Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Кмет на Община Хасково, против Решение №202 от 07.07.2023 г., постановено по АНД №394 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон (незаконосъобразно и необосновано) и при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са неправилни. Навеждат се доводи, че в случая в АУАН и в НП се съдържало фактическо описание на извършеното нарушение, достатъчно за наказаното лице да разбере какво деяние му се вменява да е извършило. Сочи се, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето. Счита се, че не е налице основанието, посочено в обжалваното решение – нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН, като се твърди, че описанието на нарушението съдържа достатъчно данни, за да може наказания да разбере в какво се обвинява, има дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, кои законови разпоредби са нарушени, а следва да се има предвид и Констативен протокол от 08.12.2022г., който е връчен на Н.Н. на 29.12.2022г. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло като законосъобразно Наказателно постановление №К-27/27.03.2023г., издадено от Кмет на Община Хасково. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции.

Ответникът, в представен чрез пълномощник писмен отговор и в допълнително представена писмена молба оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С Решение №202 от 07.07.2023г., постановено по АНД №394/2023г., Районен съд – Хасково отменя Наказателно постановление №К-27 от 27.03.2023г., издадено от Кмет на Община Хасково, с което на Н.Д.Н., за нарушение на чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост и на основание чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, е наложена глоба в размер на 800 лева и осъжда Община Хасково да заплати на Н.Д.Н. сумата в размер на 350 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.

За да постанови оспореното решение, съдът е посочил, че при съставяне на АУАН са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Приел е, че съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-конкретно на това по т.4 - относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът е посочил, че с повдигане на административнонаказателно обвинение за нарушение по чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, наказуемо по същия текст, жалбоподателят следвало да бъде привлечен към отговорност за завземане на общински имот, каквито твърдения обаче липсвали. Съдът е посочил, че в случая изразът „завземам“ не бил легално дефиниран в наредбата, сочена като нарушена, като след направено тълкуване е приел, че този израз не се припокрива с израза „заградил“. Особено при липсата на необходимата конкретизация, че това заграждане е станало без правно основание и по този начин деецът е завзел имотите. Така допуснатото процесуално нарушение съдът е приел за съществено, още повече, че същото не било отстранено, а било възпроизведено в обжалваното наказателно постановление, в разрез с изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Съдът е посочил, че това води до отмяна на санкционния акт на процесуално основание, без обсъждане на доводи по същество, като е отбелязал, че това, с оглед естеството на процесуалния недостатък, е и невъзможно, поради липса на описание на съставомерно поведение въобще.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Правилен е изводът на районния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Обосновано районният съд е приел, че при съставяне на АУАН в случая не са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН и по-конкретно на ал.1, т.4. Съгласно посочената като нарушена разпоредба – чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, който без законно основание завземе общински имот, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В представения Акт за установяване на административно нарушение е посочено, че Н.Д.Н. е заградил имоти - общинска собственост, с посочени идентификатори.

След като в случая е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост, наказаното лице е следвало да бъде привлечено към отговорност за завземане на общински имот, без законно основание. Такива твърдения обаче липсват.

Безспорно, актосъставителят винаги е необходимо да се ангажира с конкретни твърдения не само относно датата, мястото, но и относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, които да бъдат предмет на проверка по същество, като тези твърдения, с оглед обвинителната функция на акта, не може да се извличат по логически или тълкувателен път от съда, чрез заместване по недопустим начин волята на контролните органи от съответната администрация. Правилен е изводът на районния съд, че даденото от АНО описание на нарушението не кореспондира с елементите от обективна страна на нарушението по чл.115 от Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост. По този начин безспорно е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Подходът на административнонаказващия орган да възприеме изцяло описаното в съставения АУАН, вместо при издаване на обжалваното наказателно постановление да отстрани по съответния ред тези пропуски, е довел до възпроизвеждане на процесуалното нарушение и до несъответствие на санкционния акт с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Доколкото изложените от районния съд мотиви за отмяна на наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, не е необходимо преповтаряне на същите, като на основание чл.221 ал.2 изр. 2 от АПК се препраща към тях.

Предвид горното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №202/07.07.2023г., постановено по АНД №394 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Н.Д.Н. ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: