П Р О Т О К О Л

Гр. София, 06.07.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 8-ми състав в публично съдебно заседание на 06 юли 2020 г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН-СЪДИЯ:		П. СТОИЦЕВ АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:		Л.В.Н.С.Н.Р.
Секретар	Галина И.
Прокурор	Калоян АНГЕЛОВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОИЦЕВ НОХД № 5587 по описа за 2018 година.

На именното повикване в 14.10 часа се явиха:

/Съдебното заседание започва с 40 минути закъснение поради неосигуряване на свободна съдебна зала./

ПОДСЪДИМИЯТ Н.С. се явява лично и с адвокат И.В., упълномощен защитник.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Д. се явява лично и с повереници - адвокат Б. и адвокат Д..

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Б. и ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ В.Д. не се явяват.

За тях се явява повереник адвокат Б..

Адв. Б.: Моите доверители са уведомени за датата и часа на съдебното заседание.

ЯВЯВАТ СЕ свидетелите Г.Ц. и М.К..

НЕ СЕ ЯВЯВА свидетелите Й.И., Г.А., С.В., А.С., С.Й. и С.Б..

СЪДЪТ докладва постъпило писмо от Специализираната прокуратура относно липса на образувано ДП във връзка с обстоятелствата, касаещи убийството на лицето Й.П.Д..

СЪДЪТ предостави на страните възможност да се запознаят с писмото на Специализираната прокуратура.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че ход на делото не следва да бъде даван. Считам, че са налице основанията на чл. 288, ал. 1, предл. 2 от НПК за прекратяване на съдебното производството по настоящото НОХД, като считам, че се касае съгласно разпоредбата на чл. 400а, ал. 6 от НПК, за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице, което е подсъдно на Специализирания съд, респ. подследствено на Специализираната прокуратура, където се води ДП № 250 от 2020 година, касаещо същия казус. Съгласно разпоредбата на чл. 411а,1 ал. 5 в случая са налице две дела, водени срещу лице за едно и също престъпление. Изясняването на обективната истина налага обединяване на делата, независимо от фазата, в която се намира всяко едно от тях, тъй като този въпрос не е изрично уреден в чл. 411а, ал. 5, изр. 1 от НПК. Поради това и във връзка с разпоредбата на същата норма, обединеното дело следва да се разследва от Специализираната прокуратура и е подсъдно на Специализирания съд. В този смисъл ще ви помоля настоящото съдебно производство да бъде прекратено и да бъде върнато на СГП, от където ще бъде изпратено на компетентната Специализирана прокуратура на Република България.

Адв. Б.: Моето становище е, че не са налице предпоставки за прекратяване на съдебното производство. От писмото, изпратено от Специализираната прокуратура, се установява, че там не се води разследване във връзка с убийството на Й.Д.. Освен това вие се произнесохте досежно искане, направено от защитата на подсъдимия, със същия характер. Адвокат В. обоснова според него необходимостта да бъде прекратено това производство и да бъде изпратено за обединяване с друго такова, водено в Специализираната прокуратура.

Поддържаме становището, което изразихме във връзка с искането на адвокат В.. Считаме, че след като съда е сезиран с обвинителен акт, трябва да се произнесе с присъда и не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и за изпращане на делото на Специализирания съд. Няма правна норма, която да допуска такова прекратяване.

Адв. Д.: Цитираната процесуална норма от представителя на държавното обвинение няма отношение към конкретния казус. Нормата на чл. 288 от НПК сочи, че когато за обвинението, което е предмет на разглеждане от настоящия състав на съда, се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от Специализиран наказателен съд. Тук не сме в тази хипотеза. За това престъпление, за което е сезиран СГС, следва делото да бъде разгледано от СГС, а не от по-горен съд, нито от Специализиран наказателен съд. Така че чл. 288, ал. 1 от НПК е неприложима в конкретния случай.

С оглед писмото, което беше представено и се запознахме в днешното съдебно заседание, не може да се коментира и няма основание за приложение на нормата на чл. 411а, ал 5 от НПК. Между другото споделям казаното от колегата Б., в предходното съдебно заседание съдът се произнесе по този въпрос по искане на защитата. Смятам, че няма никакви нови основания за съда да преразгледа своето определение, така че моля да оставите искането на представителя на държавното обвинение без уважение.

Адв. В.: Няма какво да добавя към това, което казах в миналото заседание. Обстоятелства за това, че и в Специализирана прокуратура се води разследване за конкретното деяние, което е предмет на настоящото дело, се обнародваха многократно в пресата с източник Специализирана прокуратура. Във всички случаи това писмо, което сега докладвахте, е в абсолютно различен смисъл, което най-малкото води в размисли в две посоки - или че новият изпълняващ функциите „ръководител“ не познава делата, които се водят в Специализираната прокуратура или тя е лъгала, когато е казала, че срещу В.Б.се води производство за смъртта на Й.Д.. Специално аз като защитник нямам никакви възможности повече да изяснявам този въпрос. Колегата прокурор от СГП има своите възможности и ако събере съответната информация, вярвам, че ще я представи на съда.

СЪДЪТ се оттегли на съвещание за произнасяне по направеното искане.

СЪДЪТ след съвещание намира искането на прокурора за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на Прокуратурата, за основателно.

Съдът счита, че са налице основания за преразглеждане на определението от предишното съдебно заседание, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство. Ново обстоятелство, което налага такова преразглеждане, е изрично направеното искане и от страна на прокурора съдебното производство да бъде прекратено. В случая е налице съвпадение между становищата на главните страни в наказателния процес, а именно, обвинителната власт в лицето на прокурора и защитата в лицето на упълномощения защитник на подсъдимия, които непротиворечиво са на мнение, че липсват основания настоящото дело да продължи да се разглежда от съда.

Съдът взема предвид основния принцип, възприет в правната доктрина, че прокурорът е „господар на обвинението“, върху него лежи тежестта и отговорността да събере и представи пред съда достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението и след като в конкретния случай Прокуратурата счита, че по настоящото дело не може да докаже обвинението, за което е привлякла към наказателна отговорност подсъдимия Н.С., липсва логика и здрав разум съдът да продължи да разглежда това дело.

Вярно е, че по отношение на конкретното основание за прекратяване, в процесуалната уредба е налице празнина, доколкото такава хипотеза не е предвидена изрично в закона, но в този случай следва да се приложи основния принцип на наказателния процес за разкриване на обективната истина и по-конкретно основното начало, че органите на досъдебното производство следва да предприемат /но и да им се даде възможност от страна на съда да го направят/ всички действия в пределите на своята компетентност за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, за да бъде в крайна сметка истината разкрита.

Факт е, че прокурорът, който, както се спомена по-горе, е „господар на обвинението“, счита, че по това дело обективната истина най-добре ще бъде разкрита, ако се проведе разследване в Специализирана прокуратура. Очевидно е, че в периода след 2012 година, когато е проведено разследването за убийството на Й.Д., в хода на което подс. С. е привлечен към наказателна отговорност, до настоящия момент, са били разкрити някакви нови обстоятелства, които към днешна дата са неизвестни за съда и за обществеността, но са известни на органите на досъдебното производство, по-конкретно на разследващите органи при Специализирана прокуратура и наблюдаващия прокурор от СГП, който се явява по настоящото дело. Факт е, че наблюдаващият прокурор има информация, която го кара да счита, че обективната истина би била разкрита най-добре, ако разследването се проведе от Специализираната прокуратура. Това мотивира съда да приеме, че изхождайки от горепосочения основен принцип на наказателния процес и на следващо място, от здравия житейски разум, не е логично да се водят две паралелни производства с един и същ предмет. Не може да се изключи възможността по въпросните паралелни наказателни производства да бъдат установени взаимоизключващи се факти, което предварително би обрекло едното такова производство, след приключването му, на възобновяване, което е нежелателно и следва да се избегне.

Изложените съображения мотивират съда да приеме, че настоящото съдебно производство следва да бъде прекратено на основание чл. 288, ал. 1 от НПК, тъй като съобразно изявлението на прокурора, престъплението, за което е внесен обвинителен акт, по който е образувано настоящото съдебно производство, подлежи на разглеждане от Специализирания наказателен съд. В този смисъл са налице основанията съдът да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния наблюдаващ прокурор от СГП, след което този прокурор, бидейки „господар на обвинението“, има оперативната самостоятелност да вземе решение как е целесъобразно да процедира по-нататък, с оглед разкриване на обективната истина, и в рамките на неговата компетентност има възможност да изпрати разследването за продължаване в Специализирана прокуратура.

По изложените по-горе съображения,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5587 от 2018 г. по описа на СГС, НО, 8 състав.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Определението е постановено при особено мнение на член от съдебния състав – мл. съдия Александрина Дончева.

ЧЛЕН - СЪДИЯ АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА: Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав по следните съображения:

Основен принцип в наказателното производство е официалното начало, по силата на което веднъж сезиран, съдът е длъжен да прояви съответна активност, като извърши всестранна и пълна проверка на доказателствения материал, вкл. служебно да събира доказателства, след което да даде отговор основателна или не е конкретната обвинителна теза.

Законодателят е устроил развитието на производството по НПК така, че волята на страните, каква да бъде неговата съдба, т. е. да се прекрати ли то в даден процесуален момент или не, е ирелевантна, освен в изрично предвидени от закона случаи, какъвто конкретният не е. Волята на прокурора не прави изключение от това правило, тъй като в съдебна фаза той е страна равнопоставена на останалите страни. Действително в чл. 288, ал. 1 от НПК е предвидена възможност на етап съдебно следствие съдът да прекрати производство в случай, че констатира подсъдност на делото на друг съд - Специализиран наказателен съд, Военен съд или съд от по-висока степен. Тази преценка обаче, във всички случаи предпоставя наличието на обективни данни по делото, въз основа на които да бъде извършена, каквито по мое мнение в случая не са налице. В подкрепа на това е и постъпилата справка от Специализирана прокуратура, от която става ясно, че към настоящия момент не е налице друго висящо наказателно производство, касаещо деянието, предмет на възведеното обвинение по конкретното дело. Отделно от това твърдението на прокурора, направено в днешно съдебно заседание, не е подкрепено от каквито и да е доказателства, които да обосновават извод за неподсъдност на делото на Софийски градски съд. Освен това, само по себе си, наличието на висящо досъдебно производство не може да е основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело. По тези съображения намирам, че в случая основания за прекратяване на съдебното производство няма, още повече, че това процесуално действие влиза в колизия с визирания в чл. 22 от НПК принцип за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, представляващ част от справедливия съдебен процес по смисъла на ЕКПЧ.

На поверениците да се издаде препис от съдебния протокол.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.00 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН-СЪДИЯ: /О.М./

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

3.

СЕКРЕТАР: