Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК **********, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ – Пловдив, потвърден с Решение № 864/21.06.2023 г. на „ЗА“ Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при Централно управление на НАП.

В жалбата са изложени доводи единствено за нищожност на РА, като е посочено, че тъй като 14-дневният срок от датата на връчването е изтекъл, то е безпредметно да се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорения акт. РА се счита за нищожен, тъй като не бил подписан нито със саморъчен подпис като писмен документ, нито с квалифициран или какъвто и да е електронен подпис като електронен документ. Съгласно член 25, § 2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент /ЕС/ № 910/2014/, само квалифицираният електронен подпис имал правната сила на саморъчен подпис, поради което подписването на РА в електронна форма с някой от другите видове електронни подписи – обикновен или усъвършенстван, водило до нищожност на акта поради тежко нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. В предоставения на дружеството препис от РА не се сдържали цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, както приел решаващият административен орган в решението, с което отхвърлил жалбата против РА. Дори такова съдържание да било налично, то това нямало да е достатъчно да се приеме, че евентуално положените електронни подписи притежавали качеството „квалифициран електронен подпис“. Доколкото в настоящия случай липсвали каквито и да било индикации за наличието не просто на електронен подпис върху обжалвания акт, но на квалифициран електронен подпис, отговарящ на условията по член 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 /електронният подпис да е усъвършенстван електронен подпис, да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис/. В подкрепа на изложените аргументи по приложението на закона били и Решение от 20 октомври 2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-362/21, постановено по реда на чл. 267 ДФЕС във връзка с преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 382/2018 г., както и Решение № 7069 от 06.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8964/2016 г., като и двете дела били решени при сходна на настоящата фактическа обстановка и индикирали за системен проблем с качеството на електронните подписи, използвани от НАП. Моли за прогласяване нищожността на РА.

В писмена молба, подадена на 07.08.2024 г. се излагат доводи за различно съдържание на представените по делото РА.

В съдебно заседание жалбоподателят „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата и моли да бъде прогласена нищожността на РА. Акцентира върху принципа за истинност, изведен в чл. 7 АПК, както и върху разпоредбите от Регламент /ЕС/ № 910/2014, поставящи за цел при регулацията на този вид услуги - въвеждането на сигурност и доверие. Представянето на различни версии на файловете и грешките при валидация поставяли под сериозно съмнение качеството на положените подписи и датата на полагането им.

В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на нищожността на РА:

На първо място, счита, че действително издаденият в хода на ревизионното производство РА срещу дружеството-жалбоподател, предмет на обжалване, е първоначално представеният по делото на компактдиск РА, а не представеният допълнително на 10.07.2024 г. от ответника с твърдения за наличие на техническа грешка. РА бил представен по делото в оригинал като електронен документ още на 25.09.2023 г. с молба с вх. № 7102/2023 г. В първото открито заседание, проведено на 10.10.2023 г., съдът е докладвал и приел постъпилият оригинал на РА като електронен документ, като видно от констативен протокол от 26.09.2023 г. на системния администратор в Административен съд - Хасково полученият диск съдържа 22 файла, представляващи копия на електронни документи с невъзможност да бъдат валидирани за валидност на електронния подпис, файлове, които не са подписани с електронен подпис, екранни изображения с данни за електронни подписи, които не могат да бъдат свързани с представените копия на електронни документи, и такива документи, които са в PDF формат, представляващи извлечения от кореспонденция, незаверени с електронен подпис. На този етап на процеса нито съдът, нито системният администратор, нито страните били установили каквито и да било технически грешки или проблеми с разчитането на приложените файлове.

Впоследствие с молба от 09.11.2023 г. с вх. № 8526/2023 процесуалният представител на ответната страна във връзка с искането за допускане на експертиза отново бил изразил становище, че същата не е необходима поради това, че към посочената дата „по делото има достатъчно данни за подписването с електронен подпис, както и за датата и часа, в който е извършено това подписване“, както и че „по делото има достатъчно доказателства за валидността на КЕП на органите по приходите“.

Девет месеца след образуване на делото и след проведени две открити съдебни заседания при две изготвени експертизи през м. юни 2024 г. ответната страна за първи път твърдяла, че бил налице технически проблем с представения файл, като е и помолила за възможност да представи нови доказателства за валидността на подписите. Вещото лице по първоначалната експертиза въобще не е споделило за наличие на технически проблем с разчитането на файловете, работило е със същите и е изготвило заключение, прието от съда. В съдебно заседание на 11.06.2024 г. вещото лице по повторната експертиза също изрично е посочило, че не се касае за технически проблем, а, че единствено е поискало потвърждение от ответника, че са представени коректните файлове поради възлагането да изследва наличието и свойствата на очевидно несъществуващи електронни подписи.

Двата представени РА били и с различно съдържание. Представеният по делото с молба от 25.09.2023 г. бил от 9 страници, като съдържал текст на шеста страница на файла, че същият е издаден чрез ИС „Контрол“, последвано от дълъг буквеноцифрен код. Новопостъпилият по делото с молба от 10.07.2024 г. файл бил от 7 страници и не съдържал буквеноцифрен код и текста, че е издаден чрез ИС „Контрол“. Това било достатъчно основание да се приеме, че се касае за различни документи и че новопредставеният електронен документ не е първоначалният акт от 2021 г., предмет на настоящото производство, съгласно чл. 145, ал. 2, т. 1, предл. Първо АПК. Не можело да се приеме, че два отделни електронни документа с частично припокриващо се съдържание съставляват един и същ документ, още повече и когато предметът на делото е спор относно наличието на електронни подписи, които могат да обхващат единствено цялото съдържание на файла, а не конкретни волеизявления вътре в съдържанието му.

Вещото лице по повторната експертиза е изразило основателни съмнения, че допълнително представеният електронен документ - ревизионен акт, е подписан при условия на ръчна настройка на датата и часа на подписване, което е и една от причините подписите върху този документ да не могат да се валидират и да се появяват предупредителни съобщения. Изложеното от вещото лице, наред със соченото от ответника за наличие на техническа грешка с първоначалния електронен документ, за което не са налице никакви данни и което бе наведено едва след изслушването на две експертизи по делото върху първоначалния файл, подкрепяли доводите на жалбоподателя и водели до извода, че автентичният ревизионен акт, предмет на делото, е именно първоначално представеният на електронен носител документ с молбата от 25.09.2023 г. Първоначалният електронен документ - РА, видно от заключенията на двете вещи лица и съгласно констативния протокол на системния администратор на съда, не бил подписан с каквито и да било електронни подписи, поради което следвало да бъде прогласен за нищожен.

На второ място, ако се приемело, че предмет на обжалване е допълнително представеният електронен документ — ревизионен акт, то същият бил нищожен поради липса на саморъчен или квалифициран електронен подпис. Вещото лице било извършило две квалифицирани валидирания на квалифицирани електронни подписи съгласно процедурата, уредена в чл. 32 и 33 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, вкл. при посочения издател на подписите „Борика“ АД, като се давал идентичен резултат: и двата подписа, за които се твърди, че са положени в електронния документ, не са валидни поради множество техни недостатъци, вкл. липсата на възможност за проверка дали подписите са били оттегляни или спирани, и че същите не се основават на квалифицирано удостоверение. Поради липса на посочени атрибути положените подписи не съставлявали квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент /ЕС/ № 910/2014, тъй като най-малкото не покривали критериите по чл. 3, т, 12 и по Приложение I, буква и/ от Регламента.

Твърди се, че неавтоматизираното писмено изявление на предполагаемия издател на подписите „Борика“ АД съставлявало недопустимо доказателство, тъй като процедурите за проверка на валидността на квалифицирани електронни подписи съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014 били уредени в чл. 32 и чл. 33 –процедурите по валидиране и квалифицирано валидиране. Противоречало на формалната логика един технически, автоматизиран процес, да бъде оборван с нетехническо средство - свободно изявление на предполагаемия издател.

Твърди също, че дори и да се приеме изявлението на „Борика“ АД за допустимо доказателство, то потенциалното наличие на издадени на същите лица един или повече електронни подписи при един или повече издатели било без значение, щом конкретният документ по делото, чиято действителност се оспорва, не бил подписан с валидни квалифицирани електронни подписи, в който смисъл било и становището на Прокуратурата.

Акцентира върху това, че изявленията на „Борика“ АД били голословни, не кореспондирали с резултатите от извършените квалифицирани валидирания и не съдържали никакви обяснения, които евентуално да породят съмнение в резултатите от тези валидирания и да ги оборят. И в двете писма от 04.10.2024 г. и от 20.11.2024 г. се съдържали разпечатки на техническа информация на английски език и компютърен код, които били нечетими, не можели да се интерпретират без помощта на вещо лице и не били на български език. Ответникът не бил направил никакви доказателствени искания в тази връзка - за извършване на превод, за поставяне на допълнителни задачи към вещите лица, поради което и с тях не се оборвали констатациите от двете извършени експертизи.

Моля да бъде прогласена нищожността на обжалвания ревизионен акт.

Ответникът Директор на Дирекция „ОДОП” – София, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С писмена молба моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно уведомена, предлага жалбата да бъде уважена като основателна. Ревизионният акт не е бил подписан с квалифициран електронен подпис, поради което следвало да се обяви нищожността му.

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, формира следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002621000443-020-001/26.01.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив А. А. Д. /л. 38 – л. 39 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/ е наредено извършване на ревизия на „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от В. Е. П., за задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 31.01.2020 г. до 31.12.2020 г., като е указан срок за приключване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР. Ревизията е възложено да бъде извършена на П. С. Д., главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и В. Г. Х., инспектор по приходите. Заповедта е връчена по електронен път, изтеглена от електронен адрес **********************интернет адрес] на 27.01.2021 г.

Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16002621000443-020-002/22.04.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив А. А. Д. /л. 41-42 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/, срокът за извършване на ревизията е удължен до 27.05.2021 г. Със ЗИЗВР № Р-16002621000443-020-003/17.05.2021 г. на началник сектор при ТД на НАП Пловдив А. А. Д. /л. 44 – л. 45 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/, срокът за извършване на ревизията е удължен още веднъж – до 25.06.2021 г. Заповедите са връчени по електронен път чрез електронен адрес **********************[интернет адрес].

От П. С. Д., главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и В. Г. Х., инспектор по приходите, в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002621000443-092-001/09.07.2021 г. в предписаното от чл. 117, ал. 2 ДОПК съдържание /л. 47 – л. 70 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/. Със същия са предложени за установяване задължения за ДДС за периода м. 02.2020 г. – м. 12.2020 г. в общ размер на 128 501,95 лева – главници и лихви, дължими от „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД.

РД е връчен на 20.07.2021 г. по електронен път, изтеглен от електронен адрес ***************[интернет адрес] на посочената дата /л. 71 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/.

Няма данни по делото в срока по чл. 117, ал. 5 ДОПК да е било подадено възражение срещу изложените в РД констатации.

От А. А. Д. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и П. С. Д., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. /л. 72 – л. 76 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/, с който за периода от 31.01.2020 г. до 31.12.2020 г. на „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД се определя ДДС за внасяне в общ размер на 129 485,16 лева /114 169,94 лева главница и 15 315,22 лева лихва/.

РА е връчен по реда на чл. 32 ДОПК.

На 27.04.2023 г. от „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е подадена жалба против РА № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г., заведена в ТД на НАП – София, офис Благоевград, с вх. № 10124/27.04.2023 г. /л. 26 – л. 27, л. 84 – л. 85 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/. В същата е посочено, че в хода на ревизионното производство всички актове били връчвани на адрес, достъпен единствено от лицето, предоставяло счетоводни услуги на дружеството, а РА бил връчен по реда на чл. 32 ДОПК, като счетоводителят не уведомил дружеството за извършваната ревизия и за издадения РА, поради което обжалването е обосновано единствено с доводи за нищожността на РА. Нарушена била разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК.

С Решение № 864/21.06.2023 г. /л. 19 – 20 от адм. д. № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/ Ж. И. Б. – началник на отдел „Обжалване“ в Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, „За“ Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП се произнася по жалбата, като на основание чл. 97, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК я оставя без уважение. По делото не са представени доказателства за едновременното отсъствие на Д. Х. К. - заместник-директор на дирекция „ОДОП“ – София, и на Е. С. П. – директор на дирекция „ОДОП“ – София, от които да се следва необходимостта за издаване на цитираното решение от Ж. И. Б..

В решението е посочено, че представеното по преписката копие на РА съдържа отбелязване, според което този документ е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис от А. А. Д., на длъжност началник сектор, и П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите. Това отбелязване било подписано с електронен подпис и съставлявало доказателство, че представеният акт бил електронен документ, подписан с електронни подписи. Цитирани са разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, член 25 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 37, ал. 2 от Наредбата за дейността на доставчиците на удостоверително услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, и е отбелязано, че от 02.07.2015 г. до момента на издаване на решението доставчик на удостоверителни услуги на НАП е „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД /B-Trust/ и че регистърът на доставчика е достъпен и може да бъде проверен от всеки.

В настоящия случай РА № Р-16002621000443-091-001 от 09.08.2021 г. бил подписан от А. А. Д., на длъжност началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, и материализиран като електронен документ на 09.08.2021 г. в 11:53:50 ч. При зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи се установявало, че А. А. Д. била с валидност на електронния подпис от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г. РА бил подписан и от П. С. Д., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, материализиран като електронен документ на 09.08.2021 г. в 12:06:50 ч. с валидност на електронния подпис от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г.

Предвид разпоредбите от ЗЕДЕУУ и чл. 37 от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни услуги, съдържащите се по преписката електронни сертификати от публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги, били годни доказателства за наличието на валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди. Изведен е изводът, че в случая РА бил подписан от лицата, посочени с квалифициран електронен подпис, т.е. този документ бил валиден и не била налице твърдяната нищожност. За пълнота, е отбелязано, че при липсата на валиден КЕП в РА при разпечатването му на хартиен носител нямало да се появят цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП, каквито в случая се съдържали в него.

Решението е връчено на 23.06.2023 г. на „ДИГНИТИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД чрез следните електронни пощи: *************електронна поща], ****************[интернет адрес], с IP адрес 104.47.13.254.

В хода на съдебното производство на 25.09.2023 г. са представени на електронен носител /CD/ РА, РД и ЗВР, както и доказателства за наличие на КЕП на органите по приходите, издали ЗВР, РД, РА /л. 25 - л. 30/. В изпълнение на разпореждане на съда от системния администратор на Административен съд – Хасково е извършена проверка на съдържащите в CD /л. 27/ файлове и подписани ли са те с валиден КЕП. В Констативен протокол от 26.09.2023 г. /л. 33/ системният администратор на Административен съд – Хасково е посочил, че в CD-R диска се съдържат 22 бр. файлове. В т. 1 от КП е посочено, че документите в pdf файлов формат представляват копия на електронни документи и не подлежат на валидация за валидност на КУКЕП, като сред тях са: ЗВР /Р-16002621000443-020-001/; ЗИЗВР /№ Р-16002621000443-020-002/; ЗИЗВР /№ Р-16002621000443-020-003/; РА № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. /№ Р-16002621000443-091-001/; РД № Р-16002621000443-092-001/09.07.2021 г. /№ Р-16002621000443-092-001/. В т. 3 от КП е записано, че документите „Електронен подпис на А. Д. стар.docx“, „Електронен подпис на А. Д..docx“, „Електронен подпис на В. Х..docx“, „Електронен подпис на П. Д. стар.docx“, „Електронен подпис на П. Д..docx“, съдържат електронни изображения с данни за електронни подписи, които не могат да бъдат свързани с представените копия на електронни документи в pdf файлов формат.

