Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

гр. Пловдив, 06. 03. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, пети състав, в открито заседание на 13, 02, 2023 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

и секретар Д. Й. , като разгледа докладваното от председателя АД № 3144 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДП.

Жалбоподателят – Д.И.В. с ЕГН: **********,***, в качеството му на управител на „В.-Рентакар“ ЕООД оспорва Заповед за принудителна административна мярка № 22-4332-004781 по чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил Киа Сийд с рег. № *** за срок от 6 месеца и са иззети два броя регистрационни табели.

В жалбата, подадена чрез СДВР, Отдел „Пътна полиция“ в Административен съд – София-град, по ад. № 10847/22г. се твърди неправилност и незаконосъобразност на издадената ЗППАМ, като се иска нейната отмяна.

Ответникът – И. В. Й. – ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, редовно призована, не се явява и не изразява становище.

Окръжна прокуратура Пловдив – редовно призована, не встъпва в процеса.

По допустимостта на жалбата - видно от разписката към процесната заповед , същата е получена лично от жалбоподателя на 07,11,2022, поради което предвид подаването й на 17,07,2022г. пред АССГ, чрез органа в законоустановения 14-дневен срок, от лице, което има правен интерес, следва да се приеме за процесуално допустима.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Процесната ПАМ е издадена от И. В. Й. – ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, а жалбата е подадена чрез СДВР в Административен съд – София-град, като по адм. дело № 10847/2022 г. по описа на Трето отделение, 15 състав на същия съд с Определение № 9507/02.12.2022 г. производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив.

Оспорената Заповед е издадена на основание чл.171, т.2А от ЗДвП от ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР В ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ В СДВР, след като е установено , че на 17.09.2022 г. лицето В.И.А., не е спрял на проверка, принудително е бил спрян на бул. „Цариградско шосе“ № 5и в гр. София и е било установено , че е управлявал МПС без да притежава СУМПС.

Управляваното от А. МПС е било марка КИА , с рег. № *** и е било собственост на „В.-Рентакар“ ЕООД, като с договор за наем от 12,09,22г. е било ползвано от В.Й.В.. На л. 9 по делото е приложен свидетелство за регистрация на процесния автомобил , а на л. 11 и 15 са приложени съответно АУАН и НП срещу А..

Предвид горното на „В.-Рентакар“ ЕООД е наложена Принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца и изземване на два броя регистрационни табели № РВ 2415 НС.

Не се спори от страните че В.И.А., към датата на проверката не притежава СУМПС и не е представил такова на проверяващия орган в гр. София.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал се приобщиха и изпратените с писмо с вх. № 1641/23.01.2023 г., от ОД на МВР – Пазарджик доказателства , както и такива изпратени с писмо с вх. № 3035/08.02.2023 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което се предоставя цялата административно-наказателна преписка въз основа на АУАН № 746574/17.09.2022 г., съставена срещу лицето В.И.А..

По делото са приложени / л. 16-21 на АССГ/ : процесната ЗППАМ в оригинал, заверено копие от АУАН и НП срещу В.И.А., заверени копия от три заповеди на Директор СДВР и две на министър на вътрешните работи, касаещи материалната компетентност на органа.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Страните нямат спор по фактите, които са установени по непротиворечив и категоричен начин и се признават от страна на жалбоподателя, доколкото в жалбата и в осз . не са направени никакви оспорвания относно събраните и приети по делото писмени доказателства.

Няма спор между страните чия е собствеността на управляваното МПС , марка КИА , както и че А. го е управлявал , като неправоспособен водач.

Спорът между страните е относно правилното приложение на материалния закон - чл. 171, т.2а от ЗДП , както и дали има допуснати съществени процесуални нарушения от АНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, жалбоподателят не оспорва факта, че на датата на проверката А. е управлявал неговия автомобил, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС.

Съгласно непротиворечивата практика на ВАС доказателствата и фактите по делото следва да се обсъждат , към момента на установяване на нарушението .

Законодателят в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидил, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Същевременно законодателят е предвидил в чл. 171, т.2а от с.з. , че следва да се прекрати регистрацията на пътно превозно средство , което се управлява от неправоспособен водач.

В случая , както се каза по-горе е налице "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС.

Административният орган обвързва фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл. 100, 103 и 150 от ЗДв.П , т.е А. не спира на контролен орган , управлява повторно ППС, без да е правоспособен водач и не носи свидет. за регистрация на МПС.

Представените заверени копия от заповеди, описани по-горе изключват съмнение за компетентност на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

Съдът счита , че установеното от ответника в оспорената ПАМ не е оборено в настоящото съдебно производство , поради което следва жалбата като неоснователна да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДв.П Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.В. с ЕГН: **********,***, в качеството му на управител на „В.-Рентакар“ ЕООД срещу Заповед за принудителна административна мярка № 22-4332-004781 по чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на лек автомобил Киа Сийд с рег. № *** за срок от 6 месеца и са иззети два броя регистрационни табели.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия :