Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по Искова молба, вх. № 1332/24.02.2026г. в АСВТ, предявена от името на П. С. Д., действащ чрез упълномощения адвокат. Същата, като нередовна, по указания на съда е уточнена с Молба вх. № 1602/09.03.2026г.

Искът е насочен срещу Областна дирекция на МВР-[населено място] и е в размер на 1500 евро, като се претендира и законната лихва за забава върху сумата.

Ищецът претендира да му се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от причинени от лишаването му от свидетелство за управление на МПС със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000437/23.06.2024г., която била оттеглена от автора на акта. Същата да се счита единственото фактическо основание на претенцията му, в хипотезата на чл.204, ал.3, пр.2 от АПК, т.е. вреди от оттеглен АА. Претърпените вреди се изразявали в негативни преживявания, т.к. с отнемането на СУМПС не можел да се грижи за болната си майка и да продължи да работи. В семейната му среда се появила тревога и притеснение. Накърнено било личното му достойнство и обществена репутация. Това се случило в периода от 23.06.2024г. до 01.11.2024г. Претендира и законната лихва върху сумата от 18.02.2025г./връщането на СУМПС/ до окончателното изплащане на сумата.

Като съобрази доказателствата, представени с административната преписка/вх. № 1954/24.03.2026г./ и тези приложени към Писмения отговор на ИМ/вх. № 2301/07.04.2026г./, съдът установи следните факти:

1.Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000437/23.06.2024г. е издадена за това, че при проверка на ищеца с техническо средство на 23.06.2024г. уредът е отчел качествена положителна проба за употреба на наркотици.

1.1.Издадената ЗППАМ е с правно основание чл.171, т.1, б“б“ от ЗДвП, със съдържание „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18м.“ при позоваване на констатациите в АУАН № GA1271332/23.06.2024г.

1.2. Посочената ЗППАМ е връчена на лицето на 26.06.2024г., не е обжалвана пред съда или горестоящия АО и е влязла в законна сила.

2.П. Д. е оспорил резултата от теста и е дал кръвна проба и урина за химически анализ, като с Експертна справка от 22.01.2025г. с №25/ТКХ-56 от ЦЕКИ при НИК на МВР е установено, че в кръвната проба на П. Д. не са установени упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

3. Въз основа на резултата от получената Експертна справка е издадена Мотивирана резолюция № 24-1275-М000219/06.02.2025г., с която е прекратено административнонаказателното производство срещу П. С. Д., образувано с АУАН № GA1271332/23.06.2024г. МР не е обжалвана и е влязла в сила.

3.1. Въз основа на това, че е решен въпросът за отговорността на водача е прекратено действието на ПАМ по силата на закона, с настъпването на прекратителното условие.

4.СУМПС не е върнато на водача непосредствено след МР от 06.02.2025г., а едва на 03.07.2025г., т.к. е било задържано въз основа на последваща ПАМ.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, че ЗППАМ № 24-1275-000437/23.06.2024г. не е била оспорена пред съда по реда на АПК, нито пред горестоящия административен орган. Предвид това не се твърди и не е възможно наличие на отзив по чл.91 от АПК или оттегляне ИАА от АО в съдебната фаза по чл.156 от АПК, без депозирана жалба.

Според ВАС оттеглянето на административния акт винаги представлява един нов акт, който ликвидира изцяло или частично съществуващите дотогава правоотношения между административния орган и адресата на акта. В този ред на мисли издадената Мотивирана резолюция е за прекратяване на административно наказателното производство и оттегля АН обвинение, повдигнато с АУАН, но същата не представлява оттегляне на ЗППАМ. Действието на ПАМ е прекратено по силата на закона, без изявление на АО, поради сбъдване на прекратителното условие, т.к. окончателно е решен въпросът за отговорността на водача. Изявлението е направено от АНО, а не от АО издал процесната ПАМ. Поради това съдът установи, че не е налице волеизявление на компетентния АО за оттегляне на ПАМ.

Твърдението за оттегляне на АА не може да бъде установено инцидентно в рамките на съдебното производство по реда на чл. 203, съответно по чл. 204 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК сочи, че когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, в тези случаи незаконосъобразността на акта, би се установила в рамките на производството по чл. 203, във връзка с чл. 204 от АПК, но изричното волеизявление за оттеглянето му следва да е безспорен факт преди исковия процес. Актът следва да е бил вече оттеглен от съответния АО по реда на чл. 91 АПК, чл. 99 – 103 АПК или в производството по чл. 156 АПК. Не може да се установява тепърва в исковото производство, т.к. става въпрос за липса на процесуална предпоставка, обуславяща допустимост на производството.

При липса на оттегляне от страна на органа и с оглед резултатите от ХЕ е следвало да се инициира производство по възобновяване по чл. 99, т. 2 от АПК – откриване на обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Ищецът не се е възползвал от тази законова възможност и към настоящия момент ЗППАМ е влязла в сила, като не е отменена от съда като незаконосъобразна, нито е оттеглена от АО. Поради това не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което е основание за връщане на исковата молба като недопустима и прекратяване на производството по настоящото дело.

Доколкото с ИМ, а и с АП не са представени доказателства административният акт да е отменен по съответния ред или оттеглен, предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална предпоставка за разглеждането му и съдебното производство следва да бъде прекратено.

Воден от горните съображения и на основание чл. 130 от ГПК, приложим субсидиарно вр. чл. 203, ал. 2 от АПК, вр. параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на П. С. Д., предявена срещу ОД на МВР Велико Търново, за да му се присъди обезщетение в размер на 1500,00евро и лихва за забава, за претърпени неимуществени вреди, причинени от лишаването му от свидетелство за управление на МПС със Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1275-000437/23.06.2024г., която твърди да била оттеглена с мотивирана резолюция.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 200/2026 г. по описа на Административен съд Велико Търново. 

Определението подлежи на обжалване чрез Адм. Съд В. Търново пред Върховния административен съд на Републиката, в 7-мо дневен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото да се връчи на страните.