Изслушано е заключение по назначената съдебна компютърно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал от вещото лице инж. В. Т..

Експертът се е запознал със CD, приложено по делото, и е установил, че текстът на стр. 7 от РА № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. не означава, че документът е подписан с електронен подпис. Проверката в сайта на Държавна агенция „Електронно управление“ показала като резултат от операцията по отношение на посочения РА статус „Ненамерен електронен подпис“. Посочен е и втори вариант на същия сайт, в който документът и електронният подпис са в отделни файлове, като резултатът от операцията по отношение на посочения РА е със статус „Не е намерен електронен подпис“. Направен е извод, че електронният документ, представляващ процесния РА, не е подписан с електронен подпис.

В съдебно заседание в. л. Т. допълва, че не е направил проверка в сайта на доставчика на удостоверителни услуги, издаващ електронния подпис, тъй като тази проверка се правила при наличен сериен номер на лицето, притежател на електронния подпис. На базата на серийния номер в сайта на издателя на удостоверителни услуги се проверявала валидността на електронния подпис. В случая не можел да идентифицира този сериен номер, за да извърши подобна проверка. Потвърждава, че процесният РА не е подписан с електронен подпис. Посочва, че крайният му извод е изведен след набавена информация от интернет и от други дела.

Изслушано е заключение по назначената повторна съдебна компютърно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно изготвено и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал от вещото лице д-р инж. Б. М..

Файлът с име „Р[интернет адрес]“ /находящ се в CD, копие от което му е направено/ не е подписан с КУКЕП, като прилага екранна снимка след отварянето му с Adobe Acrobat Reader и за сравнение екранна снимка каква информация се вижда, когато файл с разширение pdf е подписан с КУКЕП. За проверка е използвал сайт на ЕК, като срещу състояние на подписите е посочено 0 валидни подписа от 0. Потвърждава, че процесният РА не е подписан с КУКЕП.

В съдебно заседание в. л. М. обясни, че е имало разговор с процесуален представител на ответника, при който е споменало, че файлът, на който е РА със съответното име, не е подписан с електронен подпис. Дискът, който му бил направен от системния администратор на съда, се четял нормално, нито един документ се съдържал електронен подпис. Изрично е посочил в заключението си кой файл е оспореният РА. Акцентира върху приложени към диска екранни снимки. Обяснява също, че самият файл с ревизионния акт не съдържа електронен подпис и затова и на стр.4 от заключението е показал как трябва да изглежда подписан файл. Принципно панелът „Signatures“ фигурирал винаги при подписване на документ с електронен подпис. От там нататък вече била възможна проверка дали съответният подпис бил валиден, невалиден, отговарял ли на Приложение № 1 и т. н., но след като панелът го нямало, този документ се явявал неподписан. Проверяваният от него диск не съдържал подписан документ. Посочва, че ако в папката по делото не е представен коректен диск, няма как да разбере това. Относно поредицата от букви и цифри, която се отпечатва във файла, коментира, че това е шестнадесетичен код, който не може да бъде анализиран.

С писма вх. № 4202/17.06.2024 г. /л. 176 - л. 183/ и вх. № 4802/10.07.2024 г. с приложения към тях /л. 189 - 225/, се представиха доказателства за валидността на електронните подписи на органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА – на електронен и хартиен носител, които бяха представени на вещото лице за отговор на въпросите по допуснатата по делото повторна съдебна компютърно-техническа експертиза.

В изпълнение на поставените задачи, въз основа на представения му нов оптичен диск от 10.07.2024 г., в. л. дава следното допълнително заключение, че Ревизионен акт № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г. не е подписан с КУКЕП. Това заключение обосновава със следните констатации:

