Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Делото е образувано по жалба подадена от Г.Н.Г.,***, действащ чрез процесуален представител против Решение за налагане на финансова корекция № 26/04/1/0/02497/3/01/04/02, с изх. № 01-262-6500/1000 от 24.04.2023г. издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на оспорващия е наложена финансова корекция в размер на 16 319.00 лева

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при неправилно приложение на материалният закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и в несъответствие с целта на закона.

Сочи се, че не е налице твърдяното в административният акт неизпълнение на поети с договора ангажименти, както и неизпълнение на бизнесплана. Трудовият договор на служителя Н.Г. бил прекратен едва след изтичане периода на мониторинг.

По изложените в жалбата съображения се моли съдът да отмени оспорения акт. Претендират се разноски.

Ответникът – Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето ѝ. Подробни аргументи за неоснователност на жалбата се навеждат в писмена защита. Претендира се присъждането на направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Г.Н.Г., в качеството му на „ползвател“, е сключен Договор №26/04/1/0/02497/10.02.2016г.(л.27 от приложение II към преписката) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Договорът е сключен на основание чл.42, ал.3 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане №03-РД/218 от 27.01.2016г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“. Предмет на договора е предоставяне от фонда на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по посочената подмярка за изпълнението на одобрен проект №26/04/1/0/02497 „Строителство на склад за селскостопанска техника и инвентар и закупуване на земеделска техника“ в размера и при условията съгласно договора.

Сключеният между ДФЗ и жалбоподателя договор е бил изменен с 3 анекса, както следва: Анекс I от 10.06.2023г. .(л.62 от приложение II към преписката), Анекс II от 27.04.2018г.(л.63 от приложение II към преписката) и Анекс III от 31.05.2019г. .(л.456 от приложение II към преписката)

С анекс I са извършени промени в банковата сметка посочена в уводната част на договора. С Анекс №II към посочения Договор №26/04/1/0/02497 от 10.02.2016г., в договора, в раздел II. Размер и начин на плащане на помощта, текстът на чл.3 (1), цитиран в анекса, е заличен и e създаден нов текст в следната редакция „Чл.3 (1) Първоначално одобрената финансова помощ въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 4.1 документи е в размер на 130 551,96 лева (сто и тридесет хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), съгласно Приложение №1 „Таблица за одобрените инвестиционни разходи“ по т.2 от приложенията към този договор и представлява до 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяването на проекта.“.С т.II от Анекса е прието, че Приложение към договора се заменя с Приложение № 1 към Анекса. С Анекс 3 Приложение № 1а към договора заличено.

На 19.08.2016г. жалбоподателят депозирал заявка за междинно плащане.(л.1 от приложение I към преписката). На 30.09.2016г. е извършено междинно плащане в размер на 41 083.20 лева, видно от уведомително писмо № 26/04/1/0/02497/2/01/03/01 на заместник изпълнителният директор на ДФ“З“ (л.350 от приложение I към преписката).

На 06.02.2019г. е подадена заявка за окончателно плащане по проекта.(л.1 от приложение III към преписката), а видно от решение №26/04/1/0/02497/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ с изх. №01-6500/5029 от 05.08.2019г. .(л.494 от приложение II към преписката) на 10.07.2019г. е изплатена заявената сума от 89 468.76 лева.

В периода от 19.10.2020г. до 30.10.2020г. от служители на ДФ “Земеделие“ е извършена проверка на място по заповед № 425848 от 13.10.2020г. на Началника на РТИ-Хасково.(л.540 от приложение III към преписката). Извършени са и допълнителни административни проверки.

С уведомително писмо изх. №01-262-6500/1000 от 04.11.2020г.(л.5647 от приложение III към преписката)., Началник отдел „Регионален технически инспекторат“ към ДФ „Земеделие“, ОД – Хасково е уведомил Г.Н.Г., че при проверка на място са констатирани несъответствия, които са детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка), като му е предоставена възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в рамките на 14 дни от датата на получаване на писмото.

С вх. №01-262-6500/1000 от 19.11.2020г. в ДФ „Земеделие“ е подадено писмено възражение от Г.Н.Г..(л.684 от приложение III към преписката).

На 10.03.2021 г. е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/0/02497/3/01/04/01.(л.842 от приложение III към преписката), с който Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ определил на Г.Н.Г. подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на 53 319.89 лева, от които 16 319,00 лева поради установено неспазване на критерий за подбор, а именно неподдържане на средния списъчен брой на наетия персонал и 37 000.89лв поради установено неспазване на нормативни и договорни задължения, а именно да използва всички субсидирани активи съгласно указаното им в одобрения проект предназначение.

Актът е обжалван от адресата си по съдебен ред, като е отменен с Решение № 645/10.01.2022г. постановено по адм.дело № 421/2021г. по описа на АдмС-Хасково.(л.885 от приложение III към преписката), оставено в сила с Решение № 11022 от 01.12.2022г.по адм.дело № 2190/2022г. на Върховен административен съд.(л.899 от приложение III към преписката).

След отмяната на акта, с писмо изх.№ 01-262-6500/1000#28 от 301.2023г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ (л.915 от приложение III към преписката) Г.Н.Г. е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ и с оглед влязлото в сила решение на ВАС и съобразно чл. 27, ал.6 от ЗПЗП, ДФ“Земеделие“, открива производство за налагане на финансова корекция. С писмото на жалбоподателя е указана възможността при несъгласие с направените констатации изложени в писмото, да представи в 14 – дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Писмото е връчено на 02.11.2023г., с известие за доставяне.

На 15.02.2023г. Г.Г. е депозирал възражения срещу писмото до Заместник изпълнителния – директор на ДФ4Земеделие“ .(л.919 от приложение III към преписката). В същото е посочил, че не е налице неизпълнение на бизнес плана, а трудовия договор със служителя е прекратен едва след изтичане периода на мониторинг.

На 24.04.2023г. е постановено оспореното в настоящото производство Решение за налагане на финансова корекция № 26/04/1/0/02497/3/01/04/02, с изх. № 01-262-6500/1000 от 24.04.2023г., с което спрямо Г.Н.Г. е определена финансова корекция в размер на 16 319.00 лева.(л.929 от приложение III към преписката).

Решението е връчено на адресата си на 27.04.2023г. .(л.934 от приложение III към преписката) Жалбата срещу същото е депозирана в съда на 10.05.2023г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, от лице с правен интерес - адресат на акта и чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него и същата е депозирана в 14- дневен срок от съобщаване на ИАА. Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспорения акт е издаден от Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“- РА. По смисъла на § 1, т.13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал.1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, както и я представлява (чл. 20а ЗПЗП), като според чл.20а, ал.5 от ЗПЗП разполага с правомощията да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Съобразно законово уредената възможност предвидена в чл.20а, ал-6 от ЗПЗП същия може да делегира тези си правомощия на на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Изпълнителният директор на ДФ”Земеделие” следователно е ръководител на управляващият орган одобрил проекта на жалбоподателя, разполага по силата на чл. 73 от ЗУСЕСИФ с правомощия да налага финансови корекции и с възможността да делегира тези си правомощия на заместник изпълнителния директор на фонда.

В случая обжалваното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, комуто това правомощие е делегирано с раздел I, т.1.40 от Заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022г. на изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“

Следователно обжалваното решение е издадено от компетентен орган..

Решението е издадено в писмена форма, съдържа правни и фактически основания за издаването си , които си кореспондират.

Не се установява при издаване на акта да са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените такива, водещи като основание за отмяна на обжалваното решение - последното е издадено при спазване изискванията на чл.26 и чл. 35 и чл.36 от АПК.

Условията и редът за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са предмет на регламентация в Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Съгласно § 1, т. 36 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 9/2015г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

Според чл. 36, ал. 1 от Наредба № 9 кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец 10 и прилагат документите, указани в същото приложение. Едно от задължителните приложения към заявлението, видно от Приложение № 10 и съгласно чл. 22, ал.1 от Наредба № 9 е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба № 9/2015г.. В § 1, т. 14 от ДР на Наредба № 30 е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.9 от Наредба № 9 изборът, кое заявление да бъде подпомогнато се извършва с даване приоритет на проекти, чието изпълнение води до осигуряване на допълнителна заетост в стопанствата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и осигуряване на допълнителна заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.. От изложеното следва, че след като бизнес-планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложените в него стойности, вкл. касателно осигуряване допълнителна заетост съставлява неизпълнение на самия проект. Налице е трайна съдебна практика, в която се е наложило разбирането, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение съдебни решения: решение № 9637/31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3921/2022 г.; решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2019 г.; решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон.

Междувпрочем въпросът дали при неизпълнение на бизнесплана от жалбоподателя, вкл. касателно посоченото в последния осигуряване на допълнителна заетост следва да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция, е разрешен с влязлото в сила решение № 645/10.01.2022г. постановено по адм.дело № 421/2021г. по описа на АдмС-Хасково и потвърждаващото го Решение № 11022 от 01.12.2022г.по адм.дело № 2190/2022г. на Върховен административен съд.

Между страните не е спорно, че ползвателят е извършил одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения проект.

Фактическите съображения послужили като основание за издаване на обжалваният акт са не спазване на заложения в бизнесплана и договора за финансиране ангажимент за поддържане на средния списъчен брой на персонала за период от 5 години от датата на получаване на окончателното плащане, тъй като оспорващия не е запазил броя на наетия в резултат от изпълнението на проекта и съществуващ към датата на подаване на заявката за окончателно плащане среден списъчен брой на персонала от 1 наето лице.

От одобрения от Държавен фонд“Земеделие“ бизнес план, въз основа на който е сключен процесният договор, се установява че жалбоподателят се е задължил да поддържа за период от 5 години, считано от датата на окончателното плащане по проекта 1 бр. наето по трудов договор лице. Видно от приложение № 2 към същия договор проектът на жалбаподателя действително е получил приоритет по критерии за подбор по чл.30, ал.1, т.9 от Наредба № 9, като е бил оценен с 5 точки.

Окончателното плащане по проекта както се посочи, по-горе в мотивите на решението е осъществено на 10.07.2019г., обстоятелство което не е спорно по делото. Следователно съобразно бизнес плана жалбоподателят е следвало да поддържа средносписъчен брой на персонала от 1 наето лице до 10.07.2024г.

Съобразно чл. 17, ал.1 от Договора от договор № 26/04/1/0/02497 от 10.06.2016г. жалбоподателят се е задължил от датата на сключване на договора до изтичане периода на мониторинг, по чл. 6, ал.5 от договора, а именно – три години считано от окончателното плащане, да изпълнява всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти произтичащи от представеното подпомагане.

В чл.17, ал.12 от посочения договор е пояснено, че когато проектът на жалбоподателя е бил оценен по критерия за подбор по чл.30, ал.1, т.9 от Наредба № 9/2015г., задължението по ал.1 се счита за изпълнено, когато се запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане средносписъчен брой на персонала и допълнително наетите въз основа на бизнесплана лица, съгласно приложение № 2 към договора.

В приложение №2 към договора е посочено, че кандидатът поема задължение да поддържа средносписъчния брой на персонала е 5 години след датата на окончателно плащане.

Следователно по силата на посочените разпоредби на чл.17, ал.12 от договора и Приложение 2 към същия, респ. и бизнесплана въз основа на който е сключен договора, жалбоподателят е бил длъжен да поддържа и запази броя на допълнително наетите лица за период от пет години считано от датата на получаване на окончателно плащане, т.е. до 10.07.2024г. Задължение аналогично на посоченото се съдържа и в чл. 54, ал.1, т.5 от Наредба№ 9/2015г. Видно е от приложените към административната преписка справки за актуално състояние на действащи трудови договори(л.335 приложение II от преписката), е че на 07.01.2019г. към момента на подаване на заявката за окончателно плащане в стопанството на Г.Г. е имало едно назначено по трудов договор лице Н.С.Г. – с дата на сключване на договора 07.01.2019г. Този договор съобразно справката за актуално състояние на всички трудови договори с жалбоподателя към 30.09.2020г. е бил прекратен на 15.07.2019г.(л.533 от Приложение III от преписката). Други действащи трудови договори в периода от 15.07.2019г. до 09.02.2021г.вкл. не е имало сключени от страна на Г.Г.(л.534, л. 621, л.818 от Приложение III). Обстоятелството, че в този период оспорващия не е имал назначен персонал в стопанството си се признава от жалбоподателя и във възражение вх.№ 01-262-6500/1000#6 от 19.02.2021г., в което сочи че действително към 25.01.2021г. няма назначен персонал и този факт се дължи на финансови проблеми, но към 10.02.2021г. отново е назначил лице .

Установява се от приложените към административната преписка справки, че посоченото лице Н. Г. в периода 10.02.2021г. – 04.01.2022г. и от 04.01.2022г. до 15.07.2022г. е отново е била назначена по трудов договор при жалбоподателя, като след 15.07.2022г. когато трудовото й правоотношение с оспорващия е прекратено и до 01.03.2023г. жалбоподателя не е имал друг назначен персонал в стопанството си.(л.913, л.914, л.922,л.924 от Приложение III от преписката).

От цитираните по – горе справки става ясно че в периода 15.07.2019г.-10.02.2021г. в стопанството на Г.Г. не е имало назначен персонал. Следователно в три годишния период на мониторинг по чл.6, ал.5 от договора оспорващия не е изпълнявал задължението си по чл.17, ал.1 и ал.12 от Договора и чл.54, ал.1, т.5 от Наредба № 9. Предвид това възражението на жалбоподателя, че договора с наетото лице е прекратен едва след изтичане периода на мониторинг не се споделя. Напротив договорът е бил прекратен и преди тази дата, като задължението за запазване на средносписъчния състав на персонала не е изпълнявано в рамките на 18 месеца от общия мониторингов период от 3 години(36 месеца).Както се посочи по-горе в мотивите на решението съобразно бизнесплана, чл.17, ал.12 от договора и Приложение № 2 към договора жалбоподателят се е задължил да запази броя наети лица не само за три годишния срок, но за пет годишен срок считано от датата на окончателно плащане, т.е. до 10.07.2024г. След 15.07.2022г. и до 10.07.2024г. задължението по чл.17, ал.12 от договора също не е изпълнявано, тъй като за посочения период отново в стопанството на жалбоподателя не е имало назначено по трудов договор лице

Следователно налице е било основание за връщане на изплатени средства по чл.57, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 , поради неизпълнение на чл. 54, ал.1, т.5 от Наредба № 9, както правилно е възприел административният орган в обжалваният акт.

Относно размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ:

Разпоредбата на чл.27, ал. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители предвижда, че изпълнителният директор на Разплащателната агенция със заповед одобрява правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчита степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". В изпълнение на така възложената му законова делегация, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е издал Заповед № 03-РД/2529 от 19.08.2020 година, с която на основание чл. 27, ал. 9 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители във връзка с доклад от 17.08.2020 година е одобрил "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година съгласно приложението" /обн. ДВ. бр. 77 от 01.09.2020 година/.

Съгласно чл.9, ал.1 от Правилата размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за установени неспазвания на критериите за подбор по съответната мярка/подмярка се определя по реда, относим за четвърта група от приложението.

Непазване на изискването за поддържане на наетия в стопанството персонал представлява неспазване на критерии за подбор, за които кандидатът е получил пет точки, в съответствие с чл.9, ал.1 от Правилата Няма спор между страните, че броят на получените точки от жалбоподателя по заявлението му(45 т.), след приспадане на точките за подбор по чл.30, ал.1,т.9 от Наредба № 9(5т.) е по-голям от минималният брой точки определен в наредбата(10т.), както и е по-голям от минималния брой на точките дадени на проектните предложения за които е бил наличен бюджет определен със заповедта за прием(33т.), съгласно удостовереното на електронната страница на ДФЗ в таблица за минимален брой точки на одобрените проектни предложения съгласно разполагаемия бюджет по процедури по мерки/подмерки от ПРСР 2014г.-2020г., на следния електронен адрес:

https://www.dfz.bg/searchall?p_p_id=com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_SearchResultsPortlet_INSTANCE_fcyc&p_p_lifecycle=0&p_p_state=maximized&p_p_mode=view&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_SearchResultsPortlet_INSTANCE_fcyc_mvcPath=%2Fview_content.jsp&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_SearchResultsPortlet_INSTANCE_fcyc_assetEntryId=1249509&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_SearchResultsPortlet_INSTANCE_fcyc_type=document&p_l_back_url=%2Fsearchall%3Fq%3D%25D0%25BF%25D0%25BE%25D0%25B4%25D0%25BC%25D1%258F%25D1%2580%25D0%25BA%25D0%25B0%2B4.1 и представляващо общоизвестно обстоятелство.

Този брой точки безспорно по-малък от определения при оторизация на окончателното плащане В този случай санкцията е 25 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта умножена по установеното времетраене на нарушението отнесено към периода на мониторинг в месеци. В случая времетраенето на нарушението е продължило в рамките на 18 месеца за периода на мониторинг, който е общо в размер на 36 месеца. Т.е. нарушението е осъществявано през половината от периода на мониторинг. Съответно, предвид че на жалбоподателя по договора е изплатена сумата от 130 551.96 лева, то 25 % от същата възлиза на 32 637.99 лева, която сума отнесена към времетраенето на нарушението(половината от периода на мониторинг), възлиза на 16 319.00 лева, както е правилно е възприето и в оспорения акт.

Ето защо обжалваният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

С оглед материалната законосъобразност на акта , същият се явява и издаден в съответствие с целта на закона.

Предвид изложеното оспорения акт се явява издаден в съответствие с чл. 146, т.1-т.5 от АПК, жалбата се явява неоснователна, и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсулско възнагражедние в минималния установен от закона размер съобразно чл. 78,ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.Н.Г.,***, против Решение за налагане на финансова корекция № 26/04/1/0/02497/3/01/04/02, с изх. № 01-262-6500/1000 от 24.04.2023г. издадено от Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“, с което на оспорващия е наложена финансова корекция в размер на 16 319.00 лева

ОСЪЖДА Г.Н.Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд“Земеделие“, гр. София разноски по адм.дело № 578/2023г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 100.00 лева .

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховният административен съд на Република България.

Съдия: