РЕШЕНИЕ

№ 1213

София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София Област - VII състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА

При секретар ВЕРА СЕДЕВЧОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ЛАЗАРОВА - КАБАКЧИЕВА административно дело № 20257020700897 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето. (ЗЗДет.)

Делото е образувано по жалба на А. И. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], като баща на А. А. С., [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Е.Милушева, съдебен адрес : [населено място], [улица],ет.1,офис №1, срещу Заповед№ЗД/Д-СО-СК-027/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане – [населено място].В жалбата се излагат доводи, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че в заповедта като основание за издаването й се посочва социален доклад относно положението на непълнолетното дете, изготвен от С. Я., с длъжност главен социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция„Социално подпомагане“- Самоков, но че на жалбоподателя не била дадена възможност да се запознае както с въпросния социален доклад, така и с нито един документ от преписката. Според жалбоподателя по този начин, в пълно противоречие с принципите на АПК, грубо се нарушават правата на лицето, засегнато от индивидуалния административен акт, тъй като защитата му практически не може да бъде осъществена, защото няма начин да се установи какви факти са били взети предвид при произнасяне па административния орган, а засегнатото лице не е имало възможност да представи свои доказателства за евентуалното им опровержение.

Навеждат се доводи, че в заповедта голословно се твърди, че процеса на реинтеграция па детето в биологичното му семейство е приключил неуспешно, без да се взема предвид, че срокът определен за този процес с до 17.10.2025г. и съответно още не е изтекъл. Подчертава се, че не се сочат абсолютно никакви конкретни факти, от които се прави извода, че реинтеграцията не е успешна. Жалбоподателя оспорва твърдението на административния орган за невъзможност за връщане на детето при родителите, и в частност при бащата и намира, че тези твърдения не са мотивирани, а са декларативни и неверни.

А. С. твърди, че от започване на процеса по реинтеграция до издаване на обжалваната заповед, детето е било отглеждано от бащата в неговия дом, като са му осигурени подходящи условия, според възможностите на родителя, и той е полагал необходимите грижи както за това, така и за другите си две деца. Признава, че майката е с умствена изостаналост, от известно време тя е напуснала общото съжителство и се е върнала в своя дом, където няма подходящи условия за отглеждане на децата, но че децата и конкретно А. живее при баща си и в негов изключителен интерес е това да продължи. Посочва се, че жалбоподателят е ползвател на социална услуга за повишаване на родителския му капацитет, като социалните работници от ЦОП намират, че е постигнал съществен прогрес и смятат, че е напълно годен да полага адекватни грижи за сина си.

Жалбоподателят иска от съда да има предвид, че бащата никога не е загубвал доверителната си връзка с децата си и със сина си А. и дори и във времето, преди да бъде извършено припознаването им и той да бъде вписан в актовете им за раждане като техен баща, ги е посещавал в дома, винаги се е стремил да задоволи, доколкото може, техните потребности, давал им е пари, малки подаръци, нито за миг не ги е изоставял. Сочи, че тежкото психическо състояние на майката и несъгласието и да бъдат припознати от него е попречило за по-доброто отглеждане на децата. Изтъква, че след като припознаването е приключило успешно, той веднага е сторил необходимото, и вече имайки не само биологичната връзка, но и активната легитимация като баща, да взима дейно участие в процеса на реинтеграция на децата. Намира, че след като единият родител желае и е в състояние да полага адекватни грижи за детето си, макар и другият родител да е напуснал семейният дом и да не е в състояние да положи такива грижи, детето трябва да бъде оставено за отглеждане на бащата.

По тези съображения А. С. иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна и неправилна. Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателя прецизира оспорването си като посочва като основание за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна наличието на пороци по смисъла на чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК.

Ответникът Директорът на Дирекция„Социално подпомагане“ – [населено място], чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Николова-Йошева, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата - като неоснователна и да потвърди издадения индивидуален административен акт - като правилен и законосъобразен, издаден от материално компетентен орган, в кръга на законовите му правомощия, при спазване на материално-правните разпоредби на закона и административно-производствените правила, изцяло съобразен с интереса на непълнолетното дете и в съответствие с целта на закона.

Моли в полза на ответника да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Няма възражение срещу претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна И. С., в качеството си на ръководител на Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/ - [населено място], взема становище, че в интерес на А. е да живее с баща си, защото когато е в центъра той извършва противообществени прояви и никой не е авторитет за детето. Подчертава, че детето А. наистина уважава баща си и наистина иска да живее при него. Той/детето А./ казва, че иска да бъде свободен, а в центъра го дразни това, че има правила.

Заинтересованата страна М. С. М. - не взема становище по жалбата и не сочи доказателства.

Особеният представител на детето А. А. - адв.[населено място], заявява, че въпреки становището на отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ - Самоков, че в най-добър интерес на детето е да продължи да бъде настанено в центъра до настъпване на основание за предприемане на друга подходяща мярка за закрила, с оглед на проведеното изслушване на А., а и останалите събрани доказателства, счита, че е установено, че непълнолетният А. С. от 01.08. 2025г. до сега, живее при баща си. Категорична е, че с оглед възрастта на детето, в момента, в която е той/А./, по-скоро бащата би бил от значение за него, за неговото отглеждане и възпитание и че очевидно за него по подходяща среда в случая е неговият дом, в който той би могъл и да продължи обучението си, както и да помага на баща си. С цел осигуряване най-добрия интерес на детето, счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена .

Настоящият съдебен състав на Административен съд - София област като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

Предмет на обжалване е Заповед№ЗД/Д-СО-СК-027/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане – [населено място], с която на основание чл.25,ал.1,т.2, чл.26, ал.1 във вр. с чл.27,ал.1 от Закона за закрила на детето е разпоредено настаняване на детето А. А. С., [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място] дол, [улица]та“№20 и настоящ адрес : [населено място], [улица], в център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място], [улица], до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

Така издадената заповед е връчена на жалбоподателя А. С. на 05.08. 2025г., видно от удостоверяване на това обстоятелство в известие за доставяне /л.45 от делото. Недоволен от тази заповед на 15.08.2025г. А. С. е сезирал съда с жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства. От страна на ответника е представена преписката по издаване на оспорения акт. Съдът служебно е събрал и приобщил като доказателство по делото личното дело /личното досие/, водено в Центъра за настаняване от семеен тип – [населено място] за времето, през което детето А. е било настанено в този център. Изслушано е и детето А..

От представените по делото доказателства се установява, че по отношение на детето А. А. С. е издадена Заповед№ЗД/Д-СО-СК-009/20.10.2020г., потвърдена с Решение №136/14.07.2021г., постановено по гр. д.№956/2020г. по описа на Районен съд-Самоков, с която е постановено настаняване на детето в център за настаняване от семеен тип – [населено място]. Съобразно влязлото в законна сила съдебно решение на основание чл.28, ал.3 и ал.4 във вр. с ал.1 , във вр. с чл.26,ал.1 от Закона за закрила на детето А. М. М. /имената на детето преди припознаването му от бащата А. И. С./ е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца – [населено място] за срок от три години или до промяна на обстоятелствата, считано от влизане в сила на решението. Безспорно е, че това съдебно решение е влязло в законна сила на 16.08.2021г. и срокът, в който детето законосъобразно може да пребивава в ЦНСТ- [населено място] е изтекъл на 16.08.2024г. и че почти година по отношение на детето не са били предприемани адекватни мерки за защита и че формално детето е продължавало да се води като настанено в центъра. Самият административен орган сочи като основание за издаване на въпросната заповед именно изтичането на срока на съдебното решение за настаняване на детето А. С. в социална услуга за резидентна грижа и невъзможността за връщане при родителите.