От прегледа на файла с име „Р-16002621000443-091-001_ORGES.pdf, е установил, че същият има „положени“ два електронни подписа, на които валидността е НЕИЗВЕСТНА - „Signature validity is unknown:“. Файлът с име „Р-16002621000443-091-001_ORGES.pdf“ е различен от този, който бе разглеждан в предходното заключение и с име „[интернет адрес]“. Представил е две екранни снимки относно информацията, която се вижда при отваряне на файла с Adobe Acrobat Reader и при файл с разширение pdf, подписан с КУКЕП. Посочва, че за проверка е използвало сайта на ЕК и на издателя на подписа „Борика, B-trust, които позволявали проверка на валидността на електронен подпис, когато е поставен такъв. Резултатът от проверките в. л. е илюстрирал в представеното заключение. От тези проверки ставало ясно, че електронните подписи не били валидни – в края на проверката се четяло „0 valid signaturie, out of 2“. При валидни подписи текстът щял да е „2 valid signaturie, out of 2“, както било при проверка в същите сайтове на файла от екранна снимка 2. За евентуална дата на подписване сочи 09.08.2021 г. Относно илюстрациите на стр. 11 от заключението посочва, че коректното съобщение на този екран от менюто „Signature Properties” трябвало да съдържа името и имейла на подписалия документа /екранна снимка 4/. На следващо място /л. 12/ посочва, че издател на двата подписа бил B-trust, издател на удостоверителни услуги. За да отговори на въпроса дали положените подписи са КУКЕП, направил превод на екранна снимка 3 /стр. 11/, който гласял, че валидността на подписа била неизвестна, дата 2021/08/09. При използване на КУКЕП /екранна снимка 4/ текстът бил различен, а именно: подписът е валиден /подписан от, следвало име и електронен адрес на подписалия го/, час на подписване 2024/06/24, като последният бил КЕП съгласно Регламент /ЕС/ № 910/2014. Експертът посочва и, че на екранна снимка 5 /сдържаща информация за издателя на подписите от подменюто Certificate Viewer/, в сивото каре, се четяло Digital Signature, Non-Repudiation, Encrypt Keys, Client Authentication, Email Protection, в превод: цифров подпис, без отказ, криптиране на ключове, удостоверяване на клиента, защита на имейл. Този електронен подпис позволявал да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Това заключение в. л. било направило заради текста, който се четял „Signature Properties“ - „The document has not been modified since this signature was applied“, в превод: документът не е променян, откакто е приложен този подпис. Вещото лице заявява, че съгласно направените проверки в двата сайта на Европейската комисия и на издателя тези електронни подписи не можело да се валидират. По тази причина не можело да се квалифицират като КУКЕП. Съгласно текста, визуализиран на екранна снимка 3 и обяснен /преведен на стр. 12 от заключението/ това не бил КУКЕП.

В съдебно заседание в. л. поддържа, че проверените от него два подписа не отговарят на изискването за квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, като това е установило от направените проверки в два сайта –в предоставения от издателя на услугата „B-trust“ или „Борика“, и от сайт за проверки на валидността на електронен подпис на Европейската комисия, в която били регистрирани всички национални издатели на тези удостоверителни услуги. Сочи, че направените две проверки съставлявали квалифицирано валидиране на електронен подпис. Относно системата на НАП посочва, че не я познава, като не е достатъчен един час, за да види какво се случва. Когато при подписването се ползвало времето на локалния компютър „local computer time“, винаги трябвало да се съобрази това заради смяната му, тъй като не се ползвал световно независим източник на време. Пояснява, че принципно може да се удостовери дали подписът е бил оттеглен и това било едно от съобщенията, които излизали при проверки. Всеки подпис в рамките на валидност можело да бъде временно „замразяван“ и „размразяван“, т.е. в рамките на периода, за който бил издаден. Тук проверката от тези сайтове показвала, че не може да бъде проверено еднозначно дали тези подписи не били спирани в период, за който пишело в менюто, че са валиден подпис. Това ставало с една молба до издателя, която се обработвала в рамките на деня. Сочи, че и по други дела никога не проверявал подписания акт в момента, в който бил подписан или в рамките на валидност на подписа, но никога не му бил излизал този проблем с валидността. Твърди, че в случая е проверявал валидност на подписа към 2021 г., но проверката е извършена към момента на изготвяне на заключението. Отразявало се времето, зададено на локалния компютър. Презапис на документа не влияел върху валидността му. Уточнява, че има дата, на която е направен дискът, но тя е различна. Посочва, че изтичането на срока на валидност на електронния подпис не влияе върху възможността за проверка на валидността на подписа. Заявява, че по други производства, по които е извършвал проверка на електронен подпис, който към датата на проверка не бил във валидност, му е излизала информация, че подписът бил валиден.

По делото са постъпили като доказателства информация от „Борика“ АД, видно от която са издадени удостоверения за КЕП на служители на НАП, както следва: А. А. Д. /2 броя с различни серийни номера с период на валидност от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г. и от 27.04.2021 г. до 27.04.2022 г./, П. С. Д. /1 брой с период на валидност от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г./, В. Г. Х. /1 брой с период на валидност от 28.01.2021 г. до 28.01.2022 г./. Прилага оригинали на удостоверения за КЕП, като е направено отбелязване от системния администратор на съда при извършена проверка, че zip-файл и съдържащите се в него приложения в pdf формат не е подписан с КЕП.

По делото като част от административната преписка е представена Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на НАП /л. 35 от адм. дело № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/, с която на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК и Заповед № ЗЦУ – ОПР-2/19.04.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП са определени органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. Сред изброените в тази заповед служители на НАП са А. А. Д. – Началник сектор „Ревизии“, П. С. Д., главен инспектор по приходите – РЕ, В. Г. Х., инспектор по приходите.

Със Заповед № З-ЦУ-2578/27.07.2021 г. на Заместник изпълнителен директор на НАП /л. 33 от адм. дело № 776/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград/, на основание чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите и във връзка със Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. е наредено служителите на ТД на НАП, посочени в Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г., да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложение към настоящата заповед, за които компетентната териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП – София. Наредено и контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед № З-ЦУ-1659/05.05.2021 г. и определени от Директора на ТД на НАП – София със Заповед № РД-01-287 от 10.05.2021 г., издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК.

