РЕШЕНИЕ

№ 5146

Пловдив, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXIX Състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия: ПЛАМЕН ТАНЕВ
   

При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЛАМЕН ТАНЕВ административно дело № 20257180702928 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 76, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „МБАЛ Медицински комплекс „Свети Иван Рилски“ ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. Пловдив, [улица], представлявана от д-р Н. П. С. – Управител, чрез адвокат С. В., срещу Заповед за налагане на санкции с № РД-25ЗС-442 от 27.11.2025г., издадена от доц. Д-р П. С., действащ в качеството си на Управител на НЗОК, с която на лечебното заведение са наложени финансови неустойки в общ размер от 9000,00 лв.

Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при липса на мотиви. Възразява се, че липсва индивидуализация на санкцията и обосновка за нейния размер, както и се твърди, че е налице неправилна квалификация на санкцията.

Моли се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Управител на НЗОК София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД и Национална здравноосигурителна каса е сключен Договор № 161331 от 26.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК.

Със Заповед № РД-25-430 от 06.08.2025г., издадена Управителя на НЗОК, е възложено извършването на извънпланова тематична проверка в периода от 11.08.2025г. до 17.08.2025 г. включително, на изпълнител на медицинска помощ „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, със задача: Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ в „МБАЛ Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД в съответствие с НРД за МД за 2023-2025 г.

Констатирани са различни нарушения, за което е съставен Протокол № 430 от 22.08.2025г. и протокол за неоснователно получени суми № 430 от 22.08.2025г., които са връчени лично срещу подпис на управителя на лечебното заведение, съгласно отбелязване на самия протокол.

При проверката по отношение на проверени 30 броя ИЗ по КП №197, КП № 175, КП № 73.1, КП № 74.1, КП № 198, КП № 159, описани в т.1-т.30 от Заповедта, са установени следните нарушения:

По отношение на ИЗ, описани в т. 1 до т. 6 от Заповедта за налагане на санкции (ЗНС) е констатирано, че са налице нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ - неспазени индикации за хоспитализация поради недоказана окончателна диагноза, подробно описани в ЗНС. Констатирано е, че резултатите от образните изследвания не потвърждават поставената диагноза, като e прието, че не са спазени индикациите за хоспитализацията по КП № 197.

Прието е, че лечебното заведение е нарушило изискването на чл. 317, ал. 1, чл. 321, т. 6 от НРД за медицинските дейности 2023 - 2025г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от ЗЗО.

По отношение на ИЗ, описани в т. 7 до т. 8 от ЗНС са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ - неспазени индикации за хоспитализация по КП № 175, подробно описани в ЗНС. Посочено е, че са налице индикации за хоспитализация не по КП № 175, а по КП № 179.

Прието е, че лечебното заведение е нарушило изискването на чл. 317, ал. 1, чл. 321, т. 6 от НРД за медицинските дейности 2023 - 2025г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2, т. 3 от 330.

По отношение на ИЗ, описани в т. 9 до т. 18 от ЗНС е констатирано, че по отношение на подробно описаните в заповедта ИЗ по КП 73.1, КП № 74.1, КП № 198, КП № 159 в предоставените от лечебното заведение епикризи за описаните ИЗ липсва определената по време на хоспитализацията на пациента в лечебното заведение „кръвна гpyna/RET, съгласно приложения ФИШ за имунохематологично изследване.

Прието е, че лечебното заведение е нарушило изискванията на чл. 322, ал.3, т. 6, предл. първо от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от 330.

По отношение на ИЗ, описани в т.19 до т. 24 от ЗНС е констатирано, че по отношение на подробно описаните в заповедта ИЗ по КП 73.1 и КП № 74.1, е налице нарушение при водене на история на заболяването, като е установено, че в стр. 1 на съответното ИЗ липсва попълнен задължителният реквизит „стая №, легло №“, съгласно изискването на чл. 421. чл. 425, ал. 1. т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г, §71 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. във връзка с Приложение № 2 от НРД за МД 2023-2025г.

Прието е, че лечебното заведение е нарушило изискванията на чл. 421, чл. 425, ал. 1, т. 8 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г, §71 от Договор № РД-НС-01-2-1 от 20 февруари 2024г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025г. във връзка с Приложение № 2 от НРД за МД 2023-2025г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от 330.

По отношение на ИЗ, описани в т. 25 до т. 30 от ЗНС е констатирано, че са налице нарушения по отношение на КП №73.1 и КП № 74.1, като е констатирано документално нарушение, свързано с Направление за хоспитализация БЛ.МЗ-НЗОК №7. Установено е, че приложеното към съответното ИЗ направление за хоспитализация БЛ.МЗ-НЗОК №7 не е валидирано с подпис на изпълнителния директор/управител на лечебното заведение, съгласно чл.421, чл.425, ал.1. т.1. чл.426, ал. 1 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. и Приложение 2 във връзка с §56 от Договор № РД-НС-01-2-3 от 22 май 2025 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г.

Прието е, че лечебното заведение е нарушило изискването на чл. 421, чл. 425, ал.1, т.1, чл. 426, ал.1 от НРД за медицинските дейности 2023-2025г. и Приложение 2 във връзка с §56 от Договор М РД-НС-01-2-3 от 22 май 2025 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от 330.

По отношение на всички описани в т.1-т.30 нарушения е посочено, че са извършени за първи път за календарната 2025 г. по изпълнение на индивидуален договор № 162313/30.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК на МБАЛ-МК „Свети Иван Рилски“ ЕООД по НРД за МД за 2023-2025 г.

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от лечебното заведение с вх. № 35-00-1583/12.09.2025г. в ЦУ на НЗОК срещу констатациите в протокола и писмено становище с изх. № 175 от 02.09.2025 г.

Възражението е изпратено на Арбитражна комисия. Проведено е заседание на арбитражната комисия, за което е съставен Протокол № 15 от 02.10.2025г. (л.748). След проведеното обсъждане и гласуване, поради равен брой противоположни гласове от страна на членовете на Арбитражната комисия, комисията не е стигнала до решение по констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал.2 от ЗЗО, описани в Протокол № 430 от 22.08.2025г. и Протокол за неоснователно получени суми № 430 от 22.08.2025г. Екземпляр от протокола е изпратен на Управителя на НЗОК и Директора на РЗОК- Бургас и Директора на РЗОК-Пловдив. Съставен е и Доклад с изх. № 02/35-00-1569 от 14.10.2025 г. (л.18).

Въз основа на констатациите в Протокол № 430 от 22.08.2025г. е издадена и оспорената Заповед за налагане на санкция с номер РД-25ЗС-442 от 27.11.2025г., издадена от доц. д-р П. С., действащ в качеството си на Управител на НЗОК, с която на МБАЛ-МК „Свети Иван Рилски“ ЕООД, представлявано от д-р Н. С., изпълнител по договор №161331/26.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, и извършване на клинични процедури с НЗОК, е наложена санкция- финансова неустойка в общ размер [рег. номер]., както следва:

Финансова неустойка в размер на по 300 лева за всяко едно нарушение, описано в т. 1 – т. 30 от заповедта, на основание чл. 457, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г.

Посочено в заповедта е също, че не е налице маловажен случай, по смисъла на чл. 449, ал. 4 от НРД за МД за 2023-2025г., тъй като констатираните нарушения не попадат сред изчерпателно изброените в § 1. т. 4.2 от Допълнителната разпоредба на НРД за МД за 2023-2025 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Заповедта за налагане на санкции е връчена по електронен път на 28.10.2025г, като жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 10.11.2025г., т.е в преклузивния 14-дневен срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

В случая релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства, са установени от материално компетентни органи на РЗОК – Бургас в хода на проверка, осъществена по реда на глава втора, раздел Х от ЗЗО.

В настоящия случай проверката е започнала съобразно Заповед № РД-25-430 от 06.08.2025г., издадена от Управителя на НЗОК, с която е разпоредена проверка лечебното заведение-жалбоподател по изпълнението на сключения със здравната каса Договор за оказване на болнична медицинска помощ.

Определените със заповедта органи на РЗОК - Бургас, са издали горецитираните протоколи от 22.08.2025 г., като същите са редовно връчени на проверяваното лечебно заведение, срещу подпис.

Според разпоредбата на чл. 74 ЗЗО контролните органи по чл. 72, ал. 2 осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени жалби /ал. 2 като при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 /вкл. във връзка с вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК/, съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина /ал. 3/. Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3 /ал. 4 на чл. 74 ЗЗО/. Според ал. 5 когато лицето - обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция.

В случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор – чл. 75, ал. 1 ЗЗО.

Според чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, която се издава в срок до един месец от уведомяването от страна на арбитражната комисия на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, че са потвърдени констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, и се съобщава на лицето - обект на проверката.

Съдът намира, че оспорената пред него заповед за налагане на санкции е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон.

Функциите, обема на компетентността, предмета и последиците при извършването на контрола е уреден в чл. 72 и сл. ЗЗО и в Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване.

Част от тази уредба е образователно квалификационната степен на контрольорите и на членовете на арбитражната комисия, за които има изискване за относимост на квалификацията към предмета на проверката - чл. 5 от инструкцията и чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО.

Съгласно чл. 75, ал.2 ЗЗО Арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на лекарските асистенти.

В чл. 75, ал. 3 ЗЗО е посочено, че в арбитражната комисия се включват за всеки конкретен случай представители от тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2.

Съобразявайки така посочените разпоредби следва, че изпълнението на така формулираната задача за осъществяване на контрол може да бъде реализирано единствено и само от контрольор с медицинско образование и то което притежава образователно-квалификационна степен магистър по медицина – лекар. И това е така, тъй като съгласно правилото на чл. 5, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31/23.02.2016 г за условията и реда за осъществяване на контрол, утвърдена от управителя на НЗОК, осъществяващите контрол върху изпълнителите на медицинска помощ за съответствие с изискванията за качество по чл. 59в ЗЗО, длъжностните лица, следва задължително да са лекари.

В разглеждания случай на първо място, административният орган, при формирането на състава на контрольорите, посочен в заповедта за извършване на проверка № РД-25-430 от 06.08.2025г., е определил проверката да се извърши от един лекар и едно длъжностно лице от РЗОК - Бургас, за което няма данни да е притежавало медицинско образование (С. А.), като не е съобразил цитираната разпоредба, с което и допуснал извършването на проверка по чл. 59в ЗЗО от проверяващи, без необходимата компетентност, което неминуемо засяга и твърдяната констатация за неспазване индикациите за хоспитализация по съответната клинична пътека. Този порок е особено съществен, рефлектиращ върху материалната законосъобразност на оспорената заповед.

На следващо място, както се посочи според чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия, която се произнася в двуседмичен срок от получаване на преписката. Съгласно чл. 473, ал.3 от НРД за МД 2023-2025г. в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 от ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. С оглед на това, че в случая лечебното заведение-жалбоподател е упражнило правото си да възрази срещу констатациите, обективирани в протокола, то за административният орган възниква задължението да обсъди направените възражения предвид императивните изисквания на чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. В случая, в законоустановения срок е упражнено право на възражение, във връзка с което е преписката е изпратена на Арбитражна комисия.

Създаването на арбитражна комисия за всеки конкретен случай се организира от директора на съответната РЗОК и тя осъществява своята дейност при условията и по реда, определени в НРД, както и при условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина по чл. 45, ал. 17. По своята същност предвиденият арбитраж за всеки един отделен случай по чл. 75, ал. 5 от ЗЗО не разрешава спора с окончателен акт и не подлежи на отделен съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, следва да се приеме, че положителното решение на арбитражната комисия се явява задължителна процесуална предпоставка за налагане на санкция и елемент от фактическия състав на издаване на административния акт, с който се налагат финансови санкции на медицинското заведение.

В процесния случай след заседание на Арбитражната комисия е съставен А. П. № 15 от 02.10.2025г., в който е описано, че при разглеждане на констатациите, описани в Протокола на неоснователно получени суми № 430 от 22.08.2025г., във връзка с възражение № 35-00-1583 от 12.09.2025г. от Управителя на лечебното заведение-жалбоподател МБАЛ „МК Свети Иван Рилски“ ЕООД, са били равен брой членове с противоположни гласове от арбитражната комисия.

Съдът констатира, че в протокола на арбитражната комисия не е посочена специалността на лекарите, определени от квотата на РК на БЛС, нито на тези от РЗОК, за да се прецени дали е спазено изискването на чл. 75, ал.3 ЗЗО и доколко така определените специалисти имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 по чл. 74, ал. 3. Отделно от това двама от членовете на Арбитражната комисия- К. К. и Р. Л. дори са без медицинско образование. В случая, в състава на арбитражната комисия са включени лица, които не притежават медицинско образование. Те нямат необходимата професионална компетентност да проверяват медицинска документация и респективно да извеждат изводи по отношение на проведените болнични лечения. (Решение № 13671 от 16.12.2024 г. по адм. дело № 3400/2024 г. на ВАС).

При така формиран съставът на арбитражната комисия, без включен представители на РК на БЛС, имащи отношение към описаните факти и направените констатации в протокола, с оглед на притежаваните медицински специалности, Директорът на РЗОК-Пловдив не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 ЗЗО. Касае се до нормативно регламентирани изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции и нарушаването им опорочава цялата тази процедура. Без значение е дори дали в административния акт е налице позоваване на решението на АК.

Констатира се също, че в протокола на Арбитражната комисия не са описани констатациите на проверяващите контрольори по т.25-т.30 от ЗНС.

Процесната заповед за налагане на санкции е издадена и в нарушение на изискването на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, тъй като при издаването й от административния орган не са изложени никакви мотиви, във връзка с констатираните нарушения, а са преповторени констатациите на контрольорите, отразени в Протоколите от 22.08.2025г.

В случаите, когато не бъде сформирана арбитражна комисия или същата не се произнесе в срока по чл.75, ал.7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите - чл.76, ал.3 от ЗЗО. В тези случаи административният орган следва да изложи свои мотиви, с оглед установената фактическа обстановка, възраженията и обясненията на проверяваното лечебно заведение, и да издаде или не заповед за налагане на санкции. Цитираната разпоредба е в унисон с правилото на чл. 35 от АПК, което предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни.

От прочита на нормите на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, респ. чл. 36, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. следва да се заключи, че единствено потвърдителното решение на арбитражната комисия задължава Управителя на НЗОК да издаде заповед за налагане на предвидените в НРД санкции.

Разгледаната хипотеза се различава съществено от предвиденото за случаите, когато изобщо не е подадено становище по констатациите от проверката или то не съдържа възражения или пък, когато констатациите са потвърдени от арбитражната комисия. В последните случаи органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции - чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 1 ЗЗО.

Действително в чл. 76, ал. 3 от ЗЗО е предоставена възможност на управителя на НЗОК, съответно директорът на РЗОК да издаде мотивирана заповед, действайки в условията на оперативна самостоятелност, като хипотезата на правната норма визира случаи, при които арбитражната комисия е надлежно формирана, но в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО не се произнесе в срок или е налице равен брой гласове, поради което не е постигнато решение.

В оспорената заповед, освен констатациите на проверяващите за наличие на нарушение липсват каквито и да е други мотиви, които да изхождат от издателя на акта. Безспорно е, че лечебното заведение се е възползвало от предоставената му възможност да подаде писмени възражения срещу констатациите отразени в протокол 430/22.08.2025г. След като арбитражната комисия се е произнесла с равен брой гласове, компетентния орган, в случая директора на Управителят на НЗОК, е следвало да изложи мотиви, защо приема, респ. не приема възраженията на лечебното заведение. При постановяване на процесната заповед за налагане на санкция, Управителят на НЗОК се е задоволил да посочи единствено, че възраженията на лечебното заведение са изпратени за разглеждане от арбитражната комисия. Налице е отбелязване на възраженията на жалбоподателя, без реално тяхното обсъждане.

В конкретния случай от една страна от страна на Управителя на НЗОК са преповторени констатациите в протокола за неоснователно получени суми без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, поради което не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. Управителят на НЗОК е длъжен да изложи собствени мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите в протокола, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Предоставената свобода за преценка на административния орган в такива случаи го задължава, след получаване и обсъждане на всички доказателства по преписката, да формира своето становище дали да наложи санкция.

Повтарянето на констатациите от протокола, без да бъдат изложени конкретни съображения по направените възражения, не може да се приеме за мотивиране за заповедта в хипотезата на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО. При тази хипотеза мотивите в административния акт следва да се приравнят на липса на такива.

В тази хипотеза, производството при издаване на административния акт трябва да протича при спазване на общите административно-производствени правила, заложени в АПК, тъй като в специалните закони липсва изрична уредба. Това означава, че ако издаде заповед за налагане на санкция, той е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушение на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатацията на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции.

Вместо това органът е приповторил констатациите от протокола без да изложи конкретни съображения по направените възражения. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил свои, различни от протокола и задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции вр. чл. 76, ал. 3 от ЗЗО.

Мотивите в административния акт могат да се приравнят на липса на мотиви в настоящия случай, което рефлектира пряко върху несъобразяването с принципа за съразмерност при налагане на санкцията, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК, предвиждащ, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като според чл.6, ал. 5 от АПК, административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед като издадена при липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение № 9954/21.07.2020 г. по адм. д. № 4567/2020 г., VІ отд.; Решение № 13671 от 16.12.2024 г. по адм. дело № 3400/2024 г. на ВАС; Решение № 4845 от 9.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7474/2022 г.; Решение № 7143 от 28.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2022 г../

Съдът намира за нужно да посочи, че от страна на Управителя на НЗОК са изложени и бланкетни мотиви както дали е налице маловажен случай по смисъла на чл. 449, ал.4 от НРД за 2023-2025 г.

Така например по отношение на констатираните нарушения по т. 25-т.30 от обжалваната ЗНС, изразяващи се в липса на подпис на изпълнителния директор/ управителя на лечебното заведение в направлението за хоспитализация, следва да се разграничи отговорността на лекарите от извънболничната помощ и задълженията на болничното заведение при хоспитализация.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ избраният от здравноосигуреното лице лекар, съответно лекар по дентална медицина, при необходимост от специализирана извънболнична помощ издава медицинско направление при спазване на изискванията и образците, въведени с нормативен акт. Или, задължението за издаване на амбулаторни листи и направления за хоспитализация съгласно законовите изисквания, е на техните издатели, а не на приемащите лечебни заведения за болнична помощ. Хоспитализацията се осъществява след документирана преценка на болницата и при наличие на индикации за хоспитализация по КП здравноосигуреното лице не може да връщано при изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за допълнителни изследвания и/или консултации, свързани с основното заболяване.

Лекарите от болничното заведение при хоспитализация могат да преценят каква медицинска помощ следва да бъде оказана болнична и/или извънболнична, тъй като са специалисти по оказване на медицинската помощ, но те нямат задължение да извършват тази преценка и с това да извършват нарушение за което да се санкционира болничното заведение.

При съставена документация според нормативните изисквания болничното заведение следва да хоспиталиризира пациент, но не и да го връща за допълнителна извънболнична дейност поради нередовна документация или преценка, че лекар при осъществяване на извънболнична помощ има неправилна преценка или е съставил непълни документи от значение за хоспитализацията. От това следва, че няма нарушение както е формулирано в заповедта, а лечебното заведение жалбоподател е действало в съответствие с поетите от него задължения с ИД. (В този смисъл решение № 8321 от 20.06.2018г. по адм. дело № 6955/2017г. на ВАС).

В допълнение следва да се посочи, че формалното посочване на липсата на определени реквизити в проверяваната медицинска документация и автоматичното налагане на санкция „финансова неустойка“, без да бъдат съобразени и обсъдени в акта смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на натовареност на лечебното заведение и липсата на преценка за маловажност на извършените нарушения, е довело до постановяване на административния акт при непълнота на мотивите. Това накърнява в значителна степен правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ и осуетява контрола за законосъобразност в съдебната фаза.

Следва да се подчертае, че прилагането на буквата и духа на закона в контекста на разпоредбата на § 1, т. 4.2 от допълнителните разпоредби на НРД МД 2023-2025 г. намира своето пряко отражение в конкретния случай, тъй като целта на законодателя не е непременно и само да бъде наказан изпълнителя на медицинска помощ, а да се постигне осъществяване на качествена медицинска услуга от болничното заведение, представляващо страна по индивидуалния договор с НЗОК.

От Управителя на НЗОК в обжалваната ЗНС не са изложени и никакви мотиви така и относно определяне на размера на санкциите, като по отношение на всяко едно от 30 нарушения, е определена санкция над законовия минимум без да бъдат изложени конкретни мотиви за това.

Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция „финансова неустойка по т. 1 до т. 30 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 30 броя санкции за различни нарушения по различни КП, в размер над минималния без да се изложат мотиви за това. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице. (Решение № 1352 от 14.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11962/2021 г., VI отделение Решение № 4132 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2021 г., VI отделение и Решение № 4162 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 840/2022 г., VI отделение, при липса на обсъждане на преценка по чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 г., при липса на преценка по чл. 413 от НРД за МД 2020-2022 г.).

Последно посоченото действително е основание за изменение на заповедта за налагане на санкции до определения минимален размер, при условие, че ЗНС е била издадена при спазване на процесуалните правила.

Изложеното по горе по отношение на процесната Заповед за налагане на санкции показва, че оспорената заповед е валидна, но издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи самостоятелно основание за нейната отмяна.

Тези нарушения са достатъчни за определяне на заповедта, като незаконосъобразна, което прави и ненужно разглеждането на спора по същество и обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.

С оглед изхода на спора и заявената претенция от жалбоподателя за присъждане на сторените в производството разноски (при липса на възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение) по арг. на чл. 143, ал. 1 от АПК, на МБАЛ „МЕДИЦИНСКИ КОМПЛЕКС СВЕТИ И. РИЛСКИ" ЕООД, съобразно представените доказателства следва да се присъдят разноски в размер от 1 048,14 евро, представляващи 25,56 евро-заплатена държавна такса и 1022,58 евро - заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита.

Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции № РД-25ЗС-442 от 27.11.2025г., издадена от доц. Д-р П. С., действащ в качеството си на Управител на НЗОК.

ОСЪЖДА НЗОК София да заплати на „МБАЛ Медицински комплекс „Свети Иван Рилски“ ЕООД, [ЕИК], с адрес гр. Пловдив, [улица], представлявана от д-р Н. П. С. – Управител, сумата в размер на 1 048,14 евро (хиляда и четиридесет и осем евро и четиринадесет евроцента), представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

Съдия:  
   
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