Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, образувано по жалбата на М. Т. Б. против Решение № 36/26.01.2026г, постановено по АНД № 2359/2025г по описа на РС Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №9402/13.06.2025г издадено от Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София като наложена на касатора глоба в максимален размер от 3 000лв е намалена до минималния от 500лв, на основание чл.177 ал.3 т.1 предл трето от ЗДвП за това, че на 19.05.2025г в 13.53ч на път І-5 км.218+200 на отбивна площадка в посока град Стара Загора-град Казанлък, управлява и извърша превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси - МПС с две оси [Марка], модел ФХ 42 Т серг. №[рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. №[рег. номер], като в процеса на зивършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка №102210/19.05.2025г При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118845 И РОЛЕТКА №1311/18/5 e констатирано следното: измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е 12.055 тона, при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.500т, съгласно чл.7 ал.1 т.4 буква "а" от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, като превишението е с 0.555т. При измерено разстояние между осите 1.38м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.125т при максимално допустимо натоварване на оста от 24т., съгласно чл.7 ал.1 т.3 буква "б" от Наредбата, като превишаването е с 6.125т. Управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, установени в раздел ІІ от Наредбата. Съгласно чл.139 ал.1т.2 предл. трето от ЗДвП във връзка с чл.7 ал.1 т.4 буква "а" и чл.7 ал.1 т.3 буква "б" от Наредбата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел ІІ от Наредбата. АНО е приел, че водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми от раздел ІІ от Наредбата, като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми, поради което е счел, че водачът е извършил нарушението виновно, в провиторечие на задължението по чл.139 ал.1 т.2 предл. трето от ЗДвП вр. с чл.7 ал.1 т.4 буква "а" и чл.7 ал.1 т.3 буква "б" от Наредбата. Като е извършил превоз на товар по смисъла на §1 т.14 от ДР на Наредбата, който превишава нормите в раздел ІІ от същата, водачът в качеството му на лице по чл.177 ал.3 от ЗДвП е субект на административно наказателна отговорност. Като е извърши превоз с тежко ППС по смисъла на чл.3 т.1 и т.2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опаснот за движението по републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износнавне на пътната инфраструктура. Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Товарът е делим, тъй като може да се дели на две и повече сати с оглед на неговото извозване, без това да доведе до излишни разходи или риск от нанясане на вреди. Към момента на проверката водачът е управлява и зъвршвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси [Марка], модел ФХ 42Т с рег. №[рег. номер] и полуремарке с три оси с рег. №[рег. номер], което е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени в раздел ІІ от Наредбата, с което е нарушил чл.139 ал.1 т.2 предл. трето от ЗДвП вр. с чл.7 ал.1 т.4 буква "а" и чл.7 ал.1 т.3 буква "б" от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС. Относно размера на глобата АНо е приел, че обществената опасност е висока, защото превишаването на допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустима максимална маса по чл.6 ал.1 от Наредбата с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за дивжени епо всички пътища, отворени за обществено ползване, не попада в изключенията по чл.8 ал.5 вр. с чл.14 ал.3 от Наредба №11/03.07.2001г. С цел предотвравяте на повторно и системно извършване на едни и същи нарушения в изпълнение на соновния принцип по чл.12 от ЗАНН, прилагането на не най-вискоата, но не и най-ниската по раззмер санкционна норма трябва да бъде мотивирано от трайната тенденция на установяване на конкретни вреди последици от движението н апретоварени тежкотоварни автомобили по републиканските пътища. Тенденцията касае причиняване на катастрофи в резултат на сериозни технически неизправности, свързани с претоварването, в това число прегряване на спирачките, загуба на контрол, както и деформация и разрушаване на пътната настилга, което налага и спешни текущи ремонти. С оглед тенденцията на увеличаване на смъртните ТПТ контролните органи на пътя трябва да прилагат закона по такъв начин, че да предупреждават и превъзпитават нарушителите с цел строго спазване на законовите и подзаконови нормативни актове, а като резултат да се сведе до минимум пътния травматизъм. Предвид тези мотови АНО е наложил максималния размер на глобата по чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП в ред. ДВ бр. 97/2017г.

За да потвърди Наказателното постановление въззивният съд е приел, че деянието "превозване" е извършено при пряк умисъл и е доказано от описаните в НП писмени доказателства за извършените на място измервания, като същото представлява административното нарушение по чл.175 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което правилно е наложен максимален размер на глобата. Съобразил е, че изложените от АНО аругменти касаят преценката на законодателя относно вида и размера на наказанията за съответния вид нарушение, според степента на засягане на охранения обект в общия случай, които не могат да се отнесат към индивидуализация на конкретно наложеното наказание, чиято първа задача е индивидуалната цел на наказанието - да се превъзпита конкретния деец и същият да бъде възпрян да извършва друго нарушение, по аргумент от чл.27 от ЗАНН.

Главните аргументи за изменение размера на глобата са за превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, за каквито са определени извършване на нарушението за първи път и грешно измереното брутно тегло на ППС, отразено в кантарната бележка -45 260 кг, с която е разполагал водачът и която обективира кои факти е съзнавал, спрямо измереното от проверяващите е брутно тегло от 49 215кг. и като е взел предвид, че разликата между разрешеното и установеното претоварване възлиза на 0.555т съдът е стигнал до правния извод, че размера на глобата от 3000лв е явно несправедлив като съответен е минималния от 500лв.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът не е съобразил, че обвинението е за извършване на превоз, което представлява дейност от специалното ползване на пътищата, чийто субект не е водачът на ППС, управлявал същото в изпълнение на трудовия си договор. Позовава се на Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г на ВКС и на ВС, което е задължително за всички съдилища. Излага аргументи, че налагането на административно наказание на основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП не изпълнява изискванията за съответствие на обвинението с правната квалификация на деянието. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление с присъждане на възнаграждение за един адвокат в размер на 200 евро, за което е представен списък преди устните състезания.

Ответникът Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към дирекция "Анализ на риска и оперитавин контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" в писмен отговор и допълнителна молба по същество иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 евро за две съдебни инстанции.

Административен съд Стара Загора след извършена служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон, намира за основателна касационната жалба поради следното:

В хода на съдебното дирене съдът е констатирал, че водачът съзнава брутно тегло от 45 260 кг, което означава, че той не съзнава превишението от 0.555т, обусловено от измерено натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС от 12.055 при допустимо натоварване на оста от 11.500т. Няма последваща вина. Водачът следва да съзнава претоварването към момента, в който започва управлението, за да може то да представлява изпълнение на прекия му умисъл за извършване на формалното правонарушение. Факти, които той узнава едновременно с проверяващите не могат да му се вменят. Умисълът е решение за правонарушение, което се установява от това кои факти е съзнавал деецът към момента на предприемане на изпълнителното деяние - аргумент от чл.11 ал.2 вр. с чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН. Деецът извършва онова умишлено нарушение, чийто фактически състав съзнава, защото в противен случай той не би могъл да вземе решение за неговото осъществяване, още повече че при формалните състави вината е отношение само към поведение, само към деянието - изисква се съзнаване на онези факти, при които поведението е забранено. Водачът не е съзнавал и превишеното натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето от 6.125т, защото това превишение не е разликата между брутното тегло по кантрана бележка - съзнавания от него факт, а разлика между измереното на място брутно тегло на състава от 49 215кг. Тези факти представляват съществено изменение на фактическите обстоятелства, което в случая обуславя отмяна на наказателното постановление, защото съдът не може да ги вземе предвид и да измени обвинението - обвинението е за онова обективно съставомерно, което деецът е съзнавал. Ето защо е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства. Отговорността при умишлените деяние е за онова извършено нарушение, чийто фактически състав деецът е съзнавал - тези конкретните, повдигнатите, които имат признаците на съставомерни обективни обстоятелства. В случая деецът не е съзнавал фактите, които са описани в АУАН и в НП, поради което макар те да имат признаците на административно науршение и да съществуват, не могат да послужат за правния извод, че деянието е извършено при пряк умисъл - виновно. Вината е правен въпрос, който се разрешава при стриктното прилагане на чл.11 ал.2 вр. с чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.

На следващо място е налице явно противоречие между обвинението за извършване на превоз и правната квалификация на нарушението по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП. Нещо повече, АНО е подчертал, че като като е извършвал превоз на товар по смисъла на §1 т.14 от ДР на Наредбата, превишавайки нормите на раздел ІІ от същата водачът в качеството му на физическо лице е субект на административно наказателната отговорност. Разликата между субектите на административна отговорност по чл.56 от Закона за пътищата и по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП не се състои в това дали лицето е физическо или юридическо, а в това на коя забрана е субект лице, а обусловеното от нейната хипотеза изпълнително деяние е различно. Деянието, чрез което се извършва административното нарушение по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП е управление на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, но без да е спазен установения за това съответния ред. Отсъстава още един, макар и отрицателен, главен съставомерен елемент от състава, който обаче трябва също да бъде съзнаван, а именно кой документ, защото редът изисква разрешение за специално ползване или само разписка за платена такса, е следвало да съпътства управлението при превишените норми. При такъв документ или кантарна бележка, която не сочи на превишение и оттук на съзнаване, че той да следва да управлява ППС само ако има разрешение или платена такса, водачът не може да носи отговорност и тук явства отговора на въпроса защо напълно е лишен от защита санкционирания касатор. Нему не е отправено обвинение за представяне на този документ, който съответства на превишението на максимално допустимите норми, ако обаче той е съзнавал превишението - в случа има кантарна бележка с бруто тегло по-малко и различно от измереното на място, което изключва вината на водача, защото той тези факти, макар съставомерни не ги е съзнавал, за да се приеме, че е решил да управлява въпреки липсата на разрешение или платена такса. Нарушението по чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП е управление на тежко или извънгабаритно ППС / което да се съзнава/, без да е спазен съответния ред, а именно да има разрешение или документ за платена такса.

Като е потвърдил наказателно постановление, което страда от непълнота и противоречиво обвинение, без да съобрази, че обстоятелствената му част се променя съществено предвид събраните още в хода на административно наказателното производство доказателства, и без да ги отнесе към въпроса за вината, въззивният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление с осъждане на Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на касатора възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции, както следва: в размер на 332.34 евро, платени по банков път за защита по АНД №2359/25г по описа на РС Стара Загора и в размер на 200 евро, платени в брой за настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 36/26.01.2026г, постановено по АНД №2359/2025г по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9402/13.06.2025г издадено от Началник отдел "оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативне контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София с наложено на М. Т. Б. административно наказание глоба в размер на 3 000лв на основание чл.177 ал.1 т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да заплати на М. Т. Б. [ЕГН] сумата от 532.34 евро /петстотин тридесет и две и тридесет и четири/, представляваща възнаграждение за един адвокат по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.