Административен съд – Хасково, въз основа на установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол на основание разпоредбата на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 2 ДОПК и по аргумент от чл. 156, ал. 2 и, ал. 3 ДОПК. РА е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, който с мотивирано решение, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК, е потвърдил РА

Следва да се посочи, че проверката за законосъобразност на РА както в административното, така и в съдебното производство включва и преценка по валидността на акта. Произнасянето по доводите за нищожност на акта е част от правомощията на решаващия орган по чл. 155 ДОПК да реши спора по същество и е условие за допустимост на съдебното оспорване. Не се възприема твърдението, че искането за нищожност на РА може да бъде надлежно направено пред решаващия орган само в 14-дневния срок по чл. 152, ал. 1 ДОПК. Липсата на уредба в ДОПК за оспорване на ревизионните актове по отношение на тяхната валидност без ограничение във времето, както е предвидено в чл. 149, ал. 5 АПК, не обосновава недопустимост на жалбата с искане за нищожност на акта пред решаващия орган. Нищожният ревизионен акт не поражда правни последици и за нищожността му може да се претендира без ограничение във времето, вкл. и при обжалването му по административен ред, което е задължително. В този смисъл е Определение по адм. д. № 5725/2023 г., І отд. на ВАС.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, съдът следва да обсъди направените възражения за различното съдържание на представените от ответника копия на РА.

РА е представен по делото в оригинал като електронен документ още на 25.09.2023 г. и е приет в първото открито заседание, проведено на 10.10.2023 г. Видно от КП от 26.09.2023 г. на системния администратор в Административен съд – Хасково, полученият диск, в който се съдържа и оспореният РА, съдържа 22 файла, представляващи копия на електронни документи с невъзможност да бъдат валидирани за валидност на електронния подпис, файлове, които не са подписани с електронен подпис, екранни изображения с данни за електронни подписи, които не могат да бъдат свързани с представените копия на електронни документи, и такива документи, които са в pdf формат, представляващи извлечения от кореспонденция, незаверени с електронен подпис.

С писмена молба от 09.11.2023 г. ответникът заявява изрично, че „по делото има достатъчно данни за подписването с електронен подпис, както и за датата и часа, в който е извършено това подписване“, както и че „по делото има достатъчно доказателства за валидността на КЕП на органите по приходите“.

Неясно защо и въпреки това изрично изявление, след образуване на делото, провеждане на няколко открити съдебни заседания, изготвяне на две експертизи, заключенията по които е еднакво и съдът кредитира като обективно изготвени в съответствие със събрания писмен доказателствен материал, ответникът поиска представянето на нови доказателства за валидността на електронните подписи, което доказателствено искане бе уважено от съда, за да не бъде нарушено правото му на защита в процеса. Въпреки това подобно процесуално поведение не би следвало да се толерира, като съдът напомня, че органът е длъжен да изпрати цялата преписка, по която е издаден оспореният акт, още с оспорването му или при изискване от съда при депозирана пред него жалба. По този начин жалбоподателят ще може да упражни ефективно и своевременно правото си на защита, разбирайки какъв е всъщност предметът на спора, за изясняването на който би следвало да представи доказателства или направи доказателствени искания, а не в условията на неяснота и при изненада да узнава за нови факти и обстоятелства и да се защитава срещу нови твърдения от страна на ответника, съответно - да търпи излишно натоварване с разноски или удължаване на съдебния процес. Доколкото от заключението, изготвено в изпълнение на съдебно определение и въз основа на новопредставените от ответника писмени доказателства, също се следва извод, че процесният РА не е подписан с КУКЕП, съдът не намира за необходимо и да излага съображения относно наличието или не на разлики в съдържанието на копията на оспорения РА.

На второ място, следва да се отбележи и, че съществува неяснота относно подписите, с които се твърди, че всъщност е подписан РА.

РА е издаден на 09.08.2021 г. от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор – възложил ревизията, и П. С. Д., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията.

По делото е представена информация от „Борика“ АД относно издадени удостоверения за КЕП на служителите на НАП: А. А. Д. /2 броя с различни серийни номера с период на валидност от 01.03.2021 г. до 01.03.2022 г. и от 27.04.2021 г. до 27.04.2022 г./ и П. С. Д. /1 брой с период на валидност от 01.06.2021 г. до 01.06.2022 г./.

От така представената информация не може да се установи с кой точно от подписите на А. А. Д. е подписан оспореният РА. Твърдения не са изложени и от страна на ответника.

Следва да се има предвид, че потенциалното наличие на издадени на посочените по-горе лица един или повече електронни подписи при един или повече издатели е ирелевантно, щом конкретният документ, чиято действителност се оспорва, не е подписан с валидни квалифицирани електронни подписи. От факта, че тези лица притежават електронни подписи, не се следва автоматично изводът, че всеки един акт, чиито издатели са те, или електронен документ, съдържащ тяхно изявление, безспорно са подписани с притежаваните от тях електронни подписи. В този смисъл и представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заяви в съдебно заседание, че наличието на електронен подпис на посочените лица не дава отговор на спорния по делото въпрос - подписан ли е конкретният акт с електронен подпис, който да отговаря на реквизитите в Приложение № 1 към Регламент /ЕС/ № 910/2014.

