Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано по касационна жалба на Н. Г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново против Решение № 4/7.1.2026г. постановено по НАХД 1264/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 25-1275-002286/14.08.2025г. издадено от касатора, с което за допуснато нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на П. Д. А. е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца .

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Основното възражение на касатора е, че ВТРС неправилно е приложил материалния закон, доколкото от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че водачът на лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № [рег. номер] на 24.05.2025г. около 17,33 часа е извършил демонтративни маневри пред сградата на Съдебната плата в гр. В. Търново, като деянието е било възприето от множеството полицейски служители, които са се грижели за безопасността по време на абитуренските балове, надлежно заснето на съответен оптичен носител. Многократно собственикът на МПС А. е бил призоваван в Сектор ПП при ОД на МВР В. Търново да посочи дали е управлявал сам посоченото МПС или да предостави данни за лицето, на което е предоставил управлението му. Същият е отказал да го посочи, което собственоръчно е отразил в попълнена от него декларация. След като не е посочено друго лице, АНО е приложил нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП и е издадено НП на собственика на МПС. Едва с възражението си срещу АУАН, въпреки попълнената Декларация е посочил, че друго лице е било водач на това МПС. Касаторът намира, че ВТРС неправилно, в противоречие със закона е приел, че е следвало след подаване на възражението от страна на собственика на МПС, административно- наказателното производство против него да се прекрати и съответно да се образува ново такова срещу действителния водач, посочен във възражението. Аргументите за това са следните: 1. Налице е собственоръчно попълнена декларация от собственика на МПС, че няма да посочи данни на водача преди съставяне на АУАН 2. Едва два месеца след нарушението е подадено възражение с посочване на трите имена на водача 3. Към възражението не са представени никакви доказателства, вкл. не е представено и копие от СУМПС

С оглед на това от съда се иска след като отмени процесното Решение на ВТРС, да постанови такова по съществото на спора, с което се потвърди като законосъобразно НП.

 

В открито съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

 

Ответникът по жалбата – П. Д. А. чрез ... М. оспорва така подадената жалба, като намира Решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Доказателството, което установява нарушението е именно видео- запис от публична фейсбук страница не е надлежно приобщено към административно- наказателната преписка. На следващо място, едва в касационната жалба издателят на НП се е позовал на нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, като в НП е посочена санкционната норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП която кореспондира на нарушената такава по чл. 104б от ЗДвП, където санкционираното лице е водачът на МПС, какъвто не се явява ответник касационна жалба. С оглед на така изложеното моли да се остави в сила процесното Решение.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че правилно ВТРС е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил материалния закон Предлага Решението на ВТРС следва да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, съгласно чл.210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 4/7.1.2026г. постановено по НАХД 1264/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № 25-1275-002286/14.08.2025г. издадено от касатора, с което за допуснато нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на П. Д. А. е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца .

 

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 24.05.2025г. около 17,33 часа МПС БМВ 320 Д с рег. № [рег. номер], собственост на П. А. се е движило по ул. В. Л. по посока бул. България като пред сградата на Съдебната палата задна му част поднесла, двигателят е бил форсиран, след което л.а. е продължил движението си. Горната фактическа обстановка е била възприета от множество служители на МВР , вкл. Началник Сектор ПП, които са осигурявали безопасността на движението в града по време на абитуренските балове. Св. очевидец Г. е изготвил Докладна записка за посоченото нарушение рег. № 1275-5735/30.6.2025г. като е предложил да се установи собственика на МПС за издаване на АУАН. На2.06.2025г. е било снето писмено обяснение от собственика на МПС, като същият е посочил, че е бил абитурент и не е управлявал л.а. към момента на твърдяното нарушение, тъй като го е предоставил на лице Преси/ Пеца, но не можел да уточни имената му. След като му е отправена покана, същият се е явил в указания в нея срок и попълнил Декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП като посочил името на лицето, на което е предоставил управлението на л.а. но без да представи копие от СУМПС на последното. Датата на подаване на тази Декларация е 6.07.2025г, като на 7.07.2025г. св. Г. в присъствието на св. В. и св. И. на А., е бил съставен АУАН Серия АД № 74429. В АУАН нарушението е описано по време, място и изпълнително деяние, като е посочена за нарушена норма на чл. 104б, т.2 от ЗДвП – водач използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Въз основа на него е издадено и НП, предмет на въззивното производство, с № 25-1275-002286/14.8.2025г. с което на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на А. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца..

Тази фактическа обстановка, която се явява и безспорна, ВТРС е установил след като е обсъдил заедно и поотделно събраните в хода на административно- наказателното производство писмени доказателства, разпита на св. Г. – актосъставител и св. В.- свидетел – очевидец .

 

След като е установил горната фактическа обстановка, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това длъжностни лица, имат нормативно установеното в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание. ВТРС е намерил, че нарушението е доказано от обективна страна, правилно е било квалифицирано като такова по на чл. 104б, т.2 от ЗДвП – водач използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, правилно е посочена санкционната норма на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, като наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер.

Въпреки горното изводът за незаконосъобразност е мотивиран с обстоятелството, че санкционираното лице е предоставило МПС, поради което не се явява водач на последното респ. неправилно е ангажирана неговата административно- наказателна отговорност в качеството му на собственик. Първоначално не е посочил имената на водача, тъй като не ги е знаел, поради което е отказал да попълни Декларация по чл. 188, ал.1 от ЗДвП. След като му е съставен АУАН обаче, същият е подал възражение срещу него, в което е посочил трите имена и ЕГН на нарушителя, като в тежест на АНО е чрез информационната система да издири СУМПС на това лице. ВТРС е приел, че ако към момента на съставяне и връчване на АУАН правилно собственикът на основание чл. 188, ал.12 от ЗДвП е посочен като нарушител, след като същият е подал писмено възражение с посочени имена и ЕГН на водача, то с това действие е изпълнил задължението си по чл. 188 , ал.1 от ЗДвП и производството спрямо него е следвало да бъде прекратено, и започнато такова по отношение на водача.

 

Настоящата инстанция споделя мотивите на ВТРС, към които съгласно нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща досежно доказанност на нарушението, валидност на АУАН и НП, като съставени от компетентни длъжностни лица, в предвидената от закона форма, съдържащи реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Правилни са изводите на съда и по отношение дадената от АНО правна квалификация на нарушението, посочената санкционна норма и определеното наказание в абсолютен размер. Неоснователно е твърдението на ... М., че деянието се доказва от видео запис от публична Фейсбук страница и същото не е надлежно приобщено като доказателство по делото. Това доказателство е ценено от ВТРС заедно и поотделно с другите събрани доказателства вкл. Разпит на актосъставител и свидетел очевидец, които безспорно установяват деянието от обективна страна. С други думи от приобщените писмени доказателства и от показанията на свидетелите, безспорно се установява, констатираната от районния съд фактическа обстановка, а именно че на посочените в АУАН и НП дата и час при цитираното управление на индивидуализирано МПС, с поднесена задна част и повишени обороти на двигателя, с тези действия процесният път за обществено ползване не е бил ползван по предназначение, а за осъществяване на т.нар.„дрифт“.

 

Основният спорен въпрос по делото е авторството на деянието, чия е доказателствената тежест по установяване водача на МПС. Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДв.П собственикът или този, на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното от него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В АУАН и НП изрично е посочено, че административно- наказателната отговорност на А. е ангажирана в качеството му на собственик на МПС, тъй като същият е отказал да посочи лицето, на което е предоставил последното. Това е сторено едва с подаване на възражение против АУАН, при което същият не е представил копие от СУМПС на водача. ВТРС неправилно е приел, че в този случай доказателствената тежест е на АНО, тъй като след като са посочени имената и ЕГН на това лице, същият може да направи справка за издаденото СУМПС от информационната система. Това тълкуване на закона не се споделя от настоящата инстанция, тъй като ЗДвП в горепосочената норма възлага изцяло в тежест на собственика на МПС да посочи именета на водача, а смисълът от представяне на копие от СУМПС на това лице е, същото предварително да е дало съгласие, че на посочената в АУАН дата е управлявало МПС. Фактът, че АО може да направи справка за издаденото СУМПС в своята информационна система не променя замисъла на законодателя по някакъв начин това трето лице да се ангажира за извършеното нарушение. Отделно от това, посоченият водач от страна на собственика не е бил разпитан пред въззивния съд, за да се приеме, че е автор на съставомерното поведение. След като преди издаване на АУАН, когато е бил надлежно поканен, не е съдействал на АО за установяване самоличността на водача, при което не са били налице и обективни причини за това напр. кражба на МПС и др. не може да се приеме, че едва с посочване във възражението с АУАН същият е изпълнил законовото си задължение. След като не е опровергал оборимата презумпция, че собственикът обикновено е и водач на МПС, до доказване на противното, то правилно неговата административно- наказателна отговорност е била ангажирана с издаденото НП. Не намират законова опора изводите на въззивния съд, че след като чл.188 от ЗДвП съдържа две алтернативни хипотези и след като не е установено от контролните органи кое е лицето, на което собственикът е предоставил за управление автомобила си, неправилно е привлечен А. в качеството на собственик. Вярно е, че нормата съдържа два алтернативни субекта на нарушение-собственикът на МПС или лицето, на което това МПС е предоставено за ползване, за управление. Но задължението за установяване и посочване на лицето, което е управлявало автомобила, не е на контролните органи, а на собственика, в хипотезата на чл.188 от ЗДвП. Собственикът е бил установен от контролните органи като такъв няколко дни след извършване на нарушението и действително е заявил, че е предоставил автомобила си на процесната дата за ползване на друго лице. Последният обаче не е могъл да посочи конкретно лицето, на което е предоставил автомобила си, въпреки недългия период от време, който е изминал. Само в тази хипотеза, ако собственикът категорично посочи на кого е предоставил автомобила си, тогава ползвателят се привлича към отговорност. При неизпълнение на това задължение от собственика, се ангажира неговата отговорност. В конкретния случай собственикът не е посочил на кое лице е предоставил автомобила, а по делото липсва спор относно обстоятелството, че собственикът на автомобила не е управлявал същия на датата и мястото, отразени в АУАН. След като собственикът не се е възползвал от правото си по чл.188, ал.1 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, касационната инстанция намира, че правилно собственикът е привлечен към административно-наказателна отговорност. Законът е предвидил санкция за собствениците на автомобили в случаите от вида на процесния, с цел да се предотврати недобросъвестно прикриване на водачите на МПС, когато последните са им предоставени от собственика с цел да ги управляват. Затова, в случай, че не се възползват от законово предоставената им възможност да посочат дееца, именно собствениците, вместо него, понасят следващата се за нарушението санкция. Като не е достигнал до аналогични изводи, възиввият съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което НП в тази част да се потвърди.

Неоснователно е и възражението на ... М., че нито в АУАН, нито в НП е посочена нормата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, а едва с касационната жалба, което се явява нарушение на материалния закон. Макар изрично да не е посочена тази норма, както в АУАН, така и в НП е посочено, че именно в качеството му на собственик на МПС е ангажирана отговорността на П. А..

 

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 4/7.1.2026г. постановено по НАХД 1264/2025г. по описа на Районен съд Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 25-1275-002286/14.08.2025г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, с което за допуснато нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на П. Д. А. е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.