Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Образувано е по жалба на .... Н. М., в качеството й на пълномощник на И. Л. С. от гр. В. Търново, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1305585/09.11.2025г. на инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с която на жалбоподателката на посоченото основание е наложено принудителна административна мярка/ПАМ/ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, по за не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката счита, че оспорваната заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, както и незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с целта на закона.

Моли съда да отмени обжалваната заповед. Претендира за разноски.

Ответникът по жалбата – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, в представено по делото с административната преписка писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Оспорваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП с №GPAM-1305585/09.11.2025г. на инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново е връчена на жалбоподателя на 09.01.2025г., което е видно от направеното отбелязване на самата заповед/вж. представеното към жалбата копие на заповедта, заверено от .... М. по реда на чл. 32 от ЗА, стр. 11 от делото/. Жалбата е подадена директно до АСВТ на 17.11.2025г.

Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С оспорваната Заповед за прилагане на ПАМ №GPAM-1305585/09.11.2025г. на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на И. С. до решаване на въпроса, но за не повече от 3 месеца.

Като мотиви за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 09.11.2025г. в 08,50 часа в гр. В. Търново жалбоподателката е управлявала товарен автомобил „БВМ Х 5 Х Драйв“ с рег. №[рег. номер], собственост на „Лес груп 77“ ООД, което МПС е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 10.09.2025г. Извършеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Това обстоятелство, предвид санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, обуславяло наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорва издадената заповед с възражения, че издателят на заповедта не разполага с необходимите по закон правомощия за издаване на акта за налагане на ПАМ; в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, като не са били взети предвид както установените обстоятелства/неправилно посочен собственик на ВПС/, така и неса изследвани въпросите относно вината на сочения нарушител и дали прекратяването на регистрацията на МПС е било доведено до знанието на неговия собственик; счита, че налагането на ПАМ не е съобразено с целта на закона, като регистрацията на процесното МПС е възстановена непосредствено след налагането на оспорваната ПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган, като възраженията в обратната насока съдете намира за неоснователни. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорваната заповед е издадена от служител на длъжност „инспектор“ в сектор при ОД на МВР – В. Търново. Съгласно Заповед рег. №366з-3249 от 04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Велико Търново/стр. 61 и сл. от делото/, т. 2.3 от същата, оправомощени да прилагат ПАМ от вида на процесната са и определените със заповед на директора на ОДМВР за контрол по ЗДвП служители на длъжност "полицейски инспектор" от „Охранителна полиция“ в структурните звена при ОД на МВР – Велико Търново, в рамките на обслужваната територия. В случая делегирането на правомощия е допустимо, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и направено редовно. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, противно на доводите на жалбоподателя за обратното. В самата заповед, при излагане на фактическите и правни основания за издаването й, административният орган се е позовал на фактическата обстановка, приета за установена в хода на административнонаказателното производство, образувано с издаването на АУАН №GA 4547266/09.11.2025г./стр. 59 от делото/, като е възпроизвел направените констатации в него.

По този начин оспорваната заповед съдържа мотиви, посочени установените факти, както и правните основания за издаването на заповедта, поради което е налице дължимото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които актът е благоприятен, следва да докажат съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването им.

В конкретния случай обаче не са надлежно установени предпоставките за прилагането на наложената ПАМ и същите не се подкрепят от представените по делото писмени доказателства.

По делото не се установява от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици, както спрямо него, така и по отношение на трети лица, ползващи МПС, каквото се явява жалбоподателката. Разпоредбата на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това вероятно е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025. Нормата на чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които: 1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България; 2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата; 3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства и 4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари. Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба №I-45/24.03.2000г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №I-45/24.03.200 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба №I-45/24.03.2000г., като се посочва и причината за дерегистрация и чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма така или иначе не може да бъде отменена от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след последното му изменение в сила от 07.09.2025г. В случая няма данни собственикът да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му от сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – В. Търново и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което означава, че не произвежда правни последици.

Отделен е въпросът, че обстоятелства, които следва да се изяснят служебно, както напр. чие е правото на собственост върху посоченото МПС, не са изяснени, като в оспорваната заповед е посочен собственик, „Лес груп 77“ ООД, а от представените по делото доказателства е видно, че собственик е друго дружество – „ОТП Лизинг“ ЕООД, клон В. Търново.

Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение дори на самата служебна дерегистрация, което обаче само по себе си също за да стартира следва да се сведе до знанието на адресата на акта. След като това е така, ответникът не може да се позовава на това прекратяване, след като същото не е произвело действие, поради което не може на посоченото основание да издаде процесната заповед, с която да приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение.

Предвид изложеното, оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна мярка.

С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново следва да бъдат заплатени направените от оспорващото лице разноски по делото в общ размер на 255,11€, от които 10 лв./5,11€ – държавна такса и 250€ лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските, стр. 109 от делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП с №GPAM-1305585/09.11.2025г. на инспектор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на И. Л. С. от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 255,11евро/двеста петдесет и пет евро и единадесет цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.