 21.12.2011 г, 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. е достигнат общ размер на цената на продадените акции от 94 036 158.58 лева.

 

С Протоколно решение №*** Изпълнителният съвет на АПСК взел решение, че:

- Постъпилите до 28.12.2011 г. (включително) по сметка на АПСК парични постъпления от сделки от продажби на акции от “ЕВН България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив и акции от “ЕВН България Електроснабдяване" АД, гр. Пловдив, сключени в резултат на аукциони на “Българска Фондова Борса - София" АД в размер на 93 710 837.22 (деветдесет и три милиона седемстотин и десет хиляди осемстотин тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лева ще бъдат преведени по банковата сметка на “Д.К.К.” ЕАД, гр. София съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗПСК.

- Други паричните постъпления от сделки от продажби на акции от “ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив и акции от “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, сключени в резултат на аукциони на “Българска Фондова Борса - София” АД ще бъдат преведени по банковата сметка на “Държавна Консолидационна Компания” ЕАД, гр. София съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗПСК, след изготвянето на доклад във връзка с изпълнението на Договор № *** за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка). (т.19 л.122):

 

Доклад ***, на комисия, назначена със Заповед № *** на Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) с председател свидетеля Д. В. – Ц. – дирекция  “Сделки“ и членове, свид. И. К. служител в дирекция „Правна“ и свид. М. Д. служител в дирекция “Финансова”, за отчет дейността на АПСК по осъществяване на контрол на изпълнението на Договор *** за инвестиционно посредничество при публично предлагане за чужда сметка на “Българска Фондова Борса - София” АД на пакет от 51 612 броя акции, представляващи 33% от капитала на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, гр. Пловдив и пакет от 62 106 броя акции, представляващи 33% от капитала на “ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД, гр. Пловдив. В доклада за изпълнението на Договор *** към АПСК и изготвения отчет за изпълнение финансовите задълженията по договора от ИП, с писмо от 25.01.2012 АПСК уведомила, че на ИП "Б." ЕАД  са преведени договореното в чл. 24 възнаграждение в размер на 94 036,16лв., представляващо 0, 1 % от продажната цена. (т.19 л.117). Заплащането по договора, в размер на 94036.16лв. от бюджета на АПСК на „Б.“ ЕАД било отчетено с фактура №***, на превод на паричните средства, по сметка на дружеството в Уникредит Булбанк АД по сметка №B. на 10.02.2012г., за което е приложено „авизо преводно нареждане“ – (л.62 т.24). С протоколно решение №*** ИС АПСК обсъдил доклада го одобрил изцяло, като се разпоредил със средства, за направените разходи от АПСК и ДКК ЕАД (л.115 – л.116 т.19). На 20.09.2012 Българска фондова борса – София АД прекратила регистрацията на регулиран пазар на емитираните от „ЕВН България Електроразпределение“АД акции поради отписване на дружеството  от регистъра на публичните дружества. Сетълмента на последната акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД била закупена от „EVN AG“-Австрия на 30.08.2012г. (класьор 4 л.462)

 

IІІ.

1.По доказателствата

За да постанови присъдата си, решаващият първоинстанционен съд – СНС, 4-ти състав, е събрал и обсъдил в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване – експертизи, както следва:.

гласни доказателствени средства

обясненията на подсъдимите, приложени в част 3 от съдебното производство пред СНС, както следва: П. – л.1165-л.1168; Д. – л.1168 (гръб) – л.1169; Р. – л.1169-л.1170(гръб); Е. – л.1170(гръб) – л.1171(гръб); В. -1171 (гръб) - 1173(гръб); Т. – 1173 (гръб).

протоколи за разпит на свидетели, служители на АСПК

Е.Л.К. изп.директор АСПК, от 05.03.2019г. дадени в съдебното производство /част 1 л.249-281 от СП/ и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК,  от  20.12.2016г., в том 2, л. 144-147 от ДП, и  от 05.01.2016г., в том 5, л. 2 от ДП от „Бяха ли обсъждани други варианти…“ до  „… освен смесен закрит аукцион…“

М. Е. С.в зам изп.директор на АПСК, от 06.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.300-309, част 1 от СП/ и тези от досъдебното производство от 22.07.2015г., прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК, находящи се в том 5, л. 26 до 30 от ДП.

С. И. Г. – зам.изп.директор АПСК, от 06.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.310-313 част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК, от  10.07.2015г., находящи се в том 5, л.32- л.36 от ДП

А. Р.В. – служител в Човешки ресурси АСПК от 06.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.314-316 част 1 от СП/

И. Т. С.   - директор на дирекция „Финансова“ АПСК от 06.03.2019г.  дадени в хода на съдебното производство (л.317-323 част 1 от СП), както и тези от ДП, дадени на 25.06.2015г., намиращи се в  том 4, лист 39 до л. 42 от НПК прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК.

П. С. А. – директор на дирекция „Правна“ АСПК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.357-375, част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК от 21.05.2015г. намиращи се в том 4, стр.  23-29 от ДП в частта  на л. 2 от разпита, абз. 4 от „…през месец ноември“ до края на страницата.  Вторият пасаж на следващата страница от „координация“, абз. 2, от въпрос „на някоя от срещите„ до  „нерегламентиран достъп“,. и от 22.02.16г. от  въпрос л.150 до края, на л. 150, том 6 от ДП и от 20.12.16г., в том 2, л.  148-150 от ДП.

А. Г. А. директор на дирекция „Сделки“ АПСК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.345-357, част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК - от 20.05.2015г., намиращи се в том 4, л. 16-22  от  ДП, и от 16.02.16г. намиращи се в том 6, л. 120 до л. 125 от ДП, на стр.122 от „защо в стария тип договори“ и последните 2 въпроса до „във връзка с изпълнението на договора“.

Д. Г. В.-Ц. държавен експерт в АПСК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.338-344, част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК от показанията в том 4, л. 57 от „веднага след сключване на договора“ до л. 59  трети абзац „ повече по този въпрос“. И от показанията в том 4, л. 64 от въпрос абз. 2, до края на 3 абз. – „не съм участвала в тази комисии“.

М. Т. Б.-М. – финансов отдел на АСПК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.328-332, част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК показанията от 25.05.2015г. съд в том 4, л.48-52.

М. Д. Д. експерт в дирекция „Финанси“ на АСПК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.335 част 1 от СП/

А. С. Н. експерт в дирекция „Мажоритарни пакети и фондова борса“ АСПК от 11.03.2019г. дадени в съдебното производство /л.335-337 гръб, част 1 от СП/

Г. К. С. - Дирекция „Правна“  АПСК от 18.03.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.412 – 415 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК показания от 21.05. 2015г. от   предпоследния лист,  от 2 абз. до следващия въпрос, до  „упосредено държавно участие“, намиращи се в том 4, на стр. 76-79 от ДП.

И. Ю. К. мл. експерт в дирекция „Правна“ АПСК от 21.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.630 – 634 част 2 СП)

 

свидетели, служители на надзорния съвет на АПСК

Ю. Р. Н. – председател на Надзорния съвет на АПСК от 11.04.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.507-512 част 2 СП)

Д. П. Бъ. член на надзорния съвет на АПСК от 18.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.397 – 403 част 2 СП)  и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания от 14.10.2015г., намиращи се на л. 50-53, том 5 от ДП, от 4 абз.- „запознах се“ до края на абзаца, до „и това е минало през нас“.

П.И. П. член на надзорния съвет на АПСК от 11.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.332-334 част 1 СП)

Ру. И. С. член на надзорния съвет на АПСК от 11.04.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.523-533 част 2 СП)

С. М. С. член на надзорния съвет на АПСК от 18.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.403-409 част 2 СП)

О. В. И. член на надзорния съвет на АПСК от 18.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.406-409 част 2 СП)

М. В. В. член на надзорния съвет на АПСК от 18.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.409-412 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 от НПК показания от 06.10.15г. на л.43-46 , том 5 от ДП от  „ по принцип къде отиват средствата“ до края.

 

свидетели, служители на съвета на директорите в ДКК

А. П. В.а – член на съвета на директорите в ДКК дадени в съдебното производство от 11.03.2019г. /л.344-328, част 1 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК показания от 26.03.2015г. от предпоследния абзац от „в този смисъл беше взето решение и проведено заседание на членовете“ до края на абзаца, намиращи се в том 3, л.112 от ДП.

В. В. А.  - член на съвета на директорите на ДКК ЕАД от 21.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.639 – 640 част 2 СП),

 

свидетели, служители на КФН

С. Т. М.в председател на КФН, от 14.10.2019г., дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.835-846 гръб – част 2 от СП)

Е. О.в Е. – служител в КФН от 21.06.2019г. дадени пред СНС /л.745 - 750 част 2 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК от 05.06.2014г., в т. 3, л. 18-29 от ДП, в цялост, включително разясненията дадени по предявените му писмени доказателства.

З.Г.Д. – Директор „Иинвестиционно посредничество и пазари“ в КФН от 21.06.2019г. дадени в съдебното производство /л.734-735, част 2 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК показания от  18.12.2014г., намиращи се в том 3, л. 38 до л.41 от ДП

З.Д.Й. – мл. експерт КФН от 21.06.2019г. дадени в съдебното производство /л.336-337, част 2 от СП/ и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК показания от 19.12.2014г., намиращи се в т. 3, л. 36-37А от ДП.

К.А.В. служител в КФН от 14.10.2019г. дадени в съдебното производство (л.833 - 835 част 2) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.2 от НПК показания на свидетеля от том 3, л. 32-35 от 18.12.2014г.

В.Ц.Г. – директор в Дирекция „Лицензионни режими“ в КФН, от 21.06.2019г. (л.737 – 745 част 2 СП ) дадени в хода на съдебното производство пред СНС,

Д.А.Р. зам. председател КФН от 28.06.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.768 – 777 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК част от показания от 15.01.2016г., в т. 6,  л. 171, (въпрос 3 и отговор,  на л. 172, въпрос 3 и отговор, и на л.173, въпрос 3 и отговор.

 

свидетели, служители на Оценители и ИП

Б.И.Б – „И.С.С.“ ООД от 19.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.434 – 449 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т..2 от НПК показания от 09.02.2016г., намиращи се в том 6, на стр. 67-73 от ДП.

А.П.Г. „И.С.С.“ ООД от 19.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.449 – 457 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания от 25.02.2016г., намиращи се в том 6, на стр. 74-79 от ДП.

В.Р.П. управител на „Б.К.“ ЕООД от 21.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС, (л.652 – 655 част 2 СП)

Р.Г.Т. изп. Директор „И.Ф. Австрия от 19.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.460 – 466 част2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 НПК показания от 03.04.2015г., намиращи се в том 3, на стр. 87 от ДП

Н.П.Я., управител на дружество ИП от 07.10.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.826 – 831 част 2 СП)

Г.Г.К. директор в дружество ИП от 19.03.2019г., дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.466 – 471 част 2 СП)

В.Д.Т. – прокурист в дружество ИП „Ю. М.“ АД от 21.06.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.733-734 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, намиращи се в т. 3, л. 79-81 от ДП.

Г.И.Т.  - консултант в дружество ИП „Ю. М.“ АД от 12.06.2020г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.1056 – 1058 част 3 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4вр. ал.1 т.2 от НПК показания приложени в том 3, л. 82-86 ДП

 

свидетели, служители на МИЕТ

Л.Д.Б. – началник отдел в МИЕТ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.581 – л.586 част 2)

В.И.Г. – служител МИЕТ от 19.03.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.457 – л.460 част 2 СП) , и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 НПК показания от 23.06.2015г., намиращи се в том 3, на стр. 92-96 от ДП относно това дали е имало изисквания какви миноритарни дялове да се апортират в ДКК и дали са проведени разговори с участието на Д..

И.Г.Д. председател на УС на „Институт за енергиен мениджмънт“ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.603 – 608 част 2 СП)

 

свидетели, служители на МФ

М.Я.В. служител в МФ от 22.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.681 – 684 част 2 СП)

Д.Т.Ж. съветник на министъра на финансите от 21.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.664-669 част 2 СП)  и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК част показанията от 15.10.2015г., намиращи се в том 5, л. 77 /от 31 ред: „…от време на време…„ до края на абзаца“/ от ДП

Д.И.П. съветник на министъра на финансите от 21.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.656 – л.664 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания  от 19.10.2015г., намиращи се в том 5, л. 85 от ДП

 

свидетели, служители на БФБ

В.Д.Г. - изп.директор на БФБ от 11.04.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.513 – 519 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показанията от 24.10.16г., в  том 6, лист 11-15 от ДП

И.А.Т. - началник отдел ИТ – БФБ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.586 – л.596 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК част от показанията намиращи се в  том 6,  лист 18 и лист 19 от ДП, (6 и 7 въпрос от разпита и отговорите на тези въпроси) и показания от 26.05.2014г., находящи се  в т.3, л.50 от ДП.

Г.И.Б – директор „Търговия“ на БФБ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.600 – л.602 част 2 СП)

И.Т.Т. от 11.04.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.543 – л.522 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 НПК показанията от 23.02.15г., том 3, л. 58 - предпоследния отговор

А.Д.Д. от 11.04.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.519 – л.523 част 2 СП),

К.И.Д. специалист ИТ – БФБ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС(л.598 – л.599 част 2 СП),

И.А.В. специалист ИТ – БФБ от 11.04.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.539 – л.543 част 2 СП), и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК показания от 11.02.16г., намиращи се в том  6, л. 32-35 от ДП

Б.В.Т. специалист ИТ – БФБ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.599 част 2 СП)

А.Б.Г. експерт в БФБ от 16.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.596 – 597 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. осн. чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 от НПК показания от 16.02.2016г., намиращи се в т.6, л. 58-62 от ДП.

Е.А.М. експерт в БФБ отдел „Търговия“ от 22.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.689 – 697 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от 10.02.2016 в том 6 лист 49, първия въпрос, абзац втори от „предявявам ви за запознаване протокол 572“ и отговора към него, както и от протокол за разпит от 15.02.2016г., т.6, отговор находящ се на лист 53

Н.И.К-Л. гл. експерт в БФБ от 22.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.684 – 687 част 2 СП)

И. С. И. от 11.07.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.533- 539 част2 СП)

П.Г.М. – служител в БФБ отдел „Надзор“ от 22.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.687 – л.689 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК показания от 30.05.2014г. в том 3 л. 62, трети абзац от „това аз не мога да знам“до края.

К.С.С. – изп. Директор на ЧЕЗ АД от 21.05.2019г. дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.640-642 част 2 СП)  и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 от НПК част от показания от 15.07.2015г., том 5, л. 87 от ДП първи въпрос и отговорът към него.

 

свидетели, членове на НСТС

Д. Р.М. президент на КТ „Подкрепа“ от 28.06.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.777-779 част 2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от 19.12.2016г., находящи се в т. 2,  л. 157-159 от ДП.

М.Х.Н. от 21.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.643 – 652 част 2 СП)

С.М.С. изп. директор ЦКБ АД от 21.05.2019г дадени в хода на съдебното производство пред СНС (л.634 – л.639 част2 СП) и тези от ДП прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1 т. 2 от НПК показания от 10.03.17г., намиращи се в том 2, л. 163-165 от ДП.

Гласни доказателства средства събрани в хода на въззивното следствие приобщени са към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им от въззивният състав, (протокол от 10.02.2021г. л. 279 т.1 на АСНС ) по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на свидетелите Г. Й. Р. (т. 7, 6 – 13 от досъд. п-во), Щ. Ш. (т. 7, л. 18 – 24 от досъд. п-во) и П. Л. (т. 7, л. 35 – 41 от досъд. п-во), събрани на досъдебна фаза от производството, чрез изпълнение на молба за правна помощ от прокуратурата на Р. България, до компетентния орган в Р. Австрия;

Протокол за допълнителен разпит на св. Е.Л.К. от 10.02.2021г. – л.272 -л.274 от въззивното производство.

 Протокол за разпит св. С.Н.М. от 10.02.2021г. (л.275 – л.278 от въззивното производство.

 

2. Анализ на гласните доказателства

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие пред настоящата инстанция e проведен допълнителен разпит на св. Е.Л.К.; проведен е разпит на св. С.Н.М.; приобщени са към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на свидетелите Г. Й. Р. (т. 7, 6 – 13 от досъд. п-во), Щ. Ш. (т. 7, л. 18 – 24 от досъд. п-во) и П. Л. (т. 7, л. 35 – 41 от досъд. п-во), събрани на досъдебна фаза от производството, чрез изпълнение на молба за правна помощ от прокуратурата на Р. България, до компетентния орган в Р. Австрия; прието е заключението на назначената допълнителна съдебно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. М.; приобщен към доказателствената съвкупност е заверен препис от Заповед № *** за назначаване на комисия за осъществяване на контрол по изпълнение на Договор № РД-… г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане.

Въззивният съд изгради изводите си по фактите както въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателствени източници, така и на тези, събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Приобщените от въззивната инстанция гласни и писмени доказателствени средства не доведоха до установяване на качествено различна фактическа обстановка от тази, установена от първия съд, а единствено до нейното допълване и прецизиране. Същите не обусловиха и различи изводи относно възприетите с доверие доказателствените източници, вярно обсъдени и преценени от първия съд, макар и без необходимата задълбоченост и пълнота.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно съдържащата се показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателствени средства и използваните способи за доказване – експертизи, доказателствена информация. Решаващият първоинстанционен съд е направил задълбочен, прецизен анализ на събраните гласни и писмени доказателствени средства и способи за доказване, като е достигнал по същество до правилни правни изводи.

В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение  № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение  № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение  № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение  № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).

Без да бъдат преповтаряни изводите на СНС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Въззивният съд, също както и първоинстанционният, изцяло се доверява на обясненията на подсъдимите лица, депозирани в хода на съдебното следствие пред решаващия първоинстанционен съд, в о.с.з., проведено на 20.06.2020 г., като на свой ред намира, че същите не са предназначени да формират защитна версия на подсъдимите по повдигнатото им обвинение, а са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при подчертан стремеж за съдействие за разкриване на обективната истина, поради което и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло и поставени в основата на изводите на съда по фактите.

Така, изцяло следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. П. по отношение на информацията за причините, породили глобалната финансова криза от 2008 г., отражението й върху световната икономика и в частност – върху икономиката на страната, като прецени, че същите кореспондират с ноторно известните на настоящият състав факти и обстоятелства, относими към състоянието на българската икономика в периода 2008 – 2011 г. Съдът изцяло се довери на съобщеното от подс. П. по отношение на заеманата от него ръководна длъжност в КРИБ – национално представена работодателска организация в страната, както и основанието да участва и да ангажира становище в хода на проведените заседания на НСТС, като съобрази, че същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства – протоколи от заседания на Съвета и в частност, този от 23.03.2010 г.; твърденията, изложени от подсъдимия по отношение на съдържанието на изказванията му пред НСТС се подкрепят по небудещ съмнение начин от отразеното в протоколите от заседания на Съвета от 23.03.2010 г., от 30.03.2011 г. и от 22.04.2011 г. Настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира доводите на решаващия първоинстанционен съд, с които е изразил доверителното си отношение към обясненията на подсъдимия и в частта, в която същият сочи, че в периода след м. юли 2010 г. не е бил в страната и не е общувал с останалите подсъдими лица, нито е взел участие в приватизацията на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, като съобрази, че твърденията му в този смисъл не се разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени източници; по делото не се установява извън срещите, провеждани с подс. Д. и Т. по време на заседанията на НСТС, П. да е имал други срещу с подсъдимите по въпросите, свързани с приватизацията на миноритарния пакет акции в ЕРД. Изцяло следва да бъдат кредитирани обясненията на този подсъдим и в частта, в която сочи, че не е получавал дивиденти от „Б.“ ЕАД, нито е имал финансови взаимоотношения с дружеството. В тази насока, обясненията му са еднопосочно подкрепени от заключенията на съдебно – счетоводна и икономическа експертиза на в.л. Ф. С., (т.37 л.5 – л.10). В експертизата е поставен въпрос, който е свързан с проследяване на отразеното в данъчни декларации и финансови отчети на „Б.“ ЕАД, за да бъде отговорено, дали за 2011г. и 2012г. са изплащани дивиденти към подс. П.. Експертизата, установява че не са отчетени в ГДД по чл.92 ЗКПО за двете години, в част „Увеличение, ред 9.2 – разпределение на дивиденти от „Б.“ ЕАД, което изцяло съвпада със заявеното от него. При формиране на изводите си по фактите съдът не обсъди единствено обясненията на подсъдимия по отношение на причините за повдигане на обвинение спрямо същия, като прецени, че в тази им част същият не изнася възприети от него факти и обстоятелства, а свои предположения, които не са относими към предмета на доказване.

Обясненията на подс. Д. съдът също изцяло кредитира, като прецени, че са депозирани обективно, правдиво и добросъвестно; намират нужната опора в останалата, събрана по делото, доказателствена съвкупност и не се оборват от събраните доказателствени източници. Така, по отношение на обстоятелството, че е имал единствено спорадични контакти с подс. П., обясненията му кореспондират с тези на П. и не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателства; по отношение на обстоятелството, че не е оказвал влияние върху св. К. за избор на инвестиционен посредник по сделката, същите кореспондират по несъмнен начин със съобщеното от този свидетел, поради което и това обстоятелство следва да се приеме за безспорно доказано; по отношение на реда за провеждане на приватизацията на миноритарния пакет от акции на ЕРД, обясненията му намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства, събрани по делото. В обобщение, обясненията на този подсъдим са напълно единни, еднопосочни, кореспондират с останалите доказателствени източници и не се оборват от същите.

Настоящата инстанция кредитира с доверие и обясненията на подс. Р., като прецени, че намират категорична доказателствена опора в останалите, събрани по делото доказателствени източници. Така, обясненията му в частта им, в която сочи на предмета на договора за инвестиционно посредничество, сключен с АСПК, респективно, че дружеството не е ангажирано да изготви приватизационна оценка на миноритарния пакет от акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, кореспондират по небудещ съмнение начин с писмените доказателствени средства по делото; по отношение на обстоятелството, че към датата на депозиране на проспекта в АПСК същият не е знаел, че ЕВН АГ – Австрия ще вземе решение да участва в тръжната процедура. Обясненията му се подкрепят от показанията на св. Р., Ш. и Л., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред; а по отношение на начина на формиране на продажната цена на акция по време на аукциона, същите намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства и способи за доказване – експертизи, които настоящият състав е кредитирал. Настоящата инстанция, като взе предвид, че в нито една своя част обясненията на този подсъдим не се разколебават от останалите, събрани по делото, доказателства, прецени, че следва изцяло да им се довери и в частта относно възприятията на този свидетел за липса на конфликт на интереси и на пазарна манипулация по време на проведения аукцион.

Изложеното в пълна степен е относимо и по отношение на обясненията на подс. Е., които, в частта, касаеща предмета на договора, сключен с „Б.“ ЕАД и този, сключен с „И.С.“ ЕООД кореспондират по небудещ съмнение начин с обясненията на подс. Р. и с писмените доказателствени средства по делото, а в частта относно причината за привличане на подс. В. в екипа, изготвил доклада – анализ, с обясненията на последния. Въз основа на обясненията на този подсъдим и на подс. В., както и показанията на св. Г. и Б., подкрепени от съответните процесуални способи - кредитирани експертизи, съдът формира изводите си за липса на предварителна уговорка между същите по отношение на първоначална и минимална цена на акция, предложена от „Б.“ ЕАД, липсата на каквото и да било противоправно въздействие спрямо тях при определяне на предложената цена и механизмът за определянето й.

Обясненията на подс. В. послужи на инстанциите по същество да формират изводи по отношение на участието му, за подпомагане на екипа от независими оценители на „И.С.С.“ ООД при изготвяне на анализа, предложенията му по метода на оценка на активите и отчитане на бета коефициента, липсата на какъвто и да било интерес от страна на подс. Р. или Е. към работата на лицензирания оценител и към резултатите от изчисленията на минималната и първоначална цена на акция, предложена в крайна сметка от „Б.“ ЕАД на АПСК. В обобщение, обясненията на този подсъдим са напълно единни, еднопосочни, кореспондират с останалите доказателствени източници и не се оборват от същите.

Настоящата инстанция прецени, че следва да ползва и изключително лаконичните обяснения на подс. Т. при формиране на изводите си по фактите по отношение на заеманата от него длъжност към инкриминирания период от време, като прецени, че същите се  подкрепят от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Настоящата инстанция в основни линии се солидаризира и с анализа на решаващия първоинстанционен съд, направен по отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели. За удобство, СНС е разгледал и обсъдил показанията на свидетелите на групи, в зависимост от причастността на разпитаните лица към съответната институция. Въззивната инстанция намира, че няма пречка да продължи да съблюдава този подход за яснота и прегледност на изложението.

Преди да пристъпи към излагане на изводите си относно достоверността и доверието към твърденията на отделните групи свидетели, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че основните факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в производството, се установяват въз основа на съвкупността от писмени доказателствени средства. И това е така, тъй като поведението на всеки от субектите, ангажиран в процедурата по приватизация на миноритарния пакет от акции на ЕРД, е бил документиран и релевантните документи са приобщени към доказателствената съвкупност, в качеството им на писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283 от НПК.

Показанията на разпитаните по делото свидетели спомагат да преценката на реда, по който са вземани съответните управленски решения, за изясняване на взаимоотношенията между подсъдимите помежду им и със свидетелите, за преценка на реда, по който са били изготвяни писмените доказателствени средства. Така събраните гласни доказателствени средства в основни линии са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което и първият съд правилно е приел, че следва да бъдат кредитирани, в голямата си част. Въззивният съд също споделя този извод.

Действително, прави впечатление, че пред съда някои от свидетелите се затрудняват да възпроизведат в пълнота и детайли възприятията си относно фактите и обстоятелствата, интересуващи производството. Това е наложило приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред. Тази невъзможност да бъдат възпроизведени в детайли възприетите от свидетелите факти и обстоятелства, обаче, съдът отдаде на изминалия продължителен период от време между възприемане на релевантните факти и обстоятелства – в периода 2010 – 2011 г., и периода на депозиране на показанията им пред съда – 2019 – 2021 г., поради което е съвсем естествено да не са в състояние да пресъздадат пред съда възприятията си относно интересуващите производството факти и обстоятелства, което по никакъв начин не рефлектира върху изводите относно правилното доверително отношение, което е формирал СНС към техните показанията, в голямата им част.

 Така, съдът прецени, че в основни линии следва да се кредитират на показанията на свидетелите, заети в организационната структура на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол – св. Е.К., М. С., С. Г., А. В., И. С., П. А., А. А., Д. В.-Ц., М. Б.-М., М. Д., А. Н., Г. К, И. К. и членовете на Надзорния съвет на АПСК – свидетелите Ю. Н., Д. Б., П. П., Р. С., С. С., О. И. и М. В., доколкото съобщеното от тези свидетелите следва да се преценява в контекста на заеманите от тях длъжности в АПСК и от естеството на служебните им правомощия. Така преценени поотделно и в съвкупност, показанията им кореспондират както помежду им, така и със събраните по делото писмени доказателствени средства, а по отношение на проведената процедура за приватизация на миноритарния пакет от акции на ЕРД същите намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства по делото.

От съществено значение за формиране на изводите на инстанциите по същество за фактите, е анализът на показанията на св. Е.К. -  изпълнителен директор на АПСК към инкриминирания период от време, доколкото именно обвинението, повдигнато спрямо подс. Д. и П. касае упражнено въздействие от страна на подсъдимите спрямо този свидетел, за определянето на „Б.“ ЕАД като инвестиционен посредник по сделката за продажба на акциите от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Внимателният прочит и анализ на показанията на този свидетел, включително и депозираните пред въззивната съдебна инстанция, сочи, че няма пречка същите да бъдат кредитирани по отношение на съобщеното от него за проведените срещи и консултации във връзка с предстоящите процедури по приватизация на ЕРД, взетите решения за начина на провеждане на процедурите, както и действията, предприети в тази насока, като прецени, че същите се подкрепят от обясненията на подс. Д. и П., от показанията на останалите, разпитани по делото свидетели и най-вече кореспондират еднопосочно с писмените доказателствени средства по делото.

Показанията на този свидетел, депозирани на двете фази на производството, се характеризират с известна противоречивост по отношение на основния факт, включен в предмета на доказване, а именно – оказван ли му е натиск от страна на подс. Д. да избере „Б.“ ЕАД като инвестиционен посредник по процесната сделка. Така, разпитан пред СНС, св. К. отрича да му е било оказвано въздействие от страна на подс. Д., като изтъква, че това, което е било поискано от него, е „…положителен резултат - успешна приватизационна процедура…“, както и съобразяване с други институции – КФН, БФБ, което само по себе си не е противоправно, дори напротив, същото е съответно на приетите правила за работа в структурите на тези държавни институции. Този свидетел категорично отрича подс. Д. да му е давал указания относно първоначалната цена, на която акциите да бъдат предложени за търговия на борсата, както и да му е посочвал участието на конкретен инвестиционен посредник. Пред настоящата инстанция св. К. също сочи: „Министър Д. тогава по никакъв начин не е казвал кой да спечели процедурата. Евентуално това, което си спомням, той е споменавал както и неговата сътрудничка Д. П., че ние можем да се консултираме с инвестиционни посредници, в случая посочени „Б. ЕАД“. Но по никакъв начин това не е казвано, че трябва да бъде спечелено“. При тази последователност и еднопосочност в показанията на св. К., наблюдавана в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно производство, съдът прецени, че няма пречка да се довери на свидетеля, като прецени, че показанията му не само не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, а и кореспондират със съобщеното от св. Д. и П.. По делото действително не се установява подс. Д. или друго лице да е упражнявало неправомерно въздействие върху св. К. в насока избор на конкретен инвестиционен посредник или определяне на конкретна първоначална или минимална цена на акция от капитала на дружеството. Видно и от писмените доказателствени средства, критериите за избор на инвестиционни посредници по сделките за продажба на миноритарните пакети от акциите на ЕРД, са били унифицирани, като изборът е осъществен в резултат на проведени конкурсни процедури.

Що се касае до констатираното и от предходната съдебна инстанция противоречие в показанията на този свидетел, депозирани пред съда и пред органа на досъдебното производство (т. 2, л. 144 – 147 от досъд. п-во), по отношение на това обстоятелство, СНС правилно е приел, че то не е съществено, а изявленията на свидетеля се дължат на влошените служебни взаимоотношения между св. К., от една страна, и подс. Д. и св. П., от друга, а не на стремеж за изопачаване на обективната фактическа обстановка.

В показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство, свидетелят сочи следното: „Направи ми изключително впечатление, че министър Т. и министър Д. през работната група, която те държаха да бъде назначена, изключително на моменти и грубо се намесваха в работата на работната група, като имаше заплахи към мен, че в случай, че не се съобразя с техните предложения, които след малко ще посоча, ще има лично последици за мен, а както и към самата агенция. Като под последици се имаше предвид моето освобождаване от длъжност, а към агенцията блокиране на бюджета и неосигуряване на необходимите средства за осъществяване на дейността по приватизация и следприватизационен контрол.“, а пред съда уточнява: „Не съм член на междуведомствената група, а както такъв, който представлява АПСК имаше коментари от министър Д. предимно, който ми е казвал, че трябва да работя така, че нещата да се случват по-бързо и от мене си зависи.“. Видно е, че макар да демонстрира недоволство от поведението на подс. Д. и Т., свидетелят не изнася твърдения за оказван му неправомерен натиск в сочения от обвинението смисъл, поради което и следва да се приеме, че се касае не до същинско противоречие в показанията на свидетеля, а до негова субективна интерпретация на служебните му взаимоотношения с подсъдимите лица.

Решаващо за инстанциите по същество за крайния изход на делото е, че нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи да му е оказван натиск или въздействие по отношение на избора на конкретен инвестиционен посредник или определяне на конкретна първоначална или минимална цена на акция от капитала на дружеството от страна на подс. Д., Т. или П.; такива твърдения не се изнасят и от св. К., нито са изводими от събраните писмени доказателствени средства.

Действително, установява се, че св. К., а също и някои от служителите на АПСК – по-конкретно св. П. и С., са възразили срещу начина на провеждане на приватизационната процедура. Това обстоятелство, само по себе си, не се явява в подкрепа на обвинението, тъй като е напълно логично да се приеме, че по отношение на толкова съществен за енергетиката въпрос е възможно да се артикулират, аргументират и изразяват различни мнения от експертите. Важното е, че не се установява противоречието в изразените мнения да е преодоляно по престъпен начин от подсъдимите.

Правилно и обосновано съдът не се е ползвал при формиране на изводите си по фактите от показанията на св. П.А. и С.Г., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в частта, в която първата сочи да е възприела напрегнат разговор между св. К. и св. П. и Ж., а втората е съобщила, че между подс. Д. и св. К. се е водил разговор на висок тон, доколкото основателно е преценил, че същите са напълно неконкретизирани, не се подкрепят от свидетелките в хода на разпита им пред съда, поради което и не могат да служат при изграждане на изводите на инстанциите по същество по фактите.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, който се е доверил на показанията на свидетелите, които възпроизвеждат възприятията си относно дейността на НТСТ и направените в хода на изказванията дискусии - Д. М., М. Н.в и С. С., като прецени, че същите кореспондират по безпротиворечив начин със съобщеното от подс. П. и отразеното в писмените доказателствени средства и в частност – с отразеното в протоколите, водени на заседанията на НСТС.

Изцяло следва да бъдат кредитирани с доверие и показанията на членовете на Съвета на директорите в ДКК ЕАД – св. А.В., св. Р.Т. и св. В.А.. Между същите не се констатира каквото и да било разминаване или несъответствие, което да налага подробното или задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Същите не допринасят съществено за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

По делото са разпитани и свидетели, които се явяват служители на МИЕТ. Това са свидетелите Л.Б., В.Г. И.Д.. Показанията на тези свидетели правилно са преценени от решаващия първоинстанционен съд като обективно, добросъвестно и безпристрастно депозирани и кореспондиращи по несъмнен начин с отразеното в писмените доказателствени средства; настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира този извод.

В показанията си служителите на МФ – св. М.В., Д.П. и Д.Ж. – показанията на последните двама депозирани както пред съда, така и в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, изясняват фактите и обстоятелствата, относими към ролята на подс. Д. по отношение на процеса по приватизация на миноритарния дял от акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и взаимоотношенията му със св. К. във връзка с тази сделка. Настоящата инстанция, също както и решаващия първоинстанционен съд, намира, че следва се довери изцяло на така събраните гласни доказателствени средства, доколкото преценява, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поради което ги постави в основата на изводите си по фактите.

Действително, констатира се противоречие между показанията на св. П. и тези на св. К., досежно взаимоотношенията помежду им: св. К. съобщава, че взаимоотношенията помежду им били силно влошени и имало неприкрит конфликт (така, разпитан в хода на съдебното следствие пред СНС, К. сочи: „Бяхме помолени да отидем на срещата, тъй като беше възникнал спор в работната група и колегите от комисията ме бяха уведомили, че има по-грубо отношение и се опитват да им се налагат неща от въпросната г-жа Д. П.. Срещата не продължи повече от 5 минути. Аз проявих невъздържаност и споменах, че една секретарка от Министерски съвет няма да определя критериите и бях изгонен… Аз бях изгонен от МФ, г-жа П. отиде да му споделя.“, а по повод въпрос на защитата „Каква беше връзката на Д. П. с Т.Т.?“ отговаря: „Мисля, че и те не се харесваха“. Същевременно, св. П. отрича да е била във влошени взаимоотношения със св. К., като сочи, че от пресата е научила за такива. По отношение на тази категория факти и обстоятелства, въззивната инстанция намира, че следва да кредитира именно показанията на св. К., като подкрепени от тези на св. П.А., а не тези на св. П., като прецени, че същите са депозирани при подчертан стремеж да неглижира възникналия конфликт и да охарактеризира личността си в изцяло положителна светлина.

Няма пречка, обаче, изцяло да бъдат кредитирани с доверие показанията на св. П. по отношение на липсата на натиск от страна на подс. Д. спрямо св. К. в сочената от обвинението насока (свидетелката сочи:  „Не е имало разпореждания на г-н Д., нито пък указания. Моята задача беше да информирам министър Д., не да предавам указания.----Не съм участвала в процеса по изготвяне на критериите за подбора на инвестиционен посредник и не съм получава указания във връзка с това. …Чрез мен г-н Д. не е оказвал  натиск върху г-н К., при вземане на решение при приватизацията, не ми е известно министър Д. да е оказвал натиск върху изпълнителния директор на АПСК.“), като прецени, че същите не се оборват от останалите, събрани по делото доказателства и намират категорична доказателствена опора в съобщеното от св. К. и останалите свидетели, принадлежащи към структурата на АПСК, които бяха предмет на подробен анализ по-горе в изложението.

 

Съдът в основни линии възприе и даде вяра и на показанията на свидетелите, явяващи се служители в Комисията за финансов надзор – С.М., Е.Е., Р.Д., З.Й., К.В., В.Г. и Д.Р. – снети както в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, така и пред водещия разследването в хода на досъдебното производство – последните приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно.

Въз основа на същите и на релевантните писмени доказателствени средства – подробно посочени по-горе, съдът съобрази фактите и обстоятелствата, относими към одобряване на изготвения от „Б.“ ЕАД Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар 156 400 бр. акции, като от тях за публично предлагане на 51 612 броя акции представляващи 33% от капитала и право на глас в общото събрание на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от същата емисия, депозиран в КФН със заявление с вх. № *** на основание чл. 13, ал. 1, т. 8 от ЗКФН и чл. 91 от ЗППЦК.

В противовес с приетото от първата инстанция, обаче, настоящият въззивен състав намира, че не следва да дискредитира показанията на св. В.Г., снети в хода на съдебното производство пред СНС, като прецени, че същият изразява лична позиция по въпросите, относими към предмета на доказване, при това – максимално добросъвестно, като обстоятелството, че твърденията му се намират в противоречие с нормативната уредба – чл. 87 и следващи от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Регламент № 809/04г. на Европейската комисия и по Наредба  №2 от КФН относно съдържанието на проспектите, не обуславя непременно извод, че показанията му са депозирани необективно и недобросъвестно. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че не следва да формира изводите си по фактите въз основа на показанията на св. Г., Р. и М. в обсъжданата част, доколкото въпросите, относими към съдържанието на проспектите за публично предлагане на ценни книжа са уредени нормативно и не следва да бъдат изяснявани с гласни доказателствени средства. Това не са факти и обстоятелства, които могат да се установяват обективно посредством лични възприятия на свидетели.

Отделно от това, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че доколкото фактите и обстоятелствата, свързани с дейността на КФН по одобряване на депозирания от „Б.“ ЕАД проспект не са инкриминирани от обвинението и не са включени в предмета на доказване по делото, показанията на свидетелите – служители на КФН, не допринасят съществено за изясняване на интересуващите производството факти и обстоятелства.

 

При формиране на изводите си по фактите, първата инстанция е обсъдила детайлно и задълбочена и показанията на свидетелите, явяващи се служители на Българска фондова борса – св. В.Г., И. Т., Г.Б., И. Т., А. Д., К. Д., И. В., Б. Т., А. Г., Е. М., Н. К.-Л., И.И. и П. М., депозирани в двете фази на производството, като правилно е приел, че следва изцяло да ги кредитира, като депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, с подчертан стремеж да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводът на решаващия първоинстанционен съд в тази насока.

Действително, установява се, че освен показанията на тези свидетели, депозирани в съдебната фаза, към доказателствената съвкупност са приобщени и тези снети в хода на досъдебното производство, поради невъзможност на свидетелите да възпроизведат в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, предвид изминалия продължителен период от време от възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дават показания, до момента на разпита им пред съда. Показанията пред съда и приобщените от ДП, са в основни линии напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и следва да бъдат кредитирани. Разпитани пред съда, свидетелите потвърждават съобщеното от тях на досъдебна фаза, поради което настоящият състав прие, че не е налице противоречие между показанията им на двете фази на производството, което да налага подробното им и задълбочено обсъждане.

 

На особено внимателен анализ въззивната инстанция, подложи показанията на свидетелите, принадлежащи към структурата на „И.С.С.“ ООД, а именно св. Б.Б. и св. А.Г., депозирани на двете фази на производството, като прецени, че в основни линии същите са еднопосочни, взаимно се допълват, намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства и поради това следва да бъдат кредитирани и поставени в основата на изводите на съда по фактите.

Правилно решаващият първоинстанционен съд е преценил, че не следва да бъдат кредитирани единствено показанията на св. Б., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, в частта им, в която същата заявява с категоричност, че не ги поддържа, тъй като, както сочи и свидетелката, е напълно възможно показанията й да са записани неточно и превратно или същата да е била объркана и притеснена след продължителния разпит. Решаващо за въззивната инстанция се явява това, че показанията на тази свидетелка, депозирани в хода на съдебното следствие пред СНС, напълно кореспондират с обясненията на подс. Е. и В. и с показанията на св. Г., поради което за съда не възникна съмнение, че тези депозирани в хода на съдебното следствие са обективни, безпристрастни и правдиви, поради което съдът ги постави в съвкупността от доказателства, които формират изводите му по фактите.

 

Въззивната инстанция изцяло се солидаризира и с изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че показанията на св. К.С. – изп. директор на „ЧЕЗ“ АД, В.П. - управител на „Б.К.“ ЕООД, Р.Т. - изп. директор на „И. ф. А.“, Н.Я. - управител на дружество инвестиционен посредник, Г.К. - директор в дружество инвестиционен посредник, В.Т. – прокурист в дружество ИП „Ю.“ АД и Г.Т.  - консултант в дружество ИП „Ю.“ АД, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и като такива следва да бъдат кредитирани, но не допринасят съществено за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

 

Пред настоящата инстанция беше разпитана, в процесуалното качество на свидетел, С.М. – брокер на ценни книжа в „Б.“ ЕАД към 2011 г. Същата изяснява в детайли процедурата по приемане и въвеждане деловодната система на инвестиционния посредник, на подадените клиентски нареждания за закупуване на акции от миноритарния пакет от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД към инкриминирания период от време, както и начина, по който са получавани и обработвани поръчките на св. Р., като представител на „ЕВН АГ“ – Австрия. Съдът прецени, че изцяло следва да се довери на показанията на тази свидетелка, като съобрази, от една страна, че същите кореспондират със съобщеното от подс. Р. и от останалите свидетели – служители на БФБ и представляващи дружества – инвестиционни посредници, а от друга – намират доказателствена опора в приобщените писмени доказателства относно конкретно въведените поръчки от „ЕВН АГ“ – Австрия чрез БФБ и резултатите от проведения аукцион.

 

Съдът се довери и на съобщеното от св. Г.Й. Р. (т. 7, 6 – 13 от досъд. п-во), Щ. Ш. (т. 7, л. 18 – 24 от досъд. п-во) и П. Л. (т. 7, л. 35 – 41 от досъд. п-во) в показанията им, депозирани на досъдебна фаза от производството, чрез изпълнение на молба за правна помощ от прокуратурата на Р. България, до компетентния орган в Р. Австрия и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като съобрази, че същите изнасят обективно и добросъвестно възприятията си относно начина на вземане на решението от „ЕВН АГ“ – Австрия за участие в търга за закупуване на миноритарния пакет от акции от капитала на „ЕНВ България Електроразпределение“ АД, водените преговори с „Б.“ ЕАД, критериите за избор на инвестиционен посредник и хронологията на вземане на решение и участие в търговията на БФБ за придобиване на миноритарния пакет от акции. Съдът не констатира противоречия или несъответствия между така събраните гласни доказателствени средства, поради което прецени, че следва изцяло да им се довери и да ги постави в основата на изводите си по фактите.

 

В обобщение, така събраните гласни доказателствени средства съдът намира, че в основни линии са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно; свидетелите депозират единни и еднопосочни показания и в двете фази на производството (с изключение на св. Б., които бяха обсъдени по-горе), поради което и не се констатират съществени противоречия в твърденията им, депозирани пред съда и пред органа на досъдебното производство; липсват съществени противоречия между показанията на отделните свидетели както помежду им, така и със събраните писмени доказателствени средства, които да касаят факти и обстоятелства, относими пряко към предмета на доказване.

Събраните по делото гласни доказателствени източници са анализирани обективно, добросъвестно и задълбочено от решаващият първоинстанционен съд, както по отделно, така и в тяхната съвкупност като изводите му относно тяхната достоверност и основанията за кредитирането им са обективирани и обстойно мотивирани в постановения съдебен акт. Направените изводи по гласните доказателства в основни линии се споделят и от настоящата инстанция, която ги прецени като правилни, обосновани и съответни на доказателствената съвкупност, поради което и не е намери за необходимо да бъдат повтаряни.

 

Настоящият съдебен състав, също както и първият съд, изцяло кредитира и писмените доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като прецени, че същите са изготвени при съблюдване на процесуалните правила за това, кореспондират с гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на обективната истина.

 

Писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК

Решение МС на Република България № 426/11.06.2003г. за приемане на Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България“, (ДП, т.22 л.1-31); Решение №521/24.07.2003г. на МС (т.22 л.29-л.31); Решение от 29.07.2003г. на Народното събрание на Република България (Обн. „Държавен вестник“, бр. 69/05.08.2003г.), за одобряване приемане на Стратегията. (вж. ДП т.22 л.2  л.11 л.18-19); договор № *** (вж.ДП,т.22/л.34-86 (л.43); Заповед № *** (т.2 л.175 ДП); Заповед № *** на председателя на МС, за разпределяне на ресори на отговорност на заместник министър – председатели в правителство, вкл. координиращи функции по отношение на дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на подс. Д. ( ДП, т.2 л.175-176); Обсъждане на възможността в заседания на НСТС да се осигури допълнителни средства, с които да се попълни държавния бюджет. (вж. ДП, кл.15/л.36 - 67(л. 6 от протокола от 23.03.2010г.); протоколи от 23, 24, 26, 27, 29 и 31 март 2010г., за проведените заседанията на НСТС (класьор 15 от л.36 до л.354 ); доклад  с изх.№ ***. и проект на решение на Министерски съвет (вх. № ***) за одобряване на „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“.(кл.15 л.18-27 ДП); Решение №180/01.04.2010г. на Министерския съвет (класьор №15 л.4-л.8); Решение от ОС ТД на „Национален Технологичен център по климатични промени“ ЕАД при МИЕТ отразено в протокол № *** по преструктуриране на държавното дружество „Национален Технологичен център по климатични промени“ ЕАД, в „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК ЕАД); Вписвания по партидата на дружеството в търговския регистър при СГС. (т.21 л.43 и сл., л.75-82 ДП).; Решение на Министерският съвет на Република България № 399/14.06.2010г., акциите на търговските дружества с под 50 % държавно участие в капитала да се апортират в „Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК ЕАД) (т.21 л.61-66, 73-74 ДП); Протоколно Решение №*** (л.95 т.31) от заседание на Изпълнителния съвет въз основа на Доклад на изпълнителния директор – свидетеля К., за планиране на дейността на Агенцията през 2011г. (т.31 л.98-л.106); Протоколно Решение (протокол №***) на заседание на Надзорния съвет, с което е утвърдил предложения план за работата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол през 2011г.  (т. 31 л.94 ).; Решения на Надзорния съвет на АПСК и Доклад от св. К. на 24.01.2011г. и 27.01.2011г. (т.20 л.146-л.148) Доклад от 12.04.2011г. на изп. директор, за приемане от Надзорния съвет на Методиката в окончателния и вид (л.162-л.168 т.20); Решение на Надзорния съвет на АПСК от 14.04.2011г. (л.157 – л.161 т.20); Решение № *** Изпълнителният съвет /ИС/ на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за продажба (т.5 л.159). Писмо изх.№***, за уведомяване на подс. Т.Т. в качеството му на министър на икономиката, енергетиката и туризма, така и подс. С. Д., като зам. министър председател и министър на финансите – (т.25 л.111); Доклад № *** внесен  в ИС на АПСК от свид.А.А., за приемане конкурсната документация  за избор на инвестиционен посредник за продажба чрез публично предлагане на БФБ ЕАД  (т.5 л.155).; Решение №*** на Изпълнителния съвет за приемане на конкурсната документация за провеждане на конкурса за избор на инвестиционен посредник; Решение №*** на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол.; Решение № *** и Решение №*** за откриване процедурата за избор на инвестиционен посредник и проект на Договор за инвестиционно посредничество. (т.5 л.160 л.179 и т.20 л.282). Писмо изх.№ *** на изп. директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол до МИЕТ (т.25 л.112).; Решение *** Изпълнителният съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол с което е избран за ИП „Б.“ ЕАД. (вж.ДП, т.20/л.285-288, кл.1/л.181-182)Писмо изх.№*** от министъра на МИЕТ - подс. Т. до изп.директор К. и подс. Д., в качеството му на министър на финансите; Протоколно Решение №*** от заседание на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (т.20 л.169-л.172); Писмо от 11.07.2011г. Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за уведомяване на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, относно избора на „Б.“ ЕАД   за ИП (т.31 л.12); Протоколно решение от *** на Надзорния съвет за одобряване Доклад на ИД на АПСК за договор за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка) (л.238-241 т.23); Договор №*** за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка) между Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД (т.19 л.60-л.69 ДП); Покана с гриф „Спешно“ от 21.07.2011г. на изп. директор на АПСК, за работна среща на 26.07.2011г. с Изпълнителните директори на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, министъра на икономиката – подс.Т., министъра на финансите – подс.Д., зам. Председателя на Комисията за финансов контрол – свид.Д.Р.,– (л.121 т.25).; Заповед №*** за назначаване на комисия и поименното определяне на членовете и, с която и възложил контрола по изпълнението на Договор №*** (л.239 от съдебния том на АСНС) Писма за определяне на лица за контакт, за целите на обявената приватизационна процедура между „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на финансите и дружеството „.“ ЕАД и Комисията за финансов контрол посочили. (т.25 л.122-л.125),; Приемо - предавателен протокол от 23.11.2011г. на „Б.К.“ ЕООД за Доклад за „анализ за определяне стойността на предложените акции“ от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД.; Писмо от 15.08.2011г. на „Б.“ ЕАД до Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, за регистрация на емисиите от безналични акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в Централен депозитар АД. (т.25 л.126).; Протоколно Решение №*** общото събрание на „ДКК“ (т.25 л.143-л.144).; Писмо от 07.10.2011 г. МИЕТ (т.25 л.127-л.128).; Протоколно решение №*** на Изпълнителния съвет на АПСК (т.25 л.129).; Писмо от 13.10.2011г.  на Министерство на финансите до Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. (т.6 л.107 ДП).; Писмо – отговор от 18.10.2011г. на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (т. 31 л.112).; Решение от 25.10.2011г. на Съвет на директорите на „ДКК“ АД, в протокол №***  от заседанието на съвета (т.25 л.131 – л.132).; Писмо с изх.№*** на „ДКК“ ЕАД до Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. (т.25 л.130),; Писмо с вх.№*** с което „Б.“ ЕАД, представя ПРОСПЕКТ за публично предлагане на 62 106 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване” АД; Писмо вх.№*** (т.20 л.293), с което дружеството „Б.“ ЕАД, представило ПРОСПЕКТ за публично предлагане на 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД; Проспект за акциите на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД внесен с вх.№*** в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (т.20 л.295) с приложения - Справка за съответствие с изискванията на Регламент на ЕК №809/2004г. по приложение Директива 2003/71 на Европейския парламент, Заявление по чл.78 ал.1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, Акт за регистрация на емисия акции на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД издаден от „Централен депозитар“ АД, с Удостоверение за ISIN код на емисията, с финансов отчет на „ЕВН България Електроснабдяване“ за 2010г. и междинен такъв до 30.06.2011г. (т.20 л.289 и сл. от ДП).; Писмо изх.№*** Министерство на икономиката, енергетиката и туризма до АПСК, че на 21.10.2011 г. (т.25 л.133 ДП) (т.4 л.108)л; Писмо вх.№*** от дружеството „Б.“ ЕАД, и Доклад за анализ стойността на предложените за продажба 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и 62 106 броя акции от капитала на ЕВН България «Електроснабдяване" АД.(т.31 л.144),; Предложение за определяне на първоначална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92лв. за акция и ЕВН България «Електроснабдяване" АД от 120.31лв. на акция (т.31 л.151 - л.152 ).; Предложение за определяне на минимална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92лв. за акция и ЕВН България «Електроснабдяване" АД от 120.31лв. на акция (т.31 л.153 - л.154 ) Проспект за публичното предлагане на акциите, с посочване, че се очаква по – сериозен интерес от единствения заинтересован стратегически инвеститор в лицето на мажоритарния собственик ЕВН АГ АВСТРИЯ (т.31 л.158 и л.164).; Писмо с вх.№*** за депозиране на Стратегия за публично предлагане за продажба на „Българската фондова борса – София“ АД, (т.31 л.145-л.150); Писмо вх.№*** с проспекти на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД подадени в АПСК (т.20 л.299).; Писма до АПСК -изх.№ ***, изх.№***, изх.№*** с което АПСК уведомило ИП „Б.“ ЕАД, че има правата и задълженията посочени в Глава 04 на сключения договор – (т.19 л.59).; Заявление вх.№*** от 28.10.2011г. ИП „Б.“ ЕАД, за потвърждаване в Комисията по финансов надзор (КФН) на Проспект за допускане до търговия на регулиран пазар 156 400 бр. акции, като от тях за публично предлагане на 51 612 броя акции представляващи 33% от капитала и право на глас в общото събрание на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от същата емисия.; Решение №726-ПД/06.12.2011г. Комисията за финансов надзор,(т. 31 л.45 и кл.1 л.1 ДП).; Заявление вх. № *** и Заявление вх.№*** от 31.10.2011г. от ИП „Б.“ ЕАД пред Комисията за финансов надзор (кл.1 л.2 ДП) по чл. 78 ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа за потвърждаване на подписания от него Проспект от 27.10.2011г., за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и за допускане до търговия на Българска фондова борса - София АД (кл.1 л.6-160 ДП,).; Решение № *** (ДП, т.25/л.174) и Решение № ***(ДП, т.31/л.42) на Комисията за финансов надзор за потвърждение внесените от инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД проспектите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и допускане до търговия на емисия акции издадени от „ЕВН България Електроснабдяване” АД и вписване „ЕВН България Електроснабдяване“ АД като публично дружество в регистъра на ЗКФН.; Решение № *** (т.31 л.175-л.176) на Изпълнителният съвет на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол за одобряване – „Стратегия за процеса на публичното предлагане на акциите на Българската фондова борса“ и „Анализ за определяне на стойността на предложените за продажба акции“ от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, с първоначална и минимална продажна цена от 1 373,92лв./1 бр. акция, представен от инвестиционния посредник "Б." ЕАД. ; Решение № *** ИС на АПСК (т.20 л.77 табл.№1356).; Решение №**** ИП на АПСК за приемане проспекта от ИП "Б." ЕАД (Класьор 10 л.208).; Решение № *** на МИЕТ за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни финансови активи на дружеството„Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДП, т.4/102).; Доклад на Министерство на финансите стартиране на продажба в БФБ от 08.12.2011г. и 21.12.2011; (т.23 л.243).; Решение № *** на ИС на АПСК за изменение и допълнение Решение № *** на АПСК от 03.05.2011 г.,; Протокол №*** на Министърът на икономиката, енергетиката и туризма за продажба на акции на “Държавна консолидационна компания” ЕАД.; Протокол №*** от заседание на съвета на директорите на “Държавна консолидационна компания” ЕАД от 25.10.2011 г. (т.25 л.135).; Нареждане от АПСК на 13.12.2011г., до инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД да регистрира за продажба на Българската фондова борса емисия от 51 612 бр. акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД, гр. Пловдив и параметрите на публично предлаганите акции от „ЕВН България Електроразпределение" в БФБ, (т.2 л.28, кл.10 л.127 и кл.13 л.94).; Протокол №**** СД на Българска фондова борса – София АД за допускане до търговия на приватизационен пазар на акции.; Договор между Българска агенция за инвестиции и БФБ София АД за провеждане на (т.22 л.35) презентации („роуд шоу“).; Покани за участие в презентациите на потенциални инвеститори, в това число и на мажоритарния собственик ЕВН АГ - Австрия.(т.21 л.35 и сл.ДП).; Документи за проведената борсова сесия на Българската фондова борса при условията на „смесен закрит аукцион“ ( т.24 л.50 -56 ДП) от системата РТС (Руска търговска система) (кл.11 л.111-113 ДП).; Документи за подавани лимитирани нареждания (от №**** до №*** по описа на инвестиционния посредник) за покупка на акции. (кл.11 л.114-115 ДП),; Нареждания на Г. Р., дневници на нарежданията за въвеждане в системата на БФБ на закупените от ЕВН АГ АВСТРИЯ акции от миноритарните пакети – (папка №3 от ДП).; Документи приложени в т.7 от ДП - отговор на молба за правна помощ: Електронна кореспонденция от ЕВН АГ АВСТРИЯ от 06.12.2011г. и сл. дни м. декември 2011г., писмо – отговор от АПСК и други документи, като обща презентация на дружеството „Б. ЕАД“ референции от „Е. Г.“ от 05.12.2011г.  и предишния председател на Комисията за финансов надзор А. А. от 02.12.2012г. и др.; Одобрение от 14.12.2011г. на искане от 07.12.2011г. до УС на „EVN AG“ - Австрия за покупка на борсата на миноритарните пакети. (т.7 л.25-л.33 от ДП).; Протокол от заседание №*** на Надзорния съвет на ЕВН България Електроразпределение" АД (л.43 т.7); писма №*** в т.19, л.58 и писмо №*** л. 59, том 19 от ДП. писмо вх.№ *** в АПСК, том 19, л. 58, и писмо изх. № *** на АПСК на л. 59, том 19 от ДП;.договор №  РД ***, на л. 29, том 19 от ДП; договор №***, намиращ се на л. 18, том 19 от ДП; договор с ЧЕЗ на стр.220, том 19  от ДП; писмо вх.№ *** в АПСК, том 19, л. 58, и писмо изх. № *** на АПСК на л. 59, том 19 от ДП; писмо изх. № *** на стр. 7 в том 31,  от ДП;  проектодоговор на договор за инвестиционен посредник в том 5, л. 251- 261 от ДП; Доклад № *** т.5 л. 190 ведно прилежащи към него документи,; Доклад № *** с прилежащите документи  в том 5,  л.155 до л. 190 от ДП; Доклад *** и Доклад *** на стр. 49 и стр.117, том 19 от ДП (доклади за  изготвянето на отчетите във връзка с плащането на посредника).; Документи по водени административни производства от класьор №5 по- Заповед № 90 / 26.03.2012г. – л.144. - АУАН №Р-06-752/22.08.12г.  л. 410-413, АУАН №06-765 от 27.08.12г. л.447-449, АУАН №Р-06-766/27.08.12г. л 425-428,  констативен протокол № Р  04-195/24.09.2012г. л. 351-361 констативен протокол № Р0483/24.04.12г., л. 348  въпросник – л.350 таблици  предоставени към разпит стр. 30-31, в том 3 от ДП, Заповед № 90/26.03.2012г. в класьор № 5 стр. 144 и Констативен протокол №Р04 / 24.02012г., на стр. 351-361 от класьора;.Заповед № 90 / 26.03.2012г. на стр. 144 в класьор № 5; Констативен протокол №Р04 / 24.02012г., на стр. 351-361; Записка към доклада за критериите и избора на „Б. ЕАД  (т.7 л.46).; Проект за договор за инвестиционно посредничество и  финансовото предложение за брокерските услуги, които ЕВН АГ ще дължи на „Б.“ за извършената им услуга. (т.7 л.48 л.58, класьор 13 л.87 – л.94 и л.183 – л.209).; Договор за извършване на посреднически услуги № *** със страни „ЕВН АГ“ (EVN AG) (т.24 л.63- л.69) .; Писмо от 20.12.2011г. на "Б." ЕАД и Отчет за проведен маркетинг на „ЕВН България Електроразпределение" АД. (т.20 л.301).; Пълномощно от 20.12.2011г. от (EVN AG) на Г. Р. (т.7 л.34).; Протоколно решение №*** Изпълнителният съвет на АПСК (т.19 л.122); Доклад от 26.01.2012 г., на комисия, при Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) (т.19 л.117).; Преводно нареждане – „Авизо“ – (л.62 т.24).; Сетълмен на последната акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД била закупена от „EVN AG“-Австрия на 30.08.2012г. (кл. 4 л.462) Нареждания до ИП за покупка на акции кл.11/л.114-115. Протоколно Решение №*** на ИС на АПСК (л.115 – л.116 т.19). Съдебни актове за одобряване за задържане и изземване на електронна кореспонденция НЧД №2424/2016г. на СГС (л.6 т.13)  и разрешение за претърсване по реда на чл.161 НПК – по ЧНД №4790/2015г. на СНС (л.54 т.10) Влезли в сила Решение № 5990/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3944/2014 г. по описа на АССГ, ХІ-ти касационен състав, (л.1155-1156 част 3 на СП) както и Решение №4280/25.06.2014г. на I касационен състав при АССГ, с което е потвърдено Решение по н.а.х.д. №5347/2013г. на СРС 110 състав. (л.1157-л.1163 част 3 СП), Документи, приобщени в оригинал или в копие, както и писма, ведомствени и нормативни актове за МФ, МИЕТ, АПСК, ДКК АД, КФН, Национален съвет за тристранно сътрудничество, БФБ, ЕРД. Търговско правни справки за „А. Ф. Х.“ АД (Р № *** на СГС, ф.д. №*** по описа на СГС), дружеството „Ф. Г.“ АД (ф.д. № *** по описа на СГС). (л.201 – 219 т.2 ДП) „Б.” ЕАД (Р №*** на СГС, ф.д. №*** по описа на СГС) ф.д. №*** по описа на СГС) вж.ДП,кл.15/326-354.; справка за местоработата на подсъдимия П.Й.В. (т.1/л.140 ДП); писмо №03-00-458/31.03.2010г. (кл.15 л.10 - л.18); протоколи за оглед на ВД – л.17-л.19 т.13; т.15 л.7-8; л.64 – л.67 т.10, т.16 л. 16-17) приемо - предавателен протокол (т.10 л.56) свидетелства за съдимост (т.39 л.69-л.80)и др.;

писмените доказателствени средства,

протокол за оглед на местопроизшествие – (л.112-113 т.1,) протокол за доброволно предаване на мобилен телефон марка „Blackberry 9700“ (бял цвят), с № 3., ползван като служебен от свид.Д.Р. ( т.1 л.120 ДП), протокол за доброволно предаване (т.15 л.4 т.5 л.13, 108), протокол за задържане и изземване на електронна кореспонденция по чл.165 ал.6 вр. ал.1 НПК (т.13 л.8-10), (т.16 л-7-12) протокол за разпознаване по снимки (т.14 л.21 - л.22 и л.25 – л.26, т.6 л.83-л.82, л.86-л.87) протокол за претърване и изземване (т.10 л.57-60)

АСНС изцяло кредитира писмените доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд като прецени, че същите са изготвени при съблюдаване на процесуалните правила за това, кореспондират с гласните доказателствени средства и допринасят за изясняване на обективната истина

Настоящата инстанция не намира основания да не кредитира с доверие и да не ползва при формиране на изводите си по фактите, в качеството им на писмени доказателствени средства, изготвените протоколи за претърсване и и свързаното с него изземване на вещи, електронна кореспонденция, подробно посочени по-горе, като съобрази, че тези действия по разследването са извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон – разпоредбите на чл.160 – чл.163, чл.165 ал.6 вр. ал.1 и чл. 129 от НПК.

Въз основа на отразеното в протоколите за претърсване и изземване, както и в тези за доброволно предаване, които също се ценят от настоящата инстанция, правилно СНС е установил веществените доказателства и доказателствени средства, които са приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствената съвкупност и поради това също няма пречка да бъдат ползвани при изграждане на изводите на съда по фактите.

 

Изцяло съобразени с изискванията на процесуалния закон – чл. 169 – 171 от НПК, се явяват и проведените в хода на досъдебното производство разпознавания на лица: разпознаващите лица са разпитани подробно и задълбочено по отношение външните белези, въз основа на които биха разпознали лицата; снимките на разпознаваните лица са съпоставени със снимки на лица, сходни по външност; протоколите са оформени съобразно изискванията на чл. 129 от НПК и са подписани от участващите в съответните действия по разследването лица, поради което и съдът намира, че правилно СНС е изградил изводите си по фактите, като е взел предвид отразеното в протоколите от извършени разпознавания и фотоалбумите към тях.

 

Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 от НПК, и останалите писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като такива, но които не бяха подложени на подробен анализ, като непротиворечащи, а напротив, изцяло подкрепящи анализираната доказателствена съвкупност, върху които също основава фактическите си изводи.

 

Способи за доказване – Експертизи и техния анализ

Първостепенният съд е кредитирал приобщената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. Х.,/ том 9, л. 112-157 ДП от 11.06.2014г./, с която е изследвано съдържанието на вещественото доказателство по делото - мобилен апарат Blackberry bold Imei 3, приобщен с протокол за доброволно предаване на 15.05.2014г., чрез която е установена електронна кореспонденция на свидетелката Д. Р. с различни лица, част от тях разпитани като свидетели по делото, както и с подс.Д..

Първостепенния съд е кредитирал експертизата, само поради това, че е допустима и е изготвена от лице с необходимите технически познания и е отговорила на поставените задачи, което е вярно, но същевременно, установеното от извлеченията от паметта на телефона не установява факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото, поради което настоящият състав не се позовава на установените от нея данни. Първостепенният съд също не е установил относима информация и не формирал нито един от изводите си въз основа на нейните заключения.

Въззивният съд се съгласява, с доверителното възприемане заключенията на компютърно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ц. А., (приложена в том 8, л. 167-169 ДП) изслушана в о.с.з. на 03.03.2016, като правилно е преценил, вещото лице е било със съответната компетентност и е дало изчерпателен отговор на поставените му задачи.  Същевременно в мотивите не са посочени кои заключения и какви факти установява,  кои от тях е ползвал при формиране изводите си в контролирания съдебния акт. В този смисъл като инстанция по фактите, при настоящата въззивната проверка, съдът констатира, че предмет на изследване от експертизата съдържанието на електронната кореспонденция в *** и ****, която е приобщена с протокол за доброволно предаване от 22.02.2016г.,

В експертизата са установени две съобщения, относими по предмета на делото. Първата е установена електронна кореспонденция от 14.11.2011г. между два електронни адреса – *** и ****, с която се иска уточняващи данни за произход на източниците, които за заложени във формула параметри за изчисляване на дисконтовата норма (САРМ),

От тази комуникация с обсъжданите обстоятелства се установяват доказателства в подкрепа на гласните показания на свид. Б. и А.Г., че подс.В. е съдействал за предоставяне на данни за „допусканията, които трябва да се обосновават в доклада за оценката“, която е била възложена на дружеството на независимите оценители, представлявано от свид. Б..

Втората комуникация е от 19.07.2011г. между подсъдимия Е. и свидетеля Б.Б., с която са и изпратени за съгласуване проект на договора за оценка на електроразпределителните дружества на ЕВН.

От изводите на настоящата експертиза, въззивният състав установява че подсъдимия Е., като представляващ и управляващ „ББ.К“ ЕООД и свид. Б. представляваща и управляваща „И. С.“ ООД са провели комуникация, предшествала сключването на Договора от 09.09.2011г. (приложен по делото (т.4 л.93), за възлагане на оценка за целите на приватизацията на миноритарния държавен дял (33%) от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, гр. Пловдив (51 612 бр. акции), което допринася за оценка правдивостта на показанията свид. Б., които заедно с приобщените писмените доказателства, установяват факти и обстоятелства описани в обвинението, в този смисъл.

Въззивният съд се съгласява с доверително възприетото заключение на съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М. П. от 20.06.2016г.,(т.8, л.157-162 от ДП), изслушана в о.с.з. на 07.10.2019г. на която е било възложено да се направи икономически анализ на съдържанието на кореспонденцията и документите препращани между няколко електронни адреса – ***, ***, *** и *** и ***.

Споделен с първостепенният съд е и извода, че тя е относима по делото, доколкото се отнася до обсъждане и предаване на информация, за източниците на данни, послужили на В. за предложеното от него на независимите оценители остойностяване на формулата за оценка на дисконтовата норма (САРМ) при изготвяне на анализа на стойността на активите на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ АД възложен с договор на „И.С.С.“ ООД. 

Съдът установи, че коментираните данни са комуникирани с оценителите от дружеството „И“ ООД, а тяхното съответствие с утвърдените стандарти в оценителската практика на финансови активи, е потвърдено от изводите на икономическата експертиза. Единствената бележка на експертизата е че, в установената кореспонденция не съдържало пояснение за източника на данни за посочената стойност на β – коефициента, представен с числото „0.89“. От изследваното съдържание на показания (приобщени, чрез прочитането им от СНС) на свид.А.Г. и свид.Б.ББ., предоставени на експертизата, заедно с прегледа на описаната по – горе електронна комуникация, може да бъде направен извод, че липсата на информация относно източника на стойността на β – коефициента, не била е приета безкритично от независимия оценител на дружеството „И“ ООД, като окончателна такава.

От заключенията на тази експертиза съдът формира извод, че независимите оценители, на които е бил възложен „Анализа на стойността“ не са възприели безкритично предоставените им данни, компоненти на метода за анализ на стойността на активите, изпратени от подсъдимия В., а са ги подложили на собствен анализ. Съдът прие, че съдействието което е оказвал подсъдимия В., за оценка на дисконтовата норма (САРМ) и за възприетия метод на оценяване са били подложени на експертното им осмисляне от оценителите от дружеството Инженерингсервиз“ ООД, които са се ангажирали с изготвения от тях доклад (класьор 7 л.3-68), с включено заключение по „Анализ на стойността на процесните търгувани акции на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД, представен на възложителя „Б.К.“ ЕООД. В задачите, респективно в заключенията си, експертизата не е обсъдила правилността на стойността на данните, комуникирани чрез обсъдената електронна кореспонденция.

 

Настоящият състав споделя извода на СНС, за кредитиране заключение на компютърно - техническа експертиза от 07.09.2016г., изготвена от вещите лица Ц.А. и Т.А., (том 10 л. 7-25) и приета в о.с.з на 06.02.2020г. В задачите на експертизата е възложено да се извърши изследване за установяване на лицата с администраторски права на достъп до отделните сървърни системи, ползвани от Българската фондова борса, в това число модула „смесен закрит аукцион“ на платформа „Руска търговска система (РТС)“ (RTS - Russian Trading System), след което да се извърши преглед на „лог“ файловете за изследване наличие на извършени промени в тях и за получаване на информация за възможностите за достъп до системите на БФБ.

Експертизата е установила, че РТС платформа се състои от две части, всяка базирана на отделен сървър Master  и Root. Модула „Смесен закрит аукцион“ и се явявал допълнителен софтуер към платформата PTC и се достъпвал чрез приложението IPO surver Application, което се стартирало на компютър, намиращ се в сървърното помещение на сградата на Българска фондова борса София АД, което се извършвало преди началото на провежданите закрити аукциони. Компютърът, в който е инсталиран сървъра се заключвал в шкаф преди започването на аукциона, с което се обезпечавало единствено физическата сигурност на самия компютър, но не и мрежовата сигурност на модула „Смесен закрит аукцион“, доколкото същият бил свързан към вътрешна компютърна мрежа и потребители със съответните логически права, които могат да достъпват сървъра, чрез IPO модула, което можело да направи всеки потребител, който знае паролата на „аdministrator.“

Вярно е отразено в мотивите на първоинстанционния съд, че за изготвянето на експертизата, на вещите лица е бил предоставен достъп на място, където са извършвали проучвания на модулите и системите, ползвани в Българска фондова борса София АД (БФБ), в състоянието, в което са се намирали, към датата на назначаването на експертизата - 03.08.2015г.

Проверявани са наличните „лог“ файлове за достъп до сървърите  Master  и Root, отговарящи за системата RTS за деня на аукциона, който е стартирал  в 10.00 часа на 21.12. 2011г. и е приключил в 11.00часа.

При тяхната проверка експертизата установява, че в началото на проведения закрития аукцион на 21.12.2011г. в 10:01:12ч. до Root сървъра на РТС системата, където са подавани заявките от участниците в аукциона, достъп е получил потребител с име **** с IP адрес  ****, който бил използван от свидетелят И. Т. с потребителско име ***. Същият потребител е имал достъп за времето от 10:01 до 11.58 часа. Подобни IP адреси, започващи с 132.ххх.ххх.ххх били с вътрешен достъп на БФБ София АД. Достъп от въпросният IP адрес *** е осъществен от преносим компютър на служител на БФБ марка НP Compaq nx 8220 S/N ***. При експертизата е установено, че това е направено от IP адрес ***. с потребителски имена:  ***, ***, **.**, който съвпадал с използвания от потребителя ****, поради което настоящият състав прие, че именно свидетелят И. А.Т. - началник отдел ИТ – БФБ е имал достъп с администраторски права до Root сървъра на РТС системата, за времето от 10:01 до 11.58 часа.

При изследването на информацията на твърдия диск за специфични файлове, съдържащи данни за причините за достъпването на сървърите в деня на аукциона от свидетелят И. Т., експертизата посочва, че такава информация не може да бъде установена.

Експертизата е установила, че в 9.28 ч. на 21.12.2011г. е осъществен Skype разговор между потребител с име „***“, с потребителя „***“, в чийто профил са вписани данни за рожденна дата - ***, посочена е уеб страница **** П.В./, което съвпадало с датата на раждане на подс.В.. Експертизата установила, че между посочените акаунти е поддържана активна комуникация от момента на инсталирането на операционната система в преносимия компютър, което е станало на 08.04.2010г. до 24.11.2015г.,

Настоящият състав прие, че от експертните изводи се установява следното:

- че е провеждана е комуникация по Skype, между свидетеля И. Т. и подс.В., в посочената дата и час т.е. преди началото на процесния аукцион.

 - че комуникацията между тях не е била инцидентна и не е осъществена само в деня на аукциона.

Вещите лица са направили изводи, които съдът не намира основание да отхвърли, че сигурността и функционалността на софтуера, позволявала и други вътрешни лица, да достъпват до администраторския акаунт през операционната система т.е. с това достъпване да имат пълни администраторски права, за което в „лог“ файловете оставяли следи, относно времето на достъпване, но тези файлове лесно можели да бъдат променяни и изтривани, а физическото затваряне на сървъра не можел да обезпечи необходимата сигурност.

По същата причина, администраторските права на потребителя *** е можело да бъдат променяни, както към пълни, така и ограничавани, като електронни следи за актуалното им състояние към момента на аукциона, не можело да бъдат безспорно установени с експертизата. Окончателните изводи на експертизата посочени в т.3 от заключението са, че не е възможно да бъде направено еднозначно заключение, дали правата за достъп на потребителския акаунт *** до системата РТС и модула СЗА на 21.12.2011г. са били при условията на пълни администраторски права за достъп.

От изводите на експертизата, съдът прие, че не могат да бъдат установени по нужния безспорен начин, съществените факти и обстоятелства за деня на аукциона на 21.12.2011г. - дали са проследявани и от кого в реално време нарежданията за покупки на акции от участниците в търга, за предлаганите цени и количества и дали тази информация неправомерно е била разпространявана по време на провеждането закрития аукцион и преди неговото приключване. В този смисъл, въпреки че експертизата е кредитирана и от двата съдебни състава на формално основание, фактите и обстоятелствата, които се изясняват чрез нея, макар и по безспорен начин, нямат съществено значение по предмета на делото.

Въззивният състав споделя доводите на първостепенния съд, по изслушаната на 06.02.2020г. компютърно - техническа експертиза от 01.07.2016г. изготвена от вещото лице Ц.А., (т.13, л. 24-27), че същата е изготвена от лица, с необходимия опит и знания, в рамките на възложените им задачи, но доколкото не е изложил аргументи по същество, въззивният състав, следва да запълни този дефицит, като прие, че на експертизата е била предоставена иззетата електронна кореспонденция, което е станало с протокол от 27.05.2016г. на разследващите органи. Това процесуално действие е било разрешено от съд по реда на чл.165 ал.6 вр. ал.2 вр. ал.1 НПК. Изследвани са  съобщения и документи, намерени в електронните адреси на ***; ***  ***. Настоящият състав, не констатира относима за предмета на делото информация, поради което не се позовава на предоставеното извлечение на електронна комуникация, предоставено в обем от два листа, на хартиен носител.

Въззивният състав се съгласява, с доверието което първостепенния съд е заявил към изводите на приета на 06.02.2020г. към компютърно - техническа експертиза, изготвена на 12.04.2016г. от вещото лице Ц.А. (т.15, л. 11-24) доколкото няма основания да поставя под съмнение притежаваната от вещото лице специална компетентност, като прие че вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му задачи. Обект на експертно изследване са били три броя флаш памет, на които са били записани копия на потребителска информация от компютрите на служители в АПСК, с акаунти A_A., D._V., G._S., I._K., M_B. M. D., P. A. и R._S..

На експертизата е била поставена задача да намери в обектите на изследване записана електронна информация, с която да се установи, кога и кой е държал първи текстовия файл на проекта на договор № РД-.. с променената клауза в чл. 14 на подготвения проект на договор за инвестиционно посредничество, с която било включено ново второ изречение, което гласяло, че : „Не се изисква съгласие на доверителя, когато инвестиционния посредник изпълнява нареждане за сметка на клиент, съгласно чл. 5 ал. 2, т. 2 от ЗПФИ“.

От заключението (л.15 и л.16) на експертизата съдът прие за установено, че на 12.05.2011г. в 17ч., процесния проект на договор е бил изпратен от свид А.А. - директор на дирекция „Сделки“ при Агенцията на свид. П. А. - директор на дирекция „Правна“, като проектът на договор е бил без добавката в чл.14. 

В 17.15ч. въпросния договор е върнат обратно на св.А. А. от личната пощенска кутия на свид.А. - m.***.bg, и експертизата заключава, че едва тогава, за първи път е била включена промяната в цитирания текст на изр. 2 в чл.14 на Договора. Изпращането му не е направено от служебния електронен адрес, какъвто е имала свид.А в АПСК. Така променения договор, заедно с други документи, веднага след получаването му от свид. А. е бил препратен от нея до два електронни адреса – *** и ***

Съдът кредитира изводите на обсъжданата експертиза, доколкото същите се отнасят до факти, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказателственото значение на експертните изводи, съдът прецени в подкрепа на фактическото описание, включено в обстоятелствената част на обвинението, за реда на добавяне на промените в клаузите на процесния договор, както и за лицето, което е обвързано с този факт, като прецени, че е налице пълно съответствие с посоченото в тази част на обвинителния акт.

Лицата, които са обменили кореспонденция с описаното по – горе са разпитани като свидетели по делото. Свид. А., доколкото е заемала длъжност на директор на дирекция „П.“ в АПСК е имала и съответните правомощия, свързани с окончателното изготвяне на проекта на договор, а факта, че същият е изпращан с добавения текст до другия служител в АПСК – свидетеля А., не променя изводите, че в случая се касае за служебни съгласувателни действия в подготовка на документите, които изпълнителния съвет на Агенцията е следвало да одобри на свое заседание. В този смисъл, изводите на експертизата, макар и да потвърждават (относно коментираните факти), описаните обстоятелства в обвинителния акт, се отнасят до действия на свидетелите по делото, с което не допринасят за формиране на различни правни изводи по предмета на делото, от вече направените по същество в настоящия съдебен акт.

 

Въззивният състав, намира за правилно некредитирането от решаващия състав заключение на статистическа експертиза, изготвена от вещото лице С. Д. Ч., том 9, л. 3 - 44 ДП, прието, чрез прочитането му в о.с.з. на 27.02.2020г., макар и на основание, непосочено от първия съд. На експертизата са поставени задачи, да се проучи статистическия модел на методиката, по която са били въвеждани 34 броя лимитирани поръчки от Г. Р., чрез ИП „Б.“ ЕАД в сесията на БФБ, за придобиване на миноритарния пакет акции на двете ЕРП; да се установи дали е налице връзка между началната продажна цена на акция и използвания модел за закупуването им, както и дали този модел може да е случайно приложен.

От експертните изводи се установява, че приложения модел на заявени поръчки е бил специфичен, съобразен и основан на задълбочено познание на правилата на аукциона. Вярно било направено и предположението за допустимата минимална цена на отсичане, като е бил определен оптимален диапазон на вариация за тяхното заявяване, както по отношение цените на покупка, така и за съответните количества от предложените за продажба акции. Според експертизата, минималната цена на отсичане от заявените 34 броя лимитирани поръчки, направена от Г. Р., чрез ИП „Б.“ ЕАД в сесията на БФБ е била средно 1518,59 лв. цена за акция (при стартова заявена цена 1504.28лв.), като основната част от направените поръчките, по метода на „ветрило“ са били направени след 10.39ч. Експертизата прави допускането, че вероятно представителя на ЕВН Г. Р. и ИП „Б.“ ЕАД са имали вътрешна информация за ценовите нива на покупки заявени до 10.39ч., за да подберат правилните нива на заявена стартова цена в аукциона.

 

Посочения извод съдът прие за неубедителен, доколкото представлява само предположение и не намира убедителна подкрепа в други доказателства по делото, а освен това се намира в противоречие с установеното от изводите на експертизата, че всички участници в аукциона са започнали активно да нареждат покупка на акции едва след 10.39ч. доколкото до тогава са направени само 0.13% от поръчките за деня. В окончателните си изводи на последната страница от експертизата, се посочва, че удовлетворените поръчки подадени преди 10.39ч. са само 11 на брой от 92 броя или 2.56% от лимитираните и 0.13% от всички поръчки за първия ден на аукциона. Посочено е, че са удовлетворени поръчки на 7 участника, в обем от 48.9% и лимитираните покупки на ТБ „У. Б.“ АД.

 

В съвкупност съдът прие, че извън частта на изчисленията за процентните съотношения на заявените покупки и поведението на участниците в търга при проведения аукцион, които не противоречат на писмените доказателства за подаваните поръчки, отразени в дневниците за нарежданията и отчетите на БФБ, предположенията и допусканията в експертизата, че именно представителя на ЕВН свид. Г. и ИП „Б.“ ЕАД, като купувачи са изчаквали за да получат чрез вътрешна информация за минималните нива на отсичане на вече осъществени покупки от други ИП, не могат да бъдат споделени от настоящият състав, поради което, съдът не формира изводите си по делото въз основа на коментираните от експертизата допускания. Съдът възприе изводите в експертизата като информация с общ статистически характер, а предположенията изразени в коментираните изводи, като неубедителни и по същество неприложими за формиране на решаващите изводи по делото в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК и доколкото крайният съдебен акт не може да почива на предположения (чл.301 ал.1 НПК)

 

Настоящият състав, намира за основателно некредитирането на заключение на съдебно – икономическа експертиза от 28.06.2015г., изготвена от вещото лице А. К., (т.8, л.112-120) изслушана и приета на 06.02.2020г., без възражения от страните, доколкото прие, че СНС правилно е преценил, че експертизата е допуснала лесно установима аритметична грешка в изчисленията в отговор №3 относно среднопретеглената продажна цена на акция от аукциона от 21, 22, 23, и 27.12.2011г.,

Вярно е посочено от СНС, че вместо изведената от експертизата цена на една акция от 1682.64лв., в резултат от аритметично разделяне на цялата сума от 84 281 743, 94 лв. на броя закупени акции - 51 612бр., правилния алгебричен резултат от извършено деление е равен на 1632,98 лв. цена за акция. С оглед на това, вярно не е възприет от СНС и крайния извод, посочен в експертизата за среднопретеглена цена, получена на аукциона за една акция. В този смисъл, съдът правилно не е кредитирал извода на експертизата и се е обосновал ясно.

В отговори №1 и №2, обаче не се откриват алгебрични грешки, както това е установено по коментираната първа задача, поради което изключването на цялата експертиза от кредитираните изводи на доказателствения способ, само на това основание е неправилно.

В първите две задачи на експертизата са поставени задачи за изчисляване  среднопретеглена цена на една акция, само за два от дните – 21 и 22.12.2011г., на аукциона, което няма самостоятелно значение за формиране изводите на съда, а във втората е изчислена разликата в приходите на АПСК, които биха се формирали, при заложена продажна цена от 1777.48лв. за една акция в посочените два дни, което се явява изолиран резултат от целия аукцион и обективно не е била достигната при двата дни на аукциона. Тук отговора на експертизата, дори да е математически верен, на първо място не са необходими специални знания, които да налагат експертното им изясняване. На второ място, в обвинителния акт, в частта на обвинението срещу подс.Д. и П., обвинението е включило обвинителни твърдения за нивата на средно-претеглена цена на целия проведения смесен закрит аукцион, за всички дати на провеждането му - 21.12.2011г., 22.12.2011г., 23.12.2011г. и 27.12.2011г. на БФБ, а не само за двете дати, което прави изводите на експертизата хипотетични, извън обвинителните факти, поради което и на това основание, настоящият състав не ги поставя в основата на направените правни изводи по делото.

 

Първостепенният съд, правилно не е кредитирал заключенията на допълнителна съдебно – икономическа експертиза от 19.01.2016г., изготвена от вещото лице А. К., (т. 8, л. 126-130) приета в о.с.з на 06.02.2020г., което е аргументирал с „липса на логика“. Въззивният съд също намира, че не следва да кредитира настоящата експертиза, но не защото изводите и са нелогични, а защото задачите към експертизата са поставени некоректно, при възложено използване на некоректни изходни данни.

В един от въпросите е поставена задача експертизата да изчисли, каква е средната цена на закупените акции от „ЕВН Е.“ АД на проведения аукцион на 21.12.2011г. само от ИП „Б.“ ЕАД, което да бъде съпоставено с приетата за справедлива от обвинението средна цена на акция от 1777.48лв., която е следвало да се постигне, при целия проведен аукцион, за всички продажби на всички инвеститори и за всички акции. Първостепенният съд, вярно е съобразил в мотивите си, че въпроса поставен на вещото лице е некоректен, защото ако според обвинението, средната цена на акция на аукциона е следвало да бъде именно 1777.48, с въпросите към вещото лице се иска, това сравнение да бъде направено за нарежданията само за един от дните на аукциона и да бъдат изключени нарежданията на останалите купувачи на акции, (в деня са закупили още 11 акции от други купувачи).

С така поставените въпроси, изваждането на значителна част от обективните компоненти на фактите за аукциона, математическите изводи и тяхното сравняване за извеждане на извод, за предполагаема справедлива цена за акция от целия аукцион, респективно от всички извършени покупки, не може да постигне обективно резултат, за определяне на среднопретеглената цена на аукциона за деня и само за покупките на един от купувачите. В този смисъл, експертизата дори да е направила алгебрично вярно заключение, поради некоректно зададени изходни сравнителни позиции, е формирала изводи, които не могат да бъдат поставени в основата на релевантни правни изводи, за изясняване фактите по делото. По изтъкнатите причини и настоящият състав, не основа никой от изводите си по делото на приетата експертиза, за което са приведени допълнителни аргументи и в правната част на мотивите.

 

Правилно не е кредитирана и приетата на 06.02.2020г. допълнителна съдебно – икономическа експертиза, която е изготвена на 05.07.2017г., от вещото лице А. К., (т. 38, л. 56-60) като първостепенният съд правилно е отбелязъл в мотивите си, че поставените въпроси са неоснователни.

В задачите на експертизата е поискано експертизата да намери разликата между цената на една акция при продажбата на мажоритарния дял - 67%  към 2004 година по Договор за приватизационна продажба на акции № РД-**-***/**.**.****г. и цената постигната при продажба на миноритарния дял от 33% от акциите през 20**г.,

Настоящият съдебен състав намери, че чрез обикновени математически изчисления в този процесуален способ се иска да бъде направено икономическо сравняване на несравними по характеристиките си (мажоритарен срещу миноритарен актив) финансови активи, които са обект на търгуване на свободен пазар, при различни конкретни икономически условия и с разликата от 7(седем) години, което очевидно не обслужва целите за обективно изясняване на фактите по делото. 

За да не приеме с доверие изводите на настоящата експертиза, съдът се основа на разясненията по принципни икономически въпроси в частично кредитираната икономическа експертиза на в.л. М., според която е налице различен икономически интерес на инвеститорите, към пакети с миноритарен и мажоритарен дял, че покупката от страна на собственика на мажоритарния пакет „Е. ..“ е единственият икономически логичен инвеститор, който би предложил по-добра цена, не толкова заради действителната стойност на активите, а заради възможността, която получава след покупката им - да придобие контрол върху управлението на всички активи самостоятелно. Обратното, купувач на миноритарен пакет, винаги осъзнава реалните икономическите последици от придобиване на активи, които няма да може да управлява, без съгласието на мажоритарния собственик, което рефлектира върху размера на неговите инвестиционни намерения и цената, която е съгласен да предложи.

В този смисъл, какъвто и да формално технически да е отговора на този въпрос, той не може да бъде поставян в основата на нито един правен извод, още повече за преценка наличието на виновно поведение, на който и да е от обвинените по делото подсъдими, поради различния характер на продадените дялове, както и поради различните изходни параметри, както и поради разликата в икономическите условия от изминалия седем годишен период, а така също и с оглед конкретните икономически условия, деформирани от глобалната икономическа криза и отражението и върху актуалния инвестиционен интерес.

Друга причина, за да не се ползва от изводите на експертизата, настоящият състав подробно е изяснил в правната част на мотивите, а именно: че не инвестиционният посредник е този, който е наредил на 13.12.2011г. размера на първоначалната продажна цена за една акция от миноритарните пакети. Видно от сключения Договор РД-**-**/**.**.**г. ИП е поел облигационно задължение да представи „Анализ за определяне на стойността на миноритарния пакет на Е. Е. Б. АД“, изготвено от лицензиран оценител. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол се съгласила с предложената първоначална и минимална цена и е наредила на ИП да бъдат предложени на БФБ процесните акции от миноритарните пакети на минималната посочена в анализа цена, което решение попада в обсега на суверенната дискреция на агенцията. Не се установяват пречки от каквото и да е естество, Агенцията да не е можела да нареди на ИП да обяви акциите за продажба с по-висока първоначална цена за акция от предложената минимална такава. Във всички случаи, отговорността и задълженията за това решение са на АПСК, поради което и на основание изтъкнатите по – горе причини, настоящият състав, се солидаризира изцяло с изводите на СНС и не основа никой от изводите си по делото на посочената експертиза, доводи за което, обстойно са изложени и в правната част на настоящия съдебен акт

 

Първостепенния съд, правилно не е кредитирал заключение на съдебно- счетоводна и икономическа експертиза от вещо лице  Ф. С. С. (т.11 л.143-178), прочетено и прието в о.с.з. на 12.06.2019г., доколкото въпросът поставен на експертизата няма експертен икономически характер:

Въпроса който е зададен е: Да се прецени съответства ли определената първоначална и минимална продажна цена от 1373,92 лв. за продажба на една акция през 2011г. с приетата с приетата с Решение №***/**.**.** на МС на Р.България  - Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в РБ, одобрена с Решение на НС от **.**.****.

Така формулиран въпросът, според настоящият състав, попада извън компетентността на експертизата, доколкото за отговор не се изискват икономически знания, а сравнителна оценка за целесъобразност на едно решение на орган на държавно управление (на МС), съпоставено с целесъобразност на друго прието решение на същия орган (МС), за продажба на държавни миноритарни активи, на цена предложена от лицензиран оценител. Решението за продажбата на миноритарните активи на ЕРП през 2010г., както и приетото в Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в РБ през 2003г., са Решение на Министерския съвет, което е с характер на програмен документ, като двете решения са приети в различно време, при различни условия и при различни по своя характер икономически приоритети, които реалните обществено икономически условия са поставили за решаване пред органите на държавно управление.

Третия поставен въпрос на експертизата - да се установи по какъв начин акционерите са разпределяли печалбата през годините от 2004 до 2010г. на „Е. Е.“, е довел до извод, който не е обслужва предмета на делото, формиран от фактическите и правни рамки поставени с обвинителния акт.

 

Първостепенният съд, основателно е кредитирал приетото в о.с.з. на 07.10.2019г. заключение на изготвената в досъдебното производство тройна СЪДЕБНА ЕКСПЕРТИЗА, от вещите лица М. П., Т. Ш. и П.Ч. от 11.05.2015г., (т.8, л. 82-93 ДП), като е приел, че в същността си, експертните изводи са икономическо изследване за правилното приложение на действащите стандарти за бизнесоценяване включени в изготвения доклад „Анализ на стойността на Е. Б. Е. АД“ към 30.06.2011г от „И.“ ООД.

Експертизата не упреква качеството на изготвяне на изследвания доклад с „Анализ на стойността“, приела е, че същия е изготвен изцяло в съответствие с приложимите оценителски стандарти. Според експертизата, в него са включени необходимите изследвания в нужния за целта обхват, изведен от неговото предназначение, посочена е целта му, дефиниран е приетия стандарт за оценка на „справедливата пазарна стойност“, представен е анализ на бизнес средата и макро икономическите тенденции, представена е обща информация за Е. Б. Е АД, направен е преглед на финансовите отчет и приложените методи на оценка, които са включвали метода на ДЧПП (дисконтиране на чистите парични потоци) и метода на пазарните множители, като е изготвено съответното заключение. В заключенията си, експертизата е преценила, че са спазени приложимите финансови стандарти при подобни оценки на финансови активи.

Въз основа на проверка на заключението, първостепенният съд правилно е съобразил, че експертизата в общ вид е отговорила на поставените и задачи и са изготвени обстойни отговори по тях. При изслушване на отговорите на вещите лица, страните са поискали разширяване на поставените вече задачи с нови такива, което след задълбочено обсъждане е прието от решавашият съд, който е допуснал и назначил, след изслушване изводите на комплексна съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, (т. 8, л. 30 – 52 ДП) и допълнителна комплексна съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, (т. 8, л. 67 – 72 ДП), които на свой ред, правилно не са кредитирани от първостепенния съд, доколкото, са били критикувани основателно, в една част от тях от защитата на подсъдимите. Недостатъците са констатирани при извършените математическите изчисления, с прости алгебрични действия, като събиране, изваждане, умножение и деление, които се отразяват съществено и променят основните и изводи.

Забелязаните неправилни изчисления, са открити при правилното изчисляване на дисконтовия фактор (дисконтирани чисти парични потоци (ДЧПП) и при прилаганите методи на оценка на собствения капитал, чрез метода на средно претеглената му цена към определен времеви период, използвана от „И. с. С.“ ООД, което рефлектира върху крайните изводи на експертизата.

В проверяваната от методология, използвана от независимите оценители на от „И. с. С.“ ООД, е била взета безрискова норма на доходност/възвръщаемост за 7 годишен период на български държавни ценни книжа, обявена от БНБ към датата на оценката. Съдът, правилно е забелязъл, че вещите лица са подходили несиметрично, като за оценка на капиталовите активи (C. A. P. M. – С. ) са използвали различен - 10 годишен период на обезценка на ДЦК, вместо 7 годишен. При различен подход, очевидно и резултата ще е различен, а доколкото вещите лица са потвърдили, (описано и на стр.34 т.8), че периода на доходност (за един от двата периода 7г. или 10г.) при оценка на безрисковата норма на доходност/възвръщаемост е приложим по приетите стандарти за оценка на финансови активи. Видно от отговорите на вещите лица, използвания различен - по-дълъг период на доходност на ДЦК в експертизата, не можел да доведе до обективна проверка за правилността на извършения „Анализ на стойността“ на миноритарния пакет акции на ЕРП от доклада на „И. с. С.“ ООД, доколкото са сравнявани различни изходни данни.

На второ място, при изслушване на експертизата защитата на подс. Л.И.Е. и П.Й.В., адв.Ц. е забелязал, че на „…стр. 4, от допълнителната експертиза от 22.11.2019, в таблица 3 на ред 4 цената на дълга е записана като числов коефициент 0.0614, а не като процент - 6,14%, което би било математически коректно…“, като е поискал да се постави въпрос за това каква е причината „…цената на собствения капитал представена в същата таблица на ред 3 е посочена като 9.93 без да се отбележи, че е %, а не както цената на дълга, което не е отбелязано според нас (с) коректното 0.093?...“,

Допълнително защитата е поискала проверка на записа на „…таблица на ред 3 при посочена стойност като 9.93 без да се отбележи, че е %, е довело до сравняване на различни мерни единици, като при превръщането в стойности от проценти, е следвало да се умножава с  0.093, вместо с числовия израз - 9.93 …“ с което било очевидно, че след корекцията, резултата математически ще се мултиплицира в следващите стойности от средно претеглената цена на капитала (WACC), с което ще се променят съществено изводите на изслушаната експертиза.

Освен тези технически грешки са установени и различия в използваната формула и компонентите в нея при извеждане цената на собствения капитал и прилагането на т. нар. β (бета) коефициент, който по естеството си е компонент присъстващ в уравнението на формулата и се отразява в аритметична линейна регресия на резултата. Този коефициент се приема за отчитане при финансови анализи стойността на активите, като мярка за систематичния риск за възвръщаемост на доходите при единица акция, спрямо възвръщаемостта за целия пазар в даден отрасъл и съответните пазарните промени. Тази компонента се приемала като компонента за пазарната чувствителност на дадени активи към определен времеви момент и обичайно средната и стойност била 1.0. Колкото е по висока стойността му, толкова бил по – висок риска за възвръщаемост на дадена акция.

Това наложило възлагането на допълнителна задача, при която на вещите лица било възложено да преизчислят дисконтовия фактор, с корекция, която следва приложими и допустими в оценителската практика и научния подход компоненти, но и като се придържа към вече използваните в проверяваната методика в „А.“ изготвен от дружеството „И. с. С.“ ООД,

Съдът се съгласил и допуснал нова допълнителна съдебно икономическа експертиза, която да изясни естеството и конкретните стойности на заложените в изчисленията компоненти, които са довели до определяне стойността на една акция, с „Анализ на стойността за една акция от миноритарните пакети на „Е.Е.“ АД от независимите оценители на „И. с. С.“ ООД. На експертизата са били поставени за изясняване въпроси, свързани с проверка на методологията и заложените в изчисленията компоненти, които са довели до определяне на минимална и първоначална пазарната стойност от „И. с. С.“ ООД в „Анализ на стойността за една акция от миноритарния пакет на „Е.Е.“ към 30.06.2011г., в размер на 1 373.92лв.

Конкретните задачи, на новата допълнителна комплексна съдебно счетоводна икономическа експертиза, съдът е поставил в открито съдебно заседание от 02.12.2019г., след приемането на предходно описаните две експертизи, за които поради описаните недостатъци не се кредитират и от настоящият състав.

Назначената допълнителна комплексна съдебно счетоводна икономическа експертиза е изготвена от вещите лица М. П., С. А. и О. К., представена е на съда и страните и е приета в о.с.з на 12.06.2020г. Приложена е в том 3, л. 1037-1051 СП. Настоящият състав кредитира направените от нея изводи, поради това, че са представени изчерпателно, задълбочени са и съответни на поставените и задачи, а именно:

Експертизата, коригира неточности в изчисленията и в заложените компоненти от методите на оценка, допуснати от предходната допълнителна експертиза, изслушана на 02.12.2019г., като е изследвала по-подробно и по-задълбочено подхода, методите и изчисленията, използвани от независимия оценител от „И. с. С.“ ООД, за да прецени дали извършеното от него отговаря на установените стандарти за оценка на активите.

Експертизата е направила ново преизчисляване на стойността на дълга и собствения капитал на Е. Е.Б. АД“, при проверка на използваната модифицирана формула използвана от оценителите в „Анализ за определяне на стойността на миноритарния пакет акции“, като вече коректно е използвала едни и същи мерни единици, чието неправилно използване е компрометирало изводите на предходните експертизи, както и едни и същи изходни данни, при пълно съответствие на установените стандарти за оценяване, което е посочено в приетата експертиза.

След направени преизчисления с коригираните изводи в пункт първи, експертизата е изяснила, че използваната формула за цената на собствения капитал е една от трите утвърдени модела, използвани за оценка на финансови активи, които са прогнозни по своя характер и са приложими в оценителската практика.

Според експертизата и трите модела използват данни разработени и утвърдени от американския финансов анализатор икономист проф. А. Д., като конкретната използвана от „И. с. С.“ ООД формула е била модифицирана за страни със слабо развити капиталови пазари, което било правилно.

За приложимостта на три вида оценителните модела, които всеки оценител субективно преценявал дали да ползва, се твърди и в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, а именно: „В хода на изготвяне на приватизационната оценка (т.нар „Анализ за определяне стойността“) при прилагане на Метода на дисконтираните чисти парични потоци (ДЧПП) бил използван Модел за оценка на капиталовите активи, който бил един от трите допустими модела за определяне на дисконтовата норма. При определяне на т. нар. „ β - коефициент“, в Анализа били използвани данни от сайта на проф. А.Д. (USA), които били специфични за американския пазар. Използването на тези данни за други пазари било допустимо, но при изготвянето на оценката трябвало да се въведат корективи, отчитащи националната специфика по отношение на данъчното облагане, капиталовите структури, цената на привлечения капитал, развитието на капиталовия пазар и др. подобни специфични фактори. Отклонението при формиране на β – коефициента било от съществено значение при определяне на крайната стойност (цена) на активите на оценяваното предприятие, тъй като промяната на β - коефициента с (+/-10% водело до промяна на крайната стойност (цена) на предприятието, съответно с (-/+) 5%).“

Според това обвинение, подсъдимият В., при неговото участие за определяне на β – коефициента, съзнателно не е отчел корективите за странови риск, съобразно националната специфика (отн. данъчно облагане, капиталови структури, цена на привлечен капитал, развитие на капиталов пазар и др. под.), чрез коректно изведен βLcompany – бета коефициент с ливъридж за съответната компания, което довело до неправилно въведена стойност на β – коефициента в предложението си, отправено до „И. с. С.“ ООД.

 

В правилно кредитираната последна допълнителна експертиза, в отговор т.6 вещите лица посочват, че „И. с. С.“ ООД в „анализа на стойността“ са използвали един от трите приложими модела, а именно № 1 от модифицираната формула за слабо развити пазари, при която, подс.В. е включил компонент за „странови риск“, което заедно с останалите компоненти в нея, довело до друг недостатък - „натрупване на странови риск“.

В т.3 се посочва, че и използвания модел  от „И. с. С.“ ООД е с формулата  - Re = Rf +  βL * RPUS + RP BG,  в която е обяснено, че отделните елементи са:

- Re – цената на собствения капитал, която се търси, чрез подхода за оценка на капиталовите активи (САРМ).

- Rf  - безрискова норма на доходност

- βL – бета ливъридж (за която обвинението твърди, че не приложена)

- RPUS-  историческа премия за развит (американски) пазар

- RP BG – премия за странови риск за България.

Посочено е, че с β – коефициента, оценителя е коригирал единствено историческата премия за развит (американски) пазар, поради което влиянието на страновия риск, ставало еднакво за всички фирми в една и съща страна и за да не се калкулира двойно риска, експертизата препоръчва използването на доходността на американските облигации, вместо доходността на националните. В Европа аналитиците използвали възвръщаемата доходност на германските облигации определена от лихвените равнища в Еврозоната.

От отговорите на вещите лица, съдът заключава, че използвания модел (формула) в оценката на „И. с. С.“ ООД, е съответствала на стандартите на оценяване и е един от трите приложими в оценителската практика, но тази експертиза не го намира за достатъчно прецизен, поради което и неподходящо избран.

Според вещите лица в използвания модел (формула) на оценката на „И. с. С.“ ООД, от експертна гледна точка е допуснато изкривяване на методиката, тъй като водела до „натрупване на странови риск“, при използване доходността на български държавни ценни книжа (ДКЦ), чиято доходност за 7 годишен период била 4.93%, а тази на германски държавни ценни книжа за същия период бил 2.662%., поради което експертизата изразява предпочитания към ползването на модела, използващ германските ценни книжа.

Съдът отчете, че така посочената особеност на приложената формула от „И. с. С.“ ООД е с различно съдържание от въведените обвинителни твърдения в обвинението срещу подс.В..

Видно от приложената методика (формула) подс.В., респективно независимите оценители от „И. с. С.“ ООД, са заложили, „корективите за странови риск, съобразно националната специфика“, за което в обвинението се твърди, че не е направено или не е направено правилно, но с обвинението не се твърди, че изпорзваната методика е довела до „натрупване на странови риск“, което представляват факти с различно съдържание.

Съдът отчете, че описаните от експертизата три метода са изцяло приложими и използването им, (според експертизата) е част от стандартите при извършване на оценки от финансовите анализатори. Отделно от това, отново следва да се посочи, че за решаването на делото, съдът прие, че изготвянето на анализ стойността на финансови активи по своя характер представлява единствено прогнозна субективна оценка, с относителна стойност, а не точен математически израз. Този извод, съдът изведе и от обсъжданото експертно заключение, в което в табличен вид са описани три варианта на изчислена стойност на акция, от всеки един от трите модела на оценяване, което общо представя 9 (девет) различни стойности на справедлива минимална цена на акция. Следва да се отбележи отново и правнозначимия факт, че безспорно е установено, че анализа е подписан от независимите оценители на „И. с. С.“, а не от подсъдимия В., като съвсем отделен е въпросът, че АПСК е приела и наредила в какъв размер да бъде обявена първоначалната продажна цена за една акция на аукциона на БФБ.

За проверка дали числовите стойности във формулата са заместени коректно и дали правилно са извършени изчисленията в използвания модел, съдебният състав е възложил на последната допълнителна експертиза да провери извършения „Анализ на стойността“, чрез метода на дисконтираните парични потоци със заложена доходност на български държавни ценни книжа (ДЦК) за ползвания 7 годишен период, а не с немски такива, доколкото използването на такива формално алгебрично, ще доведе до друг резултат. За приложимостта на заложена доходност на български държавни ценни книжа (ДЦК), следва отново да отбележи, че никъде в експертизата не се отрича използването им за 7 годишен период на оценка, нито използване доходността на български ДЦК.

Изводите са описани във Вариант 1 - таблица №14 на л.1047 от 3 част на СП, в три прогнозни варианта на оценка стойността на една акция. Първия е наречен „оптимистичен“, като стойността за акция е 1810.22лв., при втория „песимистичен“ е 1342.21лв. и при „реалистичен“ е определена - 1576.20лв. за акция.

При сравнение с определена цена от 1 373,92 лв. за 1 бр. акция в атакувания „А.“ на „И. с. С.“ ООД е очевидно, че оценката им е била позиционирана между „песимистичния“ от 1342.21лв., установен при експертизата и „реалистичния“ от 1576.20лв. за акция. От това следва, че заложените стойности в използваната методика от подс.В. *** ООД, която е част от трите допустими варианта използвани в оценителската практика, (посочено и в обстоятелствената част на обвинителния акт), при направения цифров анализ е изпълнена коректно. 

Така предложената цена в „А.“ се позиционира над „песимистичния вариант“ в един от трите варианта, а доколкото цената е трябвало да бъде установена като „минимална“ и стартова, е логично да се търсят ценови нива за една акция, близки до минималните, а в случая е посочена такава, която е на ниво над „песимистичната“. 

Първостепенният съд е преценил, че справедливата първоначална и минимална цена е тази от 1 511,84 лева на един брой акция от остатъчния капитал на „Е.Б. Е.“ АД, представена в следващата таблица №16 на л.1049, т.8.2 от отговорите на поставените задачи и правилно е приел, че е тази, която е следвало да бъде предложена от подс.В. *** ООД в процесния „А.“.

Настоящият състав, споделя този извод, който съвпада и с отговорите на приетата последна допълнителна съдебно икономическа експертиза, доколкото въпреки приложимостта в оценителската практика на използвания метод на дисконтираните парични потоци с изчисление при заложена доходност на български ценни книжа (ДЦК) за 7 годишен период на доходност, с което симетрично са прилагани използваните вече от „И. с. С.“ ООД коефициенти за отчитане на националните особености, този метод е довел до „натрупването на странови риск“, което според експертизата е неприемливо, защото риска се калкулирал двукратно.

Като се довери на изводите на експертизата съдът, прие че „И. с. С.“ ООД в процесния „А.“ е следвало да предложат минимална цена за акция от 1 511,84 лева на един брой акция, каквато настоящата експертиза е установила.

Въззивният състав сподели изводите на първостепенния съд, че тази минимална цена е по-ниска от постигнатата средна продажна цена на акция от 1632,98 лв. получена в процесния аукцион на БФБ през 2011г.

Посоченият извод, обаче с нищо не променя правните изводи, относно невиновността на всички подсъдими по обвиненията, за които са били привлечени към наказателна отговорност в настоящото производство.

Според настоящият състав, оценката на финансовите активи от независимите оценители съгласно чл.6 ал.3 Закона за независимите оценители, представлява единствено субективно становище относно стойността на активите в определен момент от време и в условията на конкретен пазар и няма задължителен характер възложителя. И от изводите на кредитираната експертиза е видно, че всеки един от прилаганите методи за оценка на финансови активи, които се използват от независимите оценители при техните заключения, дава различни стойности на минимална цена на акция със съответното допустимо отклонение. В този смисъл, всяка оценка съдържа единствено прогностично експертно мнение със субективен характер, има обобщаващ и прогнозен характер, а отговорността за използването на експертните оценки е изцяло на възложителя.

По посочените по горе причини, настоящият състав кредитира изводите на експертизата в съответните и части и въз основа на тях формира и съответните изводи, отразени в съдебния акт. 

 

Въззивният съд прецени, че правилно не е кредитирано приетото в о.с.з. на 02.12.2019г. заключение на съдебно – финансово икономическа експертиза от 30.09.2015г., изготвена на 22.11.2019г. от вещото лице М. П. (т. 8, л. 135-149 ДП), като неотносимо, доколкото изводите се отнасят до миноритарния дял на дружеството – Е. Б.Е. АД, чиято продажба е което е извън обхвата на обвиненията по настоящото производство

 

Въззивният състав споделя и доверието и резервите, които решаващия съд е заявил към изводите на приетата икономическа експертиза, изготвена от вещо лице А.М. в обем от 131 листа  /, т.11 л.3 – л.134 /,

Въззивният състав кредитира експертните изводи относно приетото:

- че приватизация на „Е. Б.Е.“ АД е благоприятна от икономическа гледна точка, която съдържала икономически обосновано решение, с което държавата като допуснала инвестиране на частен капитал в пазара за електроенергия и се освобождавала от задължението да поддържа стопанска дейност и от необходимостта да бъде едновременно участник и регулатор на пазара, а избрания метод на ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ притежавал правилните положителните характеристики, осигуряващи на този процес - откритост, яснота, прозрачност и достъпност.

- че придобиването на миноритарните дялове на „Е.Б.Е.“ АД от гледна точка на мажоритарния собственик, представлявало основен негов приоритет и с покупката им преследвал управленски цели и най - вече излизането на дружеството от сферата на обществен контрол, като втори план е приоритетна цената на закупуване на миноритарния дял.

- че действаща платформа въведена за работа на БФБ, а именно – XETRA  е с по-подобри характеристики, поради „…фактът, че технически реализуем на БФБ без промяна на нормативната база и компютърна система го прави силно подходящ. Използваният от Българска фондова борса метод „Смесен закрит аукцион“ е най - неподходящият, защото е не само неотговарящ на рационалните и целесъобразни изисквания, но не съответства по смисъл на концепцията за публично предлагане, заради нарушаване на принципа на пазарното ценообразуване“.

- че метода на „Смесен закрит аукцион“ изкривява логиката на пазарните принципи, създава непрозрачност и възможността от несиметричност участие в пазара на инвеститори, поради липса на своевременна обратна връзка с пазара, при което се увреждал естествения пазарен принцип на ценообразуване. В анализа на поведението на ЕВН АГ вещото лице е отбелязало, че „използвания алгоритъм е разработен от лица с добра квалификация и опит в борсовата търговия в процедурата на смесен закрит аукцион и добри познания по целочислена оптимизация и алгоритмично търгуване, използвано за покупката на акции от „ЕВН АГ“.

- че при неучастие на „EVN AG“ на пазара, формираната цена би била относително ниска, а интереса слаб, като достигнатата средна цена за акция би била около 1414,31 лв. (около 13.37% по – ниска) – (т.11 л.75 от ДП)

- че икономическата ситуация в световен мащаб е била неблагоприятна, поради което „инвестиционният момент не е съвсем подходящ – SOFIX е бил близо до тригодишен минимум, което се отразило зле на всички инвеститори на БФБ“, като тези експертни изводи, настоящият състав кредитира, като логично изведени, в съответствие с характера на информацията, при установената взаимна системна връзка между тях и с доказателства по делото, която е послужила за правилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по коментираните изводи на икономическа експертиза.

Същевременно, въззивният състав не се съгласява с експертните заключения, че „…сключения договор за инвестиционно посредничество между EVN AG и ИП „Б.“ ЕАД е особено притесняващ, поради две причини – наличие на явен конфликт на интереси при инвестиционния посредник и същевременно допускане на пазарна манипулация от страна на мажоритарния собственик…“ (т.11 л.131), доколкото експертизата е излязла извън сферата на компетентност. Въпросите свързани с правата, задълженията и нормативните изисквания към инвестиционните посредници е правно регулирана дейност, включително за случаите, когато е налице или е възникнал „конфликт на интереси“. Законът за пазарите на финансови инструменти и Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, не забраняват инвестиционния посредник да представлява едновременно и купувача и продавача по една сделка. В този смисъл преценката за това, дали е налице „конфликт на интереси“ няма формален характер, не може да бъде резултат единствено от наличието или липсата на договор с друг клиент.

Още в началото на експертизата на л.11 от т.11, в раздел „О.“, експертизата декларира, че „…Експертизата се фокусира върху икономическата същност на фактите и действията на участниците, а извън обхвата остават юридическите и правни анализи…“. Доколкото отговора на този въпрос е свързан, както с правото, така и с обективната оценка на фактите, то съдът прие, че в случая изводите не се основават на икономически знания. Преценката за наличие/отсъствие на конфликт на интереси няма икономически генезис, поради което не попада в компетнтността на икономическата експертиза. Според настоящият състав, изясняването на въпроса с наличието/липсата на „конфликт на интереси“ има две нива на оценка, а именно формален и съдържателен, по подобие на правната уредба на основанията за отвод предвидени в чл.29 ал.1 и ал.2 НПК. В обсъждания извод, експертизата е представила заключение, основано единствено на формалния подход, излязла е извън кръга на нейната компетентност, поради което съдът не кредитира направения от нея извод, за наличие на явен конфликтна интереси на посоченото по – горе основание.

Съдът приема, че от формална страна липсва нормативна, а и договорна забрана инвестиционния посредник да представлява едновременно и купувача и продавача по една сделка (в този смисъл вж.Решение № 5990/13.10.2014 г. на АССГ, ХІ-ти касационен състав). В договор № РД-**-**/**.**.**** г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка), сключен между АПСК, в качеството му на доверител и „Б.“ ЕАД, в качеството му на довереник, е включена изричната клауза на чл. 14, изр. 2 от съгласно която „Не се изисква съгласие на доверителя, когато инвестиционният посредник изпълнява нареждане за сметката на клиент съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ.“. Тази разпоредба също не е била в разрез със закона.

При изследване от съдържателна страна, възникването и съществуването на конфликт, може да съществува само и единствено при наличие на конкретни фактически основания, които реално влияят върху обективния характер на взетите решения и действията на инвестиционния посредник. В случая, отношенията между юридически лица се регулират от договорите между тях и нормативните актове, при което съдът констатира, че извършените действия от ИП по двата договора, не съвпадат по време и не са срещуположни по интереси. Като установи, не съвпадат по време и не са противоположни по интерес, съдът намери, че при извършване на правните и фактически действията, възложени с двата договора, ИП „Б.“ ЕАД не е извършвал нито едно от договорните задължения по тях, едновременно в „няколко роли“, а всяко едно от тях не е противостояло на задълженията по който и да е от двата договора. В основата на този извод са както условията по договорите, така и времето за изпълнението им, обстоятелството, че цената която е постигната се определяла от пазара при провеждането на аукациона, а не от инвестиционния посредник, което условие не е включено изобщо в нито един от двата договора. Същевременно, възнаграждението му е било в процентна зависимост, и в двата договора, от продажната цена акциите на борсата.

Предвид посоченото, съдът намира, че допускането от експертизата, (доколкото извода не съдържа икономически аргументи), че „…ИП „Б.“ ЕАД от една страна е заинтересуван цената на всяка отделна сделка да е ниска (заради посредничеството към EVN AG, а от друга е заинтересуван цената да е висока (заради посредничеството към АПСК…). е необосновано, защото се основава единствено на формалното заключение за неприключили договорни отношения с АПСК и наличие на договор за ИП с „EVN AG“ – Австрия, от което следвало, че посредника непременно е заинтересуван от цената на всяка отделна сделка да е ниска, с оглед интереса на посредничеството към EVN AG – Австрия. Според съдът, изводите са неправилни, (освен че надскачат компетентността на експертизата), доколкото не са обосновани с наличето на взаимно изключващи се договорни ангажименти, които да ангажират ИП за фактически или правни действия, които да съвпадат по време и да са срещуположни по интерес.  

На първо място съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ИП „Б.“ ЕАД не е имал задължения към размера на цената, която може да бъде постигната при аукциона, защото това не е елемент от задълженията му по нито един от договорите, сключени с двете коментирани страни. Ценовите нива на нарежданията, са били неизвестни за всички останали инвеститори и се определят единствено самостоятелни решения на всеки от ИП, доколкото при системата на „смесен закрит аукцион“ по време на нарежданията, информация за ценовите нива на покупките е недостъпна за инвеститорите, а няма доказателства да е била известна нито на продавача, нито на инвестиционния посредник, нито на купувача.

На следващо място, всички задълженията по договора за инвестиционно посредничество към АПСК са били изпълнени и едва след това е сключен договор с купувача.

На трето и не на последно място, в двата договора възнаграждението на инвестиционния посредник е било поставено в зависимост от постигнатата по – високата средна цена на една акция, на която ще се осъществи продажбата, респективно покупката, поради което и към двамата клиенти ИП е имал интерес, който няма антагонистичен характер. Предвид този факт, следва да се обобщи, че коментираните експертни изводи (доколкото за тях не се използват икономически знания), не са кредитирани от въззивният състав и поради това, че очевидно не съответстват на фактите, установени с доказателствата по делото.

Настоящият състав не приема и изводите на експертизата, че са изпълнени поне три от дефинициите за манипулация, описани в приложението към чл.27 от ЗПЗФИ от страна на EVN AG, доколкото експертизата отново е напуснала полето на своята изначална компетентност, заявена в началото на експертизата.

При така направените резерви, настоящият състав възприе, частично изводите на експертизата, единствено в описаните по – горе части.

Въззивният състав е допуснал и назначил допълнителна експертиза, с поставени въпроси, които касаят коментираните по горе изводи, а именно: относно „наличие конфликт на интереси“ и че, „…Изпълнени са поне три от дефинициите за манипулация описани в приложението на чл.27 на ЗПЗФИ от страна на EVN AG…“, като предостави възможност на експертизата да съобрази специфични, с икономически генезис твърдения, налични в показанията на свидетеля Е. Е. от 05.06.2014г. в т.3 л.26, във връзка с продажбата на миноритарния дял на ЕВН „Е.“ (тези показания са приети, чрез прочитането им като доказателства по делото), за това, дали се отразяват върху вече направените изводи на първоначалната експертиза, (л.75 т.11 (л.73 от експертизата), според които ако EVN АG не са участвали, достигната средна продажната цена на проведения аукцион е щяла да бъде 1414.31лв. акция. Експертизата е следвало да съобрази и клаузите относно начина на формиране на възнаграждението на ИП, възприета в двата договора, № РД-**-**/**.**.****г. и договор № *****/**.**.****г. с Приложение №1 към същия договор (т.7 л.168 (превода му – л. 58).

Въззивният състав не кредитира крайните изводи на допълнителната икономическа експертиза на в.л. М., назначена във въззивното производство, доколкото същата е вътрешно противоречива, а направените изводи излизат извън сферата на икономическите знания, доколкото са направени в разрез с резервите изразени в Раздел „Предварителни допускания и уточнения“, т.3 на че „…Поради липсата на специализирани юридически познания настоящата експертиза (както и първоначалната) са разгледани от гледна точка на икономическата теория, финансовата политика и социалните науки…“. С оглед така декларираните резерви, експертизата следваше да постави разграничение между сферите на компетентност и да не формира изводи основани на правни оценки. На второ място, експертизата не е отчела именно договорите, които отново са били поставени на нейното внимание.

Тяхната необоснованост съдът установи, като изходи и от констатациите по въпрос №1, пункт 1, че експерта не се запознавал „…с фактология, данни или документи от извършената приватизация на EVN „Е.“ АG…“, а същевременно в пункт 2 е посочил, че се съгласява с твърденията на свидетеля, че в условия на ненаситен аукцион, при заявен по-малък интерес от инвеститори към участие в съответния аукцион, манипулативния алгоритъм на зададените 34 бр. поръчки, отчетен от първоначалната експертиза като „манипулация на пазара съобразно приложението на чл.27 на ЗПЗФИ,“ вече щял да е ненужен и реално нямало да промени пазара. Доколкото на експертизата е ясно, с оглед правилата на аукциона, че по време на подаване на нарежданията до БФБ, нито един от инвестиционните посредници, продавач и купувачи, нямат информация за броя на участниците в аукциона при условията „закрит смесен аукцион“, то тогава формирания извод, че нарежданията на ИП са съдържали пазарна манипулация, доколкото изобщо такава е съществувала е изцяло необоснован. Според настоящият състав, това е така по две причини. На първо място, след като на експертизата е ясно, че ИП няма информация за броя на участниците в аукциона при условията „закрит смесен аукцион“, за да може да осмисли и формира наличие на обосновано подозрение, че в нарежданията е налице манипулативен алгоритъм на покупките, то извода за наличие на основания пред ИП да откаже въвеждането на поръчки от клиента, като пренебрегне без основание, изпълнение на договора с него, няма безспорна обоснованост.

На второ място въпросът, дали е налице манипулативен алгоритъм на подаване на 34 бр. поръчки, при условията на „ветрило“,  е решен с влязъл в сила съдъбен акт - Решение № 5990/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3944/2014 г. по описа на АССГ, ХІ-ти касационен състав, (л.1155-1156 част 3 на СП) както и Решение №4280/25.06.2014г. на I касационен състав при АССГ, с което е потвърдено Решение по н.а.х.д. №5347/2013г. на СРС 110 състав. (л.1157-л.1163 част 3 СП), поради което, заедно с преценката, че отговорите са били основани на правото и в този смисъл са извън компетентността на експертизата, мотивира настоящият състав да не кредитира обсъденото експертно заключение.

 

По делото изобщо не са обсъдени, но са приети в о.с.з на 12.06.2020г. две експертизи, които настоящият състав изцяло кредитира, а именно:

- Съдебно – счетоводна и икономическа експертиза на в.л. Ф. С., (т.35 л.64 – л.86). В експертизата е поставена задача, да проследи движението на паричните средства по сметките на „Б.“ ЕАД, с наредител „Е. АГ А.“ и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, които да се опишат хронологично. В отговора на експертизата се посочва, че в периода от 01.12.2011г. до 31.12.2012г. от „Б.“ ЕАД към АПСК са преведени – 94 036.58лв. с основание продажба на акциии; от „Б.“ ЕАД към „Ф. г.“ АД – 1 296 759.54лв.; от  „Б.“ ЕАД към „А.ф. х.“ АД  - 745 291.50лв. с различни търговски основания: „договор за репо…“, „…по инструкция от „А. в.“ ЕООД…“ „..изплащане на дивидент на К. АД..“

За същия период от „А. ф. х.“ АД  към „Б.“ ЕАД са преведени общо 638 796.01 лв. с основания „договор за репо…“, „…по инструкция от „А.в.“ ЕООД…“ и част от тях „…по инструкция на „АМ Р. и А. В.“, както и от „ЕВН АГ А.“ към сметки на „Б.“ ЕАД са преведени средства в размер на 97 889 292 лв, с основание „закупуване на акции“;,

Установяват се и преводни нареждания от сметки на „Б.“ ЕАД към КНСБ в размер на 113.500.00лв и втори превод от „А.Ф.Х.“ АД към  „Б.“ ЕАД и след това към КНСБ в размер на 721 996.01лв. или общо 835.496.01лв. към КНСБ с основание „споразумение за партньорство“.

Така, част от установеното движение по сметките на юридическите лица, въззивният съд съобрази, като доказателство за извършени разплащания, свързани с покупката на миноритарния пакет акции и за възнаграждението, което ИП „Б.“ ЕАД е получил по договорите с „ЕВН АГ Австрия“ и АПСК, а останалите като търговски и партньорски финансови отношения между различни юридически лица. Няма преводи по сметки на което и да е физическо лице.

 

- Съдебно – счетоводна и икономическа експертиза на в.л. Ф. С., (т.37 л.5 – л.10). На експертизата е поставена задача да проследи вписванията в данъчните декларации и финансовите отчети на „Б.“ ЕАД, за установяване, дали за 2011г. и 2012г. са изплащани дивиденти към собственика на капитала „Финансиа груп“ АД. В експертизата се посочва, че не са отчетени в ГДД по чл.92 ЗКПО за двете години в част „Увеличение, ред 9.2 – разпределение на дивиденти от „Б.“ ЕАД. Посоченото съвпада и с направено заявление по този въпрос от подс. П.. Така направените изводи са в подкрепа на правните изводи, направени от настоящият състав, за потвърждаване наказателно-оправдателната присъда на СНС.

 

веществени доказателства - веществените доказателства по делото, а именно твърд диск марка „Samsung“ с капацитет 1 ТВ и сериен номер …., записан с инвентарен номер …. на СП - СО; преносим компютър (лаптоп) марка „НР“ модел „COMPAQ NX 8220“, сериен номер …, с поставена батерия, без зарядно устройство и мобилен телефон марка „Blackberry 9700“ (бял цвят), с № ….., са иззети, в качеството им на веществени доказателства, вещи, които не се явяват предмет или средство на престъпно посегателство; посочените вещи не представляват пряка или непряка облага от престъпление; притежаването им не е забранено; същите не се явяват предмет или средство или придобито от административно нарушение. Поради това, че не подлежат на отнемане в полза на държавата, съдът намери, че вещите следва да бъдат върнати на лицата, от които са иззети.

веществени доказателствени средства – фотоалбуми с опис на лицата (т.14 л.28 -29) ( т.6 л.88-л.90) Няма основание да не бъдат кредитирани с доверие и веществените доказателствени средства по делото, предвид обстоятелството, че същите са изготвени от компетентни органи, в рамките на предвидените в закона правомощия, допринасят за изясняване на обективната истина, кореспондират с доказателствената съвкупност по несъмнен и категоричен начин.

 

ІV. От правна страна

 

Въз основа на така събраната и анализирана доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи и от правна страна, а именно, че с деянията си, подсъдимите не са осъществили, от обективна и субективна страна признаците от съставите на вменените им престъпни посегателства, съответно С.Д.Д. – престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; И.Г.П. – престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК; Р.Г.Р. – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, Л.И.Е. – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, П.Й.В. – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и Т.Д.Т. – престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство отговорността на подсъдимите Д. и П., от една страна, а от друга – тази на подсъдимите Р., Е. и В. е ангажирана при условията на главно и акцесорно съучастие, то по-долу въпросите, касаещи отговорността им по повдигнатото обвинение ще бъдат разгледани заедно.

 

§ 1. По отношение на отговорността на подс. Д. и П.

 

В настоящото производство наказателната отговорност на подс. С.Д.Д. е ангажирана за това, че на неустановена дата в периода месец март 2010 г. – 27.12.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, назначен с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за избор на Министерски съвет (МС) на Република България и осъществяващ функции по координация по отношение дейността на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), съгласно Заповед № КВ-298/18.08.2009 г. на министър-председателя на Р България за разпределяне на функции по координация на зам. министър-председателите, като извършител, в съучастие с И.Г.П. (помагач), превишил властта си, произтичаща от: Закона за администрацията (ред., ДВ бр. 97/2010 г.) – чл. 24. (2) – „Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори; чл. 25 (2) – „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия; Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ бр. 79/2010 г.); чл. 5. – „Министърът: т. 1. провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност; т. 4. формира и координира държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари; т. 21. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет“, с цел да набави за другиго – „Б.“ ЕАД (част от групата на „А.Ф.Х.“АД с представляващ и член на Съвета на директорите И.Г.П.) облага в размер на 1 276 618,85 лв. (един милион двеста седемдесет и шест хиляди шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща получено възнаграждение по договор за извършване на инвестиционно посредничество при закупуване на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (№ ***.) между „ЕВН“ АГ – Австрия (клиент) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), като устно разпоредил на Е.Л.К. – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД като изключително компетентен в тази област, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол – „Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители“, както и чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, приета с ПМС № 113/31.05.2002 г. на основание чл. 26, ал. 5 от ЗПСК – „Възложителите на приватизационни оценки са органите на приватизация“ (чл. 7, ал. 1) и „Приватизационните оценки се извършват от български или чуждестранни физически или юридически лица, получили лиценз по реда на глава четвърта от наредбата и определени по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство (чл. 8 ал. 1), като по този начин възпрепятствал изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да упражни горецитираните правомощия и от това са настъпили немаловажни вредни последици за държавата – имуществени вреди в размер на 7 457 553, 82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата от справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която би следвало да бъде в размер на 1777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена на проведения смесен закрит аукцион на датите 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на БФБ чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) за акция, получена вследствие на занижената от инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД с 403,56 лв. първоначална и минимална цена на 1 бр. акция от предложения пакет от 51 612 бр. акции, като деянието е свързано с приватизацията – престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Отговорността на подс. И.Г.П. е ангажирана за съучастие, под формата на помагачество спрямо подс. Д., а именно за това, че в периода месец март 2010 г. – 27.12.2011 г., в гр. София, като помагач, в съучастие със С.Д.Д. (извършител и длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – заместник министър-председател и министър на финансите на Република България, осъществяващ функции по координация по отношение дейността на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, съгласно Заповед № КВ-298/18.08.2009 г. на министър-председателя на Република България), умишлено го улеснил да превиши властта си, произтичаща от Закона за администрацията (ред., ДВ бр. 97/2010 г.) – чл. 24. (2) – „Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори“; чл. 25 (2) – „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия“; Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ, бр. 79/2010 г.) – чл. 5 – „Министърът: т. 1. провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност; т. 4. формира и координира държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари; т. 21. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет“, с цел да набави за другиго облага – „Б.“ ЕАД (част от групата на „А.ФГ.“АД с представляващ и член на Съвета на директорите И.Г.П.) в размер на 1 276 618,85 лв. (един милион двеста седемдесет и шест хиляди шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща получено възнаграждение по договор за извършване на инвестиционно посредничество при закупуване на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (№ 3066/14.12.2011 г.) между „ЕВН АГ“ – Австрия (клиент) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), като разпореди на Е.Л.К. – изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД като изключително компетентен в тази област, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от ЗПСК – „Изготвянето на оценки се възлага на независими оценители съгласно Закона за независимите оценители“, както и чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, приета с ПМС № 113/31.05.2002 г. на основание чл. 26 ал. 5 от ЗПСК – „Възложителите на приватизационни оценки са органите на приватизация“ (чл. 7, ал. 1) и „Приватизационните оценки се извършват от български или чуждестранни физически или юридически лица, получили лиценз по реда на глава четвърта от наредбата и определени по реда на Наредбата за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство” (чл. 8 ал. 1) и по този начин да ограничи възможността на изпълнителния директор на АПСК да упражни тези си правомощия, чрез съвети и разяснения, дадени в участието му на проведените консултации в месеците март – април 2010 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество как да бъде извършена процедурата по приватизация чрез инвестиционен посредник (каквото е и свързаното с него дружество „Б.“ ЕАД) – като заявил, че в срок до септември 2010 г. следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез Българска фондова борса, като приходите от продажбата постъпят в Републиканския бюджет чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД („ДКК“ ЕАД); както и остатъчните дялове да се качат служебно от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на Българската фондова борса и продажбата им да бъде извършена чрез инвестиционен посредник; че това е най-сигурният и бърз начин за постъпване на финансови средства в държавния бюджет, като чрез продажбата на тези дялове компаниите ще придобият статут на публични дружества, като тази негова изразена позиция била съгласувана в негови лични срещи с извършителя на неустановени дати в периода месец март 2010 г. до 27.12.2011 г., и от това са настъпили немаловажни вредни последици за държавата – имуществени вреди в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата от справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която би следвало да бъде в размер на 1777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена на проведения смесен закрит аукцион на датите 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на БФБ чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) за акция, получена вследствие на занижената от инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД с 403,56 лв. първоначална и минимална цена на 1 бр. акция от предложения пакет от 51 612 бр. акции, като деянието е свързано с приватизацията, като деянието не съставлява престъпление – престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от НК.

 

1. Общи бележки

 

Систематичното място на наказателноправната норма на чл. 282 НК е в Глава осма от Особената част на НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции” (изм. загл. – ДВ, бр. 43 от 2005 г.), в Раздел ІІ „Престъпления по служба”.

Непосредствен обект на посегателство по този законов текст, респ. на закрила, това са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат, нормалното и законосъобразно упражняване правомощията на длъжностните лица, заети в държавния апарат и на лицата, изпълняващи публични функции, техния авторитет и доверието на гражданите в органите на управление.

Разпоредбата на чл. 282 НК предвижда общ състав на длъжностно престъпление и намира приложение тогава, когато няма специален състав.

От обективна страна, съставът на престъплението разкрива следните особености:

Изпълнителното деяние, визирано в диспозицията на обсъжданата наказателноправна норма, може да се осъществи в четири, алтернативно предвидени помежду си, форми: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения, превишаване на властта или превишаване на правата на длъжностното лице по служба.

Длъжностното лице нарушава служебните си задължения, когато в пределите на своята компетентност, в кръга на възложените му задачи и функции, извършва дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност. Касае се до действие в нарушение на службата.

Длъжностното лице не изпълнява служебните си задължения, когато не предприема действия, свързани с изискванията на службата и установени в нормативен акт или в акт на обществена организация (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т.н.). Касае се за неизпълнение на служебни задължения, т.е. за бездействие по служба.

Длъжностното лице превишава властта или правата си, когато извършва действия, излизащи извън рамките на неговата компетентност. Превишаването на властта или на правата се изразява в извършването на различни действия, които влизат в компетентността на друго длъжностно лице, от друга служба, на колегиален орган или които могат да се извършват само при строго определени условия. Касае се за действия по отношение на чужди властнически правомощия или функции.

Във всички случаи съдилищата по същество следва да установят в какво се състои нарушението или неизпълнението на служебните задължения, превишаването на властта или на правата, както и съответния нормативен акт (правилник, наредба, постановление, разпореждане и т. н.) или акт на обществена организация, в които те са посочени.

Съставът на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК е осъществен, когато от посоченото поведение на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици.

Вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях.

При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в колектива и обществото и т.н.

За осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще.

Квалифицираният състав по чл. 282, ал. 2 НК е осъществен, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици и тук от значение са вредните последици от имуществени и неимуществен характер.

Значението на вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за стопанството като цяло, както и от степента на увреждане нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществените организации, сериозното накърняване на техния авторитет и решителното разколебаване доверието на гражданите се в тях.

Ако от деянието могат да настъпят значителни вредни последици, но в действителност такива не са настъпили, то следва да се квалифицира по чл. 282, ал. 1 НК.

Общото длъжностно престъпление по служба може да се извърши само от длъжностно лице, което е участник в обществените отношения, свързани с дейността на държавни органи и обществени организации и се намира в тяхната система или от лице, изпълняващо публични функции.

От субективна страна съставът на престъплението по служба по чл. 282 НК се характеризира с два признака: пряк умисъл и специална съставомерна цел. Длъжностното лице трябва да съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения или че превишава властта или правата си. Необходимо е още то да предвижда, че от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици, а по чл. 282, ал. 2 НК - че са настъпили значителни вредни последици.

За субективната страна на престъплението по чл. 282 НК е типична и специална цел, която длъжностното лице преследва - да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда. Облагата може да бъде имуществена или всяка друга полза или изгода. Касае се за всякакво благоприятно изменение на състоянието на дееца или на друго лице, при което се набавя облага. Под причиняване на вреда трябва да се разбира неблагоприятно изменение в имотното състояние на другиго или морални вреди. Преследваната облага или вреда може да бъде за сметка на държавното учреждение, предприятие, организация или отделни граждани.

Престъплението е по-тежко наказуемо, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение (по чл. 282, ал. 2 от НК), както и когато е свързано с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска или кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица.

Длъжностното лице заема отговорно служебно положение тогава, когато има по-широк кръг права и задължения, и заема по-високо място в служебната йерархия и извършваната от него работа е с по-важно значение в сферата на обществения живот, в сравнение с други длъжностни лица.

Вредните последици, тогава, когато същите имат имуществен характер, са значителни, когато надхвърлят стойността на 14 минимални работни заплати за страната към датата на извършване на инкриминираното деяние.

           

2. По конкретното обвинение срещу подс. Д.

           

При този анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 282 от НК, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд по приложението на материалния закон, а именно, че с деянието си подс. Д. не е осъществил вмененото му престъпно посегателство по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

По делото се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че с Решение от 27 юли 2009 г. на 41-то Народно събрание за избиране на Министерски съвет на Република България, на основание чл. 84, т. 6 и във връзка с чл. 108, ал. 1 от Конституцията на Република България, подс. Д. е избран за заместник министър-председател и министър на финансите, които длъжности изпълнявал до 13.03.2013 г. Към инкриминирания период от време – март 2010 г. – 27.12.2011 г. подсъдимият също е заемал тези длъжности.

Със Заповед № КВ-298/18.08.2009 г. на министър-председателя на Р България за разпределяне на функции по координация на зам. министър-председателите, на подс. Д. било възложено да осъществява функции по координация по отношение дейността на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК).

Съгласно чл. 105 от Конституцията на Р България,  министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

Оттук и изводът, че към инкриминирания период от време подсъдимият е притежавал качеството „длъжностно лице“, но не на основание чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, както сочи обвинението, а на основание чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, а именно като лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, съгласно задължителните указания за тълкуване на разпоредбата, дадени в Тълкувателно решение № 73 от 23.12.1974 г. по н. д. № 66/1974 г., ОСНК на ВС.

Съгласно константната съдебна практика, постановена след влизане в сила на ЗИДНК, обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г., с който е изменено наименованието на Глава осма от Особената част на НК, „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, длъжностните лица по чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК, с изключение на нотариусите, помощник – нотариусите, частните съдебни изпълнители и техните помощници, не са годни субекти на престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК.

Въпреки направеното уточнение, настоящият съдебен състав намира, към инкриминирания по делото период подс. Д., в качеството си на заместник министър - председател и министър на финансите на Р България, е притежавал качеството длъжностно лице, именно по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК и като такъв е бил годен субект на общото длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК.

Заеманата от подс. Д. длъжност позволява и изводът, че същият е заемал и отговорно служебно положение, по смисъла на чл. 282, ал. 2, пр. 2 от НК, тъй като отговорно служебно положение, тъй като същият е имал по-широк кръг права и задължения, и е заемал по-високо място в служебната йерархия и извършваната от него работа е имала по-важно значение в сферата на обществения живот, в сравнение с други длъжностни лица.

С това се изчерпват признаците, относими към личността и правомощията на подс. Д. по служба, съставомерно съответни на правната квалификация обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност.

 

Решаващо за изводите на съда в посочения по-горе смисъл се явява това, че с деянието си подс. Д. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по цитирания законов текст.

Както вече се посочи, освен от Конституцията и общото законодателство, правомощията на подс. Д. като заместник министър - председател на Р.България и министър на финансите в периода 2009г. – 13.03.2013г., са били регламентирани от Закона за администрацията, Устройствения правилник на Министерство на финансите, Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, както и както и съответните Решения на Министерския съвет, относими към длъжностите му.

Относими към правната регулация на правомощията на подс. Д. по служба са и посочените от обвинението разпоредби на Закона за администрацията (ред., ДВ бр. 97/2010 г.) – чл. 24. (2) – „Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори; чл. 25 (2) – „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия; Устройствения правилник на Министерство на финансите (ДВ бр. 79/2010 г.); чл. 5. – „Министърът: т. 1. провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност; т. 4. формира и координира държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари; т. 21. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет“.

С поведението си, инкриминирано от държавното обвинение в настоящото производство, обаче, подс. Д. не е превишил властта си, по смисъла на чл. 282, ал. 1 от НК, и това е така по следните съображения.

 

Държавната политика в областта на финансовата стабилност и тази в областта на енергетиката са неразделна част от общата държавна политика, разработвана, осъществявана и контролирана от Министерския съвет, в съответствие с чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Р България – „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.“.

Политиката в областта на енергетиката, предначертана от Министерския съвет, водена към инкриминирания период от време и касаеща миноритарния пакет акции в електроразпределителните дружества, е била обективирана в:

- Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, която е била одобрена с Решение от 29.07.2003г. на Народното събрание на Република България (обн., ДВ, бр. 69/05.08.2003 г., която предвиждала отложена приватизацията на миноритарните дялове от ЕРД при получени данни за подобрени икономическите показатели на електроразпределителните дружества;

- Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, т. 3 от което е „Приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез Българската фондова борса“ с очакван ефект от 250 млн. лева, и

- Решение № 399/14.06.2010 г. на Министерския съвет за прехвърляне на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала чрез внасяне на непарични вноски в капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД – София, съгласно което Министерски съвет: 1. Дава съгласие министрите съобразно отрасловата им компетентност да прехвърлят пакетите от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала, в които упражняват правата на собственост на държавата, чрез внасяне на непарични вноски в капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД – София; 2. Министрите, упражняващи правата на държавата в капитала на търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност да предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма акциите или временните удостоверения, удостоверяващи акциите, притежавани от държавата, съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по смисъла на чл. 28, ал. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и писмени съгласия по смисъла на чл. 73, ал. 1 от Търговския закон с описание на вноската и нотариална заверка на подписа на вносителя; 3. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма да увеличи капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД - София, чрез непаричните вноски по т. 1 по номинал чрез издаване на нови поименни акции, които да бъдат придобити от държавата чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Предприетите от подс. Д. действия при действието на стратегическия документ и преди приемане на Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерски съвет, през инкриминирания период от време (м. март 2010) са се заключавали в следното:

- на 23.03.2010 г. по инициатива на подс. Д. на Националния съвет за тристранно сътрудничество („Съветът“), се обсъждала възможността всички миноритарни дялове на държавата в електроразпределителните дружества да бъдат прехвърлени в държавно дружество, чиито принципал бил подс. Т..

На заседанието, подс. Д. представил на вниманието на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество възможността за акумулиране на допълнителни приходи в бюджета чрез продажба на миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала и в частност, миноритарните остатъчни държавни дялове (33%) на трите електроразпределителни дружества (ЕРД). За целта, разяснил механизъм, чрез който можело да се избегне постъпването на приходите от приватизационната продажба в „Сребърния фонд“, където те щели да останат блокирани. Предложението му включвало апортиране по номинал в друго търговско дружество с държавно участие в капитала, с принципал министъра на икономиката, енергетиката и туризма (длъжност, изпълнявана към този момент от подс. Т.), на подлежащите на приватизация миноритарни държавни дялове (акции) в електроразпределителните дружества и последваща продажба на тези акции по пазарни цени. Така постъпленията от продажбата щели да постъпят директно като извънредни приходи в общата част на държавния бюджет, което позволявало и общото им разпределение.

Подсъдимият Д. предложил и реда, по който следвало да се извърши продажбата – публично предлагане на акциите на ЕРД на БФБ. Подсъдимият Т., който също присъствал на заседанието, заявил, че за целта можело да се ползва държавно дружество, на което той бил принципал – „Национален технологичен център по климатични промени“ ЕАД и което след преобразуване чрез правоприемство в „Държавна консолидационна компания“ ЕАД да извърши приватизационната продажба и да изплати дивидент на държавата.

По време на дискусиите по т. 1.3. „Приватизация на миноритарните държавни дялове чрез БФБ“, подс. Д. заявил: „Цената е нетна (200 млн.); заложили сме за приватизация 200 млн. Отнякъде ще съберем 200 млн; от приватизация“, а подс. П. взел становище „Държавата да се освобождава от всички активи, които не са стратегически, излишни са и не генерират доход. Въпросът е да се направи достатъчно прозрачна процедура за продажба, за да се реализират от дружествата максимална пазарна цена“.

- на 31.03.2010 г., отново на заседание на Съвета, подс. Д. докладвал проект на решение на МС № 104л01 – 37/31.03.2010 г. за одобряване на „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“, внесени на Съвета, на основание чл. 31 ал. 2 от Устройствения правилник на МС, с писмо №03-00-458/31.03.2010 г. Сред тези мерки била и продажбата на остатъчните миноритарни държавни дялове в трите ЕРП. Предложението за това било направено от подс. Д., като част от пакета антикризисни мерки, и е било обосновано с взимане на комплексни управленски решения от МС за ограничаване отражението на икономическата криза върху икономиката на страната ни. Мерките били подкрепени от членовете на Съвета.

- също на 31.03.2010 г. подс. Д. внесъл в Министерски съвет доклад изх. № 03-00-458/31.03.2010 г. и проект на решение на МС вх. № 104.01-37/31.03.2010г. за одобряване на „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“. С решение № 180/01.04.2010 г. Министерският съвет одобрил „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“ (т. нар. „антикризисна програма „Д.“), една от които – по т. 3, била „Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет“.

Макар обвинението да не инкриминира конкретни действия или бездействия, извършени от подс. Д. през м. март 2010 г. (резонен, следователно, е въпросът, по какви съображения обвинението е очертало инкриминирания период от време именно по начина, визиран в обвинителния акт, на който по-долу ще бъде отделено внимание), съдът намира за нужно да посочи, че така предприетите и безспорно установени по делото действия от страна на подсъдимия не са в противоречие с упоменатия стратегически документ, който е предвиждал отложена приватизацията на миноритарните дялове от ЕРД, при получени данни за подобрени икономическите показатели на електроразпределителните дружества.

Нещо повече – предприетото от подс. Д. поведение за сезиране на НТСТ, било и в изпълнение на императивни правни норми на Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 3, ал. 1 вр. чл. 3а от  Кодекса на труда (КТ), Кодекса за социално осигуряване (КСО), процесуалния ред за приемане на нормативни актове, свързани с трудовото и социално законодателство и такива отнасящи се общо до въпросите на жизненото равнище, което изисквало провеждането на предварителни консултации в НСТС по законопроектите. Приетите Решения на НСТС нямали правнообвързваща задължителна сила за прилагането им от съответния орган, но неизпълнението на разписаните процедури, водело до отмяна на нормативните актове от ВАС, на самостоятелно основание.

Подсъдимият Д. инициирал дискусиите по темата не самоволно, а при съблюдаване на правното предписание по чл. 4 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (ДВ, бр. 57/26.07.2001г.). бил постоянен член и председател на Национални съвет за тристранно сътрудничество. В чл. 3 ал. 1 т. 5, 6, и т. 7 от Правилника било предвидено в Съвета да се обсъжда, да се представят мнения по проекти на нормативни актове и да се координира работата на национално равнище по програми с национално и международно финансиране, по въпроси отнасящи се към социалния диалог, доходите и жизненото равнище, бюджетната политика, социалните последици от преструктурирането и приватизацията, в което да участват всички представени в НСТС страни.

След приемане на Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет и в изпълнение на същото, подс.  Д. осъществил следните действия:

- на 22.04.2010 г. взел участие в поредното заседание на НСТС, на което били обсъждани сроковете за изпълнение на вече приетите от НСТС мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, включени в Решение № 180/01.04.2010г. на МС;

- на 26.07.2011 г. взел участие в инициираната от Е.К., в качеството му на изпълнителен директор на АПСК, работна среща с изпълнителните директори на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, министъра на икономиката – подс. Т., зам.-председателя на Комисията за финансов контрол – св. Д.Р., в сградата на АПСК за планирането на съответните действия и ангажименти за извършване на приватизацията на миноритарните дялове на ЕРП, като писмото е с гриф „Спешно“;

- в началото на 2011 г. подс. Д. взел участие в сформирана междуведомствена експертна работна група в състав от представители на „БФБ“, „АПСК“, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма със задача да изготви анализ и предложения за приватизация на миноритарните държавни дялове, които държавата притежавала в капитала на търговски дружества чрез Българска фондова борса и формиране на примерна времева рамка и предложения за процедура за провеждане на борсова приватизация. В тази група попадали и миноритарните остатъчни дялове, които държавата притежавала в електроразпределителните дружества и в частност „ЕВН България Електроразпределение” АД, който дял представлявал 51 612 броя акции, представляващи 33 % от капитала на дружеството;

Нито един от посочените правни актове, предприети от подс. Д., не се намира в размер с правомощията му, изводими от посочените нормативни актове; с нито едно от посочените действия, подсъдимият не е превишил правата си, придадени му със законов или подзаконов нормативен акт. Същите са били насочени изцяло към реализация на решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет за приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез Българската фондова борса. Нито едно от действията, предприети от подс. Д. и посочени по-горе, не излиза извън рамките на неговата компетентност по закон, напротив – същите са предприети именно в изпълнение на правомощията му да провежда, координира и контролира държавната политика в областта на публичните финанси за поддържане на макроикономическа стабилност, както и осъществява да управленски правомощия и функции за координация дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, към датата на вземане на решението на МС от 01.04.2010 г., като резултат от глобалната финансова и икономическа криза, е била ясно очертана необходимостта да се предприемат спешни икономически мерки и действия за фискална консолидация бюджета на страната, както чрез ограничаване на разходите и подобряване на събираемостта на данъците, така и чрез осигуряване на нови финансови източници в подкрепа на бюджета на страната. Такава мярка е била и приватизацията на миноритарните пакети акции от капитала на ЕРД.

В този смисъл предприетите от подс. Д. действия и решенията за тях са били, от една страна са били съобразени с изпълнение на правомощията му, въз основа на нормативните актове посочени по-горе и взиманите решения на Министерския съвет, не предприемани самостоятелно, след негово еднолично решение и/или в нарушение на закона, а от друга, тяхното изпълнение е било насочено именно към повишаване на финансовата стабилност на държавата, поради което са били общественополезни, а не общественоопасни, както изтъква държавното обвинение.

Вмененото от прокуратурата на подс. Д. „авторството на идеята за акумулиране на допълнителни приходи в бюджета чрез приватизация на остатъчните миноритарни дялове на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, както и всички съществени обстоятелства от значение за формирането ѝ – предпоставки, време, място“, следователно, по никакъв начин не е правно укоримо. То е било проявление на усилията и задълженията на органите на изпълнителната власт в насока преодоляване на последиците от световната финансова криза и стабилизиране на макроикономическата финансова рамка.

 

Конкретно по отношение на вмененото с обвинението срещу подс. Д. поведение, изразяващо се в устно разпореждане на Е.Л.К. – изпълнителен директор на АПСК, да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, като по този начин възпрепятствал изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да упражни горецитираните правомощия, е необходимо да се посочи следното.

На първо място, вмененият на подс. Д. правен акт, е датиран от прокуратурата към целия период на обвинението – м. март 2010 г. – 27.12.2011 г., въпреки, че по своето естество се касае до еднократен акт, който се осъществява при определени условия на време, място и обстановка. Това обстоятелство сериозно затруднява инстанциите по същество и страните по делото, да разберат фактическите рамки на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, но доколкото същият е оправдан изцяло от решаващия първоинстанционен съд по обвинението, следва да се приеме, че правото му на защита е реализирано в пълен обем и не са налице основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатираното съществено нарушение на процесуалните правила.

Вън от горното, анализът на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – обективиран по-горе, в частта „По доказателствата“, не позволява извод в насока, че подс. Д. е издал подобно разпореждане по отношение на св. К.. В показанията на св. К., подробно обсъдени по-горе, не се установява подс. Д. да му е оказвал въздействие за избор на определен инвестиционен посредник, а още по-малко това да бъде „Б.“ ЕАД. Доказателства в подобен смисъл не се съдържат и в останалите събрани по делото гласни или писмени доказателствени средства. Не се установява подс. Д. и св. К. да са коментирали дружеството в контекст на избора му за инвестиционен посредник. Такова поведение от страна на подс. Д., следователно, не е било осъществено.

Дружеството „Б.“ ЕАД е избрано за инвестиционен посредник по сделката за продажба на миноритарния пакет акции от капитала на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД, напълно законосъобразно, от нарочно създадена комисия за това, въз основа на утвърдена с Решение на Надзорния съвет на АПСК от 14.04.2011 г. Методиката за провеждане на конкурси за избор на инвестиционни посредници, съдържащи посочените по-горе разпоредби била приета. Нито един от членовете на комисията за избор на инвестиционен посредник, разпитани в процесуалното качество на свидетели по делото, не съобщава да му е бил оказван натиск за избор на конкретен посредник, нито въобще да е коментирал с подс. Д. този въпрос.

Не се установява, следователно, сочената от представителя на държавното обвинение в протеста, „съществена роля на подсъдимите Д. и Т. за възлагане на оценката на предлаганите акции от остатъчния миноритарен дял на „ЕВН“ на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, а не на избран от АПСК лицензиран оценител“.

Тук заслужава да се спомене, че какъвто и да било извод за оказван натиск от страна на подс. Д. в насока избор на „Б.“ ЕАД за инвестиционен посредник по сделката, е изключено да бъде направен и на още едно основание – това дружество е участвало в процедурите за избор на инвестиционен посредник за приватизация на миноритарните пакети от акции на останалите две ЕРД, но не е спечелило участие конкурсите. Между методиките за избор на инвестиционни посредници, установени за трите процедури, не се констатира каквато и да било разлика, която би могла да се обясни със създадени преференции за „Б.“ ЕАД.

И още нещо – макар обвинението да инкриминира издадено устно разпореждане от страна на подс. Д. по отношение на св. К. да възложи изготвянето на приватизационната оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, вместо на лицензиран оценител, фактите по делото сочат, че на това дружество никога и по никакъв повод не е възлагано да изготвя приватизационна оценка.

Съгласно чл. 9 от сключения договор между АПСК, представлявана от св. К., и „Б.“ ЕАД, представлявано от подс. Р., на дружеството било възложено, след като извърши преглед на състоянието на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД (силни и слаби страни) да изготви: анализ за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружеството; стратегия за публично предлагане на акциите; проспекти за публично предлагане на акциите на дружеството и регистриране на емисиите от акции в „Централен депозитар“ АД; да регистрира емисиите на „Приватизационен пазар“ към „БФБ“ АД и публикуване в Бюлетина на борсата, след одобрение на проспектите от Комисията за финансов надзор (КФН); да представи отчет за проведен маркетинг на дружествата преди регистриране емисиите и публичното им предлагане на „БФБ“ АД.

Следва да бъде прокарана ясна разлика между приватизационната оценка и анализа за определяне стойността на акции от капитала на дружеството. Съгласно разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и ал. 2 от ЗПСК (ред., ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол може да възлага изготвянето на приватизационни оценки на обектите за приватизация, които се извършват от независими оценители съгласно Закона за независимите оценители; такава оценка задължително се изготвя при продажба на лечебни заведения и обособени части от тях, както и при приватизацията на търговски дружества, които имат права, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава. Анализът на стойността на остатъчния пакет акции от дружеството, възложен на инвестиционния посредник, не може да бъде приравнен на приватизационна оценка. Разликите между двата вида анализи е ясно очертана както в закона, така и в издадената Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, действаща към инкриминирания период от време.

При това следва да се приеме, че конкретното деяние, вменено във вина на подс. Д., не е извършено, следователно не е допуснато превишаване на правата му, произтичащи от вменените му задължения по силата на посочените нормативни разпоредби. Възраженията на представителя на СП, залегнали в протеста, в противния смисъл съдът намира за неоснователни.

 

Отделно от това, настоящата инстанция прецени, че от деянието на подсъдимия не са настъпили каквито и да било вредни последици и в частност – визираните от държавното обвинение вредни последици за държавата – имуществени вреди в размер на 7 457 553, 82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата от справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която би следвало да бъде в размер на 1777,48 лв. и среднопретеглената цена на проведения смесен закрит аукцион на датите 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на БФБ чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1682,64 лв. за акция.

За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, въззивният съд прецени, че по делото е безспорно доказано – въз основа на заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, изготвена в хода на съдебното производство пред СНС, която изцяло следва да бъде кредитирана, по съображенията, изложени по-горе, че справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция от остатъчния капитал на дружеството е била 1 511,84 лева, а не сочената от прокуратурата от 1 777,48 лева. При това следва да се приеме, че постигнатата среднопретеглена цена на проведения смесен закрит аукцион на акциите на БФБ – в размер на 1632,98 лева за акция, е надвишила пазарната стойност на акциите към момента на провеждане на аукциона. Реализирана е печалба, в размер на 6.252.657.86 лева, представляваща разликата от действително постигнатата цена на брой акция от държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, в размер на 1632,98 лева и справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция, която е в размер на 1 511,84 лева, а не вреда в упоменатия от прокуратурата размер. Получената сума от продажбата на миноритарните пакети акции – в размер на 94 036 158.58 лева надхвърлила значително очаквания от изпълнителния директор на АПСК приход от 25 000 000 лева.

Не може да бъде споделен, следователно, изводът на представителя на държавното обвинение, че от деянието са настъпили значителни вредни последици за държавата. Дори да се приеме, че подсъдимият е осъществил вмененото му престъпно посегателство – даване на устно разпореждане на св. К. в насока избор на „Б.“ ЕАД за инвестиционен посредник по сделката, това устно разпореждане не е съдържало и не е могло да съдържа указания относно цената, на която акциите са щели да бъдат реализирани на БФБ. Правилно защитата изтъква, че няма пряка връзка между определяната за справедлива среднопретеглена цена на една акция и постигнатата продажна такава по метода Смесен закрит аукцион, доколкото, същата се определя от инвестиционния интерес, а не от минимално определената цена за една акция, която АПСК е наредила на ИП да регистрира на БФБ, въз основа на предложената в анализа изготвен от ИП: възможно е и за минималната цена да няма инвеститорско предложение, но е възможно, също така, и да бъде многократно надхвърлена. От друга страна, АПСК е била суверенна, като изпълнителен орган в решението си да нареди на ИП да регистрира за продажба на посочената първоначална цена емисиите на акции на „Приватизационен пазар“ към „БФБ“ АД, равна на минималната такава предложена в анализа на ИП.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Д. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 282, ал. 1 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние и вредоносен резултат, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Д. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

Само за пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че деянието, вменено във вина на подс. Д. не е съставомерно и от обективна страна. И това е така по няколко съображения.

На първо място, дори да се приеме, че подс. Д. е дал устно разпореждане на св. К. да възложи изготвянето на приватизационна оценка за целите на приватизацията на остатъчния държавен дял в размер на 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, вместо на лицензиран оценител по реда на чл. 5, ал. 2, изр. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, за което по делото липсват доказателства, то в обвинителния акт не са въведени твърдения, че с това разпореждане е била посочена каквато и да било първоначална или минимална цена на акция от миноритарния пакет акции на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД, с която АСПК да нареди на ИП регистрацията им в аукциона на БФБ.

На второ място, както вече се посочи, дори да е имало указания в този смисъл, първоначалната цена на акция от миноритарния пакет акции на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД, на която същите са били предложени – каквато и да е било тя, е било напълно възможно, както да не се достигне при липса на инвеститорски интерес, така и многократно да бъде надмината, при по-значим инвеститорски интерес. И в двата случая, не би била причинена вреда на държавата, тъй като в първата хипотеза държавата би продължила да упражнява правото си на собственост върху акциите, а във втория – би реализирала печалба, която зависи от инвеститорския интерес, независимо от заложената такава.

Изводът е, че независимо от начина, по който е била формирана първоначалната цена на акцията и от лицето, от което е била определена – дали от лицензиран оценител, или от АПСК, в случай че тази първоначална цена е справедлива и съобразена с пазара – както е по делото, вредни последици не биха могли да настъпят и такива не са настъпили.

Оттук и следващия извод, че подсъдимият не е действал с изискуемата от закона форма на вина, а именно пряк умисъл в насока причиняване на значителни вредни последици за държавата и някоя от възможните съставомерни цели.

На трето място, не може да се приеме доводът на представителя на държавното обвинение, че субективните представи на подс. Д. към момента, в който се твърди да е оказал въздействие върху св. К. – неконкретизирано по дата, но във всички случаи преди датата на сключване на договора за инвестиционно посредничество между АСПК и „Б.“ ЕАД – 19.07.2011 г., са обхващали и това, че дружеството ще бъде ангажирано като инвестиционен посредник тъкмо от „ЕВН“ АГ – Австрия клиент. Това следва от решението на „ЕВН“ АГ – Австрия да участва в търга за закупуване на миноритарния пакет акции, което е взето на 14.12.2011 г., много след определяне на „Б.“ ЕАД за спечелил конкурса за инвестиционен посредник по сделката, проведен от служители на АСПК. Не е възможно, следователно, към периода от време, в който се твърди да е осъществено инкриминираното деяние, подсъдимият да е действал със специалната съставомерна цел да набави за „Б.“ ЕАД облага.

На четвърто място, не може да се формира извод, че подс. Д. е действал със специалната съставомерна цел да набави за „Б.“ ЕАД облага в сочения от прокуратурата размер на 1 276 618,85 лв., представляваща получено възнаграждение по договор за извършване на инвестиционно посредничество при закупуване на акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД между „ЕВН“ АГ – Австрия (клиент) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), доколкото полученият доход е бил уговорен между страните по договора, който не противоречи нито на закона, нито на морала, при спазване на договорната свобода, като в договора ясно е било посочено по какъв начин се формира възнаграждението.

Отделно от това, доколкото нито към момента на инкриминираното деяние, нито към датата на сключване на договора за инвестиционно посредничество между АПСК и „Б.“ ЕАД – 19.07.2011 г., нито към тази на сключване на договора между „ЕВН“ АГ – Австрия и „Б.“ ЕАД – 14.12.2011 г., не е могло дори да се предположи за размера на постигнатата продажна цена за акция, при приключване на аукциона, респективно, размерът на възнаграждението следващо се на инвестиционния посредник по сделката е бил неизвестен, доколкото същия е договорен с клауза, която го поставя в пряка зависимост от достигнатата цена на една акция.

Не на противен извод сочи и наведеното от представителя на СП, депозирал протеста, обстоятелство, че размерът на възнаграждението на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, като представляващ АПСК – 0,1 % от сключените сделки, е формирано по начин, който не обезпечава покриване на разходите, дължими на БФБ в размер на 0,24 % от сключените сделки, т.е. при работа „на загуба“ като инвестиционен посредник на АПСК. И това е така, тъй като държавното обвинение не отчита репутационния ефект на участието на дружеството в приватизационната процедура, който в някои случаи е от много по-голямо значение, отколкото размерът на конкретното възнаграждение. Във всеки случай размерът на уговореното в договора от 19.07.2020 г. възнаграждение е определено при условията на договорна свобода и като такъв не може да бъде предмет на наказателно преследване, освен в хипотезата на чл. 220 от НК, която не се твърди в конкретния по делото случай.

 

Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и възражението, залегнало в протеста, че като индиция за престъпния характер на поведението му следва да се приеме липсата на проявен интерес от подс. Д. по отношение на продажбите на миноритарните държавни дялове от „ЧЕЗ“ и „ЕОН“, осъществени след продажбата дела на „ЕВН“. Поведението на подс. Д. в процедурите по приватизация на миноритарните пакети от акции, собственост на държавата, от останалите две ЕРД, не е изследвана по делото, като стояща извън предмета на доказване, но дори и да се приемат за достоверните твърдения в протеста, същите не са показателни за субективно отношение на подсъдимия към продажбата на акциите от капитала на „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД, тъй като продажбата на акциите от другите дружества е била последваща, а не съпътстваща в един и същи изследван период.

Също неоснователно се явява и твърдението, че индиция на престъпното поведение на подсъдимия следва да се търси в поставянето на кратък краен срок след вземане на решението за реализирането му – предлагане на акциите на остатъчните миноритарни дялове на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала до 01.09.2010 г. И това е така, тъй като, от една страна, поставянето на кратък срок за приватизация на миноритарния пакет акции е било обусловено от тежките последици от глобалната финансова и икономическа криза и от спешната необходимост да постъпят приходи в бюджета, а от друга – предвид това, че поставеният срок далеч не е бил спазен – мярката е била предвидена в решението на МС от 01.04.2010, г., а е била изпълнена в края на м. декември 2011 г.

 

По така изложените съображения, въззивният съд намира, че като е признал подс. Д. за невиновен по повдигнатото му обвинение, решаващият първоинстанционен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден и в тази му част. Възраженията на прокурора при Специализираната прокуратура, депозирал протеста, настоящата инстанция намира за неоснователни.

 

3. По конкретното обвинение срещу подс. П.

 

При така установената по делото фактическа обстановка – изложената по-горе, и с оглед направените правни изводи относно несъставомерността на деянието на подс. Д. по вменения му престъпен състав, настоящият въззивен състав прецени, че изцяло следва да сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд и относно несъставомерността и на деянието на подс. П. по вменения му престъпен състав.

Извод в тази насока съдът изведе, на първо място, от обстоятелството, че отговорността на подс. П. в настоящото производство е ангажирана за акцесорна форма на съучастие, а именно за помагачество по отношение на подс. Д..

Както е известно в наказателноправната теория, отговорността на акцесорния съучастник – подбудителя, по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК и помагача, по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК, следва тази на извършителя (арг. от чл. 21, ал. 2 от НК). Подбудителят и помагачът отговарят само за това, за което умишлено са подбудили и подпомогнали извършителя.

Помагачеството е форма на съучастие, при която деецът умишлено улеснява извършването на престъпление чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. За да е налице отговорност за помагачество, е необходимо деянието на извършителя да е започнало и между извършителя и помагача да е формиран общ престъпен умисъл по отношение на общественоопасния характер на деянието и общественоопасните му последици, като и извършителят, и помагачът да целят настъпването на визираните в закона общественоопасни последици.

Оттук и изводът, че отговорността на помагача възниква само в случай, че извършителят (всеки от съизвършителите) се е насочил да осъществи състав на престъпление, сред уредените в Особената част на НК (започнал е осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението), респективно е осъществил такова (осъществил е довършено престъпление). Не е възможно да се носи отговорност за помагачество, в случай, че деянието на подпомаганото лице е несъставомерно.

Това е достатъчно за да се приеме, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подс. П. в настоящото производство, няма престъпен характер. Дотолкова, доколкото деянието, осъществено от соченото като извършител лице – подс. Д., е несъставомерно, по съображенията, изложени по-горе, следва да се приеме, че и това на лицето, сочено като помагач, е несъставомерно. С деянието си, подс. П. не е осъществил от обективна и субективна страна помагачество към престъпление.

 

Вън от горното, за да отговори на доводите, залегнали в протеста, настоящият въззивен състав намира за необходимо да отбележи и следното.

Обвинението срещу подс. П. е за помагачество на подс. Д. да осъществи квалифициран състав на общо длъжностно престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, осъществено чрез  даване на съвети и разяснения при участието му на проведените консултации в месеците март – април 2010 г. на Националния съвет за тристранно сътрудничество как да бъде извършена процедурата по приватизация чрез инвестиционен посредник (каквото е и свързаното с него дружество „Б“ ЕАД) – като заявил, че в срок до септември 2010 г. следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез Българска фондова борса, като приходите от продажбата постъпят в Републиканския бюджет чрез „Държавна консолидационна компания“ ЕАД („ДКК“ ЕАД); както и остатъчните дялове да се качат служебно от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на Българската фондова борса и продажбата им да бъде извършена чрез инвестиционен посредник; че това е най-сигурният и бърз начин за постъпване на финансови средства в държавния бюджет, като чрез продажбата на тези дялове компаниите ще придобият статут на публични дружества, като тази негова изразена позиция била съгласувана в негови лични срещи с извършителя на неустановени дати в периода месец март 2010 г. до 27.12.2011 г.

По делото се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че подс. П. е взел участие на проведените на 23.03.2010 г., на 31.03.2010 г. и на 22.04.2010 г. заседания на НСТС, в качеството си на председател на една от работодателските организации „Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България“ (КРИБ), регистрирана в Търговския регистър като юридическо лице с нестопанска цел (в периода 2006 – 2010 г.) и заместник – председател на НСТС, избран на предходно заседание на Съвета на 23.03.2010 г.

Още тук следва да се посочи, че възражението на представителя на СП, залегнало в протеста, за липса на валидна представителна власт на подс. П. да изразява становище от името на КРИБ в заседанията на НСТС и въпреки това активното му участие, именно в това му „качество“ в заседанията, по време на които е обсъждано предложението на подс. Д. до вземане на положително решение от НСТС, е неоснователно, тъй като П. е бил избран за заместник – председател на Съвета, като представител на една от национално представените работодателски организации – КРИБ.

На заседанието на Съвета, проведено на 23.03.2010 г., по предложение на подс. Д. се обсъждала възможността всички миноритарни дялове на държавата в електроразпределителните дружества да бъдат прехвърлени в държавно дружество, чиито принципал бил подс. Т..

На заседанието, подс. Д. представил на вниманието на членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество възможността за акумулиране на допълнителни приходи в бюджета, чрез продажба на миноритарни дялове на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала и в частност, миноритарните остатъчни държавни дялове (33%) на трите електроразпределителни дружества (ЕРД). За целта, разяснил механизъм, чрез който можело да се избегне постъпването на приходите от приватизационната продажба в „Сребърния фонд“, където те щели да останат блокирани. Предложението му включвало апортиране по номинал в друго търговско дружество с държавно участие в капитала, с принципал министъра на икономиката, енергетиката и туризма (длъжност, изпълнявана към този момент от подс. Т.), на подлежащите на приватизация миноритарни държавни дялове (акции) в електроразпределителните дружества и последваща продажба на тези акции по пазарни цени. Така постъпленията от продажбата щели да постъпят директно като извънредни приходи в общата част на държавния бюджет, което позволявало и общото им разпределение.

Подсъдимият Д. предложил и реда, по който следвало да се извърши продажбата – публично предлагане на акциите на ЕРД на БФБ. Подсъдимият Т., който също присъствал на заседанието, заявил, че за целта можело да се ползва държавно дружество, на което той бил принципал – „Национален технологичен център по климатични промени“ ЕАД и което след преобразуване чрез правоприемство в „Държавна консолидационна компания“ ЕАД да извърши приватизационната продажба и да изплати дивидент на държавата.

По време на дискусиите по т. 1.3. „Приватизация на миноритарните държавни дялове чрез БФБ“, подс. Д. заявил: „Цената е нетна (200 млн.); заложили сме за приватизация 200 млн. Отнякъде ще съберем 200 млн; от приватизация“, а подс. П. взел становище „Държавата да се освобождава от всички активи, които не са стратегически, излишни са и не генерират доход. Въпросът е да се направи достатъчно прозрачна процедура за продажба, за да се реализират от дружествата максимална пазарна цена“.

На заседанието на Съвета, проведено на 31.03.2010 г., подс. Д. докладвал проект на решение на МС № 104.01 – 37/31.03.2010 г. за одобряване на „Правителствени мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция“, които били одобрени от НСТС, които подс. Д. внесъл в Съвета, на основание чл. 31 ал. 2 от Устройствения правилник на МС, с писмо №03-00-458/31.03.2010 г. Сред тези мерки била и продажбата на остатъчните миноритарни държавни дялове в трите ЕРП. Предложението за това било направено от подс. Д., като част от пакета антикризисни мерки, и е било обосновано с взимане на комплексни управленски решения от МС за ограничаване отражението на икономическата криза върху икономиката на страната ни. Мерките били подкрепени от членовете на Съвета.

Оттук следват най-малко два извода.

Първо, мерките, обсъждани на двете заседания на Съвета, проведени през м. март 2010 г., са инициирани от Правителството и сведени на вниманието на членовете на Съвета чрез подс. Д., като председател на Съвета, а не от подс. П.. Последният е участвал в обсъждане на мерките като член на НСТС, но не е инициирал дискусия по темата за приватизация на миноритарни държавни дялове чрез БФБ. Не е възможно, следователно, да се приеме, че именно П. е съдействал за формиране на решение у Д. за приватизация на държавни активи.

Второ, идеята за приватизация на миноритарните дялове от ЕРД чрез БФБ, като приходите от продажбата им да постъпят в дружество със 100 % държавно участие, е била именно на подс. Д., който я изложил пред членовете на Съвета. По делото не се установява подс. П. да е давал съвети конкретно в насока как да бъде извършена процедурата по приватизация чрез инвестиционен посредник, нито да е посочил изрично, че в срок до септември 2010 г. следва да се извърши приватизация на остатъчните държавни дялове в електроразпределителните дружества чрез Българска фондова борса.

Изказването на подс. П., инкриминирано от държавното обвинение, в насока, че „Държавата да се освобождава от всички активи, които не са стратегически, излишни са и не генерират доход. Въпросът е да се направи достатъчно прозрачна процедура за продажба, за да се реализират от дружествата максимална пазарна цена“, не е било насочено към  приватизацията на електроразпределителните дружества и не е съдържало конкретни предложения за начин на осъществяване на приватизационната сделка.

Нещо повече – изказването на подс. П., само по себе си, не съдържа предложения, които да са били в противоречие с приетата от Министерския съвет Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България“, която е била одобрена с Решение от 29.07.2003г. на Народното събрание на Република България (Обн. „Държавен вестник“, бр. 69/05.08.2003г.). В раздел 3, т. 1 (5) от Стратегията се предвиждало да бъде проведена процедура по приватизацията на миноритарните дялове при получени данни за подобрени икономическите показатели на електроразпределителните дружества. Отложената приватизация на миноритарните дялове е била предвидена с оглед постигане на максимална икономическа ефективност от тяхната приватизация, което е посочено в Решението, като „максимализиране на приходите от приватизация“ и постигане на „печеливша продажба“. Предложенията на подс. П. били именно в тази насока – да се направи достатъчно прозрачна процедура по приватизация на губещи активи, за да се реализира максимална продажна цена. Чрез подобни изявления не се цели настъпване на определени общественоопасни последици, а пазарна реализация на непечеливши за държавата активи, с цел реализация на приходи, при това – в максимален размер.

Конкретните мерки и политики за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фиска на държавата, приети на заседанията на НСТС намерили израз в Решение №180/01.04.2010г. на Министерския съвет. Една от тези мерки била именно продажбата (приватизацията) на всички миноритарните остатъчни дялове притежавани от държавата в различни търговски дружества - „Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса, приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет“.

След приемане на Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет, подс. П. взел участие в следващо заседание на Съвета, проведено на 22.04.2010 г., на което били са обсъждани сроковете за изпълнение на вече приетите от НСТС мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, включени в Решение №180/01.04.2010г. на МС. На това заседание подс. П., в качеството му на зам.-председател на НСТС, предложил, за изпълнение на взетите решения, да се впише срок за тяхното изпълнение. Предложил да се приеме, че до 01.09.2010г, трябвало да се включат миноритарните дялове на държавата за борсова търговия. Конкретно подс. П. заявил, че „Слагайки този срок, ние правим политическа оценка и заявка. Ние също оказваме политически натиск“.

С тези си изявления подс. П. отново не е осъществил престъпен състав, поради това, че решението за приватизация на миноритарния пакет от акции вече е било взето от Министерския съвет и предвиждането на срок за изпълнението му не е повлияло върху същото. Становището на подс. П., освен това, не се установява да е било възприето от подс. Д..

Прокуратурата неправилно твърди, за престъпен характер на поведението на подс. П., поради това, че спечелилият конкурс за инвестиционен посредник по сделката – дружеството „Б.“ ЕАД, е било част от групата на „А.Ф.Х.“АД, с представляващ и член на Съвета на директорите подс. П.. В тази връзка следва да се посочи, че по делото липсват доказателства в насока подс. П. да е упражнявал каквото и да било въздействие върху подс. Д., св. К. или членовете на комисията за избор на инвестиционен посредник по сделката, в насока избор на „Б.“ ЕАД; липсват доказателства подсъдимият да е знаел за участието на дружеството в конкурсната процедура; липсват доказателства за заинтересованост от страна на подсъдимия от участието на „Б.“ ЕАД като инвестиционен посредник по сделката.

Предвид горното съдът намери, че предвид недоказаността на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 282, ал. 1 НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият П. е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация, както и неговите квалифицирани признаци.

           

По така изложените съображения, въззивният съд намира, че като е признал подс. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение, решаващият първоинстанционен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден и в тази му част. Възраженията на прокурора при Специализираната прокуратура, депозирал протеста са неоснователни.

 

§ 2. По отношение на отговорността на подс. Р., Е. и В.

 

В настоящото производство наказателната отговорност на подсъдимия Р.  Г.  Р. е ангажирана за това, че в периода от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление (с четири деяния, осъществяващи поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите), в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № ….-. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), сам и в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и П.Й.В. (помагач), като извършител, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, от което на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни имуществени щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), както следва:

1. За времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на Договор № РД-…… г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и П.Й.В. (помагач), като извършител, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като превъзложил на „Б.К.“ ЕООД, с управител Л.И.Е. (по силата на договор от 25.07.2011 г. за консултантски услуги между „Б.“ ЕАД (възложител) и „Б.К.“ ЕООД (изпълнител), да изготви доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1., б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № РД-…… г. между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и „.“ ЕАД), без „Б. К.“ ЕООД да е вписано в регистъра към Камарата на независимите оценители като независим оценител (съгласно чл. 5 от Закона за независимите оценители) и без да притежава оценителска правоспособност (съгласно чл. 7 от Закона за независимите оценители), и на 23.11.2011 г. представил в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол предложение (вх. № 26-00-1010/23.11.2011 г.) за първоначална продажна цена на 1 бр. акция, ведно с доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно който предложената първоначална и минимална цена на една акция (изведена по метода на пазарните множители и метода на дисконтираните чисти парични потоци в съотношение 60:40) била занижена с 403,56 лв./бр. акция и била в размер на 1 373,92 лв./бр. акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.), с което първоначалната и минимална цена за целите на приватизацията на миноритарния пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (остатъчния миноритарен държавен дял от 33 %) била занижена общо с 20 829 200 лв. (двадесет милиона осемстотин двадесет и девет хиляди и двеста лева) и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни имуществени щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане;

2. За времето от 01.12.2011 г. до 06.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № РД-…… г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като на 01.12.2011 г. чрез пълномощниците си Л.И.Е. и Р.Д.Д. (съгласно пълномощно от 28.10.2011 г.) подал до Комисията за финансов надзор заявление (вх. № РГ-05-1550-1/01.12.2011 г.) по чл. 78 ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, за потвърждаване на подписания от него Проспект за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и за допускане до търговия на „Българска фондова борса – София“ АД, в който проспект отразил, че: „…доколкото е известно на Предложителя и на Лицето, което иска допускане на предлаганите акции до търговия на регулиран пазар, мажоритарният акционер в лицето на „ЕВН“ АГ – Австрия, не е декларирал или заявил по какъвто и да било начин намерения за продажба или покупка на акции след допускането им за търговия“ (т. 16.2. „Обща информация“, „Намерения на Мажоритарния Акционер и другите значителни акционери“), като в същото това време, в качеството си на изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, се намирал в преддоговорни отношения с мажоритаря „ЕВН“ АГ – Австрия по сключване на договор за инвестиционно посредничество при закупуването на предложения пакет акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от името и за сметка на „ЕВН“ АГ – Австрия, и затаил това обстоятелство до 06.12.2011г. (датата на потвърждаване на проспекта от Комисията за финансов надзор), създавайки по този начин невярна представа у потенциалните инвеститори (институционални и индивидуални), че стратегическият инвеститор „ЕВН“ АГ – Австрия не е изразил интерес към предложения пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД;

3. На 14.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.” ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № РД-0….. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като при условията на явен конфликт на интереси подписал договор за извършване на посреднически услуги № ….. г. между „Б.с“ ЕАД (инвестиционен посредник) и „ЕВН“ АГ – Австрия (доверител), с предмет инвестиционно посредничество при закупуване на същия пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, предложени за продажба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, представлявайки в една и съща сделка и продавача – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, и купувача – „ЕВН“ АГ –Австрия, без изричното знание и съгласие на първия по време свой доверител и продавач – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в нарушение на Закона за пазарите на финансови инструменти (ред., ДВ бр. 77/04.10.2011 г.):

- чл. 30, ал. 1 – „Инвестиционният посредник изпълнява нареждането на клиента в най-добър интерес на клиента.“;

- чл. 29 (1) – „При извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник предприема всички необходими действия за установяване на потенциалните конфликти на интереси между:

1. инвестиционния посредник, включително лицата по чл. 11, ал. 2 и 5, всички други лица, които работят по договор за него, и свързаните с него чрез контрол лица, от една страна, и клиентите му, от друга страна;

2. отделните му клиенти.

(2) Ако въпреки прилагането на правилата по чл. 24, ал. 2 продължава да съществува риск за интересите на клиента, инвестиционният посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не го е информирал за общото естество и/или източници на потенциалните конфликти на интереси“ и

- чл. 43 от Наредба № 38/25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници – „В случаите на чл. 29, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционният посредник преди извършването на дейност за сметка на клиент, във връзка с която е налице конфликт на интереси, предоставя на клиента на траен носител информация относно конфликта на интереси, която е достатъчна в съответствие с характеристиките на клиента същият да вземе информирано решение относно инвестиционната или допълнителната услуга, във връзка с която възниква конфликт на интереси“,

с което не защитил по най-добрия начин интереса на държавата, тъй като от една страна бил длъжен да защити по най-добрия начин интереса на възложителя – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, заради посредничеството си към нея, като постигне по-висока продажна цена на търгувания пакет акции, а от друга страна сам се поставил в ситуация на интерес покупната цена на предложения пакет акции да е по-ниска, заради посредничеството към „ЕВН“ АГ – Австрия.

4. На 21.12.2011 г. в гр. София, при първия проведен смесен закрит аукцион за продажба на държавния миноритарен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на нареждане за регистриране и продажба на приватизационен пазар на „Българска фондова борса – София“ АД на емисията от 51 612 бр. акции, представляващи държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, неразделна част от Договор № РД-03……. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ред. обн. ДВ 52/29.06.2007г.):

- чл. 11 – „Забранява се манипулирането на пазара на финансови инструменти.“,

- чл. 27 ал. 1 – „Инвестиционните посредници със седалище в Република България … въз основа на преценката си за всеки конкретен случай незабавно уведомяват Комисията за сделки с финансови инструменти, за които имат основателно съмнение, че съставляват манипулиране на пазара на финансови инструменти, като вземат предвид и признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти“ и

- чл. 44 ал. 3 – „Инвестиционният посредник по ал. 1 приема, оповестява и спазва правила, които по обективен и недискриминационен начин уреждат: … 2. условията, при които може да откаже установяването или да прекрати отношения с клиенти по т. 1“,

съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като след регистрацията за продажба на приватизационен пазар, за времето на провеждания закрит смесен аукцион въвел специфичен модел от 34 бр. лимитирани поръчки за покупка на целия предложен пакет от акции от името и за сметка на „ЕВН“ АГ – Австрия, със структура, целяща да се придобият възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишава значително минимално обявената, вместо да откаже подадените му за въвеждане по този начин от пълномощника на „ЕВН“ АГ – Австрия – Г. Р. поръчки и незабавно да уведоми Комисията за финансов надзор (като регулатор) и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (като доверител), за наличие на пазарна манипулация, в резултат на което чрез инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, „ЕВН“ АГ – Австрия са закупили 48 100 бр. акции на обща стойност 78 654 365,40 лв. (седемдесет и осем милиона шестстотин петдесет и четири хиляди и триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляващи 98,62 % от всички предложени акции на проведения на 21.12.2011 г. на фондовата борса закрит смесен аукцион (51 612 бр. акции или 33%) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, при средно претеглена цена за една акция 1 635,22 лв. (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки) и по този начин „ЕВН“ АГ – Австрия придобили възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишавала значително минимално обявената, с което не защитил по най-добрия начин интереса на държавата да постигне максимално висока продажна цена на търгувания пакет акции – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

Наказателната отговорност на подсъдимия Л.И.Е. е ангажирана за това, че за времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г., в гр. София, в съучастие с П.Й.В. (помагач) и Р.Г.Р. (извършител), като помагач, умишлено улеснил извършителя Р.Р., в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на Договор № …… г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно да действа против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като организирал дейността по изготвянето на внесения от Р.Р. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1, б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № РД-03…... г. от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Б.“ ЕАД и превъзложил последното на „Б.К.“ ЕООД с управител Л.Е.), ведно с предложение за първоначална продажна цена (вх. № 26-00-1010/23.11.2011 г.), по начин, по който П.В. да изчисли средно претеглената цена на капитала (WACC) на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, без последния да извърши корекция за странови риск чрез коректно изведен β-Lcompany – бета коефициент с ливъридж за съответната компания и по този начин занижил първоначалната и минимална цена на един бр. акция с 403,56 лв. на акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.) или общо в размер на 20 829 200 лв. за предложените за продажба 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1 682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията на миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане, получена вследствие на занижената първоначална и минимална цена на предложения пакет акции – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

 

Подсъдимият  П.  Й.  В. е привлечен да отговаря наказателно за това, че за времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в гр. София, в съучастие с Л.И.Е. (помагач) и Р.Г.Р. (извършител), като помагач, умишлено улеснил извършителя Р.Р., в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № …….. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно да действа против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като изготвил част от внесения на 23.11.2011 г. от Р.Р. в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (възложен по чл. 1.1, б. „г“ от Договора за инвестиционно посредничество № ……. г. от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол на „Б.“ ЕАД и превъзложен от последното на „Б.К.“ ЕООД с управител Л.Е.), ведно с предложение за първоначална продажна цена (вх. № 26-…… г.), в която част изчислил средно претеглената цена на капитала (WACC) на „ЕВН България Електроразпределение“ АД без да включи корекция за странови риск чрез коректно изведен β-Lcompany – бета коефициент с ливъридж за съответната компания и по този начин занижил първоначалната и минимална цена на един бр. акция с 403,56 лв. на акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.) или общо в размер на 20 829 200 лв. за предложените за продажба 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1 682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане, получена вследствие на занижената първоначална и минимална цена на предложения пакет акции – престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство отговорността на подсъдимите Р., Е. и В. е ангажирана при условията на главно и акцесорно съучастие по един от пунктовете от обвинението, то по-долу въпросите, касаещи отговорността им по повдигнатото обвинение ще бъдат разгледани заедно.

 

1. Общи бележки

 

Систематичното място на наказателноправната норма на чл. 217 от НК е в Глава пета от Особената част на НК, „Престъпления против собствеността“, раздел VІІІ, „Злоупотреба на доверие“. Непосредствен обект на престъплението по този законов текст, са обществените отношения, които осигуряват нормалното осъществяване на представителни отношения в сферата на имуществените отношения (вж. Стойнов, Ал. Престъпления против собствеността. Сиела, С., 2009, с. 234).

От обективна страна престъплението разкрива следните особености.

Предмет на посегателство по посочения законов текст, е системата от права и законни интереси на пострадалия, които имат имуществен характер. Макар в закона да се употребява формулировката „законните интереси на представлявания“, предвид систематичната уредба на злоупотребата на доверие сред престъпленията против собствеността, които осигуряват обществените отношения, в рамките на които се осигуряват условия за нормалното упражняване правото на собственост и на имуществени права, следва да се приеме, че предмет на престъплението са права и интереси именно с имуществен, не и с неимуществен характер.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК е очертано в закона като съзнателно действие против законните интереси на представлявания. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява само чрез действие, като последното следва да е в разрез с признатите и гарантирани от закона интереси на пострадалото лице. Естеството на престъпното действие се поставя в зависимост от естеството на законния интерес на пострадалия.

Престъплението е уредено като формално или на просто извършване. То е довършено с всяко съзнателно действие на представител или пълномощник, което се намира в обективно противоречие с правата и законните интереси на пострадалия, които имат имуществен характер. Не е необходимо да бъдат причинени вреди, за да бъде осъществен съставът на престъплението по този законов текст.

Злоупотребата на доверие се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на представлявания, без да е необходимо да настъпват каквито и да било други последици (вж. решение № 91/2009 г. по н.д. № 37/2009 г., ІІІ н.о., ВКС, решение № 8/2012 г. по н.д. № 3161/2011 г., І н.о., ВКС и решение №270/16.04.2020 г. по н. д. №1087/2019 г., I н.о., ВКС).

Злоупотребата на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК е престъпление с особен субект – представител или пълномощник. Представителната власт на лицето или пълномощието трябва да се отнасят до управление или действие с чуждо имущество. Представителната власт на дееца може да произтича от закона или по волята на представлявания; пълномощното следва да произтича от едностранна правна сделка.

Основанието за възникването на фактическа или разпоредителна власт с конкретно имущество, което е поверено на деца да пази или управлява, може да произтича от нормативен акт, от договор или от акт на държавен орган. (сборник изд.“Сиела“ 2009г. „Престъпления против собствеността“ на проф.Ал.Стойнов л.235)

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и 2 от ЗЗД, „Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.“

Съгласно чл. 37 от ЗЗД, „Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.“

Характерно за правомощията на субекта на престъплението по чл. 217 от НК е, че те се основават на доверителните отношения между него и титуляра на имуществото или имуществените права, свързани с пазенето и управлението на същите (вж. решение №270/16.04.2020 г. по н. д. №1087/2019 г., I н.о., ВКС).

От субективна страна злоупотребата на доверие по този законов текст може да се извърши умишлено, с форма на вината пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава естеството на правата и законните интереси на представлявания или на доверителя, както и това, че предприетите от него действия не кореспондират с правата и законните интереси на представлявания и да цели или да допуска това.

Престъплението е по-тежко наказуемо – по ал. 4, когато от деянието са последвали значителни или невъзстановими щети.

 

2. По конкретните обвинения, повдигнати срещу подсъдимите лица

 

При този анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 217 от НК, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд по приложението на материалния закон, а именно, че с деянието си подс. Р. не е осъществил вмененото му престъпно посегателство по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Изложеното изключва възможността да се приеме, че и подс. Е. и В. са осъществили вменените им престъпни посегателства.

 

Наказателната отговорност на подс. Р. е ангажирана за злоупотреба на доверие, изразяваща се в действия против законните интереси на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Твърденията на обвинението в тази смисъл, произтичат от установеното по делото, че на 19.07.2011г., в гр. София, бил сключен договор *** за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка) със страни „Б.“ ЕАД – довереник, и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) – доверител.

С подписания договор, дружеството се ангажирало да представлява Агенцията в подготовката на приватизационната сделка, като поело конкретни задължения за извършване на действия и процедури, с които да продаде при условията публично предлагане по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗПСК пакет от 51 612 броя акции с номинална стойност 10 лева всяка една, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, гр. Пловдив и пакет от 62 106 броя акции, с номинална стойност 10 лв. всяка една, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, гр. Пловдив“.

В чл.9 били договорени конкретните действия на инвестиционният посредник – дружеството „Б.“ ЕАД, с които се ангажирало към АПСК, а именно - след като извърши преглед на състоянието на дружеството (силни и слаби страни) да изготви: анализ за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружеството; стратегия за публично предлагане на акциите; проспекти за публично предлагане на акциите на дружеството и регистриране на емисиите от акции в „Централен депозитар“ АД; да регистрира емисиите на „Приватизационен пазар“ към „БФБ“ АД и публикуване в Бюлетина на борсата, след одобрение на проспектите от Комисията за финансов надзор (КФН); да представи отчет за проведен маркетинг на дружествата преди регистриране емисиите и публичното им предлагане на „БФБ“ АД.

С това следва да се приеме, че дружеството „Б.“ ЕАД, в качеството си на инвестиционен посредник, представлявало АПСК по силата на сключения договор при подготовката и реализацията на приватизационната сделка на БФБ.

Според настоящият състав, подс. Р. не се явява годен субект на престъпление, по обвинението за осъществена продължавана престъпна дейност по чл. 217, ал. 2 от НК. Съображенията в тази насока са следните.

 Правопораждащият юридически факт бил договор РД-03….. г. за инвестиционно посредничество, който очертавал, както доверителя, така и субекта, комуто са възложени конкретни, (посочени в клаузите на договора) действия с чуждо имущество, в този случай юридическото лице „Б.“ ЕАД. Въз основа на този юридически факт са възникнали, конкретните правоотношения между дружеството „Б.“ ЕАД и АПСК, които като съвкупност от права и интереси с имуществен характер, според държавното обвинение са били обект на увреждане, чрез съзнателни действия на подс. Р. в качеството му на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, извършени в противоречие със законните интереси на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В теоретичен план, в конкретния случай, подсъдимият Р., би бил годен субект на престъпление по чл. 217, ал. 2 от НК, ако като представител на дружеството „Б.“ ЕАД, чиито имуществени интереси и имущество и пази и управлява, съзнателно извърши неправомерни действия и злоупотреби на доверие, с които намали активите или увеличи пасивите му.

Представляващият АПСК в конкретния случай се явявало дружеството „Б.“ ЕАД, а не физическото лице Р.Р.; последният е бил законен представител и представлявал „Б.“ ЕАД, заедно и поотделно с един от членовете на съвета на директорите И.Д. Н. роден на ***г., а не представлявал в лично качество АПСК. В договора не е предвидена клауза за лични действия на подсъдимия по отношение правата и законните интереси с имуществен характер на АПСК, поради което подс. Р. не е бил годен субект на престъплението злоупотреба на доверие по чл. 217, ал. 2 от НК, от което пострадал да се явява АПСК.

 

Изложеното изключва възможността подс. Е. и В. да се явят помагачи по отношение на подс. Р. в осъществен състав на престъпление с посочената правна квалификация. В тази насока важи казаното по-горе, касателно обвинението срещу подс. П., за същността на помагачеството като акцесорна форма на съучастие, респективно за обвързаността на отговорността на помагача с тази на извършителя.

Въпреки несъставомерността на деянието на подс. Р., Е. и В. по вменения му престъпен състав, следва да бъдат изложени съображения и по всеки от пунктовете на повдигнатото му обвинение.

 

1. По пункт първи от обвинението се твърди, че за времето от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на Договор № …. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), подс. Р., подпомогнат от подс. Е. и подс. В., като извършител, съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като превъзложил на „Б.К.“ ЕООД, с управител Л.И.Е. (по силата на договор от 25.07.2011 г. за консултантски услуги между „Б.“ ЕАД (възложител) и „Б.К.“ ЕООД (изпълнител), да изготви доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, без „Б.К.“ ЕООД да е вписано в регистъра към Камарата на независимите оценители като независим оценител (съгласно чл. 5 от Закона за независимите оценители) и без да притежава оценителска правоспособност (съгласно чл. 7 от Закона за независимите оценители).

Фактът на превъзлагането на „Б.К.“ ЕООД, с управител подс. Е., да изготви доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, е безспорно установен.

За изготвянето на „Анализ за определяне на стойността на предложените за продажба акции“, на 25.07.2011 г. в гр. София бил сключен договор за консултантски услуги между „Б.“ ЕАД, в качеството му на възложител, и „Б. к.“ ЕООД, в качеството му на изпълнител. Съгласно сключения договор, изпълнителят следвало да оцени силните и слабите страни на дейността на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, като „…изготви и представи анализ за определяне стойността на предложените за продажба акции…“ от капитала на дружествата, да изготви презентации и други материали с маркетингова цел по искане на възложителя.

За изпълнение на договора, в частта относно изготвяне на анализа за определяне на стойността на предложените за продажба акации на двете електроразпределителни дружества, подс. Е., като представител на дружеството изпълнител, следвало да се съобрази с изискванията на чл. 5 от Закона за независимите оценители (ЗНО), че „…Независимият оценител е лице, което въз основа на регистрация в регистъра на независимите оценители има право да изготвя и подписва доклад за оценка на обекти, подлежащи на оценяване, като прилага необходимите стандарти…“, както и специалната разпоредба на същия закон, в чл. 6 ал. 1 т. 6, според която, независимия оценител следва да има придобита правоспособност за оценка на финансови активи по см. на чл. 7 от ЗНО. Поради наличието на посочените нормативни изисквания подсъдимия Е., като представляващ и управляващ „Б.К.“ ЕООД, на 09.09.2011 г. сключил договор с „И. С.“ ООД за изготвяне на „Анализа за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД, и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД.

Дружеството „И.С.С” ООД притежавало сертификат на независим оценител рег. № *** В сертификата били описани поотделно индивидуално притежаваните сертификати, както на управителя Ц.И.Л. – Б., която представлявала дружеството в договора, така и на другия управител Б.Б.. Назначени с трудов договор в дружеството „И.С.С.“ ООД, работели шестима служители, измежду които и свидетелят А.П.Г., който притежавал оценителска правоспособност № *** за оценка на търговски предприятия и № *** за оценка на финансови активи и финансови институции, и бил вписан като независим оценител в регистъра към Камарата на независимите оценители. На св. Г. мениджъра на дружеството св.Б. Б. възложила изпълнението на договора с „Б.К.“ ЕООД.

С това, обаче, подс. Р. не е осъществил състава на престъплението злоупотреба на доверие. И това е така по следните съображения.

На първо място, съгласно чл. 13 от договора, инвестиционният посредник нямал право да бъде заместван или да упълномощава друг инвестиционен посредник с права по този договор. Дружествата „Б.К.“ ЕООД и „И.С.С.“ ООД не действали като инвестиционни посредници, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗПФИ (отм.), „Инвестиционен посредник е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности.“.

Съгласно ал. 2 на същия законов текст, инвестиционни услуги и дейности са: 1. приемане и предаване на нареждания във връзка с един или повече финансови инструменти, включително посредничество за сключване на сделки с финансови инструменти; 2. изпълнение на нареждания за сметка на клиенти; 3. сделки за собствена сметка с финансови инструменти; 4. управление на портфейл; 5. предоставяне на инвестиционни консултации на клиент; 6. поемане на емисии финансови инструменти и/или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка; 7. предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка; 8. организиране на многостранна система за търговия. Посочените дружества „Б.К.“ ЕООД и „И.С.С.“ ООД не са приели да извършват нито една от дейностите, представляващи инвестиционни дейности или услуги, поради което и превъзлагането от страна на „Б.“ ЕАД на  „Б.К.“ ЕООД, последното – на „И.С.С.“ ООД, да изготви „Анализа за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД, и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, не е в нарушение на разпоредбата на чл. 13 от договора, сключен между АПСК и „Б.“ ЕАД.

Нито в договора от 19.07.2011 г., нито в нормативен акт се съдържа правна забрана за превъзлагане на отделни дейности, които не спадат към инвестиционните услуги или дейности, поради което и с превъзлагането на описаната дейност законът не е бил нарушен.

Интересът на доверителя – АПСК, е бил напълно съхранен, тъй като извършването на анализ е възложено именно на лицензиран оценител, вписан като независим оценител в регистъра към Камарата на независимите оценители, съгласно чл. 5 и чл.7 от Закона за независимите оценители. По този начин – като е възложено на лице с необходимата правоспособност, проверена и оценена по съответен ред, извършването на анализа за определяне стойността на предложените акции от капитала на дружествата „ЕВН България Електроразпределение“ АД, и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД – интересът на доверителя АПСК е бил в максимална степен защитен.

Дотолкова, доколкото възнаграждението на инвестиционния посредник било определено в размер на 0.1% от общия размер на цената на предложените акции, то превъзлагането на един от елементите от дължимото изпълнение по договора на лицензиран оценител не е довело до накърняване на финансовия интерес на АПСК, тъй като не е оскъпило по никакъв начин цената на услугата по инвестиционно посредничество.

От събраните доказателства не може да се направи извод, по отношение на подс. Р., че предвид липсата на оценителска правоспособност по чл. 7 от Закона за независимите оценители и невключване на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и преупълномощения „Б.К.“ ЕООД, в Регистъра на Камарата на независимите оценители, съгласно чл. 5 от закона, е била налице практическата невъзможност да бъде изпълнено задължението по договора. В тази насока е необходимо да се посочи, че предметът на договора е бил значително по-широк от изготвянето на доклад за анализ за определяне на стойността на търгуваните акции и същият е успешно изпълнен, предвид резултатите от проведения аукцион.

Не е налице, следователно, извършването на действие, което е против имуществените права и законни интереси на представляваното лице – АПСК, което да е обективно съставомерно по чл. 217, ал. 2 от НК.

 

По този пункт от обвинението се твърди, че на 23.11.2011 г. подс. Р., подпомогнат от останалите, съобвиняеми лица – Е. и В., представил в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол предложение (вх. № ***) за първоначална продажна цена на 1 бр. акция, ведно с доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно който предложената първоначална и минимална цена на една акция (изведена по метода на пазарните множители и метода на дисконтираните чисти парични потоци в съотношение 60:40) била занижена с 403,56 лв./бр. акция и била в размер на 1 373,92 лв./бр. акция (1 373,92 лв./бр. вместо 1 777,48 лв./бр.), с което първоначалната и минимална цена за целите на приватизацията на миноритарния пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (остатъчния миноритарен държавен дял от 33 %) била занижена общо с 20 829 200 лв. (двадесет милиона осемстотин двадесет и девет хиляди и двеста лева) и от това на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. са последвали значителни имуществени щети за държавата общо в размер на 7 457 553,82 лв. (седем милиона четиристотин петдесет и седем хиляди петстотин петдесет и три лева и осемдесет и две стотинки), представляващи разликата между първоначална и минимална цена за брой акция в размер на 1 777,48 лв. (хиляда седемстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки) и среднопретеглената цена за брой акция в размер на 1682,64 лв. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки), постигната при четирите смесени закрити аукциона, проведени на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. при приватизацията миноритарния държавен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД по метода на публично предлагане. По делото не са налице такива доказателства.

Действително, по делото не е спорно, че на 23.11.2011г. подс. Е. предал изготвеният доклад за анализ за определяне стойността на предложените акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД на подс. Р. от „Б.“ АД.

На същата дата представляващият „Б.“ ЕАД – подс. Р., в изпълнение на задълженията си по т. 9.2., б. „б“ от Договора за инвестиционно посредничество, представил в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол доклади за анализ на стойността на предложените за продажба 51 612 акции, представляващи 33% от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и 62 106 броя акции от капитала на ЕВН България „Електроснабдяване“ (вх. № 26-00-1010/23.11.2011 г.), съдържащи предложение за определяне на първоначална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92 лв. за акция и ЕВН България „Електроснабдяване“ АД от 120.31 лв. на акция и предложение за определяне на минимална продажна цена на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1373.92 лв. за акция и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД от 120.31 лв. на акция.

Същевременно, както правилно е приел и решаващият първоинстанционен съд, а и както многократно по-горе вече се отбеляза, по делото е безспорно доказано и подкрепено от заключението на кредитираната допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, изготвена в хода на съдебното производство пред СНС, че справедливата първоначална и минимална цена на един брой акция от остатъчния капитал на „ЕВН България Електроразпределение“ АД е била 1 511,84 лева.

Разликата в стойността на първоначална и минимална цена на един брой акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, предложена от „Б.“ ЕАД и тази, преценена от вещото лице, е в размер на 137,92 лева или за 51 612 акции – общо в размер на 7 118 327,04 лева.

Вреда дори в такъв размер, обаче, не е била причинена нито на държавата, нито на доверителя.

С доклада, внесен на 23.11.2011 г. в АПСК, инвестиционният посредник „Б.“ ЕАД е отправил предложение за първоначална и минимална цена на един брой акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД; дружеството не е имало нито право, нито задължение по договора да определи тази цена, а единствено да изготви предложение за цена. В т.3.3. от договора, сключен между АПСК и „Б.“ ЕАД, се посочвало, че във всички случаи първоначалната и минималната продажни цени на една акция от съответната емисия ще бъдат определени от доверителя в нареждане до инвестиционния посредник. Дали доверителят ще приеме предложението за цена или ще определи цена, различна от тази, предложена от инвестиционния посредник, е било въпрос на решение, което е било извън компетенциите на подс. Р. и на сочените за негови съучастници лица.

Изцяло в правомощията Изпълнителния съвет на АПСК, председателстван от св. К. е било извършването на собствена преценка, за това дали първоначалната продажна цена на една акция от съответната емисия, да бъде еднаква с минималната предложена с анализа от инвестиционния посредник. Във всички случаи именно АСПК е органа който е бил отговорен за предложената минимална стартова цена за продажба на акциите, а не на подс. Р. или на лицензирания посредник. Факт е, че предложената цена е била преценена като адекватна от компетентните лица в АПСК, което се установява от взетото Решение № 1375/06.12.2011г. (т.31 л.175-л.176) на Изпълнителният съвет на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, който след запознаване с предложението в изготвения „Анализ за определяне на стойността“ за първоначална и минимална цена на акция, представено от инвестиционния посредник "Б." ЕАД, в изпълнение на Договор …..., безкритично го одобрил. В резултат на това, Изпълнителният съвет на АПСК в т.2 възложил мандат на изпълнителния директор, при изпълнение на условията по чл.4 ал.2 от ЗПСК да подпише Нареждания до Инвестиционния посредник, предвидени в чл.3.1, 3.2, и чл.5.1 от Договора, за публично предлагане, съответно за 51 612 броя акции, с първоначална и минимална продажна цена 1 373, 92  лв. с начална дата на публичното предлагане - пет работни дни след публикуване на емисията в официалния бюлетин на БФБ София АД.

В този смисъл, представлявания и компетентен колективен изпълнителен орган на държавата не е преценил, че интересите на държавата са накърнени. При това следва да се приеме, че като е отправил предложение за цена на един брой акция, подс. Р. не е действал против законните интереси на представлявания.

 

Подобно поведение не е могло да се очаква и от представляващия дружеството – инвестиционен посредник, респективно – от представляващите „Б.К.“ ЕООД и „И.С.“ ЕООД. И това е така най-малкото поради факта, че, както вече се посочи, възнаграждението на инвестиционния посредник е било определено в размер на 0.1% от общия размер на цената на предложените акции. Логично, инвестиционният посредник би имал интерес да достигне по-висока цена на предлаганите акции, включително и чрез определяне на по-висока, а не занижена, както твърди обвинението, цена на брой акция, от която да започне борсовата търговия.

Към датата на представяне на доклада – анализ в АПСК, дружеството „Б.“ ЕАД не е било ангажирано, а дори не е било и в преговорен процес с „ЕВН“ – АГ – Австрия, поради което и не е могло да очаква да получи възнаграждение от друг търговскоправен субект, извън АПСК, във връзка с търговията на акциите от миноритарния пакет от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Поради това и категорично не може да се приеме, че предложената цена на акция е била занижена от представляващия дружеството – инвестиционен посредник или от лицензирания оценител.

Отново не е налице извършването на действие, което е против имуществените права и законни интереси на представляваното лице – АПСК, което да е обективно съставомерно по чл. 217, ал. 2 от НК.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 217, ал. 2 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Р. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Дотолкова, доколкото деянието, осъществено от соченото като извършител лице – подс. Р., е несъставомерно, по съображенията, изложени по-горе, следва да се приеме, че и това на лицата, сочени като помагачи – подс. Е. и В., също е несъставомерно. С деянието си, подс. Е. и В. не са осъществил от обективна страна помагачество към престъпление.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

Все пак, за пълнота, е необходимо да се посочи, че не е налице и квалифицираният състав на престъплението по този законов текст, а именно настъпване на значителна или невъзстановена вреда.

В тази насока отново следва да бъде подчертано, че нито предложената от инвестиционния посредник първоначална или минимална цена на брой акция от съответната емисия, нито решението на доверителя за определяне на първоначалната и минималната продажна цена на една акция, с която да бъде търгувана на борсата се явява от значение за крайния финансов резултат от търговията с акции на БФБ. Последният е в зависимост от инвестиционния интерес по отношение на акциите от съответната емисия, който не е в обхвата на преценка или на действие от страна на инвестиционния посредник.

Отделно от това и както вече беше посочено по-горе, постигнатата среднопретеглена цена на проведения смесен закрит аукцион на БФБ на акциите „ЕВН България Електроразпределение“ АД – в размер на 1632,98 лв. лева за акция, е надвишила определената в предложения анализ на първоначална и минимална цена на акциите. (цена на една акция от 1682.64 лв.(вж. обсъденото в съдебно – икономическа експертиза от 28.06.2015г., изготвена от вещото лице А. К., (т.8, л.112-120),

Дори минималната и първоначална цена, да е била предложена в „Анализа“ от дружеството „Б.“ ЕАД такава, каквато е посочена в заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, изготвена в хода на съдебното производство пред СНС, а именно - 1 511,84 лева, то реализирането на справедливата пазарна цена, която да удовлетворява и двете страни при  борсовата търговия, на БФБ зависи изцяло и само от интереса на инвеститорите.

В случая продажната цена е реализирала печалба, в размер на 6 252 657,86 лева, представляваща разликата от действително постигнатата цена на брой акция от държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, в размер на 1632,98 лв. и тази съдът възприе като справедлива минимална цена на един брой акция, в размер на 1 511,84 лева, от кредитираните изводи на допълнителна комплексна съдебно счетоводна икономическа експертиза изготвена от вещите лица М.П. С. А. и О. К., приложена по том 3, л. 1037-1051 СП и приета на 12.06.2020г..

В случая не е налице изобщо причинена вреда. В този смисъл, справедливата пазарна стойност винаги е тази, с която и продавача и купувача са съгласни и сделката е осъществена доброволно с приети от страните условия, което може да бъде изведено от заключението на експертизата на вещите лица М.П., Т. Ш.и П. Ч. от 11.05.2015г., съдържаща се в том 8, л. 82-93 ДП, в частта, с която положително е рецензирана оценката на „ЕВН България Електроразпределение“ АД изготвена от „И.С.С“ ООД в нейната обща икономическа част.

Предвид изложеното следва да се приеме, че доколкото не е налице вредоносен резултат, не е налице съществен елемент от обективната страна на престъпния състав по чл.217, ал.2 от НК.

 

Изложеното по-горе досежно обективната несъставомерност на деянието на подсъдимите лица обуславя изводите на инстанциите по същество и касателно субективната им несъставомерност.

Така, обстоятелството, че възнаграждението на инвестиционния посредник е било определено в размер на 0.1% от общия размер на цената на предложените акции, категорично и изначално изключва всеки възможен извод, че подс. Р. е действал с умисъл да занижи цената на брой акция от предлаганата емисия, тъй като това би означавало да намали размера на следващото се възнаграждение на представляваното от него дружество. Към 23.11.2011 г. и датата на представяне на доклада – анализ в АПСК, дружеството „Б.“ ЕАД не е било ангажирано, а дори не е било и в преговорен процес с „ЕВН“ – АГ – Австрия, поради което и не е могло да очаква да получи възнаграждение от друг търговскоправен субект, извън АПСК, във връзка с търговията на акциите от миноритарния пакет от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД.

 

Не се установява подс. Е. или В. да са целели умишлено да бъде занижена цената на акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, респективно да бъде причинена вреда на държавата или на АПСК.

Действително, Прокуратурата основателно сочи, че подс. В. е осъществил фактически действия, подпомагайки екипа от оценители на „И.С.“ ЕООД, за изготвяне сегмент анализа на стойността на цената на акция от миноритарния пакет на акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, включващ бета-коефициента, въпреки липсата на оценителска правоспособност. По делото безпротиворечиво се установява, че подс. Е. се познавал с подс. В., който в периода м. 07.2005г. – м. 03.2006г., бил служител на „Б.“АД и имал магистърска степен в УНСС, специалност „Стопанско управление“. Към този момент подс. В. бил служител на „А.А.М.“ ЕАД и според подс. Е. притежавал познания, с които да го представлява и му възложил да комуникира с дружеството „И.С.С.“ ЕООД при изпълнение на договора. Доколкото подс. В. не бил вписан в регистъра към Камарата на независимите оценители като независим оценител и не притежавал оценителска правоспособност, той нямал формалната правоспособност за да му бъде възлагано извършването на оценителска дейност на стойността на финансови активи. 

При контактите с екипа на „И.С.“ ЕООД, му било възложено именно да него да изготви сегмента с бета-коефициента в анализа на стойността на цената на акция от миноритарния пакет на акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, което не е довело да накърняване на законните интереси на доверителя на „Б.“АД, а именно на АПСК. Включването на подс. В. в екипа не е довело до завишаване на стойността на услугата, предлагана от „Б.“ ЕАД, доколкото същата е била фиксирана в договора за инвестиционно посредничество – последният сключен преди подс. В. да бъде включен в екипа на „И.С.С.“ ЕООД.

Не може да бъде направен аргументиран извод и в насока, че в случай, че подс. В. не е бил включен в екипа на „И.С.“ ЕООД или в случай, че друго лице беше включено на негово място, това би довело до аргументиране на различна от предложената цена на акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД. Всеки подобен извод в тази насока би почивал на недопустими предположения.

Не на противен извод сочи и обстоятелството, че изготвеното предложение от подс. В. за сегмент, касаещ бета-коефициента в анализа на стойността на цената на акция от миноритарния пакет на акциите на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, бил приет безкритично от св. Г. и Б., в каквато насока разсъждава представителя на СП, изготвил протеста. В тази насока следва да се посочи, че подс. В. е предложил процесния сегмент, а лицензираните оценители св. Г. и Б., а те са го приели и не са се усъмнили в компетентността на изпълнение на възложената му задача. Не се установява св. В. да е действал недобросъвестно при определяне на бета коефициента. Напротив – същият е действал максимално добросъвестно, като е почерпил информация от публичен източник – сайта на проф. Д., информацията за който се базирала на американския енергиен пазар. Информацията, ползвана от подс. В. е била публично известна и публично достъпна и за св. Г. и Б. като те са имали задължението и правоспособността да я приемат или отхвърлят, но след като се запознали с нея, не са имали основание за съмнение в достоверността на получената информация и са я приели и включили при изготвяне на анализа.

Противен извод не следва и от обстоятелството, че преди предаването на доклада – анализ на стойността на 23.11.2011 г. на подс. Е., в качеството му на представител на „Б.К.“ ЕООД, св. Г. и Б. предварително съгласували съдържанието му с подсъдимите В. и Е.. В конкретния случай се касае за обичайна практика за получаване на одобрение на изготвения продукт – доклад – анализ, от възложителя по договора. Не се установява подс. Е. или В. да са упражнили  въздействие върху св. Г. или върху св. Б. в насока занижаване на стойността на един брой акции от капитала на електроразпределителното дружество, нито в насока внасяне на определено съдържание в анализа, което да е било извън волята на св. Г. или Б., които са имали лиценз за оценителска дейност.

За пълнота, настоящия състав отбелязва, че по отношение на обвинението за осъществен състав на престъпление от подс.Р. по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, за действия извършени в периода от 25.07.2011 г. до 27.12.2011 г., всяко едно от тях не съдържа признаците на престъпление от категорията на продължаваните.  Всяко едно от действията на подс. Р. е осъществено на конкретна дата – на 25.07.2011 г. същият е превъзложил на „Б.К.“ ЕООД да изготви доклад за анализ за определяне на стойността на предложените за продажба 51 612 бр. акции, представляващи 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД ; на 23.11.2011 г. е депозирал изготвения доклад пред АПСК. Не са налице и обвинителни твърдения, че подс.Р. е извършил правно укорими действия за периода от 27.07.2011 г. до 22.11.2011 г. и в периода от 22.11.2011 г. до 27.12.2011 г., като датата 27.12.2011 г. вероятно е посочена в обвиненията срещу него, заради твърдения за дата на настъпили вредоносните последици. Доколкото и в обвинението не се твърди, за осъществени конкретни действия на подсъдимия Р. в този период, то основателно е бил изцяло оправдан по обвинението за целия инкриминиран период.

 

2. По пункт втори от обвинението се твърди, че за времето от 01.12.2011 г. до 06.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № ….. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), подс. Р. съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като на 01.12.2011 г. чрез пълномощниците си Л.И.Е. и Р.Д.Д. (съгласно пълномощно от 28.10.2011 г.) подал до Комисията за финансов надзор заявление (вх. № РГ-05-1550-1/01.12.2011 г.) по чл. 78, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, за потвърждаване на подписания от него Проспект за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и за допускане до търговия на „Българска фондова борса – София“ АД, в който проспект отразил, че: „…доколкото е известно на Предложителя и на Лицето, което иска допускане на предлаганите акции до търговия на регулиран пазар, мажоритарният акционер в лицето на „ЕВН“ АГ – Австрия, не е декларирал или заявил по какъвто и да било начин намерения за продажба или покупка на акции след допускането им за търговия…“ (т. 16.2. „Обща информация“, „Намерения на Мажоритарния Акционер и другите значителни акционери“).

Сочи се, че по този начин подсъдимият е създал невярна представа у потенциалните инвеститори (институционални и индивидуални), че стратегическият инвеститор „ЕВН“ АГ – Австрия не е изразил интерес към предложения пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД.

 

Събраните доказателства по делото не сочат към осъществен състав на престъпление по чл.217, ал.2 от НК от подсъдимия Р. и това е така по следните съображения.

Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства е, че заявлението по чл. 78, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Проспекта за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, били депозирани в КФН на 01.12.2011г.

Няколко дни по-късно – на 07.12.2011 г., св. Щ. Ш. (S. S.) - член на управителния съвет на дружеството EVN AG - акционерно дружество, с възложени задължения към сектори – човешки ресурси, счетоводство, финанси, комуникация и отговорник за подразделенията на дружеството в югоизточна Европа и Р.Австрия, анализирал пазара и възможността за изкупуване на всички акции от капитала на дружеството в Р.България, като на 07.12.2011 г. представил доклад и искане до управителния съвет на дружеството за покупка на борсата на миноритарните пакети от 33% на „ЕВН България Електроразпределение“ АД и „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, както и отпускането на необходимите средства за финансиране придобиването на акциите на аукциона на БФБ в края на 2011 г.

Едва на 14.12.2011г. на  поредно заседание № 294 на Надзорния съвет на EVN AG, св. Щ. Ш. получил одобрение от управителния съвет за инвестиционни намерения. Въз основа на информацията в паметната записка към доклада, измежду 7 (седем) различни лицензирани инвестиционни посредника, управителния съвет на ЕВН – АГ избрал за преговори и сключване на договор инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД“. Изборът бил направен въз основа на данните за наличие на най-висок общ оборот, най-висок брой извършени „търговии“, най-висок оборот на вторични публични предлагания спрямо останалите борсови посредници.

От началото на месец декември 2011 г. между ръководителя на финансовия отдел на „EVN AG“ - Австрия Г. Р. (Mag. G. R.) и подсъдимия Р.Р. била провеждана електронна комуникация, по ел.поща *** (изпращане на обща презентация на „Б.“АД; референции от FSC и Е. Г. Б. АГ, писмо, потвърждаващо липса на конфликт на интереси и сключения договор за инвестиционно посредничество с „АПСК“.)

На 08.12.2011 г. Г. Р. изпратил ел. писмо до подс. Р., с което го уведомил, че като упълномощен представител на „EVN AG“ – Австрия иска да ангажира дружеството което представлява в предстоящата продажба на миноритарните пакети на ЕРП, като преди това иска уверение от „Б.“АД, доколкото му е известно, че представлява АПСК, че това обстоятелство не се приема от законите в Р.България и условията на договора, като наличие на конфликт на интереси. 

На 09.12.2011 г. подс. Р. отговорил с електронно съобщение до „EVN AG“ - Австрия, като уверил, че има кореспонденция с АПСК за това, че няма конфликт на интереси, който да ограничава възможността да представлява „EVN AG“ – Австрия, при покупка на акции на БФБ. Приложил към съобщението, освен писмото – отговор от АПСК и други документи, като обща презентация на дружеството „Б. ЕАД“ референции от „ЕРСТЕ ГРУП“ от 05.12.2011г.  и предишния председател на Комисията за финансов надзор А. А. от 02.12.2012 г.

Заедно с посочените документи, с гореописаната кореспонденция изпратил и  стандартен проект за договор за инвестиционно посредничество, като уверил „EVN AG“-Австрия, че допълнително ще изпрати финансовото предложение за брокерските услуги, които ЕВН АГ ще дължи на „Б.“ за извършената им услуга.  

В предложението за финансовите условия, подс. Р. предложил на EVN AG“ – Австрия, заплащането да се извърши при две финансово определящи компоненти: А-Плоска брокерска такса от 190 000 евро, платими, независимо от обема и размера на придобитите акции в предстоящия аукцион и Б – Лимитирана променлива брокерска такса, от 0.75% от размера на сделката на придобитите акции, лимитирана на максимум 299 000 евро, като клиента следвало да възстанови и всички заплатени от посредника такси и комисиони платими на основата на закона на БФБ.

В резултат на проведената комуникация, на 14.12.2011 г. бил сключен договор за извършване на посреднически услуги № 30066/14.12.2011г. със страни „ЕВН АГ“ (EVN AG) - акционерно дружество /ATV/4704505/, c адрес на управление: EVN Platz, 2344 M. E.., Austria, представлявано от Щ. Ш. (Mag. S. S.) и П. Л. (Dipl. Ing. Dr. P.r L.), като клиент, а от друга  „Б.“ ЕАД /ЕИК 115152520/,(инвестиционен посредник) представляван от подсъдимия Р.Р., с предмет - сключване на сделки с финансови инструменти за сметка на клиента съгласно подадени от клиента нареждания.

Действително, Прокуратурата вярно сочи, че между подс. Р., в качеството му на представляващ инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, и св. Щ. Ш., представляващ „ЕВН АГ“ – Австрия, е била налице комуникация, предшествала сключването на договора за извършване на посреднически услуги № *** (наречена от представителя на държавното обвинение „преддоговорни отношения“). Тази комуникация, обаче, е започнала на 08.12.2011 г., т.е. отново след датата на представяне на Проспекта за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в АПСК.

Оттук и изводът, че към датата 01.12.2011 г., на която е депозирано заявлението по чл. 78, ал. 1 от чл. 78, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Проспекта за предлагане за продажба на 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, подс. Р. не е могъл да бъде информиран, дали собственикът на мажоритарния пакет от акции на дружеството има намерение да участва в търга за закупуване на акции от миноритарния пакет, за да може да отрази подобна информация в представения от него Проспект.

Твърденията, залегнали в Проспекта, че „…доколкото е известно на Предложителя и на Лицето, което иска допускане на предлаганите акции до търговия на регулиран пазар, мажоритарният акционер в лицето на „ЕВН“ АГ – Австрия, не е декларирал или заявил по какъвто и да било начин намерения за продажба или покупка на акции след допускането им за търговия…“, следователно, не са с невярно съдържание.

 

Отделно от това, с изнасяне на посочените твърдения в Проспекта, подсъдимият не е накърнил имуществените интереси на представлявания. Напротив – в случай, че подс. Р. беше направил допускане – макар и да не е имал сигурна информация към този момент – че мажоритарният акционер в лицето на „ЕВН“ АГ – Австрия би имал намерения за покупка на акции след допускането им за търговия, то това твърдение ще представлява форма на предварителна манипулация пазара. Съдът прие, че предварителното обявяване на евентуални намерения на мажоритарния собственик „ЕВН“ АГ – Австрия, без действително да са взети такива, съдържа на самостоятелно основание действия за манипулация на пазара. Наличието на риск, тези намерения в последствие не се реализират, би породило недоверие у неограничен кръг инвеститори към борсовия пазар у нас, с което ще се засегнат дългосрочно интересите на доверителя АПСК, ще нанесе репутационни вреди върху развитието на борсовата търговия, с отрицателни последици за интересите на АПСК и държавата.

На последно място, такова обявяване на незаявени намерения на друг търговско правен субект, според заключението на икономическата експертиза на в.л. М. т.11, л. 3 – 143 от досъдебното производство би имало възможен негативен ефект за АПСК, доколкото това рязко би намалило инвеститорския интерес към търгуваната емисия акции, поради което би довело до отлив от инвеститори и постигане на по-ниска продажна цена на акция от реално достигнатата.

Не е налице, следователно, извършването на действие, което е против имуществените права и законни интереси на представляваното лице – АПСК, което да е обективно съставомерно по чл. 217, ал. 2 от НК.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 217, ал. 2 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Р. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

3. По пункт трети от вменената във вина продължавана престъпна дейност се твърди, че на 14.12.2011 г. в гр. София, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.” ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол по силата на Договор № ….. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като при условията на явен конфликт на интереси, подписал договор за извършване на посреднически услуги № *** между „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник) и „ЕВН“ АГ – Австрия (доверител), с предмет инвестиционно посредничество при закупуване на същия пакет от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, предложени за продажба от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, представлявайки в една и съща сделка и продавача – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, и купувача – „ЕВН“ АГ –Австрия, без изричното знание и съгласие на първия по време свой доверител и продавач – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, в нарушение на императивни разпоредби на закона и подзаконов нормативен акт.

Твърди се, че с това подс. Р. не е защитил по най-добрия начин интереса на държавата, тъй като от една страна бил длъжен да защити по най-добрия начин интереса на възложителя – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, заради посредничеството си към нея, като постигне по-висока продажна цена на търгувания пакет акции, а от друга страна сам се поставил в ситуация на интерес покупната цена на предложения пакет акции да е по-ниска, заради посредничеството към „ЕВН“ АГ – Австрия.

Въззивната инстанция намира деянието на подс. Р. за несъставомерно по вменения му престъпен състав, като в тази насока е необходимо да бъде посочено следното.

Действително, към 14.12.2011 г. били действащи вменените като нарушени от подс. Р. разпоредби на чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ред., ДВ бр. 77/04.10.2011 г.). Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от закона вменява в задължение на инвестиционния посредник да „изпълнява нареждането на клиента в най-добър интерес на клиента“, а тази на чл. 29, ал. 1 и 2 – „При извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3 инвестиционният посредник предприема всички необходими действия за установяване на потенциалните конфликти на интереси между: 1. инвестиционния посредник, включително лицата по чл. 11, ал. 2 и 5, всички други лица, които работят по договор за него, и свързаните с него чрез контрол лица, от една страна, и клиентите му, от друга страна; 2. отделните му клиенти. Ако въпреки прилагането на правилата по чл. 24, ал. 2 продължава да съществува риск за интересите на клиента, инвестиционният посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не го е информирал за общото естество и/или източници на потенциалните конфликти на интереси“.

Относима към дейността на инвестиционния посредник е и разпоредбата на чл. 43 от Наредба № 38/25.07.2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници – „В случаите на чл. 29, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционният посредник преди извършването на дейност за сметка на клиент, във връзка с която е налице конфликт на интереси, предоставя на клиента на траен носител информация относно конфликта на интереси, която е достатъчна в съответствие с характеристиките на клиента същият да вземе информирано решение относно инвестиционната или допълнителната услуга, във връзка с която възниква конфликт на интереси“.

 

В конкретния по делото случай, обаче, не е установен конфликт на интереси по отношение на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, респективно за същия не е възникнало задължението да не извършва инвестиционни услуги и дейности по отношение на клиента „ЕВН“ АГ – Австрия, за да защити интереса на АПСК.

Законът за пазарите на финансови инструменти и Наредба № 38 за изискванията към дейността на инвестиционните посредници не забраняват на инвестиционния посредник да представлява едновременно и купувача и продавача по една сделка. Не съществува законова разпоредба, която да забранява на акционерите в едно дружество да изкупуват на фондовата борса акции на същото дружество, предлагани от друг акционер. Да се приеме, че в този случай е налице конфликт на интереси, противоречи на целта на публичното предлагане на акции на фондовата борса (в този смисъл вж. Решение № 5990/13.10.2014 г. на АССГ, ХІ-ти касационен състав).

При това правилно в тази връзка решаващият първоинстанционен съд се е позовал на изричната клауза на чл. 14, изр. 2 от договор № РД-…… г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции (за чужда сметка), сключен между АПСК, в качеството му на доверител и „Б.“ ЕАД, в качеството му на довереник, съгласно която „Не се изисква съгласие на доверителя, когато инвестиционният посредник изпълнява нареждане за сметката на клиент съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗПФИ.“. Тази разпоредба не е била в противоречие със закона.

Действително, по делото не се установява подобна клауза да е била включена в договорите за инвестиционно посредничество между АПСК и другите две дружества – инвестиционни посредници – „П. ф. б. к.“ ЕАД и „Ц. к. б.“ ЕАД, осъществяващи инвестиционно посредничество при продажба на миноритарния пакет акции, собственост на държавата в „Е.ОН България Продажби“ АД, „ЕОН България мрежи“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД (срв. договори, приложени в т. 14 л. 57 – 89 от досъдебното производство), но това е въпрос на преценка на страните по договора относно клаузите във взаимен интерес и пределите на действие на договорната свобода по чл. 9 от ЗЗД, поради което за включването и по договора, не може да бъде укорявана нито една от страните.

При това, като е представлявало АПСК – по силата на договора за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции от 19.07.2011 г., и „ЕВН“ АГ – Австрия – по силата на договор за извършване на посреднически услуги от 14.12.2011 г., дружеството „Б.“ ЕАД не е допуснало нарушение на клаузите на договора с АПСК.

В допълнение към доводите на първата инстанция, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи и следното.

Първо, видно от предмета на договора, сключен между АПСК и „Б.“ ЕАД, инвестиционният посредник е имал задължение да регистрира на „Приватизационен пазар“ на „БФБ“ АД емисията акции на „ЕВН България Електроразпределение“ АД (чл. 3 от договора) и да предложи на „БФБ“ АД акциите при първоначална продажна цена, определена от доверителя в нареждане на инвестиционния посредник. С предлагането на акциите от съответната емисия на фондовата борса, предметът на договора между страните е бил изчерпан. Едва след като „Б.“ ЕАД е реализирал в пълнота задълженията си по договора с АПСК, е започнало изпълнението на договора му с „ЕВН“ АГ – Австрия. Не е налице едновременно осъществяване на действия по изпълнение задълженията на инвестиционния посредник по двата договора, което изключва теоретичната възможност „Б.“ ЕАД да е действал против интересите на който и да е от доверителите по договорите.

Второ, в изпълнение на договора си с АПСК, „Б.“ ЕАД е следвало да предложи на „БФБ“ АД за продажба на акциите при минимална и първоначална продажна цена, определена от доверителя в нареждане на инвестиционния посредник. Първоначалната продажна цена на акцията е била определена не от „Б.“ ЕАД, а от доверителя АПСК, поради което и не е било възможно инвестиционния посредник, дори да се приеме, че е действал в условията на конфликтна интереси, да постигне по-ниска цена на брой акция за другия си съконтрахент.

На трето място, не може да се приеме, че действайки от името и за сметка на АПСК и „ЕВН АГ“ – Австрия, инвестиционният посредник е постигнал по-ниска цена на брой акция от търгуваната емисия. В тази връзка е необходимо да се посочи, от една страна, че инвестиционният посредник не е могъл да предвиди стойността на акция, която би се достигнала в резултат на прилагане на метода Смесен закрит аукцион, дори и да е действал в конфликт на интереси, а от друга – че в случай, че дружеството – собственик на мажоритарния пакет от акции не е участвало в аукциона, среднопретеглената цена на брой акция от търгуваната емисия би била по-ниска от реално достигнатата, което е видно от посоченото на л.75 т.11 на икономическата експертиза на в.л. А. А. М. (л.73 от експертизата от 26.01.2016г. (т.11 л.3-134), приета  в о.с.з. на 28.02.2020г.), че ако EVN АG не са участвали, достигната средна продажната цена на проведения аукцион е щяла да бъде 1414.31лв. акция.

Не е налице, следователно, извършването на действие, което е против имуществените права и законни интереси на представляваното лице – АПСК, което да е обективно съставомерно по чл. 217, ал. 2 от НК.

Неправилен е изводът на представителя на държавното обвинение, че подс. Р., действайки като представляващ „Б.“ ЕАД – страна по договори и с АПСК, и с „ЕВН АГ“ – Австрия, не е защитил по най-добрия начин интереса на държавата, тъй като сам се поставил в ситуация на интерес покупната цена на предложения пакет акции да е по-ниска, заради посредничеството към „ЕВН“ АГ – Австрия. Това е така и поради финансовите условия и по двата договора, където покупната цена е включена като положителен финансов компонент, относим към размера на възнаграждението предвидено за „Б.“ ЕАД в договорите.

Същевременно по делото вече бяха изложени обстойни съображения, че покупната цена на акция не е била в зависимост нито от поведението на АПСК, нито от това на „Б.“ ЕАД, а само от инвестиционния интерес и от поведението на участниците в търга и в тази насока.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 217, ал. 2 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Р. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

Видно от събраните по делото доказателствени средства, подс. Р., действайки като управляващ и представляващ „Б.“ ЕАД, е направил всичко възможно, за да изпълни добросъвестно задълженията си по договорите в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗПФИ (отм.). Извод тази насока се прави и от обстоятелството, че с писмо изх.№ *** дружеството „Б.“ ЕАД, чрез подсъдимият Р., отправило запитване до АПСК, входирано с №***, за становище по допълнително включената клауза в чл.14 т.1 от Договор за ИП №***, предвидена в нормата на чл. 5 ал. 2 т. 2 от ЗПФИ. В Писмо – отговор изх. № ***, АПСК уведомило „Б.“ ЕАД, че има правата и задълженията посочени в Глава ІV на сключения договор. Това обстоятелство се явява в подкрепа на извода, за липсата на умисъл за ощетяване интересите на АПСК от страна на подс. Р..

Не на противен смисъл сочат и обстоятелствата, свързани с издаване на две референции от КФН от 02.12.2011 г. и от 05.12.2011 г. по искане на подс. Р., със съдействието на председателя на КФН А., за удостоверяване на професионалния опит и история на „Б.“ ЕАД, необходими за участието му в аукциона; изпращане по ел. поща *** на издадените референции от КФН от подс. Р. на електронния адрес на св. Р., както и подготвяне от подс. Р. на положителния отговор от името на АПСК на отправеното искане, изпратен чрез подс. Е. по електронна поща на директора на Дирекция Правна в АПСК – св. П. А., на 05.12.2011 г. в 13,55 ч. Тези действия по никакъв начин не са повлияли на размера на достигната пазарна цена на аукциона.

 

4. По пункт четвърти от продължавана престъпна дейност, Р. се обвинява в това, че на 21.12.2011 г. в гр. София, при първия проведен смесен закрит аукцион за продажба на държавния миноритарен дял (33 %) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, в качеството си на изпълнителен директор на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД и представител и пълномощник на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, по силата на нареждане за регистриране и продажба на приватизационен пазар на „Българска фондова борса – София“ АД на емисията от 51 612 бр. акции, представляващи държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, неразделна част от Договор № ….. г. за инвестиционно посредничество при публично предлагане на акции между Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (доверител) и „Б.“ ЕАД (инвестиционен посредник), в нарушение на Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ред. обн. ДВ 52/29.06.2007г.):

- чл. 11 – „Забранява се манипулирането на пазара на финансови инструменти.“,

- чл. 27, ал. 1 – „Инвестиционните посредници със седалище в Република България … въз основа на преценката си за всеки конкретен случай незабавно уведомяват Комисията за сделки с финансови инструменти, за които имат основателно съмнение, че съставляват манипулиране на пазара на финансови инструменти, като вземат предвид и признаците за манипулиране на пазара на финансови инструменти“ и

- чл. 44, ал. 3 – „Инвестиционният посредник по ал. 1 приема, оповестява и спазва правила, които по обективен и недискриминационен начин уреждат: … 2. условията, при които може да откаже установяването или да прекрати отношения с клиенти по т. 1“,

съзнателно действал против законните интереси на представлявания – Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, като след регистрацията за продажба на приватизационен пазар, за времето на провеждания закрит смесен аукцион въвел специфичен модел от 34 бр. лимитирани поръчки за покупка на целия предложен пакет от акции от името и за сметка на „ЕВН“ АГ – Австрия, със структура, целяща да се придобият възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишава значително минимално обявената, вместо да откаже подадените му за въвеждане по този начин от пълномощника на „ЕВН“ АГ – Австрия – Г. Р. поръчки и незабавно да уведоми Комисията за финансов надзор (като регулатор) и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол (като доверител), за наличие на пазарна манипулация, в резултат на което чрез инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, „ЕВН“ АГ – Австрия са закупили 48 100 бр. акции на обща стойност 78 654 365,40 лв. (седемдесет и осем милиона шестстотин петдесет и четири хиляди и триста шестдесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляващи 98,62 % от всички предложени акции на проведения на 21.12.2011 г. на фондовата борса закрит смесен аукцион (51 612 бр. акции или 33%) от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, при средно претеглена цена за една акция 1 635,22 лв. (хиляда шестстотин тридесет и пет лева и двадесет и две стотинки) и по този начин „ЕВН“ АГ – Австрия придобили възможно най-голямо количество акции на цена, която не превишавала значително минимално обявената, с което не защитил по най-добрия начин интереса на държавата да постигне максимално висока продажна цена на търгувания пакет акции.

Настоящата инстанция, също както и решаващия първоинстанционен съд намира, че по делото не е доказано подс. Р. да е участвал в манипулация на пазара на акции от търгуваната емисия.

 

Видно от събраните по делото доказателствени източници, на 21.12.2011 г. на Българската фондова борса бил проведен първият смесен закрит аукцион по продажбата на държавния дял от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, като Г. Р. подал в ИП „Б.“ ЕАД от името и за сметка на „EVN AG“-Австрия 34 броя нареждания за покупка на общо 51 612бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД, което представлявало целия предложен за приватизация държавен дял. В резултат на това, на тази дата са били продадени 51 022 бр. акции от дружеството, от всички предложени 51 612 броя (или 98,86 % от предложеното количество акции, представляващи 33 % държавен дял от капитала на същото дружество). Средната цена за тях, постигната на този ден от аукциона, била 1 632,56 лв. Основен купувач бил мажоритарният собственик на „ЕВН България Електроразпределение” АД, в лицето на EVN AG - Република Австрия, който увеличил дяла си с 30,75 %, представляващи 48 100 бр. акции, достигащи общ мажоритарен дял от 97,75 %.

След първия ден от аукциона за продажба останали 590 бр. акции, представляващи 1,14 % от предложеното количество.

Придобиването на 51 022 бр. акции от дружеството, било осъществено посредством подадени 34 бр. лимитирани нареждания за покупка на целия предлаган за продажба обем от 51 612 бр. акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД. Лимитираните нареждания за покупката на акциите били подадени от физическото лице Г. Р. (Mag. G. R.), в качеството му на пълномощник на EVN AG - Република Австрия, до инвестиционен посредник „Б.с” ЕАД. Така подадените лимитирани нареждания били заведени при инвестиционния посредник „Б.” ЕАД с номера от №105084 до № 105117 от свидетеля М..

Първите 14 поръчки от №105084 до №105097 били за покупката на 11 762 бр. акции, което представлявало 22,79 % от обема на подадените поръчки от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Първата подадена поръчка, била заведена под №105084 в дневника на „Б.” ЕАД за покупка на 212 бр. акции при лимитирана цена от 1 504,28 лв. за акция, като при всяка следваща поръчка цената се е увеличавала спрямо предходната. По този начин цената на последната поръчка за 20 бр. акции, заведена под № 105117 в дневника на „Б.” ЕАД, достигнала до 2 000,00 лв. за акция.

Цената на първите 14 поръчки се повишавала със 7,15 лв. или 7,16 лв., и по този начин нараствала от 1 504,28 лв. за акция (1-во нареждане с №***) до 1 597,27 лв. за акция (14-то нареждане с №***), което представлявало увеличение при всяко нареждане спрямо предходното с между 0,45 % - 0,48 %.

Следващите 8 бр. поръчки от 15-та до 22-ра, заведени с поредни номера от № *** до № *** в дневника на „Б.” ЕАД, били подадени в общ обем от 28 000 бр. акции, което представлявало 54,25 % от обема на подадените нареждания от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Цената на тези поръчки се повишавала с между 8,03 лв. - 8,27 лв., като нараствала от 1605,30 лв. (15-то нареждане с №***) до 1662,46 лв. за акция (22-ро нареждане с №***), при което е реализирано увеличение на цената на всяко нареждане спрямо предходното с 0,50 %.

Поръчка 23, заведена под № *** в дневника на „Б.” ЕАД, била за покупката на 2 500 бр. акции на цена от 1 679,08 лв. за акция, което представлява превишение с 16,62 лв., или с 1,00 % спрямо цената по предходната 22-ра поръчка с № ***.

Следващите 10 бр. поръчки от 23 до 33, заведени с поредни номера от № *** до № *** в дневника на „Б.” ЕАД, били подадени с общ обем от 11 830 бр. акции, което представлявало 22,92 % от обема на подадените нареждания от Г. Р. от името и за сметка на EVN AG - Република Австрия. Цената на тези поръчки се увеличавала с по 0,01 лв. за всяко следващо нареждане, като достигнала от 1679,08 лв. за акция (23-то нареждане с; №***) до 1679,18 лв. за акция (33-ро нареждане с №***).

При последната 34-та поръчка, заведена с № *** в дневника на „Б.” ЕАД, цената достигнала 2 000,00 лв. за акция, като се повишила с 302,82 лв. или с 19,11 % спрямо цената по предходната поръчка.

Целта и стратегията на подадените на 21.12.2011 г. нареждания от Г. Р. в качеството му на пълномощник на ЕВН АГ - Република Австрия, видно от гореописаната структура на подадените поръчки е била да се закупят максимален обем закупени акции от предложения за приватизация пакет.

На 22.12.2011 г. бил проведен вторият смесен закрит аукцион за продажба на останалото количество акции от капитала на „ЕВН България Електроразпределение” АД, като били продадени 531 от оставащите 590 бр. акции, останали непродадени от предложения общ пакет. Основен купувач отново бил мажоритарният собственик на „ЕВН България Електроразпределение” АД, в лицето на EVN AG - Република Австрия. Лимитираните нареждания за покупка на акциите отново били подадени от физическото лице Г. Р. (Mag. G. R.), в качеството му на пълномощник на EVN AG - Република Австрия, до инвестиционен посредник „Б.” ЕАД и били заведени при инвестиционния посредник с номера от № *** до № *** (общо за 590 бр. акции). Били изпълнени поръчки с номера: № *** (за 60 бр. акции на стойност 1707,18 лв. всяка акция); № *** (за 75 бр. акции на стойност 1710,45 лв. всяка акция); № *** (за 100 бр. акции на стойност 1713,72 лв. всяка акция); № *** (за 100 бр. акции на стойност 1716,99 лв. всяка акция); № *** (за 75 бр. акции на стойност 1725,16 лв. всяка акция); № *** (за 60 бр. акции на стойност 1733,34 лв. всяка акция); № *** (за 40 бр. акции на стойност 1741,52 лв. всяка акция); № *** (за 20 бр. акции на стойност 1749,69 лв. всяка акция).

В края на аукциона на 22.12.2011 г. поръчки с номера *** и *** останали неизпълнени.

На 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. били проведени и още два смесени закрити аукциона, на които били продадени последните 59 броя акции от капитала на дружеството, при които не са били сключени сделки, по нареждания отправени до инвестиционния посредник „Б.” ЕАД, от Г. Р. в качеството му на пълномощник на ЕВН АГ – Австрия.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи.

Първо, нарежданията за покупка на акции са били подавани от св. Г. Р. в качеството му на пълномощник на ЕВН АГ – Австрия, и изпълнявани от св.М., която ги въвеждала в деловодната система на дружеството инвестиционен посредник. Не се установява подс. Р. лично да е въвеждал поръчките за закупуване на акции, нито да е давал указания по какъв ред и на каква стойност да бъдат въвеждани поръчките.

Второ, по делото не се установява да е налице пазарна манипулация. Не се установяват нередовности в дадените поръчки, които да са съставлявали основание за инвестиционния посредник да откаже да изпълни поръчката. В тази насока е и влязло в сила Решение № 5990/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3944/2014 г. по описа на АССГ, ХІ-ти касационен състав, ( л.1155-1156 част 3 на СП) както и Решение №4280/25.06.2014г. на I касационен състав при АССГ, с което е потвърдено Решение по н.а.х.д. №5347/2013г. на СРС 110 състав. (л.1157-л.1163 част 3 СП)

Трето, в случай, че инвестиционния посредник беше отказал изпълнение на поръчката, акциите от търгуваната емисия биха били закупени на по-ниска цена от реално достигнатата, видно от коментирания по – горе извод на икономическата експертиза на в.л.М.. Не може, следователно, да бъде споделен изводът на представителя на държавното обвинение, че подс. Р. не е защитил по най-добрия начин интереса на държавата, тъй като сам се поставил в ситуация на интерес покупната цена на предложения пакет акции да е по-ниска, заради посредничеството към „ЕВН“ АГ – Австрия. Покупната цена на акция не е била в зависимост нито от поведението на АПСК, нито от това на „Б.“ ЕАД, а само от инвестиционния интерес и от поведението на участниците в търга и в тази насока вече бяха изложени обстойни съображения. Подсъдимият не е допуснал нарушение на закона и поведението му не стои в причинно – следствена връзка, с обвинителните твърдения за настъпила за държавата вреда.

Не е налице, следователно, извършването на действие, което е против имуществените права и законни интереси на представляваното лице – АПСК, което да е обективно съставомерно по чл. 217, ал. 2 от НК.

 

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Р. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 217, ал. 2 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Р. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

 

Ето защо и като е оправдал под. Р., Е. и В. по обвинението за осъществен състав на престъпление по визирания престъпен състав, СНС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

 

§ 3. По отношение на отговорността на подс. Т.

 

В настоящото производство наказателната отговорност на подс. Т.Д.Т. е ангажирана за това, че за времето 08.12.2011 г. – 27.12.2011 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение – министър на енергетиката, икономиката и туризма на Република България, назначен с Решение от 27.07.2009 г. на Народното събрание за избор на Министерски съвет на Република България и в качеството си на упражняващ правата на държавата, като акционер в капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съобразно отрасловата си компетентност и като принципал на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, не положил достатъчно грижи за ръководенето и управлението на повереното му имущество, въпреки задълженията му, вменени в:

1. Устройствен правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм., ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., в сила от 01.03.2011 г.) – чл. 3 ал. 1 – „Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, наричан по-нататък „министъра“, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“; чл. 5 ал. 1 – „Въз основа на Конституцията и в изпълнение на законите министърът самостоятелно или съвместно с други органи на властта и/или обществени организации: т. 1 –  „ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“; т. 20 – „контролира изпълнението на двустранни международни договори, както и други договори в областите на своята дейност“; ал. 5 – „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди“.

2. Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. изм., ДВ, бр. 68/02.09.2011 г.) – чл. 12 – „Едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие: … т. 15. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава“, при осъществяване на държавната политика в областта на енергетиката, а именно – постигане на печеливша продажба на остатъчния миноритарен държавен дял от капитала на електроразпределителното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ АД, съгласно т. 5.3 от Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества (приета с Решение № 426/11.06.2003 г. на Министерски съвет и одобрена с Решение от 29.07.2003 г. на Народното събрание), като с Протоколно решение № РД-21-202/08.12.2011 г. дал разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни финансови активи на дружеството – продажбата на притежавания от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД миноритарен държавен дял от 33 % от капитала  на „ЕВН България Електроразпределение“ АД да се извърши от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, без да координира и контролира изпълнението на държавната политика и държавния интерес в енергийния сектор за постигане на печеливша продажба, без да отчете условията, при които е следвало да се извърши продажбата, съгласно т.5.3 от Стратегията за приватизация на електроразпределителните дружества (приета с Решение № 426/11.06.2003 г. на Министерски съвет и одобрена с Решение от 29.07.2003 г. на Народното събрание) – „Въпроси, свързани с бъдеща продажба на остатъчния държавен дял: (1) да продължи да упражнява приемлива степен на защита на държавните интереси през преходния период на реформиране на електроенергийния сектор… (2) да запази възможността за бъдеща печеливша продажба на своя остатъчен дял след повишаване на показателите на ЕРД (електроразпределителните дружества) и увеличаване на тяхната стойност като резултат от привличането на стратегически инвеститор“ и от това са последвали значителни щети за държавата в размер на 31 639 704 лева (тридесет и един милиона шестстотин тридесет и девет хиляди седемстотин и четири), представляващи разликата в цената при продажбата на мажоритарния държавен дял от 67 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД при средна цена на акция 2 295,67 лв. (две хиляди двеста деветдесет и пет лева и 67 стотинки), съгласно чл. 2.2. от Договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-689/29.10.2004 г. между Република България чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и „ЕВН“ АГ – Австрия, и средно претеглената цена при извършените на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. приватизационни продажби чрез метода на публично предлагане на държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1 682,64 лв./бр. (хиляда шестстотин осемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) на акция, получена вследствие на несъобразената с т. 5.3 от Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества първоначална и минимална цена за целите на приватизация чрез метода на публично предлагане на държавния дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД от 1 373,92 лв./бр. акция, като деянието е умишлено, не съдържа признаците на по-тежко престъпление, случаят е особено тежък и последвалата щета е в особено големи размери – престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

 

1. Общи бележки

 

Систематичното място на наказателноправната норма на чл. 219 от НК е в Глава шеста от Особената част на НК, „Престъпления против стопанството“, раздел І, „Общи стопански престъпления“. Непосредствен обект на престъплението по този законов текст, са обществените отношения, осигуряващи спазването на общоважащите правила за осъществяване на стопанската дейност.

От обективна страна престъплението разкрива следните особеност.

Изпълнителното деяние на престъпната безстопанственост е очертано в закона като неполагане на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното на дееца имущество или за възложената му работа.

Съгласно приетото в задължителната тълкувателна практика на върховната съдебна инстанция, установяването на приз­на­ка „не по­ло­жи доста­тъч­но грижи“ е свър­за­но с пре­ценка на ре­ди­ца об­стоятел­ст­ва, от­на­ся­щи се до пра­ва­та и за­дъл­же­нията на длъж­ност­но­то ли­це, и най-ве­че кои от тях не е изпъл­нил или на­ру­шил. Източници на за­дъл­же­нията са нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве или тех­но­ло­ги­чески пра­ви­ла, нев­к­лю­че­ни в нор­ма­тив­ни ак­то­ве, без­спор­ни по­ло­же­ния от те­орията (от науката), жи­тейска­та прак­ти­ка, от ка­те­го­рията на об­щоприз­на­ти пра­ви­ла и др. При изяс­ня­ва­не­то на приз­на­ка „не­доста­тъч­ни гри­жи“ се съ­обра­зя­ват усло­вията, при които е дейст­ва­ло длъж­ност­но­то ли­це, вре­ме­то, място­то и об­ста­нов­ка­та, при което е ра­бо­ти­ло, и др. (вж. ППВС № 7/23.12.1976 г. по н. д. № 10/1976 г., р. I, т. 2, изм. с ППВС № 6/29.11.1984 г. и № 7/6.07.1987 г.).

Като без­сто­пан­ст­ве­ност мо­же да се раз­глеж­да и не­изпъл­не­нието или не­над­леж­но­то изпъл­не­ние на та­ки­ва дейст­вия, които са би­ли в кръ­га на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния на длъж­ност­но­то ли­це. Задължението мо­же да бъ­де уре­де­но нор­ма­тив­но или да е из­да­де­но съ­от­вет­но разпо­реж­да­не, или да произ­ти­ча пря­ко от са­мо­то естест­во на въз­ло­же­на­та ра­бо­та (вж. ре­ше­ние № 107/16.03.1979 г. по н. д. № 78/1979 г., II н. о.).

Длъжностното ли­це мо­же да от­го­ва­ря за без­сто­пан­ст­ве­ност са­мо в слу­чаите, ко­га­то ще­ти­те са настъ­пи­ли от не­по­ла­га­не доста­тъч­но гри­жи за оно­ва, което спа­да в кръ­га на служ­ба­та му и произ­ти­ча­щи­те от служ­ба­та му за­дъл­же­ния, но не и в слу­чаите, ко­га­то ще­ти­те са настъ­пи­ли от дейст­вия на тре­ти ли­ца, из­вър­ше­ни без не­го­во зна­ние (вж. ре­ше­ние № 1755/18.12.1956 г. по н. д. № 4146/1956 г., II н. о.).

Престъплението по този законов текст е резултатно, като визираният в закона резултат е значителна повреда, унищожение или разпиляване на имущество или други значителни щети за предприятието или стопанството.

Повреда, по сми­съ­ла на за­ко­на, оз­на­ча­ва частич­но на­кър­ня­ва­не суб­стан­цията на вещ­та, а уни­що­жа­ва­не – за­ся­га­не­то ѝ до сте­пен тя да бъ­де на­пъл­но не­год­на или не­изпол­з­ваема. Разпиляване има то­га­ва, ко­га­то да­де­но иму­щест­во не мо­же да се изпол­з­ва по пред­наз­на­че­нието му или изоб­що е преста­на­ло да бъ­де на разпо­ло­же­ние на сто­пан­ска­та ор­га­ни­за­ция. То мо­же да се осъ­щест­ви ка­то разпи­ля­ва­не в тех­ни­ческия сми­съл на ду­ма­та чрез ед­но външ­но въз­дейст­вие, в ре­зул­тат на което су­ро­ви­ни, ма­те­риали или сто­ки се разпи­ля­ват на пло­щад­ки, бло­ко­ве или по пъ­тя до сто­пан­ския двор (склад) и др., при които упраж­ня­ва­не­то на вла­дел­чески дейст­вия е не­въз­мож­но. Има слу­чаи, ко­га­то разпи­ля­ва­не­то се из­вър­ш­ва и чрез опре­де­ле­ни юри­ди­чески дейст­вия, при които ве­че вла­де­нието се пре­къс­ва, ка­то ма­те­риал­ни­те ве­щи на­ма­ля­ват или из­вест­ни пра­ва и взе­ма­ния не мо­гат да се ре­али­зи­рат. 

Вредите по чл. 219 НК са иму­щест­ве­ни. Дали те са зна­чи­тел­ни, или не, се ре­ша­ва въз ос­но­ва на ця­лост­на­та пре­ценка на фак­ти­чески­те об­стоятел­ст­ва по де­ло­то, важ­ност­та на на­ру­ше­ни­те ин­те­ре­си и пре­ди всич­ко от аб­со­лют­ния раз­мер на при­чи­не­ни­те вре­ди. Затова, дори ако раз­ме­рът на вре­ди­те, в срав­не­ние с стойността на всички активи на съответното ощетено пред­приятие, не са значителни, но са зна­чи­тел­ни по своя аб­со­лю­тен раз­мер, ще е на­ли­це е зна­чи­тел­на вре­да по сми­съ­ла на за­ко­на.

При уста­но­вя­ва­не раз­ме­ра на вре­ди­те след­ва да се имат пред­вид ре­ал­но при­чи­не­ни­те вре­ди от пов­ре­ди, разпи­ля­ва­не, уни­що­жа­ва­не, частич­но ув­реж­да­не и др., а съ­що та­ка и при­чи­не­ни­те дру­ги за­гу­би, при­мер­но ка­то: пла­те­ни не­устой­ки, лихви по­ра­ди за­ба­ве­но изпъл­не­ние на па­рич­ни за­дъл­же­ния и гло­би, на­ла­га­ни ка­то ико­но­ми­ческа санк­ция при ре­али­зи­ра­не на до­хо­ди от непра­вил­но це­но­обра­зу­ва­не, непра­вил­но от­на­ся­не в при­ход на пред­приятието вместо към дър­жав­ния бю­джет и др. Това е та­ка, до­ри дейност­та на длъж­ност­но­то ли­це да е би­ла на­со­че­на към сто­пан­ски ре­зул­тат, кой­то е в пол­за за пред­приятието, и пла­те­ни­те лихви или гло­би да са отиш­ли в при­ход на бю­дже­та. Пропуснатите пе­чал­би или пол­зи не след­ва да се включ­ват в зна­чи­тел­ни­те вре­ди (вж. ППВС № 7/23.12.1976 г. по н. д. № 10/1976 г., р. I, т. 3, изм. с ППВС № 6/29.11.1984 г. и № 7/6.07.1987 г.).

В раз­ме­ра на вре­да­та, ка­то еле­мент от съста­ва на без­сто­пан­ст­ве­ност­та по чл. 219 НК, се включ­ват са­мо дейст­ви­тел­ни­те за­гу­би, а не и про­пус­на­ти­те пол­зи. При пре­тър­пе­ни­те за­гу­би вре­да­та се из­ра­зя­ва в на­ма­ле­ние на настоящо­то иму­щест­во на пред­приятието, уч­реж­де­нието, ко­опе­ра­цията или об­щест­ве­на­та ор­га­ни­за­ция, което съ­щест­ву­ва към мо­мен­та, ко­га­то се осъ­щест­вя­ва де­янието. Пропусната пол­за пък има, ко­га­то по­ра­ди де­янието на под­съ­ди­мия се про­пуска да се уве­ли­чи иму­щест­во­то за в бъ­де­ще (ре­ше­ние № 552/30.11.1977 г. по н. д. № 448/1977 г., I н. о.). Не е на­ли­це без­сто­пан­ст­ве­ност, ако от де­янието не са настъ­пи­ли ре­ал­ни вре­ди на пред­приятието или на­род­но­то сто­пан­ст­во (ре­ше­ние № 741/3.12.1973 г. по н. д. № 719/1973 г., II н. о.).

Субект на без­сто­пан­ст­ве­ност по чл. 219, ал. 1 НК мо­же да бъ­де са­мо длъж­ност­но ли­це, на което е въз­ло­же­но ръ­ко­во­де­не­то, управле­нието, сто­па­нис­ва­не­то или за­паз­ва­не­то на по­ве­ре­но об­щест­ве­но иму­щест­во или въз­ло­же­на ра­бо­та в пред­приятие, ко­опе­ра­ция или об­щест­ве­на ор­га­ни­за­ция.

Су­бект на престъпле­нието по чл. 219, ал. 2 НК е съ­що длъж­ност­но ли­це по сми­съ­ла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ НК, ако при­те­жа­ва кон­трол­ни функ­ции вър­ху ра­бо­та­та на ли­ца­та, на които е въз­ло­же­но управле­нието, разпо­реж­да­не­то или от­чи­та­не­то на об­щест­ве­но­то иму­щест­во.

От субективна страна безстопанствеността може да се извърши както с форма на вина непредпазливост, по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК (по ал. 1 и 2 на чл. 219 от НК), така и умишлено, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – с пряк или евентуален умисъл (по ал. 3 на чл. 219 от НК).

Престъплението е по-тежко наказуемо – по ал. 4, когато ще­ти­те от без­сто­пан­ст­ве­ност­та са в осо­бе­но го­ле­ми раз­ме­ри и слу­ча­ят да е осо­бе­но те­жък. Особено го­ле­ми­те раз­ме­ри се опре­де­лят един­ст­ве­но от па­рич­на­та рав­ностойност на пред­ме­та на престъпле­нието. Съгласно чл. 93, т. 8 НК слу­ча­ят е осо­бе­но те­жък, ко­га­то сте­пен­та на об­щест­ве­на опас­ност на де­янието и дееца е из­к­лю­чи­тел­но ви­со­ка. Следователно, за да се пре­це­ни да­ли без­сто­пан­ст­ве­ност­та пред­ставля­ва осо­бе­но те­жък слу­чай, е не­об­хо­ди­мо да се взе­мат пред­вид об­стоятел­ст­ва­та за раз­ме­ра на ще­ти­те, за настъ­пи­ли­те дру­ги вред­ни после­ди­ци, за ха­рак­те­ра на прояве­на­та небреж­ност и не­доста­тъч­на загри­же­ност за опаз­ва­не на об­щест­ве­но­то иму­щест­во, за сте­пен­та на не­изпъл­не­ние или на­ру­ше­ние на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния на дееца, за лип­са­та или на­ли­чието на дру­ги обек­тив­ни фак­то­ри, които съ­що са в при­чин­на връз­ка с настъп­ва­не­то на вре­ди­те, как­то и всич­ки оста­на­ли об­стоятел­ст­ва, които са от зна­че­ние за ця­лост­на­та оценка на те­жест­та на престъпле­нието и на лич­ност­та на дееца.

 

2. По конкретното обвинение, повдигнато срещу подс. Т.

 

При този анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 219 от НК и с оглед съвкупността от факти и обстоятелства, установени по делото и тяхната правна оценка, настоящата инстанция намира, че следва изцяло да се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд по приложението на материалния закон, а именно, че с деянието си подс. Т. не е осъществил вмененото му престъпно посегателство по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

По делото се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че с Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г., подс. Т. бил избран за министър на икономиката, енергетиката и туризма на Република България, която длъжност изпълнявал до 15.03.2012 г. Към инкриминирания период от време – 08.12.2011 г. – 27.12.2011 г. подсъдимият също е заемал тази длъжност.

Съгласно чл. 105 от Конституцията на Р България,  министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

В това си качество, съобразно отрасловата си компетентност, подс. Т. е бил и принципал на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, упражняващ правата на държавата, като акционер в капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД.

Заеманата от подс. Т. длъжност към инкриминирания период от време е обуславяло длъжностното му качество, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – съображения за което бяха изложени по-горе във връзка с обвинението срещу подс. Д.. В това си качество същият е бил годен субект на престъплението умишлена безстопанственост, за което е ангажирана отговорността му в производството. Това е и единственият съставомерен признак, съответен на обвинението, за което подс. Т. е привлечен към наказателна отговорност.

 

Решаващо за изводите на съда в посочения по-горе смисъл се явява това, че с деянието си подс. Т. не е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по цитирания законов текст.

Действително, обвинението правилно сочи, че при упражняване на правомощията си като министър на икономиката, енергетиката и туризма, подсъдимият Т. е следвало да се ръководи, освен от Конституцията и общото законодателство, така също и от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм. ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., в сила от 01.03.2011 г. и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), приет с ПМС № 112/23.05.2003 г.

Съгласно разпоредбата чл. 3, ал. 1 от УПМИЕТ, приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм. ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., в сила от 01.03.2011 г., Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, наричан по-нататък „министъра“, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който разработва, организира, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“. Посочената разпоредба по най-общ начин очертава правомощията на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, без да предписва конкретни действия или бездействия на министъра във връзка с упражняване на неговите правомощия.

Известна конкретизация на тези правомощия се съдържа в разпоредбата на чл. чл. 5 от УПМИЕТ, съгласно ал. 1 на която „Въз основа на Конституцията и в изпълнение на законите министърът самостоятелно или съвместно с други органи на властта и/или обществени организации: т. 1 –  „ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма“; т. 20 – „контролира изпълнението на двустранни международни договори, както и други договори в областите на своята дейност“, съгласно ал. 5 на същия законов текст, „При осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди“.

Цитираните разпоредби, чрез които държавното обвинение е запълнило бланкетната диспозиция на наказателноправната норма по чл. 219, ал. 3 от НК, вменена за нарушена от подс. Т., предписват министърът на икономиката, енергетиката и туризма да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма.

Същите не се явяват нарушени от подсъдимия Т.. И това е така, тъй като държавната политика в областта на икономиката, енергетиката и туризма е неразделна част от общата държавна политика, разработвана, осъществявана и контролирана от Министерския съвет, в съответствие с чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Р България – „Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.“.

Политиката в областта на енергетиката, предначертана от Министерския съвет, водена към инкриминирания период от време и касаеща миноритарния пакет акции в електроразпределителните дружества, е била обективирана в:

- Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества в Република България, която е била одобрена с Решение от 29.07.2003г. на Народното събрание на Република България (обн., ДВ, бр. 69/05.08.2003 г., която предвиждала отложена приватизацията на миноритарните дялове от ЕРД при получени данни за подобрени икономическите показатели на електроразпределителните дружества;

- Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет за одобряване на мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция, т. 3 от което е „Приватизация на всички миноритарни остатъчни дялове чрез Българската фондова борса“ с очакван ефект от 250 млн. лева, и

- Решение № 399/14.06.2010 г. на Министерския съвет за прехвърляне на пакети от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала чрез внасяне на непарични вноски в капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД – София, съгласно което Министерски съвет: 1. Дава съгласие министрите съобразно отрасловата им компетентност да прехвърлят пакетите от акции на търговски дружества с под 50 на сто държавно участие в капитала, в които упражняват правата на собственост на държавата, чрез внасяне на непарични вноски в капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД – София; 2. Министрите, упражняващи правата на държавата в капитала на търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност да предоставят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма акциите или временните удостоверения, удостоверяващи акциите, притежавани от държавата, съгласие на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол по смисъла на чл. 28, ал. 7 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, както и писмени съгласия по смисъла на чл. 73, ал. 1 от Търговския закон с описание на вноската и нотариална заверка на подписа на вносителя; 3. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма да увеличи капитала на „Държавна консолидационна компания” ЕАД - София, чрез непаричните вноски по т. 1 по номинал чрез издаване на нови поименни акции, които да бъдат придобити от държавата чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

Разпоредбата на чл. 12, т. 15 от Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (приет с ПМС № 112 от 03.06.2003 г. изм., ДВ, бр. 68/02.09.2011 г.) предписва, че „Едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни дружества с държавно участие: … т. 15. решава и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава“.

Тези правни актове на законодателната и изпълнителната власт са били задължителни за съблюдаване от подс. Т.. Същият предприел действия по изпълнение на решенията на МС, като:

- в изпълнение на Решение №180/01.04.2010г. на МС, на 22.04.2010 г. било проведено ОС на дружеството ТД  „Национален Технологичен център по климатични промени“ ЕАД, при което било взето решение, отразено в протокол № РД-18-21/19.04.2010 г., за промени в наименованието и предмета на дейност, а именно: дружеството да бъде вписано в Търговския регистър като „Държавна Консолидационна Компания” ЕАД (ДКК) с предмет на дейност придобиване, управление, оценка и продажба на участия в български и чуждестранни дружества, придобиване, управление и продажба на облигации – действие, което е в изпълнение на Решение № 399/14.06.2010 г. на Министерския съвет;

- с писмо изх. №91-00279/29.06.2011 г. уведомил изп. директор на АСПК К. и подс. Д., в качеството му на министър на финансите, че представляваното от него министерство е инициирало промени в уставите на електроразпределителните дружества, чрез провеждането на Общи събрания на акционерите и промяна на акциите в безналични, за намаляване на уставния им капитал и внасянето на миноритарните дялове на държавата като непарични вноски в капитала на „ДКК“ ЕАД – действие, което е в изпълнение на Решение № 180/01.04.2010 г. на Министерския съвет;

- в писмо от 14.07.2011 г., изходящо от подс. Т., съгласувано с  зам. министъра Е. А. и с директора В. Г.,  до АПСК, се сочело следното: „В качеството на орган, упражняващ правата на държавата  по отношение на акционерното участие  на държавата в „ЧЕЗ  Разпределение“ АД, „ЧЕЗ ЕлектроБългария“ АД, „ЕВН България Електроразпределение“ АД, „ЕВН България Електроснабдяване“ АД Ви информираме, че съгласуваме избрания метод  за приватизация на държавния дял от посочените дружества, а именно публично предлагане на БФБ АД. МИЕТ поддържа становището си, че приватизацията  на държавното участие в дружествата е целесъобразно да бъде реализирана при разделяне на пакетите на лотове от по една акция.“

- на 08.12.2011 г. подс. Т., в качеството си на принципал на „ДКК“ ЕАД, е подписал Решение № РД – 21 – 202, с което е разрешено, „при спазване на ЗПСК продажбата на притежаваните от „ДКК“ ЕАД акции от капитала на ЕВН“ и се дава „съгласие по смисъла на чл. 4 от ЗПСК продажбата да се извърши от АПСК, чрез публично предлагане на Българска фондова борса. Дава съгласие постъпленията да бъдат преведени по сметка на ДКК“ – действие, което е в изпълнение на Решение № 180/01.04.2010 г. и на Решение № 399/14.06.2010 г. на Министерския съвет.

Издадените от подс. Т. правни актове, и в частност – инкриминираното решение от 08.12.2011 г., не се намира в противоречие с общата държавна политика, формулирана и водена от Министерски съвет на Р България в областта на енергетиката и в частност – в областта на управлението на миноритарните пакети акции от ЕРД. На практика действията на подс. Т. са били насочени към обезпечаване на приватизацията на миноритарния пакет акции от ЕРД. Същите са били предприети в изпълнение на актовете на Министерски съвет и са били необходими за да започне приватизацията на това имущество.

Настоящата инстанция намира, че даденото от подс. Т. съгласие за приватизация на миноритарните дялове от ЕРД не се явява общественоопасно деяние. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, към датата на вземане на решението на МС от 01.04.2010 г., като резултат от глобалната финансова и икономическа криза, е била ясно очертана необходимостта да се предприемат спешни икономически мерки и действия за фискална консолидация бюджета на страната, както чрез ограничаване на разходите и подобряване на събираемостта на данъците, така и чрез осигуряване на нови финансови източници в подкрепа на бюджета на страната. Такава мярка е била и приватизацията на миноритарните пакети акции от капитала на ЕРД. Даденото от подс. Т. съгласие за приватизация на миноритарните дялове от ЕРД е взето, с оглед изпълнение на взетите Решения на МС Решение №180/01.04.2010г. и Решение № 399/14.06.2010 г. на Министерския съвет, а не едностранно, необосновано и некоординирано с общите усилия на правителството за намаляване последиците от глобалната криза.

Както правилно сочи защитата, за периода от 2004 г., когато е бил реализиран мажоритарния пакет от акции на дружеството, до 2010 г., когато е било взето Решение № 180, държавата е получила дивидент от 1 650 000 лв. или около 31,96 лева на акция, което е било преценено като недостатъчно, с оглед необходимите приходи в бюджета. За сравнение, в резултат на извършените продажби на акции на БФБ на 21.12.2011 г, 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011г. е достигнат общ размер на цената на продадените акции от 94 036 158.58 лева, поради което приватизацията на миноритарните дялове от ЕРД, не съдържа признаците на общественоопасно деяние, като подс. Т. осъществил действия в кръга на вменените му от закона и решенията на МС правомощия, поради което не е осъществил състав на престъпление.

Визираните от обвинението разпоредби от Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, приет с ПМС № 268/12.11.2009 г., изм. ДВ, бр. 16/22.02.2011 г., в сила от 01.03.2011 г. и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК), приет с ПМС № 112/23.05.2003 г. като общи правила за поведение, не са предписвали на подсъдимия различно поведение – действие или бездействие, от предприетото от него. Предвид изложеното следва да се приеме, че поведението на подс. Т. не е било и противоправно; не се е явявало в нарушение на установена правна забрана или неизпълнение на задължително предписание на закона.

Не се установява след тази дата – 08.12.2011 г., до края на инкриминирания период, подс. Т. да е предприел друго действие, в нарушение на императивна правна забрана, или да е бездействал неправомерно при нормативно установено задължение за действие, за да се приеме, че не е положил необходимите грижи за ръководене и управление на повереното му имущество. Такова не се сочи и от държавното обвинение.

 

Отделно от това, настоящата инстанция прецени, че от деянието на подсъдимия не са настъпили вредни последици и в частност – визираните от държавното обвинение значителни щети за държавата в размер на 31 639 704 лева (тридесет и един милиона шестстотин тридесет и девет хиляди седемстотин и четири), представляващи разликата в цената при продажбата на мажоритарния държавен дял от 67 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД при средна цена на акция 2 295,67 лв., съгласно чл. 2.2. от Договор за приватизационна продажба на акции № РД-01-689/29.10.2004 г. между Република България чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и „ЕВН“ АГ – Австрия, и средно претеглената цена при извършените на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. приватизационни продажби чрез метода на публично предлагане на държавния миноритарен дял от 33 % от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“ АД в размер на 1632,98 лв./бр. на акция.

За да формира изводите си в посочения по-горе смисъл, въззивният съд прецени, че с поведението си подс. Т., не е осъществил обективните съставомерни признаци на престъпление по чл. 219, ал. 3 от НК.

Необходимо е да се отбележи, че сравнението, което Прокуратурата налага, между достигнатата цена на акциите при продажбата на мажоритарния пакет от акции от капитала на дружеството през 2004 г. и достигнатата цена на акциите при продажбата на мажоритарния пакет от акции от капитала на дружеството през 2010г., е неотносимо.

Предприетата продажба на миноритарния пакет от акции е реализиран в контекста на глобална финансова и икономическа криза от 2008 – 2009 г., която с различна степен засегнала икономиките на държавите в света, отчетена и от европейските институции. Така, в Официалния вестник на Европейския съюз е била публикувана Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2009 г. за въздействието на глобалната финансова и икономическа криза върху развиващите се страни, както и върху сътрудничеството за развитие 2010/C 230 E/02. А в становище  на  съвета на ЕС (2010/C 137/03), изготвено въз основа на Регламент (ЕО)  № 1466/97 на  Съвета  от 7 юли 1997г., било прието  засилване  на  надзора  върху  състоянието  на  бюджетите на отделните страни в общността, за координацията  на  икономическите  политики, като са препоръчани конкретни мерки за преодоляване на възникналите икономически проблеми в глобален мащаб. Световната финансова криза оказала негативно въздействие и върху световните пазари и този факт е ноторно известен.

Отделно от това, съдът взе предвид, че предмет на приватизация през 2010г., за разлика от 2004г. е миноритарен пакет от акции, който е предоставял далеч по-малко права на притежателя си във връзка с управление на актива, в сравнение с мажоритарния пакет, приватизиран през 2004г. Логично, а и подкрепено от икономическата експертиза в кредитираните и части на в.л.М., е обстоятелството, че при това обстоятелство, инвеститорският интерес към миноритарния пакет от акции, е бил далеч по-нисък от този към мажоритарния. В експертизата се прави заключение, че „…при неучастие на EVN AG на пазара, формираната цена би била относително ниска, а интереса слаб“, като достигнатата средна цена за акция би била около 1414,31 лв. (около 13.37% по – ниска)“  (т.11 л.75 от ДП).

И най-после, в подкрепа на извода, че от деянието на подс. Т. не е настъпила вреда за бюджета или за представляваното от него ведомство, е и обстоятелството, че достигнатата при проведения на 21.12.2011 г., 22.12.2011 г., 23.12.2011 г. и 27.12.2011 г. аукцион на БФБ средно претеглената цена на акция от капитала на „ЕВН България Електроразпределение“АД е била в размер на 1632,98 лв./бр. на акция, която е надхвърлила установената по делото средна пазарна цена на акция в размер на 1511,84 лева. Получената сума от продажбата на миноритарните пакети акции – в размер на 94 036 158.58 лева, надхвърлила значително очаквания от изпълнителния директор на АПСК прогнозен приход от 25 000 000 лева. С даденото съгласие от подс.Т., за приватизация на определено имущество не се определяла цената, на която ще се търгуват миноритарния пакет акции, която била в зависимост, единствено от икономическите интереси на инвеститорите, участвали в аукциона на БФБ.

Предвид изложеното следва да се приеме, че с деянието си подс. Т. не е осъществил от обективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. От липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 219, ал. 3 от НК, в случая – неговото изпълнително деяние и вредоносен резултат, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст. Ето защо и въззивната инстанция прецени, че с деянието си, подс. Т. не е осъществил престъплението с горепосочената правна квалификация от обективна страна.

Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то, по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст. Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимия е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация и неговите квалифицирани признаци.

Само за пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че деянието, вменено във вина на подс. Т. не е съставомерно и от субективна страна, тъй като, от една страна, с даване на разрешение за продажбата на притежаваните от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД 51 612 броя акции с номинална стойност от 10 лева всяка една, представляващи 33% от капитала на “ЕВН България Електроразпределение” АД и на съгласие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗПСК, продажбата да се извърши от АПСК чрез публично предлагане на БФБ и по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗПСК постъпленията от приватизацията, след приспадане разходите на АПСК, да бъдат преведени по сметка на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД и да останат собственост на дружеството, не се определя нито минималната, нито първоначална цена за търговия на акциите, а и доколкото акциите са били реализирани чрез БФБ по метода Смесен закрит аукцион, нито към 08.12.2011 г., нито към един по-късен момент, включително датата на провеждане на аукциона, подсъдимият не е могъл да придобие представа за субектите, участващи в аукциона и за действителната продажна цена на акция, която би се достигнала.

 

По така изложените съображения, въззивният съд намира, че като е признал подс. Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение, решаващият първоинстанционен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден и в тази му част. Възраженията на прокурора при Специализираната прокуратура, депозирал протеста, настоящата инстанция намира за неоснователни.

 

За пълнота съдът намира за необходимо да отговори и на конкретните доводи, залегнали в протеста, касателно обвинението срещу подс. Т..

Така, прокурорът при Специализираната прокуратура изтъква, че първият съд е неглижирал съществената роля на подсъдимите Д. и Т. за възлагане на оценката на предлаганите акции от остатъчния миноритарен дял на „ЕВН“ на инвестиционния посредник „Б.“ ЕАД, а не на избран от АПСК лицензиран оценител. По тези доводи въззивният съд ангажира подробно становище по-горе, при обсъждане на въпросите, касателно съставомерността на деянието на подс. Д.. Все пак тук следва да се отбележи, че по делото не се установява подс. Т. да е взел каквото и да било участие в процедурата по избор на „Б.“ ЕАД за инвестиционен посредник по сделката; не се установява, същият да е упражнил каквото и да било въздействие върху длъжностни лица от АПСК, в насока избор на определен инвестиционен посредник, в т.ч. и на цитираното дружество.

Като неоснователни се преценяват от въззивната инстанция и доводите на представителя на държавното обвинение в насока, че деянието на подс. Т. е имало същественото значение за трансформацията на държавната собственост в приватизационния процес. Действията на подс. Т. са били изцяло съобразени с нормативно установеното и се предопределяли от решенията на Министерския съвет, посочени по-горе; подсъдимият не е превишил правата си, нито е пропуснал да изпълни задълженията си, вменени му от посочените актове на Министерски съвет.

 

V. По предявените граждански искове:

 

В настоящото производство, съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от държавата, представлявана от министъра на финансите, граждански иск срещу подсъдимите, при условията на солидарност, Р.Г.Р. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.3, вр. ал. 1 НК; Л.И.Е. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; П.Й.В. – за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; И.Г.П. – за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; С.Д.Д. – за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за сумата от 7 457 553,82 лева, представляваща причинени от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес и предявените от държавата, представлявана от министъра на финансите, граждански иск срещу подсъдимия Т.Д.Т. – за причинените от престъплението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, имуществени вреди, в размер на 31 639 704 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Така предявените граждански искове имат своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму – както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните права и свободи на личността.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди – било чрез възстановяване на съществуващото до момента на нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно поради естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подсъдимите лица, ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.

Предвид изложеното по-горе в насока, че нито едно от подсъдимите лица не е осъществила съставомерно деяние, тъй като поведението им не е било противоправно и виновно и от същото не са причинени вреди на държавата, следва, че не са налице предпоставки за ангажиране на деликтната им отговорност в производството. Подсъдимите не са осъществили виновно противоправно деяние, в пряка причинно – следствена връзка, с което да са настъпили претендираните от държавата имуществени вреди.

Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд за неоснователност на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове. Същите правилно са отхвърлени от първоинстанционният съд, като неоснователни. Доводите на процесуалния представител на гражданския ищец в противния смисъл, изложени пред въззивната инстанция, настоящата инстанция намира за неоснователни.

 

VI. По разноските

           

Въззивният съд, при извършения служебен преглед на постановения съдебен акт, констатира, че първият съд е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски пред него и по досъдебното производство, но доколкото за това акцесорно по своя характер произнасяне на съда, законът предвижда двуинстанционен контрол върху актовете на съда, то решаването на въпросите по направените разноски и присъждането им за първи път от въззивната инстанция би ограничило правото на някоя от страните в процеса – на подсъдимите или на обвинението, поради което, настоящата съдебна инстанция не може да вземе отношение за първи път в този смисъл, като следва в тази част, първият съд да отстрани констатирания пропуск по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.

Направените по делото пред настоящата въззивна инстанция разноски, за възнаграждение на вещото лице, по назначената допълнителна икономическа експертиза, в размер на 117 лв.,  (сто и седемнадесет лева)  на основание чл.190 ал.1 НПК остават за сметка на държавата.

           

VІI. По веществените доказателства

 

С присъдата, СНС е постановил веществените доказателства по делото, а именно твърд диск марка „Samsung“ с капацитет 1 ТВ и сериен номер ….., записан с инвентарен номер ….. на СП - СО; преносим компютър (лаптоп) марка „НР“ модел „COMPAQ NX 8220“, сериен номер ….., с поставена батерия, без зарядно устройство и мобилен телефон марка „Blackberry 9700“ (бял цвят), с № …….., да бъдат върнати на лицата, от които са иззети.

Настоящата инстанция изцяло не намира основания да ревизира изводите на решаващия първоинстанционен съд в посочения по-горе смисъл, като прецени, че същите са правилни и законосъобразни.

Така иззетите, в качеството им на веществени доказателства, вещи, не се явяват предмет или средство на престъпно посегателство; посочените вещи не представляват пряка или непряка облага от престъпление; притежаването им не е забранено; същите не се явяват предмет или средство или придобито от административно нарушение. Поради това и не подлежат на отнемане в полза на държавата. Вещите следва да бъдат върнати на лицата, от които са иззети.

           

VІІI. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство пред СНС

 

За пълнота и за да отговори на доводите, залегнали в протеста, настоящата инстанция намира, че следва да ангажира съображения и по наведените в протеста доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред първата инстанция.

Тези доводи въззивният съд намира за неоснователни.

Съображенията в тази връзка са следните:

На първо място, не се установява да е допуснато нарушение в непрекъснатостта на съдебното заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 259 от НПК, след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело. Иначе казано, времето между последната дума и произнасянето на съдебния акт, трябва професионално да е посветено единствено на разсъждения по процесното дело. Изключение е допустимо при осмисляната вече нужда от набиране на нов доказателствен материал, когато се възобновява съдебното следствие (в този смисъл е и решение № 272 от 19.05.2010 г. по н. д. № 217/2010 г., ІІ н. о. на ВКС).

Систематичното тълкуване на императивните законови разпоредби на чл. 259, чл. 300 и чл. 310, ал. 1 от НПК ясно определя поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда – изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива незабавно след подписването ѝ от всички членове на състава. За всички тях е въведена изрична забрана да разглеждат друго дело в периода след изслушване на последната дума и преди постановяване на присъдата. Нарушаването на тези правила, които имат фундаментално значение за гарантиране процесуалните права на подсъдимото лице, съставлява грубо нарушение на съдопроизводствените правила и тяхното поправяне е възможно единствено чрез отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание (вж. решение № 327 от 03.08.2010 г. по н. д. № 265/2010 г., ІІ н. о. на ВКС).

В конкретния по делото случай, безспорно се установява, че след изпълнение на нормативните изисквания, визирани в чл. 286 от НПК, в съдебното заседание, проведено на 20.06.2020 г. първоинстанционният съд е обявил съдебното следствие за приключено и е дал ход на съдебните прения – в 13,30 часа на същата дата. Устните състезания по делото са продължили до 00,38 часа на 21.06.2020 г., поради което съдът е отложил съдебното производство за друга дата – за 28.06.2020 г. В съдебното заседание, проведено на 28.06.2020 г., от 14,00 часа, на основание чл. 297 от НПК съдът е дал последна дума на подсъдимите лица, след което се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата си. В 15,20 часа на същата дата, след провеждане на тайно съвещание, СНС, 4-ти състав е постановил присъдата си.

При това следва да се приеме, че не е допуснато твърдяното от представителя на държавното обвинение, изготвил протеста, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително, съдебните прения и последната дума на подсъдимите са изслушани в две последователно проведени съдебни заседания, но законът не съдържа задължително предписание последната дума да се изслуша непосредствено след съдебните прения. Както правилно сочи защитата, предвид законовата забрана – съдържаща се в чл. 296, ал. 1 и в чл. 298, ал. 1 от НПК, за ограничаване по време на съдебните прения и на последната дума на подсъдимите лица, напълно е възможно съдебните прения да бъдат изслушани в две или повече съдебни заседания; последната дума на подсъдимия/ите да бъде изслушана в две или повече съдебни заседания или съдебните прения и последната дума да бъде изслушана в различни съдебни заседания, както е станало и в конкретния по делото случай. Подобно положение не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Решаващо за настоящата инстанция е това, че присъдата е постановена непосредствено след изслушване на последната дума на подсъдимите лица. С това следва да се счита, че изискването за непрекъснатост на съдебното заседание, визирано в чл. 259 от НПК, е било спазено стриктно от решаващия първоинстанционен съд.

Не се споделя и доводът на представителя на държавното обвинение, депозирал протеста, в смисъл, че чрез „разкъсване“ на последователността между съдебните прения и последната дума на подсъдимите лица в две поредни съдебни заседания, председателят на съдебния състав не е дал възможност на съдебния състав да направи своите правни изводи непосредствено след изслушване на заключителните речи на страните и на последната дума на подсъдимите и да формира крайното си решение по делото въз основа на преките си лични и непосредствени впечатления от казаното и чутото в съдебно заседание.

В изпълнение на императивната законова разпоредба на чл. 258 от НПК, делото от разгледано от един и същ съдебен състав от започването до завършването му. Членовете на съдебния състав са взели участие в извършване на всички съдопроизводствени действия, при изслушване на съдебните прения и на последната дума на подсъдимите. При това следва да се приеме, че на същите е предоставена възможност – при стриктно спазване на разпоредбите относно неизменността на състава, да възприемат в пълнота събирането на доказателствата в съдебната фаза на наказателното производство, както и изложенията на страните и последната дума на подсъдимия. С това на членовете на състава е осигурена възможност да формират изводите си по фактите и да дадат правна оценка на тези факти, без същите да са ограничавани във времето на провеждане на тайното съвещание или по друг възможен начин.

           

На второ място, въззивната инстанция не констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и по отношение на начина на протичане на тайното съвещание. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от НПК постановява, че след като изслуша последната дума на подсъдимия, съдът се оттегля на тайно съвещание, за да постанови присъдата. Законът не предвижда минимална или максимална продължителност на тайното съвещание, а и такава не е възможно да се предвиди, тъй като всяко конкретно дело разкрива собствени специфики, които не могат отнапред да бъдат съобразени.

В конкретния по делото случай безспорно се установява, че след като е изслушал последната дума на подсъдимите, съдът се е оттеглил на тайно завещание – започнало в неустановен по делото час в периода от 14,00 часа до 15,20 часа на 28.06.2020 г. и в 15,20 часа на същата дата съдебното заседание е продължило в същия състав с постановяване на присъдата. С това следва да се приеме, че процесуалният закон е спазен стриктно. Продължителността на тайното съвещание не е и не може да бъде критерии за това, по какъв начин са протекли обсъжданията между членовете на съдебния състав и дали е спазена тайната на съвещанието.

Действително, диспозитива на присъдата е в обем от 14 страници и за изчитането му и произнасянето по мерките за неотклонение на съдът е било необходимо време в размер на 58 минути (съдебното заседание е възобновено в 15,20 часа и е приключило в 16,18 часа на 28.06.2020 г.). Същевременно, съвременните технически средства позволяват оформяне на съдебния акт в много по-кратки срокове, поради което и за въззивната инстанция не възникна съмнение, че същият е произнесен именно в хода на проведеното тайно съвещание, без да е допуснато нарушение на процесуалния закон.

Не се констатира и твърдяното от представителя на държавното обвинение нарушаване на тайната на съвещанието. За да мотивира подобен извод, прокурорът при СП излага, че тайното съвещание на съда е протекло за времето от 14,20 часа до 15,20 часа на 28.06.2020г., а в 15,45 часа в електронното издание на в-к „Дневник“, уеб разработка на Икономедия, е публикувана статия със заглавие „Съдът оправда И.П. и останалите по делото ЕВН“ с препратка към кратките съображения на съда, постановил съдебния акт, в обем от седем страници, а тези съображения са публикувани в 17,55 часа с подчертавания и главни букви на съдията. При това следва да се приеме, че в протеста не се съдържат твърдения за вмешателство в процеса по вземане на решение по делото от членовете на съдебния състав, но се изнася, че присъдата на СНС е била оповестена в кратко време след възобновяване на съдебното заседание. Това положение, обаче, не обуславя извод, че тайната на съвещанието е била нарушена. Напълно възможно, при съвременните комуникационни средства, е присъдата да е била оповестена от представителите на медиите живо излъчване от съдебната зала, или да е била получена от тях след възобновяване на съдебното заседание, но и тогава не би била нарушена тайната на съвещанието на членовете на състава.

 

Не може да бъде споделен доводът на представителя на държавното обвинение в смисъл, че съдът е допуснал нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, заличавайки трима от свидетелите, посочени в обвинителния акт – св. Л., Ш. и Р., чиито показания биха били от изключително значение за разкриване на обективната истина и по този начин е лишил страните от доказателствата, от които те са желали да се ползват, респективно, че не е положил необходимите усилия за събиране на всички необходими и възможни доказателствени средства, относими към предмета на доказване, в съответствие с предписаното в чл. 13 и чл. 107 от НПК, и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на превратно тълкуване на установените безспорни фактически положения.

Решаващият първоинстанционен съд е събрал необходимите и възможни, според преценката му, гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници, както обвинителни, така и оправдателни такива. Не е допуснато, следователно, нарушение на принципа за разкриване на обективната истина – по чл. 13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл. 14 от НПК. 

Въпреки, че представителят на държавното обвинение не твърди делото да страда от доказателствен дефицит, с оглед да се отговори на доводите, залегнали в протеста, въззивният съд проведе съдебно следствие, в хода на което бяха събрани гласни и писмени доказателства и способ на доказване – експертиза. Допълването на доказателствената съвкупност, обаче, не доведе до формиране на принципно различни изводи по фактите от тези, приети от СНС.

Нещо повече – предвид изхода на делото и оправдаване на подсъдимите по възведените им обвинения, следва да се приеме, че правото им на защита е било реализирано в пълен обем. Не се твърди в протеста да са били нарушени процесуалните права на Прокуратурата, респективно същата да е била лишена от възможност да докаже твърденият си. С протеста не са отправени и доказателствени искания.

В допълнение към протеста представителя на СП навежда доводи в насока, че първият съд е игнорирал съществени за съставомерните елементи от обективния състав на повдигнатите обвинения, фактически обстоятелства, въпреки че са включени в рамките на обвинителната теза, изложена във фактическата обстановка в обвинителния акт и целенасочено е изключил доказателства и доказателствени средства при анализа по чл. 305, ал. 3, пр. 2 от НПК, без да са налице противоречия между тях и останалите, кредитирани от съда, при липса на юридически аргументи за това решение, в нарушение на задълженията му по чл. 13 и чл. 14 от НПК за проверка на всички факти и обстоятелства, включени в обвинителната теза, установяващи съществени елементи за преценката на съставомерността на деянията, извършени от подсъдимите лица. На това основание се релевират съображения, че първоинстанционния съдебен акт страда от липса на мотиви.

Въззивният съд не може да се съгласи с тези съждения.

Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаеща събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивният състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинението фактически и правни рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от СНС не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като, макар и лаконично, са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение в мотивната част на постановения съдебен акт, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.

Не може да бъде споделен и доводът на прокурора при СП, депозирал протеста, че във фактическата обстановка, изложена в мотивите на първоинстанционната присъда, въз основа на която са направени и правните изводи относно доказаността на повдигнатите обвинения, не са включени редица факти и обстоятелства, които имат съществено значение за установяване на елементите от съставите на престъпленията, за които са предадени на съд подсъдимите лица – посочени в 25 пункта от прокурора.

Действително, внимателният прочит на мотивите към постановената присъда и съпоставката на същата с обстоятелствената част на обвинителния акт обуславят извод, че съдът не е възпроизвел в мотивите си някои от твърденията на обвинението, залегнали в обвинителния акт. Това, обаче, съдът не е сторил поради недобросъвестен анализ на доказателствената съвкупност или поради едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателствени източници, а единствено поради това, че е приел същите да недоказани или неотносими към предмета на доказване по делото, с който извод настоящата инстанция изцяло се солидаризира, видно от изложеното по-горе в изложението. Съдът не е обвързан с твърденията, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, именно поради това, че се касае до твърдения на една от страните в съдебната фаза на производството, които следва да бъдат доказани от обвинението в съдебната фаза на наказателния процес.

Вярно е, че обвинението очертава предмета на доказване по делото и съдът дължи произнасяне по съставомерните признаци, възведени в обвинителния акт. Това обаче, са признаците от вменения на подсъдимите лица престъпен състав, съобразно диспозитива на обвинителния акт, а не твърденията в неговата обстоятелствена част. Съдът не е длъжен да се произнася по всяко твърдение, направено в обстоятелствената част на обвинителния акт – дали намира същото за доказано, или не. Съдът дължи произнасяне по фактите, които е установил въз основа на събраните по делото доказателства, с оглед рамката на обвинителните твърденията включени в обстоятелствената част на акта по чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не е допуснат едностранчив подход на първия съд при анализа на доказателствените източници, който, според представителя на държавното обвинение, в съчетание с игнорирането на съществени за обвинението доказателствени източници, е лишил обвинителната теза от съществени факти и обстоятелства, установяваща елементи от състава на вменените във вина на подсъдимите престъпления, и е довел до неправилни правни изводи за недоказаност на обвинението.

Внимателният анализ на доказателствената съвкупност по делото, направен от въззивният съд, сочи, че СНС максимално добросъвестно е подложил на анализ и оценка събраните по делото доказателствени източници и ги е тълкувал стриктно с оглед тяхното съдържание, без да надценява едни за сметка на други; без да игнорира някои от доказателствените източници, за сметка на други. Направената оценка за достоверността, която е ангажирала доверието на съда към конкретните доказателствените източници, в т.ч. и относно заключенията на изготвените експертизи, е правилна и обоснована и в основни линии се споделя от настоящият съдебен състав, в каквато насока по-горе бяха изложени обстойни съображения.

Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СНС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивационната част на постановения съдебен акт. В мотивите на присъдата си съдът е изложил по ясен и убедителен начин изводите си по фактите и тяхната правна оценка, и е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствените средства – кои от тях кредитира и кои – не, както и по какви съображения.

При цялостна служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, поради което съдът счете, че същата следва да бъде потвърдена.

 

Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. с чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

                                                       

                                                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.06.2020 г., постановена от Специализираният наказателен съд, 4-ти състав, по НОХД № 3076/2018 г. по описа на същия съд.

 

Направените пред настоящата въззивна инстанция разноски, за възнаграждение на вещото лице по назначената допълнителна икономическа експертиза, в размер на  117 (сто и седемнадесет лева)  лв., на основание чл.190 ал.1 НПК остават за сметка на държавата.

Произнасянето по направените разноски по делото, което е пропуснал да направи с акт по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е от компетентността на СНС, като първа инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.           

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1/

                                   

                                                                                                            2/