С оглед разпределената доказателствена тежест ответникът не представи нови доказателства и не направи нови доказателствени искания след получаване на информацията от „Борика“ АД, като остава недоказан фактът, че РА е подписан с притежаваните от А. А. Д. и П. С. Д. електронни подписи.

В подкрепа на горното е и Решение на Съда /десети състав/ от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21, съгласно което ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че този подпис отговаря на предвидените в Регламент /ЕС/ № 910/2014 изисквания, съответно - да се счита за „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 12 от посочения регламент.

За пълнота, следва да бъде отбелязано, че видно от информацията на „Борика“ АД като титуляр /по смисъла на ЗЕДЕУУ/ на електронните подписи е посочена „ТД на НАП Пловдив“, каквото юридическо лице не съществува - арг. чл. 2, ал. 2 ЗНАП. При неяснота относно юридическото лице, титуляр на електронния подпис, то не е налице условието по Регламент /ЕС/ № 910/2014 за свързаност по уникален начин между електронния подпис и неговия титуляр и възможност този титуляр да бъде идентифициран.

На трето място, оспореният РА е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив предвид седалището и адреса на управление на дружеството в [населено място] към датата на издаване на ЗВР. Представени са по делото заповеди, издадени от заместник-изпълнителния директор на НАП, с дати, следващи датата на издаване на ЗВР, относно определянето на служители, които да осъществяват производства по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложение, за които компетентната териториална дирекция съгласно чл. 8 ДОПК е ТД на НАП София. Важно е да се отбележи и, че оспорването на РА по административен ред е осъществено пред Директора на Дирекция „ОДОП“ София предвид новите седалище и адрес на управление на дружеството в [населено място].

Съобразявайки горното и мотивите за прогласяване на нищожността на акта, които ще бъдат изложени по-долу, съдът приема, че не са били налице основания за спиране на настоящото производство до произнасяне по тълк. дело № 2/2024 г. на ОССК на ВАС с приемане на тълкувателно решение по въпроса - „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл.112, ал.1, т.1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал.6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл.10, ал.9 от Закона за НАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората /другата/ териториална дирекция?“.

На четвърто място, налице са основания за прогласяване нищожността на оспорения РА.

Основателно е оплакването на жалбоподателя към преценката на съда за валидността на РА поради недоказване на подписването му от посочените като негови издатели органи по приходите с КЕП към датата на неговото издаване по реда на Регламент /ЕС/ № 910/2014.

Задължителен елемент от съдържанието на РА е подписът на издателя му съгласно чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК /чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК/. Подписването на РА позволява идентификация на органите по приходите, които са го издали, което е от съществено значение за преценката дали към момента на издаването му те са разполагали с материалната компетентност да сторят това. В случая РА не е подписан със саморъчен подпис, а се твърди, че е издаден като електронен документ. При това еднозначно следва да се установи авторството на електронното изявление, дали издателите на РА са притежавали квалифициран електронен подпис и дали този подпис е използван при издаването на конкретния акт.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрациите „право да правят електронни изявления от името на администрациите имат лицата, които притежават валидно удостоверение за квалифициран електронен подпис и са овластени по силата на закон или са надлежно овластени“. В ДОПК не се установява отклонение от това изискване, напротив – редица норми въвеждат задължението за използване от органите по приходите на квалифициран електронен подпис.

Съгласно дефиницията на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 „електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис“. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ „писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление“.

„Електронен подпис“ /чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014/ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“.

„Усъвършенстван електронен подпис“ /чл. 3, т. 11 от Регламент /ЕС/ № 910/2014/ означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26 - а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа; б) може да идентифицира титуляря на подписа; в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и г) свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.

„Квалифициран електронен подпис /чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014/ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи“.

Съгласно т. 33 от Решение на Съда /десети състав) от 29 февруари 2024 г. по дело C-466/22 „член 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 предвижда три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за „квалифициран електронен подпис“. Първо, електронният подпис следва да е „усъвършенстван електронен подпис“, който съгласно член 3, точка 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден от „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно член 3, точка 23 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия регламент. Трето, подписът трябва да се основава на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, тоест удостоверение, издадено от „доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги“ и отговарящо на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент /решение от 20 октомври 2022 г., Екофрукт, C‑362/21, EU:C:2022:815, т. 43/.

Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ „правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните“. В случая равностойността на посочените два вида електронни подписи със саморъчния е само при уговорка между страните. Следователно, при издаване на електронни документи от органи по приходите трябва, за да е изпълнено условието за тяхната валидност, същите да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис.

Съгласно т. 35 Решение на Съда /десети състав/ от 29 февруари 2024 г. по дело C-466/22: „от член 2, параграф 3 във връзка със съображения 21 и 49 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, е видно, че националното право определя правната сила на електронните подписи. Единственото изключение в това отношение e предвиденото в член 25, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 изискване правната сила на квалифицирания електронен подпис да бъде равностойна на тази на саморъчния подпис, като така тази разпоредба установява презумпция за „приравняване“ на саморъчен подпис единствено в полза на квалифицирания електронен подпис“.

Съгласно чл. 33, § 1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 постановява, че „услугата по квалифицирано валидиране на квалифицирани електронни подписи може да се предоставя единствено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги, който: а) извършва валидиране в съответствие с член 32, параграф 1; и б) дава възможност на доверяващите се страни да получат резултата от процеса на валидиране по автоматизиран начин, който е надежден и ефикасен и носи усъвършенстван електронен подпис или усъвършенстван електронен печат на доставчика на услугата по квалифицирано валидиране“.

В чл. 32 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 е посочено правното значение на валидирането на електронен подпис: в § 1 е установена презумпция, че валидирането потвърждава наличието на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, отговарящо на Приложение № 1, към момента на подписването; квалифицираното удостоверение е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и е било валидно към момента на подписването; данните за валидиране на подписа съответстват на данните, предоставени от доверяващата се страна; уникалният набор от данни, представляващи титуляря на електронния подпис в удостоверението, е надлежно предаден на доверяващата се страна; електронният подпис е създаден от устройство за създаване на КЕП; целостта на подписаните данни не е застрашена и изискванията по чл. 26 са били изпълнени към момента на подписването. С извършването на такова валидиране на електронен подпис се установяват всички предпоставки на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 до доказване на противното.

В конкретния случай изпълнението на цитираното по-горе изискване на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 означава да съществуват безспорни данни за свързаност между съответните електронни подписи и електронния документ /РА/, за който се твърди, че е подписан с тези подписи, да се установи свързаност по уникален начин с автора на подписа и използването му под негов контрол, както и да е била извършена услугата квалифицирано валидиране на квалифицираните електронни подписи при условията на чл. 33, § 1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014.

И двете вещи лица след извършване на необходимите проверки на квалифицирани електронни подписи съгласно процедурата, уредена в чл. 32 и чл. 33 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, вкл. при посочения издател на подписите „Борика“ АД /вещото лице по повторната експертиза/, достигат до извод, че оспореният РА не е подписан с валиден КУКЕП, като от първото вещо лице е направено и уточнението защо не дава отговор на поставените въпроси № 2 и № 3 - поради неподписване на РА въобще с електронен подпис. Проверките дават идентичен резултат, като без значение е дали подписите страдат от недостатъци, дали са били оттегляни или спирани, дали е налице промяна на local computer time /въпреки че подобна хипотеза навежда на извод за манипулиране на датата и часа на подписване с оглед свързаността на компютъра с интернет/, поради което и съдът приема изводите на вещите лица, представляващи специални знания, с които той не разполага и предвид което е назначил и процесните експертизи, за достоверни и обосновани и не намира за необходимо да ги преповтаря при обективиране на своите правни изводи.

Макар валидирането на електронния документ да не съставлява изискване за наличието на КЕП, валидирането е процес за проверка и потвърждение на валидността на електронния подпис. Тази проверка е обвързана с данните в сертификата, които позволяват нейното осъществяване. В чл. 3, т. 14 на Регламент /ЕС/ № 910/2014 се съдържа дефиниция на „удостоверение за електронен подпис“, което означава електронен атестат, който свързва данните за валидиране на електронен подпис с физическо лице и потвърждава най-малко името или псевдонима на това лице. Мотивира се изводът, че данните за валидиране предпоставят наличието на осъществено такова действие и установяването по безспорен начин на физическото лице, титуляр на електронния подпис. В случая не се удостоверява уникалната идентичност на лицето, което подписва документа. Липсата на квалифицирано валидиране от издателя на електронния подпис към момента на полагането му, което е изрично посочено в Приложение № 1 към Регламент /ЕС/ № 910/2014, води и до липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, съответно – това е достатъчно основание, за да се приеме, че електронният подпис не представлява „квалифициран електронен подпис“ по смисъла на чл. 3, точка 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 /Решение на Съда /десети състав/ от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21/. Независимо че към датата на проверките на вещите лица валидността на сочените от „Борика“ АД подписи е била изтекла, то към момента на действията по проверка е следвало да бъде допустимо валидиране на електронни документи, подписани с електронен подпис, което да позволи установяването на титуляря на подписа, вида на електронния подпис и неговия период на действие. В случая не се установи подобна възможност.

При липсата на валидиране на електронния подпис не са установени всички предпоставки по чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, от което следва, че положените от органите по приходите електронни подписи не са квалифицирани и спрямо тях е неприложима фикция по чл. 25, ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 за равностойност със саморъчен подпис.

В този смисъл са: Решение по адм. дело № 3825/2024 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело № 11855/2023 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело № адв. дело № 11511/2023 г., І отд. на ВАС, Решение по адм. дело № 5027/2023 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело № 8300/2020 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение по адм. дело № 4137/2021 г., І отд. на ВАС, Решение по адм. дело № 9551/2022 г., І отд. на ВАС.

Извод: на основание чл. 160, ал. 1 и ал. 2 ДОПК следва да бъде прогласена нищожността на РА.

Този извод бе направен и при съобразяване с Решение на Съда /десети състав/ от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21, конкретно т. 41, съгласно която допустимо е издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис, предвидени в Регламент /ЕС/ № 910/2014.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на жалбоподателя не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Ревизионен акт № Р-16002621000443-091-001/09.08.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, потвърден с Решение № 864/21.06.2023 г. на „ЗА“ Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при Централно управление на Национална агенция за приходите.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и Окръжна прокуратура - Хасково.