Производство по чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК и чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Делото е образувано по Жалба, вх. № 2029/26.03.2026г. в АСВТ, подадена от името на Я. Н. [ЛНЧ] – чужденец, продължително пребиваващ в страната, в [населено място], общ. Полски Тръмбеш, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1301305/11.03.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ С. П. на ОДМВР Русе. С тази Заповед е постановено отнемане на СУМПС на водача/жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6м., на основание чл. чл.171, т.1,б„з“)гг от ЗДвП. Оплакванията са , че Заповедта е нищожна, а алтернативно незаконосъобразна.

Настоящото произнасяне на съда е по искането на същото лице да спре предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на ПАМ. Мотивите на искането са съсредоточени върху твърдението, че предварителното изпълнени на ПАМ ще причини на жалбоподателя значителни вреди/алтернативно трудно поправими, т.к. се отнема възможността му да се придвижва до работното си място в [населено място] и в командировка, а оттам и да получава доходи от трудова дейност. Представя сключен трудов договор № 298/30.05.2024г. с дружеството „Соларен дом“ ООД [населено място] за позицията „монтажник електронни елементи“.

Искането за спиране е направено при висящо съдебно производство по жалба срещу Заповедта за прилагане на ПАМ, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона с чл.172, ал.3 от ЗДвП. След постъпване на данните от АП съдът намира, че искането е допустимо. Разгледано по същество същото е ОСНОВАТЕЛНО при следните фактически и правни съображения.

ЗППАМ е издадена на 11.03.2026г. за това, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 20.02.2026г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради това, че новият собственик не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от придобиването да регистрира превозното средство. Съставен е АУАН № 682240 за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред - чл.140, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, което нарушение се санкционира по чл.175, ал.3 от ЗДвП и е предпоставка за издаване на процесната ПАМ, с която е отнето свидетелството за управление на МПС на водача, а именно СУ № 210011MN51.

Искането за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт следва да се разгледа по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В случая жалбоподателят твърди вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. Съображенията му са, че живее в населено място, което е отдалечено от мястото, на което престира труд, поради което е лишен от възможност да се труди и получава доходи от това. С оглед данните по делото съдът приема, че вероятността за настъпването на сочените вреди е висока, а в качествено отношение същите са с характер на значителни за лицето вреди.

Съдът намира, че постановената ПАМ действително се явява несъразмерна. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква "з"//гг от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. В случая се цели участващите в движението автомобили да са регистрирани на името на действителния собственик, за да не се възпрепятства контрола на пътното движение.

Видно е от данните по преписката, че жалбоподателят не е собственик на автомобила с рег. № [рег. номер]. Касае се за служебен/лизингов автомобил, който е бил прехвърлен на лизингополучателя – дружеството „Соларен дом“ ООД [населено място]/работодател на оспорващия/, без да е ясно кога. От обясненията на същия и спътника му/негов колега/ е ясно, че същите не са знаели нищо за прекратената служебно регистрация на автомобила, поради което не е възможно нарушението да им се вмени във вина. В тази хипотеза за постигане на законовата цел е необходимо и достатъчно да се снемат регистрационните табели на МПС и да се отнеме СРМПС със служебно прекратена регистрация. Което всъщност е сторено, видно от издадения АУАН. Засягането на правата на водача на автомобила, който няма никакво отношение към собствеността на същия или задължението за пререгистрация на собствеността на същия е в противоречие на законовата цел и надхвърля необходимото за постигането ѝ. Предвид това продължаващото действие на ПАМ, без наличие на законова необходимост от това, се равнява на санкция спрямо лицето, което е недопустим правен резултат. Това представлява нарушаване на принципа на съразмерност, в частност чл.6, ал.2 от АПК, т.к. предварителното изпълнение на акта засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Отнемането на СУМПС на водача, който не е собственик не може да изиграе необходимата преустановителна и превантивна роля на ЗПАМ, а е необходимо отнемането на регистрационните табели на автомобила.

Съдът освен това съобрази, че преценката за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение следва да включва и съобразяване с евентуалната законосъобразност на подлежащата на съдебен контрол ПАМ. В т.48 от Решението по дело С-605/23 г. СЕС приема, че „…, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“. В тази връзка като прецени най-общо основателността на жалбата и доколкото спирането на ПИ на ЗПАМ е своеобразна обезпечителна мярка за запазване правата на жалбоподателя съществували до издаване на оспорения акт, съдът намира, че предварителното изпълнение на оспорената ПАМ следва да бъде спряно, т.к. са налице законови предпоставки за това.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал.4 от АПК, Адм.съд Велико Търново в посочения състав

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА, до приключване на производството по обжалването ѝ, предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-1301305/11.03.2026г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ С. П. на ОДМВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква "з"//гг от ЗДвП е приложена ПАМ срещу Я. Н. [ЛНЧ] - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Определението да се съобщи на страните.