Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК.

Образувано е по частна жалба на адв. А.. Ч., като пълномощник на „ДМ Агро 2011“ ЕООД от гр. В. Търново срещу Определение № 89/15.01.2026 г. по гр. дело № 3455/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи, че определението е неправилно, тъй като районният съд има правомощието да спре изпълнението на заповедта, а същата нанасяла преки имуществени вреди на дружеството.

Ответникът – директора на Областна дирекция „Земеделие“, в писмен отговор оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 230 от АПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение е отхвърлено искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед като лишено от процесуално основание. За да постанови този резултат, районният съд е посочил, че искането за спиране на изпълнението на обжалваната Заповед № ПО-09-641/19.11.2025 г. на Директора на ОД „Земеделие“ Велико Търново в случая няма основание, предвидено в АПК, а нещо повече – не се допуска по силата на специалната норма на чл. 37в, ал.6 от ЗСПЗЗ, което означава, че и съдът не може да го спира, освен ако няма изрично дадено му от самия закон правомощие за това.

Определението е правилно като краен резултат, но не и по изложените в него мотиви. С процесната Заповед № ПО-09-641/19.11.2025 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. В. Търново на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ е одобрено споразумение за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи за стопанската 2025/2026 г. за землището на [населено място], общ. Велико Търново. Съгласно чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ. Същевременно в закона не се съдържа забрана по искане на заинтересована страна съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. В такъв случай приложение намира нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Тоест налице е правна възможност съдът да спре изпълнението на обжалваната заповед, противно на приетото от първоинстанционния съд.

Въпреки това, като е отхвърлил искането за спиране на изпълнението съдът е постановил правилен като краен резултат съдебен акт. Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон – чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, с аргумент от чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

Такова доказване в настоящия случай не е направено. За да поиска спиране на изпълнението молителят се е позовал на изготвена от управителя на „ДМ Агро 2011“ ЕООД справка, според която претърпените загуби и пропуснатите ползи за дружеството, пряко следствие на заповедта, възлизали на 1720,36 лв. Освен че е недоказана, въпросната сума по никакъв начин не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима вреда. При отмяна на административния акт, или обявяването му за нищожен, обезщетение за претърпените вреди може да бъде претендирано по исков ред. По тези съображения определението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като няма данни в настоящото производство ответникът да е представляван от юрисконсулт – отговорът на частната жалба е подписан единствено от директора на ОД „Земеделие“ – Велико Търново.

Водим от горното Великотърновският административен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 89/15.01.2026 г. по гр. дело № 3455/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.