От друга страна не е спорно, че от страна на бащата А. С. са предприети активни действия за припознаване на детето А. , както и изрично е заявено желание той да се грижи за сина си. Установява се, че през месец април 2024г. бащата А. И. С. е депозирал декларация за припознаване на детето А. М. М. като собствено дете, както и че през месец юли 2024г е бил съставен акт за раждане на детето с установен произход от баща жалбоподателят А. С., а самото дете вече носи имената А. А. С.. Не е спорно и , че жалбоподателят е подал молба за реинтеграция на детето и връщането му в семейна среда, считано от 17.04. 2024г. и със срок на действие 17.10.2025г. В кориците на делото обаче липсва акт, от който да е видно, че се прекратява настаняването на детето в ЦНСТ – [населено място] и детето се връща в семейна среда, при баща му. Вместо това се твърди от страна на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], че в хода на социалното проучване, след връщане на детето в семейна среда, при баща му А. С., е установено, че не са налице основания за връщане на детето в биологичното му семейство и не е в негов интерес това връщане, приема се, че реинтеграцията в семейството на детето приключва като неуспешна и се издава оспорваната заповед за настаняване отново на детето А. в ЦНСТ- [населено място].

От приобщеното като доказателство лично досие/лично дело/, водено в ЦНСТ- [населено място], както и от изявленията на ръководителя на центъра в съдебно заседание обаче се установява по несъмнен начин, че фактически след приемане на мерки за реинтеграция и за връщане на детето А. в семейна среда – при баща му А. С., детето реално не е пребивавало в центъра, че непрекъснато е бягало от ЦНСТ- [населено място], че е извършвало противообществени прояви, като по отношение на него са предприемани възпитателни мерки по ЗБППМН, както и неколкократно е бил обявяван за издирване от органите на МВР, за да бъде върнат в центъра. Ръководителят на ЦНСТ- [населено място] подчертава, че откакто е останало при баща си детето няма противообществени прояви, както и че А. многократно е заявявал пред госпожа Соколова, че не иска да седи в дома, че иска да е свободен. И. С. е категорична, че единственият авторитет за детето А. е именно баща му А. и че в интерес на детето е то да остане в семейна среда, при баща си.

С. А. А.,изслушан по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, е категоричен пред съда, че живее и иска и за напред да живее при баща си А. С.. Разказва, че в дома на баща си има собствена стая, че баща му се грижи за него, че иска да работи. Признава, че полицаите го задържали , защото крадял, но е категоричен, че откакто е при баща си не краде. Иска и сестрите му да живеят при него и при баща му. Твърди, че ако сестрите му се върнат у дома, ще ходи с тях на училище. Заявява, че ще слуша баща си и че ще прави каквото му каже.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения за това срок, и от лице с правен интерес от отмяната й. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от териториално компетентния административен орган, съгласно чл. 27, ал.1 от ЗЗД, а именно: Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Самоков. Следователно, не е налице порок по смисъла на чл.146,т.1 от АПК, който да има за последица незаконосъобразност на оспорвания индивидуален административен акт поради издаването му от некомпетентен орган.Постановена е в изискуемата писмена форма и съдържат необходимите реквизити. Заповедите съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК .

Анализът на събраните доказателства дава основание на съда да приеме, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила. От представената преписка е видно, че жалбоподателят не е бил уведомен за започналото административно производство, не му е дадена възможност да участва в същото, включително му е отказано, след като е била издадена заповедта - да се запознае с преписката и да сочи доказателства. Само по себе си нарушаването на правото на защита посредством неуведомяване за започналото административно производство, не даването на възможност да сочи доказателства, да прави възражения е самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт като незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административно-производствените правила. Необходимо е да бъде посочено, че липсва акт, с който след изтичането на срока за настаняването на детето А. в ЦНСТ - [населено място] по силата на влязло в законна сила съдебно решение ,постановено по гр. д.№ 956/2020г. по описа на Районен съд-Самоков след 17.08.2024г. детето да е било върнато в семейството, както и липсва акт, с който да бъде поставено началото на конкретното административно производство, приключило с издаване на оспорваната заповед. Иначе казано, посредством издаване на оспорваната заповед административният орган несръчно се опитал да “поправи“ свои пропуск относно закрила на детето А. своевременно да бъде приета друга мярка за закрила или да бъде определен нов срок за настаняването на детето в ЦНСТ- [населено място], респективно - да бъде проведено законосъобразно съответното административно производство, което да приключи с оспорваната заповед. Впрочем налице са взаимно изключващи се твърдения в обстоятелствената част на оспорваната заповед като от една страна се твърди, че е започнала реинтеграция на детето в семейна среда, а от друга се навеждат доводи, че детето продължава да е настанено в ЦНСТ – [населено място], но липсват законосъобразни актове, издадени от компетентния орган както за твърдяната реинтеграция на детето в семейна среда за периода 17.04.2024г. до 30.07.2025г., така и за законосъобразно пребиваване на А. в ЦНСТ – [населено място] след 17.08. 2024г., когато е изтекъл срока на предходното настаняване. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна - поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването й, както и поради вътрешната противоречивост на мотивите за издаването й .

На следващо място, съдът счита, че Заповед №ЗД/Д-СО-СК-027/30.07.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е незаконосъобразна и поради наличие на порок по смисъла на чл.146,т.4 от АПК – неправилно приложение на материалния закон. Като основание за издаване на оспорваната заповед е посочена нормата на чл.25,ал.1,т.2 от Закона за закрила на детето. Съобразно визираната норма може да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че повече от година към датата на издаване на оспорваната заповед детето А. живее при своя баща А. и че именно бащата А. трайно полага грижи за детето. Доказано е по безапелационен начин, че бащата се грижи за сина си не само осигурявайки му необходимите материални условия за живот - самостоятелна стая, храна, джобни пари, но е човекът, който е авторитет за детето и който е съумял да се го обгрижва по начин, че детето да преустанови противообществените прояви, които е имало докато е пребивавало в ЦНСТ – [населено място] и именно бащата А. С.. Противно на соченото от административния орган бащата полага трайно грижи за детето А. и иска и занапред да продължи да го прави. Иначе казано, опровергано по категоричен начин, че бащата трайно не полага грижи за детето. След като не е налице посоченото материално-правно основание за издаване на акта - родителят трайно не полага грижи за детето без уважителна причина - то този индивидуален административен акт е незаконосъобразен поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и следва да бъде отменен, с произтичащите от това правни последици.

Заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона тоест същата е незаконосъобразна поради наличие на порок по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Съобразно чл.25, ал.2 от Закона за закрила на детето-настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Водещ при предприемане на мерки за закрила следва да е най-добрият интерес на детето. Очевидно в случая не са налице законовите предпоставки за настаняване на детето извън семейството и че най-добрият интерес на детето А. е то да остане да живее в семейството си, при баща си. Основателни са доводите на жалбоподателя, че е абсолютно доказано,че бащата има добър капацитет да отглежда сина си и че не са налице законовите предпоставки за предприемане на мярка извеждане на детето извън семейството. Споделими от съда са и аргументите на жалбоподателя,че с оглед събраните доказателства в конкретния случай административният орган не се е съобразил нито с най-добрия интерес на детето, нито с духа и с целта на закона.

По изложените съображения Заповед№ЗД/Д-СО-СК-027/30.07.2025г. на Директора на Дирекция"Социално подпомагане"-[населено място] следва да бъде отменена като незаконосъобразна, постановена при наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 146, т.3 т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход от правния спор основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Дирекция„Социално подпомагане„ – [населено място] следва да заплани на А. И. С. сумата 610лв., представляващи разноски по делото, от които 10лв. държавна такса и 600лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172,ал. 2 от АПК, Административен съд - София област, Седми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна, по жалба на А. И. А. Заповед№ЗД/Д-СО-СК-027/30.07.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- [населено място].

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, Дирекция“Социално подпомагане „ – [населено място], да заплати на А. И. С., [ЕГН], от [населено място], сумата 610лв./ Шестстотин и десет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане препис от същото на посочените електронни адреси за връчване на съдебни книжа.

Съдия: